Раздел ІІ. Разпореждане със собствеността

Чл. 30. Държавата може да придобива поземлени имоти в горски и земеделски територии чрез покупка, замяна, дарение, делба, завещание или чрез други начини, определени в закона.

(2) Закупуването на поземлени имоти по ал. 1 се извършва със средства от бюджета на Изпълнителната агенция по горите и/или със средства на държавните предприятия.

(2) С предимство се купуват горски и земеделски територии, граничещи с държавните горски територии, разположени в защитени територии и защитени зони, както и защитни и специални горски територии.

(3) В обявлението по ал. 1 се посочват имотите по общини и землища, в които държавата желае да закупи имоти, както и методиката за избор на предложенията.

(4) В едномесечен срок от публикуването на обявлението по ал. 1 заинтересованите лица правят писмено предложение до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, в което съобщават офертата си. Към офертата се прилага документ за собственост и скица на имота.

(5) В двумесечен срок от публикуването на обявлението, комисия, назначена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, разглежда получените оферти и прави предложение за закупуване на имотите. За работата на комисията се изготвя протокол.

(6) Протоколът по ал. 5 се предоставя на министъра на земеделието и храните, придружен със становище от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, проект на решение за закупуване на имотите на лицата, чиито предложения са приети и проект на договор.

(7) Въз основа на решението по ал. 6, министърът на земеделието и храните сключва договори с лицата, определени за продавачи с решението, за закупуване на имотите им.

(8) Договорът по ал. 7 влиза в сила от датата на вписването му в службата по вписване по местонахождението на имота.

(9) Когато предмет на сделката е земеделска територия, от датата на влизане в сила на договора, закупените поземлени имоти стават горски територии – държавна собственост.

(10) След влизане в сила на договора, копие от него се изпраща на съответните общински служби по земеделие, за отразяване на имотите като горска територия в картата на възстановената собственост, а за територии с одобрена кадастрална карта – на съответната служба по геодезия, картография и кадастър, за изменение в кадастралната карта.

(2) Продажба по ал. 1 може да се извършва:

1. за прекратяване на съсобственост върху горски територии между държавата и други съсобственици;

2. когато с влязъл в сила общ устройствен план е предвидена промяна на предназначението на горската територия.

(3) В случаите по ал. 2, т. 1 продажбата се извършва без провеждане на търг, когато другите съсобственици са приели предложението за продажба по реда на Закона за собствеността.

(4) В случаите по ал. 2, т. 1, когато съсобствеността е между държавата и горско сдружение, продажбата се извършва без провеждане на търг, като съгласието за закупуване на горските територии се дава от ръководния орган на съответното сдружение.

(2) В обявлението по ал. 1 се изброяват общината, землището, номерата на имотите, площта им, координатите на граничните точки, началната цена за провеждане на търга, времето и мястото за провеждане на търга и за закупуване на тръжната документация.

(3) Когато определената по реда на наредбата по чл. 83, ал. 2 цена за продажба на горските територии - предмет на търга, е по-ниска от тяхната данъчна оценка, търгът се провежда при начална цена, равна на данъчната оценка.

(4) Приходите от продажбата на горски територии постъпват в бюджета на Изпълнителната агенция по горите и се разходват само за закупуване на горски и земеделски територии, както и за създаване на нови гори.

(2) Замяната на поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост, чиято оценка, определена по реда на наредбата по чл. 83, ал. 2, е над 500 000 лв., с поземлен имот в горски територии - собственост на физически или юридически лица, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните.

(3) Замяна по ал. 1 и 2 може да се извърши само в случай, че тя е:

1. способ за прекратяване на съсобственост върху горски територии между държавата и други съсобственици;

2. начин за изпълнение на задължения на държавата, произтичащи от международен договор;

3. необходима във връзка със строителството на обекти с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията или на национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост;

4. необходима във връзка със строителството на общински обекти от първостепенно значение по смисъла на Закона за устройство на територията, които са публична общинска собственост;

5. способ за промяна на собствеността върху съществуващи горски автомобилни пътища или части от тях между държавата, общини и горски сдружения.

(4) В случаите по ал. 3, т. 1, придобиваните от държавата поземлени имоти в следствие на замяната, трябва да граничат с горски територии – държавна собственост.

(5) Не се допуска замяна когато:

1. върху имотите - собственост на трети лица, са учредени ипотека или други вещни права.

2. разликата в стойностите на имотите, предмет на замяна, определени по реда на наредбата по чл. 83, ал. 2, е по-голяма от 5 %,

3. имотите, предмет на замяна са отдадени под наем или под аренда;

4. в резултат на замяната се раздробява държавна собственост.

(6) В случаите, в които разликата в стойността на имотите е до 5% и държавният имот е с по-ниска стойност, държавата не дължи доплащане.

(7) В случаите по ал. 3, т. 2-5, с договора за замяна се определя и срокът за изграждане на обекта или съоръжението, мотивирали решението за замяна. При неспазване на условията по договора, министърът на земеделието и храните разваля договора по съдебен ред.

(2) Към заявлението по ал. 1 заинтересованото лице прилага:

1. оценка на предлаганите от него поземлени имоти;

2. скици и документ за собственост на имотите по т. 1,

(3) Заявлението се подава в съответната регионална дирекция по горите по местонахождение на имота – собственост на заинтересованото лице.

(4) Когато заявител е държавно предприятие по чл. 164, въз основа на представените документи по ал. 2, регионалната дирекция по горите изисква от общинската служба по земеделие по местонахождение на имотите служебно удостоверение и скица на имота, както и становище на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.

(5) По всяко заявление регионалната дирекция по горите комплектова преписка, към която прилага документите по ал. 2 и 4, както и оценка на имотите – държавна собственост и я изпраща със становище в Изпълнителната агенция по горите.

(6) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, дава становище по заявлението за замяна в едномесечен срок от постъпване на преписката по ал. 5, за което уведомява заявителя.

(7) При положително становище по заявлението, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите предлага на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за замяна.

(8) Заповедта за замяна:

1. определя цената на всеки от имотите - предмет на замяната;

2. съдържа описание на имотите и документите, удостоверяващи правото на собственост;

3. определя размерът на режийните разноски, държавната такса и дължимият данък, които са за сметка на заявителя.

(9) Заповедта по ал. 8 се връчва на заявителя и се публикува на интернет страницата на ИАГ.

(10) В едномесечен срок от връчването на заповедта, заявителят заплаща дължимите данъци, такси и разноски.

(11) Въз основа на влязлата в сила заповед и извършените плащания министърът на земеделието и храните сключва договор., който се вписва от заявителя в службите по вписване по местонахождението на имотите за негова сметка. Договорът влиза в сила от датата на вписването му.

(2) Предложение за уедряване на поземлени имоти в горски територии, могат да подават и държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, и общините.

(3) Предложението по ал. 1 и 2 се подава от заинтересованите лица до министъра на земеделието и храните, придружено с писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти.

(4) Министърът на земеделието и храните се произнася писмено по предложението в двумесечен срок от получаването му. Когато становището е положително, заинтересованите лица изработват за собствена сметка план за уедряване на горските територии.

(5) Планът за уедряване може да включва горски територии - държавна и/или общинска собственост и/или горски територии - собственост на физически или юридически лица. Горски територии - държавна и общинска собственост могат да се включват в плана за уедряване, при условие че не се допуска разпокъсване на целостта им.

(6) Имотите на всеки участник в плана за уедряване се проектират така, че да съответстват по парична равностойност на имотите му преди уедряването. Оценките се изготвят по реда на наредбата по чл. 83, ал. 2. Разходите по изготвяне на оценките са за сметка на заинтересованите лица.

(7) Възлагането, разработването и приемането на плана за уедряване, промяната в картата на възстановената собственост или в кадастралната карта и издаването на документи за собственост на новообразуваните имоти става по реда и при условията на чл. 84, чл. 85, чл. 87, чл. 92, ал. 2, чл. 94, ал. 2-5 и чл. 96, ал. 2-4, от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като в комисията по чл. 94, ал. 3 задължително участва представител на регионалната дирекция по горите, по местонахождение на имотите.

(8) Уедрените горски територии, придобити по реда на ал. 1-7, не могат да се раздробяват чрез разпоредителни сделки за срок 10 години от уедряването им.

(9) Физически или юридически лица, придобили в резултат на уедряване горски територии – държавна или общинска собственост, не могат да променят предназначението им за срок 10 години от влизането в сила на плана за уедряването.
Чл. 38. (1) Безвъзмездното разпореждане с движими вещи и недвижими имоти, които не са горски територии, се допуска само когато се извършва между:

1. 
   държавните предприятия по този закон;
   
2. 
   Изпълнителната агенция по горите, нейните структури и специализирани териториални звена;
   
3. 
   държавните предприятия по този закон и Изпълнителната агенция по горите, нейните структури и специализирани териториални звена.
   

(2) Разпореждането с горски територии, които не са държавна и общинска собственост, се извършва в нотариална форма.

(2) Поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, могат да се отдават под наем или под аренда по реда на този закон, при условие че не се променят функциите на територията, не се възпрепятства осъществяването на други дейности в нея и не се увреждат почвите.

(3) Поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, предоставени под наем или под аренда по реда на този закон, не могат да се пренаемат или преарендуват, както и да се ползват съвместно по договор с трети лица.

(4) Ежегодно министърът на земеделието и храните по предложение на директорите на държавните предприятия, утвърждава начални цени за провеждане на търгове за отдаване под наем и аренда на поземлени имоти в горските територии.

(2) Отдаването под наем на поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, се извършва след провеждане на търг от директора на съответното предприятие или оправомощено от него длъжностно лице, по реда на Закона за държавната собственост. Заповедите по чл. 13, ал. 2 и 3 от Закона за държавната собственост се издават от директора на предприятието. Въз основа на резултатите от търга се сключва договор за наем.

(3) Поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, могат да се отдават под наем от органа по ал. 2 без провеждане на търг:

1. на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност – за осъществяване на техните нестопански дейности;

2. за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението;

3. когато същите представляват междуредия в новосъздадени горски култури и невъзобновени сечища и се предоставят за земеделско ползване;

4. когато територията се отдава под наем за срок по-кратък от една година.

5. за поставяне на временни пчелини по смисъла на Закона за пчеларството;

6. за поставяне на преместваеми обекти, необходими за изпълнението на дейностите по сключени дългосрочни договори по чл. 97 и чл. 113.

(4) Отдаването под наем на поземлени имоти в горски територии – държавна собственост по реда на ал. 3 се извършва по цени, не по-ниски от утвърдените по реда на чл. 40, ал. 4. В случаите по ал. 3, т. 5 отдаването под наем е безвъзмездно.

(5) Срокът за отдаване под наем на имотите, не може да бъде по-дълъг от 10 години, а в случаите по ал. 3, т. 3 – не по-дълъг от 3 години.

(6) Средствата от наеми постъпват в съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.

(2) Отдаването под наем на недвижими имоти, които не са горски територии и са предоставени за управление на държавните предприятия, се извършва от директора на предприятието след съгласуване с министъра на земеделието и храните, по реда на Закона за държавната собственост.

(2) Задължението по ал. 1 се прилага и в случаите на прекратяване на договора.

(2) Обект на договора за аренда могат да бъдат и съществуващите в съответния имот сгради, машини и съоръжения, обслужващи дейностите по договора.

(3) Поземлените имоти в горските територии по ал. 1 се предоставят под аренда след провеждане на търг от директора на съответното предприятие или оправомощено от него длъжностно лице, по реда на Закона за държавната собственост. Заповедите по чл. 13, ал. 2 и 3 от Закона за държавната собственост се издават от директора на предприятието.

(4) Арендните отношения се уреждат с договор за аренда. С договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане.

(5) Сроковете и начинът на плащане по договора за аренда се уреждат в договора. За всяка календарна година размерът на арендното плащане не може да бъде по-малък от утвърдените по реда на чл. 40, ал. 4 цени.

(6) Срокът на договора за аренда не може да е по-дълъг от 30 години.

(7) Средствата от арендното плащане постъпват в съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.
Чл. 47. (1) Добивите, получени от отдадените под аренда поземлени имоти в горски територии, в резултат на дейността, за която е сключен договора, са собственост на арендатора.

(2) Не може да бъде предмет на договора за аренда ползването на дървесина и недървесни горски продукти, с изключение на такива, създадени в резултат на дейността на арендатора, за която е сключен договора.

(2) Задължението по ал. 1 се прилага и в случаите на прекратяване на договора.

(2) Арендаторът е длъжен да застрахова съществуващите в съответния имот сгради, машини и съоръжения, обслужващи горскостопанските дейности, които са обект на договора.

(2) Задължението по ал. 1 се прилага и в случаите на прекратяване на договора.

1. 
   държавните предприятия;
   
2. 
   Изпълнителната агенция по горите, нейните структури и специализирани териториални звена;
   
3. 
   държавните предприятия и Изпълнителната агенция по горите, нейните структури и специализирани териториални звена.
   

1. стълбове за въздушни електропроводи;

2. стълбове за телекомуникационно оборудване, радио и телевизионно разпространение, съобщителни линии, безжичен интернет и други съоръжения на техническата инфраструктура;

3. стълбове за лифтове и влекове;

4. сгради и съоръжения, свързани с управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите и дивеча, независимо от тяхната собственост:

а) автомобилни горски пътища;

б) заслони за обществено ползване;

в) ферми за отглеждане на дивеч, риболюпилни и рибарници;

г) посетителски и информационни центрове, които не включват помещения за постоянно или временно обитаване;

д) горски и ловни кантони, които не включват помещения за постоянно или временно обитаване;

е) контролни горски пунктове, които не включват помещения за постоянно или временно обитаване;

5. основите на съоръжения от ветрогенераторни и фотоволтаични паркове.

(2) Правото на строеж се учредява безсрочно или за определен срок:

1. от Министерския съвет - за горски територии - публична държавна собственост, с изключение на случаите, когато правото на строеж се учредява за изграждане на обекти по ал. 1, т. 4;

2. от министъра на земеделието и храните - за поземлени имоти в горски територии, частна държавна собственост:

а) за стълбовете на въздушни електропроводи над 20 кV;

б) за стълбове за лифтове и влекове;

в) за обектите по ал. 1, т. 5.

3. от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите – за поземлените имоти в горските територии, частна държавна собственост, извън посочените в т. 1 и 2, както и за изграждане в горски територии, публична държавна собственост, на обекти по ал. 1, т. 4;

4. от кмета на общината, след решение на общинския съвет – за поземлени имоти в горски територии, общинска собственост;

5. от собственика – за останалите поземлени имоти в горски територии.

(3) Право да изграждат обекти по ал. 1, т. 4, б. „в” – „е” без промяна на предназначението на територията имат:

1. структурите на Изпълнителната агенция по горите;

2. държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства;

3. физически лица, юридически лица и общини - собственици на поземлени имоти в горски територии с площ не по-малка от 100 ха.;

4. обединения на собственици на горски територии с обща площ на имотите им не по-малка от 100 ха.

1. министъра на земеделието и храните – за поземлените имоти в горските територии, публична държавна собственост, както и за обектите, посочени в чл. 53, ал. 2, т. 2;

2. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите – за поземлените имоти в горски територии, частна държавна собственост, извън посочените в т. 1;

3. кмета на общината – за поземлени имоти в горски територии, общинска собственост;

4. собственика – за останалите поземлени имоти в горски територии.

(2) За учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии за изграждане на обекти, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, искането за предварително съгласуване се прави от съответните министри и ръководители на ведомства.

(3) Искането за предварително съгласуване за учредяване право на строеж за поземлени имоти в горските територии – държавна и общинска собственост се придружава от следните документи:

1. скица на имота от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, съгласувана от съответната регионална дирекция по горите по местонахождение на имота;

2. задание за изработване на подробен устройствен план, изготвени в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията;

(4) В едномесечен срок от постъпване на искането, лицата по ал. 1 се произнасят по него. Решението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс и може да се обжалва при условията и по реда на същия.

(5) Когато искането е за поземлен имот в горска територия - държавна собственост, органът по ал. 1, т. 1 и 2, преди произнасяне по него, служебно изисква становище от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.
Чл. 55. (1) За учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост се подава заявление по образец до органа, дал предварително съгласуване за учредяване правото на строеж, комплектовано със следните документи:

1. скица на имота от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, съгласувана от съответната регионална дирекция по горите по местонахождение на имота;

2. одобрен подробен устройствен план и удостоверение, че актът за одобряването му е влязъл в сила, издадено от органа, който го е одобрил;

3. оценка на имота.

(2) Заявленията за учредяване право на строеж се разглеждат по реда на тяхното постъпване.

(3) Органът по чл. 54, ал. 1 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му, като учредява право на строеж върху горската територия или постановява отказ.

(4) За учредяване на право на строеж върху поземлени имоти в горски територии – държавна собственост се заплаща годишна цена, определена с наредба на Министерския съвет. За учредяване на право на строеж върху поземлени имоти в горски територии - общинска собственост се заплаща цена, определена с наредба на общинския съвет.

(5) В акта за учредяване на правото на строеж се посочва цена за учреденото вещно право за първата календарна година, през която е сключен договора.

(6) Актовете по алинея 3 се съобщават по реда на Административнопроцесуалния кодекс и могат да се обжалват при условията и по реда на същия.

(7) Цената по ал. 5 се заплаща в тримесечен срок от влизането в сила на акта за учредяване на правото на строеж. В случай, че цената не бъде заплатена в определения срок, правата на лицето, в чиято полза е учредено правото на строеж, се погасяват.

(8) Въз основа на влезлия в сила акт за учредяване на правото на строеж и извършеното плащане по ал. 7 се сключва договор между заявителя и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, съответно кмета на общината. Договорът се вписва от заявителя в службата по вписвания по местонахождение на имота и копие от вписания договор се изпраща в съответната регионална дирекция по горите.
Чл. 56. (1) Ежегодно изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите или оправомощено от него длъжностно лице, уведомява лицето, в полза на което е учредено правото на строеж, за размера на дължимата от него цена за съответната календарна година, определена съобразно наредбата по чл. 83, ал. 2.

(2) В тримесечен срок от уведомяването по ал. 1, лицето, в полза на което е учредено правото на строеж, заплаща дължимата цена за текущата календарна година.

(3) Правата на лицето, в полза на което е учредено правото на строеж се погасяват:

а) в случай на неплащане на дължимата цена в срока по ал. 2;

б) ако правото не се упражни в продължение на 5 години.

(4) Средствата от учреденото право на строеж постъпват в съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.

Чл. 57. Учредяването на право на строеж за изграждане на обекти по чл. 53, ал. 1, т. 4 се извършва безвъзмездно когато:

1. се учредява върху поземлен имот в горска територия – държавна собственост в полза на структури на Изпълнителната агенция по горите, държавни горски стопанства, държавни ловни стопанства и учебно-опитни горски стопанства;

2. се учредява върху поземлен имот в горска територия – общинска собственост в полза на съответната община.
Чл. 58. Правото на строеж върху поземлени имоти в горски територии, които не са държавна и общинска собственост, се учредява в нотариална форма.
Чл. 59. (1) Дървесината от поземлените имоти в горските територии – държавна и общинска собственост, върху които е учредено право на строеж, е собственост на заявителя.

(2) Добивът и разпореждането с дървесината по ал. 1 се организира от заявителя по реда на този закон за негова сметка.

(3) След изтичане на срока, за който е учредено правото на строеж, лицето, в полза на което е учредено правото на строеж е длъжно да премахне постройките, съоръженията и основите им и да извърши възстановяване на терена. Възстановяването се извършва за негова сметка, в едногодишен срок от погасяване правото на строеж.
Чл. 60. (1) Сервитут върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за:

1. въздушни и подземни електропроводи, надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, водопроводи, канализации, кабели и други елементи на техническата инфраструктура;

2. телефонни, телеграфни, радиосъобщителни и други линии;

3. лифтове и влекове;

4. обхвата на съоръжения от ветрогенераторни и фотоволтаични паркове.

(2) Сервитут върху поземлени имоти в горски територии, се учредява безсрочно или за определен срок от:

1. от Министерския съвет - за поземлени имоти в горски територии - публична държавна собственост;

2. от министъра на земеделието и храните - за поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост:

а) за въздушни електропроводи над 20 кV;

б) за лифтове и влекове;

в) за обектите по ал. 1, т. 4.

3. от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите – за поземлени имоти в горски територии– частна държавна собственост, извън посочените в т. 1 и 2;

4. от кмета на общината, след решение на общинския съвет – за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;

5. от собственика – за останалите поземлени имоти в горски територии.

1. министъра на земеделието и храните – за поземлени имоти в горски територии – публична държавна собственост, както и за обектите, посочени в чл. 60, ал. 2, т. 2;

2. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите – за поземлени имоти в горски територии, частна държавна собственост, извън посочените в т. 1;

3. кмета на общината – за поземлени имоти в горски територии, общинска собственост;

4. собственика – за останалите поземлени имоти в горски територии.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. скица на имота от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, съгласувана от съответната регионална дирекция по горите по местонахождение на имота;

2. одобрен подробен устройствен план и удостоверение, че актът за одобряването му е влязъл в сила, издадено от органа, който го е одобрил;

3. документ за определяне цената за сервитута за първата календарна година;

4. влязло в сила решение или становище, когато такова се изисква по глава шеста от Закона за опазване на околната среда, и/или решение за оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитена зона, когато такова се изисква по Закона за биологичното разнообразие.

(3) Когато за изграждането на обект или съоръжение в горски територии е необходимо учредяване право на строеж и сервитут, заявленията се разглеждат едновременно.

(4) Заявленията за учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски територии се разглеждат по реда на тяхното постъпване.

(5) Органът по ал. 1, т. 1-3 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му, като учредява сервитут или постановява отказ. Когато искането е за поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, органът по ал. 1, т. 1 и 2, преди произнасяне по него, служебно изисква становище от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.

(6) За учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост се заплаща годишна цена, определена с наредбата по чл. 83, ал. 2.

(7) В акта за учредяване на сервитута се посочва цена за сервитута за първата календарна година, през която е сключен договора.

(8) Актовете по алинея 5 се съобщават по реда на Административнопроцесуалния кодекс и могат да се обжалват при условията и по реда на същия.

(9) Цената по ал. 7 се заплаща в тримесечен срок от влизането в сила на акта за учредяване на сервитут. В случай, че цена не бъде заплатена в определения срок, правата на лицето, в чиято полза е учреден сервитута, се погасяват.

(10) Въз основа на влезлия в сила акт за учредяване на сервитут и извършеното плащане на дължимата цена, се сключва договор между заявителя и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, съответно кмета на общината. Договорът се вписва от заявителя в службата по вписвания по местонахождение на имота и копие от вписания договор се изпраща в съответната регионална дирекция по горите.

(11) Цената за учредения сервитут постъпва в съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.
Чл. 62. Сервитутът върху поземлени имоти в горски територии, които не са държавна или общинска собственост, се учредява от собственика в нотариална форма.
Чл. 63. (1) Ежегодно органът по чл. 61, ал. 1, т. 1-3 уведомява лицето, в полза на което е учреден сервитута, за размера на дължимата от него цена за съответната календарна година, определена съобразно наредбата по чл. 83, ал. 2.

(2) В тримесечен срок от уведомяването по ал. 1, лицето, в полза на което е учреден сервитута заплаща дължимата цена за учредения сервитут за текущата календарна година.

(3) Правата на лицето, в полза на което е учреден сервитута се погасяват в случай на неплащане на дължимата цена в срока по ал. 2.

Чл. 64. Титулярът на сервитута е длъжен за своя сметка да поддържа територията, върху която е учреден сервитута, в състояние, което да гарантира безопасната експлоатация на съоръженията.

Чл. 65. (1) Собствеността върху дървесината от поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост, върху които са учредени сервитути, е на титуляра на сервитута, когато това е предвидено в акта за учредяване на сервитута.”

(2) Добивът и разпореждането с дървесината по ал. 1 се организира от заявителя по реда на този закон за негова сметка.

1. за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства - за срок не по-дълъг от 3 години;

2. на държавни училища, на научни институти и на юридически лица на бюджетна издръжка, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите - безсрочно.

3. за извършване на теренни проучвания на археологически ценности - за срок не по-дълъг от 3 години;

(2) Право на ползване върху поземлени имоти в горски територии, се учредява от:

1. Министерския съвет – в случаите по ал. 1, т. 2 и 3, за поземлени имоти в горски територии - държавна собственост;

2. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите – в случаите по ал. 1, т. 1, за поземлени имоти в горски територии - държавна собственост;

3. кмета на общината, след решение на общинския съвет – за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;

4. собственика на горската територия – за случаите, извън посочените в т. 1-3.
Чл. 67. (1) За учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии се подава заявление по образец до:

1. министъра на земеделието и храните – когато правото на ползване се учредява на държавни училища, научни институти и юридически лица на бюджетна издръжка, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите, както и за извършване на теренни проучвания на археологически ценности;

2. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите – за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства;

3. кмета на общината – за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;

4. собственика – за случаите, извън посочените в т. 1-3.

(2) Когато заявлението по ал. 1 е за горски територии – държавна или общинска собственост, към същото се прилага скица на имота с обозначени координатни точки от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, а когато правото на ползване се учредява за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства и:

1. разрешение за търсене и/или проучване, издадено по реда на Закона за подземните богатства;

2. влязло в сила решение или становище, когато такова се изисква по глава шеста от Закона за опазване на околната среда, и/или решение за оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитена зона, когато такова се изисква по Закона за биологичното разнообразие;

3. оценка на имота.

(3) Заявленията се разглеждат по реда на тяхното постъпване.

(4) Лицето по чл. 67, ал. 1, т. 1-3 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му, като учредява право на ползване или постановява отказ. Когато искането е за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства или за извършване на теренни проучвания на археологически ценности, органът по ал. 1, т. 1 и 2, преди произнасяне по него, служебно изисква становище от съответното държавно горско предприятие или държавно ловно стопанство.

(5) Актовете по алинея 4 се съобщават по реда на Административнопроцесуалния кодекс и могат да се обжалват при условията и по реда на същия.

(2) Учредяването на право на ползване върху поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост в полза на държавни учебни заведения, научни институти и юридически лица на бюджетна издръжка, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите, както и за извършване на теренни проучвания на археологически ценности, се извършва безвъзмездно.

(3) Цената по ал. 1 се заплаща в тримесечен срок от влизането в сила на акта за учредяване право на ползване. В случай, че цената не бъде заплатена в определения срок, правата на лицето, в чиято полза е учредено правото на ползване, се погасяват.

(4) Въз основа на влезлия в сила акт за учредяване право на ползване, а в случаите по ал. 1 и след извършено плащане, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите, съответно кметът на общината, сключва договор със заявителя. Договорът се вписва от заявителя в службата по вписвания по местонахождение на имота и копие от вписания договор се изпраща в съответната регионална дирекция по горите.

(5) Цената за учреденото право на ползване постъпва в съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.

(6) Правото на ползване за поземлени имоти в горски територии, които не са държавна и общинска собственост, се учредява от собственика в нотариална форма.

(2) Добивът и разпореждането с дървесината по ал. 1, се организират от титуляра на правото на ползване по реда на този закон за негова сметка.

(3) След изтичане на срока, за който е учредено правото на ползване по чл. 66, ал. 1, т. 1 и 3, титулярът на правото на ползване е длъжен да извърши рекултивация на терена. Рекултивацията се извършва за негова сметка, в едногодишен срок от погасяване правото на ползване. Рекултивацията се извършва по условията и реда на наредба, определена в Закона за опазване на земеделските земи.