За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Ясните Божии откровения

Наша привилегия е да се издигаме все по-високо и по-високо и да получаваме все по-ясни изявления на Божия характер. Когато Мойсей се моли: “Покажи ми, моля, славата Си!” (Изх. 33:18), Господ не го укорява за това, а изпълнява молбата му. Казва на служителя Си: “Ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост и ще проглася пред тебе името Йехова” (Изх. 33:19).

Грехът е, който помрачава нашия разум и възможностите ни да възприемаме. Когато той бъде премахнат от сърцето ни, светлината на познанието на Божията слава в лицето на Исус Христос, осветляваща Неговото Слово и природата, ще изявява все по-пълно Онзи, Който е “жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилства с милост и с вярност” (Изх. 34:6).

Нека се оставим да ни огрява Неговата светлина, докато умът, сърцето и душата ни бъдат преобразени по подобие на Неговата святост.

За всички, които по такъв начин приемат уверенията на Словото Божие, има чудесни възможности. Пред тях се разкриват обширните области на истината и дълбоките извори на силата. Славни неща биват разкрити. Привилегии и задължения, които те не са и подозирали, че съществуват в Библията, ще им се явят. Всички, които вървят по пътя на смиреното послушание и изпълняват Божиите предписания, ще разбират все повече и повече от Неговите тайни.

Нека изследователят вземе Библията за свой водач и се придържа към принципите є, тогава може да очаква, че ще постигне всяка висота. Всички човешки философии са водили само до объркване и посрамване, когато Бог не е бивал признаван за всичко във всичко. Но скъпоценната вяра, дадена от Бога, дава сила и облагородява характера. Когато човек пребъдва в Неговата доброта, благодат и любов, разбирането му за истината ще става все по-ясно и по-ясно ­ стремежът за сърдечна чистота ще става все по-възвишен и мисълта му ­ просветлена. Душата, пребъдваща в атмосферата на свети мисли, се преобразява чрез общуване с Бога и чрез изучаване на Неговото Слово. Истината е така велика, обширна и дълбока, че собственото “аз” се стопява. Сърцето омеква и се изпълва със смирение, грижливост и любов.

А вследствие святото послушание естествените сили се увеличават. От изучаването на Словото Божие учениците могат да излязат с обогатени, възвишени и облагородени умствени сили. Ако, подобно на Даниил, са слушатели и изпълнители на Божието слово, ще напреднат във всички области на знанието. Ако са с чисти сърца, ще станат силни по дух. Всяка тяхна умствена способност ще бъде съживена. Могат да бъдат така възпитавани и образовани, че всички, с които влизат в допир, да виждат какво може да бъде и да върши човек, когато е във връзка с Бога на мъдростта и силата.

Образованието и вечният живот

Нашата доживотна работа тук е подготовка за вечния живот. Започнатото на земята няма да бъде завършено в този живот, но ще продължава през цялата вечност ­ постоянно, непресъхващо, безкрайно. Божията мъдрост и любов все повече и повече ще се разкриват в изкупителния план. Водейки Своите чеда към живите извори, Спасителят ще им дава все по-богати съкровища от знания. Ден след ден чудодейните Божии дела ­ доказателства за мощта Му да твори и поддържа вселената, ще се разкриват пред тях във все по-нова светлина. В сиянието, идващо от Божия трон, ще изчезнат всички тайни и душата ще бъде изпълнена с удивление поради простотата на нещата, които дотогава никога не е можела да разбере.

Сега виждаме като през стъкло, мътно; а тогава ще виждаме наживо; сега познаваме отделни части, а тогава ще познаем така, както сме познати.

НУЖДАТА НА СЛУЖЕЩИТЕ

В БОЖИЕТО ДЕЛО

“Дойдете с Мене на планината...”

Помощ във всекидневния живот

“Както са дните ти,

така да бъде и силата ти.”

В тихия, последователен живот на един истински християнин има повече убеждаваща сила, отколкото в най-убедителните слова. Онова, което един човек е, оказва по-силно влияние, отколкото онова, което казва.

Слугите, изпратени при Исус, се връщат обратно с доклада, че никога човек не е говорил така, както Той. Но причината за това е, че е живеел така, както никой дотогава не е живял. Ако Неговият живот не е бил такъв, не би и могъл да говори така, както е говорил. Неговите думи съдържат убеждаваща сила, защото идват от чистото Му и осветено сърце, пълно с любов, съчувствие, доброжелателност и истина.

Нашият личен живот и постъпки определят влиянието ни върху другите. За да ги убедим в силата на Христовата благодат, трябва да сме я изпитали в собствените си сърца и живот. Евангелието, което проповядваме за спасение на души, трябва да бъде същото, чрез което нашата собствена душа е спасена. В този обезверен свят само чрез жива вяра в Христос като личен Спасител е възможно да се почувства влиянието ни. Ако искаме да изтръгваме грешници от водовъртежа на греха, трябва собствените ни нозе да са стъпили здраво върху скалата Исус Христос.

Знакът на християнството не е някакъв външен белег, не е носене на кръст или корона, а онова, което разкрива връзката на човека с Бога. Чрез силата на Неговата благодат, изявена в преобразяването на характера, светът може да бъде убеден, че Бог е изпратил Своя Син за наш Изкупител. Никое друго влияние над човешката душа не може да окаже такава сила, както влиянието на един самопожертвователен живот. Най-силното доказателство в полза на християнството е изпълненият с любов и достоен за любов християнин.

Дисциплината при изпитанията

Воденето на такъв живот, упражняването на такова влияние е свързано с много усилия, с жертване на собственото “аз”, със самодисциплина. Точно неразбирането на всичко това отчайва мнозина по пътя им в християнския живот. Мнозина искрено решили да се посветят в служба на Бога остават изненадани и се обезсърчават, когато се видят изправени пред сериозни пречки, каквито никога дотогава не са срещали. Те се молят за христоподобен характер и за годност да служат в Господнето дело, а биват поставени в обстоятелства, сякаш предизвикващи проявата на всичко лошо в характера им. Разкриват се недостатъци, за чието съществуване ни най-малко не са подозирали. И тогава започват да питат, подобно на древния Израил: “Ако Бог ни води, защо ни постига всичко това?”

Всичко това ги постига точно защото Бог ги води. Изпитанията и пречките са избрани от Господа методи за възпитание и са определени от Него условия за успех. Този, Който чете в сърцата на хората, познава техните характери по-добре от самите тях. Той вижда, че някои притежават сили и способности, които, направлявани правилно, биха способствали за напредъка на Неговото дело. Такива хора Той поставя чрез Провидението Си в различни ситуации, за да могат да открият в характера си иначе скритите недостатъци. Дава им възможност да ги коригират. Често допуска да ги опърли огънят на скръбта, за да бъдат очистени.

Фактът, че сме призвани да понасяме изпитания, ни показва, че Господ Исус вижда в нас нещо ценно, което иска да усъвършенства. Ако не виждаше нищо, с което би могъл да прослави името Си, не би губил време, за да ни пречиства. В Своята пещ Той не хвърля камъни, които нямат никаква стойност. Ценната руда се очиства. Ковачът хвърля желязо и стомана в огъня, за да изпита качеството на метала. Господ допуска избраните да бъдат поставени в пещта на страданията, за да изпита какъв е характерът им и дали могат да бъдат пригодни за Неговото дело.

Грънчарят взема глината и я оформя според волята си. Омесва я и обработва. Разкъсва я на парчета и отново я смесва. Навлажнява я и отново я подсушава. Оставя я известно време да отлежи, без да се докосва до нея. И когато стане достатъчно еластична, започва да работи и да извайва от нея съда. Придава є форма, оглажда я и я шлифова на колелото. Изсушава я на слънцето и я изпича в пещта. Така тя се превръща в годен за употреба съд. По същия начин Великият Майстор желае да ни преобразува и оформи. И както е глината в ръката на грънчаря, така сме ние в Неговите ръце. Не бива да се опитваме да вършим работата на грънчаря. Нашата част е да се оставим напълно в ръцете на Майстора, за да бъдем оформени от Него.

“Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се, задето с това имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава” (1Петрово 4:12, 13).

Птичката в клетка не иска да научи песента, която нейният господар иска да му чурулика, когато наоколо е светло и чува и други гласове. Тя научава само част от нея, една извивка ­ но никога мелодията не е завършена, не е цялостна. Ако господарят иска да я научи, закрива кафеза є с покривка и го поставя там, където тя ще чува само неговата песен. Там, в мрака, тя си чурулика, докато я научи цялата. Тогава вече се изнася навън и винаги ще може да изпее песента и на светло. Така и Бог постъпва със своите чеда. Той иска да ни научи да пеем песента; и ако сме я научили в сянката на изкушенията, ще можем да я пеем винаги и навсякъде.

Божият избор в нашата работа

Много хора са недоволни от живота си. Може би обстановката им е неуютна, може би времето им е твърде много заангажирано с труд, а те смятат, че биха могли да носят по-висши отговорности. Често им се струва, че усилията им не се оценяват или са непразни; бъдещето им изглежда несигурно.

Нека помним, че работата, която вършим, трябва да приемаме като избрана от Бога за нас. Трябва да изпълняваме преките си задължения, независимо дали са ни приятни, или не. “Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, дето отиваш” (Еклисиаст 9:10).

Ако Бог желае да занесем вест в Ниневия, не ще Му бъде приятно да отидем в Йопия или Капернаум. Господ има причини да ни посочи мястото, към което насочва нозете ни. Точно там може да има някой, нуждаещ се от нашата помощ. Този, Който изпрати Филип при висшия етиопски съветник, Петър ­ при римския военачалник и малкото израилско момиче ­ при сирийския пълководец, и днес разпраща мъже, жени и младежи като Свои представители при души, нуждаещи се от Божествена помощ и напътствие.

Божиите планове са най-добрите

Нашите планове не винаги съвпадат с Божиите планове за нас. Бог може би намира, че най-доброто за нас и за Неговото дело е да отхвърли най-свидните ни намерения, както беше в случая с Давид. Но в едно можем да сме сигурни ­ Той ще благослови и ще използва за напредъка на делото Си онези, които искрено посвещават себе си и всичко, което притежават, за Негова прослава. Ако намира за добре да не задоволява техните горещи желания, Той ще компенсира лишението, като им даде доказателства за Своята любов и като им повери друга служба.

Господ, Който ни разбира по-добре, отколкото ние разбираме себе си, в Своята нежна грижа и заинтересованост много пъти не ни позволява да се устремяваме егоистично към задоволяване на личните си амбиции. Не ни позволява да отминаваме простите, но святи задължения, пред които сме изправени. Често изпълнението именно на тези задължения е необходимото за нас обучение, подготовката ни за едно по-висше дело. Често нашите планове пропадат, за да могат да успеят Божиите планове за нас.

Никога не сме принуждавани да принасяме Богу истинска жертва. Разбира се, Той ни кани да Му отдаваме много неща, но като го правим, само даваме онова, което ни спъва по пътя към небето. Дори когато сме подканени да се откажем от неща, които сами по себе си са добри, можем да бъдем сигурни, че с това Бог цели нещо още по-добро за нас.

В бъдещия живот ще ни бъдат разкрити тайните, които тук са ни тревожили и разочаровали. Тогава ще видим, че неполучилите отклик молитви и привидно нереализираните надежди са имали това развитие за наше най-голямо благословение.

Трябва да приемаме за свято всяко задължение, колкото и нищожно да ни се вижда то, защото е част от службата ни за Бога. Всекидневната ни молитва трябва да бъде: “Господи, учи ме да върша най-доброто, което мога. Учи ме как да го върша най-добре. Дай ми кураж и радост. Помогни ми да служа така, както служеше с любов Спасителят!”

Един урок от живота на Мойсей

Разгледайте живота на Мойсей. Като внук на фараона и предполагаем наследник на трона той получава много добро образование. Не е пропуснато нищо, което се е смятало за необходимо, за да стане мъдър според както египтяните са разбирали мъдростта. Получил е най-висше гражданско и военно образование. Мислел си е, че е напълно подготвен да избави Израил от робство. Но Бог е разсъждавал по друг начин. Неговото Провидение е отредило за Мойсей четиридесетгодишно обучение в пустинята като пастир.

Образованието, което Мойсей получава в Египет, донякъде му помага. Но най-ценната подготовка за неговата мисия е онази, която получава, докато служи като пастир. Мойсей е бил буен по природа. В Египет е свикнал (като способен военачалник и любимец на фараона и народа) да получава похвали и ласкателства. Спечелил е сърцата на хората. Мислил е да извърши със собствени сили освобождаването на Израил. Но уроците, които е трябвало да научи като Божи представител, са съвсем различни. Водейки стадата си през дивите планински усои и по зелените пасища из долините, той се учи на вяра и кротост, на търпение и смирение. Учи се да забравя себе си, да се грижи за слабите, да помага на болните, да търси изгубените, да носи немощните, да отглежда агънцата.

С тази си дейност Мойсей се приближава до великия Пастир. Свързва се по-тясно със Светия Израилев. Вече не мисли да върши велики дела. Старае се да извършва точно, като за пред Божиите очи, възложеното му. Цялата природа му говори за Невидимия. Той опознава Господа като личен Бог, изучава все по-пълно проявите Му, чувства Неговото присъствие и намира прибежище във Вечните Обятия.

След тази подготовка Мойсей получава от Небето призванието да замени пастирската тояга с жезъла на владетеля; да остави стадото овце и да поеме водачеството на Израил. Божествената заповед го заварва вече неразчитащ само на себе си, немногословен, боязлив и неуверен. Изпълва го чувството, че е неспособен да бъде Божия уста. Но той приема възложеното му дело и полага цялото си упование на Господа. Величието на мисията му събужда за дейност най-добрите му духовни сили. Бог благославя доброволното му послушание и той става красноречив, изпълнен с надежда, с изключително самообладание, способен за най-великото дело, възлагано някога на човек. За него е писано: “Не се издигна вече в Израиля пророк като Мойсея, когото Господ познаваше лице с лице” (Втор. 34:10).

Нека всички, които мислят, че тяхната работа не се оценява, и които се стремят към служба с по-голяма отговорност, да помнят, че “нито от изток, нито от запад, нито от планинската пустиня иде съд; но Бог е Съдията ­ едного Той унижава, а другиго издига” (Пс. 75:6, 7). Всеки човек има своето място във вечния план на Небето. Дали ще изпълним този план, зависи от нашата вярност в сътрудничеството ни с Бога.

Трябва да се пазим от самосъжаление. Никога не подхранвайте чувството, че не сте уважавани толкова, колкото заслужавате, че старанията ви не са оценени, че работата ви е много тежка. Нека споменът за това, което Христос претърпя за нас, сподавят роптанията ни. С нас се отнасят по-добре, отколкото се отнесоха с нашия Господ. “А ти търсиш за себе си големи неща? Не търси!” (Еремия 45:5). В Своето дело Господ няма място за такива, които желаят да получат короната, без да носят кръста. Той се нуждае от хора, стремящи се преди всичко да изпълнят дълга си, отколкото да получават награди ­ хора, които да се грижат повече за спазването на принципите, отколкото за успеха си .

Смирените хора, работещи като пред Бога, може да не са толкова велики, колкото парадиращите с блясъка и със самонадеяността си, но тяхната работа се цени повече. Често придаващите си голяма важност и обръщащите вниманието върху себе си застават между хората и Бога и работата им се оказва неуспешна. “Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост. И при всичко, що си придобил, придобивай разум. Въздигай я и тя ще те въздигне; когато я прегърнеш, ще ти докара слава” (Пр. 4:7, 8).

Понеже не са достатъчно решителни да се захванат сериозно с превъзпитанието си, мнозина загрубяват със своите погрешни начини на действие, а не трябва да е така. Трябва да се развиват, да се стремят към по-добро служене. И тогава ще бъдат търсени. Ще бъдат ценени толкова, колкото заслужават.

Ако някои са способни да заемат по-висока длъжност, Господ не ще натовари само тях, а и онези, които вече ги знаят, познават качествата им и могат разумно да ги ръководят. Само тези, които ден след ден извършват точно възложеното им дело, ще чуят в часа на Бога Неговия глас: “Ела по-високо!”

Докато овчарите пазели стадата си по витлеемските хълмове, при тях слезли ангели от небето. И днес Божии ангели стоят край скромния Божи служител, изпълняващ работата си. Те слушат думите му, наблюдават как върши делото си, за да разберат дали може да му се поверят по-големи отговорности.

Истинското величие

Бог цени човеците нe по тяхното богатство, възпитание или положение, а според чистотата на подбудите и красотата на характерите им. Гледа колко от неговия Дух притежават и доколко животът им е подобен на Божествения. Да си голям в царството Божие, значи да си като малкото дете в смирението си, в простотата на вярата и в чистотата на любовта си.

“Вие знаете ­ казва Исус, ­ че управителите на народите господарстват над тях, и големците им властват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител” (Матей 20:25, 26).

От всички дарби, които Небето може да даде на човека, общението с Христос в Неговите страдания е най-голямата поверена Му чест. Не Енох, който бе взет на небето, или Илия, който се възнесе на огнена колесница, са били по-големи или по-почетени от Йоан Кръстител, посечен в тъмницата. “Вам е дадено не само да вярвате в Христос, но и да страдате за Него” (Фил. 1:29).

Планове за бъдещето

Мнозина не са в състояние да правят определени планове за бъдещето си. Те са в неизвестност относно живота си. Не могат да предвидят изхода на нещата и често ги изпълват страх и безпокойство. Нека помним, че животът на Божиите чеда в този свят е страннически. Ние нямаме мъдростта да планираме собствения си живот. Не можем да подреждаме бъдещето си. “С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство; и излезе, без да знае къде отива” (Евреи 11:8).

Твърде много хора правят голяма грешка, като съставят планове за блестящо бъдеще. Оставете Бог да прави планове за вас. Доверете се като малко дете на ръководството на Онзи, който “ще пази нозете на светиите Си” (1Царе 2:9). Бог никога не води Своите деца по друг начин, освен както те сами биха избрали да бъдат водени, ако биха могли да видят края от началото и предназначението си на Божии съработници.

Наградата

Когато призовава учениците Си да Го следват, Исус не им представя никакви примамливи картини за този живот. Не им дава никакви обещания за печалби или светска слава, нито пък те сключват договор с Него за това, което трябва да получат. На Матей Спасителят казва: “Върви след Мене!” И той остави всичко, стана и тръгна след Него” (Лука 5:27, 28). Матей не изчаква да заеме службата, чрез която си осигурява добра заплата. Просто последва Исус, без да задава въпроси и без да се колебае. За него е достатъчно да бъде със Спасителя, да слуша думите Му и да работи заедно с Него.

Така е и с призованите по-рано ученици. Когато Исус поканва Петър и неговите другари да Го последват, те незабавно оставят лодките и мрежите си. Някои от тези ученици имат близки, които издържат; но не се колебаят и не се питат: “Как ще живея сега и как ще издържам семейството си?” Откликват на призива. И когато по-късно Спасителят ги пита: “Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?”, те могат да отговорят: “От нищо!” (Лука 22:35).

Днес Спасителят призовава нас, както някога е призовал апостолите Матей, Йоан и Петър. Ако сърцата ни са докоснати от Неговата любов, няма първата ни мисъл да е възнаграждението. Трябва да се радваме, че ще можем да бъдем съработници на Христос и да не се страхуваме да се доверим на Неговата грижа. Когато направим Бога своя сила, ще имаме ясна представа за дълга и за неегоистичните стремежи; животът ни ще се ръководи от благородна цел, която ще ни издига над низките подбуди.

Господ ще промисли

Много хора, изповядващи, че са Христови последователи, са с изплашени и смутени сърца, защото се страхуват да се доверят на Бога. Те не му се доверяват напълно, понеже се боят от последиците на подобно отдаване. Но докато не Му се доверят напълно, не могат да намерят мир.

Много сърца пъшкат под тежестта на грижите, защото се стараят да се издигнат до стандартите на света. Те са се ориентирали към света и са се натоварили със светските тегоби, приели са светските нрави. Характерът им се е опетнил и животът им е станал тежък. Непрестанните грижи и страхове изчерпват жизнените им сили. Господ желае тези хора да отхвърлят това иго на робство. Той ги кани: да вземат на себе си Неговото иго: “Моето иго е благо и Моето бреме е леко” (Матей 11:30). Страховете и грижите заслепяват и правят бъдещето неясно; а Исус вижда края от началото. За всяка трудност Той е приготвил изход и помощ. “Господ няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие” (Пс. 84:12).

Нашият Небесен Баща има хиляди начини да ни помага, за които ние дори не подозираме. Всички, които приемат единствения принцип да поставят службата на Бога пред всичко останало, ще намират трудностите за нищожни и ще открият прав път за нозете си.

Насърчителна вяра

Вярното изпълнение на днешния дълг е най-добрата подготовка за утрешното изпитание. Не прибавяй всичките си утрешни задължения и грижи към днешните си товари. “Доста е на деня злото, което му се намери”(Матей 6:34).

Нека да бъдем изпълнени с надежда и кураж. Греховно и неразумно е да сме неуверени и колебливи в Божията служба. Нашият верен на завета Си Бог свързва всемогъществото на Царя на царете с добротата и грижата на нежния пастир. Неговата сила е неограничена и е гаранция за изпълнението на обещанията Му към всички уповаващи се на Него. Той има средства и начини да отстрани всяка трудност, за да подкрепи хората, които Му служат и се уповават на Него. Любовта Му е по-силна от всяка друга. Тя е безгранична и вечна.

В най-мрачните дни, когато изгледите са най-малко обещаващи, имайте вяра в Бога! Той действа по Своята воля и прави всичко за доброто на Своя народ. Силата на онези, които Го обичат и Му служат, ден след ден ще се обновява.

Бог може и желае да даде на Своите служители всяка помощ, от която се нуждаят. Желае да им даде мъдростта, необходима за техните нужди.

Ап. Павел, претърпял толкова много изпитания, заявява: “Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат, защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогава съм силен” (2Кор. 12:9, 10).

Контактът с другите

“Един другиму теготите си носете и така изпълнявайте Христовия закон.”

Всяка връзка в живота изисква проява на самоконтрол, търпение и съчувствие. Ние сме толкова различни по предразположение, навици, възпитание, че гледаме съвсем различно на едни и същи неща. Преценяваме различно. Разбиранията ни за истината, за начина ни на живот не са еднакви. Няма двама души, чийто опит в живота да е напълно еднакъв. Изпитанията на един не са изпитания за друг. Задълженията, които са леки за един, са много тежки и мъчни за друг.

Човешката природа е толкова крехка, невежа, лесно заблудима, че всеки трябва да бъде много внимателен в отношенията си с другите. Знаем малко за това, как нашите постъпки се отразяват на другите. За нас може да е от особено значение онова, което вършим или говорим; ако обаче очите ни се отвореха, щяхме да видим как те са въздействали за добро или за зло.