За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Нека на младите хора се внуши истината, че не принадлежат на себе си, а на Христос. Те са цената на Неговата кръв, отплатата за Неговата любов. И живеят, защото Той ги поддържа чрез Своята сила. Тяхното време, силите и способностите им принадлежат на Него и трябва да бъдат развити и употребени в служба за Него.

Освен ангелите човеците, създадени по Божия образ, са най-благородното от всички Негови творения. Бог желае те да станат онова, което им е дал възможност да бъдат, и да вършат най-доброто със силите, които им е подарил.

Животът е тайнствен и свят. Той е откровение на самия Бог, Който е извор на живот. Предлаганите ни случаи са ценни и на тях трябва да се гледа сериозно. Веднъж пропуснати, те са завинаги загубени.

Бог поглежда в малкото семенце, което е създал, и вижда в него скрит прекрасен цвят, храст или високо, разпростиращо нашироко своите клони дърво. Така и във всяко човешко същество Той вижда неговите възможности. Ние сме дошли на този свят с определена цел. Бог ни е дал Своя план за нашия живот и иска да постигнем най-висока степен на развитие.

Той желае непрекъснато да растем в святост и щастие. Всички имат способности и трябва да се научат да ги възприемат като свещено благо, да ги ценят като дар от Господа и да ги използват правилно. Бог желае младите хора да развиват всяка своя способност. Иска те да се радват на всичко, което в този живот е полезно и ценно, да бъдат добри, да вършат добро и да си събират съкровища за бъдещия живот в небето. Техният постоянен стремеж трябва да бъде насочен да се отличават във всичко, което е несебелюбиво, възвишено и благородно. Нека гледат към Христос като към образец, според Който трябва да се оформят, да изграждат в себе си святата устременост на Неговия живот ­ постоянния стремеж животът да става по-добър благодарение на това, че те са живеели в съгласие с Бога. Ето делото, за което са призвани.

Широката основа

Най-висшата от всички науки е науката за спасението на душата. Най-висшето дело, в което човешки същества биха могли да участват, е извеждането на хора от греха и въвеждането им в святост. За осъществяването му е необходима широка основа на всестранно образование и възпитание, изискващи от родители и учители много повече мъдрост и старания, отколкото при простото обучение в обикновените науки. Възпитанието е съвършено само тогава, когато тяло, ум и сърце се развиват в синхрон. Характерът трябва да бъде правилно възпитаван в духа на съвършено и най-висше развитие. Всички умствени и физически способности трябва да бъдат правилно развивани. Наш дълг е да изграждаме в себе си всичко, което ни прави по-добри служители на Бога.

Истинското възпитание обхваща цялото същество. То учи как да се живее правилно. Позволява ни да използваме най-добре разума, физическите и духовните си сили. Духовните способности като по-висши трябва да управляват физическите. Естествените желания и страсти трябва да бъдат под властта на съвестта и на духовните изисквания. Христос стои на върха на човечеството и Неговото желание е да ни води по възвишените и святи пътеки на чистота в служенето на Бога. Чрез чудодейното действие на благодатта Му трябва да станем съвършени в Него.

Исус получава Своето възпитание у дома. Неговата майка е и Неговата първа земна учителка. Той научава за небето от нейните уста и от писанията на пророците. Живее в къщата на беден човек в малко градче и изпълнява точно и с радост своята част от домашните задължения. Небесният Законодател става доброволен Служител и послушен Син. Той научава занаят и работи с ръцете Си заедно с баща Си Йосиф в дърводелската работилница. Облечен като прост работник, минава по улиците на малкото градче, когато отива на работа и когато се връща оттам.

Хората по онова време оценяват нещата според техния външен вид. Колкото повече религията запада по същност и сила, толкова повече се увеличава външното є великолепие. Възпитателите по онова време се опитват да спечелят почит чрез демонстриране на разкош и блясък, докато животът на Исус е в ярко противоречие с всичко това. Той показва нищожността на нещата, които човеците считат за най-важни изисквания в живота. Той не посещава тогавашните училища, които възвишават нищожни неща и смятат за нищожни великите. Получава Своето образование от отредения Му от Бога източник: полезната работа, изучаването на Писанията, от природата и опитностите на живота. Това са Божиите учебници, изпълнени с поучения за всички, които пристъпват към тях с желание, с виждащи очи и с мъдрост.

“А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше над Него” (Лука 2:40).

Така подготвен, Той поема своята мисия. Навсякъде и винаги когато е в допир с хора, упражнява върху тях благотворно влияние, каквото светът дотогава не е виждал.

Домашните уроци

Домът е първото училище за детето и там трябва да се положи основата за живот ­ служене, чиито принципи се изучават не само на теория, а и оформят същината на целия живот.

Детето трябва още много отрано да се научи да обича и да помага. Щом физическите и умствените му сили станат достатъчни, трябва да започнат да му се възлагат различни домашни задачи. То трябва да свикне да помага на баща си и майка си, да се учи на жертвоготовност и на себевладеене, да поставя доброто и удобствата на другите пред своите лични, да търси случаи да зарадва братята, сестрите и другарчетата си и да им помага, а също и да бъде внимателно и учтиво с възрастните и да обича да помага на стари, болни и нещастни. Колкото повече домът е пропит от дух на истинско служене, толкова повече той ще прониква и в живота на децата. Те ще се учат да намират радост в служенето и в жертването за доброто на другите.

Задачите на училището

Домашното обучение трябва да бъде допълнено от училищното. Необходимо е да се има предвид развитието на цялостното ­ физическо, умствено и духовно ­ развитие и възпитание в дух на служене и пожертвователност.

Извършването на дребните неща на всекидневния живот в името на Христос най-много от всичко способства за изграждането на характера и за напътстване към несебелюбиво служене. Развиването и насърчаването на този дух и насочването към правия път е дело на родители и учители. За тях не може да има по-важно нещо. Духът на служене е духът на Небето и ангели ще съдействат на всяко старание за неговото развитие и насърчение.

Подобно възпитание трябва да бъде основано на Словото Божие. Само в него са дадени в пълнота необходимите принципи. Библията трябва да бъде основа на обучението и възпитанието. Истинското познание е познание за Бога и за Онзи, Когото Той е изпратил.

Всяко дете, всеки младеж трябва да познава себе си, тялото, което Бог му е дал, както и законите, чрез които то се поддържа здраво. Трябва да са добре запознати с общообразователните предмети и да получат професионално образование, за да са годни за практическия живот и за задълженията си във всекидневието. Към всичко това трябва да се прибавят и познания, и практическа подготовка за различните видове мисионска работа.

Обучение чрез споделяне на опит

Младите хора трябва да напредват колкото е възможно по-бързо в овладяването на знанията. Полето на тяхното образование трябва да е толкова широко, колкото могат да понесат силите им. Те трябва да споделят с други наученото. По такъв начин знанията им ще се затвърдят и ще укрепят. От това как ги прилагат зависи стойността на полученото възпитание. Продължителното учене и несподелянето на наученото с други често се оказва повече пречка, отколкото помощ за истинското развитие. Необходимо е в дома и в училището ученикът да схване как трябва да се учи и предава получените знания. Каквато и да е професията му, през целия си живот той трябва да бъде и ученик, и учител. По такъв начин може постоянно да напредва, да се уповава на Бога, да е в здрава връзка с Онзи, Който е безкраен в мъдрост и може да разкрива тайни, скрити от хилядолетия; Който може да разреши най-тежките проблеми пред вярващия в Него.

Влиянието на общуването

Словото Божие отдава голямо значение на влиянието на общуването с другите. А колко по-голяма е неговата сила върху развиващия се дух на детето и младия човек! Другарствата, които те поддържат, принципите, които приемат, навиците, които изграждат, ще разрешат въпроса за тяхната годност за небето и за техните бъдещи вечни интереси.

Един страшен факт, който би трябвало да стресне сърцата на родителите, е, че в много училища и учебни заведения се ширят влияния, покваряващи характера, отклоняващи духа от истинската цел в живота и принизяващи морала. Когато влизат в допир с нерелигиозни, обичащи удоволствията и покварата другари, много млади хора загубват простотата и чистотата си, вярата си в Бога и духа на себеотрицание, които родителите им християни са култивирали в тях с грижливи поучения и сериозни молитви.

Много младежи, постъпващи в училище с цел да се подготвят за някой клон на самопожертвователна служба, биват напълно завладени от светските знания. У тях се събужда амбиция да се отличат сред другите ученици и да заемат високи постове, за да получат светски почести. Така загубват от погледа си целта, за която са постъпили в училището, и посвещават живота си на егоистични и светски стремежи. Често усвояват и навици, които погубват и този, и бъдещия им живот.

Обикновено мъже и жени, които притежават възвишени разбирания за живота, които имат несебелюбиви цели и благородни стремежи, са ги получили под влиянието на средата в най-ранното си детство. В целия си начин на общуване с Израил Бог учи Своя народ колко е важно всеки да внимава за средата, в която израстват децата му. Всички наредби за гражданския, религиозния и социалния живот са били дадени, да се предпазят хората от вредното влияние на околната среда и още от най-ранно детство да бъдат запознавани с предписанията и принципите на Божия закон. Поучението, дадено при раждането на Израилевия народ, трябва да бъде дълбоко отпечатано в сърцето на всеки човек. Преди последната ужасна беда да сполети египтяните ­ измирането на техните първородни ­ Бог заповядва на народа Си да прибере децата си в домовете. Праговете на вратите на всеки дом се бележат с кръв и всички трябва да останат под закрилата, гарантирана по този начин. Така и днес родители, които се боят от Бога и Го обичат, трябва да доведат децата си във “връзките на завета” и да ги запазят там под закрилата на светите влияния, които можем да имаме чрез изкупителната кръв на Христос.

Отделете се!

Христос казва на учениците си: “Аз им предадох Твоето слово... Те не са от света, както и Аз не съм от него” (Йоан 17:14).

Бог ни нарежда: “Недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си” (Римл. 12:2).

“Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието?... И какво споразумение има Божия храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; ще им бъда Бог, а те ще Ми бъдат люде. Затова “излезте изсред тях и отделете се... и не се допирайте до нечисто, и Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, а вие ще Ми бъдете синове и дъщери, казва всемогъщият Господ” (2Кор. 6:14-18).

Обещания за благословение

“Съберете младенците!” (Йоил 2:16). “И пояснявам им Божиите повеления и закони” (Изх. 18:16).

“Така да възлагат името Ми върху израилтяните; и Аз ще ги благословям” (Числа 6:27).

“И всичките племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господнето име и ще се боят от тебе” (Втор. 28:10).

“Останалите от Якова ще бъдат всред много племена като роса от Господа, като леки дъждове на тревата; които не чакат човека, нито се бавят за човешките чеда” (Михей 5:7).

Ние се числим към Израил. Всички дадени на древните израилтяни наставления относно възпитанието и образованието на децата, всички обещания за живот чрез послушание важат и за нас.

Словото Божие ни казва: “Ще те благословя... и ще бъдеш за благословение” (Бит. 12:2).

За Своите първи ученици и за всички, които чрез тяхното слово трябваше да повярват в Него, Христос казва: “Славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както Ние сме едно. Аз съм в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил Мене” (Йоан 17:22, 23).

Чудесни, ценни думи, които вярата почти не може да обхване! Творецът на всички светове обича онези, които се посвещават в Неговата служба, така, както обича Своя Син. Дори тук и в това време Неговата съвършена благодат се излива над нас в изобилие! Той ни е дал Светлината и Величието на небесата и заедно с тях всички съкровища на небето. Макар и да ни обещава толкова много за бъдещия живот, дава ни царски дарове още в този живот. Иска ние като предмет на Неговата благодат да се радваме на всичко, което облагородява и възвишава характера ни. Чака възможност да изпълни младежта с Божията сила, за да може тя да застане под опръсканото с кръв Христово знаме, да действа подобно на Него за въвеждането на души в правия път и да накара мнозина да стъпят върху вечната Скала.

Божието уверение

Всички, които се стараят да действат в хармония с Божия възпитателен план, ще получат Неговата преобразяваща благодат, ще се радват на Неговото постоянно присъствие и на запазващата Му сила. На всеки такъв човек Бог казва:

“Бъди силен и смел: да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с тебе, гдето и да идеш.” “Няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя” (Исус Навин 1:9, 5).

“Защото както слиза дъждът и снегът от небето, и не се връща там, но пои земята и я прави да произрастява, и да напъпва, та да дава семе на сеяча, и хляб на гладния. Така ще бъде Словото Ми, което излиза из устата Ми, не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в онова, за което го изпращам, защото ще излезете с радост и ще бъдете изведени с мир; планините и хълмовете ще запеят пред вас радостно, и всички полски дървета ще изпляскат с ръце. Вместо драка ще израсте елха, вместо трън ще израсте мирта; и това ще бъде на Господа за име, за вечно знамения, което няма да се изличи” (Исая 55:10-13).

Човечеството по целия свят е в хаос и се нуждае от основно преобразяване. Възпитанието, което младежта ще получи, ще трябва да преобрази цялата социална постройка.

“И ще съградят отдавна запустелите места, ще издигнат досегашните развалини. И ще се обновят пустите градове, опустошени от много родове” (Исая 61:4).

“А вие ще се казвате свещеници Господни; ще ви наричат служители на нашия Бог... Радостта им ще бъде вечна... А тях ще възнаградя с вярност и ще направя с тях вечен завет” (Исая 61:6-8).

“Потомството им ще бъде познато между народите и внуците им между племената; всеки, който ги гледа, ще познае, че те са род, който Бог е благословил. Защото както земята произвежда растенията си и както градина произраства посеяното в нея, така Господ Йеова ще направи правдата и хвалата да поникнат пред всичките народи” (Исая 61:9-11).
НАЙ-ВАЖНОТО ПОЗНАНИЕ

“Светлината от познанието на Божията слава.”

Истинското познание

за Бога

чрез познанието Божие.”

Подобно на Спасителя и ние сме дошли на този свят да служим на Бога. Ние сме тук, за да станем по характер подобни на Бога и да Го изявим на света чрез живот на служене. За да бъдем Божии съработници, за да станем подобни на Него, за да изявяваме Неговия Характер, трябва да Го познаваме. Да Го познаваме Такъв, какъвто Той Сам се разкрива.

Познанието за Бога е основата на всяко добро възпитание и на всяко истинско служене. То е единствената истинска сигурност срещу изкушението. И единствено то може да ни направи подобни по характер на Христос.

От него се нуждаят всички, които работят за въздигането на своите ближни. Промяната на характера, чистотата на живота, способността за служене, твърдото придържане към правилните принципи ­ всичко това зависи от истинското познание за Бога. То е най-съществената подготовка за този и за бъдещия живот.

“Познаването на Светия е разум” (Пр. 9:10).

“Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила” (2Петрово 1:3).

Исус казва: “А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил”(Йоан 17:3).

“Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си и богатият да не се хвали с богатството си. Но който се хвали, нека да се хвали с това, гдето разбира и познава Мене, че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята; понеже в това благоволя, казва Господ” (Еремия 9:23, 24).

Трябва да изследваме Откровението, което Бог ни е дал.

“Сприятели се сега с Него и бъди в мир; от това ще дойде добро за тебе. Приеми прочее закона от устата Му и съхрани думите Му в сърцето си... И Всемогъщият ще ти бъде злато... Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия и ще въздигаш лицето си към Бога. Ще му се помолиш и Той ще те послуша, и ще изпълни обреците Си, и каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; и светлина ще сияе по пътищата ти. Когато те унижат, тогава ще речеш: “Има въздигане!” И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед” (Йов 22:21, 22, 25-29).

Бог, разкрит чрез природата

“... Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Бога, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията” (Римл. 1:20).

Природата, която днес виждаме, ни дава само слаба представа за славата на рая. Грехът е опетнил красотата на земята. Върху всички творения може да се видят следите от делото на лукавия. И все пак са останали още много прекрасни неща. Природата свидетелства, че Един, Който е безкраен в мощ, велик в доброта, милост и любов, е сътворил земята и я е изпълнил с любов и блаженство. Дори в изроденото є състояние всичко в нея изявява съвършеното изкуство на Великия Майстор. Накъдето и да се обърнем, можем да чуем Божия глас и да видим доказателствата за Неговата доброта.

От грандиозните тътнежи на гръмотевицата и непрестанното бучене на огромния океан до веселите песни, които изпълват гората с музика ­ всички неизброими гласове на природата сътворяват химни на славословие. Земята, морето и небето с техните чудни багри и нюанси, варирайки в ярки контрасти или сливайки се в прекрасна хармония, изявяват славата на Бога. Вечните планини разказват за Неговата мощ. Дърветата, които люлеят зелените си върхове, облени в слънчева светлина, и цветята, разкриващи нежната си красота, говорят за своя Творец. Свежата зеленина, която покрива голата земя като с килим, разказва за Божията грижа и за най-скромните Му творения. Морските дълбини и земните недра пазят Неговите съкровища. Този, Който е сътворил бисерите в океана и скъпоценните камъни в планините, обича красотата. Изгряващото на небето слънце символизира Онзи, Който е животът и светлината за всичко, сътворено от Него. Цялата слава и красота, която украсява земята и блести на небето, говори за Бога.

“Славата Му покри небето” (Авакум 3:3).

“Земята е пълна с Твоите творения” (Пс. 104:24).

“Ден на ден казва слово и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им, тяхната вест е излязла по цялата земя и думите им до краищата на вселената” (Пс. 19:2-5).

Всичко говори за Божията нежна бащинска грижа и за желанието Му да направи чедата Си щастливи.

Личният Бог

Великата Сила, Която действа в цялата природа и поддържа всичко, не е, както някои хора на науката смятат, някакъв всепроникващ принцип или привеждаща всичко в движение енергия. Бог е Дух; но Той е Лично Същество и се е изявил като такова:

“Господ е истинският Бог, живият Бог и вечният Цар... Ония богове, които не са направили небето и земята, да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе... Оня, Който е делът на Якова, не е като тях; защото Той е Създател на всичко.” “Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си” (Еремия 10:10-16).

Природата не е Бог

Божиите дела в природата не са самият Бог. Нещата в природата са израз на характера и силата Му. Не бива да смятаме природата за Бог. Изкусната сръчност на човешките ръце създава много прекрасни неща, които радват окото и откриват по нещо от мисълта на техния Творец; но творението не е тъждествено на Твореца. Не произведението, а онзи, който го е сътворил, е достоен за почит. Макар природата да е израз на Божията мисъл, не самата природа трябва да се величае, а Богът на природата.

“Дойдете да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа, нашия Създател” (Пс. 95:6). “В Неговата ръка са земните дълбочини и височините на планините са Негови. Негово е морето, Той го е направил; и ръцете Му създадоха сушата” (Пс. 95:4, 5). “Потърсете Този, Който прави Плеядите и Ориона, Който обръща мрачна сянка в зора и помрачава деня, та става нощ” (Амос 5:8). “Той е, Който гради сферите Си на небето, и основа свода на земята... Йеова е името Му” (Амос 9:6). “Той е, Който образува планините и създава вятъра, и явява на човека мисълта му” (Амос 4:13).

Сътворението на земята

Сътворението не може да се обясни от науката. Коя наука може да разкрие тайната на живота?

“С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово; тъй щото видимото не стана от видими неща” (Евреи 11:3).

“Аз създавам светлината и творя тъмнината... Аз, Господ, Съм, Който правя всичко това... Аз създадох земята и сътворих човека на нея. Аз, да! Моите ръце разпростряха небето, Аз дадох заповеди на цялото му множество” (Исая 45:7, 12). “Да, Моята ръка основа земята и десницата Ми разпростря небето. Когато извикам, те всички се представят” (Исая 48:13).

При сътворението Бог не си е служил със съществуваща материя, “Той каза и стана; Той заповяда и затвърди се”(Пс.33:9). Всички неща, материални и духовни, са се явили по заповед на Господа и са били сътворени със специална цел. Небесата и всичките им множества, земята и всичко, което е по нея, са били извикани за съществуване чрез диханието на Бога.

Сътворението на човека

Сътворението на човека изявява съществуването на Бога. Когато Бог е сътворил човека по Свой образ, човешкото тяло е било във всяко отношение съвършено, но без живот. Тогава един личен, самосъществуващ Бог вдъхнал в създадената форма диханието на живота и човекът станал живо, надарено с разум същество. Всички части на човешкия организъм били приведени в действие. Сърцето, артериите, вените, езикът, ръцете, нозете, сетивата, умът ­ всичко заработило и всичко започнало да функционира по определени закони. Човекът станал жива душа. Чрез Христос, Словото, живият Бог сътворил човека и му дал разум и сила.

Нашето същество не Му е било непознато, когато ни е създал. Окото Му е виждало нашето тяло, когато то е било още неоформено. И в книгата Му са били отбелязани всички части на нашето тяло, когато още нито една от тях не е съществувала.

Човекът, венецът на творението, изразява мисълта на Бога и разкрива славата Му, но не трябва да се възвеличава като Бог.

“Възкликнете на Господа, всички земи! Служете Господу с веселие; дойдете при Него с радост! Познайте, че Господ е Бог; Той ни е направил и ние сме Негови; Негови люде сме и овци на пасбището Му Влезте в портите Му със славословие и в дворовете Му с хваление! Словословете Го и благославяйте името Му!” (Псалм 100:1-4). “Възвишавайте Господа, нашия Бог, и кланяйте се в светия Му хълм, защото Господ, нашият Бог, е свят” (Пс. 99:9).

Природните закони са Божии служители

Бог непрекъснато поддържа нещата, които е създал, и си служи с тях като със Свои инструменти. Той действа чрез природните закони. Те действат не със своя сила. Природата във всичките си прояви свидетелства за съществуването и непрекъснатата дейност на едно интелигентно Божествено Същество, което управлява всичко по Своята воля.

“Господи, Твоето Слово е утвърдено на небето довека. Верността Ти пребъдва из род в род; Ти си основал земята и тя стои. Колкото за Твоите наредби, те и до днес стоят, защото всички са Твои слуги” (Пс. 119:89-91). “Господ прави всичко, що Му е угодно на небето и на земята, в моретата и във всичките бездни” (Пс. 135:6). “Той заповяда и те се създадоха; и утвърди ги от века и до века, като издаде постановление, което няма да премине” (Пс.148:5, 6).