Закон за енергийната ефективност (28. 10. 2008 г.) 6 Позиция на ус на бск относно



страница2/7
Дата20.07.2018
Размер1.14 Mb.
1   2   3   4   5   6   7

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА НА БСК



Относно проекта на Закон за енергийната ефективност
(28.10.2008 г.)

Във връзка с проведените дискусии и протичащото в момента обсъждане на проект на Закон за енергийната ефективност, № 802-01-63, внесен от Министерски съвет на 01.08.2008 г., искаме отново да поставим на Вашето внимание категоричното ни становище срещу неговото приемане.

По същество, в самата основа на проектозакона се залага неправилна философия за енергийната ефективност. Не може с нормативен акт да се регламентира кога собственикът на сграда или предприятие да инвестира подобряване на енергийната ефективност на обекта. На бизнеса се налагат изисквания да предоставя информации, множество видове справки и др. документи, създаващи висока степен на бюрокрация и генериращи условия за корупционни практики. Въвеждат се срокове за провеждане на различни видове обследвания, за които ще се заплаща на параадминистративни структури, вместо да се предвидят адекватни насърчителни мерки за подобряване на енергийната ефективност.

Очевидно, с този проектозакон държавата отново желае да администрира бизнеса. Прави се опит да се налагат срокове и принудителни мерки, при което се създава сложна и тромава система от отговорности и условия за корупционен натиск. Вместо този абсолютно излишен проектозакон, необходимо е да се въведат пазарни цени за електроенергията и природния газ и да не се смесват социалните функции с изискванията за модерно управление на държавата.

Парадоксалното е, че при пазарно определяне на цената на петрола, петролните продукти и твърдите горива у нас, административно се регулира цената на електрическата енергия и на природния газ. В момента философията на пазара е тотално нарушена – цената на първичните енергоносители (нефта и неговите производи) се определя пазарно, а цените на природния газ и на електроенергията се определят административно от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Ефектът от такава грешна политика води до деформация на пазарната среда и, което е по-сериозно, до деформация на структурата на икономиката. Наблюдава се интерес от чуждестранните инвеститори към енергоемки отрасли, поради ниската цена на електричеството и на газа. Това от своя страна води до дългосрочно негативно влияние върху нашата икономика.

Изразяваме дълбоката си убеденост, че само по пътя на изграждането на реални пазарни условия предприятията сами ще достигнат до собствените си решения как да прилагат мерки за енергийна ефективност, за да бъдат по-конкурентоспособни. Това обаче няма да произтече от този Проектозакон, докато определянето на цената на енергийните ресурси у нас не следва пазарните правила и европейските практики.

Предвид на гореизложеното, категорично настояваме да не се приема този по същество ретрограден Проектозакон, който не се основава на никакви пазарни правила и е в разрез с многократно изразяваните от настоящото Правителство намерения за подобряване на бизнес средата у нас.

Позиция на УС на БСК относно


създаването на Български енергиен холдинг
(29.10.2008 г.)

Късно снощи, 29 октомври 2008 г., се проведе извънредно заседание на Управителния съвет на Българската стопанска камара, с две основни дискусионни теми: Ефектите от световната финансова криза върху българската икономика и решението за създаване на Български енергиен холдинг.

В резултат от проведената дискусия, УС изрази категорична позиция срещу създаването на енергиен холдинг, като счита, че с него се създава свръхдържава и свръхрегулация в енергийния сектор, противоречаща на европейските директиви за либерализация на енергийния пазар. Според членовете на УС, липсват доказателства, че холдингът може да бъде ефективно управляван и полезен за страната. УС на БСК счита, че трябва да се отдели собствеността от отделните министерства – те трябва да провеждат политики, а не да управляват собственост. УС препоръчва да се създаде единен регулаторен орган за управление на държавната собственост с цел намаляване на свръхрегулацията и политическата намеса, създаваща условия за нелоялна конкуренция и отблъскваща в голяма степен потенциалните инвеститори. УС реши да се изготви писмена позиция на БСК по дискутираната тема, която да бъде предоставена на вниманието на министър-председателя, както и на други отговорни фактори в държавата и, при необходимост, да се сезират компетентните европейски институции.

Членовете на УС изслушаха и приеха представения от председателя на БСК Божидар Данев анализ на актуалната икономическа обстановка в страната, с оглед появилата се световна финансова криза, и изразиха остра тревога от спокойствието, с което се отнася изпълнителната власт към тези процеси и липсата на антикризисна държавна програма. Членовете на УС изразиха мнение, че държавният бюджет за 2009 г. трябва да бъде максимално консервативен и рестриктивен, да предвижда възможно най-много публични инвестиции в инфраструктура и ограничаване на социалните разходи, да създава всички условия за оптимално усвояване на финансовите ресурси от европейските фондове. УС на БСК не приема за нормално спокойствието на представителите на изпълнителната власт и политиците, които изразяват становище, че страната е съхранена от ударите на кризисните явления. БСК призовава ръководствата на фирмите своевременно да обмислят и приемат свои антикризисни програми.



Относно приемане на Стратегия за развитието на възообновяемите енергийни източници
(12.01.2010 г.)

Във връзка с обявените намерения за временно преустановяване на процедури и проекти за въвеждане на възообновяеми енергийни източници (ВЕИ) Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес изразява следната позиция:


  1. Преди всичко, следва да бъде ускорена подготовката, широкото и задълбочено обсъждане със заинтересовани браншови организации и страни, и приемане до средата на т.г. на ясна дългосрочна енергийна стратегия на Р. България за периода до 2020 г. (2030г.). Тя следва да обхване:

    1. прогнози за икономическо развитие и енергийно потребление,

    2. ограничаване на парниковите газове през 2020г. (до 50% спрямо нивата от 1988г., в съответствие с Пакета „Климат – енергетика”,

    3. свързани мерки и политики за т.нар. „нисковъглеродно” развитие на индустрията, бита, транспорта, услугите, урбанистичната политика и други основни сектори;

    4. намаляване на енергийния интензитет на икономиката (подобряване на енергийната ефективност);

    5. визия за т.нар. „енергиен микс” (в т.ч. развитие на високоефективни нисковъглеродни енергийни технологии, вкл. на нови ядрени мощности и др.).




  1. На тази основа и като неразделна част от енергийната стратегия, следва да бъде разработена концепция за развитие на ВЕИ. Тя следва да осигури:

    1. постигане на целите на Пакета „Климат и енергетика” на ЕС за България (мин. 16% дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление през 2020г.),

    2. определяне на потенциала за развитие и планирания „микс” на ВЕИ (използване на хидроенергийния потенциал, потенциала за развитие на ветровата и соларна енергетика, биомасата, биогорива, биогаз, геотермалната енергия и др.)

    3. рамка за нормативни промени и адекватни преференции (изкупни цени, срочност на договорите за присъединяване и изкупуване и др.).




  1. Следва да се осигури ясна рамка за развитие на ВЕИ в електроенергийния сектор вкл.:

    1. постигане на целите на Пакета „Климат и енергетика” на ЕС за България при използване на най-ефективни пазарно достъпни технологии при най-ниски цени на произвежданата ел.-енергия;

    2. определяне на задължени лица и поетапно достигане на количествени цели (дял на ВЕИ) в общите инсталирани мощности и произвеждана енергия от големите горивни инсталации (над 50 МW) или задължения за изкупуване на съответните контингенти от други оператори (по примера на САЩ);

    3. осигуряване на резервни (back-up) мощности за осигуряване на временен недостиг спрямо произведената ел.-енергия от ветрови и соларни генератори и на инфраструктура за присъединяване към електропреносната мрежа, както и регламентиране на задължения за поемане на съответните инвестиционни разходи;

    4. забрана за ползване на земеделски земи и горски фонд за нуждите на соларните и ветрови ВЕИ, като се използват предимно урбанизираните територии и покривните пространства на индустриалните, административни и жилищни сгради;

    5. промяна на нормативната рамка за ценообразуване в зависимост от промените в технологиите и ефективността на произвежданата ел.-енергия;

    6. недопускане на огромни маси спекулативен капитал на основа на непазарни цени по подобие на неконтролираното строителство през последните години;

    7. осигуряване на конкурентни цени на ел.-енергията за стопански нужди и бита при възможно най-нисък праг на въглероден и енергиен интензитет на икономиката и общия енергиен микс, променящи се преференциални тарифи за изкупуване, отчитащи техническия прогрес и подобряване на ефективността.




  1. Развитието на ВЕИ ще окаже значително въздействие върху ценовата устойчивост на електропотреблението, конкурентоспособността на българската икономика и разходите за бита и социалната поносимост. При анализа на тези въздействия следва да бъдат отчетени:

    1. наличието на непазарни договори с гарантирани от държавата цени за основните термични централи, както и очакваното сериозно повишаване на тези цени вследствие на изискванията на ЕС за закупуване на съответни квоти за емисии на въглероден диоксид

    2. субсидирането на ел.-енергия, произведена от топлофикационните дружества

    3. административно определените високи цени за ел.-енергия от ВЕИ.

При отчитане на ръста на енергопроизводството от тези източници в общия микс и гарантираната норма на печалба в електроразпределителните дружества, може да се очаква сериозно повишаване на цените, както за индустрията, така и за бита с произтичащите отрицателни социални и икономически последици.




  1. Необходима е решителна преоценка на опитите за лобиране в полза на обособени корпоративни интереси и нахлуващия спекулативен капитал, заставащи срещу устойчивото развитие и балансираната, високоефективна енергетика.

БСК се обявява за постигане на широк обществен консенсус по основните направления на развитие на ВЕИ, осигуряващи устойчиво развитие и достъпни конкурентоспособни цени на енергоресурсите за бита и икономиката.

Относно проект на Закон за енергията от ВЕИ
(16.12.2010 г.)


Общи предложения от принципен характер, които да се имат предвид при последващата работа по документа:

1. Развитието на ВЕИ не трябва да се извършва за сметка на устойчивото икономическо и социално развитие на страната и на сигурността на електроснабдяването.

2. Един от рисковите фактори при въвеждането на ВЕИ е прекомерното увеличаване на цените на електроенергията за крайните потребители, което може да доведе до загуба на конкурентоспособност, ограничаване на икономическия растеж и достъпа до енергийни услуги. Водещи принципи, заложени в чл. 24(1), т. 3 от Закона за енергетиката, които трябва да спазва ДКЕВР, са принципите за:


  • Балансирано изменение на цените до краен потребител;

  • Справедливо прехвърляне на разходите за ВЕИ върху крайните потребители;

В тази връзка, един от възможните подходи е да се дадат пълномощия на ДКЕВР да поставя горна граница на ВЕИ-мощностите чрез използване на критерии за чувствителност към крайните цени на електроенергията. Така ще бъде избегнато рязкото и прекомерно увеличаване на цените на електрическата енергия.

3. Препоръчваме, независимо от вида и обхвата на избраната схема за подкрепа, да се въведе конкуренция между инвеститорите при усвояване потенциала на ВЕИ, с което да се намалява натиска върху цените. С оглед стимулиране на конкуренцията могат да се вземат предвид инвестиционните разходи за „най-добрите” нови технологии, инвестиционния климат и добрата международна практика. Това ще стимулира развитието на най-евтините и, същевременно – най-ефективни съществуващи технологии, и ще гарантира усвояването на потенциала на ВЕИ с най-ниски обществени разходи.

4. Въвеждане на нови схеми за подкрепа: Без схема за подкрепа са оставени технологиите за производство на топлина (или охлаждане) от ВЕИ в индустрията и бита в области, като например: нискотемпературни индустриални процеси, сушене, отопление, климатизация, децентрализирано производство и др. Потенциалът за намаляване обема на емисиите на парникови газове чрез тези технологии е огромен, което налага разработване на комплексни схеми за подкрепа производството на топлина, независимо дали е за собствена употреба или за търговски цели. Тези схеми за подкрепа (инвестиционна подкрепа, данъчни облекчения и др.) ще създадат инициатива за преструктуриране и оптимизиране на гориво-енергийния баланс на страната, както и тласък за развитие на националната индустрия за комплексно или допълващо производство на: топлинни слънчеви колектори, пиролизни котли, бойлери, топлообменници, термопомпи и др. Специално внимание трябва да бъде обърнато на схемите за подкрепа на децентрализираното производство за собствени нужди и микроенергетиката, при което практически се елиминират разходите за развитие на мрежата и техническите загуби при транспортиране на енергията.

5. Сегашното правило за приоритетно присъединяване на ВЕИ-мощностите към мрежата за сметка на съответната мрежова компания на практика води до пренасочване на ограничения финансов ресурс на мрежовите компании от инвестиции за сигурност към инвестиции за присъединяване на ВЕИ-мощности. Това правило следва да се промени – както всички останали производители, така и тези на електроенергия от ВЕИ следва да заплащат разходите за присъединяването на мощността им към мрежата.

6. Въведеното „приоритетно” присъединяване на ВЕИ-мощности към мрежата не трябва да се тълкува като „незабавно” присъединяване. Приоритетното присъединяване следва да означава присъединяване, съобразено с плановете за развитие на мрежата, респективно – с техническите и финансови възможности на мрежовата компания. За целта, мрежовите оператори трябва да разработят и публикуват такива планове, които да подлежат на одобряване от ДКЕВР, с които инвеститорите, планиращи реализирането на ВЕИ, да съобразят намеренията си.
ПРЕДЛОЖЕНИЯ:
1. Относно формирането на цена за присъединяване и поемане на разходите по присъединяване:

Предлагаме всички мрежови разходи (развитие/разширение/реконструкция на мрежата и изграждане на присъединителни съоръжения) да се заплащат от инвеститора на централата. По този начин разходите за присъединяване на централата ще бъдат прозрачно калкулирани и, съответно – възстановявани чрез преференцията за произведената енергия. Така ще се създаде възможност за:

- Постигане на равнопоставеност на всички инвеститори по отношение на разходите, които се налага да извършват за присъединяване на съответната генерираща мощност;

- Равно третиране на потребителите на електроенергия и недопускане създаването на регионални мрежови тарифи поради концентрация или съответно слабо развитие на присъединяването на централи от ВЕИ в отделните региони на страната;

- Възможност за оптимално развитие на мрежата (преносна и разпределителна);

- Възможност за планиране на размера на инвестициите, както от страна на инвеститорите, така и от страна на мрежовите оператори.

2. Проектозаконът не е съобразен с изискването на Правилата за търговия с електрическа енергия и не създава необходимите предпоставки относно балансиране на производствата от ВЕИ за собствени нужди, нито предвижда преференции за производители, които изграждат и балансиращи мощности. Нашето предложение е да има допълнителен стимул за такива производители. Всички производители на електроенергия от ВЕИ следва да бъдат в собствена балансираща група, с координатор лицето, което ще изкупува задължително произведена от тях електроенергията (вкл. в случай, че електроенергията се продава на свободния пазар или служи за снабдяване на собствени обекти/клонове). Разходите за балансиране следва да се компенсират от добавката за зелена енергия, която заплащат потребителите към момента и да се предвидят при кандидатстване за преференциална цена/добавка пред ДКЕВР.

3. Липсват текстове, свързани с насърчаване инсталирането на собствени мощности за производство на електро - или топлинна енергия от ВЕИ, както за бита, така и за индустрията.

4. В предложения проект не се предвиждат санкции за държавните институции, особено по отношение на възможността да се удължават срокове при изпълнение на вменените им задължения по изготвяне на становища, съгласувания и т.н.

5. Липсват текстове, свързани с параметрите за последваща поднормативна уредба, която да облекчи инвеститорите и да съкрати сроковете за съгласувателните процедури преди извършването на строително-монтажните работи.

Считаме, че предоставения за обсъждане проект на ЗИД следва да бъде преработен и допълнен на основата на направените бележки и препоръки и предложен за обсъждане от заинтересованите институции и бизнеса в окончателен вид.

Относно проекта на Национална енергийна стратегия


(31.01.2011 г.)

Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес изразява следното становище по проекта на Национална енергийна стратегия, представен през м. януари 2011г.:



  1. Приемането и изпълнението на добре балансирана и амбициозна енергийната стратегия е от изключително значение за развитието на българската икономика в следващите две десетилетия. Тя следва да обслужи достижими национални цели за развитие до 2020 г., вкл. скъсяване на дистанцията до средното икономическо равнище в ЕС, измерено като БВП-ппс1 на жител при сегашно ниво от около 40%. Същевременно, декарбонизацията на икономиката и нисковъглеродният растеж следва да бъдат постигнати при най-ниски, икономически и социално приемливи за обществото и бизнеса, разходи.

Заложеният до 2020 г. по двата сценария (базов и целеви) средногодишен ръст на БВП от 3,0% не обслужва тези цели. Обратно, неговата реализация поставя страната пред риска от енергийна бедност и „проектирано” отдалечаване от средното ниво на икономическо развитие в ЕС.

Възприемането на т.нар. „целеви енергиен сценарий” при нисък ръст на БВП, ще ограничи радикално възможностите за устойчив ръст на БВП, за нарастване на потреблението, включително за масирани инвестиции в инфраструктурата, свързани с енергоемки производства – производство на цимент, строително желязо2 и др., за устойчиво развитие на отделните сектори, използване на потенциала на туристическия сектор, експорта, селското стопанство и др.

Отстъпките по пакета „Климат – Енергетика”, в т. ч. допълнителен контингент свободни национални квоти за търговия с емисии (EUA), възможност за дерогация за разпределяне на свободни квоти за термичните централи, увеличаване на тавана за емисии в нетъргуемия сектор с около 20% спрямо нивото от 2005 г., не са в състояние да компенсират всички произтичащи негативни последици, чиито общ ефект надхвърля десетки пъти предвидените преференции3.

Категорично настояваме за преработване на целевия сценарий и възприемане на средногодишен ръст на БВП от минимум 4,5-5%4 до 2020 г. Предлаганата цел е реалистична и минимално приемлива от гледна точка на необходима производителност, икономическо развитие и равнище на потребление. На тази основа следва да се преизчислят всички допускания за енергиен и въглероден интензитет, енергийна ефективност, скорост на обновяване на мощностите, преносната и разпределителна мрежа, структура на енергийното производство (в т.ч. без емисионна и ниско емисионна енергия, ядрена енергия и ВЕИ) и потребление.



  1. Подкрепяме изключително амбициозната цел за подобряване на енергийния интензитет с 50% през 2020 г., спрямо сегашните нива и свързаната цел за подобряване на енергийната ефективност от 25%.

Същевременно се залага на огромен спад на брутното и крайното енергийно потребление през 2020 г. (съответно, -17.3 % и -6.5%) спрямо прогнозното равнище за 2010 г. Предвижда се рязко подобряване на съотношението „крайно/брутно потребление” от 48-51% през 2005-2010г. на 58% през 2020 г., при изходно съотношение за ЕС около 64%. Това означава кардинално снижаване на крайното енергийно потребление на домакинствата, което през 2007 г. достига 270 кг. нефтен еквивалент на жител (47%) спрямо 575 кг. нефтен еквивалент на жител средно за ЕС-27 (100%). Следва да се прецени дали не се създават предпоставки за генериране и съхраняване на дългосрочна хронична енергийна бедност, особено при предвидените скромни темпове на растеж на БВП и потреблението. Това налага да бъде извършена задълбочена оценка за реалистичност, достижимост и целесъобразност на поставените цели в изключително кратката десетгодишна рамка.

  1. Неприемлив е фокусът върху развитие на ВЕИ над определените национални цели в рамките на ЕС и заявените намерения за износ на електроенергия чрез т.нар. „зелени сертификати”. Това се отнася особено за инсталирането на соларни и ветрови генератори при високи крайни продажни цени за индустриалните и битови потребители и отнемане на значителни масиви от общия поземлен фонд.

Проектът на енергийна стратегия залага цел за ВЕИ от над 18.8% при национален ангажимент по пакета „Климат – Енергетика” от 16%. Това допълнително ще увеличи цената на общия енергиен микс и тежестта върху бизнеса и населението, особено като се отчетат разходите по закупуване на емисионни квоти от термичните електроцентрали и високите непазарни цени от обновените мощности. Предлагаме в целевия сценарий да бъде заложен дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление от не повече от 16%, за сметка на намалено производството и инсталиране на източници от най-скъпите опции (вятърна и слънчева енергия).

В целевия сценарий следва да се конкретизира делът в тона нефтен еквивалент на основните източници на ВЕИ (долен и горен праг), в т.ч. хидро, вятърна, слънчева и геотермална енергия, биомаса, биогаз, течни биогорива. Допълнително следва да се посочат оценените необходими разходи.

Следва да бъде поставена конкретна национална цел за производство на биогаз, каквато е практиката в Германия, Австрия, Франция. Обявеният технически достъпен потенциал от 280 хил. тона нетна енергия (3256 GWh в електроенергия) е еквивалентен на 800 млн. куб. м. природен газ годишно, т.е. 25% от настоящото потребление на природен газ в България. Ще бъдат оползотворени значителни количества битови отпадъци при допълнителни ползи за околната среда. Паралелно следва да бъдат преоценени намеренията за разработване и добив на шистов газ, предвид неоправдано високите разходи.

Да се предвидят ефективни, в т.ч. ценови стимули за производство на електроенергия от ВЕИ за собствени нужди, като по такъв начин се елиминират инвестиционните разходи за присъединяване към разпределителна система.



  1. Базовият и целеви енергиен баланс до 2020-2030 г. (раздел VII) следва да бъдат представени в разгънат вид, по формата на модела PRIMES, използван от ЕК.5

По такъв начин ще бъдат структурирани и визуализирани всички ключови управляващи параметри, в т.ч. структурата на енергийното производство и потребление, подобряване на енергийния и въглероден интензитет на икономиката, степен на енергийна зависимост. В целевия и в базовия сценарий следва да се представи въглеродният интензитет и общите емисии на парникови газове (ЕПГ), спрямо базовата за България година по Протокола от Киото (1988). Всички намаления на ЕПГ по базовия и целевия сценарий следва да се преизчислят освен към 1990г. и към 1988г. Допълнително следва да се представят общите ЕПГ от другите сектори по методологията на споменатия модел PRIMES.


  1. Да се включат основни принципи и изисквания към ценообразуването на електро- и топлоенергията, включително:

  • на основата на реални икономически разчети и покритие на разходите за битовите потребители;

  • прекратяване на кръстосаното субсидиране на битовите за сметка на индустриалните потребители;

  • прекратяване субсидирането на топлоенергията чрез цените при комбинирано енергопроизводството;

  • целеви характер на социалната политика и подпомагане, като „енергийните” помощи и субсидии се предоставят целево, при съответен за отделни домакинства и дейности, вкл. за сметка на ДДС.

  1. Следва да бъде включен ясен график и отговорни институции за изпълнение на общоевропейските задължения на България, вкл. чрез:

  • либерализиране на енергийния пазар и разделяне на преноса от производството на електроенергия;

  • либерализация и демонополизация на енергийния сектор при съхраняване на конкурентоспособни мощни структури с относителни предимства на европейския енергиен пазар, изграждане на електроенергийна борса;

  • либерализация на газовия пазар, диверсификация в газоснабдяването, присъединителната мрежа и източниците за доставка, включително чрез изграждане на терминали за втечнен газ и последваща регазификация;

  • разширяване на газоразпределителната мрежа с цел оптимизиране на доставките, намаляване на въглеродната зависимост и радикално разширяване на битовото потребление;

  • пълна прозрачност на проучванията, обосновката, проектирането и реализацията на големите енергийни, включително ядрени проекти, в т.ч. икономическа възвращаемост, цени на енергийните доставки спрямо алтернативни ВЕИ и мерки за енергийна ефективност, въглероден интензитет спрямо инвестиционните и експлоатационните разходи;

  • промяна в политиката и насърчаване изграждането на източници на електро- и топлоенергия и за климатизация от ВЕИ за преобладаващо собствено потребление, чрез което се осигурява частична енергийна независимост на обектите – каквито са например, хотели, ресторанти и др.;

  • ускорена реализация на ключовите енергийни проекти с частно финансиране;

  • нови ядрени и хидромощности, оползотворяване на биомаса и биогаз, геотермични източници, микроенергетика за собствено потребление, битова и промишлена газификация, устойчиво урбанистично и пътно проектиране, намаляващи разходите за енергия в транспорта и др.;

  • промени в тарифирането на цените на електроенергията и топлоенергията, прекратяване на практиката за използване на енергийните цени като социален инструмент и осъществяване на социалните функции чрез социалното подпомагане;

  • прилагане на широка програма за подобряване на енергийната ефективност на обществените и частни сгради и елиминиране на нормативни проблеми чрез промени на Закона за собствеността, Закона за етажната собственост и други;

  • спешно сключване на договори за продажба на емисионни права по Протокола от Киото (AAU) с цел осигуряване на приходи в размер на минимум 1-1.5 млрд. евро, аналогично на действията на Чехия, Словакия, Полша и др.;

  • задълбочен анализ за необходимостта от дерогация по директивата за търговия с ЕПГ и оползотворяване на свободните квоти (EUA) в периода 2013 – 2020 г. Средствата следва да бъдат насочени за приоритетни проекти за безвъглеродни и нисковъглеродни технологии и решения с най-висока възвращаемост, на конкурентен, освободен от субсидии пазар на електроенергия.

  • прозрачност на разпределението на свободните квоти при въвеждане на нови инсталации;

  • предоговаряне на дългосрочните договори с обновените ТЕЦ.

Ползването на енергийните цени като социален инструмент деформира структурата на икономиката и застрашава перспективите за дългосрочното й развитие
(27.06.2011 г.)


Химическата, стъкларската, металургичната и хранително-вкусовата промишленост
са най-енергоемки, показва изследване на БСК

Изпълнението на ангажиментите на страната ни за намаляването на въглеродните емисии ще доведе до драстично повишаване цените на енергията през 2013 г., прогнозира днес (27.06.2011 г.) изпълнителният председател на БСК Божидар Данев по време на работната среща „Индустриална политика и енергетика - дисбаланси и либерализация", организирана от БСК с финансовата подкрепа на фондация „Фридрих Еберт”.

Предстои ни да реализираме Третия енергиен пакет на ЕС, а все още няма пътна карта, която да очертава времево тази реализация, коментира Божидар Данев. Той допълни, че у нас се наблюдават сериозни дисбаланси, свързани с ценообразуването. България трябва да спре да ползва цените на енергетиката като социален инструмент, защото това деформира макроикономическите показатели, смята изпълнителният председател на БСК. Според него, е време да се разсъждава каква е добавената стойност на българската икономика и защо се получава „изнасяне” на тази стойност в подкрепа на големите страни от ЕС.

По време на днешната дискусия беше представено изследване на тема „Индустриална политика и енергетика – дисбаланси и либерализация”, подготвено от експерти на БСК с финансовата подкрепа на Фондация „Фридрих Еберт”. Ръководителят на експертния екип, изготвил анализа – Камен Колев (зам.-председател на БСК), обобщи основните акценти в изследването, сред които:

Структурни деформации, водещи до висока енергийна интензивност

По време на 20-годишния преход към пазарна икономика у нас институциите и законодателството не доведоха до успешни и ефективни структурни реформи в основни икономически сфери.

През периода 1998-2009 г. настъпват промени в структурата на икономиката, сред които:



  • Значително намалява делът на селското стопанство в брутната добавена стойност (от 26.2% през 1997 г. до 9.4% през 2005 г. и 6% през 2009 г.);

  • Запазва се делът на индустрията в БВП – около 24%;

  • Строителството увеличава своя дял - от 2.7% през 1997 г. до 8.6% през 2008-2009 г.;

  • Услугите заемат стабилен дял от почти 50% от БВП. Специално секторът „Финанси, кредит, застраховки, операции с недвижими имоти и бизнес услуги” заема около 24% от БВП.

Налице са фундаментални слабости и задълбочаващи се структурни дисбаланси, в т.ч.: проблеми в бизнес средата и регулациите, дефицит на правов ред и сигурност, ниска цена на труда (особено на квалифицирания), деформации в отрасловата структура, ниско равнище на конкурентоспособност, потребление и производство.

Относително ниските разходи на труд, както и ниските цени при част от тарифните групи за електроенергията, създават обща среда, демотивираща иновациите и ускореното технологично обновяване. Това води до висока енергийна интензивност на БВП, в пъти по-голяма от средната за ЕС-27, а страната ни е лидер в ЕС по този показател. В случай че нивото на енергийната интензивност на българската икономика е близо до средноевропейското, БВП на страната може да бъде произвеждан с два пъти по-малко първични енергийни ресурси.

В първичното енергийно потребление, потреблението на твърди горива и ядрена енергия в България е до два пъти по-голямо в сравнение със средноевропейското ниво. По видове енергийни ресурси страната е в пълна зависимост от вноса на суров нефт и газ, и относително независима по отношение на въглищата. Отрицателно въздействие могат да се очакват при налагане на ограничения за производството на електроенергия от местни въглища по екологични причини.



През последните десет години България е нетен износител на електрическа енергия. Брутното електропроизводство през 2010 г. достига до 46 ТВтч, което е най-високото за периода от 1990 г., при което износът достига 20.9% от брутното електропроизводство.

В крайното енергийно потребление на страната индустрията има дял в границите 35-39% за периода 2001-2008 г. В началото на икономическата криза през 2009 г., вследствие спада в индустриалното производство, индустрията е участвала в крайното енергийно потребление с дял от 28.6%.

Най-енергоемките дейности в индустрията са: производство на химични продукти – 27,6%, производство на продукти от други неметални минерални суровини – 21.0%, производството и леенето на метали – 18.8%, и производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия – 8.5%. В тези дейности са съсредоточени почти 76.0% от крайното потребление в индустрията.

Наследените и новите проблеми застрашават перспективите за дългосрочно устойчиво развитие на страната. Настоящата икономическа криза изостри още повече натрупаните проблеми и резултира в допълнително влошаване на конкурентоспособността и ниска производителност на труда.
Прогнозни сценарии за развитие на енергетиката и енергийния профил на България в периода до 2020 г.

В периода 2010-2015 г.

  • Извеждане от експлоатация на блоковете на ТЕЦ” Бобов дол” – 210 МВ (2011 г.), 210 МВ (2015 г.);

  • Привеждане в съответствие с екологичните изисквания на блоковете на ТЕЦ „Варна” при влагане на значителни инвестиции и промяна на горивната база. Планирано изграждане на 880-мегаватова мощност на природен газ за замяна на по-старите три от общо шест блока на централата.

  • Извеждане от експлоатация на старите шест блокове на ТЕЦ „Варна” – всеки един от тях по 210 МВ, ежегодно в периода 2010-2015 г.

  • Извеждане от експлоатация и на други мощности, работещи с въглища (например, „Брикел” 200 МВ през 2013 г.,ТЕЦ „Марица 3” 120 МВ през 2012 г. и др.).

  • Въвеждане в експлоатация на ТЕЦ “AES Гълъбово” – 600 МВ (2010 - 2011 г.), която да продава електроенергия на НЕК по фиксирани цени съгласно дългосрочен петнадесетгодишен договор;

  • ВЕЦ „Цанков камък” – 80 МВ (2011 г.).

  • Прогнозно може да се очаква, че при наличните механизми за подкрепа, ежегодно могат да бъдат въвеждани в експлоатация 200МВт фотоволтаични мощности и 150 МВт вятърни мощности.

В периода 2015-2020 г.

  • Въвеждане в експлоатация на АЕЦ Белене - 2000 МВт (2017-2018 г.)

  • Разнообразяване на енергийния микс с изграждане на други ВЕИ – 1700 МВт до 2020 г.;

  • Изграждане и въвеждане в експлоатация на компенсиращи газотурбинни ТЕЦ – 200 МВт (2019-2020 г.).

Прогнозен мощностен баланс на страната до 2020 г. в МВт (Източник: НЕК, 2010 г.)

Мощност

2010 г.

2015 г.

2020 г.

ОБЩО, МВт

9 795

9 130

12 290

АЕЦ

2 000

2 000

4 000

ТЕЦ

5 715

4 090

4 290

ВЕЦ и ПАВЕЦ

1 880

2 090

2 300

Други ВЕИ

200

950

1 700

Либерализация на енергийния пазар на ЕС. Трети енергиен пакет.



Делът на вносните първични енергийни източници в общото потребление на Европейския съюз е около 50%, като се очаква да нарасне до 70% към 2030 г. Нарастващата зависимост на Европа от вноса на енергия и очакваното по-нататъшно повишаване на цените на енергията засилват загрижеността за покриването на енергийните нужди в бъдеще. Гарантирането на сигурни и надеждни енергийни източници на достъпни, стабилни цени е жизненоважно за икономическото и социално развитие.

По време на пролетното заседание на Европейския съвет през 2007 г. бе поставено началото на работата по Третия енергиен пакет, при което бяха поискани допълнителни мерки за:



  • Ефективно отделяне на дейностите по доставка и производство от експлоатацията на мрежата;

  • По-пълно хармонизиране на правомощията и засилване на независимостта на националните енергийни регулатори;

  • Изграждане на самостоятелен механизъм за сътрудничество между националните регулатори;

  • Създаване на механизъм, чрез който операторите на преносни системи да подобрят координирането на експлоатацията на мрежите и обезпечаване на тяхната сигурност, както и на трансграничната търговия;

  • По-голяма прозрачност на дейностите на енергийния пазар.

    Третият енергиен пакет на ЕС влезе в сила на 3 март 2011 г. Към тази дата страните-членки трябваше да транспонират в националното си законодателство принципите му, но голяма част от тях, в т.ч. и България, не го направиха. Повечето страни-членки показват традиционно слаби резултати при осъществяването на реформите в областта на енергийния пазар. Показателен в това отношение е фактът, че към 1 февруари 2011 г. Европейската комисия е стартирала повече от 60 процедури срещу правителства от ЕС за неизпълнение на задължението да се съобразят напълно с втория енергиен пакет на ЕС, който влезе в сила между 2003 и 2005 г.

Перспективи и необходими стъпки за България.

През месец март 2011 г. българското правителство прие проект на Национална енергийна стратегия. Приоритетните направления в нея са: гарантиране на сигурност на енергийните доставки, въвеждане на нови и усъвършенстване на съществуващите механизми за насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници, комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, предприемане на мерки за повишаване на енергийната ефективност, реално пазарно отваряне и развитието на конкурентен енергиен пазар. Сред основните цели са и защита интересите на потребителите и борба с климатичните промени на възможно най-разумна цена.



Стратегията, обаче, не трябва да се приема безкритично, тъй като тя е от изключително значение за развитието на българската икономика в следващите две десетилетия и трябва да обслужи достижими национални цели за развитие до 2020 г., вкл. скъсяване на дистанцията до средното икономическо равнище в ЕС. Същевременно, преходът към нисковъглеродна икономика трябва да бъде постигнат при най-ниски, икономически и социално приемливи за обществото и бизнеса разходи. В тази връзка, необходимо е да се изготви ясен график и отговорни институции за изпълнение на общоевропейските задължения на България, вкл. чрез:

  • Либерализиране на енергийния пазар и разделяне на преноса от производството на електроенергия;

  • Либерализация и демонополизация на енергийния сектор при съхраняване на конкурентоспособни мощни структури с относителни предимства на европейския енергиен пазар, изграждане на електроенергийна борса;

  • Либерализация на газовия пазар, диверсификация в газоснабдяването, присъединителната мрежа и източниците за доставка, включително чрез изграждане на терминали за втечнен газ и последваща регазификация;

  • Разширяване на газоразпределителната мрежа с цел оптимизиране на доставките, намаляване на въглеродната зависимост и радикално разширяване на битовото потребление;

  • Пълна прозрачност на проучванията, обосновката, проектирането и реализацията на големите енергийни, включително ядрени проекти, в т.ч. Икономическа възвращаемост, цени на енергийните доставки спрямо алтернативни ВЕИ и мерки за енергийна ефективност, въглероден (емисионен) интензитет спрямо инвестиционните и експлоатационните разходи;

  • Промяна в политиката и насърчаване изграждането на източници на електро- и топлоенергия и за климатизация от ВЕИ за преобладаващо собствено потребление, чрез което се осигурява частична енергийна независимост на обектите – каквито са например, хотели, ресторанти и др.;

  • Ускорена реализация на ключовите енергийни проекти с максимално частно финансиране;

  • Нови ядрени и хидромощности, оползотворяване на биомаса и биогаз, геотермични източници, микроенергетика за собствено потребление, битова и промишлена газификация, устойчиво урбанистично и пътно проектиране, намаляващи разходите за енергия в транспорта и др.;

  • Промени в тарифирането на цените на електроенергията и топлоенергията, прекратяване на практиката за използване на енергийните цени като социален инструмент и осъществяване на социалните функции чрез социалното подпомагане;

  • Прилагане на широка програма за подобряване на енергийната ефективност на обществените и частни сгради и елиминиране на нормативни проблеми чрез промени на закона за собствеността, закона за етажната собственост и други;

  • Спешно сключване на договори за продажба на емисионни права по Протокола от Киото (AAU) с цел осигуряване на средства за схеми за енергийна ефективност с обществена значимост и в обществена полза.

  • Задълбочен анализ за необходимостта от дерогация по директивата за търговия с емисии парникови газове и оползотворяване на свободните квоти (EUA) в периода 2013-2020 г. Средствата трябва да бъдат насочени за приоритетни проекти за безвъглеродни и нисковъглеродни технологии и решения с най-висока възвращаемост, на конкурентен, освободен от субсидии пазар на електроенергия.

  • Прозрачност на разпределението на свободните квоти при въвеждане на нови инсталации;

  • Предоговаряне на дългосрочните договори с обновените ТЕЦ.

Относно цената на електроенергията
за индустриално потребление
(05.01.2012 г.)

Българската индустриална общественост и големите потребители на електроенергия са сериозно обезпокоени от неясната политика по изграждане на свободни пазарни отношения в българския енергиен сектор. Количествата електроенергия, произведени от АЕЦ Козлодуй, предложени на търг за потребление от индустрията през първото полугодие на 2012 година, са намалени съществено спрямо същия период на миналата година. Другият голям производител на ел. енергия – ТЕЦ „Марица изток” 2, не предложи съответни количества на свободния пазар. Това създава реална опасност от спекулативно завишаване на цените на ел. енергия за индустриални потребители за първото полугодие на 2012 година.

Увеличава се натискът от НЕК за разширяване обемите на регулирана енергия от същите източници за компенсиране завишените цени за електроенергия от топлоцентралите и ВЕИ и съответно реализиране на условно висока ефективност. Последователното прехвърляне към индустрията на всички негативи, следващи от управлението на сектора, създава сериозни опасности за конкурентоспособността на българската икономика.

Подобна политика, провеждана от дружества държавна собственост, създава изкуствен дефицит на електроенергия за вътрешно индустриално потребление и естествено води до очаквано повишение на цената. Реализираните цени на свободния пазар за 2012 година до момента показват повишения между 7-8 %. С това непосредствено се влияе за влошаване на бизнес климата у нас и предприятията от индустрията няма да могат да договорят необходимите им количества електроенергия на приемливи цени.

Предвид на потребяваните от българската индустрия обеми, налице е сериозна промяна. Това повишение, се очаква да окаже сериозно влияние върху цената на продукцията на енергоемките сектори – металургия, химия, рудодобив и др. Същевременно това са отрасли, които в значима степен формират износа на страната ни. Такава рискова среда създава предпоставки за намаляване на обемите на продукция или дори закриване на определени производства и ликвидиране на работни места. Българската продукция ще бъде под натиска на конкурентите си, което непосредствено ще се отрази на експорта, който е един от основните фактори за преодоляване на продължаващата криза.

Промените в цените на електроенергията са обективен процес. Единственият възможен регулатор е пазарът с неговите две страни – предлагане и търсене, в противен случай са възможни икономически и социални сътресения. На практика обаче, отново поведението на монополистите, чийто принципал е държавата, е непазарно. Това води до създаване на сериозни предпоставки за намаляване на конкурентоспособността на българската индустрия.

Предлагаме да се анализира отново възможността, количествата електроенергия за вътрешния пазар за индустриални потребители от АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ „Марица изток” 2 най-малко да запазят нивата си от миналата година. Очакваме това да не позволи резки флуктуации в цените и да даде повече възможности на българската индустрия да преодолява негативните последици от икономическата криза. Убедени сме, че държавата ще предприеме действия за балансирано вътрешно потребление от индустрията на реални и пазарни цени.

Енергетиката трябва да се управлява
с икономически, а не с политически аргументи
(07.11.2012 г.)

Във връзка с протичащия за пореден път в публичното пространство диалог относно ценообразуването в енергетиката, Българската стопанска камара отново обръща внимание върху факта, че липсва дългосрочна яснота относно цените на eлектроенергията и други енергоносители, което е предпоставка за влошаване на инвестиционния климат в страната.

В резултат на объркана и непоследователна политика в сферата на енергетиката, налице са множество икономически дисбаланси, които вместо да бъдат преодолявани, с всяко ново решение и/или изявление се задълбочават. Този факт, липсата на дългосрочна яснота относно цените на eлектроенергията и други енергоносителите, както и обърканото публично говорене правят инвестиционната среда непредвидима.

Само преди няколко месеца цената на енергията беше повишена за бизнеса с 16 на сто – решение, което беше взето и обявено в рамките на по-малко от седмица. От това повишение енергийната система генерира допълнително 600 млн.лв. приходи, 55 на сто от които бяха насочени към НЕК, 13 на сто – за въглищните и топлоцентралите, и 32 на сто - за ВЕИ, макар именно върху този подсектор да бяха хвърлени обвиненията за увеличението на цените. Малко след това беше въведена такса за включване на ВЕИ към енергийната система и намаление на цените за изкупуване на „зелена“ енергия, което предполага намаляване на въздействието на ВЕИ върху цената на енергията.

През последните дни потребителите на енергия в страната получиха твърде объркваща информация относно перспективите пред ценообразуването в идните периоди. Първо „независимият“ председател на ДКЕВР обяви предстоящо 14-процентно увеличение на цените, а ден по-късно отново той заяви, че те няма да растат и дори може да намалеят. Последва и политическо изказване, че цените няма да бъдат променяни до парламентарните избори през 2013 г.

Положителното в случая е, че се прави опит за навременно информиране на потребителите – 6 месеца, а не 1-2 дни по-рано. Отрицателното, обаче, е че и двете изявления не бяха основани на сериозен анализ и точни разчети, вкл. прогноза за основните ценообразуващи елементи – цени на петрол, газ, въглища, долар, влияние на енергията от ВЕИ и др. Не се отчита и фактът, че от 2013 г. предстои нов ценови удар във връзка с увеличението на инвестициите за намаляване на СО2 по т.нар. План за дерогация.

Притеснително е и обвързването на ценообразуването с политическа мотивация, което създава допълнителна неяснота у бизнеса относно перспективите за следизборния период. Трябва да е категорично ясно, че политическата намеса създава икономически проблеми, тъй като вземането на инвестиционни решения става изключително затруднено.



БСК за пореден път настоява за:

  1. Дългосрочност при ценообразуването с цел прогнозируемост и ефективно бизнес планиране, вкл. без изкуствено задържане и последващи шокови увеличения на цената;

  2. Въвеждане на пазарни механизми при ценообразуването, стимулиращи оптимизирането на разходите на енергийните дружества при успоредно увеличение на инвестициите в тях;

  3. Спиране на непремерените политически изказвания, неосновани на икономически разчети и объркващи допълнително инвеститорите относно техните бъдещи бизнес намерения;

  4. Развитие на свободен пазар, като не по-малко от 50 на сто от енергията се търгува на него;

  5. Постепенно премахване на кръстосаното субсидиране и прекратяване на ползването на цените на енергията като социален инструмент.



1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница