Закон за горите глава първа общи разпоредби раздел I гори и горски фонд Ч


Раздел IІІ Предлагане на пазара на необработен дървен материал с описанието



страница5/7
Дата30.11.2018
Размер1.27 Mb.
#106280
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6   7
Раздел IІІ

Предлагане на пазара на необработен дървен материал с описанието

"Класифициран по правилата на Европейската икономическа общност"
Чл. 103. (1) Необработен дървен материал може да се предлага на пазара с описанието "класифициран по правилата на Европейската икономическа общност", когато е класифициран по размери и/или качество и отговаря на критериите за класифициране за съответния клас, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) Класовете за размери и качество на необработения дървен материал се разделят на подкласове съгласно правилника за прилагане на закона.

(3) В случаите, определени с правилника за прилагане на закона, необработен дървен материал може да се предлага на пазара с описанието "класифициран по правилата на Европейската икономическа общност", когато освен че отговаря на изискванията на ал. 1, той е обозначен и със знак за класа или подкласа за качество.

(4) Необработен дървен материал може да бъде предлаган на пазара с описанието "класифициран по правилата на Европейската икономическа общност" и без да е извършена класификация по подкласове.


Чл. 104. (1) Обозначаването на необработен дървен материал, класифициран според неговото качество, се извършва чрез поставяне върху материала на незаличим знак за класа или подкласа.

(2) Началникът на Националната служба по горите със заповед утвърждава образци на знаците за класа и подкласа на дървения материал по ал. 1. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник".

(3) Обозначаването на необработения дървен материал, класифициран според неговото качество, се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) Лицата, които предлагат на пазара необработен дървен материал с описанието "класифициран по правилата на Европейската икономическа общност", за своя сметка и на своя отговорност класифицират и обозначават материала със знак за класа и подкласа за качество.



Раздел V

Ползване на недървесни и други горски продукти
Чл. 105. (1) Ползванията от горите и земите от горския фонд, като добив на смола, борина, сено, листников фураж, лико, кори, семена, инертни материали, събиране на гъби, горски плодове, други растения и части от тях, улов на животни, които не са дивеч, паша на селскостопански животни, пчеларство и други, без ползване на дървесина, са странични ползвания.

(2) Ползването на лечебните растения се урежда от отделен закон.

(3) Страничните ползвания, когато представляват стопанска дейност, се извършват при условията и по реда, указани в писмено позволително. Позволителните за общински и държавни гори се издават след заплащане на такси. Размерът на таксите за страничните ползвания, добити от гори общинска собственост, се определят от общинските съвети в размер не по-малък от размера, определен с тарифа на Министерския съвет за ползванията от държавния горски фонд.

(4) Страничните ползвания от горите - частна собственост на физически и юридически лица, се извършват от техните собственици при пълна свобода относно ползването и разпореждането с добитите продукти, като не се нарушават правата на трети лица и разпоредбите на този закон. Когато страничните ползвания представляват стопанска дейност, на собствениците се издава писмено позволително без заплащане на такси.

(5) Позволително за недървесни и други горски продукти се издава:

1. от директора на съответното териториално поделение на Държавното горскостопанско предприятие – за горите–държавна собственост, включени в териториалния му обхват на дейност, както и за такива, предоставени му за управление въз основа на договор;

2. от директора на държавната дивечовъдна станция – за горите, включени в териториалния й обхват на дейност;

3. от началника на регионалната инспекция по горите или оправомощено от него длъжностно лице – за горите, собственост на физически, юридически лица и общини, извън тези по т. 1 и 2, както и за поземлени имоти, изключени от горския фонд по реда на този закон.

4. от директора на съответното учебно-опитно горско стопанство или оправомощено от него длъжностно лице – за горите, включени в териториалния му обхват на дейност.

(6) Условията и редът за издаване на писмените позволителни за страничните ползвания, представляващи стопанска дейност, се уреждат с правилника за прилагането на закона.


Чл. 106. (1) Страничните ползвания от горите и земите от горския фонд се извършват по начин и със средства, които не водят до увреждане или унищожаване на популациите на видовете и техните местообитания.

(2) Не се допускат странични ползвания, когато същите се отнасят за защитени със закон растителни и животински видове.

(3) Забранява се добивът на кори от стоящи дървета, неподлежащи на сеч, с изключение на добив на кори от корков дъб.
Чл. 107. Ползването на недървесни и други горски продукти по чл. 105 се контролира от Националната служба по горите, неговите структури и специализирани териториални звена и от държавните дивечовъдни станции.
Чл. 108. Забранява се на физически и юридически лица да изкупуват предмета на страничните ползвания от лица, които нямат писмено позволително.
Чл. 109. (1) Пашата на селскостопански животни в горите и земите от горския фонд се извършва съгласно годишен план за паша, утвърден от началника на регионалната инспекция по горите.

(2) Планът по ал. 1 се изготвя от териториалните поделения на Държавното горскостопанско предприятие, като за горите и земите - общинска собственост, се представя за утвърждаване след съгласуване с кмета на общината.

(3) Пашата в горите и земите от горския фонд се разрешава с годишно позволително, издадено от съответното териториално поделение на Държавното горскостопанско предприятие или държавната дивечовъдна станция, след заплащане на такса, определена с тарифа на Министерския съвет.

(4) Пашата на селскостопански животни в горите и земите от горския фонд - частна собственост, се разрешава с годишно позволително след писмено съгласие на собственика. За издаване на позволителното се заплаща такса, определена с тарифа на Министерския съвет.

(5) Прокарите за селскостопански животни до местата за паша и водопоите се определят в плана по ал. 1.

(6) Условията и редът за определяне числеността на селскостопанските животни, допускани на паша в горите и земите - държавна и общинска собственост, се определят с правилника за прилагане на закона.

(7) Забранява се нощната паша в горите и земите от горския фонд.

(8) Забранява се пашата на кози в горите и земите от горския фонд освен в насаждения, предвидени за гола сеч, с последващо изкуствено възобновяване.

(9) Забранява се пашата в поройните горски земи, семепроизводствените насаждения и градини, горските разсадници, в културите и младите насаждения от семенен произход и в издънковите насаждения, докато достигнат височина 3 м, както и във възобновителните участъци във високостъблените гори и пожарищата, в които е започнало или е възможно естественото им възобновяване, както и в дендрариумите.

(10) Забраната по ал. 11 се отнася и за горите в защитените територии, когато това е указано изрично в заповедта за обявяване на защитената територия или в плана за управлението й.

(11) Срокът на действие на позволителното за паша е до края на календарната година.

(12) Условията и редът за изготвяне на плана по ал. 1 и за издаване на позволителните за паша се определят с правилника за прилагане на закона.

(13) Началникът на Националната служба по горите със заповед утвърждава образци на позволителните за ползване на недървесни и други горски продукти, както и на позволителните за паша.
Раздел VI

Износ и внос
Чл. 110. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите може да разреши износа на обли дървени материали и/или дърва за горене.

(2) Износът по ал. 1 се извършва след издаване на удостоверение от министъра на земеделието и горите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Износът се разрешава след представяне на следните документи:

1. удостоверение за износ по образец;

2. договор със собственика на гората за ползване на дървесината и/или фактура за закупуване на дървесина;

3. външнотърговски договор и/или фактура;

4. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър, съответно удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация и копие от код по БУЛСТАТ на износителя;

5. документ за платена такса за издаване на удостоверението.

(4) Органът по ал. 2 отказва или разрешава износа в деня на представяне на удостоверението по ал. 3, т. 1.

(5) Органът по ал. 1 отказва да разреши износа, когато не е представен някой от документите по ал. 3. Отказът може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 111. (1) За износ на диворастящи гъби се издава удостоверение за износ от министъра на земеделието и горите или от оправомощено о от него длъжностно лице.

(2) За издаване на удостоверението по ал. 1 се представят следните документи:

1. позволително за извършване на странични ползвания;

2. попълнена с данни на износителя бланка на удостоверение за износ по образец;

3. външнотърговски договор и/или фактура;

4. фактура, издадена от съответното териториално поделение на Държавното горскостопанско предприятие, държавната дивечовъдна станция или учебно-опитното горско стопанство, на територията на което са събрани гъбите, за платена такса по тарифа на Министерския съвет;

5. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър, съответно удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация и копие от код по БУЛСТАТ на износителя;

6. анализационен протокол по образец, издаден от Централната лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология към Националната ветеринарномедицинска служба - за гъби "овчи крак" и "сив пачи крак";

7. санитарно разрешително за експлоатация на обектите за обработка и преработка на гъби или сключен договор с лице, притежаващо разрешително, издадено съгласно правилника за прилагане на Закона за народното здраве;

8. документ за платена такса за издаване на удостоверение за износ.

(3) Органът по ал. 1 издава удостоверението за износ в деня на представяне на документите по ал. 2.

(4) Органът по ал. 1 отказва да издаде удостоверение за износ, когато не е представен някой от документите по ал. 2. Отказът може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Срокът на действие на удостоверението за износ се определя с акт на Министерския съвет.
Чл. 112. (1) За издаването на удостоверение по чл. 111, ал. 1 се събират такси, определени с тарифа на Министерския съвет.

(2) Таксите по ал. 1 постъпват в бюджета на Министерството на земеделието и горите.


Глава пета

ОПАЗВАНЕ НА ГОРИТЕ И ЗЕМИТЕ ОТ ГОРСКИЯ ФОНД
Раздел I

Общи положения
Чл. 113. (1) Опазването на горите и земите от горския фонд включва защита, охрана и контрол.

(2) Организацията и дейността на горската и ловната стража и горските и ловните надзиратели, охраната и контрола се определят с наредба, издадена от министъра на земеделието и горите.



Чл. 114. (1) Органите на държавната и местната власт, организациите и лицата се задължават да оказват съдействие на служителите по горите и горските надзиратели при изпълнението на служебните им задължения по опазване на горите и земите от горския фонд.

(2) Собствениците и държателите на складове за дървесина или странични ползвания от горите и на дървопреработващи предприятия са длъжни да допускат служителите по горите за извършване на проверки.


Раздел II

Защита
Чл. 115. Защитата на горите и земите от горския фонд обхваща мерките за опазването им от болести, насекоми, плевели, висши паразитни растения, мишевидни гризачи и други вредители, абиотични въздействия и провеждане на борбата с тях.
Чл. 116. (1) Защитата на горите и земите от горския фонд се организира от Държавното горскостопанско предприятие, държавните дивечовъдни станции и учебно-опитните горски стопанства, съвместно със специализираните териториални звена за защита на горите.

(2) Защитата на горите, собственост на физически лица, се осъществява от Държавното горскостопанско предприятие, държавните дивечовъдни станции и учебно-опитните горски стопанства, съвместно със специализираните териториални звена за защита на горите.

(3) Защитата на горите, собственост на общините и други юридически лица, се осъществява от тях или възмездно от Държавното горскостопанско предприятие, държавните дивечовъдни станции и учебно-опитните горски стопанства, съвместно със специализираните териториални звена за защита на горите.

(4) Защитата на горите се организира и провежда при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона и наредба за защита на горите от вредители, болести и други повреди, издадена от министъра на земеделието и горите.


Чл. 117. (1) Защитата на горите се извършва със средства и препарати, разрешени и регистрирани по Закона за защита на растенията.

(2) Прилагането на защитните средства и препарати се осъществява при условия и по начин, определени с наредба на министъра на земеделието и горите, съгласувана с министъра на околната среда и водите и с министъра на здравеопазването.


Раздел III

Охрана
Чл. 118. (1) Охраната на горите и земите от горския фонд обхваща съобразените със закона действия за предотвратяване на всички нарушения, свързани с възпроизводството, ползването и опазването на горите.

(2) Охраната обхваща и действията по опазването на горите от пожари и от незаконно строителство.


Чл. 119. В горите и земите от държавния горски фонд се определят охранителни участъци със средна площ 15 000 декара.
Чл. 120. (1) Охраната на горите и земите от горския фонд се осъществява от горски стражари и горски надзиратели.

(2) Числеността на горските стражари в териториалните поделения на Държавното горскостопанско предприятие и в държавните дивечовъдни станции съответства на общия брой на горскостопанските и охранителните участъци, определени в лесоустройствените проекти.

(3) Числеността на горските стражари в дирекциите на природните паркове се определя, както следва: до 5000 хектара - 2 стражари, но не повече от 8 - за всяко отделно специализирано звено.

(4) Числеността на горските стражари в Националната служба по горите не може да бъде по-малка от броя на горскостопанските участъци на териториалните поделения на Държавното горскостопанско предприятие, определени в лесоустройствените проекти.


Чл. 121. Собствениците на недвижими имоти, намиращи се в горския фонд или граничещи с него, са длъжни да извършват противопожарни мероприятия в тях за своя сметка. Условията и редът за извършване на мероприятията се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните работи.
Чл. 122. (1) В горския фонд пътни превозни средства не могат да се движат по обозначените със забранителен знак горски пътища и места.

(2) Условията и редът за поставяне на знаците по ал. 1 и техните образци се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните работи.


Чл. 123. (1) Пожароопасният сезон в горите се определя ежегодно със заповед на началника на Националната служба по горите.

(2) Когато пожароопасният сезон за някои райони не съвпада със сроковете по ал. 1, началниците на регионалните инспекции по горите издават заповеди за промяна на срока, съгласувани с началника на Националната служба по горите.

(3) Паленето на огън в горите и земите от горския фонд се извършва само на местата, определени за това с лесоустройствените проекти или с плановете за управление на природните паркове. Местата се обезопасяват и се обозначават с указателни табели.

(4) Изгарянето на растителни остатъци в горите и земите от горския фонд след извеждането на санитарни сечи и при реконструкции се извършва съгласно предвижданията на технологичния план за извършването на сечите.

(5) Забранява се опожаряването на гори, храсталаци и треви в горите, както и в земите от горския фонд и на 500 м от неговите граници.

(6) Кметовете на общини и населени места организират групи за гасене на горски пожари.

(7) В гасенето на горски пожари задължително участват групите по ал. 6, специализираните органи за противопожарна охрана и служителите по горите.

(8) Военнослужещите от близките поделения и формирования на Гражданската защита участват при гасенето на горски пожари след съгласуване с началника на съответното поделение.

(9) Редът за опазване на горите от пожари се определя с наредбата по чл. 121.
Раздел IV

Контрол
Чл. 124. Контролът по възпроизводството, ползването и опазването на горите и земите от горския фонд се осъществява от Националната служба по горите и от неговите структури и специализирани териториални звена, както и от държавните дивечовъдни станции.
Чл. 125. (1) Националната служба по горите осъществява контрол по чл. 124 и чрез контролни горски пунктове.

(2) Контролните горски пунктове са постоянни и временни.

(3) Служителите на постоянните контролни горски пунктове са служители на Националната служба по горите.

(4) Водачите на превозни средства, които превозват дървени материали и продукти от странични ползвания, са длъжни да спират за проверка на контролния горски пункт.

(5) В контролните горски пунктове се проверява законният произход на превозваните дървени материали и продукти от страничните ползвания в горите.

(6) Водачите на превозни средства са длъжни да спират при подаден сигнал със стоп-палка от служителите по горите.



Чл. 126. (1) Право да притежават контролна горска марка имат служителите по горите и лицата, упражняващи частна лесовъдска практика.

(2) Дървесината, добита по реда на чл. 92, ал. 2, т. 1, се маркира с контролна горска марка. В останалите случаи дървесината се маркира с контролна горска марка и с експедиционна горска марка.

(3) Право да маркират добита дървесина с контролна и с експедиционна горска марка имат:

1. служителите по горите в Държавното горскостопанско предприятие, държавните дивечовъдни станции и в учебно-опитните горски стопанства;

2. лица, назначени по реда на чл. 69, ал. 1 - когато маркират дървесината на временен склад, добита от горите, в които упражняват служебните си задължения;

3. лица, назначени по реда на чл. 70, ал. 2, когато са вписани в публичния регистър за упражняване на частна лесовъдска практика за дейностите по чл. 77, ал. 1, т. 1 и т. 5-когато маркират дървесината на временен склад, добита от горите, в които упражняват служебните си задължения.

(4) Когато няма назначени лица по ал. 3, т. 2 и 3, маркирането на дървесината се извършва от служител по горите в съответното териториално поделение на Държавното горскостопанско предприятие, след заплащане на такса, определена с тарифа на Министерския съвет.

(5) Право да притежават експедициионна горска марка имат териториалните поделения на Държавното горскостопанско предприятие, държавните дивечовъдни станции и учебно-опитните горски стопанства.

(6) Произходът на дървесина от внос се доказва с документите, с които е осъществен вносът.

(7) При внос на дървесина, вносителят е длъжен да я маркира. Териториалното поделение на Държавното горскостопанско предприятие, в чийто териториален обхват на дейност се осъществява вносът, предоставя по заявка на вносителя експедиционна горска марка за маркиране на внесената дървесина при транспортирането й на територията на страната.

(8) Всички собственици и ползватели на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, са длъжни да водят дневник по образец за постъпилия, преработен и експедиран дървен материал.

(9) Всички собственици или ползватели на обекти, в които се преработват обла дървесина, фасинорана дървесина и дърва за горене, са длъжни да притежават производствена марка и да маркират с нея дървесината преди ексдпедирането й.

(10) Фасонираните дървени материали и преработените дърва за горене се превозват, придружени с превозен билет за транспортиране на фасонирани дървени материали и преработени дърва за горене, издаден от собственика или ползвателя на обекта.

(11) Образците на марките, на дневника за постъпилия, преработен и експедиран дървен материал, на превозните билети за транспортиране на фасонирани дървени материали и преработени дърва за горене, както и редът за тяхното производство, се определят със заповед на началника на Националната служба по горите, а условията и редът за предоставянето им, се уреждат в правилника за прилагане на закона.

(12) Националната служба по горите води единен регистър за горските марки, а териториалните поделения на Държавното горскостопанско поделение водят регистри за производствените марки.

(13) Забранява се преотстъпването на горските и на производствените марки.

(14) Забраняват се покупко-продажбата и другите разпоредителни сделки, добивът, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на:

1. обли дървени материали, дърва за горене и коледни елхи, немаркирани с контролна, съответно експедиционна горска марка;

2. фасонираните дървени материали, немаркирани с производствена марка.

(15) Забраняват се покупко-продажбата и другите разпоредителни сделки, сечта, добивът, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървени материали, непридружени с документи, доказващи законния им произход.

(16) Лице, притежаващо горска марка, при повреда или загубването й е длъжно в срок 24 часа да уведоми органа, който е предоставил марката.


Чл. 127. (1) Дървесината, добита от територии, които не са гори по смисъла на Закона за горите, преди транспортиране се маркира с марка – собственост на общината, на чиято територия е извършен добива. Марката се изработва по образец, утвърден от министъра на земеделието и горите.

(2) Маркирането се извършва от длъжностно лице от общината, определено със заповед на кмета на общината.

(3) Дървесината, добита по реда на ал. 1 се транспортира, придружена с превозен билет, издаден от длъжностното лице по ал. 2.
Глава шеста

СТРОИТЕЛСТВО В ГОРИТЕ
Чл. 128. (1) Строителство в горите и земите от горския фонд, свързано с управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите, независимо от тяхната собственост, без да се променя предназначението на имота, обхваща изграждането на:

1. горски пътища и въжени линии;

2. сгради за постоянно или временно обитаване - горски и ловни кантони, контролни горски пунктове, пожаронаблюдателни кули, стационари, заслони, ремонтни работилници и складове, навеси, ферми за отглеждане на дивеч, риболюпилни и рибарници, битови и стопански сгради посетителски и информационни центрове, обслужващи специализираните териториални звена на Националната служба по горите;

3. съобщителни линии, далекопроводи и съоръжения към тях.

4. пречиствателни съоръжения за чисти и отпадни води към сградите и съоръженията по т. 2

(2) Строителството по ал. 1 се разрешава при условията и по реда на Закона за устройство на територията и въз основа на нормативи, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите.

(3) Инвестиционните проекти за строителство по ал. 1 се съгласуват по реда на наредбата по ал. 2.

(4) Не се смята за строителство изграждането на:

1. временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина;

2. техникоукрепителни съоръжения за борба с ерозията;

3. временни пожаронаблюдателни кули;

4. ловно- и рибностопански съоръжения;

5. архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма;

6. съоръжения, осигуряващи опазването на паметници на културата;

7. огради в горския фонд за опазване на новосъздадени горски култури и възобновителни участъци, както и за изпълнение на дейности по Закона за лова и опазване на дивеча;

8. съоръжения, осигуряващи опазване на биологичното разнообразие.

(5) Изграждането на сградите и съоръженията по ал. 4 се извършва при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 2.

(6) Други видове строежи се разрешават след промяна на предназначението на горите и земите от горския фонд.


Чл. 129. (1) Изграждането на пещи за вар, жижни за въглища и други в горския фонд или на разстояние по-малко от 250 м извън границите му се извършва само върху незалесени площи с разрешение на директора на териториалното поделение на Държавното горскостопанско предприятие, държавната дивечовъдна станция или учебно-опитното горско стопанство въз основа на заявление, подадено от заинтересуваното лице.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилага съгласувателно писмо от регионалната инспекция по околната среда и водите.

(3) Директорът на териториалното поделение на Държавното горскостопанско предприятие, държавната дивечовъдна станция или учебно-опитното горско стопанство се произнася по заявлението в 14-дневен срок от подаването му. Заявителят се уведомява по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(4) Органът по ал. 1 се произнася с отказ по заявлението, когато:

1. към заявлението не е приложено съгласувателно писмо от регионалната инспекция по околната среда и водите;

2. заявлението е подадено за незалесени площи, предвидени по лесоустройствен проект за залесяване.

(5) Отказът може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(6) Срокът на действие на разрешителното е три години, освен ако по искане на заявителя в него е вписан по-кратък срок.

(7) За изграждането на пещи за вар, жижни за въглища и други по ал. 1 се заплаща такса, равна на цената за учредяване право на ползване по чл. 41, ал. 1 . Таксата се внася в бюджета на Министерството на земеделието и горите.

(8) Изграждането на пещи за вар, жижни за въглища и други се извършва след заплащането на дължимите такси по ал. 7.

(9) Поставянето в държавния горски фонд на временни пчелини по смисъла на Закона за пчеларството, се извършва безвъзмездно, от регистрирани собственици на пчелни семейства, след съгласуване с директора на съответното териториално поделение на Държавното горскостопанско предприятие.

(10) За поставяне на пчелини по ал. 9 заинтересованото лице подава заявление до директора на съответното териториално поделение на Държавното горскостопанско предприятие. В заявлението се посочва броя на пчелните семейства и мястото, на което лицето желае да ги постави. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи, че заявителят е регистриран собственик на пчелни семейства по Закона за пчеларството.

(11) Директорът на териториалното поделение на Държавното горскостопанско предприятие се произнася писмено по заявлението в 14-дневен срок от датата на подаването му. Непроизнасянето в срок се счита за мълчаливо съгласие.

(12) Писменото съгласие по ал. 11 е валидно за срок от една година от датата на даването му.

(13) Забранява се изхвърлянето на промишлени, битови и други отпадъци в горския фонд и на разстояние 100 м извън него.
Чл. 130. (1) Отбелязването на границите на гори и земи от горския фонд не трябва да се извършва с ограждане или по друг начин, ограничаващ свободното придвижване на хора, диви животни и води, с изключение на обекти, непосредствено свързани с националната сигурност.
Чл. 131. Ползването на горските пътища се извършва свободно, независимо от собствеността на горите и земите от горския фонд, без да се повреждат пътните платна и съоръжения.
Глава седма

ФИНАНСИРАНЕ НА ГОРСКОТО СТОПАНСТВО


Каталог: pdocs
pdocs -> Булпрофор – Предложение за изменения в Наредба 31 / м април. 2004 До Предложение за
pdocs -> Отчетно Изборно
pdocs -> Доклад отчет на Управителния Съвет за дейността на булпрофор в периода от 01. 01. 2004 до 31. 12. 2004 г
pdocs -> Директора на рдг гр
pdocs -> Закон за туризма. Права и задължения на страните, визови услуги и застраховане
pdocs -> С такъв плам за историческите забележителности, възхитени сме. Добър професионалист и човек
pdocs -> Ta мондел травел музейни такси с информативен характер съобразно вашето свободно време и вашите интереси
pdocs -> Семинар на частнопрактикуващи лесовъди лесоустрители софия, Софроний 10 / Агролеспроект, 15. 12. 2004 г меморандум
pdocs -> Доклад отчет на Управителния Съвет за дейността на булпрофор в периода от 27. 12. 2002 до 31. 12. 2003 г
pdocs -> Забележителности в Испания – ориентировъчни музейни такси мадрид


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница