Защитени зони, природни забележителности и биоразнообразие

На територията на община Дългопол попадат няколко зони, попадащи в европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

• 
  „Провадийско – Роякско плато”-BG 0000104, в землището на гр. Дългопол, с. Сава, с. Красимир, с. Комунари, с. Камен дял, с. Боряна, с. Партизани, с. Арковна, с. Сладка вода, с. Рояк;
  
• 
  „Камчийска – Еменска планина”-BG 0000133, в землището на с. Аспарухово, с. Дебелец, с. Цонево;
  
• 
  „река Камчия”-BG 0000141, в землището на с. Цонево, с. Дебелец, с. величково;
  
• 
  „Екокоридор Камчия - Емине”-BG 0000393, в землището на с. Медовец, с. Лопушна;
  

• 
  „Голяма Камчия”-BG 0000501, в землищетона гр. Дългопол, с. Арковна, с. Камен дял, с. Партизани, с. Комунари, с. Красимир, с. Величково.
  

• 
  “Камчийска планина”-BG 0002044, в землището на с. Аспарухово, с. Дебелец, с. Цонево, с. Сава;
  
• 
  “Провадийско – Роякско плато”-BG 0002083, в землището на гр. Дългопол, с. величково, с. Рояк, с. Сладка вода, с. Боряна, с. камен дял, с. Красимир, с. Комунари, с. Партизани, с. Арковна, с. Медовец, с. Цонево, с. Аспарухово.
  

• 
  ЗМ Водениците , в землището на с. Камен дял, с. Сладка вода, с площ 45,00 ха - местообитанията на редки и защитени видове птици;
  
• 
  ЗМ Тулумова пещера, в землището на с. Арковна, с площ 3,00 ха - местообитанията на защитени видове прилепи;
  
• 
  ЗМ Преграда, в землището на с. Дебелец, с площ 3,50 ха - насажденията от зимен дъб и благун на възраст от 120 -140 г.;
  
• 
  ЗМ Рояшка скала, в землището на с. Рояк, с площ 7,2 ха - характерен ландшафт и местообитания на защитени растителни и животински видове;
  
• 
  ЗМ Козя река, в землището на с. Аспарухово, с площ 120.9 ха - характерен ландшафт и местообитания на защитени растителни и животински видове;
  
• 
  ЗМ Дебелец, в землището на с. Дебелец, с площ 60,50 ха - типични смесени благуново-дъбови насаждения. За ограничаване на антропогенното въздействие върху резерват “Върбов дол”. Включва само горски фонд.
  
• 
  ЗМ Дъбовете, в землището на с. Поляците, с плош 59,50 ха - типични смесени дъбово-благунови и букови насаждения. За ограничаване на антропогенното въздействие върху резерват “Калфата”. Включва само горски фонд.
  

• 
  ПР Върбов дол, в землището на с. Аспарухово, с площ 70,60 ха – представлява равнинно-хълмист предпланински пояс от дъбови гори
  със семенен и издънков произход и със запазена горска тревна растителност.;
  
• 
  ПР Калфата в землището на с. Поляците, с площ 46,90 ха - вековни смесени широколистни гори от зимен дъб, цер, благун,
  източен бук и др. с добро общо състояние.
  

• 
  ПЗ Куза скока, в землището на с. Лопушна, с площ 1 ха - характерен обект /водопад/, важен за науката и културата;
  
• 
  ПЗ Сини вир, в землището на с. Дебелец, с площ 4,00 ха - характерен обект /водопад/, важен за науката и културата;
  
• 
  ПЗ Чудните скали, в землището на с. Аспарухово с площ 12,5 ха. специфичен ландшафт, местообитания на редки растителни и животински видове. Състои се от уникални скални образования, които имат научна, културна и естетична стойност До обекта води второкласен път с удобни места за фотозаснимане.
  

• 
  Разнообразните по вид и площи горски масиви създават отлични условия за развитие на дребни и едри дивечови популации.
  
• 
  Преобладаващи видове дивеч и риби са: благороден елен, елен лопатар, сърна, дива свиня, заек, вълк, чакал, лисица, белка, черен пор, язовец, невестулка; клас птици - фазан, бекас, гривяк, зеленоглава патица, зимно и лятно бърне, голяма белочела гъска, сива гъска, египетски лешояд, жалобен синигер, скален орел, белоопашат мишелов; клас риби - шаран, толстолоб, речен кефал, платика, бяла мряна, костур, червеноперка, кротушка, сом.
  
• 
  Преобладаващи видове лечебни растения и горски плодове са: бял равнец, блатна мента, багрилно подрунче, ветрогон, горицвет, гингер, див чемшир, див джоджен, девисил, див пелин, еньовче, жълт кантарион, червен кантарион, камшиче, кисел трън, маточина, обикновена мента, подбел, птиче просо, смрадлика, риган.
  

Дългопол е район с древна история, доказателство за което са многото археологически паметници на културата. Богатата история на този край е събрана в градски исторически музей – Дългопол.

Историческият музей в Дългопол е създаден през 1948 година като училищна сбирка от учителя-енциклопедист Димитър Златарски. От 1953 г. музеят има собствена сграда и държавна издръжка. През 1985 година в центъра на Дългопол с правителствено решение е построена нова, съвременна и функционална сграда. През 1975 година дългополският музей е обявен за държавен– като база за това са събираните в предходните десетилетия експонати и материали.

Особен интерес представляват:

• 
  Трако - римско светилище - с. Рояк (мраморни и други релефи на тракийския бог-конник Херос);
  
• 
  Средновековен скален манастир до с. Рояк с надпис от времето на Михаил Асен- 1253 г.;
  
• 
  Комплекс от предримски, римски, и късноантичи могили - некрополи - с. Арковна– келтска крепости селище от III в. пр. Хр.;
  
• 
  Праисторическо селище "Усое-1", "Усое-2" с. Аспарухово- намира се в местността Усоето и представлява неолитно селище от 6-5 хил. пр. Хр. от "открит тип". Анализът на керамичните съдове, оръдията на труда, глинените идоли и типът жилища показват съществуване на високо развита култура от новокаменната епоха;
  
• 
  Култура Сава– уникална праисторическа селищна могила, разкрита до с. Сава от халколита (меднокаменната епоха от 5000 до 4000 г. пр. Хр.). Особено интересни са керамиката, идолите и украшенията от седеф;
  
• 
  Средновековна църква- манастир “Св. Атанас” /12-14 в./– останки от средновековен манастир край с. Аспарухово;
  
• 
  Антична и средновековна крепост Овчага - с. Аспарухово, м. Града;
  
• 
  Късноантична крепост Калето -с. Аспарухово, м. Манастир баир.;
  
• 
  Късноантична крепост - с. Аспарухово, м. Кръстота;
  
• 
  Праисторическо селище – селищно образование Дебелец;
  
• 
  Късноантична крепост - с. Комунари, м. Дар боаз. Намира се между селата Красимир и Комунари и е датирана от еленистичната и късноантичната епоха. Предполага се, че е обитавана и през Средновековието;
  
• 
  Средновековен скален манастир "Св. Петър"- с. Комунари, пещерите над селото. Късноантична крепост - с. Рояк, м. Чиплака;
  
• 
  Надгробни могили и селище от ранножелязната епоха– намират се в гр. Дългопол, м. Три могили. Едната могила е вече разкопана и унищожена, останалите две не са проучени;
  
• 
  Тракийски некропол от Римски период- ІІ век – действащи археологически разкопки на 2 км. от Дългопол.
  

1.4.1. Селищна система

Урбанистичната класификация на селищата е поляризирана- един град с население над 5 000 души, 4 големи села– Лопушина, Медовец, Партизани и Цонево (над 1000 жители), 3 средно големи села– Аспарухово, Величково и Поляците (500-1000 жители), 4 средни села- Боряна, Камен дял, Рояк и Савва (200-500 жители) и 5 много малки села– Арковна, Дебелец, Комунари, Красимир и Сладка вода под 100 жители, от които с. Дебелец е със затихващи функции и застрашено от изчезване, което прави селищната система на община Дългопол неустойчива и уязвима.

Населението на община Дългопол по постоянен адрес бележи тенденция на намаление с 649 души през 2012 г. спрямо 2007 г. Жителите на общинския център гр.Дългопол намаляват с 4,5% през анализирания период. Единствено в с. Величково, с. Дебелец и с. Камен дял броят на населението по постоянен адрес се увеличава съответно с 39, 1 и 2 души.

Урбанизираността на територията на общината е 32% градско, спрямо 68% селско население (при 73% за страната в полза на градското).

Развитието на селищната мрежа в общината е довело до съсредоточаване на основните административни, промишлени, обслужващи и културни дейности в гр. Дългопол. Останалите селища са относително изолирани, с предимно възрастни хора, които се занимават със земеделие в лични стопанства. Почти всички хора, живеещи на село, са постоянно пребиваващи там. През лятото все повече хора, живеещи постоянно в града, пребивават в селата. Тези населени места са подходящи за екологично земеделие и екологични производства, тъй като землищата им са съхранени, имат възможности и в областта на някои форми на туризма. Всички селища разполагат с изградена инфраструктура по отношение на електроснабдяване, водоснабдяване, съобщителни връзки и транспортен достъп, но нямат канализация.

Настоящата характеристика е направена в резултат на проведено анкетно проучване сред кметовете и кметски наместници на малките населени места в община Дългопол и отразяват реалната ситуация в селата към 2013 г.

• 
  с. Арковна е сравнително малко село разположено на 17 км. от общинският център и на 80 км. от областния център-Варна. Селото е разположено в източния предпланински район на Стара планина. Граничи с Община Смядово. Има електрофицирана ж.п. линия. Пътят Русе-Разград-Шумен-Айтос-Бургас играе важна роля за хората от селото. Релефът е планински на места равнинен. На стотина метра от селото тече река Голяма Камчия, а неин малък приток минава през селото.
  

На връх „Арковната” са открити останки от древно селище- счита се, че тук е имало Келтска столица.

Забележителност е църквата „ Св.ВМЧК Димитър”, която датира от 1896г. На територията на селото се намира ЗМ ”Тулумова пещера”, обхваща 0,1 хектара горска площ на връх Арковна. Населена е с прилепи.

Към 2013 г. реалните жители на с. Арковна по постоянен адрес са 59, а по настоящ адрес са 41 души, от които 4 деца и младежи до 18 години.

Арковна разполага с добра хотелска база - семеен хотел с 1 звезда, капацитет 25 легла и капацитет за хранене 100 места.

Електроснабдяването е сравнително добро. Има задоволителна водоснабденост от деривацията Китка-Варна. Уличната осветителна мрежа е в добро състояние.

Основните източници на доход в селото са животновъдство и растениевъдство, няма промишлени предприятия.

Съществува възможност за създаване на екопътека до вр.Истенлика и вр.Арковна с цел насърчаване туристическата дейност.

• 
  с. Аспарухово се намира в северната част на Айтоския проход на източна Стара планина в живописния пролом на река Луда камчия. Край него преминава второкласен път Варна-Айтос и ж.п. линия Варна-Карнобат. Първите писмени сведения за селището са от 13 век /1277/г., споменава го византийския хронист Михаил Фил, който възпява подвизите на Михаил Глава в похода му срещу цар Ивайло с името на едноименната крепост „Овчага”. От 1934 г. по препоръка на Карел Шкорпил селото се преименува на Аспарухово, тъй като според преданията от тук е преминавала първата граница на „аспаруховите„ българи и Византия. На територията му се намират ПЗ „Чудните скали. Резерват „Върбов дол” - разположен върху площ от 71 ха. Представлява равнинно-хълмист предпланински пояс от дъбови гори със запазена горска и тревна растителност. Възстановена е сградата на килийното училище. По информация от кмета на селото през 2013 г. реалните жители на с. Аспарухово са 620 души, от които 66 деца и младежи до 18 години.
  

Техническата инфраструктура в селото има нужда от реконструкция. Основните доходи на населението са пенсии и доходите от туристически дейности.

Основни проблеми на селото са лошата инфраструктура, липса на мръсна канализация, неблагоустроената централна част.

За съживяване, обновяване и развитие на с.Аспарухово е необходимо да се подобри инфраструктурата, да се изгради канализация, да бъде благоустроена централната част, осигуряване на достъп до безплатен интернет на обществени места, изграждане на велосипедни алеи и еко пътеки до места представляващи туристически интерес, осветление на ПЗ ”Чудните скали”, охраняем паркинг/кей/ за лодки, водни колела и други водни съоръжения.

• 
  с. Боряна е разположено в долината на река Голяма Камчия по северната страна на неголемия и ляв приток на Чаморненски дол. На 3-4 км южно от селото се намира местността Дар боаз, през която се провира река Голяма Камчия. На около 1 км от селото преминава шосето Айтос-Провадия успоредно с което минава ж.п. линия Варна-Карнобат. Селото е разположено на 500 м надморска височина. На около 2,5 км североизточно от селото се намира Дядо Янковата могила, която до момента не е проучена. На около 500м западно от тази могила се намират зидове-следи от старо селища.
  

Основен поминък в селото са животновъдството и земеделието в малки лични стопанства. В с.Боряна няма функциониращи предприятия. Здравното и социалното обслужване на жителите се извършва чрез ДСП Дългопол и Медицински център Дългопол. През последните 5 години в селото няма нови или санирани и обновени сгради.

Най-важните дейности необходими за съживяване на селото са подобряване на улчината инфраструктура, направа на параклис, саниране на обществените сгради, изграждане на канализация.

• 
  с. Величково се намира в полите на източна Стара планина, в югозападния край на селото реките Голяма Камчия и Луда Камчия се съединяват и дават началото на р.Камчия. Старото име на селото е Коте.
  

Уличната инфраструктура в селото е в лошо състояние и се нуждае от възстановяване. Няма изградена канализация.

Основните източници на доходи на населението на селото са пенсии и социални помощи. В село Величково функционира дърводелски частен цех.

• 
  с. Камен дял е полупланинско село на 90 м надморска височина, на 85 км на запад от гр. Варна, на 85 км северно от гр. Бургас и на 50 км източно от гр. Шумен. В началото на XX век се заселва основно с преселници от Кюстендилско и Дългопол. През 1958 г. се образува ТКЗС в селото и по младите хора останали без работа заминават на работа в големите градове и остават да живеят там. Много къщи остават необитавани. В настоящия момент 80% от жителите на селото са от малцинствен произход.
  

Основните източници на доходи са от земеделие. В землището на селото има засяти овощни градини около 300 дка, които осигуряват сезонна работа и доходи за част от населението.

В селото няма функциониращи предприятия.

На територията на с.Камен дял през последните 5 години няма изградени нови сгради има 1 санирана и 10 обновени сгради.

• 
  с. Комунари се намира в полите на източна Стара планина в началото на Айтоски проход. Археологически следи в района са открити още от времето на неолита. На няколко километра от селото са открити останки на една от най–старите църкви в района датирана от 4 век. Около нея има средновековно селище. В този район е съществувал исихасткия скален манастир свети Илия. На мястото на сегашното село е имало османски чифлик. През 18-19 век той прераства в селище, където трайно се установяват и някои български семейства от съседни села. От север и юг има планински възвишения характерни със своите природни забележителности. Край селото тече река Камчия и пресича Стара планина през прохода „Дарбоаз”. Района е характерен с богата флора и фауна (скални орли, прилепи и др.), както и някои ендемични растения.
  

Улична мрежа в Комунари е в много лошо състояние, липсват тротоари. Улично осветление е недостатъчно. Селото е водоснабдено, но липсва канализация.

Основните източници на доходи и поминък на жителите на селото са лични стопанства. Повечето жители са пенсионери, които имат ниви включени в земеделски кооперации. На територията на селото не функционира предприятие. Има жп.гара.

Основни проблеми на Комунари са липса на целодневно работещ магазин за хранителни стоки, редовна автобусна връзка с общинския център. През селото минава републикански път, който е много натоварен. В селото няма обозначена сигнализация за намаляване на скоростта и пешеходни пътеки. Необходимо е подобряване на техническата инфраструктура.

• 
  с. Красимир се намира в полите на Стара планина.
  

Уличната мрежа се нуждае от ремонт - изкърпване на дупки, някои от основните улици не са асфалтирано. ВиК мрежата в селото е много стара и през летния сезон често се получават аварии и спира подаването на вода.

Основният поминък на населението на селото е земеделието. Социалното и здравното обслужване на житилите на с.Красимир се осъществява много трудно, хората пътуват до гр. Дългопол, за да ползват медицинско обслужване.

Селото не се обслужва от обществен транспорт, а жп гарата е на разстояние 1км.

През последните години няма новопостроени и санирани частни жилищни сгради. В селото няма функциониращи предприятия.

Необходимо е изграждането на детска площадка, ремонт на улична мрежа, и реконструкция на водоснабдителната инфраструктура.

• 
  с. Лопушна е разположено на 188 м. надморска височина, с обща площ на землището 27 кв.км. В югозападна посока от днешното с.Лопушна се намира ”Римското кале”. Разположено в дебрите на балкана селото продължило да съществува, през вековете като чисто българско село в пределите на турската империя. Има важно стратегическо разположение, изпълнявало е функции по охрана на прохода. Предполага се, че селото е било изгорено в края на 18 век. След около две години хората са се заселили на територията на днешното село. В землището на с. Лопушна много местности носят стари български имена.
  

Към 2013 г. реалните жители на Лопушна са 1 267 човека, от които 197 деца под 18 години.

Улична мрежа и тротоарите са в лошо състоянието и не са извършвани ремонти през последните 25 г. Уличното осветление е задоволително. Водоснабдяването също е в добро състояние, няма изградена канализация. Поминък на част от населението е земеделие, а голяма част от младите семействата работят в чужбина.

Предприятието, което функционира в селото е единствената кооперация –КПТУ ”Кале-94” и няколко малки еднолични фирми.

През последните 5 години в селото има 7 санирани и обновени сгради.

Основните проблеми в селото са високото ниво на безработица, лошото състояние на уличната мрежа, липса на канализация и пречиствателна станция, голямата популация на бездомни кучета и липса на приют в община Дългопол. Необходима е корекция и почистване на коритото на река Лопушанска, която преминава през селото.

• 
  с. Медовец се намира в североизточна България в най-източните части на Стара планина, на 200-300 метра надморска височина. Старото име на селото е Саръкованлък.
  

През последните години са изградени два навеса за сватби с финансиране на общината.

В селото има 11 хранителни магазини, 1 магазин за строителни материали и железария, 2 ресторанта и 3 кафенета.

Уличната мрежа на Медовец е в лошо състояние. Уличното осветление е незадоволително има неосветени улици. Тротоарните площи също са повредени и като цяло в лошо състояние. Главният водопровод е подменен, но водоснабдителната инфраструктура в селото е амортизирана и се нуждае от цялостна подмяна. Съществува частична стара канализация и доизграден нов основен колектор на битова канализация.

Стопанството на село Медовец е типично за селище от планински тип. Основните култури са лозя и зеленчуци, които се отглеждат основно за собствени нужди, както и едър и дребен рогат добитък, но поради тежките икономически условия броят им непрекъснато намалява.

Почвите и климата са подходящи за отглеждане на плодове, зеленчуци, зърнени култури и билки. Заобикалящата селото земя се обработва от кооперацията на село Лопушна. Основният поминък на жителите е селското стопанство голяма част от младите семействата работят в чужбина, шивашкият цех за текстил, който осигурява заетост за 80 жени от селото.

През последните 5 години в селото се изграждат няколко нови сгради, има и голям брой санирани и обновени сгради.

• 
  с. Партизани се намира в източната част на Стара Планина, старото му име е Ганчево.
  

Уличната мрежа е в задоволително състояние, уличното осветление и водоснабдителна мрежа са в добро състояние. Детската площадка в селото е нова, в много добро състояние.

Основните източници на доходи в селото са земеделие и животновъдство. На територията на Партизани има частна Бензиностанция, кариера, "ЗК Единство" и частен Гатер.

Основен проблем в с. Партизани е безработицата. За развитие на селото е необходимо обновяване на уличната мрежа и изграждане на канализация.

• 
  с. Поляците е разположено в полупланински район, в близост до селото има природна забележителност „Куза-скока”.
  

Публични сгради в с.Поляците са: кметство, основно училище, детска градина, джамия и здравна служба.

В селото има 6 магазина и 1 кафене.

Състоянието на уличната мрежа и тротоарите е лошо, има изградено улично осветление, селото е водоснабдено, няма изградена канализация.

Основни източници на доход за населението на селото са приходи на служителите в бюджетния сектор, търговските обекти, селското и горското стопанство. Съществуват голям брой малки земеделски и животновъдни стопанства. На територията на селото няма функциониращи предприятия. Няма санирани и обновени сгради в селото през последните 5 години.Основните проблеми в с.Поляците са свързани предимно с повредената уличната инфраструктура, която е в много лошо състояние, водопроводната мрежа, която е силно амортизирана, създаващи чести аварии и лошото състояние на сградния фонд на всички обществени сгради.

Необходимо е изграждането на битова канализация и ПСОВ, цялостна подмяна на водопроводната и улична мрежа, саниране и ремонт на основните обществените сгради в селото.

• 
  с. Рояк Първото известно име на селото е Птичи връх. Според местни хора, то е основано през ХVІІІ век от двама българи, пастири от близкото село Чайлък (Чайка).
  

На територията на Рояк, няма функциониращи предприятия.

През последните години в селото няма нови, санирани или обновени сгради. Здравно обслужване на жителите на селото се осъществява от личен лекар, който е в гр. Дългопол.

Основен проблем на Рояк са безработицата и липсата на канализация. За развитие на селото са необходими подобряване на инфраструктурата и благоустройството на Рояк и създаване на еко пътеки до скалния манастир.

• 
  с. Сава е разположено в полите на Стара планина и на 1км. от западната страна на язовир Цонево.
  

В селото има 2 хранителни магазина и 1 кафене.

Техническата инфраструктура в с.Сава е остаряла и се нуждае от обновяване, няма канализация.

Основните източници на доходи в селото са земеделие и животновъдство. В с.Сава няма функциониращи предприятия. Социалното и здравно обслужване на жителите на селото се осигуряват в гр.Дългопол.

За последните 5 години в селото има санирани и обновени сгради.

Оснивния проблем на Сава е високото ниво на безработица сред икономически активното население.

• 
  с. Сладка вода е уникално със своето местоположение, разположено в живописна планинска местност, само на 20 км от язовир Цонево и на 80 км от гр.Варна. Местността „Водениците” край селото има статут на екопарк, в който могат да се наблюдават редки птици. Има още две местности, които редовно се посещават от туристи за излети – Орлова поляна и Хълма на силата. Околностите са любими за ловните дружинки.
  

Към 2013 г. реалните жители на с.Сладка вода по постоянен адрес са 15, а по настоящ адрес са 5 човека, освен тях има 4 без адресна регистрация, но няма деца под 18 години освен пребиваващите гости и туристи.

В селото има 22 ваканционни имота, които се поддържат и посещават редовно, къща за гости с капацитет 20 места за нощуване и 40 места за хранене.

Сладка вода разполага с кметство, което е в лошо състояние и се нуждае от цялостен ремонт. Съществувало е частно училище, което е прекратило дейност заради изключително влошеното състояние на пътя към селото. Има идея то да бъде база за ученически лагери и тиймбилдинг, но след ремонтиране на пътя.

В селото има само една регистрирана къща за гости и още две новоизградени, които предстои да стартират в бъдеще. Магазин няма.

Улична мрежа в селото е в лошо състояние, по-голяма част от улиците не са асфалтирани. Има улично осветление. Водоснабдителната мрежа се нуждае от обновяване. Няма изградена канализация. Енергоснабдителната мрежа е с изключително лошо подаване на напрежение с чести токови удари и редовни аварии през зимата.

За възрастните хора в селото основен доход са пенсиите и рентите. За работещите – свободни професии, образование, земеделие, туризъм.

В с.Сладка вода няма функциониращи предприятия.

Социалното и здравно обслужване на жителите на селото се осигуряват в гр.Дългопол.През последните 5 години в селото има 10 санирани и обновени частни сгради.

• 
  с. Цонево е подбалканско село. В сегашния си вид селото е сформирано от с. Яворово и с. Цонево, които са обединени през 40-те години на миналия век в новобразуваното с. Цонево. В миналото селото е носело имената Ракла и Сандъкчи. В него има преселени жители от балканските махали на Стара планина, българските западни покрайнини и несъществуващи вече села — Божур, Голямо Делчево, Дебелец (в момента курортно селище).
  

Улиците и тротоарите в с.Цонево са лошо състояние. Улично осветление има в цялото село, парковете и зелените площи са в добро състояние. Водоснабдителната мрежа е изграждана преди 50 години и е амортизирана, канализация няма, има кабелен интернет, всички мобилни оператори са осигурили добър обхват на услугите, енергийната мрежа е в добро състояние.

Основните източници на доходи на жителите на селото са от животновъдство и земеделие, работа в дървопреработващи цехове, пенсии и социални помощи.

В Цонево функционират 4 цеха за дървопреработване, Напоителни системи-ЕАД, Държавно горско стопанство, Камена кариера „Ескана”, Земеделски кооперации и частни арендатори.

През последните години са обновени сградите на ОУ „Хр.Ботев” и ЦДГ „Пролет” и частните магазини за хранителни стоки.

Основен проблем на Цонево е високата безработица.

За обновяване на селото е необходимо да се довърши проекта за ПСОВ и канализацията; асфалтиране на улици в селото, подмяна на тротоари и основен ремонт на стадиона.