Закон за биологичното разнообразие ззшос закон за защита от шума в околната среда
Изтегляне 6.07 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.10. Биологично разнообразие
- 3.10.2. Животински свят
- 3.10.3. Защитени зони и Защитени територии
3.8. Минерални ресурсиПолезни изкопаеми Община Велики Преслав е бедна на полезни изкопаеми – стопанско значение имат само пясъците и чакълите за добив на инертни материали по терасите на Голяма Камчия и Врана и находищата на варовици при селата Троица и Драгоево, от които се добива варовик за варопроизводство и трошен камък в кариерите. 3.9. Почви Основните фактори за почвеното разнообразие на територията на общината са вида на почвообразуващите материали, надморската височина, разчленението на релефа, хидроклиматичните условия, типа и разпространението на растителната покривка, а също така и антропогенната дейност. В почвено-географско отношение почвите в община Велики Преслав спадат към Северобългарската лестостепна област. От зоналните почвени типове преобладават сивите горски почви и в по-малка степен излужените черноземи, а от азоналните почви – рендзините (хумусно-карбонатните почви), алувиалните (на места в комплекс с ливадни черноземи) и делувиалните почви. В обезлесените терени с по-големи наклони, поради интензивните ерозионни процеси почвената покрива е представена във вид на фрагментарни почвени ареали с плитки каменисти (скелетни) почви, като на места тя напълно отсъства и на повърхността се разкриват почвообразуващи материали и голи скали. В зависимост от генезиса и географското разпространение на почвите, територията на община Велики Преслав условно може да се подели на три района, съответстващи на районите при подялбата й по отношение на релефа.
Водно-физичните свойства на алувиално-ливадните, черноземните и сивите горски почви в общината като цяло са благоприятни за развитие на ефективно земеделско производство, но преди всичко в поливни условия и с прилагане на съвременна агротехника. При нормални години (с валежи около нормата) зимните валежи осигуряват пролетен воден запас в почвения профил, който почти достига пределната полска влагоемкост. Продуктивната влага от този пролетен воден запас (усвоимата от растенията почвена влага) в излужените черноземи възлиза средно на 1600 m3/ha, а в алувиално-ливадните почви – 1700 m3/ha. За посочените почвени типове тази продуктивна влага от пролетния воден запас създава условия за отглеждане на житните култури без напояване. Въпреки това, земеделското производство при неполивни условия като цяло е неефективно. За повечето култури напояването, дори в години с валежи около нормата, гарантира значително увеличение на добивите. 3.10. Биологично разнообразие3.10.1. РастителностСпоред фитогеографското райониране на страната растителността на територията на общината попада в ксеротермния дъбов пояс. В по-ниските места покрай реките коренната растителност е представена от влаголюбиви горски съобщества от бряст, черна елша, върби, тополи и др. Значителна част от тази коренна растителност е унищожена и на нейно място има обработваеми земи и пасища. В по-високите части на Шуменското плато, Преславска и Драгоевска планина коренните растителни съобщества са представени предимно от дъбови формации – церови, горунови, благунови и дъбово- габърови гори, но има и изкуствени насаждения от черен и бял бор, акация и др. Запазени са и отделни съобщества от мизийски бук по склонове със северна експозиция в Шуменското плато. 3.10.2. Животински святНай-разнообразен и относително добре съхранен е животинският свят в защитените природни територии и в горския фонд на общината. Интерес за ловен туризъм представляват дивата свиня, сърната, лисицата, сивият заек и др., а от пернатия дивеч – фазан, яребица и пъдпъдък. Орнитофауната е представена не само от многобройни местни видове, но и от множество прелетни птици, голяма част от които са защитени видове. Голямо е разнообразието от влечуги и земноводни, а рибното богатство е предпоставка за развитие на риболовен туризъм. 3.10.3. Защитени зони и Защитени територииНа територията на община Велики Преслав има три категории защитени територии 11, представени от два подържани резервата, един природен парк и две защитени местности. Защитените територии са с обща площ 9 680 дка, от които резерватите заемат 484 дка с буферни зони от 1 301 дка горски фонд. Подържаният резерват “Патлейна” е обявен първоначално през 1948 г. като защитена територия със статут на природен резерват, а през 1999 г. е прекатегоризиран в поддържан резерват, съгласно изискванията на новия Закон за защитените територии. Резерватът се намира на 4 км. южно от гр. Велики Преслав, на северния склон на Преславската планина. Площта на резервата е 378 дка. Обявен е за съхраняване и защита на най-голямото естествено находище в България на вида див рожков, който е терциерен реликт, включен в Червената книга на България. В защитената територия, като съобщество растат още дъб, бряст, габър и др., а от тревните видове най-значим е защитеният вид урумово лале. На територията на резервата и в непосредствена близост до него се намират няколко исторически паметника – останки от манастирска църква и занаятчийска работилница с пещи от времето на Първото българско царство (края на ІХ и началото на Х в.) и средновековния манастир от Х век “Свети Пантелеймон”. 
Местоположение на резерват “Патлейна” Подържаният резерват “Дервиша” е обявен първоначално през 1948 г. като защитена територия със статут на природен резерват, а през 1999 г. е прекатегоризиран в поддържан резерват, съгласно изискванията на новия Закон за защитените територии. Резерватът се намира по северния склон на Преславската планина, на 3 км от гр. Велики Преслав, в ДГФ на ДДС “Велики Преслав” и заема площ от 106 дка. Той обявен за защитена територия с цел съхраняване и строга защита на единственото естествено находище на конски кестен в България. Отделни екземпляри от конския кестен достигат до 35 метра височина. В защитената територия растат още орех, клен, габър, сребролистна липа и др. На югоизток резерватът граничи с останки от стар римски път. Природният парк “Шуменско плато” е обявен съгласно ЗЗТ със Заповед № 563/08.05.2003 г. Паркът е най-голямата защитена територия в района на РИОСВ – площта му е 39 299 дка, от които 37 039 дка попадат в ДГФ на ДЛ“Шумен” и ДДС“Велики Преслав”, а 2 260 дка – в общинския фонд на община Шумен. Разположен е югозападно от гр. Шумен и обхваща по-голямата част от Шуменското плато. В границите на община Велики Преслав попадат 8 193 дка, или около 22 % от площта на парка. Географското положение, особеностите на релефа и почвено-климатичните условия предопределят голямото флористично разнообразие в парка – повече от 550 вида висши растения, от които над 100 вида лечебни растения. Обликът на гората се определя от представители на коренната дървесна растителност – мизийски бук, и смесените съобщества широколисти гори, в които бука съжителства с келяв габър, цер, благун, клен, ясен, сребролистна липа, космат дъб и др. В тревната покривка се включват редица защитени, застрашени и редки растителни видове от Червената книга на България като горска съсънка, гръцка ведрица, давидов мразовец, снежно кокиче, черноморска ведрица, кадифено великденче, българско еньовче, кавказка копривка и др. Природният парк “Шуменско плато” с местоположението си, умерения климат и разнообразните биотопи е местообитание за много представителни на животинския свят. Висшата фауна е от среноевропейски тип, с понтийски елементи и включва 109 вида гръбначни животни, от които 28 вида бозайници, 61 вида птици, 14 вида влечуги и 6 вида земноводни. Голямо е и видовото разнообразие на орнифауната, като 45 вида са гнездещи, а останалите са прелетни или зимуващи видове. 
Местоположение на резерват "Дервиша" На територията на парка има около 60 пещери – сухи и водни, въртопи, скални образувания, скални манастири и църкви – археологически останки на крепости и селища, датиращи от различни исторически епохи. Особено впечатляващи са разположените на 4 км северно от с.Осмар в местността Осмарския боаз скални манастири, състоящи се от църкви, килии и гробници. Най-голям е т. нар. "Костадинов манастир". На 2,5 км северозападно от село Троица в местността Троицкия боаз също се намират два скални манастира. Географското положение, особеностите на релефа, видовото разнообразие на флората и фауната и създадената мрежа от екопътеки за организиран туризъм предоставят благоприятни възможности за превръщането му в притегателен център за вътрешен и международен познавателен и екотуризъм. На територията на община Велики Преслав, в землищата на селата Кочово и Осмар се намират две защитени местности (“Калпунар” и “Осмар”) с естествени находища на ценния растителен вид блатно кокиче, което е основание за поставянето на заеманата от вида територия под защита. С общата площ от 270 дка, тези находища на блатно кокиче са най-големите в Северна България. Изтегляне 6.07 Mb. Сподели с приятели:
|