За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Не от присъща на самата нея сила земята дава година след година своите блага и продължава да се върти около слънцето. Ръката на Безпределния е постоянно заета да ръководи тази планета. Непрекъснато подаваната Божия сила поддържа земята в състояние на въртене. Бог е, Който прави слънцето да изгрява на небето. Той отваря небесните прозорци и дава дъжда.

“Той дава сняг като вълна, разпръсква сланата като пепел” (Пс. 147:16). “Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, и Той издига пари от краищата на земята; прави светкавици за дъжда и изважда вятър от съкровищата Си” (Еремия 10:13).

Неговата сила прави растителността да се развива, да се появява всеки лист, да разцъфва всеки цвят, да зрее всеки плод.

Устройството на човешкото тяло никога не може да бъде напълно разбрано; то крие тайни, които омайват и най-големите умове. Ударите на сърцето и вдишванията следват едно след друго не поради някакъв механизъм, който, веднъж задействан, продължава работата си. Туптящото сърце, биещият пулс, всеки нерв и всеки мускул в живия организъм действат и функционират правилно чрез силата на всеприсъстващия Бог.

Грижата на Божието Провидение

Библията ни показва Бога на Неговия свят и възвишен трон не в състояние на бездействие, нито кротуващ в усамотение, а заобиколен от десетохиляди по десетохиляди и хиляди по хиляди свети същества, всички очакващи да изпълняват волята Му. Чрез Духа Си Той присъства навсякъде. Чрез дейността на Духа и ангелите Си Той служи на хората.

Над хаоса на земята Бог седи на Своя престол; всичко е разкрито пред Неговия Божествен поглед и от Своята велика и спокойна вечност Той нарежда онова, което Божественото Провидение намери за най-добро.

“Пътят на човека не зависи от него и не е дадено на човека, който ходи, да управя стъпките си” (Еремия 10:23). “Уповавай на Господа от все сърце... Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти” (Пр. 3:5, 6). “Окото на Господа е върху ония, които Му се боят, върху ония, които се надяват на Неговата милост, за да избави от смърт душата им и в глад да ги опази живи” (Пс. 33:18, 19). “Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чеда прибягват под покрова на крилата Ти” (Пс. 36:7). “Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, чиято надежда е в Господа, неговия Бог!” (Пс. 146:5). “Господи, земята е пълна с Твоята милост!” (Пс. 119:64). “Той обича правда и правосъдие” (Пс. 33:5). “Боже, Избавителю наш, Надеждо на всички земни краища и на ония, които са далеч по море; Ти, Който със силата Си утвърждаваш планините, препасан с могъщество; Който правиш да утихва шума на морето, бученето на вълните му и размирието на племената” (Пс. 65:5-7). “Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта” (Пс. 65:8). “Върху годината на благостта Си туряш венец и от следите Ти капе тлъстина” (Пс. 65:11). “Господ подкрепя всичките падащи и изправя всичките сгърбени. Очите на всички гледат към Тебе и Ти им даваш храна навреме. Отваряш ръката Си и удовлетворяваш желанието на всичко живо!” (Пс. 145:14-16).

Божията Личност, разкрита в Христос

Като личност Бог ни се е разкрил в лицето на Своя Син. Исус Христос, Сиянието на славата на Отца и “отпечатък на Неговото същество” (Евреи 1:3), дойде на този свят като личен Спасител и се възнесе на небето. Като личен Спасител се моли в небесните дворове за нас. Пред Божия трон за нас стои Един, “подобен на Човешкия Син” (Откр. 1:13).

Христос, Светлината на света, прикри ослепителното великолепие на Своята Божественост и дойде като човек да живее сред хората, за да могат да бъдат огрени от блясъка на Неговата слава и да познаят своя Творец. Откакто грехът внася разделение между човека и неговия Създател, никое човешко същество никога не е виждало Бога освен така, както Той се е изявил в Христос.

“Аз и Отец едно сме” ­ заяви Исус (Йоан 10:30). “И освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът, и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие” (Матей 11:27).

Христос дойде, за да поучи човешките същества на онова, което желае те да знаят. На небето горе, на земята долу и в безкрайните води на океана виждаме Божиите дела. Всички творения свидетелстват за Неговата мощ, мъдрост и любов. И все пак чрез звездите, моретата или водопадите не можем да опознаем Божията Личност така, както тя е изявена в Христос.

Бог знаеше, че е нужно по-ясно откровение от това, което природата може да даде, за да ни представи Своята личност и Своя характер. Той изпрати Сина Си на света, за да изяви, доколкото е възможно за човешкото възприятие, естеството и качествата на невидимия Бог.

Изявен на учениците

Нека да размислим над думите, които Христос изговаря в стаичката през нощта преди разпятието Си. Часът на Неговото изпитание наближава и Той се опитва да утеши учениците Си, които ще бъдат тежко изкушени и изпитани.

Той се обръща към тях с думите: “Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа; защото отивам да ви приготвя място...”

“Тома Му казва: “Господи, не знаем къде отиваш, а как да знаем пътя?” Исус му каза: “Аз съм Пътят, Истината и Животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели.”

“Филип му казва: “Господи, покажи ни Отца и достатъчно ни е!” Исус му казва: “Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Как казваш ти: Покажи ми Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела”(Йоан 14:1-10).

Учениците още не разбират Христовите думи относно Неговото отношение към Бога. Много от Неговите учения са им още неясни, а Христос иска те да имат по-ясно, по-определено познание за Бога. Казва им: “Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца (Йоан 16:25).

Когато на Петдесятница над тях се излива Светият Дух, те разбират по-добре истините, които Христос им е говорил чрез притчи. Много учения, които дотогава са за тях тайна, им стават съвсем понятни. Но дори и тогава учениците не получават цялостното изпълнение на Христовото пророчество. Получават толкова познание за Бога, колкото могат да понесат; а цялото изпълнение на пророчеството, че Христос ще им покаже ясно Отца, ще дойде по-късно. Така е и днес. Имаме само частично, несъвършено познание за Бога. Когато борбата бъде завършена и Синът Човешки изповяда пред Отца Своите верни служители, които в един пълен с грях свят са свидетелствали вярно за Него, те ще разберат по-ясно всичко, което сега е все още тайна.

Христос взима със Себе Си на небето Своето прославено човешко естество. На всички, които Го приемат, дава власт да станат Божии чеда, за да може Бог в края да ги приеме като Свои и да живеят с Него през вечността. Ако през този живот Му бъдат верни, в края “ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им” (Откр. 22:4). И какво представлява небесното царство, ако не да видят Бога? Каква по-голяма радост би могло да има за един грешник, спасен чрез Христовата благодат, от тази, да гледа Божието лице и да смята Бога за Баща?

Свидетелството на Писанието

Писанието ни показва ясно родството между Бога и Христос, а също и личността и индивидуалността на всеки от Тях.

“Бог, Който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори нам чрез Сина... Който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши чрез Себе Си очищение на греховете, седна отдясно на Величието нависоко и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното. Защото кому от ангелите е рекъл Бог някога: “Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих!” И пак: “Аз ще Му бъда Отец и Той ще Ми бъде Син!” (Евреи 1:1-5).

Личността на Отца и на Сина, както и единството, което съществува между Тях, са изявени в 17-та глава на Евангелието от Йоан, в молитвата на Христос за учениците: “И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение; да бъдат всички едно; както Ти, Отче, Си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти Си Ме пратил!” (Йоан 17:20, 21).

Единството, което съществува между Христос и учениците Му, не нарушава индивидуалността на никого от тях. Те са едно в своите намерения, в дух и характер, но не са една личност. По този начин са едно с Бога и с Христос.

Божият характер, разкрит в Христос

Христос приема човешки вид и идва, за да бъде едно с човечеството и в същото време да изяви Своя Небесен Баща на грешните хора. Само Този, Който отначало е бил в присъствието на Отец, Който е бил изявеният образ на невидимия Бог, е единственият, Който може да разкрие на човечеството характера на Божеството. Той се уподобява във всичко на Своите братя, става плът, каквато сме ние. Огладнява, ожаднява и се изморява. Поддържа се чрез храна и се подкрепя чрез сън. Споделя участта на човечеството и все пак си остава неопетнен Божи Син. Той е чужденец и странник на земята ­ в света, но не от света. Изкушаван е и изпитван, както мъже и жени днес са изкушавани и изпитвани, но въпреки това живее един безгрешен живот. Нежен, съчувстващ, състрадателен, винаги загрижен за другите, Той представя Божия характер и през цялото време е отдаден на службата за Бога и за хората.

“Господ Ме е помазал ­ каза Той ­ да благовествам на кротките, пратил Ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците” (Исая 61:1). “... и прогледване на слепите” (Лука 4:18). “... да проглася годината на благоволението Господне... и да утеша всичките наскърбени” (Исая 61:2).

“Обичайте неприятелите си ­ ни заръчва Той ­ и молете се за тия, които ви гонят, за да бъдете чеда на вашия Отец, Който е на небесата” (Матей 3:44, 45). “Защото Той е благ към неблагодарните и злите” (Лука 6:35). “Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните” (Матей 5:45). “Бъдете прочее милосърдни, както и Отец ваш е милосърден” (Лука 6:36). “Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира” (Лука 1:78, 79).

Славата на кръста

Откровението на Божията любов към хората достига своята връхна точка на кръста. Езикът не е в състояние да изрази същността му, нито перото може да го опише, нито човешкият разум може да обхване неговото пълно значение. Когато гледаме кръста на Голгота, можем само да кажем: “Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот”(Йоан 3:16).

Христос, разпнат за нашите грехове, Христос възкръснал от мъртвите, Христос възнесен на небето ­ това е науката за изкуплението, която трябва да научим и да проповядваме.

Това бе Христос

“Христос, като беше в Божия образ, не счете, че трябва твърдо да държи равенството си с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците. И като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Фил. 2:6-8).

“Христос Исус, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас” (Римл. 8:34). “Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях” (Евреи 7:25).

“Защото нямаме такъв Първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях” (Евреи 4:15).

Това е безкрайна мъдрост, безкрайна любов, безкрайна правда, безкрайна милост! “О, колко е дълбоко богатството на премъдростта и знанието на Бога!” (Римл.11:33)

Неизразимият дар

Чрез Дара Христос получаваме всяко благословение. Чрез този Дар над нас ден след ден се излива неизчерпаемият поток на Божиите добрини. Всяко цвете с нежните му багри и прекрасен аромат ни е дадено за наша радост чрез този Дар. Слънцето и луната са сътворени от Исус. Няма звезда, украсяваща небето, която да не е сътворил Той. Всяка дъждовна капка, която пада, всеки слънчев лъч светлина, който се спуска над нашия неблагодарен свят, свидетелства за Божията любов в Христос. Всичко ни е дадено чрез неизразимия Дар ­ Любовта. Божият единороден Син бе прикован на кръста, за да може да потече към нас цялата тази пълнота от Божии благословения.

“Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чеда, а такива и сме!” (1Йоаново 3:1).

“От древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг Бог, освен Тебе, да е извършил такива дела за ония, които Го чакат” (Исая 64:4).

Познанието, което преобразява

Познанието за Бога, така както е разкрито в Христос, е знанието, което всички изкупени трябва да притежават. То преобразява характера. Когато бъде прието, то ще пресътвори душата по Божи образ. Ще придаде на цялото същество духовна сила, която е от Бога.

“А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господнята слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен” (2Кор. 3:18).

Спасителят казва за собствения Си живот: “... Аз опазих заповедите на Отца Си” (Йоан 15:10). “Този, Който Ме е пратил, с Мене е, не Ме е оставил Сам; Аз върша всякога онова, което е Нему угодно” (Йоан 8:29). Какъвто беше Исус в човешко естество, такива Бог иска да бъдат и последователите Му. С Неговата сила трябва да водим същия живот на чистота и благородство, какъвто и Спасителят.

Ап. Павел казва: “Затова прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос, от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята, да ви даде според богатството на славата Си да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек. Чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта, да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота” (Еф. 3:14-19).

“Затуй и ние, от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и проумяване, за да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога, подкрепявани с пълна сила, според Неговото славно могъщество, за да издържите и дълготърпите всичко с радост” (Кол. 1:9-11).

Това е познанието, което Бог ни кани да приемем, и извън което всичко останало е суета и нищожност.

Опасността от спекулативна мъдрост

“Като се представяха за мъдри,

те глупееха и се извратиха чрез

своите мъдрувания, и несмисленото

им сърце се помрачи.”

Една от най-големите злини, които придружават жаждата за знания и научните изследвания, е склонността да се въздига човешката мисъл над нейната реална стойност и над същинска сфера на действие. Мнозина се опитват да съдят за Създателя и за Неговите дела според собствените си несъвършени научни познания. Те се стараят да обяснят естеството, качествата и предимствата на Бога, като се впускат в спекулативни теории относно Безконечния. Всички, които се отдават на подобни проучвания, навлизат в забранена зона. Техните изследвания не ще доведат до никакви ценни резултати и само ще застрашат собственото им спасение.

Нашите първи родители са били подведени в грях, поддавайки се на желанието да узнаят нещо, което Бог не е искал да знаят. Като се решили да получат това познание, изгубили всичко, което си струва да се притежава. Ако Адам и Ева не бяха се докоснали до забраненото дърво, Бог би им дал познание, но не такова, върху което да тегне проклятието на греха, а познание, което да им носи постоянна радост. Всичко спечелено от това, че са послушали изкусителя, е запознаването с греха и с неговите последици. Чрез непослушанието си човечеството се отдалечи от Бога и земята се отдели от небето.

Това би трябвало да ни служи за урок. Областта, в която Сатана е съблазнил нашите първи родители, е същата, в която и днес примамва човеците. Наводнява света с приятни басни. С цялото си присъщо коварство изкушава хората в спекулативни мъдрувания относно Бога. Чрез това се стреми да ги държи настрана от спасителното за тях познание за Бога.

Пантеистични теории

Днес спиритичните учения проникват навсякъде в училища и църкви и подкопават вярата в Бога и в Неговото Слово. Мнозина претендиращи, че вярват в Писанието, приемат теорията, че Бог е една проникваща в цялата природа сила. Но тази теория е измамна, колкото и прекрасна да е нейната външна одежда. Тя Го представя фалшиво и безчести Неговото величие. Не само заблуждава хората, но ги и унижава. Тъмнината е нейният елемент и чувствеността ­ нейната сфера. Приемането є отделя от Бога. А за падналото човешко естество това означава гибел.

Чрез греха нашето състояние е станало противоестествено и възстановяващата сила трябва да бъде свръхестествена; иначе няма никаква стойност. Съществува само една сила, в чиито възможности е да разкъса връзките, с които злото е вплело човешкото сърце. И това е Божията сила в Исус Христос. Само чрез кръвта на Разпнатия ние се очистваме от своите грехове. Само Неговата благодат може да ни направи способни да противостоим на склонностите на падналото си естество и да ги побеждаваме. Спиритичните теории относно Бога обезсилват Неговата благодат. Щом Бог е една живееща в цялата природа сила, тогава Той живее и във всички хора; и човек трябва само да развива тази живееща в него сила, за да постигне святост.

Следваме ли подобни теории до техния логичен край, те ще разрушат цялата християнска постройка, защото премахват необходимостта от изкупление и правят човека спасител на себе си. Тези теории за Бога правят Словото Му безсилно. Който ги приема, е в голяма опасност да стигне дотам, че да гледа на цялата Библия като на обикновено съчинение. Такива хора може да смятат добродетелта за по-желана от порока; но, изключвайки Бога от Неговото истинско положение на Владетел, стават зависими от човешка сила, която без Бога няма никаква стойност. Неподкрепената от Господа човешка воля няма никаква действителна сила да противостои на злото. Защитните стени на душата са съборени. Човек няма никаква бариера срещу греха. Премахнат ли се веднъж ограниченията, поставени от Словото и Божия Дух, не се знае до какви дълбочини човек може да потъне.

“Всяко слово Божие е опитано. Той е щит на тия, които уповават на Него. Не притуряй на Неговите думи, да не би да те изобличи и се окажеш лъжец” (Пр. 30:5, 6). “Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония и с въжетата на своя грях ще бъде държан” (Пр. 5:22).

Изследване на Божиите тайни

“Скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чедата ни довека” (Втор. 29:29). Даденото в Словото откровение на Бога за самия Него е разкрито, за да го изучаваме. Можем да се стараем да разбираме; но извън него не бива да се опитваме да проникнем. И най-острият ум може да се изчерпи в предположения относно естеството на Бога, но усилията му ще бъдат безплодни. На нас не е дадено да разрешим този проблем. Никой човешки ум не може да обхване Бога. Никой не бива да се впуска в предположения относно Неговото естество. Тук мълчанието е най-доброто красноречие. Същината на Всевишния лежи вън от обсега на човешките схващания.

Дори на ангелите не е било позволено да участват в съвещанията между Отец и Сина, когато е бил съставян изкупителният план. И човешки същества не бива да искат да проникнат в тайните на Всевишния. Знаем толкова малко за Бога, колкото малките деца; но можем като тях да Го обичаме и да сме Му послушни. Вместо да спекулираме с различни теории по отношение на Неговото естество и атрибути, нека да обърнем внимание на словата, които е изрекъл:

“Можеш ли да избродиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно? Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето” (Йов 11:7-9). “Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума? Човек не познава цената є и тя не се намира в земята на живите. Бездната казва: “Не е в мене!” И морето казва: “Не е у мене.” Не може да се придобие със злато; и сребро не може да се претегли в замяна на нея, не може да се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир. Златото и кристалът не могат се сравни с нея, нито може да се размени с вещи от най-чисто злато. Не ще се спомене корал или кристал за покупката є. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценни камъни. Топаз етиопски не ще се сравни с нея; не ще се оцени с чисто злато. Отгде, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?... Бездната и смъртта казват: “С ушите си чухме слух за нея.” Бог разбира пътя є, и знае мястото є. Понеже Той гледа до земните краища и вижда под цялото небе... Когато направи закон за дъжда и път за светкавицата на гърма, тогава Той я видя и изяви; утвърди я, да, и я изследва; и каза на човека: “Ето, страх от Господа, това е мъдрост, и отдалечаване от злото, това е разум!” (Йов 28:12-28)

Мъдростта не се намира нито в изследването на земните дълбини, нито в безполезните старания да се проникне в тайните на Божественото естество. Ще я намерим по-скоро, ако смирено приемем откровението, което Бог е благоволил да ни даде, и когато оформим живота си според Неговата воля.

Тайните на природата

Хора с най-големи умствени способности не могат да разберат Божиите тайни в природата. Божественото вдъхновение поставя много въпроси, на които и най-големите учени не могат да отговорят. Но тези въпроси не са зададени, за да им отговорим, а само да обърнат вниманието ни върху дълбоките Божии тайни и да ни покажат колко ограничена е човешката мъдрост. В нашия всекидневен живот има много неща, които не се поддават на умствените възможности на смъртни същества.

Скептиците отказват да вярват в Бога, защото не могат да разберат необхватната сила, в която Той се разкрива. Но Бог иска да бъде признат както въз основа на неоткритото от Него за Себе Си, така и въз основа на понятното за нашите ограничени умствени възможности. Както в Божественото откровение, така и в природата Бог е дал тайни, изискващи от нас вяра. Това трябва да бъде така. Можем постоянно да търсим, все по-задълбочено да изследваме, все повече да учим и все пак ще остане безкрайно много за постигане.
“Кой е премерил водите с шепата си, измерил небето с педя, побрал в мярка пръстта на земята и претеглил планините с теглилка и хълмовете с везни? Кой е упътил Духа Господен или като съветник Негов Го е научил?... Ето, народите са като капка от ведро и се считат като ситен прашец на везните; ето, островите са като ситен прах, що се дига. Ливан не е достатъчен за гориво, нито стигат животните му за всеизгаряне. Всичките народи са като нищо пред Него, считат се пред Него за по-малко от нищо, да, за празнота! И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?... Не знаете ли? Не сте ли чули? Не ви ли е известено отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали Онзи, Който седи над кръга на земята, пред Когото жителите є са като скакалци, Който простира небето като завеса и го разпъва като шатър за живеене... На кого ще Ме уподобите, та да му бъда равен? ­ казва Светият. Дигнете очите си нагоре, та вижте: Кой е създал тия светила и извежда множеството им с брой? Кой ги вика всичките по име? Чрез величието на силата Му и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва. Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю: “Пътят ми скрит от Господа и правото ми се пренебрегва от моя Бог. Не знаеш ли? Не си ли чул, че вечният Бог Йеова, Създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим!” (Исая 40:12-28).

Величието на нашия Бог

Нека да се запознаем с величието на нашия Бог и с изявленията, които Светият Дух е дал на пророците.