клинични проучвания стартират у нас за година

190 клинични проучвания стартират у нас за година

Около 190 нови клинични проучвания стартират всяка година в България и се откриват близо 1200 нови центъра за клинични изпитвания от 2008 г. насам. Всеки месец по 1000 българи се включват в клиничните изпитвания, провеждани у нас. Това съобщи д-р Иван Георгиев, председател на Българската асоциация за клинични проучвания, на първия медиен семинар за значението на клиничните изпитвания за пациенти, медицински специалисти и здравни власти. По думите му през 2013 г. у нас са проведени 1000 клинични проучвания, докато във франция, Великобритания, Германия, те са били 9000-11 000.

Българите, които са се включили в тези изпитвания, са 11 731. "Най-много проучвания в момента се извършват в САЩ. А само в 3 държави в света такива не се правят - Куба, Мианмар и Северна Корея, посочи д-р Борислав Борисов, бивш директор на Изпълнителната агенция по лекарствата. По думите му колкото по-развита е една страна, толкова по-активно участва тя в клинични изпитвания. Той посочи, че най-много изпитвания у нас се провеждат с лекарствени продукти от областта на психологията, неврологията, онкологията и онкохематологията, ендокринологията, пулмология и кардиология. "Ь световен мащаб най-много са клиничните изпитвания в областта на онкологията, но у нас няма достатъчно такива специалисти", допълни д-р Борисов.

Сега световните фармацевтични компании разработват около 350 нови молекули за борба с рака, около 230 - с инфекциозните болести, и близо 70 за терапия на автоимунни заболявания. През 2013 г. над 23 млн. долара са инвестирани в клинични проучвания в световен мащаб, като прогнозите са до 2019 г. сумата да набъбне до 32 млн. долара годишно. Откриването и развитието на една успешна нова химична единица, която впоследствие да бъде регистрирана и пусната на пазара, струва около 1 млрд. евро", посочи д-р Борисов. Сума, необходима и за сглобяването на една космическа совалка. А пътят до регистрирането на нов медикамент трае над 10 г. Що се отнася до клиничните проучвания с деца, медиците споделиха, че засега те са много малко, но се очаква броят им да нараства. "С клиничните проучвания човек живее в бъдещето", убеден е д-р Борисов. Той посочи, че ползите за пациентите от тях са достъп до иновативно лечение, до непрекъснато медицинско наблюдение и изследвания и незабавен достъп до квалифицирана медицинска помощ шанс за по-добър живот. "За много пациенти клиничното проучване е единствената алтернатива", каза д-р Борисов. Той посочи и рисковете, които крие включването в такова проучване-липсата на ефект от медикамента, странични прояви и влошаване на съществуващото или съпътстващо заболяване. Клиничните проучвания протичат в 4 фази. Проучванията във фаза I имат за цел да тестват безопасността на различни дози на ново лекарство. Това включва разглеждане на страничните ефекти от него -например кара ли хората да се чувстват зле, повишава ли кръвното им налягане и т.н. Проучвания във фаза I включват само малък брой хора, които обикновено са здрави доброволци. В някои случаи, например при рак или ХИВ/СПИН, пациенти, които са в много напреднал стадий на заболяването, могат да участват. Проучванията във фаза II изпробват новото лекарство върху по-голяма група от хора, които са болни, за да се види дали има някакви ефекти, които да помогнат в лечението им. Както и във фаза I, броят на участниците е ограничен.

Проучванията във фаза II също така изследват и за безопасността и правилната доза на лекарството. Лечението продължава във фаза III, само ако фази I и II са показали, че лекарството може да бъде от полза за пациентите. Проучванията във фаза III тестват нови лекарства върху по-големи групи от хора, които са болни. Във фаза III се извършва сравнение на нови лекарства с лечения, които в момента са в употреба или с плацебо. Тези проучвания изследват колко добре новото лечение работи на практика и дали има някакви странични ефекти. Те обикновено продължават по-дълго от проучвания във фаза II - средно една година или повече. Големият брой участници е необходим, тъй като изследователите трябва да откриват умерени, но важни разлики в лечението. Освен за пациентите, ползи от клиничните проучвания има и за болничната инфраструктура. От клинични изпитания Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ) в София е получила апаратура за около 15-20 хил. лева.

Само през 2015-а екипът й е участвал в 22 изпитвания и е спестил 9.4 млн. лв. в бюджета на болницата, съобщи шефът на лечебното заведение проф. Георги Михайлов. Той е категоричен, че клиничните проучвания са лост, подпомагащ здравеопазването. "Мит е, че богатите държави използват за клинични проучвания населението на победните държави", каза още той. Според проф. Михайлов след 4-5 г. световният пазар ще се измести, тъй като най-големите инвестиции в света са във фармацията и биотехнологичните продукти. "21. век ще е векът на биологичната революция", убеден е той.

Пестим от хазната с изпитването на нови молекули

Стандарт-Здравето  стр. 2-3  

Над 160 млн. лева са инвестирани в клинични проучвания в България през 2013 г., а българските граждани са лекувани с иновативни медикаменти в клинични изпитвания на стойност 300 млн. лева. Това съобщи зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков на семинара. По думите му това означава близо половин милиард лева спестени на държавния бюджет. "Очаква се действията, предвидени в Стратегията за развитие на клиничните изпитвания и неинтервенционални проучвания в България, приета от Министерство на здравеопазването, да доведат до увеличение на инвестициите в клинични изпитвания с 35 млн. лева и да достигнат до 190 млн. лв. в края на 2018 г.", посочи д-р Пенков. По думите му благодарение на инвестициите в диагностика, апаратура и модерно лечение през 2013 г. ранно диагностицираните случаи на онкологични заболявания у нас са нараснали с 56% спрямо 1993 г.

"В същото време смъртността се е увеличила само с 16% за същия период. Това показва, че в сферите, в които има инвестиции и иновации, здравните показатели се подобряват значително", коментира здравният заместник-министър. През последните 25 г. нивото на смъртността от диабет у нас се е приближило до европейското -13 на 100 000 души спрямо 11 на 100 0000 души в ЕС. През 2014 г. 19 678 българи в трудоспособна възраст (20-65 г.) са починали от болести на органите на кръвообращението, новообразувания, болести на дихателната и храносмилателната система, което е 89.6% от всички смъртни случаи в страната. "104 млн. лв. са нереализираните ползи за БВП на държавата в резултат на преждевременната смърт на тези хора", коментира д-р Пенков.

Целим през 2016-2017 г. България да е държава, която увеличава инвестициите в клинични изпитвания с 34,7 млн. лева (до 185.8 млн. лева), а до 2020 г. успешно да се конкурира с държави като Унгария, Чехия и Полша по брой клинични изпитвания и инвестиции в сектора, каза доц. Асена Стоименова, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Тя съобщи, че Агенцията работи по създаването на електронна база данни, която ще предоставя информация за активните клинични проучвания и ще улесни достъпа на пациентите до изследователите и лечебните заведения, които ги осъществяват.

Проф. д-р Крум Кацаров:

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 0.7 Mb.

Сподели с приятели: