Историческо развитие на населените места

3.11.Историческо развитие на населените места

Дворецът на епископа, а впоследствие - на Патриарха. Преслав е средище на духовен и книжовен живот, свързва се със славянската писменост и със Златния век на българите. Днес останките на многобройните църкви, манастири, работилници, ателиета и дворци могат да се разгледат в Националния историко-археологически резерват Велики Преслав, а шедьоврите на древните майстори - рисувана керамика, печати, накити, оръжия и др. - в Археологическия музей.

"Когато някой обикновен и беден човек и при това чужденец, идвайки отдалеч, стигне до портите на княжеския двор, още щом го зърне, започва да се учудва и изпълнен с възхита, пристъпва към вратите и моли да го пуснат. И като влезе вътре, той вижда да се издигат къщи от двете страни, украсени с камък и дърво и целите изписани. А като влезе в самия дворец и съзре високите палати и църквите, украсени необикновено красиво с камък и дърво и различни краски, а отвътре с мрамор и бронз, сребро и злато, той няма да знае с какво да ги сравни, защото в своята родина този бедняк не е виждал такова нещо освен сламените колиби. И той ще се учудва и ще изглежда, че сякаш си е изгубил ума..." Из “Шестоднев" на Йоан Екзарх -Х в. Това  описание на част старата българска столица Преслав от съвременника и Йоан Екзарх най-точно показва великолепието на града в годините на могъществото на Българската държава при цар Симеон. Тогава, когато “Симеон…създаде велики градове по морето, и великият град ПРЕСЛАВ той създаде, и там, в него прие царството… и ПРЕСЛАВ ГРАД той гради и създаде в 28 години…”.

Археологическите проучвания на терена  успоредно и в близост до южната стена на вътрешния град разкриха и трета стена, която вероятно е подсилвала отбраната на цитаделата през различните периоди на съществуването на града. В четирите си посоки стените  завършват с кръгли кули, а портите от  север, юг и изток  са се издигали във височина на почти 14 -15 м.  с масивни почти квадратни кули, затварящи тунел с двойна дървена и спускащи се  две железни врати. Тази мощна укрепителна система е добре охранявана от силен за времето си военен гарнизон разположен отвътре в непосредствена близост до крепостната стена. Вътрешната крепостна стена огражда представителните светски и църковни сгради- жилищната и тронната палата на дворцовия комплекс и с пряка връзка на  с дворцовия манастир на северозапад,  с владетелската базилика, патриаршеският комплекс, административната сграда, красивият южен площад с казармите, водното огледало /фиала/, църквата, болярското имение на югозапад. Всичките тези сгради и комплекси, свързани с добре поддържани улици и площади, водоснабдени с невероятна и от днешна гледна точка канализация за питейна и отходна  вода. И нещо рядко срещано в тогавашния средновековен свят- бани с басейни отоплявани с топъл въздух по специални тунели и керамични тръби /хипокаустово отопление/. А в затвореното пространство между вътрешната и външната крепостна стена от  север, юг и изток  издигат множество жилища, болярски имения, манастири и църкви станали последен дом на  известни и почитани боляри, духовници и държавници или просто на обикновени хора. Сред тях като невероятен бисер  току над самата река блести  Кръглата / златна/ църква- “…на устието на Тича, гдето е съградена светата и честна златна нова черква…” от българският княз на име Симеон около 907 г. Под кръглия и наос и  дванадесетте белокаменни колони пред нишите, в малкия, красив атрий  /двор/ пред дълбокия кладенец и пред “окото на бога” вероятно българските царе и управляващи фамилии са вземали важни решения за съдбата на  българската държава. Или  вперили поглед от кръглия амвон нагоре изпращали молитви за благоденствие и сила. Воювайки непрекъснато с Византия и други народи преславските  царе и най-вече Симеон непрекъснато черпели опит от техните достижения не само в строителството, но и в писмеността, науката, културата, игрите и забавленията, ревностно поддържат християнството. ” Златният век” на България дава в изобилие шедьоври на архитектурата, каменната пластика, ювелирното изкуство, инкрустациите, мозайките дърворезбата… А керамичната иконопис с живия си рисунък остава ненадмината. Десетки години в столицата Преслав идват дипломати, лични пратеници на императорите, търговски представители, хора на изкуството, висши духовници. Всеки един от тях засвидетелствува уважението, а и респекта на своята страна. Така столицата Преслав стъпка по стъпка израства и достойно съперничи  на Константинопол- столицата на хилядолетната империя  Византия.

В община Велики Преслав има много паметници на културата с национално и местно значение. С писмо №0800-117/118/124/26.03.2013 от Национален институт за недвижимо културно наследство са посочени всички паметници на територията на общината. /Приложение 1, 2 и 3/