За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на министерство на здравеопазването за 2015 г. Съдържание

Сред критериите са: за заболяването да е приложимо лечение в домашни условия, да се направи оценка на резултатите от провеждане на лечение на заболяването в домашни условия по минимум 4 от общо 7 показателя, а именно: удължаване на продължителността на живота на пациентите; подобряване на качеството на живота на пациентите; намаляване на усложненията от заболяването; намаляване на честотата и/или продължителността на временната неработоспособност при пациентите; намаляване на риска от настъпване на трайно намалена работоспособност или степен на увреждане 50 и над 50 на сто при пациентите, или отлагането им във времето; намаляване на необходимостта от хоспитализиране на пациентите; допълнителни терапевтични ползи и/или удобства за пациентите.

Като отделно условие е предложена група от 5 критерии, от които за включване на дадено заболяване в списъка за реимбурсиране от НЗОК на домашно лечение следва да са изпълнени минимум 3. Това включва:

• 
  за заболяването да има утвърден ред за диспансерно наблюдение и за проследяване на ефекта от прилаганото домашно лечение – с предложения критерий се цели гарантиране проследяване на ефекта от провежданото домашно лечение, което се реимбурсира с обществени средства;
  
• 
  заболяването спада към някой от класовете болести по МКБ 10, които заемат водещо място (предлагаме това да са първите шест места) в структурата на смъртността по причини за умирания или в структурата на хоспитализираната заболеваемост или в структурата на първично инвалидизираните лица в Република България за последните 3 години - с този критерий даваме предимство на класовете болести със социално-значими заболявания, които са сред водещите по причини за смърт, по причини за хоспитализирана заболеваемост или по причини за първично инвалидизиране.
  
• 
  Заболяването заема водещо място (предлагаме да са първите шест места) в структурата на смъртността по причини за умирания в съответния клас болести по МКБ 10 - с този критерий се оценяват не само заболяванията от класовете болести, които заемат водещо място по предходния показател, но и заболяванията от всички /и от останалите/ класове болести по МКБ-10. По този начин следва да няма риск от отпадане на заболявания, които имат дял в структурата на смъртността, но не попадат в съответен клас болести по предходния критерий.
  
• 
  за заболяването се прилагат протоколи за лечение/терапевтични схеми на поведение - с този критерий залагаме за заболяването да има утвърдени и приложими протоколи за терапевтично поведение, които да включват прилагането на домашно лечение.
  
• 
  хода на заболяването води до усложнения, чести хоспитализации или трайно намалена работоспособност или степен на увреждане 50 и над 50 на сто при пациентите - с този критерий предлагаме да бъде заложена оценка за конкретното заболяване по отношение неговото протичане и прогноза.
  

Отделен ред се предвижда и с оглед осигуряване на възможност за включване в списъка на състоянията, свързани с наличие на трансплантиран орган или тъкан, за които преди НЗОК заплащаше лекарства, както и състоянията с формиран изкуствен отвор /пациенти със стома/, за които НЗОК заплащаше медицински изделия.

В ДВ, бр.62 от 14.08.2015 г. е обнародвано изменението на Наредба № 29 от 2007 г. за възстановяване на разходите и за относителния дял на средствата за труд за дейности по трансплантация, финансирани от Министерството на здравеопазването. Промяната е свързана с необходимостта да се увеличи финансовия ресурс , определен за възстановяване на разходи за извършване на трансплантация на граждани до 18 годишна възраст, финансовите разчети за който доказаха, че той е недостатъчен. По тази причина децата до този момент се насочват за трансплантация в чужбина, по оферти, включващи и други разходи (транспортни, придружител и др.). Тези други разходи значително повишават стойността на провежданото лечение. Пренасочва се публичен ресурс към клиники в чужбина. Често получавани откази за прием и трансплантация на деца в чужбина, поради капацитета на тези клиники не позволява своевременното прилагане на необходимото лечение при децата. С проекта на наредбата се увеличават средствата за възстановяване на разходите за трансплантация на стволови клетки (автоложни и алогенни) при български граждани до 18 годишна възраст до 100 000 лв., а относителния дял на средствата за труд се увеличават до 40 %

Изменението на Наредба № 38 за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично, обнародвано в ДВ, бр. 32 от 05.05.2015 г., отразява основен приоритет в политиката на МЗ - осигуряване на качество в грижите за децата и намаляване на детската смъртност, във връзка с който е отчетено, че профилактиката на респираторно синцитиалния вирус (РСВ) инфекции при рисковите групи деца е от съществена необходимост. С изменението и допълнението на наредбата към списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарствени продукти, се предвижда НЗОК да заплаща лекарствени продукти за профилактика на инфекции на долните дихателни пътища, предизвикани от РСВ за недоносените деца, родени преди 30 г.с., както и за децата с вродени сърдечни малформации.

Осъществените законодателни инициативи на МЗ, свързани с промяна на двата ключови закона, регламентиращи организацията и финансирането на диагностично-лечебните дейности имат основополагаща роля за развитието на политиката в областта на диагностиката и лечението.

Във връзка със задълбочаващите се проблеми в обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и затруднения достъп до специализация бе разработена и утвърдена от министъра на здравеопазването Наредба №1 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, обнародвана в ДВ, бр. 7 от 27.01.2015 г., изм. и доп., бр. 83 от 27.10.2015 г.

Целта на новата наредба за придобиване на специалност в системата на здравеопазването е създаване на привлекателни условия за специализация и възможности за професионално развитие на медицинските специалисти в Република България.

С Наредбата се въвежда ново делене на специалностите – клинични и неклинични. Наредбата предвижда специализацията по клиничните специалности, при които се извършват лечебно-диагностична дейност и здравни грижи, да се осъществява въз основа на сключен трудов договор на пълно работно време за срока на специализацията с лечебно заведение, акредитирано за обучение по съответната специалност, национален център по проблемите на общественото здраве или висше училище (база за обучение). Базите за обучение се обявяват целогодишно, включително на интернет страниците си, свободните места за специализанти както обявяват останалите свободни работни места.

Назначаването на специализанти се извършва по реда на Кодекса на труда без приемен изпит. При назначаването на специализант висшето училище, с което базата има сключен договор, регистрира специализанта и издава книжка за специализация. Специализантът може да провежда теоретичното си обучение както във висшето училище, което го е регистрирало, така и в друго избрано от него висше училище. Практическото обучение се провежда в базата за обучение, а обучението по модули, които не могат да се провеждат в базата – в други акредитирани лечебни заведения или национални центрове.

Местата за специализанти по неклинични специалности се определят от висшите училища и националните центрове по проблемите на общественото здраве. Тези места се заемат след провеждане на конкурс по документи. Записването на класираните се извършва със заповед на ректора.

По този начин се облекчава достъпът до специализация, тъй като от една страна започването на специализация ще може да се извършва целогодишно, а от друга – отпада конкурсния изпит за зачисляване. Определянето на местата за специализанти от самите бази за обучение (децентрализирано) значително ще съкрати сроковете за започване на специализация и ще удовлетвори в по-пълна степен текущите реални потребности на базите за обучение от човешки ресурси.

Специализацията на трудов договор с база за обучение гарантира в най-пълна степен правата и задълженията на специализанта във връзка с обучението му за придобиване на специалност, включително получаване на адекватно трудово възнаграждение.

През м. октомври 2015 г. се измени Наредба № 1 от 2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Целта на изменението е да се облекчи реда за провеждане на обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването по специалност „Обща медицина“, неклиничните специалности, както за лица с професионална квалификация „лекар по дентална медицина“. Това обучение следва да се осъществява въз основа на заповед на ректора на висшето училище.

С изменението се регламентира още приемът и провеждането на практическото обучение на специализанти по неклинични специалности, по специалност „Обща медицина“, както и по специалности за лица с професионална квалификация „лекар по дентална медицина“. То следва да се извършва след проведен конкурс по документи по ред, определен от висшите училища.

С изменението на наредбата се урежда заплащането от бюджета на Министерството на здравеопазването по специалностите „Анестезиология и интензивно лечение“, „Обща и клинична патология“, „Педиатрия“, „Спешна медицина“, „Инфекциозни болести“ и „Неонатология“. Така стойността на обучението на специализантите по изброените специалности, приети на места срещу заплащане и на места, финансирани от друг източник по реда на отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, ще се заплаща от бюджета на Министерството на здравеопазването за периода от 1 юни 2015 г. до завършване на обучението за придобиване на специалност, но за не повече от срока на обучението.

• 
  Разработването на стратегическата рамка на политиките в системата на здравеопазване, в т.ч. в областта на диагностиката и лечението.
  

На 18.02.2015 г. правителството прие Концепция „Цели за здраве 2020“, която формулира националните здравни цели на България в областта на здравеопазването, насочени към устойчиво подобряване на показателите за здравното състояние на населението.

Националната здравна стратегия 2020, приета с Решение на Народното събрание от 17.12.2015 г. и обнародвана в ДВ бр.101/2015 г., е водещият стратегически документ. Тя е актуализация на Националната здравна стратегия 2014 – 2020, приета от Министерски съвет на Република България на 21.09.2013 г. и е естествено продължение на Концепция „Цели за здраве 2020“. Разработена е на основата на оценка на настъпилите промени през едногодишния период на изпълнение и приетите нови програмни и стратегически документи, законодателни промени и инициативи, свързани с развитието на страната и на системата на здравеопазване.

Националната здравна стратегия 2020 и Планът за действие към нея са в съответствие с ангажиментите на България на европейско и международно ниво, но въплъщава и стремежа на държавата за избор на национален път за развитие на системата на здравеопазване. Тя обхваща пълния комплекс от политики за постигане на поставените национални здравни цели, като същевременно създава условия за постигане на общите цели за устойчиво развитие на страната, заложени в Националната програма за развитие „България 2020“ и другите национални стратегически и програмни документи.

Националната здравна стратегия 2020 е основана на разбирането за междусекторното сътрудничество и интегриране на политиките за здраве във всички области на социално-икономическия живот за постигане на очакваните резултати за опазване и повишаване здравето на нацията. Най-важното – доброто здраве, вече не може да се разглежда като резултат от дейността на един-единствен сектор – здравеопазването. Устойчивите и еднакво достъпни подобрения на здравето са продукт от успешната политика на цялата държава, както и на координираните действия на обществото.

Основното послание на стратегията е, че здравето е от решаващо значение за социалното сближаване и икономическия растеж и е основен ресурс за човешко и социално развитие. Политиките за опазване и подобряване на здравето са насочени към генериране на дългосрочен икономически растеж на национално и регионално ниво, както и към осигуряването на ефективно действие на защитните механизми на публичния сектор по отношение на социалното включване и борбата с бедността. Това предполага трансформиране на обществените представи и нагласи към здравеопазването от медицински подвластен и поглъщаш пари сектор, в голямо обществено благо, което носи ползи на икономиката и сигурността и преследва ключови социални цели.

В здравно-политически контекст, Националната здравна стратегия 2020 е изградена на разбирането, че здравето е:

• 
  основно право на всеки човек през целия му живот;
  
• 
  основно обществено благо и ресурс за социално и икономическо развитие;
  
• 
  резултат от влиянието на различни фактори и здравната система е само един от тях;
  
• 
  обществена и лична отговорност
  

Основните предизвикателства са свързани с прогресивно влошаващите се показатели за здравно-демографското състояние на населението, нарастването на здравните неравенства и невъзможността на националната здравна система да отговори по адекватен начин на потребностите от достъпни и качествени здравни услуги. Пренебрегването на тези проблеми и забавянето на адекватните действия на държавата за тяхното решаване има изключително неблагоприятно въздействие върху развитието на системата на здравеопазването, респективно върху здравето на гражданите в дългосрочен план.

В съзвучие с възприетата здравно-политическа рамка и европейските и национални стратегически документи, Националната здравна стратегия 2020 определя Визия за развитие на здравеопазването:

Визия за развитие на здравеопазването в България до 2020 г.

„През 2020 г. България да е държава, гарантираща на своите граждани здравно благополучие, високо качество на живот и намаляване на здравните неравенства чрез всеобхватна, справедлива, устойчива и осигуряваща високо качество здравна система”.

На основата на анализа на здравно-демографското състояние на населението, България определя своите Национални здравни цели до 2020 г., които са обективен израз на фокусирането на здравната политика върху устойчивото подобряване на здравето на българските граждани във всички възрастови групи.

• 
  снижаване на смъртността при децата от 0-1 годишна възраст до 6,8 на 1000 живородени деца;
  
• 
  снижаване на смъртността при децата от 1-9 годишна възраст до 0,24 на 1000; 
  
• 
  снижаване на смъртността при подрастващите и младите хора от 10-19 годишна възраст до 0,28 на 1000;
  
• 
  снижаване на смъртността при лицата в икономически активните групи от 20-65 годишна възраст до 4,19 на 1000;
  
• 
  увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65 годишна възраст до 16,4 години;
  

За реализация на визията и националните здравни цели Национална здравна стратегия 2020 определя 3 основни приоритета на националната здравна политика:

Стратегията представя и начините за обвързване на здравните политики с мерките, осигуряващи равнопоставеност, необходимите въздействия върху социалните детерминанти на здравето и основните предпоставки за функциониране на здравната система.

Основните мерки са насочени към подобряване на достъпа и преодоляване на здравните неравенства чрез развитие на интегрирана система за спешна помощ, оптимизиране на болничната и извънболничната помощ, развитие на електронното здравеопазване, ефективна лекарствена политика, подобряване на качеството на медицинската помощ и безопасността на пациентите. Изпълнението на мерките цели повишаване на ефективността на системата и справедливо разпределение на ресурсите спрямо потребностите на населението.

Националната здравна стратегия 2020 е интегриран документ за развитие на системата на здравеопазване на България до 2020 г., който обхваща пълния комплекс от действия на държавата в областта на здравеопазването, като същевременно създава условия за постигане на националните цели, заложени в Националната програма за развитие „България 2020“ и всички действащи стратегически и програмни документи.

Националната здравна стратегия 2020 осигурява платформа за партньорство и сътрудничество на всички заинтересовани страни. Тя изисква ангажираност от цялото общество като отправна точка при планирането, разработването, осъществяването и наблюдението на здравната политика на всички равнища.

За реализация на ключови промени в приоритетна област, каквато е спешната медицинска помощ в съответствие с Концепцията за развитие на системата за спешна медицинска помощ в Република България 2014-2020 и с цел преодоляване на тежкия кадрови дефицит, в рамките на бюджета на МЗ, от началото на 2015 г. бяха осигурени допълнителни средства за увеличение на трудовите възнаграждения на работещите в ЦСМП, като разпределението на средствата се осъществи по методика, позволяваща преодоляване на натрупаните дисбаланси във възнагражденията на работещите в 28-те ЦСМП в страната. В резултат на предприетите мерки през 2015 г. за пръв път се наблюдава положителна тенденция за преодоляване на кадровия дефицит, като постъпилите на работа в ЦСМП лекари е с 45% повече от напусналите системата, като увеличеният брой постъпили на работа позволи пълно окомплектоване на екипите във всички областни градове. Заедно с това бяха създадени условия и мотивация за повишаване на професионалния капацитет на заетите специалисти чрез различни мерки, насочени към осигуряване на продължително обучение на заетите в спешната помощ.

• 
  Създаване на платформа за гражданско участие в процеса на формиране на здравна политика „Партньорство за здраве“
  

На 26 март 2015 г. „Партньорство за здраве“ се учреди като обществена инициатива, която излезе с предложение за създаване на постоянно действащ консултативен орган към Министерски съвет.

Крайната цел на учредяването на тази инициатива е постигане на трансформация на модела на управление на здравеопазването от централизиран модел до модел на сътрудничество, който провежда колективно управление чрез широк кръг държавни и обществени участници. Идеята е да стане постоянен, динамичен, развиващ се форум за взаимодействие между всички обществени групи, заинтересовани от процесите в системата на здравеопазването, който да гарантира публичност и прозрачност при вземането на решения.

С Постановление № 151 на МС от 15.06.2015 г. беше създаден Съвет „Партньорство за здраве“ - консултативен орган на Министерския съвет за координация и сътрудничество при разработване и провеждане на политики в областта на общественото здравеопазване и подобряване достъпа до своевременна, адекватна и ефективна медицинска помощ и здравни услуги за гражданите, както и за подобряване качеството на живота с оглед повишаване годините живот в добро здраве.

Основните цели на съвета са постигане на взаимодействие, широк обществен консенсус и сътрудничество при разработването, провеждането, мониторинга и оценката на здравните политики, както и при осъществяването на реформи в сферата на здравеопазването.

За изпълнение на тези цели съветът осъществява дейности, свързани основно с обсъждане и приемане на становища и предложения по проекти на нормативни актове в областта на здравеопазването и отправяне предложения пред компетентните структури за повишаване социалната и икономическа ефективност на процесите в системата на здравеопазването.

Съветът се ръководи от министъра на здравеопазването и се състои от: по един заместник – министър на здравеопазването, финансите, труда и социалната политика, образованието и науката, младежта и спорта; изпълнителните директори на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ и Изпълнителната агенция по лекарствата; председателя на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти; управителя на Националната здравноосигурителна каса; по един представител на Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и Българския фармацевтичен съюз; председателя на Българския Червен кръст; по един представител на представителните организации за защита правата на пациентите; един представител на Европейското партньорство за подобряване на достъпа на пациентите до здравеопазване; четирима представители на сдружения с нестопанска цел в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия и трима представители на други неправителствени организации в сферата на здравеопазването.

Към Партньорството са създадени три работни групи - „Реформа в организацията на здравеопазването“, „Качество на здравната система“ и „Лекарствена политика и медицински изделия“.

За отчетния период Съветът е провел 3 заседания, а заседанията на работните групи са 18, като на тях са обсъдени повече от петнадесет разработени през периода проекти на законови и стратегически документи на Министерство на здравеопазването.
Специфичните мерки, насочени към осигуряване на лечебно-диагностичните дейности, финансирани със средства по програмите от политиката в областта на диагностиката и лечението

Основните акценти са свързани с:

• 
  Реализиране на дейностите за изпълнение на Концепцията за развитие на системата за спешна медицинска помощ 2014-2020 и плана за действие към нея;
  
• 
  Поддържане на готовността за медицинско осигуряване на населението при бедствия;
  
• 
  Реализиране на дейностите в изпълнение на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2013-2020 и плана за действие към нея;
  
• 
  Финализиране на първия етап от процеса на деинституционализация на домовете за медико-социални грижи;
  
• 
  Усъвършенстване на механизмите за финансиране на медицинските дейности в областта на диагностиката и лечението, в обхвата на здравното осигуряване чрез въвеждането на основен и допълнителен пакет от медицински услуги;
  
• 
  Усъвършенстване на механизмите за финансиране на медицинските дейности в областта на диагностиката и лечението, извън обхвата на здравното осигуряване;
  
• 
  Създаване на по-привлекателни условия за специализация и възможности за професионално развитие на медицинските специалисти;
  
• 
  Изготвяне на методика и работа по изготвянето на нова Национална здравна карта в съответствие с философията на промените в ЗЛЗ от 2015 г. –планиране на ресурсите в здравеопазването с доказаната потребност на населението от тях.
  

По отношение на стратегическата цел на политиката за „осигуряване равен достъп до медицинска помощ с необходимото качество на всички български граждани“ в контекста на целите и приоритетите, заложени в основните национални стратегически и програмни документи за подобряване на здравето и качеството на живот на гражданите, липсват убедителни данни за реализирани ползи по отношение на основните здравно-демографски показатели.

Следва да се има предвид, че днешното здравно и демографско състояние на българското население е резултат от продължително действие на множество фактори и влияния. Една част от тях са свързани с общи тенденции в демографското развитие на европейските страни, други – със специфичните особености на историческото, социално-икономическото и културно развитие на България.

Влияние върху демографското развитие на населението оказват общите за развитите страни демографски процеси – намалена раждаемост, по-малко бракове, засилена урбанизация, както и специфичните за развиващи се страни и страни в преход - по-високи нива на смъртност и интензивна външна миграция. В резултат на тези процеси България изпадна в сериозна демографска криза. Едновременно с това анализите демонстрират недостатъчно и неустойчиво подобрение или дори влошаване на част от показателите за здравното състояние на гражданите.

Анализът на данните за основните здравно-демографски показатели в ежегодните доклади за здравето на населението ясно показва, че в момента България, в сравнение със страните от Европейския съюз, е изправена пред много по-сериозни предизвикателства, свързани с:

• 
  Влошаване на демографската структура и застаряване на населението;
  
• 
  Неблагоприятно съотношение между раждания и аборти;
  
• 
  Високо ниво на майчина и детска смъртност;
  
• 
  Високо ниво на обща смъртност;
  
• 
  Високо ниво на преждевременна смъртност;
  
• 
  Ниска продължителност на живота в години и в години в добро здраве;
  
• 
  Нарастваща заболеваемост от хронични незаразни болести, свързани с начина на живот;
  
• 
  Високо ниво на психичните разстройства;
  
• 
  Висок относителен дял на лицата със степен на увреждане и трайна неработоспособност.
  

Необходимо е интегриране на отделните политики както в Министерство на здравеопазването, така и с политиките на другите ведомства, насочени към постигане на общи цели и резултати в полза на здравето.

• 
  Кратко описание на показателите за полза/ ефект
  

Постигането на полза/ефект, измерено чрез съпоставяне на достигнатите стойности на горните показатели (от таблицата) с целевите стойности, може да се оцени след публикуване на официалните данни на тези показатели, което обичайно става към полугодието на следващата календарна година, в случая – 2016 г.

Изпълнението на политиката се осъществява с участието на голям брой изпълнители в системата на здравеопазването – Изпълнителна агенция „Медицински одит”, Национален център за обществено здраве и анализи, регионалните здравни инспекции, Център „Фонд за лечение на деца”, Център за асистирана репродукция, Изпълнителна агенция по трансплантация и лечебните заведения под координацията на Дирекция „Медицински дейности“. Изпълнението на заложените цели в политиката в областта на диагностиката и лечението не може да бъде постигнато без обединяването на усилията на различни институции и организации в страната. От основно значение е взаимодействието с Националната здравноосигурителна каса, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, както и висшите медицински училища, съсловните организации в системата на здравеопазването, пациентските организации и др.

Административната статистика на ИА МО, НЦОЗА, РЗИ, Ц ФЛД, Ц АР и ИАТ е източник на подробна и разнообразна информация, която позволява да се извършва текущия мониторинг на политиката по диагностика и лечение. Данни за въздействие на политиката се осигуряват от Националния статистически институт, чрез официалната статистика на страната.

• 
  Министерство на здравеопазването - Дирекция „Медицински дейности“, Дирекция „Лекарствена политика”
  
• 
  Второстепенни разпоредители с бюджет - , РЗИ, Ц ФЛД, Ц АР, ИАТ, ИА МО, НЦОЗА и лечебните заведения.
  

За целта е извършено следното:

• 
  Актуализация на Национална здравна стратегия 2014-2020;
  
• 
  Осъвременяване на нормативната база в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия, отговарящи на правото на Европейския съюз;
  
• 
  Осигурен е непрекъснат контрол и мониторинг на качеството, безопасността и ефикасността на разрешените за употреба лекарствени продукти в страната, както и текущо актуализиране на нормите и стандартите за производство, разрешаване на употреба, разпространение, предписване и отпускане на лекарства и медицински изделия;
  
• 
  Провеждане реимбурсна и ценова политика в областта на лекарствените продукти, осъществявана от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП).