Закон за биологичното разнообразие ззшос закон за защита от шума в околната среда
Изтегляне 6.07 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.5. Климат
- 3.6. кАчество на атмосферния въздух
- 3.7. Води
- 3.7.2. Подземни води
3.4. Геоложка характеристикаВ геоложко отношение територията на общината включва фрагменти от две големи тектонски единици: Мизийската плоча, върху която е формирана Дунавската равнина и Източно-Балканската зона от Междинните зони на Балканидите. Структурите на Мизийската плоча представляват хоризонтално отложени скални комплекси, изграждащи Шуменското плато и териториите южно от него (без Преславска и Драгоевска планини). В скалния състав на Шуменското плато участват варовици, пясъчници, мергели и глини, като варовиците са силно окарстени, в резултат от което са образувани причудливи скални феномени. През Средновековието част от карстовите пещери са превърнати в труднодостъпни скални килии, църкви и манастири, които са едни от най- атрактивните исторически забележителности в Природния парк “Шуменско плато”. Балканидите имат гънков строеж и на територията на общината структурите им изграждат Преславска и Драгоевска планина. Двете планини представляват типични антиклинални ридове, изградени от нагънати долнокредни скални формации. В средната част на общината кредните седименти са покрити с дебели кватернерни речни наноси на реките Голяма Камчия и Врана и техните притоци. Също с кватернерна възраст са делувиалните и пролувиалните материали, припокриващи по-старите скални формации по склоновете на Шуменското плато, Преславска и Драгоевска планина. По отношение на сеизмичната опасност територията на общината попада между двете главни земетръсни огнища в Северна България – Стражица и Шабла. Според сеизмичното райониране на страната от 1997 г. територията на общината се включва в сеизмоопасната зона от 7-а степен. Това трябва да се има предвид при проектирането и строителството на различни сгради и съоръжения в общината. 3.5. КлиматКлиматът на общината е умерено-континентален. Средната годишна температура е от 9 ºС до 11,5 ºС. Средната месечна януарска температура е от -1,2 ºС до -2,0ºС, а средната юлска температура - между 20,5 и 21,5 ºС. В източната част зимата е по-мека и лятото е по-горещо в сравнение със западната част на общината. Средногодишните валежи са 670 mm (за България 650 mm) с летен валежен максимум (199 mm; май – 78 mm) и есенен валежен минимум (148 mm; септември – 31 mm). Валежите в южната и северната част са по-големи, отколкото в централната. Снежната покривка се задържа средно 50 дни за ниските части и 80 дни за високите части на общината. Сухото време достига до 25-30% от денонощията на месеца, докато средната честота на малко облачното време е 30-35%. Преобладаващи са западните и северните ветрове. Често явление е фьонът, който се проявява в южните райони на общината.
Въздухът е един от компонентите на околната среда, чието замърсяване се отразява основно върху замърсяването на другите фактори на средата. За да се извърши качествен анализ са необходими актуални, конкретни данни от системите за емисионен и имисионен мониторинг на МОСВ, МЗ и собствени измервания в предприятията. Наблюдението на качеството на атмосферния въздух и неговия контрол се осъществява от Националната система за екологичен мониторинг, изградена на базата на локалните подразделения на МОСВ - РИОСВ. През 2001г. МОСВ извърши предварителна оценка на нивата на замърсителите и утвърди разпределението на територията на страната на райони и агломерации за оценка и управление на КАВ и тяхната категоризация в зависимост от степента на замърсяването в тях.
3.7.1. Повърхностни водиРечната мрежа в общината принадлежи към Черноморската водосборна област, като интегрираното управление на водните ресурси се администрира от Басейновата дирекция във Варна и РИОСВ-Шумен. С изключение на реките Голяма Камчия и Врана, повечето реки в общината са къси и с непостоянен отток. Модулът на оттока се увеличава закономерно от север на юг (от 2-4 л/сек/км2 до 5-6 л/сек/км2), което е свързано преди всичко с изменението на релефа и климатичните условия в същата посока. Преобладава дъждовното подхранване на реките (35-45 %), като на подземното подхранване се падат около 25-35 %, а на снежното подхранване – около 15-25 %. Реките имат ясно изразена пълноводна фаза през пролетта и в началото на лятото, което е свързано със снеготопенето и с валежния максимум през май-юни. През пълноводната фаза се оттичат около 60-70 % от годишния отток, като чести явления са речните разливания и наводненията. Това налага прилагането на комплекс от хидротехнически мероприятия с цел регулиране на речния отток и предотвратяване на опасностите от високите вълни. През маловодната фаза през август-октомври повечето къси реки в общината пресъхват. Средногодишният обем на оттока на р. Голяма Камчия при гр. Велики Преслав, представен в отточен cлой (в мм) възлиза на 205 мм с максимум през март (36 мм) и минимум през август-октомври (3-4 мм). Стойностите на средногодишния отточен слой на р. Врана при с. Кочово и при вливането й в р. Голяма Камчия са твърде близки – между 123 мм и 127 мм, поради това, че на територията на общината в р. Врана не се вливат големи притоци. Максимумът на оттока се регистрира през март (19 мм), а минимумът през октомври-ноември (5-6 мм). Средногодишните водни количества на р. Голяма Камчия, представени като секунден отток (м3/сек) при гр. Велики Преслав са 6,5 м3/сек, а след вливането на р. Врана в нея – 10,7 м3/сек. Максималните водни количества и за двете реки се регистрират през април (за р. Голяма Камчия – 71,6 м3/сек, а за р. Врана – 27,1 м3/сек). Водоснабдяването на гр. Велики Преслав се извършва главно от яз.“Тича”, който има общ обем 311,8 млн.м3 и полезен обем от 271,8 млн.м3. От същия язовир се водоснабдяват и големите градове в региона – Шумен и Търговище. Водоснабдяването от подземни води е организирано чрез 16 бр. сондажни кладенци и 16 бр. каптажи с общ дебит 266 л/сек, обединени в общинската водоснабдителна система “Велики Преслав”, обслужваща селата Кочово, Осмар, Троица, Хан Крум, Миланово, Суха река, Златар, Мокреш, Драгоево, Имренчево и гр.Велики Преслав. Около 17 % от населените места и 10 % от населението в общината са с режим на водоползване. С влошени качественихарактеристики на подаваните питейни води са 4 % от населените места, в които живее 8,3% от населението на общината. 3.7.2. Подземни водиПодземните води в общината са представени от грунтови води в речните тераси и пукнатинно-карстови води в кредните седименти. Водоносните хоризонти на грунтовите води се подхранват главно от валежни води. Средният дебит на подземните води в алувиалните тераси на реките е 6,0 л/сек/м, но варира в доста широки граници (от 0,35 до 16-20 л/сек/м).). Според хидрохимичните им характеристики подземните води по цялата дължина на терасите на реките Врана и Голяма Камчия са хидрокарбонатно-калциево- магнезиеви. Водоносни са и окарстените варовици, изграждащи Шуменското плато, като най-значими са карстовите извори при с.Троица с общ дебит 62 л/сек. На територията на Община Велики Преслав няма открити минерални води. Няма и естествени езера. Изтегляне 6.07 Mb. Сподели с приятели:
|