За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на министерство на здравеопазването за 2015 г. Съдържание

Изтегляне 4.29 Mb. страница 2/30 Дата 01.09.2017 Размер 4.29 Mb. #29266

5

Осигуряване на висок имунизационен обхват при плановите имунизации, съгласно националния Имунизационен календар	%	90%	90.7 %
6	Изпълнение на задачите, произтичащи от национални и регионални програми по профилактиката, контрола и надзора на заразните болести
-	Задържане на ниското разпространение на ХИВ сред младите хора на възраст 15-24 г. под 1%	Процент ХИВ положителни от общия брой млади хора на възраст 15-24 г.	Разпространение на ХИВ сред младите хора на възраст 15-24 г. ‹ 1%	‹ 1%
-	Намалена заболеваемост от туберкулоза	Брой регистрирани новооткрити случаи на туберкулоза (всички форми) през годината на 100 000 население	Заболеваемост от туберкулоза – 23.0 на 100 000 население	23.2/100 000 през 2014 г. (по данни на отдел „СДП”, Д”МДПП” регистрираните случаи с туберкулоза през 2014 г.
-	Подобрен изход от лечението на новооткритите болни с белодробна туберкулоза с положителна микроскопия на храчка.	Брой и процент на новооткритите случаи с белодробна туберкулоза с положително микроскопско и/или културелно изследване през годината, които са излекувани и които са завършили лечението	Относителен дял на успешно лекуваните новооткрити случаи с белодробна туберкулоза с положително микроскопско и/или културелно изследване – над 85 %	84% (670/797) за пациентите, регистрирани през 2014 г. – по предварителни данни на Д”МДПП”
-	Увеличаване на покритието на групите в най-висок риск с доброволно консултиране и изследване за ХИВ	Брой лица от групите в най-висок риск, които получават услуги за доброволно консултиране и изследване за ХИВ и научават своя резултат	123 243	92 458 за периода 01.01.-31.12.2015 г. по предварителни данни към 17.02.2016 г.
-	Обхват на Програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН", финансирана от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария със здравно-превантивен фокус сред най-рисковите групи	Брой областни центрове
		Брой сключени договори с подполучатели за изпълнение на дейности по различни компоненти на Програмата		81 договора(в т.ч. 66 с лечебни и здравни заведения и неправителствени организации и15 възлаг.заповеди с РЗИ и метадонови програми)
-	Обхват на Програма "Укрепване на Националната програма по туберкулоза", финансирани от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария	Брой областни центрове		28
		Брой лечебни заведения		29 (в т. ч. 16 СБАЛББ и 13 МБАЛ)
		Брой патронажни сестри участващи в наблюдаване на лечението на пациентите в продължителната фаза		56
		Брой затвори обхванати от програмите на глобалния фонд		13
		Брой специализирани болници за активно лечение на лица лишени от свобода		2
		Брой сключени договори		53 ( в т.ч. с 25 неправителствени организации и 28 с ЛЗ)
-	"Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата"	Брой обхванати контактни лица на болни от туберкулоза		7 620 за периода 01.01.-31.12.2015 г.( по предварителни данни)
		Брой лица, на които е проведена химиопрофилактика		4 587
7	Ограничаване въвличането на нови хора в злоупотребата на с наркотични вещества –координиране на изпълнението на превантивни програми от Превантивните информационни центрове към 27-те Общински съвети по наркотични вещества	Бр .	27	27
8	Брой пациенти обхванати в програми за лечение с опиеви агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди, субсидирани от МЗ	Бр.	1 800	1147
9	Брой пациенти, обхванати в програми за психосоциална рехабилитация, субсидирани от МЗ	Бр.	200	337

• 
  Други институции, допринесли за постигането на ползата/ефекта – целите на политиката
  

В СТРАНАТА:

Министерство на труда и социалната политика;

Министерство на околната среда и водите;

Областни администрации;

Органи на местното самоуправление;

Лечебни заведения за първична и специализирана извънболнична помощ ;

Министерство на регионалното развитие и благоустройството;

Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

Министерство на земеделието и храните;

Министерство на икономиката;

Министерство на енергетиката;

Министерство на туризма;

Министерство на образованието и науката;

Министерство на вътрешните работи;

Министерство на финансите;

Съсловни, браншови и пациентски организации;

Комисия за защита на потребителите;

Българска агенция по безопасност на храните;

Държавна агенция за закрила на детето;

Структури на централните ведомства на национално и регионално ниво.

МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ:

Световна здравна организация;

Кодекс Алиментариус

UNICEF

NCCLS - Международен комитет по стандартизация на клинични лаборатории;

Глобален фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария.

Отговорност за изпълнение на целите в съответната област на политика:

Министерство на здравеопазването – дирекция ”Държавен здравен контрол”, дирекция ”Политика по промоция на здраве и профилактика на болестите”, дирекция „Международни дейности, проекти и програми”, дирекция “Лекарствена политика”, Регионалните здравни инспекции, Национален център по радиобиология и радиационна защита, Национален център по наркомании, Национален център по обществено здраве и анализи и Национален център по заразни и паразитни болести.

3.2. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА „ДИАГНОСТИКАТА И ЛЕЧЕНИЕТО”
Основната цел на политиката е осигуряване равен достъп до медицинска помощ с необходимото качество на всички български граждани.

Формулираните оперативни цели за 2015 г. са насочени към:

• 
  Удовлетворяване потребностите на населението от качествена първична и специализирана извънболнична медицинска помощ;
  
• 
  Удовлетворяване потребностите на населението от качествена и достъпна болнична медицинска помощ;
  
• 
  Оптимизиране процеса на независимата оценка на качеството на медицинската дейност – акредитация;
  
• 
  Преструктуриране на организацията и дейностите на медицинска експертиза;
  
• 
  Въвеждане и прилагане на нови технологии;
  
• 
  Активно издирване и диспансеризация на приоритетни групи заболявания извън обхвата на здравното осигуряване.
  

Изпълнението на така заложените цели на политиката през 2015 г. е съобразено и синхронизирано с изпълнението на целите и приоритетите на националните стратегически и програмни документи, действащи през 2015 г.

• 
  Програмата на Правителството за стабилно развитие на Република България 2014-2018 г.
  

В сектор Здравеопазване на Програмата на Правителството за стабилно развитие на Република България 2014-2018 г. са включени приоритети и мерки, които имат пряко отношение към провежданата политика:

Приоритет 10.1. Подобряване на качеството и достъпа до здравеопазване;

Приоритет 10.2. Приоритетно преструктуриране на спешната помощ чрез инвестиции в ресурсното, техническо, логистично и кадрово развитие;

Приоритет 10.3. Формиране на модел на болнично здравеопазване, който се характеризира с предвидимост на финансовия ресурс за осигуряване качество и достъпност на лечението, и мотивация на работещите в сферата на здравеопазването. Въвеждане на национална здравна карта със задължителен характер;

Приоритет 10.4. Преструктуриране на НЗОК и превръщането й в активен финансиращ и контролен орган от името на осигурените граждани – инструмент за провеждане на политика за осигуряване на достъпно и качествено здравеопазване;

Приоритет 10.5. Пакет от мерки за повишаване събираемостта на здравните вноски;

Приоритет 10.6. Запазване и развитие на кадровия потенциал на здравната система чрез нов механизъм на заплащане на работещите.

• 
  Националната програма за развитие България 2020
  

В Приоритет 1„Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила”, Подприоритет 1.4 „Повишаване качеството и ефективността на здравните услуги” започнаха процеси по:

-стабилизиране на здравноосигурителния модел и повишаване финансовата самостоятелност на здравния сектор;

- промяна в начина на финансиране на лечебните заведения,

- развитие на електронното здравеопазване и телемедицинските услуги,

- оптимизиране структурите на експертните лекарски комисии,

- подобряване качествените характеристики на човешките ресурси в здравеопазването и особено в спешната помощ.

• 
  Национална програма за реформи
  

Здравеопазването е включено като подприоритет в Приоритет 1, чиято основна цел е да допринесе за постигане на приобщаващ растеж за периода 2014-2020 г.

Включените в подприоритет „Здравеопазване” мерки са съобразени със Специфичната препоръка на Съвета на Европа от 8 юли 2014 година България „да осигури ефективно спрямо разходите предоставяне на здравно обслужване, включително чрез подобряване на ценообразуването за услугите в областта на здравеопазването при обвързване на финансирането на болниците с резултатите, ускоряване на оптимизирането на болничната мрежа и развиване на възможностите за извънболнично лечение“:

Подраздел „Ефективен достъп до здравеопазване” включва мерки за контрол в ценообразуването на лекарствата, оптимизиране на спешната помощ, обновяване и оборудване на регионална здравна инфраструктура, подкрепа за държавни и общински лечебни заведения в по-малки и отдалечени населени места, регулиране разходването на обществен ресурс в зависимост от потребностите на населението от медицински услуги;

Подраздел „Обвързване на финансирането на болниците с постигнатите резултати” включва мерки за стратегическо планиране във финансирането на болнични дейности, засилване на контрола върху болничната помощ, контрол върху лекарската практика;

Подраздел „Развитие на извънболничното лечение” включва преразглеждане на медицинските стандарти за болнична и извънболнична помощ.

При реализация на политиката е съблюдавана препоръката на ЕК към България за 2015 г. „Да подобри ефективността на разходите на системата на здравеопазването, по-специално чрез преразглеждане на ценообразуването на здравните грижи и укрепване на извънболничната помощ и първичната медицинска помощ“.

• 
  Дейности за реализация на целите
  

Дейностите, за реализиране на целите на политиката в областта на диагностиката и лечението, са насочени в две основни направления:

• 
  Общи системни мерки: за усъвършенстване на управлението на системата на здравеопазване в частта, осигуряваща диагностиката и лечението на заболяванията.
  
• 
  Специфични мерки: насочени към лечебно-диагностичните дейности, финансирани със средства по програмите от политиката в областта на диагностиката и лечението.
  

Общите мерки, имащи неделим и дългосрочен ефект върху системата на здравеопазване, са насочени в следните основни направления:

• 
  Усъвършенстване на нормативната уредба в областта на диагностиката и лечението, в т.ч. на структурата, организацията, финансирането и контрола на диагностично-лечебните дейности;
  

Основните усилия през отчетния период бяха насочени към усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща дейностите, свързани с диагностиката и лечение в съответствие с формулираните на национално и секторно ниво цели и приоритети.

През отчетния период бе финализиран проекта с промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), който бе приет от Народното събрание и е обнародван в Държавен вестник, бр. 48 от 27.06.2015 г. Той отразява визията на настоящото ръководство на Министерство на здравеопазването, обусловена от необходимост за подобряване на качеството на медицинското обслужване, на контрола на медицинските дейности и по-рационално използване на средствата на Националната здравноосигурителна каса.

Чрез тези измененията в ЗЗО се връща договорното начало при определянето на методиките за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обемите и цените на медицинските дейности, условията и реда за контрол по изпълнението на договорите между НЗОК и изпълнителните на медицинска помощ, както и по отношение на санкциите при неизпълнение на договорите. Тези отношения ще бъдат договаряни в НРД между НЗОК и Българския лекарски съюз/Българския зъболекарски съюз. По този начин ще се засили участието на съсловните организации при определяне на качествените критерии за извършване на медицинските дейности и проследяване на резултата от извършеното лечение. Връщането на договорното начало ще даде възможност на съсловните организации на медицинските специалисти да имат своя съществен принос при разработване на методиките за остойностяване на заплащане на медицинската помощ и определяне на контрола по изпълнение на НРД. Това ще позволи да се постигне съгласуваност и координираност между НЗОК и съсловните организации на медицинските специалисти още на етапа на разработване на правилата. Ще бъдат използвани пълноценно специфичните експертни знания на медицинските специалисти, което ще спомогне за създаване на реално приложими и ефективни правила за оказване, заплащане и контрол на медицинската помощ.

Списъкът на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, се предвижда да се утвърждава от Надзорния съвет на НЗОК, вместо с наредба на министъра на здравеопазването. С оглед формирането на здравната политика министърът на здравеопазването ще утвърждава с наредба критериите за включване на заболяванията в списъка, а оперативната дейност ще се извършва от НЗОК. От компетентността на Надзорния съвет на НЗОК ще бъде и определянето на периодичността на актуализация на списъка, вместо това да се разписва на законово ниво. По този начин ще се постигне по-голяма гъвкавост на процеса, както от гледна точка на нуждите на пациентите, така и с оглед на бюджета на НЗОК.

Възстановяват се арбитражните комисии, които ще разглеждат становищата на проверените лица – изпълнители на медицинска помощ, в случай на констатирани нарушения на НРД. Арбитражните комисии ще се състоят от представители на съответната районна здравноосигурителна каса, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, както и на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър - фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, и от представител на регионалната здравна инспекция. По този начин случаите ще се обсъждат от практикуващи специалисти в съответните области, което ще доведе до реални резултати от проверките на качеството на медицинската помощ.

Създава се правна регламентация за извършване на съвместни проверки за спазване на правилата за добра медицинска практика, правилата за добра фармацевтична практика, правилата за добра практика, на утвърдените медицински стандарти, на Закона за здравното осигуряване и на НРД. Те ще се осъществяват от РЗОК, Изпълнителна агенция „Медицински одит“, регионалните здравни инспекции и съсловните организации на лекарите, на лекарите по дентална медицина, на магистър – фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, по предварителен ежегоден план, утвърден съвместно от НЗОК, Изпълнителна агенция „Медицински одит“, съответните регионални здравни инспекции и съсловните организации. При констатиране на нарушения ще се налагат санкции от органа, на когото със закон са възложени съответните контролни правомощия. Съвместните действия на горепосочените институции и организации ще доведат до повишаване на качеството на процесите по осъществяване на контрол върху изпълнителите на медицинска помощ. Дава се възможност за по-добра съгласуваност и координираност на действията на контролните институции и за по-всеобхватно разглеждане на дейността на изпълнителите на медицинска помощ.

Националната здравноосигурителна каса се задължава да извършва проучване на удовлетвореността на пациентите от заплатените от нея здравни услуги, тъй като в центъра на здравна политика стои пациентът и неговото мнение следва да има важно значение при изследване на дейността на лечебните заведения.

Предвижда се прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ, при който се констатира системна неудовлетвореност от страна на пациентите, както и прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ, който системно нарушава изискванията за качество на медицинската помощ, предвидени в националните рамкови договори.

В Държавен вестник бр. 97 от 11.12.2015 г. е обнародвана Наредба № 10 от 2.12.2015 г. за проучване на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от Националната здравноосигурителна каса, издадена от министъра на здравеопазването, с което се цели повишаване ролята на оценката, която пациентите дават за медицинското обслужване, за неговото подобряване и повишаване на ефективността му.

С направените промени в ЗЗО се създават механизми НЗОК да се превърне от пасивен платец на извършените дейности, в активен участник на пазара на здравни услуги, който да има по-широки възможности да договаря с изпълнителите на медицинска помощ условията за нейното предоставяне. С оглед новия смисъл на ролята на НЗОК се предлага да се промени използваната до този момент терминология като вместо думата „заплаща“ по отношение на медицинските дейности се използва думата „закупува“. Това е ясен и непротиворечив знак за новото значение на институцията, на която се възлагат широки правомощия не само да разходва средства от набраните здравноосигурителни вноски, но и активно да планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинските дейности, предлагани от лечебните заведения.

Друга ключова промяна, въведена с измененията в Закона за здравното осигуряване през 2015 г., бе преструктурирането на пакета от медицински услуги, който заплаща НЗОК, на основен и допълнителен. Промяната е обоснована от необходимостта за концентриране на ресурсите за осъществяване на дейности, интервениращи върху основните здравни проблеми на населението и подобряване на здравните показатели на населението. Дейностите от основния пакет гарантират достъп на пациента без отлагане във времето, в съответствие с медицинските показания. В основния пакет са включени всички социално-значими заболявания, които причиняват около 90% от смъртността и инвалидизацията, всички остри заболявания и състояния, които налагат незабавно лечение, както и дейностите по майчино и детско здравеопазване. Регламентирани са и три нови клинични пътеки за продължително лечение и ранна физикална терапия и рехабилитация след остри заболявания - инсулт, инфаркт и оперативни интервенции.

Дейностите от допълнителния пакет, в зависимост от състоянието на пациента, по медицинска преценка могат да бъдат планирани за изпълнение или преоценка с отлагане във времето, но за не повече от два месеца. В случай на настъпила промяна и влошено състояние обаче, пациентът се хоспитализира незабавно.

Извънболничната помощ /първична и специализирана/ е включена  предимно в основния пакет, като детайлно са определени конкретните здравно-информационни, промотивни и профилактични дейности, в т.ч. вторичната профилактика на заболяванията чрез процеса на диспансерно наблюдение, предоставяни на здравноосигурените лица. Конкретните медицински дейности, които ще се включват в пакетите, ще продължат да се регламентират, както и досега, с наредба на министъра на здравеопазването.

Предвиден е и обхват на амбулаторни дейности, изпълнявани без да се налага хоспитализация на пациента, който има за цел да повиши ефективността на медицинската помощ и да минимализира излишните разходи за болничния престой, които не са продиктувани от здравното състояние на пациента и не са свързани с конкретни медицински дейности.

Наредба № 11 от 9.12.2015 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, издадена от министъра на здравеопазването, регламентираща обхвата на здравните дейности, включени в основния и допълнителния пакет, заплащани със средства на Националната здравноосигурителна каса е обнародвана в ДВ, бр. 99 от 16.12.2015 г. и в сила от 1.04.2016 г.

През 2015 г. в ДВ бр. 72 от 18.09.2015 г. беше приет Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ).

Регламентирани са промени в нормативния механизъм за създаването и актуализирането на Националната здравна карта, чрез която се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ.

Променени са изискванията за съдържанието на областните здравни карти. От една страна те отразяват моментното състояние на видовете медицинска помощ, която се осъществява в областта, като съдържат видовете лечебни заведения, броят лекари по специалности, броят болнични легла по видове и по нива на компетентност, както и данни за вида, броя и разпределението на извършваните в областта високотехнологични методи за диагностика и лечение и наличната за тяхното приложение високотехнологична медицинска апаратура. Областните здравни карти съдържат и данни за демографската структура, за заболеваемостта по групи заболявания и по възраст, и за хоспитализираната заболеваемост на населението на територията на областта.

От друга страна, на областните здравни комисии се дава възможност да участват в процеса на планиране на броя болнични легла, като извършат анализ на съотношението между общия брой болнични легла, определен по методика, утвърдена от министъра на здравеопазването и съществуващия брой легла по видове и нива на компетентност на болничните структури в областта и тяхното разпределение. Въз основа на този анализ областната комисия изразяват мотивирано становище относно конкретните потребности от болнични легла в областта, като тези потребности не могат да надхвърлят с повече от 10 на сто общия брой болнични легла, определен по реда на методиката.

С Националната здравна карта се идентифицират областите с излишък и с недостиг от лекари и лекари по дентална медицина в извънболничната медицинска помощ и броят легла по видове и по нива на компетентност на болничните структури и се извършва тяхното планиране, а също и планиране на лечебните заведения, осъществяващи високотехнологични методи на диагностика и лечение.

Регламентирано е в областите, в които броят на леглата надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравна карта, Националната здравноосигурителна каса да сключва договори с лечебни заведения за болнична помощ, избрани по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.

Част от съдържанието на Националната здравна карта е изработването и на карта на необходимите високотехнологични методи за диагностика и лечение и свързаната с тях високотехнологична медицинска апаратура, както и карта на спешната медицинска помощ, която съдържа броя и местоположение на екипите на центровете за спешна медицинска помощ и районите, които обслужват. Националната здравна карта определя и видовете медицински дейности, които се планират на регионално ниво, съгласно обособените райони по чл.4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие. Регламентираният от Националната здравна карта подход ще доведе до оптимизиране на механизмите за планиране на медицинските дейности на териториален принцип, съобразно нуждите на националната система на здравеопазване.

Определено е също така Комисията за изработване на националната здравна карта да извършва оценка на потребностите на населението от медицинска помощ въз основа на Националната здравна карта преди създаването на ново лечебно заведение за болнична помощ. Комисията ще изразява становище относно необходимостта от създаване на новото лечебно заведение. При отрицателно становище на Комисията новото лечебно заведение няма да бъде включвано в Националната здравна карта и няма да може да сключва договор с Националната здравноосигурителна каса до актуализацията на Националната здравна карта. След актуализацията на Националната здравна карта и включването на лечебното заведение в нея, лечебното заведение ще има възможност да сключва договор с Националната здравноосигурителна каса, като ще бъде избирано по критерии и по ред, определени с наредбата на министъра на здравеопазването, както останалите лечебни заведения в областите, в които броят на леглата надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравна карта.

Аналогичен ред за извършване на оценка на потребностите на населението от медицинска помощ въз основа на Националната здравна карта е предвиден и по отношение на осъществяването на нови медицински дейности.

Националната здравна карта ще служи и като база за оценка на потребностите от медицинска помощ във връзка с преценката за недостатъчност на медицинските специалисти в извънболничната помощ по чл. 81. По този начин се въвежда законов регламент и ясни критерии за доказване на липсата на достатъчно медицински специалисти в извънболничната помощ.

Регламентирани са и промени, свързани със статута и дейността на лечебните заведения и възможността да създават обединения с цел сключване на договор за оказване на медицинска помощ по чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване. Съответно в Закона за здравното осигуряване се предвижда тези обединения на лечебни заведения да могат да сключват договори само като обединения, ако всеки участник в тях отговаря на изискванията на Националния рамков договор за изпълнител на медицинска помощ. Основната цел на въведената промяна е създаване на условия за комплексно обслужване на пациентите чрез стимулиране на интеграцията на лечебните заведения, което ще допринесе до намаляване на дефрагментацията на болничния сектор и неефективното използване на ресурсите.

Във връзка с концепцията за осигуряване на комплексни грижи е регламентът за нов вид лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения – център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания. Тази промяна е израз на активните действия на Министерството на здравеопазването по изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България до 2020 г.“ и е в съответствие с Концепцията за деинституционализация на децата от ДМСГД на Министерство на здравеопазването. Дейностите, които ще осъществява центъра като лечебно заведение, са свързани с подкрепа на семействата на деца с увреждания и хронични заболявания за назначаване и провеждане на ранна диагностика, диагностика, лечение и медицинска и психосоциална рехабилитация; продължително лечение и рехабилитация на деца с увреждания и тежки хронични заболявания и обучение на родителите им за поемане на грижата в семейна среда; осигуряване на посещения от медицински специалисти за оказване на специфични грижи за деца с увреждания и тежки хронични заболявания, отглеждани в семейна среда и в услуги от резидентен тип; осигуряване на палиативни грижи, специализирани за деца.

В изменението на ЗЛЗ са направени промени и в уредбата на самостоятелната медико-диагностична лаборатория. В тях вече могат да се извършват медицински изследвания по една или повече медицински специалности, като по този начин се премахва съществуващото преди ограничение за осъществяване на дейност на лабораторията само по един профил (една специалност). Това изменение дава възможност в самостоятелната медико-диагностична лаборатория да се извършват едновременно дейности и по клинична лаборатория, микробиология, имунология, паразитология и др., което ще подобри комплексността на обслужването.

Директорите на центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, на лечебните заведение за стационарна психиатрична помощ, на домовете за медико-социални грижи за деца и на медико-социалните центрове ще се атестират ежегодно, с което се цели по-ефективен контрол и оценка на процеса на управление на съответното лечебно заведение и резултатите от него, в т. ч. постигнатото и планирано подобряване на дейността на лечебното заведение.

При предоставянето от лечебните заведения на информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация ще се прилагат здравно информационни стандарти, които ще се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.

Дава се възможност и на медицинските сестри и лекарските асистенти да оказват самостоятелно здравни грижи в звена, разкрити в медицински, медико-дентален и диагностично-консултативен център. Преди такава възможност съществуваше само по отношение на акушерките.

Създава се правна възможност персоналът на лечебните заведения, който полага труд на намалено работно време, да работи на 12 часови смени при запазване на намаленото работно време. Преди промяната, съобразно изискванията на Кодекса на труда, продължителността на работната смяна на медицинските екипи, които работеха на намалено работно време, можеше да бъде до 1 час над намаленото им работно време, т. е. 7 или по-малко часа. Това силно затрудняваше както организацията на работа в лечебните заведения, така и работещите в тях. По-кратката продължителност на работните смени обуславяше по-честата смяна на екипите - по три, дори по четири пъти на денонощие, което затрудняваше ефективната приемственост на медицинските грижи за пациентите. От друга страна, разпокъсаността на работното време, породена от кратката продължителност на работната смяна, демотивираше част от работещите, особено в системата на спешната медицинска помощ, където допринасяше за тенденцията за отлив на кадри. Въвеждането на по-гъвкави възможности за организиране на работното време в лечебните заведения създава предпоставки за по-голяма ефективност на работните процеси.

С цел реализация на политиката за повишаване на качеството в системата на здравеопазването, което има решаващо значение за подобряване на здравето и качеството на живот на населението, за удължаване на живота, както и за осигуряване на ефективно развитие на здравните организации и повишаване на тяхната конкурентоспособност, бе разработен Проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Индикатори на системата на здравеопазване“.

С оглед гарантиране достъпа на пациентите до достъпна и качествена спешна помощ и осигуряване на ефективен механизъм за системно планиране, наблюдение и непрекъснато подобряване на качеството на медицинските услуги през 2015 г. е разработената нова Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“. Въвеждат се триажна система за оценка на спешните състояния, в т.ч. телефонен триаж при постъпване на спешните повиквания и времена за достъп на спешните екипи в зависимост от степента на спешност на съответното повикване.  Със стандарта се регламентира участието в спешните екипи на нов вид професионалисти в системата за спешна медицинска помощ – парамедици. В тази връзка беше изготвен проект на ДОИ за придобиване на квалификация по професията „парамедик“ – II, III и IV степен на професионална квалификация.

Друг нов медицински стандарт, обнародван в ДВ, бр. 72 от 18.09.2015 г. е „Пластично-възстановителна и естетична хирургия”, утвърден с Наредба № 6 от 24.08.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.

Причините за разработване на медицинския стандарт са свързани с реализация на политиката за повишаване на качеството в системата на здравеопазването и необходимостта от въвеждане на изисквания към всички компоненти на качеството при упражняване на дейности в областта на пластично-възстановителната и естетичната хирургия. Въведени са качествени и количествени показатели за качеството на извършваната медицинска дейност. Извършено е групиране на операциите и манипулациите по тежест, което създава предпоставки за по-точно разработване на изискванията в алгоритмите на клиничните пътеки, респективно подобряване на качеството при извършването им.

Предвид недопускане на нормативно противоречие или повторение с други нормативни актове с Наредба № 6 се прави съответно изменение в Наредба № 3 от 27.01.2015 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия.

Друга промяна, насочена към подобряване на своевременно лечение и намаляването на заболеваемостта и смъртността сред населението, чрез засилване на промоцията и първичната и вторична профилактика на болестите е проектът на изменение и допълнение на Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Тя, както и Наредба № 11 от 09.12.2015 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (Обн. ДВ, бр.98 от 15.12.2015 г.), е разработена при спазване на основните принципи за гарантиране на всеки български гражданин на достъп до необходимия му обхват медицински дейности, заплащани с публичен ресурс, при ясно дефиниране на задълженията на всички части от здравната система (общопрактикуващи лекари, лекари специалисти, болнични и други специализирани заведения) за осигуряване на неговото комплексно обслужване. Дейностите по профилактика и диспансеризация попадат изцяло в основния пакет здравни дейности, заплащани от НЗОК.

С наредбата се регламентира точно обемът от дейности по профилактичните прегледи за децата и бременните, които НЗОК заплаща напълно. Тези две групи са специално изведени, тъй като детското и майчино здравеопазване са основни приоритети в националната здравна политика. За възрастните над 18 години е регламентиран обемът на профилактичните прегледи по възрастови групи, както и критериите за формиране на рисковите групи. Заложени са допълнителни прегледи при съответен специалист, както и медико-диагностични и високоспециализирани изследвания за пациентите, при които е определен повишен риск от развитие на социално-значими заболявания - захарен диабет, сърдечно-съдови и някои онкологични заболявания (рак на маточната шийка, млечната жлеза, простатата и ректума). Осигуряването чрез тази наредба и Наредбата за пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, на гарантиран достъп до необходимия обем профилактични дейности е насочено към ранно откриване на рисковите фактори за развитие на заболяване, ранно диагностициране на настъпило заболяване и своевременно насочване за лечение с оглед предотвратяване на трайно увреждане или неблагоприятен изход.

С наредбата са регламентирани и обхвата и периодичността на дейностите по диспансерно наблюдение за нуждаещите се пациенти с хронични заболявания, с което се гарантира вторична профилактика на пациентите. В обхвата на заболяванията са включени всички хронични заболявания, при които болните подлежат на диспансеризация по медицински критерии, в т.ч. болните с редки заболявания.

Посоченият в наредбата обхват на профилактичните прегледи и диспансерното наблюдение определя минималния вид и периодичността на медицинските дейности, осигуряващи качествен и своевременен контрол на здравословното състояние на пациентите и проследяване на терапевтичния отговор от прилаганото лечение, в т.ч. домашното лечение, заплащано с публични средства. Спецификата на амбулаторно наблюдаваните заболявания е съобразена и със конкретните компетентности на нивата на здравната система, като съответно на тях то се извършва в условията на извънболничната първична и специализираната помощ или в лечебни заведения за болнична помощ, комплексни онкологични центрове, центрове за психично здраве или центрове за кожно-венерически заболявания.

Очакваните резултати от въвеждането на промените са подобряване на достъпа на населението и гарантиране на необходимото ниво на качество на здравните услуги, свързани с профилактиката и диспансеризацията на пациенти с хронични заболявания.

С оглед гарантиране правата и интересите на пациентите чрез участието на пациентските организации във формирането и реализирането на здравните политики беше издадена Наредба № 8 от 19.11.2015 г. за признаване на организациите за защита правата на пациентите за представителни организации, обн., ДВ, бр. 93 от 1.12.2015 г. С нея се регламентират основните критерии, на които трябва да отговарят организациите на пациентите, които кандидатстват за признаване на тяхната представителност. Определя се и редът за установяване на представителност на организациите на всеки три години след признаването им за представителни, както и редът за извършване на проверки за съответствие на представителните организации с условията на чл.86б, ал.1 от Закона за здравето, а именно: да имат за цел защита на правата и интересите на всички пациенти без оглед на конкретни заболявания, диагнози и страдания. За да се гарантира, че организациите представляват интересите на възможно по-широк кръг пациенти, в наредбата има изискване да се предоставят доказателства за извършени дейности в защита правата и интересите на пациенти с различни и не по-малко от 15 отделни заболявания и/или групи заболявания и/или класове болести съгласно Международната класификация на болестите (Десета ревизия) през последните три години/или за срок не по-малък от три години.

Изменението на Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето в ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г., предоставя възможност да бъде осигурен достъп на нуждаещите се пациенти до трансплантации, които не могат да бъдат осъществени в лечебните заведения в страната, а представянето на две оферти ще подобри контрола на разходите на публичния ресурс, осигуряван за лечение на български граждани над 18-годишна възраст в чужбина.

С изменението на Наредба № 26 от 14.06.2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени, обн. В ДВ бр.103 от 30.12.2015 г., се осигурява възможност за провеждане на високотехнологични генетични изследвания на територията на страната, с което ще отпадне необходимостта от извършването им в чужбина. Въвежда се провеждането на генетични изследвания чрез технологията „Секвениране от ново поколение“ (NGS) , с каквато генетичните лаборатории в страната до този момент не разполагат. Методът има важно клинично значение за откриване на патологични мутации в голям брой гени и прецизиране на диагностично-лечебните дейности в областта на редките болести.

Изтегляне 4.29 Mb.

Сподели с приятели: