За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Пророк Исая пише: “В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на висок и издигнат престол, и полите му изпълниха храма. Над него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила ­ с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си и с две летеше. И викаха един към друг, казвайки: Свят, свят, свят Господ на силите! Славата Му пълни цялата земя! И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим. Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите. Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, който бе взел с щипци от олтара. И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви” (Исая 6:1-7).

“Няма подобен на Тебе, Господи! Велик си и велико е името Ти в сила. Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, понеже между всичките мъдри на народите и във всичко, що мъдростта им владее, няма подобен на Тебе!” (Еремия 10:6, 7).

“Господи, опитал си ме и познал си ме. Ти познаваш сядането ми и ставането ми, разбираш помислите ми отдалеч, издирваш ходенето ми и лягането ми и знаеш всичките ми пътища. Защото докато думата не е още на езика ми, ето, Господи, Ти я знаеш цяла. Ти си пред мен и зад мен и турил си върху мене ръката Си. Това знание е пречудно за мене; високо е, не мога да го стигна” (Пс. 139:16). “Велик е нашият Господ и голяма е силата Му! Разумът Му е безпределен” (Пс. 147:5). “Пътищата на човека са пред очите на Господа; Той внимателно измерва всичките му пътеки” (Пр. 5:21). “Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него” (Даниил 2:22). “... Който прави да е известно това от века” (Деян. 15:18). “Кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник? Или кой от по-напред Му е дал нещо, та да Му се отплати? Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове” (Римл. 11:34-36).

“Величието Му не ще ли ви уплаши и ужасът Му не ще ли ви нападне?” (Йов 13:11). “Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите ­ колко са нависоко!” (Йов 22:12) “Имат ли брой войнствата Му? И върху кого не изгрява Неговата светлина? (Йов 25:3).

“Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които не можем да разбираме; защото казва на снега: Вали на земята! Също и на проливния дъжд, и на поройните си дъждове. Запечатва ръката на всеки човек, така щото великите човеци, които е направил, да разбират силата Му... Простира нашироко светкавичните Си облаци, които според Неговото наставление се носят наоколо, за да правят всичко, що им заповядва, по лицето на земното кълбо. Било за наказание, или за земята Си, или за милост ги докарва. Слушай това... Застани, та размисли върху чудесните Божии дела! Разбираш ли как им налага Бог волята Си и прави светкавицата да свети от облака Му? Разбираш ли как облаците увисват, чудесните дела на Съвършения в знание? ­ Ти, чиито дрехи стават топли, когато земята е в затишие поради южния вятър, може ли като Него да разпростреш небето, което като леяно огледало е здраво? Научи ни що да Му кажем, защото поради невежество ние не можем... И сега човеците не могат да погледнат на светлината, когато блести на небето, като е заминал вятърът и го е очистил, та е дошло златозарно сияние от север; а как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава? Всемогъщ е, не можем да Го проумеем; превъзходен е в сила; а правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати. Затова Му се боят човеците” (Йов 37:5-24).

“Кой е като Йеова, нашия Бог, Който, макар седалището Му да е нависоко, пак се снизхожда да преглежда небето и земята?” (Пс. 113:5, 6). “Пътят на Господа е във вихрушка и буря и облаците са праха на нозете Му” (Наум 1:3).

“Велик е Господ и твърде достохвален, и величието Му е неизследимо! Едно поколение ще хвали делата Ти на друго и ще разкажат Твоето могъщество. Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство, и за твоите чудесни дела; и когато човеците говорят за мощта на Твоите страшни дела, то и аз ще разказвам Твоето величие. Ще разгласявам спомена на Твоята голяма благост и ще възпявам Твоята правда... Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи, и Твоите светии ще Те благославят; ще говорят за славата на царството Ти и ще разказват за Твоето могъщество, за да изявят на човешките чеда мощните Ти дела и славното величие на царството Ти. Твоето царство е вечно и владичеството Ти трае през всички родове! Устатата ми ще изговарят хваление на Господа и всяка твар нека благославя святото Му име отвека довека! (Пс.145:3-21).

Предупреждения относно дързостта

Колкото повече осмисляме какво е Бог и какво сме ние в Неговите очи, толкова по-голямо страхопочитание ще изпитваме към Него. Нека участта на онези, които в по-ранни времена са се одързостявали да постъпват нехайно и своеволно с неща, считани от Бога за святи, да бъде предупреждение за хората днес.

Когато при завръщането си от страната на филистимците израилтяните дръзнали да отворят ковчега на завета, тяхната недостойна постъпка била наказана видимо.

Нека да обърнем внимание и на съдбата, която постигнала Оз. Когато при царуването на Давид ковчегът на завета бил превозван в Ерусалим, Оз прострял ръка, за да го подпре. Заради дързостта му да докосне символа на Божието присъствие той бил поразен от внезапна смърт.

Светостта на Божието присъствие

Когато при горящия храст Мойсей пристъпва да разгледа странното явление, неподозиращ Божието присъствие там, му бива заповядано: “Да се не приближиш тука! Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя “...И Мойсей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога” (Изх. 3:5, 6).

“Яков прочее излезе от Вирсавее и отиде към Харан. И като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък, та го тури за възглавница, и легна да спи на това място. И сънува, и ето, стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божии ангели се качваха и слизаха по нея. И Господ стоеше над нея и каза: “Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам, и Бог на Исаака. Земята, на която лежиш, ще дам на тебе и на потомството ти... Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докле не извърша всичко това, за което ти говорих.” А като се събуди Яков от съня си, рече: “Наистина, Господ е на това място, а аз не съм знаел!” И убоя се, и рече: “Колко е страшно това място! Това не е друго, освен Божи дом; това е врата небесна!” (Бит. 28:10-17).

В скинията в пустинята и в храма ­ земният символ на Божието обиталище, едното отделение е било осветено от Неговото присъствие. Завесата на входа, в която били втъкани изображения на херувими, можела да бъде отдръпната само от една-единствена ръка. Да се дръпне тази завеса и без позволение да се проникне в светата тайна на Светая светих, означавало смърт. Защото над престола на благодатта обитавала славата на Пресветия ­ слава, която човек не можеше да види и да остане жив. На определения за служба в Светая светих ден първосвещеникът веднъж годишно със страх и трепет влизал в Божието присъствие, докато облаци от тамян скриват от погледа му славата. Във всички храмови дворове стихвал всякакъв шум. Никакви свещеници не служели на олтарите. Множеството поклонници, преклонени в богобоязливо мълчание, се молели за Божията милост.

“А всичко това им се случи за пример и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена” (1Кор. 10:11).

“Господ е в светия Си храм, млъкни пред него, цяла земьо!” (Авакум 2:20). “Господ царува, нека треперят племената! Той обитава между херувимите, нека се потресе замята! Господ е велик в Сион и високо е издигнат над всички племена. Нека славословят Твоето велико и страшно име! Бог е свят!” (Пс. 99:1-3). “Господ е в светия Си храм, Господ, чийто престол е на небето; очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките чеда” (Пс. 11:4). “Той надникна от Своята свята висина, от небето Господ погледна на земята” (Пс. 102:19). “От местообиталището Си гледа на всички земни жители Онзи, Който създаде сърцата на всички тях, Който познава всичките им работи” (Пс. 33:14, 15). “Нека се бои от Господа цялата земя! Нека благоговеят с боязън пред него всичките жители на вселената!” (Пс. 33:8).

Човек не може да разгадае Бога чрез изследване. Никой не бива да се опитва с дръзка ръка да повдигне завесата, която закрива Неговата слава. “Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му!” (Римл. 11:33) Това, че е прикрил Своята мощ, е доказателство за Неговата милост; защото вдигането на завесата, която закрива Божественото присъствие, означава смърт. Никой смъртен ум не може да проникне в тайната, в която Всевишният живее и действа. Можем да разбираме само онова, което Той е намерил за добре да ни разкрие. Нашият разум трябва да признае един по-високостоящ от него Авторитет. Сърцето и умът трябва да се преклонят пред великия АЗ СЪМ.

Фалшивото и истинското в образованието

“Защо харчите пари за онова,

което не е хляб?”

Властният дух, който действа в царството на лукавия, влияе постоянно, за да отклонява погледа ни от Божиите слова към човешки мнения. Той не иска да слушаме Божия глас, който казва: “Този е пътят, ходете по него!” (Еремия 30:21) Чрез погрешни възпитателни методи прави всичко възможно, за да затъмни небесната светлина.

Чрез философски спекулации и научни изследвания, в които Бог не се признава, хиляди стават скептици. Днес в училищата старателно се изучават и обясняват теориите на учени, до които те са стигнали в резултат на научните си изследвания. При това се идва до извода, че ако тези учени мъже имат право, Библията не може да има право. Съмнението има особена привлекателна сила за човешкия дух. Младежта вижда в него една независимост, която пленява въображението и мами. Сатана триумфира. Той подхранва всяко семе на съмнение, посято в младите сърца. Грижи се то да расте и да принася плодове и скоро се получава богата жетва от неверие.

Затова е така опасно да се сеят семената на съмнението в младите сърца, които са много склонни към злото. Всичко, което отслабва вярата в Бога, ограбва силата на душата да противостои на изкушението. То премахва едничката действителна защита срещу греха. Нуждаем се от училища, където младежта да бъде обучавана, че е велико да се почита Бога, като изявяваме Неговия Характер във всекидневния си живот. Трябва да опознаваме Бога от Неговото Слово и от Неговите дела, за да може в живота ни да се реализират Божиите планове.

Безбожни писатели

Мнозина намират, че е много важно за образованието им да изучават съчиненията на невярващи в Бога писатели, защото в тях се съдържали блестящи и ценни зародиши на мисли. Но от кого произхождат тези бисери от мисли? От Бога и само от Бога! Той е изворът на всяка светлина. Защо трябва тогава заради няколко мисловни истини да се лутаме из множеството заблуди, съдържащи се в произведенията на невярващите, когато пълната истина ни е дадена на разположение?

Как става, че хора, които са в борба с Божието управление, притежават толкова мъдрост, колкото понякога разкриват? Сам Сатана е получил своето образование в небето и има толкова познания за доброто, колкото и за злото. Той смесва ценното с нечистото и това му дава такава сила да мами. Но трябва ли да приемем Сатана като ангел на светлината затова, че се е наметнал с одежда на небесна слава? Изкусителят си има свои инструменти, които са подготвени за неговите методи, изпълнени с неговия дух и обучени за неговото дело. Трябва ли да им сътрудничим? Трябва ли да считаме съчиненията на сатанинските инструменти за необходими при получаването на образование?

Ако времето и старанията, употребени за изучаване на блестящите идеи на невярващи писатели, се използваха, за да се изучават ценните бисери на Словото Божие, хиляди, които сега са в сянката и тъмнината на смъртта, биха се радвали на яснотата на Божествената светлина в живота.

Историческа и богословска наука

За да се приготвят за служба в делото на Господа, мнозина смятат за необходимо да получат обширни познания върху историческите и богословските съчинения. Те смятат, че тези познания ще им бъдат от помощ при проповядването на евангелието. Но тяхното усърдно изучаване на човешки мнения по-скоро ще ги изтощи за службата им, отколкото да ги подкрепи. Когато гледам библиотеки, изпълнени с огромни томове от исторически и богословски научни съчинения, аз си мисля: “Защо да се харчат пари за нещо, което не е хляб?” Шестата глава от Евангелието на Йоан дава много повече, отколкото може да се получи от такива съчинения: “Аз съм хлябът на живота. Който дойде при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее.” “Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее вечно”; “Който вярва в Мене, има вечен живот”;”Думите, които ви говоря, са дух и живот” (Йоан 6:35, 47, 51, 63).

Има един вид историческо изследване, което не е за осъждане. Свещената история е била един от предметите, изучавани в пророческите училища. От докладите за това, как е постъпвал Бог с народите, могат да се видят Неговите следи. Така и ние днес трябва да изучаваме как Бог постъпва с народите на земята. В историята трябва да виждаме изпълнението на пророчествата, в реформаторските движения ­ да видим действието на Провидението и да разбираме какво означава продължаващото въоръжение на народите за последния голям конфликт от великата борба.

Такова изучаване ще даде големи, обширни познания и широк поглед върху живота. Ще ни помогне да разберем някои неща върху отношенията и зависимостите в живота, да видим как чудесно сме свързани в голямото братство на човешкото общество от различни народности и до каква степен потискането и унижението на един негов член означава загуба за всички.

Историята, както обикновено се изучава, се занимава с човешките постижения, с победоносните битки, с човешките успехи в постигане на власт и величие. А Божието действие в човешките дела се изгубва от погледа. Само малцина проследяват изпълнението на Божиите намерения в издигането и падението на народите.

До голяма степен и теологията (както се изучава и преподава) е само едно изложение на човешки мъдрости, които “помрачават разума с безсмислени думи”. Много често причината, поради която някои се затрупват с толкова много книги, не е толкова желанието да се получи храна за ума и душата, колкото честолюбивата амбиция да се запознаят с повече философи и теолози, желанието да се проповядва християнството с учени изрази и фрази.

Не всички написани книги служат да направят живота свят. “Научете се от Мене ­ казва Великият Учител, ­ вземете Моето иго на себе си”, научете се на кротост и смирение. Вашата интелектуална гордост няма да ви помогне при общуването ви с душите, загиващи за хляба на живота. Когато изучавате тези книги, вие ги оставяте да заемат мястото на практическите поучения, които би трябвало да научите от Христос. С резултатите от това изучаване хората не могат да се нахранят. Съвсем малко от изследванията, които толкова много изморяват ума, дават онова, което може да помогне на някого да стане успешен работник в спасението на души.

Спасителят дойде, за “да проповядва евангелието на бедните”. В поученията Си Той си служеше с най-прости изрази и с най-ясни образи. Казва ни се: “И народът обичаше да Го слуша” (Марк 12:37). Всички, които желаят да вършат Неговото дело за това време, имат нужда да разучат по-дълбоко ученията, които Той е дал.

Словата на живия Бог са най-висшето от всички образования. Онези, които искат да служат на хората, трябва сами да се хранят с Хляба на живота. Това ще им даде духовна сила и така те ще бъдат приготвени да служат на всички класи от народа.

Сензационна литература

Много от популярните издания в днешно време гъмжат от сензационни истории, които възпитават младежите на нечестие и ги водят по пътя на гибелта. Още деца по години, но вече “стари” в познанията си за престъпленията, те са подтиквани към злото от разказите, които четат. Във въображението си действат според прочетеното, докато в душите им изкристализират амбицията да видят какво действително могат да постигнат, вършейки престъпление и избягвайки наказанието.

За активните умове на младежите сцените, описани във въображаемите откровения за бъдещето, са реалност. Когато се предсказват революции и всякакви събития, събарящи бариерите на себеобузданието, постановени от закона, мнозина “сграбчват” духа на представеното в тези книги. По този начин биват доведени дотам, че да извършат престъпления дори по-лоши от онези, които сензационната литература представя. Чрез влияния като тези обществото се деморализира. Семената на беззаконието биват разсявани нашироко.

Класиците

В колежите и университетите хиляди младежи прекарват голяма част от най-хубавите години на живота си, като изучават гръцки и латински език. И докато се занимават с това учене, духът и характерът им се оформят според гибелното влияние на езическата литература, четенето на която се счита за част от изучаването на тези езици.

Онези, които познават класиците, казват, че гръцките трагедии са пълни с кръвосмешение, убийства и човешки жертвоприношения, принасяни на сластолюбиви и отмъстителни божества. За света би било много по-добре, ако почерпаното от подобни източници образование се изоставеше. “Може ли някой да ходи по разпалени въглища и нозете му да се не опекат?” (Пр. 6:28).

“Кой може да извади чисто от нечисто? ­ Никой!” (Йов 14:4) Можем ли тогава да очакваме, че младежта ще развие християнски характер, когато възпитанието є се оформя от ученията на хора, които явно не почитат принципите на Божия закон?

Когато се отказват от всякакво въздържание и се впускат в безразсъдни удоволствия, разсипничество и пороци, студентите само подражават на нещата, които са се задържали в ума им от тези учения. Има призвания, които изискват познания по гръцки и латински език; някои хора трябва да изучават тези езици. Обаче познанията, необходими за тяхната практика, биха могли да се придобият и без изучаването на литература, която е покварена и действа покваряващо.

А и не са много хората, нуждаещи се от познания по гръцки и латински. Изучаването на тези мъртви езици би трябвало да остава едва на второ място след изучаването на предмети, които дават познание за правилното приложение на физическите и умствените сили. Глупаво е младите хора да посвещават толкова от времето си на изучаване на мъртви езици и на най-различни книги, а да се пренебрегва възпитанието им за практическите задължения в живота.

Какво получават студентите от училището, когато го напускат? Къде отиват? Какво ще правят? Притежават ли знания, които да ги правят способни да учат другите? Възпитани ли са да бъдат добри бащи и майки? Могат ли да станат глави на семейство и да го ръководят правилно? Едничкото възпитание, заслужаващо да се нарече такова, е това, което прави младите мъже и жени подобни на Христос, подготвя ги да носят отговорностите на живота и да ръководят семействата си. Такова възпитание обаче никога не може да се получи чрез изучаването на езическите класици.

Романи

Романите, леките, пикантни четива са не малка проклетия за читателите. Авторът може да претендира, че иска да даде някаква морална поука; може да е вплел в съчинението си дори религиозни мисли, но те често служат само за прикритие на факта, че тези произведения нямат никаква стойност.

Съчинения от висока класа

Има съчинения, написани с цел да поучат в истината или да разобличат някое голямо зло. Някои от тези съчинения са извършили добро. Но са причинили и неизброими вреди.

Те съдържат изказвания и описания, които възбуждат въображението и водят мислите по път, който е опасен, особено за младежите, постоянно преживяващи в мисълта си описаните сцени. Такова четене прави ума негоден за полезна работа и неспособен за духовен живот. То унищожава интереса към Библията. Небесните неща намират малко място в ума. Когато мисълта се занимава с представените нечисти сцени, страстите се събуждат и краят е грях.

Дори съчинения, които не съдържат никакви подбуди към нечисти мисли и имат за цел да поучават на добри принципи, са вредни. Те създават навик да се чете бързо и повърхностно само за да се проследи историята. По този начин се стига дотам, че силата за последователно и сериозно мислене отслабва. Това прави душата неспособна да преценява големите задачи на този живот и вечното им предназначение.

Четенето на съчинени истории оставя неохота към практическите задължения в живота, като подхранва любов към удоволствията. Тяхната възбуждаща, опияняваща сила често е причина за душевни и телесни заболявания. Колко много нещастни, занемарени домакинства, колко много доживотни инвалиди, колко много обитатели на лудници са само последица от четенето на романи.

Често се възразява, че за да се предпази младежта от четене на сензационна или лека литература, трябва да є се предостави по-добра. Все едно, че някой се опитва да излекува пияница, като вместо уиски и бренди му дава по-леки спиртни напитки, макар да е наясно, че единственият сигурен начин е в пълното въздържание.

Митове и приказки

При възпитаването на децата се отделя голямо място на разказите, повестите, митовете и приказките ­ и в училищата, и в дома. Как могат християнски родители да позволяват децата им да четат книги, пълни с толкова много измислици? Когато децата питат за значението на историите, толкова противоречащи на онова, на което са ги учили родителите им, отговаря им се, че тези истории не били верни. Но това не премахва лошите последици от тях. Представените в тези книги идеи заблуждават децата. Внушават им погрешни възгледи за живота, будят и подхранват у тях желание за пренасяне в недействителна обстановка.

Широкото разпространение на подобни книги днес е една от хитрите измами на Сатана. Той се стреми да отклони мислите на стари и млади от важното дело по оформянето на характера. Целта му е нашите деца и младежи да бъдат унищожени от пагубните за душата измами, с които е изпълнил света. Затова се опитва да отклони мислите им от Словото Божие и по този начин да им попречи да стигнат до разбирането на истините, които биха им били закрила.

Никога не бива да се дават в ръцете на децата книги, които съдържат някакво изкривяване на истината. Нека, получавайки образование, децата не приемат идеи, които могат да се окажат семе на греха. Ако здраво разсъждаващите хора нямаха нищо общо с подобни книги, самите те биха били много по-сигурни, а и техният правилен пример и добро влияние биха помагали на младежта да противостои по-лесно на изкушението.

Един по-чист източник

Дадено ни е в изобилие онова, което е реално, което е Божествено. Жадуващите за познания не е нужно да отиват при замърсени извори. Господ казва:

“Приклони ухото си, та чуй думите на мъдрите и вземай присърце Моето знание..., за да бъде упованието ти в Господа. Аз те научих на тях днес...” (Пр. 22:17-19).

“Не писах ли ти хубави неща от съвет и знание, за да познаеш верността на думите на истината, та да отговаряш с думи на истина на ония, които те пращат?” (Пр. 22:20, 21).

“Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израил, за който заповяда на бащите ни да ги възвестяват на чедата си” (Пс. 78:5).

“Благословението Господне обогатява” (Пр.10:22).

Христови поучения

Христос е изложил принципите на истината в Евангелието. Неговото учение можем да открием в чистите потоци, изтичащи от Божия трон. Христос би могъл да даде на човеците познания, надминаващи всички дотогавашни открития и поставящи в сянка всяко по-нататъшно постижение и откритие. Би могъл да разкрие тайна след тайна и около тези научни откровения биха могли да се концентрират изследванията на бъдещите поколения до края на света. Но Спасителят на човечеството не е искал да употреби нито миг, за да учи хората на нещо друго, освен на науката за спасението. Той е ценял и изразходвал Своето време, способности и живот само като средство за спасение на човешките души. Дошъл е да търси и да спаси погиналото и не е допуснал да бъде отклонен от тази си задача. Не е допуснал нищо да Го отдалечи от нея.