НОВАТА АЛХИМИЯ: ДА СЕ ОБЪРНЕШ НАВЪТРЕ

Плачи, няма нищо лошо в това, но застани отстрани и гледай - не се идентифицирай. А това е чудесно преживяване, ако можеш да застанеш отстрани. Плачи, остави тялото да плаче, остави сълзите да текат, не ги потискай, защото потискането не е помогнало на никого, но застани отстрани и наблюдавай.

Това може да се направи - защото твоята вътрешна същност е свидетел, а никога не е извършител. Когато мислиш, че е извършител, това е идентификация. Можеш да преминеш цялата Земя - вътрешната ти същност няма да направи и една крачка. Можеш да сънуваш милиони сънища - вътрешната ти същност няма да сънува и един сън. Всички движения са на повърхността. Дълбоко в дълбините на твоята същност няма движение. Всички движения са по периферията, точно както колелото се движи, но 6 центъра му нищо не се движи.

Помни центъра! Наблюдавай поведението си, действията си, нещата, с които се идентифицираш, и така ще се създаде дистанция; малко по малко ще се появи дистанцията - наблюдателят и извършителят стават две отделни същества. Ти можеш да вършиш много неща, всичко, което виждаш наоколо - и да оставаш този, който вижда. Не се втурваш да ставаш едно с това, което виждаш.

Наблюдавай алчността, наблюдавай секса, наблюдавай гнева, страстта към притежаване, ревността. Едно нещо трябва да се помни: не се идентифицирай, просто наблюдавай; просто гледай, стани зрител. Малко по малко качеството на пасивното наблюдение ще се увеличава, ще станеш способен да виждаш всичките нюанси на алчността. Тя е много изтънчена. Ще станеш способен да виждаш как тънко функционира егото, колко са фини действията му. То не е нещо грубо, то е много фино и деликатно и надълбоко скрито.

Колкото повече наблюдаваш, толкова повече очите ти ще стават способни да виждат, ще стават по-възприемчиви; ти ще виждаш повече и ще проникваш по-надълбоко и между теб и това, което правиш, ще се създава по-голяма дистанция. Дистанцията помага, защото без дистанция не може да има възприятие. Как можеш да видиш нещо, което е прекалено близко? Ако си застанал твърде близко до огледалото, не можеш да видиш отражението си. Ако очите ти докосват огледалото, как ще виждаш? Необходима е дистанция, а нищо друго не може да ти даде дистанция, освен пасивното наблюдение. Опитай и ще видиш.

Навлез в секса, няма нищо лошо в това, но остани наблюдател. Наблюдавай всички движения на тялото, наблюдавай енергията как тече навътре и навън, наблюдавай как енергията пада надолу, наблюдавай оргазма, какво става - как две тела се движат в ритъм, наблюдавай ударите на сърцето - то бие все по-бързо и по-бързо, в един момент почти полудява. Наблюдавай топлината на тялото, как кръвта се ускорява. Наблюдавай дишането, как става лудо и хаотично. Наблюдавай момента, 6 който настъпва краят на волевите действия и всичко става неконтролируемо. Наблюдавай момента, при който ти все още можеш да се върнеш, но отвъд който вече няма връщане. Тялото става така автоматизирано, че целият контрол се загубва. Само миг преди семеизпразването ти губиш целия контрол, тялото взима връх.

Наблюдавай ги: волевия процес, неволевия процес. Моментът, при който ти все още имаш контрол, връщането е възможно, и моментът, при който ти вече не можеш да се върнеш, връщането е станало невъзможно -сега тялото напълно е взело връх, ти вече нямаш контрол. Наблюдавай всичко - а има милиони неща. Всичко е толкова сложно и нищо не е така сложно като секса, защото цялото тяло-ум участва - само свидетелят не участва, само едно нещо остава винаги отвън.

Свидетелят е аутсайдер. По самата си природа свидетелят никога не може да бъде участник. Намери този свидетел и тогава ще си застанал на върха на хълма, всичко ще се извършва в долината и няма да те засяга. Ти просто гледащ - какво те засяга? Като че ли това се случва на някой друг.

Същото е с алчността и с гнева - всичко е много сложно. И ако можеш да ги наблюдаваш, ще им се наслаждаващ - негативни, положителни, все емоции.

Просто помни едно нещо: че трябва да бъдеш наблюдател, тогава идентифицирането се разчупва, коренът се отрязва. А веднъж щом се отреже коренът, веднъж щом разбереш, че не си извършителят, всичко внезапно се променя.

Тъй че дори и когато правиш медитация, остани свидетел, непрестанно гледай какво се случва... Като правиш медитация от рода на динамична, кундалини или въртене, внезапно един ден медитацията ще си продължава, но ти няма да се идентифицираш. Ти ще седиш тихо отзад, ще я наблюдаваш - това е денят, когато техниката престава вече да бъде пречка, престава вече да ти помага. Ако искаш, можеш да й се наслаждаваш, подобно на упражнение, тя ти дава някаква жизненост, но вече няма нужда от нея - истинската медитация се е случила.

Медитацията е пасивно наблюдение. Да медитираш означава да станеш свидетел. Медитацията въобще не е техника! Това много ще те обърква, защото аз все ви давам техники. Във върховния си смисъл медитацията не е техника, медитацията е разбиране, осъзнаване. Но ти се нуждаеш от техники, защото това върховно разбиране е много далече от теб – то е дълбоко скрито в теб, но все пак е много далече. Точно в този момент ти можеш да го постигнеш, но няма да го постигнеш, защото моментът продължава, умът ти продължава. В този момент то е възможно и все пак невъзможно. Техниките ще хвърлят мост над пропастта, те са само за това.

Така че 6 началото техниките са медитации, а накрая ще се смееш, защото те не са медитации. Медитацията е едно напълно различно качество на съществуване, тя няма нищо общо с каквото и да било. Това обаче ще се случи само накрая, недей да мислиш, че се е случило 6 началото, иначе над пропастта няма никога да бъде хвърлен мост.

Макар че пасивното наблюдение може да е трудно в началото, това е най-безопасният метод без никакви рискове. Той не може да те доведе никъде другаде, освен дo просветление.

Пасивното наблюдение е най-простият и най-безпогрешен метод, той е същината на всички медитации.

Аз не искам никой да си навлича неприятности в името на духовността, ето защо препоръката ми е просто пасивно наблюдение в чист вид - при това като на игра, не сериозно, ами с чувство за хумор.

Ако забравиш, няма страшно. Когато си спомниш, отново започни. Ще забравяш много пъти, ще си спомняш много пъти. Не става въпрос за вина - човешко е.

Съвсем постепенно все по-големи и по-големи пролуки на пасивно наблюдение ще възникват в теб и с уголемяването на тези пролуки мислите ти ще се смаляват, ще оредяват. В момента, в който твоето пасивно наблюдение достигне върха, в някои моменти на кристална яснота мислите просто ще изчезнат. Ти ще бъдеш 6 пълна тишина. Каквото и да правиш, тишината няма да го разстройва, тъкмо напротив - твоето умение, твоето творческо усилие ще става по-мощно.

Ако правиш статуи или рисуваш, или свириш музика... с такъв разлудял се ум, всякакви мисли търчат наоколо и ти въпреки всичко успяваш да създаваш прекрасна музика - просто си помисли, ако умът ти е тих, колко по-дълбока и по-възвишена музика ще можеш да създаваш.

Същото се отнася и до всяка друга област на живота. Обръщам внимание да се запомни, че ако медитацията ти е правилна, всичко в живота ти ще започне да придобива по-добра форма. Това е единственият критерий. Няма нужда да питаш някой друг, можеш сам да видиш.

Всичко 6 живота ти ще се подобрява с медитацията. Когато медитацията ти достигне най-високия си връх, всичките ти усилия ще придобият красота, грация и творчество, каквито не можеш да си представиш. Ето защо аз казвам да не отделяш духовния живот от обикновения. Въобще не създавай разделение. Нека този живот остане едно единно цяло.

Тъй че ако съзнанието ти се промени, тогава всичко около теб също ще се промени.

Дори ако пасивното наблюдение е трудно в началото, с напредването ти то става много лесно. Гаутама Буда е казал: „Моето учение е горчиво в началото, но много сладко накрая."

МЕЧЪТ И ЛОТУСЪТ

по пътя КЪМ СЕБЕ СИ
Какво е медитация?

Е, това е странно. То ми напомня една история. Един запалянко по крикет имал среща с приятелката си - била пълнолуния нощ, на плажа било тихо, те седели там и било прекрасно. Държали се за ръце и се прегръщали. А запалянкото непрекъснато говорел за крикет в продължение на три часа. След това изведнъж осъзнал, че може би отегчава момичето. Три часа е твърде дълго! Затова казал:

- Извинявай, прости ми. Три часа говоря за моето хоби. Аз съм запалянко, луд съм по крикета. Сигурно безкрайно съм те отегчил?

Момичето отвърнало:

- Съвсем не, съвсем не. Но кажи ми какво е крикет?

А сега ти питаш: Какво е медитация?, а аз цял живот говоря за медитацията. Но въпреки това разбирам защо възниква въпросът. Ти слушаш, но не можеш да схванеш.

Интелектуално ти разбираш какво е медитация, но това все още ти убягва. Не можеш да го хванеш. И «е можеш да го хванеш!

Не че нещо не е наред с теб. Медитацията не може да се хване, ти трябва да й позволиш да се случи, така че тя да те хване. Медитацията не е нещо, което трябва да извършваш. Тя е нещо, за което трябва да чакаш! Тя е нещо, което идва, и то идва от само себе си. Тя е като полъх на вятъра. Не ще можеш да я вкараш вътре, да я управляваш и да я командваш. Не можеш да командваш нищо, което е ценно. Командваните неща са командвани неща.

Не можеш да командваш Бога. Затова медитацията, сатори, самадхи, просветлението, нирвана, Бог - те не могат да се командват. Самата идея е глупава. Ти не можеш да заповядваш. Ти можеш да получиш. Със сигурност можеш да получиш. Можеш да поканиш, можеш да чакащ с търпение. Затова всеки път, когато се чувстваш щастлив, когато се чувстваш радостен, когато се чувстваш хармоничен, настроен, тогава просто седни в тишина. Чакай. Просто я чакай! Няма нужда нищо друго да се прави.

Медитацията не е действие. Просто чакай. Отпусни се и чакай. Легни или седни, или стой прав - както се чувстваш добре - u я чакай. Очаквай я, бъди буден и скоро ще чуеш шепота, тихите стъпки на нещо, което се приближава до теб. Скоро ще видиш нещо да влиза в сърцето ти, в твоето същество. Ти не можеш да го видиш, но то е там. Можеш да го почувстваш. То е като един аромат, който изпълва ноздрите ти. То е като светлина. Дръж прозореца отворен. Това е всичко, което трябва да правиш: просто дръж прозореца отворен, така че когато светлината се появи и облаците ги няма, и слънцето е нависоко, да могат лъчите да влязат в теб.

Относно медитацията можеш да правиш само негативни неща. Дръж вратата отворена, дръж очите отворени, остани в будност и тя ще дойде. Тя със сигурност идва. Тя незабавно потича в теб. Това е благословение. Не можеш да я придърпаш, не можеш да я манипулираш. Манипулираната медитация няма да има никаква стойност. Това е, което хората правят. Някой прави ТМ, друг прави нещо друго - опитват се да манипулират.

Тук, когато правиш Хаотичната медитация¹ или Кундалини, или Надабрахма, това всъщност не са медитации, а ти просто се настройваш. Ако си виждал, това е както индийските класически музиканти, когато свирят. В продължение на половин час, а понякога дори по-дълго, те просто настройват инструментите си. Въртят ключовете, обтягат или отпускат струните, а барабанистът непрекъснато проверява барабана - дали е точно както трябва, или не. Те правят това в продължение на половин час. Това не е музика, това е просто подготовка.

Чакането е медитация - очакване с пълно съзнание. И тогава тя идва, спуска се върху теб, обгръща те, играе около теб, танцува около теб, измива те, пречиства те, трансформира те.

Забелязвал ли си? - понякога се случва да забравиш името на някого. Но ти знаеш, че го знаеш, и си казваш: „На върха на езика ми е^”. И въпреки това не можеш да си спомниш. Опитай се още по-упорито. Колкото повече се опитваш, толкова повече се обезсърчаваш. Колкото по-упорито се опитваш, в толкова по-странна ситуация се оказваш. Ти го знаеш - то е точно на върха на езика ти -но въпреки това не идва. Човек се чувства объркан; не може да разбере какво става.

И тогава пак се опитваш, и пак, и пак, а то не идва. Цялото усилие ти омръзва. Излизаш навън, започваш да чоплиш нещо в градината и ето го - появява се внезапно. То избликва на повърхността.

Какво се е случило? Опитай се да разбереш механизма. То е било там, но самото усилие те е направило напрегнат. А напрегнатият ум е стеснен ум, колкото по-напрегнат, толкова по-стеснен. Умът става толкова стеснен и толкова напрегнат, толкова концентриран в една точка, че името не може да мине през него. Умът ти става като иглено ухо, а през него не може да мине камила. Ти знаеш, че то е там, но самото усилие те стеснява, защото усилието означава концентрация. Помни: аз не те уча на концентрация; аз те уча на медитация. А разликата е тази: концентрацията е стесняване на ума. И аз ти казвам, че дори и камила може да мине през иглено ухо, но човек, който се концентрира, не може да мине през Божиите врата - защото умът става все по-тесен и по-тесен. Това е цялото значение на концентрацията. Медитацията не е концентрация. Медитацията е просто осъзнаване - разширяване на ума, разширяване на съзнанието - разширяване, а не стесняване.

Медитацията е всеобхватна. Ти ме слушаш... ако ме чуваш и ако 6 същото време граченето на гаргите не достига до съзнанието ти, това е концентрация. Тогава ти можеш да си спомниш какво съм казал, но няма никога да разбереш, защото стесненият ум не може да разбере много. Но докато аз говоря и в същия момент гаргите грачат, и птиците пеят - и ти не си стеснен, а течеш във всички посоки, осъзнаваш всичко; в този момент съзнанието ти е отворено за всяка възможност, която се случва. Тогава аз говоря, а гаргата грачи и няма никакъв конфликт, защото конфликтът възниква само когато се концентрираш.

Няма конфликт. В един и същи момент едновременно се случва всичко. Всеки момент е многоизмерен. Ако просто осъзнаваш, ти ме слушаш, но слушаш също и гаргите. И това не те разсейва. Само хората, които се концентрират, се разсейват и се отвличат. Този, който медитира, никога не се разсейва, защото нищо не може да го разсее. Той не стеснява ума си, не изключва нищо -той е всеобемащ. Той е просто тук и сега. И каквото и да се случи - ако на Бог му се е приискало да грачи чрез гаргата - чудесно. И ако Той смята да изпее една песен чрез птицата - идеално. Тогава всичко приемаш; тогава допускаш в себе си цялото.

Когато се опитваш да си спомниш едно име или някаква дума, колкото повече се опитваш, толкова е по-малка вероятността да успееш - защото умът става все по-тесен и по-тесен, и по-тесен. Тогава ти оставяш цялото това усилие, отпускаш се на стола и запалваш цигара - и изведнъж то вече е дошло. Умът вече не е стеснен, напрежението го няма - няма го вече усилието, ти си се освободил от него. Тогава ставаш медитативен,

Медитацията е осъзнаване без усилие, концентрацията е стесняване на ума с цената на голямо усилие. Аз уча на медитация; аз уча на разширяване на съзнанието, на една способност да течеш във всички посоки едновременно. Отбори всички врати на твоето същество. Защо да се стесняваш? Нека небето влезе от всички врати; нека светлината влезе от всички прозорци; нека ветрецът полъхне от всички посоки. Защо да се стесняваш? Приеми -напълно, медитативно. И тогава един ден внезапно ще се изненадаш: себеотдаването се е случило. Ти не си се опитвал да го направиш, а то се е случило. Винаги така е ставало. Ти не можеш да се отдадеш. Един ден, когато си в релаксирано настроение...

Помни, че когато си в състояние на отпуснатост, теб те няма. Ти си само тогава, когато си 6 напрегнато състояние. Когато си отпуснат, ти си част от цялото; теб те няма. Тогава границите се размиват; тогава цялото и частта вече не са отделни. Те се срещат, сливат се... себеотдаването се случва.

Медитацията е просто седене. Медитацията е просто да бъдеш там, където си. Молитвата е отиване, медитацията е седене. В молитвата ти продължаваш своето същество. В молитвата ти се издигаш като високите вълни в океана, за да докоснеш отвъдното. В медитацията ти просто чакаш. Медитацията е пасивна, молитвата не е; молитвата е активна. В медитацията ти просто отваряш вратите на твоето сърце и чакаш. В молитвата това не е достатъчно - ти отваряш вратите и тичаш към висините. Затова Исус казва: „Докато oтида u се помоля там. Вие медитирайте, докато аз се моля."

Когато Учителят се моли, ако учениците могат просто да чакат и медитират, много нещо ще се случи с тях. Защото когато любовта на Цялото се спусне върху Учителя, тя естествено ще се посипе и върху учениците. Само Учителят може да се моли; ученикът може само да медитира. Защото молитвата не е възможна, когато си познал какво е Бог. Молитвата е възможна, когато си познал Цялото. Медитацията е възможна и без да знаеш нищо за Бога. Фактически за медитацията Бог не е необходим. Ето защо религиите, които се основават на медитацията, са атеистични: джайнизмът и будизмът са и двете атеистични; те не вярват в никакъв Бог. Няма нужда. Те са медитативни религии: те просто седят и чакат. Когато са готови, Бог идва. Религиите на молитвата: християнство, индуизъм, ислям - те не просто седят, те тичат към Бога. Те се движат. Можеш да си представиш будизма или джайнизма като един тих океан без никакви вълнички, без никакво вълнение. Можеш да си представиш християнството, исляма, индуизма като бушуващ океан - огромни вълни се издигат, за да се срещнат с небето.

Молитвата е различна от медитацията: медитацията е пасивност, молитвата е активност. Ето защо будизмът и джайнизмът учат на отречеше, на отдалечаване от активност. Християнството учи на служеше, да отидеш сред пазара, да търсиш Бога. Но само един Учител може да се моли, защото любовта е възможна едва когато познаеш другия. Как да наричаш Бога? - не знаеш. Как да Го наричаш „ти"? - не знаеш. В най-добрия случай Той си остава една хипотеза, а хипотезата не може да бъде наричана „ти". В най-добрия случай Ще си остане „то"; няма никога да стане „ти", може да се използва, но не може да се обича. Никой не може да обича една математическа теорема. Никой не може да обича най-великата формула, която съществува, тази на Айнщайн: Е=тс². Как ще я обичаш? Как ще наречеш тази формула „ти"? Как ще й се поклониш? Как ще потекат сълзи от очите ти; как ще танцуваш около нея? Може формулата да е много велика, може да обяснява много неща, но едно обяснение не може да се боготвори. Бог, когато си го познал, може да се докосне така, както докосваш своята любима, може да се целуне така, както целуваш своята любима, може да се погледне дълбоко в очите така, както поглеждаш дълбоко в своята любима. Докато Бог не дойде при теб като възлюбен, молитвата няма да е възможна. Молитвата ще е фалшива.

Но един Учител може да се моли. Когато той се моли, небето слиза над него, обгръща го, докосва го отвсякъде, от всички измерения. И ако учениците са просто там, седейки тихо в дълбок дзадзен, медитирайки, сърцата им ще се изпълнят с трепет. Непознатото ще докосне и тях, ще проникне в тях. Защото когато то вали, когато Бог вали, не вали едва-едва. Когато Бог вали, валежът е невъобразим; той изпълва цялата земя. Дори само един Исус се моли, а Бог вали и изпълва цялата земя. Навсякъде, където хора чакат в тишина, медитират, изведнъж те се изпълват с Него. Тогава молитвата става възможна, а не преди това. Има нужда от съприкосновение, има нужда от контакт. Бог трябва да бъде докоснат, човек трябва да бъде докоснат от Бога; едва тогава възниква упованието.

Медитацията няма нужда от Бог. Можеш да изхвърлиш хипотезата и да медитираш. Ако продължиш да медитираш, един ден Бог ще изпълни сърцето ти. Но ако имаш Учител, който може да се моли от твое име, заради теб, който може просто да се моли, ти ще спечелиш много от това, за което все още не си достоен.

Това е последната нощ, Исус на другия ден ще напусне. Той би искал да им даде един дар, дар от Бога. Той им казва: „Седеше тука, докле ида там да се помоля." Той иска да навлезе в дълбока изолация, да е сам, защото дори присъствието на учениците може да попречи. Медитацията може да се прави 6 група. Молитвата е толкова интимен феномен; тя е среща на двама влюбени. Никой не трябва да бъде свидетел на това, никой не трябва да бъде зрител, никой не трябва да наблюдава. Иначе самият факт, че някой е там, се превръща 6 дразнещ тон. Молитвата е винаги в самота.

А виж каква глупост: хората медитират сами, а се молят заедно. Медитаторите се оттеглят в самота, а когато искате да се молите, отивате на църква, отивате 6 храма и се молите заедно. Молитвата трябва да бъде в абсолютно уединение, защото молитвата е любов. Медитацията може да се прави и в група: тя е техника. Фактически ако медитираш в група, ти ще медитираш по-дълбоко, защото групата помага, усилва. Тя благоприятства увереността. Създава се групов ум, създава се една голяма вълна на групово съзнание и ти просто се движиш върху вълната.
Как може човек, който знае само как да мисли върху нещата, да се научи да медитира върху нещата?

Ако знаеш какво е мислене, това е началото на знанието какво е медитация. Мисленето е негативната част; медитацията е позитивната част. Мислене означава ум в състояние на объркване; медитация означава ум 6 състояние на тишина. Но объркването е началото на тишината и само след бурята има тишина.

Ако можеш да мислиш, значи си способен да медитираш. Щом човек може да е болен, значи може и да е здрав. Здравето става невъзможно само когато не можеш да бъдеш дори и болен. Тогава ти си мъртъв. Само един труп не може да се разболее. Щом можеш да се разболееш, значи още има надежда. Значи все още си жив.

Такъв е случаят и с мисленето и медитацията. Мислене означава ум, който е болен - не е спокоен, не се е помирил със себе си, разстроен, фрагментиран, в състояние на разделение. Медитация означава, че разделението вече го няма, фрагментите са изчезнали в единението -ти си спокоен, у дома.

Това е един и същи ум. Когато е разделен, той се превръща в мислене; когато е неразделен, той се превръща 6 медитация. Щом можеш да мислиш, значи си способен да медитираш, макар че медитацията не е мислене. Мисленето е болестно, патологично състояние. Но човек може да отиде отвъд него и това отиване отвъд е лесно; то не е толкова трудно, колкото си мислиш. Трудността идва, защото ти 6 действителност не желаеш да навлезеш в медитация. Тъй като в медитация не само мисленето ще изчезне, ти също ще изчезнеш. Само един болен човек е, здравият човек изчезва. Когато си здрав, теб те няма; ти съществуваш само в болестта, само в болката, в страданието, 6 ада. Ти не можеш да съществуваш в рая, защото за да чувстваш съществуването си, означава да чувстваш болка.

Не си ли наблюдавал това? Когато имаш главоболие, тогава имаш глава. Когато главоболието изчезне, главата също изчезва. Ако тялото ти е съвършено здраво и всичко работи гладко, с равномерно бръмчене, ти изобщо не чувстваш тялото: ти ставаш безтелесен. В древните индийски писания здравето се описва и дефинира като безтелесност: ти не чувстваш тялото си. Как можеш да чувстваш своето тяло, ако то не е болно? Само болестта създава познанието; тя създава себе-познанието, създава аза.

Така че медитацията не е трудна, ако наистина искаш да навлезеш в нея. Тя е възможно най-простото нещо - най-простото, най-първичното. В утробата'на своята майка ти си бил в медитация. Там не е имало разсейващи мисли; не си мислил за нищо, ти просто, си бил. Всичко, което прави медитацията, е да възстанови състоянието, когато си бил в утробата. Когато видиш някой да медитира, какво виждаш? Той наново е изчезнал в утробата, направил е цялото си тяло като утроба и е изчезнал в нея. Буда, който седи под дървото бодхи... какво прави той? Той е отишъл отново при извора. Него го няма. Никой не седи под дървото бодхи. Това има предвид Буда: Никой не седи под дървото бодхи.

Когато Исус отива в планината далеч от тълпите, къде отива той? Той отива навътре, опитва се отново да установи контакт с първоначалния източник, защото от този първоначален източник идва обновлението, Оттам отново извират свежестта, жизнеността и водите на живота потичат отново - човек се изкъпва, възкръсва.

В света има нужда от мислене. В твоето вътрешно същество мисленето не е необходимо. Когато общуваш с някого, мисълта е задължителна. Когато общуваш само със себе си, за какво са ти мисли? Мислите ще те разсеят.

Опитай се да разбереш защо мисленето е необходимо и какво представлява то. Когато съществува някакъв проблем, мисленето е необходимо за разрешаването му. Ти трябва да го обикаляш, да го огледаш от всеки ъгъл, да помислиш за всички възможни решения. А освен това има много алтернативи, така че човек трябва да избере коя е правилната. И винаги има възможност за грешка, винаги има страх й безпокойство - това е естествено и все още не е гаранция, че ще успееш в намирането на решение. Човек опипва в тъмнината, опитва се да намери изхода. Мисленето представлява изправяне пред проблема. В живота има милиони проблеми и мисленето е необходимо,

Не казвам, че няма нужда от мислене. То е необходимо. Когато общуваш с външния свят, от него има нужда. Но когато застанеш пред своето същество, то не представлява проблем, а мистерия. И нека да стане много ясно какво е това мистерия. Проблемът е нещо, което може да се реши; мистерията е нещо, което по самата си природа не може да се реши. Няма път навън от нея, така че не става въпрос да се намери пътят.

Ти си мистерия. Тя никога няма да се разреши - тъй като ти не можеш да отидеш зад себе си, как можеш да я решиш? Ти не можеш да застанеш извън себе си и да се отнасяш със себе си като към проблем, така че как ще го разрешиш? Кой кого ще разрешава? Ти си този, който намира решението, ти си и проблемът, ти си и решението. Няма изобщо "никакво разделение. Познаващият, познатото и познанието са едно - това е мистерия.

Когато познаващият е различен от познатото, тогава съществува проблем. Тогава има нещо обективно. Ти можеш да намериш изход, можеш да откриеш нещо, което да се превърне в знание. Но вътре 6 себе си ти се изправяш пред вечното - безначалното, безкрайното, ти се изправяш пред най-върховното. Ти не можеш да мислиш. Ако мислиш, ще пропуснеш. Само чрез немислене няма да пропуснеш. Можеш само да погледнеш в него -със страхопочитание, в огромен захлас. Можеш да навлизаш в него все по-дълбоко и по-дълбоко, можеш да се гмурнеш 6 него. Можеш непрестанно да копаеш и колкото повече копаеш, толкова повече ще разбираш, че това е мистерия, която трябва да се живее, а не проблем, който трябва да се решава. Така че мисленето е неуместно. А когато мисленето е неуместно, се появява медитацията.

Провалът на мисленето е поява на медитацията. Науката е мислене, религията е медитация. Ако мислиш за Бога, това е философия, а не религия. Ако живееш Бога, тогава е религия.

Ако гледаш един лотосов цвят и си мислиш за него, това е наука, философия, естетика Но ако просто гледаш лотосовия цвят... Ако погледът е чист, незамърсен от никаква мисъл, и лотосовият цвят не се смята за проблем, а е просто красота, която се преживява... ти си там, лотосовият цвят е там и няма нищо между вас -просто си празен, никой не стои между теб и цвета -това е медитация. Тогава цветето не е извън теб, защото няма нищо, което да разделя на вътрешно и външно. Тогава лотосовият цвят е някак си вътре в теб и ти си някак си вътре 6 него. Вие се стапяте един 8 друг; разделението изчезва, границите се размиват. Лотосът започва да докосва твоето сърце и сърцето ти започва да докосва лотоса. Има общение. Това е медитация.

Когато мисълта не функционира, това е медитация. Като ме слушаш, това понякога се превръща в медитация за теб. Казвам „понякога", защото понякога започваш да мислиш и тогава губиш следата. Когато просто слушаш, без изобщо да мислиш за това, което е казано, нито си „за", нито си против; нито сравняваш със своето минало знание, нито си алчен да го придобиеш за бъдеща употреба; нито се опитваш да го оправдаеш, да го обясниш, нито вършиш каквото и да било... аз съм тук, ти си тук и това е среща. В тази среща е медитацията. И тогава се появява една огромна красота.

Дали ще го кажа, или не, това е всекидневното ми послание - 6 началото, по средата и в края - това е, което аз казвам: Медитирай върху това. Медитирай.

Английската дума „медитация"* не е много адекватна на това, което ние на Изток разбираме под дхяна, думата „медитация" все пак носи някаква идея за мислене. На английски „медитация" означава да мислиш, да размишляваш върху нещо. Дхяна не означава да размишляваш върху нещо. Дхяна просто означава да бъдеш в присъствието на нещо, просто да бъдеш в присъствието. Ако си в присъствието на едно дърво, това е медитация върху дървото. Ако си в присъствието на звездите, това е медитация върху звездите. Ако си тук в моето присъствие, това е медитация. И когато си сам и просто чувстваш своето собствено присъствие, това е медитация.

От дхяна идва китайската дума чан; от чан идва японската дума дзен. Те всички са производни на дхяна. Дхяна е прекрасна дума. Тя е непреводима на английски, защото в английския има такива думи като „медитация", „съзерцание", „концентрация" - те всички изпускат смисъла.

„Концентрация" означава да се концентрираш върху едно нещо. Медитацията не е концентрация, тя е състояние на абсолютно деконцентрирано съзнание - тя е точно обратното. Когато се концентрираш, се появява напрежение, започваш да се фокусираш, има усилие. И когато се концентрираш върху едно нещо, тогава другите неща се отричат, тогава ти си затворен за другите неща. Ако се концентрираш върху мен, тогава какво ще правиш с този самолет, който минава отгоре, с този шум? Тогава ще затвориш ума си за него, ще се фокусираш върху мен, ще станеш напрегнат, защото ще трябва да отречеш този ревящ аероплан. Ще трябва да затвориш ума си за него; тогава умът ти няма да е отворен. Една птица запява - какво ще направиш? Ще трябва да се затвориш. Това е, което се преподава в училищата, в колежите, в университетите. Това е концентрация.

Медитацията не е концентрация, тя е просто отваряне, будност, присъствие. Ти ме слушаш, но не слушаш единствено мен. Ти просто слушаш. Самолетът преминава с гръм - ти и него слушаш. Птицата запява - ти и нея слушащ. И няма разделение; ти не избираш. Всичко това, което се случва в околността, се приема; то се превръща в част от това, че ме слушаш. Твоето слушане не е избирателно, то включва всичко.

Така че концентрацията не е медитация. Следователно самата дума „медитация" не е медитация, защото 8 медитация някой медитира върху Исус или върху Библията, или върху Бога. Това пак не е медитация. Ако има Бог като някакъв обект, Исус като някакъв обект, значи има разграничение между познаващия и познаваното: има ду-ализъм. А 6 дуализма има конфликт и в конфликта има нещастие. В недуализма конфликтът изчезва, а когато конфликтът изчезне, изчезва и адът. Тогава има радост. Така че медитацията не означава „да медитираш върху нещо", медитацията просто означава едно различно качество на твоето вътрешно същество. При мисленето умът ти непрестанно тъче, плете мисли. При медитацията умът ти е просто тих, напълно тих, изобщо нищо не върши - дори и не медитира). Изобщо нищо не върши. Седейки в тишина, не вършейки нищо... и тревата пораства от само себе си. Пролетта идва и тревата пораства от само себе си. Медитацията е едно естествено състояние на тишина. Тя не е и съзерцание.

При съзерцанието ти мислиш за „възвишени идеи", за духовни неща - а не за светски неща, не за пазара, не за семейството, а за висши стойности - истина, красота, блаженство. Но ти ги съзерцаваш. Опитваш се да мислиш за тези висши ценности на живота - тогава това е съзерцание.

Но медитацията не е дори това. Медитацията е състояние на тишина. И това състояние на тишина не трябва да бъде принудено, защото то не може да дойде насила. Ако го насилиш, това няма да бъде тази тишина, която трябва. Ако го насилиш, ти ще присъстващ там, насилвайки го; това няма да е нещо естествено, спонтанно. И така, какво да се прави?

Човек трябва да разбере пътищата на мисълта. Трябва да разбере глупостта на мисленето. Трябва да разбере, че мисленето създава конфликт, разделение, борба, че мисленето те фрагментира, че при мисленето ти се разпадаш. Трябва да видиш какво прави мисленето с теб. В самото виждане възниква медитацията. В самото разбиране ти изведнъж чувстваш полъха на тишината, идваща в теб. За момент всичко затихва, напълно затихва, замръзва. И вкусването на това състояние ще доведе още от него. И малко по малко ще му хванеш чалъма. Медитацията е чалъм. Тя не е наука, не е дори изкуство - тя е чалъм. Ти трябва да го усвоиш малко по малко, чрез своя собствен опит. Така че когато кажа „Медитирай върху това", имам предвид да не мислиш върху това. Просто си затвори очите, бъди в тишина. Нека то бъде там.

Навлез дълбоко в себе си и се вгледай в своя страх от смъртта. Не съществува възкресение, но ако навлезеш дълбоко в страха от .смъртта, той ще изчезне. А със страха от смъртта ще изчезне и смъртта. Тогава ще разбереш, че си вечен живот. Няма възкресение. Възкресението е възможно само ако първо умреш! Ти никога няма да умреш. Никой никога не е умирал. Смъртта е мит! Думата „мит" идва от санскритския корен мития. Мития означава фалшиво. Смъртта е фалш. Смъртта никога не се е случвала - и никога няма да се случи. Тя всъщност не може да се случи. Животът е вечен, само формите се променят. Ти умираш тук, твоят пламък изчезва в това тяло и се въплъщава в някакво друго тяло, ти се раждаш в някаква друга утроба. И т. н., и т. н. И дори когато вече няма раждания, ти изчезваш 6 Бога. Но животът живее.

А когато казвам, че животът живее, нямам предвид, че живее формата. Ти си форма. Формата не е вечна. Формата ще изтече. Дори докато живееш, ти променяш своята форма хиляда и един пъти. Ако някой ти донесе твоя снимка - от първия ден след раждането, - ще можеш ли да познаеш, че това е твоя снимка? Някога това е била твоята форма. Сега си да речем на седемдесет години, не можеш да я познаеш. Но може би дори снимката от първия ден ще има известно подобие.

А какво да кажем за времето, когато си била в утробата на майка си? Ако можеше да се направи снимка от първия ден, когато влизаш в утробата на майка си, ще можеш ли да разпознаеш тази мъничка клетка? Тя няма да има твоето лице, няма да има твоя нос, няма да има никакви видими белези; тя ще е просто една малка жива клетка. Това си бил ти. След това в продължение на тези девет месеца формата ти непрестанно се е променяла, променяла, променяла. И след това през целия ти живот формата непрестанно се променя.

Формата е постоянно движение. Ти никога не умираш! Формата умира всеки ден. Но проблемът се появява, защото започваш твърде много да се идентифицираш с формата. Започваш да си мислиш: „Аз съм формата. Аз съм това тяло." Тогава се появява страхът от смъртта.

Няма защо да учиш изкуството на възкресението. Трябва просто да научиш, че смъртта не съществува; няма нужда да възкръсваш, защото преди всичко не можеш да умреш! Направи чудо: навлез в себе си. Това е единственото чудо. Навлез в своя страх от смъртта, продължавай да навлизаш все по-дълбоко в него и виж къдe е той, какво е той. Наблюдавай го.

И недей да даваш обяснения, недей да внасяш теории, заимстваш от външния свят, за да се успокояваш. Недей да казващ, че „душата е вечна" - недей; ти все още не знаеш. Аз казвам, че е вечна, но това не е твое знание. Не го превръщай в твое успокоение.

Трябва да вървиш с трепет, трябва да вървиш 6 страх, трябва да слезеш по стълбата на смъртта. Трябва да отидеш до самия край. Трябва да видиш цялата . възможност за смъртта - какво представлява тя. Когато видиш, ще се изненадаш, че ти не си това. Ти не си тялото, не си дори и умът. Ти си просто чиста жизнена енергия, ти си свидетел. В това свидетелстване е истинското чудо.

Въображението може да създаде много неща. И ти можеш да живееш във въображението, и във въображението да чувстваш, че нещото се случва. А то и се случва! Ако няма съмнение в теб, въображението е огромна сила. То може да създаде сън, почти толкова реален, колкото е възможно. Това е, което се случва с употребилите ЛСД.

Карл Маркс е казал: „Религията е опиум за народа." Тимоти Лийри казва: „Опиумът е религия за народа." А пък аз казвам: Религията е религия, опиумът си е опиум! Нито религията е опиум, нито опиумът е религия.

Това е, на което се наслаждаваш, когато се дрогираш. Тогава се изпълваш с въображение - няма граница на въображението ти. Тогава живееш в една напълно отделна реалност, реалността, за която Кастанеда говори; тя е от наркотиците. А хората на Изток го правят от дълго време. Във Ведите се говори за сома - това било тяхното ЛСД. И след това на Изток в продължение на векове хората са опитвали всякакви неща - марихуана, опиум и т. н., гъби. Сега на Запад тази идея завладява въображението на хората. Пази се от въображението. Въображението не може да помогне, то може да ти даде само прекрасни сънища, но те са си сънища. Когато се случват, те изглеждат много реални. Когато си отидат, ти се загубваш в мрака.

Можеш да създадеш тези въображения и без наркотици. Можещ да ги създадеш чрез определени дихателни техники, защото дишането може да промени вътрешната ти химия. Чрез някои йогистки упражнения можеш да промениш своята вътрешна химия. Чрез постене можеш да промениш своята химия. Но като промениш своята химия, ти не променяш своята душа. Или пък можеш да създадеш огромно напрежение. Чрез напрежение се създава его, създава се воля. Можеш да започнеш да се бориш с нещо. Например някой решава, че няма да спи в продължение на една година. Така ще се създаде огромно напрежение. Всяка нощ той ще трябва да се &>/?« упорито. След няколко нощи дори и през деня ще му е трудно - ще има непрекъсната борба. И ако той продължи да се бори, ако продължи да се бори - това е напрежение, борба. И ако продължи да стои буден, ще дойде момент, когато тялото се предава. Тогава той може да е буден и сънят вече няма да идва. С това той става много, много волеви. Сега вече може да върши много неща.

Може да каже на някого: „Утре ще умреш!" И дори само твърдението му ще притежава такава голяма сила, че ще проникне като кама и ще убие човека. А може и да помага. Някой е болен и той може да каже: „Ти си излекуван!" И когато казва „Ти си излекуван", той е цялостен, в него няма съмнение. Тъй като в него няма съмнение, той създава в другия човек вибрация на упование, на липса на съмнение, че ще бъде излекуван.

Този човек може да е полезен, може и да е вреден - за другите. Но за себе си той е винаги опасен. За другите е възможно - или да е от помощ, или да е опасен. Но за себе си той е винаги опасен, защото сега е хванат от волята. Волята е станала много силна - сега той не може да се измъкне от нея, не може да я отдаде. А освен това много е инвестирал в нея. Той е работил толкова дълго за нея, как да я отдаде? А когато имаш сила, винаги съществува възможност да злоупотребиш с нея.

Силата, властта корумпира, и то не само политическата, но и така наречената психична власт също корумпира. А абсолютната власт корумпира абсолютно.

Затова ето какво ще ти предложа: вместо да мислиш за възкресение, за сили, за чудеса, за воля - мисли, медитирай повече върху това какво представлява този живот. Навлез в него, иначе ще се движиш в погрешна посока. Ще събираш боклук, а ще изхвърляш истински диаманти.

Молитвата е състояние, а не ритуал. Молитвата е състояние на вътрешна тишина, смирение, любов, благодарност, себеотдаване, отпускане. Тя няма нищо общо с външните й изразявания. Но всички лечебни средства тръгват от външното. И хората непрестанно ги сменят. Едното не успява - те незабавно скачат към другото; то също се проваля - те продължават: от един гуру към друг, от едно лечебно средство към друго, от едно писание към друго, от един храм към друг - те не се спират. И не виждат реалния факт: че никакво лекарство не е възможно, че не съществува лекарство, че да търсиш лечебно средство значи да търсиш напразно. Но защо? - Защото лечебните средства се налагат отвън или от някой друг, или от теб самия. А всичко, което се налага отвън, е натрапване, намеса в твоето естество -смущаване на твоята естествена същност. Това са манипулации. Те създават три аза там, където преди е имало само един. Преди това е имало само едно его. Ако използваш някакво лечебно средство, ще се появят три егота. Ти си мултиплицирал проблема, направил си го по-труден. Сега ще е далеч по-небъзможно за теб да се освободиш от него. А ако внесеш още едно лекарство, ще имаш девет наместо три. Всяко лечебно средство поражда три егота вместо едно.

Хората са използвали много лекарства и са се превърнали в много егота. Махавира използва правилната дума за това. Той нарича човека бахучитаван - многопсихичен: човек не е само един ум, а много умове. А това е установено и от съвременния психиатър, психоаналитик, психолог. Човекът е полипсихичен. Той не носи в себе си едно его, а множество. Его върху его - те са се наредили в редица,