За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Бремето на живота

Много хора са носили толкова малко товари в живота и са изпитвали толкова малко мъка, тревога и скръб за други, че не могат да разберат истински страдащия. Те не са в състояние да оценят неговите натоварвания, както детето не е в състояние да разбере грижите на изнемогващия баща. То може да се учудва на страховете и затрудненията му; да му изглеждат ненужни. Но когато с течение на годините придобие опит в живота, когато само започне да носи товари, ако погледне назад, ще разбере онова, което някога му е било така непонятно. Горчивият опит го е направил способно за това.

Работата на много обременени с грижи хора остава неразбрана, трудът им не се цени, докато смъртта ги отнеме. Но когато след това други поемат товара им и се сблъскат със същите трудности, ще разберат на какви изпитания са били подлагани вярата и куражът им. Тогава лесно ще бъдат извинени грешките, за които прибързано са били осъждани. Житейският опит ни учи на съчувствие. Бог допуска някои хора да заемат отговорни длъжности. Когато грешат, Той има сила да ги поправи или да ги отстрани. Но ние трябва да бъдем внимателни, да не се нагърбваме да осъждаме, защото осъждането принадлежи само на Бога.

Поведението на Давид спрямо цар Саул съдържа добър урок за нас. Саул е избран за цар на Израил по Божия заповед. Но по-късно Господ заявява, че поради неговото непослушание царството трябва да му се отнеме. И все пак колко внимателен, колко грижовен и търпелив е Давид към Саул! С намерението да погуби живота на Давид Саул отива в пустинята и влиза незабелязано в пещерата, където се е скрил Давид с другарите си. “И мъжете на Давид му рекоха: Ето денят, за който Господ ти каза: Ето, Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти, и ще му сториш както ти се вижда за добро... И рече Давид на мъжете си: Да ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник ­ да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник!” (1Царе 24:4-6).

Спасителят ни заповядва: “Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери” (Матей 7:1, 2). Помнете, че докладът за вашия живот скоро ще бъде представен пред очите на Бога. Помнете и това, че Той е казал:”Затова и ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго... понеже ти, който съдиш, вършиш същото” (Римл. 2:1).

Снизхождение, търпение към съгрешилите

Не бива да допускаме духът ни да се бунтува при действителна или предполагаема неправда. Личното “аз” е врагът, от който най-много трябва да се боим. Никой порок не води до по-страшни последици върху характера от човешката страст, неподчинена на Светия Дух; и никоя победа, която сме извоювали, не е толкова ценна, колкото тази над личното “аз”.

Не бива да позволяваме чувствата ни да се нараняват лесно. Живеем, за да спасяваме души, а не за да пазим чувствата или самоуважението си. Ако сме заинтересувани от спасяването на души, ще престанем да обръщаме внимание на малките недоразумения, които толкова често се появяват в отношенията помежду ни. Каквото и да мислят или да вършат другите за нас, то не бива да нарушава нашето единство с Христос, общението ни с Духа. “Защото каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога” (1Петрово 2:20).

Не се стремете към търсене на разплата. Отстранявайте, доколкото е възможно, всяка причина за недоразумения. Избягвайте всякакво зло. Правете всичко, което е по силите ви, за да помирявате другите, без да нарушавате принципите. “Като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там, пред олтара, и иди първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си” (Матей 5:23, 24).

Ако към вас се отправят прибързани думи, никога не отвръщайте в същия дух. Помнете, че благият “отговор отклонява от ярост” (Пр. 15:1). В мълчанието лежи чудодейна сила. Думите, които се изричат в отговор на разгневения, често служат само за да го разгневят още повече. Но отговори ли се на гнева с мълчание, кротко, снизходително, той скоро изчезва.

При всяко избухване отправяйте мисълта си към Божието слово. Нека умът и сърцето ви бъдат изпълнени с Божиите обещания. Когато с вас се отнасят зле или ви обвиняват несправедливо, повтаряйте си ценните обещания, вместо и вие да отвръщате с гняв.

“Не се оставяй да те побеждава злото, но ти побеждавай злото чрез доброто” (Римл. 12:21).

“Предай на Господа пътя си и се уповай на Него, и Той ще извърши очакването ти; и ще направи да се яви правдата ти като светлината и съдът ти като пладне” (Пр. 37:5, 6).

“Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае” (Лука 12:2).

“Направил си да яздят човеци върху главите ни; преминахме през огън и вода; но Ти ни изведе на богато място” (Пс. 66:12).

Ние сме много склонни да търсим съчувствие и подкрепа у човеци, вместо да гледаме към Исус. В своята милост и вярност Бог често допуска да бъдем мамени от онези, на които сме се доверявали, за да научим какво безумие е да се уповаваме на човеци и да правим от плътта своя опора. Нека да се доверим на Бога напълно, смирено и несебелюбиво. Той познава нашите най-съкровени грижи и мъки, които не можем да изразим. Когато всичко ви се вижда мрачно и необяснимо, спомнете си Христовите думи: “Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш” (Йоан 13:7).

Разгледайте историята на Йосиф и на Даниил. Господ не отстранява атаките на човеци, които искат да им причинят зло; но Той направи така, че всички зли и лукави замисли да послужат за доброто на онези, които опазиха вярата и верността си въпреки изпитанията и борбите.

Докато живеем, ще срещаме вражда. Ще идват предизвикателства, за да бъде изпитан характерът ни. Когато ги посрещаме както подобава, у нас ще се развиват християнските добродетели. Ако Христос живее в нас, ще бъдем търпеливи, любезни и снизходителни, спокойно ще устояваме на гнева и раздразнението. Ден след ден и година след година ще побеждаваме себе си и ще израстваме. И това е целта ни. Тя обаче не може да бъде постигната без помощта на Исус, без твърда решителност, непоколебимо постоянство, неуморима бдителност, непрестанна молитва. Всеки трябва да извоюва в себе си победата с лична борба. Дори сам Бог не може да направи характера ни благороден и живота ни полезен, ако не Му сътрудничим. Хората, които се отклоняват от тази борба, загубват силата и радостта на победата.

От нас не се иска сами да водим сметка за своите изпитания, трудности, мъки и грижи. Всички те се вписват в книгите и за тях има грижа небето. Докато изброяваме неприятностите, много други неща, на които би трябвало да спрем вниманието си (например Божията милостива благост, която ни обкръжава във всеки момент, любовта Му, на която се удивляват и ангелите, чрез която Бог пожертва Сина Си за нас), се изплъзват от погледа ни. Ако вие като Христови служители чувствате, че сте обременени с по-големи грижи и несгоди от стоварващите се върху повечето хора, помнете, че ви очаква мир, непознат за боящите се от подобни натоварвания. В служенето на Христос има утеха и радост. Оставете светът да види, че животът с Него не е грешка.

Ако сте тъжни и със свито сърце, не говорете за своите чувства. Не помрачавайте живота на околните. Една студена, помръкнала религия никога не привлича души при Христос. По-скоро ги отблъсква от Него и ги тласка в мрежата, поставена от Сатана за нозете на заблуждаващите се. Вместо да мислите за несгодите си, мислете за силата, която можете да получите в името на Христос. Доверявайте се в духа си на невидимите неща. Спирайте мислите си върху доказателствата за голямата Божия любов към вас. Вярата може да понесе изпитания, да противостои на изкушения и да устои на обезсърчения. Исус е наш Застъпник; Той може да ни осигури всичко. Не вярвате ли, че Христос цени онези, които са Му се посветили? Не вярвате ли, че е при онези, които подобно на любимия ученик Йоан в заточението, се намират заради Него в тежки условия и изпитания? Бог няма да допусне никой от Неговите верни съработници да бъде оставен сам да се бори с много по-силни от него врагове и да бъде победен, Той пази като скъпоценен камък всеки, чийто живот е скрит с Христос в Него. За всяка такава душа казва: “Ще те положа като печат, защото те избрах” (Агей 2:23).

И тогава говорете за обещанията; говорете за Исусовата готовност да благославя. Той не ни забравя нито за миг. Ако въпреки неприятностите си се отдаваме на Неговата любов и оставаме насаме с Него, усещането за присъствието Му ще ни дари с дълбока и тиха радост. Христос казва: “... От Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря. И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам. Аз върша всякога онова, което е Нему угодно” (Йоан 8:28, 29).

Присъствието на Отца е обкръжавало Христос и не е можело да Му се случи нищо, освен онова, което Безкрайната Любов е допускала за благото на света. Там е бил изворът на Неговата утеха, там трябва да бъде изворът и на нашата. Човекът, изпълнен с Христовия Дух, пребъдва в Христос. Каквото и да му се случва, то идва от Спасителя, Който го обгражда със Своето присъствие. Без волята на Господа нищо не може да го докосне. Всички наши страдания и скърби, изкушения и изпитания, нещастия и мъки, преследвания и лишения са допуснати за наше добро. Преживяванията и обстоятелствата са Божии сътрудници.

Не говорете лошо

Ако можем да си представим Божието дълготърпение към нас, никога не ще си позволим да съдим или обвиняваме други. Как биха се чувствали Исусовите приятели през времето на Неговия земен живот, ако, след като са се запознали с Него, Го чуят да изрича обвинения, да осъжда или да проявява нетърпение. Нека никога не забравяме, че онези, които Го обичат, трябва да Го представят чрез своя характер.

“В братолюбието си обичайте се един друг като сродници; надпреварвайте да си отдавате един на друг почит” (Римл. 12:10).

“Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив, благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение” (1Петрово 3:9).

Взаимно уважение

Господ Исус иска от нас да признаваме правата на всички хора. Социалните и християнските им права трябва да се уважават. Към всички трябва да се отнасяме с почит и внимание, като към синове и дъщери на Бога. Християнството прави от човека истински благородник. Христос е учтив дори и към онези, които Го преследват. Неговите истински последователи ще проявяват същия дух. Спомнете си ап. Павел, изправен пред владетелите. Неговото слово пред Агрип е образец на истинско уважение и на убедително красноречие. Евангелието не насърчава формалната учтивост, с която си служи светът, но уважението, което е истинско и от сърце.

Изтънчената външна благопристойност и добрите обноски не са достатъчни, за да заличат избухливостта и коравосърдечието в характера. Докато личното “аз” се смята за най-важното, не може да става дума за каквото и да е благородство. Любовта трябва да живее в сърцето. Подбудите на истинския християнин се коренят в дълбоката му и сърдечна любов към неговия Учител. От корените на обичта му към Христос се ражда здравият интерес към събратята. Любовта придава привлекателност, благородство и благоприличие. Одухотворява лицето, прави гласа благ, облагородява цялостния облик.

Няма дребни неща

Животът е изграден обикновено не от велики случки, събития и дела. Доброто и злото най-често се предизвикват от дребни наглед неща, на които понякога дори не обръщаме внимание. Като не устояваме на изпитанията в малкото, у нас се създават лоши навици. И когато по-късно дойдат по-големите изпитания, ни заварват неподготвени. Преодоляването на всекидневните дребни изпитания чрез принципите на доброто ще ни направи силни и твърди, за да останем верни и в най-опасните и трудни положения.

Самодисциплина

Никога не сме сами. Винаги има Един, Който ни придружава, независимо дали го желаем, или не. Помнете, че където и да сте и каквото и да правите, Бог присъства. Нищо, което се казва, върши или мисли, не може да убегне от Неговото внимание. За всяка своя дума и за всяко дело имате свидетел ­ светия, мразещ греха Бог. Мислете винаги за това, преди да говорите или да действате. Като християни вие сте членове на царско семейство, деца на небесния Цар. Не изричайте нито дума и не правете нищо, което би осквернило доброто ви име.

Изследвайте внимателно характера на Богочовека и винаги си задавайте въпроса: “Какво би направил Христос на мое място?” Това трябва да бъде стандартът за вашия дълг. Не влизайте без уважителна причина в обществото на хора, които със своите изкусни примамки ще ви разколебаят в желанието ви да вършите добро и ще опетнят съвестта ви. Не си позволявайте никъде ­ било на улицата, било във влака, било у дома, нищо, което би могло да хвърли и най-малка сянка върху вас.

Всеки ден правете по нещо, за да подобрите, облагородите и разкрасите живота, изкупен от Христос със собствената Му кръв.

Постъпвайте винаги според принципите си, а не според моментни хрумвания. Въздържайте естествената си избухливост, заменете я с кротост и внимание. Не се отдавайте на лекомислени постъпки или на дребнавости. Не допускайте устата ви да изричат неприлични остроумия. Пазете се дори да им давате място в ума си. Те могат да бъдат потиснати и подчинени на Христос. Спирайте вниманието си на свети неща. Тогава и мислите ви ще бъдат чрез Христовата благодат чисти и истинни.

Трябва винаги да съзнаваме облагородяващата сила на мислите. Единствената сигурност за всяка душа е добрата мисъл. Каквото мисли човек в сърцето си, такъв е и той самият. Самообладанието се засилва, когато се упражнява. Онова, което отначало изглежда трудно, чрез постоянно повтаряне става лесно. Така добрите мисли и постъпки ще ни станат навик. Ако се отклоним от всичко низко и недостойно и се издигнем до по-високо ниво, ще бъдем уважавани от човеците и обичани от Бога.

Похвалата и насърчението

Създавайте си навик да говорите добро за другите. Спирайте вниманието си върху добрите качества на хората, с които общувате, и се взирайте колкото е възможно по-малко в техните грешки и недостатъци. Когато сте изкушавани да са оплаквате от нещо казано или сторено от някого, опитайте се да похвалите друго от неговия характер. Старайте се да бъдете благодарни. Благодарете на Бога за Неговата чудодейна любов, чрез която принесе Христос в жертва за вас. Никога не си струва да се задълбочавате в своите нещастия. Бог ни кани да мислим за Неговата милост и неизмерима любов, за да бъдем изпълнени с благодарност.

Сериозните Божии съработници нямат време да се занимават с грешките на другите. Не можем да се храним с “отпадъците” от несполуките или недостатъците на другите. Клеветата е двойно проклятие, което пада по-тежко върху изричащия, отколкото върху слушащия. Сеещият семето на разединението ще пожъне неговите ужасни плодове в собствената си душа. Търсенето на зло в другите развива злото в търсещия го. Когато се занимаваме с грешките на другите, ние се преобразяваме в тяхно подобие. Ако гледаме към Исус, ако говорим за Неговата любов и за съвършенството на характера Му, се преобразяваме по Неговия образ. Чрез осмисляне на възвишения идеал, който Той ни е оставил, се издигаме в чиста и свята атмосфера, в самото Божие Присъствие. И ако пребъдваме в тази атмосфера, от нас ще се излъчва светлина, озаряваща всички свързани с нас.

Вместо да критикувате и съдите другите, казвайте си: “Аз трябва да работя за собственото си спасение. Ако съдействам на Онзи, Който иска да спаси душата ми, трябва много да внимавам за себе си. Трябва да премахна всичко лошо от живота си. Трябва да победя всяка греховна склонност, да стана ново създание в Христос. Тогава ще мога с насърчителни думи да подкрепям онези, които се борят срещу злото, вместо да ги тласкам към пропадане.

“Ние сме много равнодушни един към друг. Твърде често забравяме, че нашите ближни се нуждаят от сила и насърчение. Старайте се да ги уверявате в своето съчувствие и интерес. Помагайте им чрез молитвите си и им казвайте, че го правите.

Търпение с грешащите

Не всички, които казват, че са Христови съработници, са истински Негови ученици. Между носещите Неговото име и дори между смятащите се за Негови служители има такива, които не го представят достойно чрез характера си. Те не се ръководят от Неговите принципи. Такива хора често са и причина за страдания и обезсърчение на околните, на по-млади от тях в християнската опитност. Но никой не бива да позволява да бъде мамен. Христос ни е дал съвършен пример и ни кани да Го последваме.

До края на времето сред пшеницата ще има и плевели. Когато служителите на Бога в ревността си за Неговата чест Го помолват за позволение да изкоренят плевелите, Учителят казва:

“Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житниците ми!” (Матей 13:29, 30).

В Своята милост и доброта Бог има търпение към закоравелите и неверните. Между избраните апостоли на Господа е бил и Юда, предателят. Тогава трябва ли да се чудим и обезсърчаваме, че и днес има неверни между работниците Му? Ако Този, Който е познавал така добре сърцата, е могъл да понесе съратник, за когото е знаел, че ще Го предаде, с колко по-голямо търпение трябва да понасяме просто грешащите!

И все пак, не всички, дори между онези, които изглеждат най-грешни, са като Юда. Пламенен, бърз и самонадеян Петър често се явява в по-лоша светлина от Юда. Той често е бил укоряван от Спасителя. А колко богат е бил неговият живот в служба и жертва! Какви свидетелства дава за силата на Божията благодат! Трябва, доколкото можем, да бъдем за другите онова, което Христос е бил за Своите ученици, когато е живял тук, на земята, и е поучавал.

Възприемайте себе си като Божии мисионери, особено сред своите съработници. Често се изисква много време и труд, за да се спечели една душа за Христос. Но когато тя се обърне от греха към правдата, настава радост между ангелите. Мислите ли, че на служебните духове, които бдят над всяка душа, се харесва, когато виждат колко са равнодушни към заблудените души хора, претендиращи, че са християни? Ако Христос би постъпвал с нас така, както ние често постъпваме един към друг, кой от нас би бил спасен?

Помнете, че вие не можете да четете в сърцата. Не познавате подбудите, довели до постъпките, които ви се струват неправилни. Много са хората, неполучили необходимото възпитание; техният характер е осакатен, те са жестоки и груби и изглеждат във всички отношения не такива, какъвто би трябвало да бъде един човек. Но Христовата благодат може да ги преобрази. Никога не ги подтиквайте към обезсърчачаване и отчаяние, като им казвате: “Ти ме разочарова и аз няма да се мъча да ти помагам!” Няколко прибързани думи, за които може и да сме били предизвикани и според нас да са заслужени, може да скъсат нишката на влиянието.

Постоянството, търпението, запазването на спокойствие винаги са най-решителните доказателства и убедителни молби. Ако ти си имал възможности и привилегии, които не са били дадени на други, имай го предвид и бъди винаги мъдър, грижлив и внимателен учител.

Ако искате да получите ясен отпечатък върху восък, не удряте печата върху него бързо и силно, а го натискате спокойно и равномерно, докато затвърдее. Постъпвайте по същия начин и с човешките души. Постоянството на християнското влияние е тайната на неговата сила, а тя зависи от постоянното изявяване на Христовия характер. Помагайте на грешащите, като им разказвате за своя духовен опит. Показвайте им как търпението, вниманието и помощта са ви давали кураж и надежда, когато сте допускали сериозни грешки.

До съда никога не ще видите влиянието на вниманието и такта при допира с непоносимите, неразумните и недостойните. Когато се сблъскваме с неблагодарно предателство на светите истини, се възмущаваме и сме склонни да покажем своето презрение или негодувание. И виновните очакват точно това, те са подготвени за него. Но когато бъдат изненадани от тактична снизходителност, често у тях се пробуждат най-добрите чувства и желание да заживеят по-добър живот.

“Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух... Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен. Един другиму теготите си носете и така изпълнявайте Христовия закон” (Гал. 6:1, 2).

Всички, които претендират да са Божии чеда, трябва да помнят, че като мисионерите те са в допир с всички слоеве на обществото ­ и с възпитани, и с груби хора, със смирени и горди, с религиозни и със съмняващи се, с образовани и невежи, и с богати, и с бедни. С толкова различните хора не можем да се отнасяме еднакво; но те всички се нуждаят от любов и съчувствие. При общуване нашите мисли трябва взаимно да се облагородяват и да стават по-възвишени. Ние сме зависими един от друг и свързани с връзката на общочовешкото братство.

Чрез всекидневните си контакти християнството е в постоянна връзка със света. Всеки мъж и всяка жена, които са получили Божествено просветление, трябва да пръскат светлина върху мрачния път на онези, които не познават по-добрия. Силата, действаща в нашите взаимоотношения с другите, трябва, осветена чрез Христовия Дух, да се прилага, за да се привличат души при Христос. Бог не бива да се потуля в сърцето като желано съкровище, свято и любимо, на което да се радва само притежаващият го. Христос трябва да бъде в нас като извор на вода, извираща за вечен живот и съживяваща всичко около себе си.

Развитие и служба

“Бъдете мъжествени и силни!”

Християнският живот е не само внимание, търпение, кротост и доброта. Тези добродетели са съществени; но не по-маловажни са куражът, силата, енергията и издръжливостта. Пътят, който Исус е предначертал, е тесен и изисква самоотверженост. За да се върви по него през трудности и обезсърчения е необходима сила.

Силата на характера

Не трябва да се чака, докато други проправят пътя и отстранят всяка пречка от него. Слабите усилия трябва да се насърчават, сърцата ­ да се изпълват с християнска любов, а ръцете ­ да бъдат в състояние да вършат делото на своя Учител.

Някои от назначените на мисионска служба са слаби, немощни, лесно се обезсърчават. Липсва им енергия за работа. Не притежават необходимите качества, а също и онзи дух и енергия, които възпламеняват сърцата. Който иска да има успех, трябва да бъде храбър и изпълнен с надежда. Трябва да се развиват не само пасивните, но и активните добродетели. Докато, от една страна, трябва да отговарят с кротост, за да усмирят гнева, от друга, служителите в Божието дело трябва да притежават и куража на героя, за да противостоят на злото. Покрай християнската любов, която изтърпява всичко, те се нуждаят и от силата на характера, която дава особена мощ на влиянието им.

Някои не са достатъчно твърди. Техните планове и намерения нямат никаква определена форма и цел. Затова от тях светът не може да има особена практическа полза. Нерешителността и безсилието трябва да бъдат победени. В християнския характер има една непреклонност, която никакви външни влияния не могат да пречупят или сломят. Трябва да притежаваме морален “гръбнак”, чистота, която не може да се накърни нито от ласкателства и подкупи, нито от заплахи.

Ум и култура

Бог иска да използваме всеки случай, за да се подготвяме за Неговото дело. Очаква да посветим всичките си сили и да поддържаме в сърцата си живо съзнанието за Неговата святост и за голямата ни отговорност.

Мнозина, способни да извършат големи неща, вършат съвсем малко, защото опитват малко. Хиляди хора минават през живота без никаква съществена цел, за която си струва да се живее; не се стремят към някакво ниво на развитие. Една от причините за това е ниската самооценка. Христос заплати огромна цена за нас и желае да се оценяваме съобразно нея.

Не се задоволявайте с малкото. Ние не сме това, което бихме могли да бъдем или което би трябвало да бъдем според Божията воля. Бог ни е дарил с умствени способности, които не бива да останат без приложение, както и не бива да се използват само за земни цели, но да се развиват до висша степен, да се облагородяват, освещават, усъвършенстват и използват за интересите и преуспяването на Божието царство.