Други институции, допринесли за постигането на ползата/ефекта по отношение на показателите

• 
  Национален статистически институт – по отношение на обобщени статистически данни за емисии във въздуха, водоползване, изпускани отпадъчни води във водоприемници, водопотребление, битови и производствени отпадъци, брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност, макроикономически и демографски показатели за развитието на енергетиката, транспорта, индустрията и селското стопанство, и др.
  
• 
  Национален институт по хидрология и метеорология - по отношение на обобщени данни за водните ресурси и количествени показатели за води. Предоставяне на данни за водни нива и дебити на извори за пунктовете за подземни води, които се докладват пред ЕАОС (EIONET) ). Предоставени са по договор данни за интензивни валежи в страната, които са необходими за изчисляване загубите на почва в резултат на ерозионни процеси.
  
• 
  Институт за космически изследвания и технологии при БАН – по отношение мониторинга и промените в земното покритие – проект „Корине земно покритие“.
  
• 
  Институт по океанология на БАН – по отношение на химичното и екологично състояние на морските води
  
• 
  Национален център по опазване на общественото здраве към Министерство на здравеопазването – по отношение на здравния ефект от замърсяване на околната среда, норми за качество на околната среда.
  
• 
  Регионални здравни инспекции (РЗИ) към Министерство на здравеопазването – по отношение на шума в населени места, качеството на питейните води и на водите за къпане.
  
• 
  Национален център по радиобиология и радиационна защита към Министерство на здравеопазването – по отношение на радиологичния мониторинг на питейните води и определяне на дозовото натоварване на населението в райони с потенциално радиационно замърсяване.
  
• 
  Изпълнителна агенция “Българска служба по акредитация” – по отношение на акредитацията на Изпитвателна лаборатория ГД ЛАД и на Калибровъчна лаборатория
  
• 
  Изпълнителна агенция по горите – по отношение на информация за характеристика на горския фонд, пожари, ерозия, залесявания, мониторинг на БР в рамките на природните паркове, данни необходими за инвентаризацията на емисии на парникови газове, мониторинга и екосистемните услуги на горите;
  
• 
  Министерство на земеделието и храните – по отношение на данни за характеристика и начин на ползване на земеделските земи, напояване, използване на минерални торове и продукти за растителна защита, данни необходими за инвентаризацията на емисии на парникови газове, данни за състояние на земните и почвени ресурси, характеристика на горския фонд, възникнали пожари в горския фонд
  
• 
  Министерство на вътрешните работи – по отношение на данни за употреба на горива, състояние на автомобилния парк и др.
  
• 
  Министерство на регионалното развитие и благоустройството – по отношение на данни за състоянието на водопроводната и канализационната мрежи, строителство на градски пречиствателни станции за отпадъчни води, състояние на пътна инфраструктура, свлачища.
  
• 
  Министерство на здравеопазването – по отношение на нормите за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, качество на питейните води и водите за къпане, годишната ефективна доза облъчване на населението, нормите за шумово натоварване на населението и др.
  
• 
  Агенция за ядрено регулиране – по отношение на законодателната и нормативна уредба, относно ядрената безопасност и радиационна защита на населението и околната среда.
  
• 
  Агенция “Митници” – по отношение на данните за внесените и изнесени от страната отпадъци, моторни превозни средства, опаковки, батерии и акумулатори, моторни масла, електрическо и електронно оборудване и др.
  
• 
  Национална агенция за приходите – по отношение на данните за вътрешно общностната търговия за отпадъци, моторни превозни средства, опаковки, батерии и акумулатори, моторни масла, електрическо и електронно оборудване и други
  

• 
  Източници на информация за данните по показателите за полза/ефект
  

Политиката в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост се ръководи от изпълнителния директор на ИАОС.

ИАОС е отговорна за постигане на стратегическата цел и на оперативна цел, чрез извършване на мониторинга на околната среда, в т.ч. пробонабиране, измерване и лабораторни анализи на проби, събиране и обработване на данните от извършените измервания, поддръжка и развитие на информационни системи и национални бази данни, оценка и изготвяне на представителна информация за обществеността и държавните институции, докладване състоянието на околната среда в Европейската агенция за околна среда, европейската комисия и други международни институции.
г) Преглед на настъпили промени в нормативната уредба през отчетния период
Закон за опазване на околната среда

Обн., ДВ, бр. 91 от 25.09.2002 г., попр., бр. 98 от 18.10.2002 г., изм., бр. 86 от 30.09.2003 г., доп., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 74 от 13.09.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 77 от 27.09.2005 г., изм., бр. 88 от 4.11.2005 г., бр. 95 от 29.11.2005 г., в сила от 1.03.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм., бр. 82 от 10.10.2006 г., доп., бр. 99 от 8.12.2006 г., в сила от 9.01.2007 г., изм., бр. 102 от 19.12.2006 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 31 от 13.04.2007 г., в сила от 13.04.2007 г., бр. 41 от 22.05.2007 г., изм. и доп., бр. 89 от 6.11.2007 г., изм., бр. 36 от 4.04.2008 г., изм. и доп., бр. 52 от 6.06.2008 г., бр. 105 от 9.12.2008 г., изм., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2010 г. (*) - изм., бр. 32 от 28.04.2009 г., бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г., бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. и доп., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 23.06.2009 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. и доп., бр. 103 от 29.12.2009 г., бр. 46 от 18.06.2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм., бр. 61 от 6.08.2010 г., бр. 35 от 3.05.2011 г., в сила от 3.05.2011 г., изм. и доп., бр. 42 от 3.06.2011 г., бр. 32 от 24.04.2012 г., в сила от 24.04.2012 г., изм., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм. и доп., бр. 53 от 13.07.2012 г., в сила от 13.07.2012 г., изм., бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 27 от 15.03.2013 г., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 22 от 11.03.2014 г., в сила от 11.03.2014 г., бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г.

Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., изм. и доп., бр. 81 от 6.10.2000 г., в сила от 6.10.2000 г., бр. 34 от 6.04.2001 г., бр. 41 от 24.04.2001 г., изм., бр. 108 от 14.12.2001 г., бр. 47 от 10.05.2002 г., в сила от 11.06.2002 г., бр. 74 от 30.07.2002 г., бр. 91 от 25.09.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., изм. и доп., бр. 42 от 9.05.2003 г., изм., бр. 69 от 5.08.2003 г., бр. 84 от 23.09.2003 г., доп., бр. 107 от 9.12.2003 г., бр. 6 от 23.01.2004 г., изм., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 18 от 25.02.2005 г., в сила от 20.01.2005 г., изм., бр. 77 от 29.07.2005 г., изм. и доп., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 29 от 7.04.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г., попр., бр. 66 от 15.08.2006 г., изм., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 108 от 29.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 22 от 13.03.2007 г., в сила от 11.02.2007 г., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., изм. и доп., бр. 36 от 4.04.2008 г., изм., бр. 52 от 6.06.2008 г., бр. 70 от 8.08.2008 г., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2010 г. (*)- изм., бр. 32 от 28.04.2009 г., бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. и доп., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 23.06.2009 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. и доп., бр. 95 от 1.12.2009 г., изм., бр. 103 от 29.12.2009 г., изм. и доп., бр. 61 от 6.08.2010 г., изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 19 от 8.03.2011 г., в сила от 9.04.2011 г., бр. 28 от 5.04.2011 г., в сила от 5.04.2011 г., доп., бр. 35 от 3.05.2011 г., в сила от 3.05.2011 г., изм. и доп., бр. 80 от 14.10.2011 г., в сила от 14.10.2011 г., бр. 45 от 15.06.2012 г., в сила от 1.09.2012 г., изм., бр. 77 от 9.10.2012 г., в сила от 9.10.2012 г., бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. и доп., бр. 103 от 29.11.2013 г. доп., бр. 26 от 21.03.2014 г., изм. и доп., бр. 49 от 13.06.2014 г., изм., бр. 53 от 27.06.2014 г., бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г.

Изпълнените дейности за повишаването на екологичното съзнание и култура на обществеността допринасят за нейното съзнателно и отговорно отношение към опазването на околната среда. Осигуряването на ефективен обществен достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения съдейства за развитие на демократичните процеси при осъществяване на политиката за околна среда и изпълнение на международните ангажименти, свързани с прилагането на Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция) и директивите на ЕС в тази сфера. Това е предпоставка за информиран избор на хората в ежедневния живот, щадящ околната среда и природата, и насочен към устойчиви модели на поведение.

Степента на постигане на заложените стратегическа и оперативни цели, насочени към осигуряване на достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземането на решения и повишаването на общественото съзнание и култура в сферата на околната среда и устойчивото развитие, се отчита посредством планираните показатели за полза/ефект и за изпълнение.

На тази база може да се констатира, че оперативните цели са изпълнени във висока степен.

• 
  Полза за обществото
  

Осъзнатата промяна в мисленето и поведението на различните групи на обществото носи реални ползи, свързани с опазването на околната среда и природата, важно условие за подобряването на качеството на живот на българите. Ползи за обществото от изпълнението на политиката са и гарантиране на участието на обществеността при вземане на решения за околната среда и осигуряването на достъп на обществеността до информация за околната среда, в съответствие с принципите за прозрачност и широко обществено участие при формиране на политиките. Ефективният контрол по спазване на изискванията на законодателството по околна среда от контролните органи на МОСВ, респ. Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ), също допринася за повишаване на качеството на живот, както и за превенция за здравето на населението.

Ползата за обществото се постига чрез изпълнение на Програма 6: “Информиране, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и прилагане на механизмите за контрол”.

• 
  Показатели за изпълнение
  

• 
  Отчет на показателите за полза/ефект
  

• 
  Кратко описание на показателите за полза/ефект
  

Първият показател цели да се проучи чрез социологически и други проучвания каква част от обществеността е запозната с правото си на достъп до информация и участие в процеса на вземане на решения за околната среда.

Вторият показател цели да се проучи чрез социологически и други проучвания каква част от населението е променило поведението си, в резултат на информационно-образователни програми/кампании за повишаване на съзнанието и културата на обществеността в сферата на околната среда и устойчивото развитие.

Посочените целеви стойности се отчитат на базата на информацията, предоставена от дирекция “Политики по околна среда” (ПОС), дирекция „Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки” (ПНООП), дирекция „Стопанска дейност, човешки ресурси, канцелария и информационно обслужване” (СДЧРКИО) и поделенията на МОСВ, които работят по Програма 6 – Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), Регионални инспекции по околна среда и води (РИОСВ), Дирекции на Национални паркове (ДНП) и Басейнови дирекции (БД).

• 
  Други институции, допринесли за постигането на ползата/ефекта по отношение на показателите
  

Министерството на образованието и науката, Министерството на младежта и спорта, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, общини, неправителствени организации, бизнеса – по отношение на организацията и провеждането на национални и международни кампании, екологични образователни програми и др. за повишаване на екологичното съзнание и култура на обществеността.

Управлението на политиката се ръководи от ресорния заместник-министър.

ПУДООС финансира изпълнението на дейности по програмата.

Второстепенните разпоредители на бюджетни кредити на министерството осъществят политиката за осигуряване на достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и повишаване на общественото съзнание и култура в сферата на околната среда на регионално и местно равнище.
г) Преглед на настъпилите промени в нормативната уредба през отчетния период
През 2014 г. няма променени и приети нови нормативни актове в тази сфера.
3.7. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОЛИТИКАТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И КОНТРОЛ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО И УПРАВЛЕНИЕ НА ХИМИКАЛИТЕ
а) Описание на степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели, допринасящи за нейното постигане

При изпълнението на Политиката за предотвратяване и контрол на замърсяването и управление на химикалите през отчетния период усилията бяха фокусирани върху създаване на здравословна среда на живот и опазване на околната среда, чрез изпълнението на:

• 
  Интегриране на политиката по околна среда в политиките за развитие на отраслите на икономиката в страната за постигане на устойчиво развитие;
  
• 
  Предотвратяване на вредното въздействие от употребата на опасни химикали върху околната среда и човешкото здраве.
  

• 
  Намаляване и предотвратяване на вредното въздействие от индустриални дейности и инфраструктура;
  
• 
  Съобразяване на изискванията за опазване на околната среда и устойчивото развитие при изготвяне и прилагане на планове и програми;
  
• 
  Повишаване капацитета на българските предприятия и организации по отношение опазването на околната среда;
  
• 
  Контрол и управление на риска от замърсяване на околната среда, причинено от екологични щети и големи аварии.
  

Чрез политиката за предотвратяване и контрол на замърсяването и управление на химикалите се постига очакваната полза/ефекти за обществото: осигуряване избора на устойчиво решение за осъществяването на икономически дейности с цел постигане на баланс между заложените цели по околна среда, здраве, социална справедливост и икономически растеж.

Прилагането на законодателството допринася за: провеждането и координирането на процедурите по ОВОС по инвестиционни предложения и на процедури по екологична оценка на планове и програми, привеждане в съответствие на инсталациите, подлежащи на КР, с най-добрите налични техники, ограничаване на вредното въздействие на шума в населени места, насърчаване на организациите да поемат доброволни екологични ангажименти насърчаване на организациите да прилагат доброволни екологични схеми, предотвратяване и отстраняване на непосредствена заплаха за екологични щети/екологични щети, отстраняване на минали екологични щети, ограничаване на вредното въздействие от химикалите и контрол на риска от големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях, с цел осигуряване на високо ниво на защита на живота и здравето на хората и околната среда. Това създава предпоставка за повишаване на качеството на живот на населението. Чрез даването на възможност за участие в процеса на вземане на решения от страна на обществеността, както и чрез осигуряване на достъп до документацията на оператора се повишава прозрачността при вземането на решения, укрепва се общественото доверие в държавната и местната администрация, повишава се взаимното доверие между промишлеността и обществеността.

Изпълнението на ангажиментите на Р. България към ЕС и прилагането на законодателството в областта на комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването и управление на химикалите са гаранция за постигане на:

• 
  Съответствие с основните цели на националната политика по опазване на околната среда;
  
• 
  Намаляване и предотвратяване на риска за човешкото здраве и околната среда;
  
• 
  Свободно движение на стоки и сигурност за потребителя
  

• 
  Отчет на показателите за полза/ефект
  

• 
  Кратко описание на показателите за полза/ефект
  

През 2014 г. от общо 183 бр. оператори на предприятия, попадащи в обхвата на Глава седма, Раздел I от ЗООС са настъпили две големи аварии както следва:

На 28.02.2014 г. в цех „Барутно производство“ на Завод-4, гр. Мъглиж - предприятие с нисък рисков потенциал. Предприети са и заздравителни и превантивни мерки с цел недопускане на подобни аварии. Аварията е докладвана към Европейската Комисия.

На 01.10.2014 г. в Завод „Миджур“, с. Горни Лом - предприятие с висок рисков потенциал за утилизация на боеприпаси с оператор „Видекс“ АД. –Образувано е досъдебно производство № 51/2014 г. на НСС. Все още се провеждат процесуално-следствени действия от компетентните органи за изясняване на причините и обстоятелствата за аварията, както и установяване на нарушенията на нормативните актове.

През 2014 г. не са констатирани екологични щети по смисъла на Закона за предотвратяване и отстраняване на екологични щети спрямо над 1500 регистрирани оператори по ЗОПОЕЩ.

• 
  Други институции, допринесли за постигането на ползата/ефекта по отношение на показателите. Взаимоотношения с други институции, допринасящи за развитието на политиката.
  

При осъществяване на Политиката за предотвратяване и контрол на замърсяването и управление на химикалите, МОСВ взаимодейства основно със следните институции:

• 
  МРРБ – по отношение на процедурите по ОВОС на инвестиционни предложения; ОВОС на планове и програми; издаването на комплексните разрешителни; разработване на шумови карти и планове за действие за основните пътища;
  
• 
  МЗХ – по отношение на процедурите по ОВОС на инвестиционни предложения; по отношение на процедурата за приемане на проекти по програмите за отстраняване на минали екологични щети; по отношение контрола по изпълнение на дейностите от програмите; издаването на комплексните разрешителни, по схемата за екомаркировка на ЕС. Във връзка с изпълнение на изискванията на Закона за защита на растенията и Наредбата за разрешаване на ПРЗ, свързани с изготвяне на доклади за екотоксикологичните характеристики на ПРЗ и съдържащите се в тях активни вещества (разрешителното се издава от МЗХ).
  
• 
  МЗХ чрез БАБХ - по отношение по отношение на представяне на информация за публичен регистър по ЗОПОЕЩ и разрешаване на продукти за растителна защита.
  
• 
  МЗ – по отношение на процедурите по ОВОС на инвестиционни предложения; Екологична оценка на планове и програми; издаването на комплексните разрешителни; одобряване на разработените от МРРБ и МТИТС шумови карти и планове за действие, при съмнение за очакван риск за човешкото здраве, в резултат на непосредствена заплаха за екологични щети или причинени екологични щети; във връзка с издаване на разрешения от МЗ за пускане на пазара на биоциди, при осъществяване на политиката по предотвратяване на големи аварии с опасни вещества – становища по документацията, подадена от оператора в МОСВ.
  
• 
  МЗ чрез РЗИ – по отношение на процедури по ОВОС и ЕО в случаите, когато компетентен орган за произнасяне с решение/становище е директорът на РИОСВ; при съмнение за очакван риск за човешкото здраве в резултат на непосредствена заплаха за екологични щети или причинени екологични щети; във връзка с изготвяне на експертни становища по процедурата за разрешаване на биоциди;
  

• 
  МТИТС – по отношение на процедурите по ОВОС на инвестиционни предложения в сектор “Транспорт, по отношение разработването на шумови карти и планове за действие за основните ж.п. линии и летища; представяне от подчинените административни структури на МТИТС на информация за вписване в публичен регистър по ЗОПОЕЩ;
  
• 
  МЕ – по отношение на процедурите по ОВОС и ЕО на инвестиционни предложения, планове и програми в сектор “Енергетика”; издаване на комплексни разрешителни в сектор “Енергетика”; при дейности и процедури по експлоатация на места за съхранение в съответствие със ЗСВДЗН;
  
• 
  МИ - по отношение на процедурата за приемане на проекти по програмите за отстраняване на минали екологични щети; по отношение контрола по изпълнение на дейностите от програмите; по отношение на представяне на информация за вписване в публичен регистър по ЗОПОЕЩ;
  

• 
  МФ чрез Агенция “Митници” осъществява контрол по отношение на износа на определени опасни химикали, предмет на уведомление или изрично съгласие за износ; предоставя информация за вноса на опасни вещества, предмет на разрешаване или ограничения;
  
• 
  МВнР - по отношение на процедури по ОВОС и ЕО в трансграничен контекст; при издаване на КР с възможно трансгранично замърсяване; при процедури по оздравителни мерки при съмнение за риск за човешкото здраве в резултат на причинени екологични щети с трансграничен характер;
  
• 
  Министерство на културата - в хода на процедури по ОВОС по отношение на обектите на културното наследство;
  
• 
  МВР чрез ГД ПБЗН - при осъществяване на политиката по предотвратяване на големи аварии с опасни вещества;
  
• 
  НАП - по отношение на финансово – икономическата организация на процедури по превантивни и оздравителни мерки;
  
• 
  ИА ГИТ – по отношение на достъпа на работещите, до информация за рисковете от опасни химични вещества и смеси и прилагането на мерки за контрол на експозицията в работна среда; по отношение контрола по изпълнение на изискванията на Регламент (ЕО) № 1907/2006; при осъществяване на политиката по предотвратяване на големи аварии с опасни вещества;
  
• 
  АПСК – по отношение на процедурата за приемане на проекти по програмите за отстраняване на минали екологични щети; по отношение контрола по изпълнение на дейностите от програмите;
  
• 
  ДНСК – по отношение на процедурата за приемане на проекти по програмите за отстраняване на минали екологични щети; по отношение контрола по изпълнение на дейностите от програмите;
  
• 
  ИА БСА - във връзка с прилагането на Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS);
  
• 
  ИАГ - по отношение на участие в работна група за изготвяне на документация по ЗОП (за програмите по минали щети);
  
• 
  ИА „Проучване и поддържане на река Дунав” – във връзка с процедурите по ОВОС, които засягат река Дунав;
  
• 
  АЯР – във връзка с процедури по ОВОС, свързани с дейности в областта на използването на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво;
  
• 
  ИАРА - във връзка с процедури по ОВОС, свързани с водно стопанство;
  
• 
  Областните управители – по отношение на възлагане прилагането на превантивни и оздравителни мерки по ЗОПОЕЩ; при осъществяване на политиката по предотвратяване на големи аварии с опасни вещества;
  
• 
  Общинските органи – по отношение на процедурите по ОВОС и екологична оценка; по отношение на разработването и одобряването на шумови карти и планове за действие за основните агломерации, по отношение прилагането процедури по превантивни и оздравителни мерки и на представяне на информация за публичен регистър по ЗОПОЕЩ; при осъществяване на политиката по предотвратяване на големи аварии с опасни вещества;
  
• 
  Организации по чл. 21 от ЗООС – по отношение предоставяне на налична информация във връзка с изготвяне на доклади по ЗОПОЕЩ;
  
• 
  БД - по отношение процедурите по ОВОС на инвестиционни намерения, чрез проверка за допустимост спрямо режимите, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни и др. забрани и ограничения, произтичащи от Закона за водите.
  

• 
  Източници на информацията за данните по показателите за полза/ефект
  

Министърът на околната среда и водите чрез ресорния заместник-министър и дирекция ПД.

Изготвен е проект за ЗИД на ЗООС във връзка с транспониране на Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета (Севезо III). В допълнение с проекта на ЗИД на ЗООС се цели:

• 
  транспониране на чл. 30 от Директива 2012/18/ЕС – „тежки горива“, които се добавят към списъка с „петролни продукти“ в Приложение №3 на ЗООС;
  
• 
  постигане на пълно съответствие с разпоредбата на чл. 3, параграф 3 на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда;
  
• 
  въвеждане на разпоредба относно компетенциите на министъра на околната среда и водите за вземане на решения по преценка за необходимостта от извършване но ОВОС за инвестиционни предложения, които попадат на територия, контролирана от две или повече РИОСВ;
  
• 
  въвеждане на 5 годишен срок на правно действие на решенията по преценка на ЕО и становища по ЕО;
  
• 
  прецизиране на текстове в ЗОПОЕЩ и постигане на пълно съответствие на националните разпоредби с Директива 2004/35/ЕО относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети.
  

Изготвено и прието е изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване във връзка с ограниченията за употреба на определени опасни вещества, приета с ПМС № 287/15.09.2014 г.(изм. и доп., ДВ бр. 79 от 23.09.2014 г., в сила от 23.09.2014 г.), с цел транспониране на 24 делегирани директиви за въвеждане на изключения от съществуващите ограничения за употребата на опасни вещества в определени материали и компоненти на ЕЕО.

Ползата/ефектът, търсеното и очакваното от Правителството въздействие върху обществото, икономиката и околната среда в областта на Политиката за предотвратяване и контрол на замърсяването и управление на химикалите се постига чрез изпълнението на Програма №7: “Оценка и управление на въздействието върху околната среда”.
3.8. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА
а) Описание на степента на изпълнение на заложените стратегически и оперативни цели, допринасящи за нейното постигане
Стратегическа цел: Намаляване на неблагоприятното въздействие, върху човешкото здраве, екосистемите и националното стопанство, предизвикано от изменението на климата.
Оперативна цел №1

Създаване и прилагане на адекватна стратегическа и нормативна рамка за осъществяване на националната политика в областта на изменението на климата в контекста на постигнатите споразумения в международен и европейски план с оглед намаляване на емисиите на парникови газове.

• 
  През отчетния период, актуализираният проект на Закон за ограничаване изменението климата (внесен в 42-рото Народно събрание на 26.09.2013 г. и приет на първо гласуване в зала на 23.10.2013 г.) е одобрен на второ четене на 26.02.2014 г. Законът за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК) е обнародван в брой 22 на Държавен вестник от 11.03.2014 г. и влиза в сила от датата на обнародването му.
  

Разработени са и са приети наредбите по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗОИК.

През отчетния период продължи изпълнението и координирането на дейностите, свързани с разработването на Национална стратегия за адаптация към последиците от изменението на климата:

Продължи участието и координирането на дейностите по изготвяне на Рамков документ „Анализ и оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени“, в който са определени най-уязвимите сектори на икономиката в България и най-големите рискове за тях. Анализът ще послужи за основа на разработването на Националната стратегия за адаптация.

В тази връзка са координирани дейностите, свързани с изготвянето на документа и е оказано съдействие на изпълнителя по договора (избран чрез проведена през 2013 г. открита процедура за възлагане на обществена поръчка), като е предоставяна информация за нуждите на разработването на документа. Проведени са заседания на комисията, назначена със заповед на министъра на околната среда и водите за приемане на проекта на документ. Предоставени са бележки, коментари, корекции и предложения върху общата и специалната част на проекта на документ. Направен е избор на рецензент. Проведено е обществено обсъждане на изготвения документ чрез публикуване на интернет страницата на МОСВ, отразени са постъпилите бележки и предложения в резултат на обсъждането. В началото на месец юни 2014 г. назначената комисия одобри анализа и окончателно прие изпълнението на договора. Изготвеният документ е публикуван на интернет страницата на МОСВ.

Оперативна цел №2:

Участие на Република България в международната политика по изменение на климата, включително участие и защита на националните интереси в преговорите по ново глобално правнообвързващо споразумение във връзка с изменението на климата.

Експертите от дирекция „ПИК“ участваха в работните органи на Съвета при разработването на позицията на ЕС в преговорите.

Взехме активно участие и е защитена позицията на страната в сесиите на Ад хок Работната група по Платформата от Дърбан за засилени действия, в подготвителните сесии и в 20-та Конференция на страните по РКООНИК и 10-та Среща на страните към Протокола от Киото (1 до 12 декември 2014 г., в гр. Лима, Перу). Във връзка с участието в тези срещи са изготвени съответни позиции, указания, доклади, съгласувани са различни работни документи и материали.


Оперативна цел №3:

Ефективно прилагане на Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ЕСТЕ) съгласно Директива 2003/87/ЕО и участие на българските оператори в нея, както и генериране на приходи от тръжни продажби на квоти за емисии на парникови газове.

На 28 март 2014 г., в изпълнение на чл. 59, параграф 1 на Регламент № 389/2013 и чл. 2, параграф 1 на Регламент № 1123/2013 на Европейската комисия, България нотифицира до Европейската комисия Таблица с максималния разрешен размер на кредити от проекти, които могат да използват инсталациите в България за покриване на задълженията им по Европейската схема за търговия с квоти.

• 
  Отчет на показателите за полза/ефект
  

• 
  Кратко описание на показателите за полза/ефект
  

Република България е страна, включена в “Приложение Б” на Протокола от Киото. С подписването на Протокола Република България поема задължението да намали емисиите си от парникови газове в първия период на задължения (2008–2012 г.) с 8% спрямо нивата на емисиите през приетата за базова за страната година 1988 г. През втория период на задължения по ПК (2013-2020 г.) България ще изпълнява своя ангажимент за намаляване на емисиите съвместно с останалите държави-членки на ЕС, като общата цел на Съюза е редукция на емисиите с 20 % спрямо нивата им от 1990 г. Целта се изпълнява въз основа на „вътрешно“ разпределение на усилията между държавите-членки, базирано на законодателния пакет „Климат и Енергетика“.

Постигането на тази редукция на емисиите на парникови газове изисква прилагането на редица мерки във всички сфери на икономиката и в бита.

С използването на този показател се следи изпълнението на основното задължение на страната по ПК и възможността й за участие в неговите механизми.

Показателят измерва количеството общи квоти (за инсталации), продадени на търг в рамките на ЕСТЕ. Република България участва в обща тръжна платформа за продажба на квоти за целия Европейски съюз заедно с още 24 държави-членки. Търговете се организират централизирано от Европейската енергийна борса (European Energy Exchange), която спечели общоевропейска обществена поръчка за избор на временна тръжна платформа. Търговете се организират на базата на тръжен календар, и се провеждат три пъти седмично. От продажбата на квоти за емисии на парникови газове се генерират приходи за държавата, като 29 % от тях могат да постъпват в държавния бюджет.

• 
  Други институции, допринесли за постигането на ползата/ефекта по отношение на показателите
  

По отношение на координацията на политиките, мерките и дейностите в областта на изменението на климата, в това число разработването на стратегическите и нормативни документи, свързани с изменението на климата, изпълнението на Трети Национален план за действие по изменение на климата за периода 2013 – 2020 г. (Трети НПДИК), прилагането на ЕСТЕ, участието в международната търговия с емисии, Министерството на околната среда и водите взаимодейства главно със следните институции – Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), Национален доверителен екофонд (НДЕФ), Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), Министерство на икономиката, Министерство на енергетиката, Министерство на финансите, Министерство на правосъдието, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на образованието и науката, Министерство на външните работи, Министерство на земеделието и храните, Агенция за устойчиво енергийно развитие, Национален статистически институт, Държавна комисия за енергийно и водно регулиране.

• 
  Източници на информацията за данните по показателите за полза/ефект
  

Източници на информацията са:

• 
  Задължителните периодични докладвания на Република България до Секретариата РКООНИК чрез Национални съобщения съгласно чл. 12 от РКООНИК и Двугодишно докладване съгласно Решение № 2/CP.17;
  
• 
  Задължителното ежегодно докладване до Секретариата на РКООНИК чрез националната инвентаризация на емисиите на парникови газове по РКООНИК и по Протокола от Киото;
  
• 
  Задължителните национални докладвания до Европейската комисия.
  

Министерство на околната среда и водите и Изпълнителна агенция по околна среда

През отчетния период е приет на второ четене от Народното събрание на 26.02.2014 г. Законът за ограничаване изменението на климата. Същият е обнародван в брой 22 на Държавен вестник от 11.03.2014 г. и влиза в сила от датата на обнародването му. Новоприетият закон е съобразен и въвежда в националното законодателство международните задължения на Република България, произтичащи от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и Протокола от Киото, както и задълженията ни като държава-членка на Европейския съюз, свързани с ограничаване изменението на климата. В него се съдържа позитивната правна уредба на въпросите по климата, пренесена и прецизирана от Закона за опазване на околната среда, както и нови разпоредби, с които напълно се транспонира действащото европейско законодателство в областта на климата, включително новоприето законодателство през 2013 г. С него се въвеждат изискванията на европейското законодателство, свързани с третия период на ЕСТЕ – разпределянето на безплатни квоти за инсталациите, търговете за емисии на парникови газове, задълженията, свързани с емисиите на парникови газове от секторите извън ЕСТЕ – транспорт, селско стопанство, строителство, отпадъци. Прецизират се действащите разпоредби, регламентиращи извършването на националната инвентаризация на емисии на парникови газове, гъвкавите механизми по Протокола от Киото – международната търговия с предписани емисионни единици и механизмите „Съвместно изпълнение“ и „Чисто развитие“, актуализират се разпоредбите относно администрирането на Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

Разработени са и са приети редица подзаконови нормативни актове във връзка с прилагане на ЗОИК:

• 
  Наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации и авиационните оператори, участващи в Европейската схема на търговия с емисии – приета с ПМС № 265/29.08.2014 г., обн. в ДВ, бр.74/05.09.2014 г.;
  
• 
  Наредба за условията, реда и начина за изготвяне на докладите и за верификация на докладите на операторите на инсталации и авиационните оператори и за изготвяне и проверка на заявления на нови участници – приета с ПМС № 268/01.09.2014 г., обн. в ДВ, бр.75/09.09.2014 г.;
  
• 
  Наредба за реда и начина на администриране на Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове – приета с ПМС № 266/29.08.2014г., обн. в ДВ, бр.74/05.09.2014 г.;
  
• 
  Наредба за реда и начина за организиране на националните инвентаризации на емисиите на вредни вещества и парникови газове в атмосферата – приета с ПМС № 267/29.08.2014 г., обн. в ДВ, бр.74/05.09.2014 г.;
  
• 
  Изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират в системата на министерство на околната среда и водите – прието с ПМС № 287/15.09.2014, обн. ДВ, бр. 79/23.09.2014 г.;
  
• 
  Постановление № 301 от 19 септември 2014 г. за изменение и допълнение на Наредбата за устройството и дейността на Националния доверителен екофонд, приета с Постановление № 96 на Министерския съвет от 2004 г. – обнародвано в ДВ, бр.81/30.09.2014 г.;