Основни фактори, обуславящи установяването на социални стандарти в ЕС

Институционална и законова рамка в ЕС

Независимо че за ЕС е твърде трудно да очертае социални стандарти, които да имат значимо въздействие, като се има предвид необвързващия характер на по-голямата част от стандартите, които могат да бъдат създадени, някои обвързващи социални стандарти бяха въведени през годините в широката социална област, особено по отношение на правата и защитата на работното място. Те са фокусирани главно върху организацията на труда (като работно време, права на работниците на половин ден, колективни отсъствия), здравето и безопасността на работното място (излагане на шум, радиация...) или относно половото равенство и не дискриминацията в достъпа до работа и социална защита. Множество стандарти бяха приети чрез Директиви и бяха транспонирани в национални закони. В сферата на социалната защита, респектът към принципа за свободно движение на работници и граждани наложи хармонизация на условията за достъп до схемите за социална защита на легални резиденти на ЕС и трети страни.

Трябва да бъде признато, че понастоящем съществува малко подкрепа сред страните членки за установяването на минимални социални стандарти на равнището на ЕС. В Европа съществуват заедно различни визии за разбирането и следователно за полезността от установяване на минимални стандарти, както на европейско така и на национално равнище. Както беше отбелязано по-рано, общите минимални социални стандарти се схващат като риск за влошаване от социално по-напредналите страни членки, докато другите страни се страхуват от твърде голямата тежест и предполагаемите контра-продуктивни ефекти за своите икономики. Много е трудно да се помирят тези разминаващи се подходи, особено в рамките на една глобална Европейска политика, фокусирана върху заетостта и растежа (“ревизираната” Лисабонска стратегия), подкрепена (или оправдавана) от един (относително) бавен икономически растеж, който подкрепя тенденцията да се изоставят на второ място социалните ангажименти и да се дава приоритет на икономическите ангажименти.

Все още съществува силна вяра между вземащите решения и гражданите, че икономическото развитие автоматично произвежда социално благосъстояние. Ние няма да навлизаме в дискусията относно валидността на тази вяра тук; но само ще припомним, че многобройни изследвания сериозно я поставят под въпрос. Основният проблем в това отношение е преразпределението на богатството, което е и главна функция не само на схемите за благосъстояние, но и на фискалните политики. Така, общият актуален климат на национално ниво, както и на ниво ЕС, не е твърде благоприятен за обсъждане и за приемане на общи решения в социалната сфера, особено когато става дума за комплексен проблем, какъвто е този за общите стандарти.

Областта на социалната защита досега се характеризираше с висока степен на съпротива спрямо опитите за хармонизиране, с изключение на регулациите относно хармонизиране на достъпа до националните схеми за социална защита на работниците и гражданите на ЕС (Регулациите 1408/71, 574/42 и напоследък 574/72). Решенията относно социалната защита от страна на Европейския съвет (съвети) все още се вземат по силата на правилото за единомислие, което означава, че 27-те страни членки трябва да се съгласят по решенията в социалната сфера, макар че те тръгват от твърде различни ситуации и концепции по отношение на бедността и социалното изключване.

Това прави постигането на какъвто и да е напредък в тази сфера много трудно, като се има предвид нарастващата трудност да се постига единодушно решение в ЕС, състоящ се от 27 страни членки. То също така подчертава необходимостта от натиск от “долу”, с включването на национални и субнационални равнища, преди да се постигне съгласие на Европейско равнище.
Технически аспекти

Между факторите, допринасящи за комплексността и трудностите при създаване на социални стандарти на европейско ниво, трябва също така да отбележим още един проблем, а именно техническите затруднения за създаването на такива стандарти. Колкото по-прецизно е дефиниран един стандарт, особено когато става дума за минимален стандарт, толкова повече се изисква да се постигне общо виждане и съгласие относно начините по неговото конкретно дефиниране от техническа гледна точка. Например, когато се дискутират минималните доходи, възниква въпроса дали изходното ниво трябва да бъде национално или европейско? Може ли един праг на минимален доход, базиран на бюджетни стандарти, да гарантира че кошницата от блага и услуги, използвана за калкулирането му, ще бъде представителна за моделите на потребление на всички страни членки на ЕС? Ако се използват национални прагове, доколко те са съвместими и сравними за различните европейски страни? Многобройни въпроси от технически характер засягат също така приложимостта на стандартите на европейско равнище и те не трябва да се пренебрегват, тъй като значително влияят върху самата концепция за минимални стандарти.