Раздел ІІІ. Паша в горските територии

1. със заповед на министъра на земеделието и храните или оправомощени от него длъжностни лица – за горските територии, държавна собственост;

2. с решение на общинския съвет – за горските територии, общинска собственост.

(2) За заплатената по ал. 1 цена, на лицето се издава документ, в който се посочват вида и броя на животните.

(3) Пашата на селскостопански животни в горските територии – собственост на физически и юридически лица се извършва след писмено съгласие на собственика.
Чл. 121. Забранява се:

1. пашата в горски територии на селскостопански животни без пастир;

2. пашата в поройните и ерозираните горски територии, дендрариумите, одобрени и регистрирани източници за производство на горски репродуктивни материали и в горските разсадници;

3. пашата в горските култури и младите насаждения от семенен произход и в издънковите насаждения, докато достигнат височина 3 м.;

4. пашата в горски територии, в които е започнало или е възможно естественото им възобновяване.

5. нощната паша в горските територии;

6. пашата на свине в дивечовъдните участъци на държавните горски стопанства и в ловностопанските райони на държавните ловни стопанства.
Чл. 122. (1) Ежегодно, в срок до края на месец февруари, кметът на населеното място издава заповед, с която се посочват горските територии, в които е забранена пашата на селскостопански животни. Заповедта се обявява на видно място в сградите на съответната община и кметство.

(2) Горските територии, в които е забранена пашата на селскостопански животни се определят от:

1. директора на държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство – за горските територии, държавна собственост;

2. от собствениците – за горските територии, извън посочените в т. 1.

(3) Заповедта по ал. 1 се издава при съобразяване с ограниченията и забраните, предвидени в заповедите за обявяване и в плановете за управление на защитени територии и защитени зони.

Раздел ІV.

Износ и внос на необработен дървен материал и на диворастящи гъби

Чл. 123. (1) Износът на необработен дървен материал и на диворастящи гъби се извършва след издаване на удостоверение за износ от министъра на земеделието и храните или от упълномощени от него длъжностни лица. Удостоверението е със срок на валидност три месеца от датата на издаването му.

(2) За издаване на удостоверение за износ на необработен дървен материал, заинтересованото лице представя:

1. договор със собственика на гората за ползване на дървесината и/или фактура за закупуване на дървесината;

2. външнотърговски договор и/или проформа фактура;

3. документ за платена такса за издаване на удостоверението.

4. попълнен от износителя образец на удостоверение за износ;

(3) За издаване на удостоверение за износ на диворастящи гъби заинтересованото лице представя:

1. документ за заплатена цена за събиране на недървесни горски продукти, договор за наем или фактура, издадена от собственика;

2. попълнен от износителя образец на удостоверение за износ;

3. външнотърговски договор и/или фактура;

4. документ за платена такса за издаване на удостоверението.

(4) Органът по ал. 1 отказва или разрешава износа в деня на представяне на удостоверението. Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) За издаване на удостоверението по ал. 1 се събират такси, определени с тарифа на Министерския съвет.

(6) Министърът на земеделието и храните със заповед може временно да забрани износа на необработен дървен материал от определени дървесни видове и/или размери, както и на диворастящи гъби.
Чл. 124. (1) Компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕО) 2173/2005 на Съвета от 20 декември 2005г. за установяване на схема на разрешителни FLEGT за вноса на дървесина в Европейската общност (Обн. OB L 347, 30.12.2005) е Агенция „Митници”.

(2) При осъществяване на проверки за установяване съответствието на пратки с данните от съответното разрешително, дейността на Агенция „Митници” се подпомага от Изпълнителната агенция по горите.

Защита на горските територии от болести и вредители и други повреди

Чл. 127. Защитата на горските територии от болести, вредители и други повреди се извършва чрез:

1. профилактични и карантинни мероприятия;

2. провеждане на наблюдения, обследвания и сигнализация за появата, развитието и разпространението на причинителите на болести, насекоми, плевели и други вредители;

3. оценка и мониторинг на въздействието на абиотични и биотични фактори върху състоянието на горскодървесната растителност;

4. провеждане на растителнозащитни мероприятия и борба с вредителите, включваща биологични, химични, физико-механични и интегрирани методи и средства.

(2) Изпълнителната агенция по горите, регионалните дирекции по горите и лесозащитните станции оказват методическо ръководство, консултират собствениците на гори, дават предписания и извършват контрол по защитата на горите от болести, вредители и други повреди.

(3) Държавните предприятия, учебно-опитните горски стопанства и собствениците на горски територии изпълняват предписанията на органите по ал. 2 за защитата на горите от болести, вредители и други повреди.
Чл. 130. Защитата на горските територии от болести и вредители и други повреди се организира и провежда при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните.
Чл. 131. (1) Защитата на горските територии от болести и вредители и други повреди се организира и осъществява от собствениците, съответно от лицата, на които територията е предоставена за управление за тяхна сметка.

(2) В случаите на широкомащабно разпространение на болести и вредители в горските територии, защитата се организира и контролира от лесозащитните станции за сметка на държавния бюджет.

(2) Растителнозащитните средства и препарати се прилагат при условия и по начин, определени с наредба на министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на околната среда и водите, с министъра на здравеопазването и с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) Планирането на мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари е за сметка на държавния бюджет.

(3) Изпълнението и поддържането на мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари се организира и осъществява от собствениците, съответно от лицата, на които територията е предоставена за управление, за тяхна сметка.

(4) Условията и редът за проектиране на мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари се определят с наредбата по чл. 18, ал. 1.

(2) Заповедта по ал. 1 се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, интернет страниците на съответната областна администрация, регионална дирекция по горите, Изпълнителната агенция по горите или по друг подходящ начин.

(2) Паленето на огън и извършването на огневи работи в горските територии е забранено, освен в случаите, определени в наредбата по ал. 1.

(3) По време на пожароопасния сезон се забранява паленето на открит огън и извършването на огневи работи на разстояние по-малко от 100 м. от границите на горските територии.
Чл. 137. (1) Собствениците на линейни обекти, както и на съоръжения, преминаващи или попадащи в горските територии, са задължени за собствена сметка:

1. да ги поддържат целогодишно в пожаробезопасно състояние, като ги почистват периодично от дървета, клони, храсти, сухи треви и от други горими материали;

2. да кастрят клоните на дърветата в непосредствена близост до обекта или съоръжението;

3. да определят особено опасните в пожарно отношение места и да ги обезопасяват;

(2) Физическите лица, преминаващи или пребиваващи в горските територии, са длъжни да спазват правилата за пожарна безопасност в тях.

(3) Сдруженията на ловците, на риболовците и на туристите в България чрез своите органи инструктират членовете си за правилата за пожарна безопасност в горските територии преди всеки излет.

(4) Началниците на военните поделения и части, са длъжни при повеждане на полеви занятия и учения, да осигурят спазването на правилата за пожарна безопасност и да предприемат действия за недопускане на пожари и за своевременното им потушаване.
Чл. 138. Органите по пожарна безопасност и спасяване и служителите на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури имат право да спират дейности или машини и съоръжения, които не отговарят на изискванията за пожарна безопасност или създават опасност за възникване на горски пожари.
Чл. 139. (1) Изпълнителната агенция по горите и регионалните дирекции по горите, съвместно с органите по пожарна безопасност и спасяване, осъществяват контрол по изпълнението на предвидените противопожарни мерки и мероприятия в горските територии.

(2) Непосредственото организиране на борбата с горски пожари се извършва от органите по пожарна безопасност и спасяване със съдействието на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, общините, собствениците и ползвателите на горски територии, както и на лицата, извършващи дейности в тях.

(2) Директорите на държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства организират специализирани групи от служители и работници за действия при гасене на горски пожари.

(3) Редът за действие на доброволните формирования и специализираните групи по ал. 1 и 2, при гасене на горски пожари, се определят с наредбата по чл. 136, ал. 1.
Чл. 141. Всяко лице, забелязало пожар в горските територии, е длъжно незабавно да предприеме действия за уведомяване на центровете за приемане на спешни повиквания към Единния европейски номер 112.

Глава седма.

ДОСТЪП ДО ГОРИТЕ
Чл. 142. (1) Достъпът до горските територии е свободен, на собствен риск, без да се нарушават горските екосистеми, при спазване указанията на горската администрация и собственика на горската територия.

(2) Достъпът до горските територии, предоставени за управление на други ведомства във връзка с отбраната и сигурността на държавата, се определя с акт на ръководителя на съответното ведомство.

(3) Достъпът до защитените територии се определя със заповедта за тяхното обявяване.

(4) Без разрешение по този закон се забранява достъпа до:

1. горски територии, в които се провежда добив на дървесина и за това обстоятелство е поставена обозначителна табела;

2. горските разсадници;

(5) Разрешението по ал. 4 се дава в писмена форма от лицето, стопанисващо съответната територия.
Чл. 143. Обозначаването на границите на имотите в горските територии не трябва да се извършва с ограждане или по друг начин, ограничаващ свободното придвижване на хора, диви животни и води, с изключение на обекти, за които това е предвидено в нормативен или административен акт.
Чл. 144. (1) С цел опазването и защитата на горските територии и дивеча или в интерес на здравето и безопасността на гражданите, директорът на регионалната дирекция по горите със заповед може временно, за срок до 3 месеца, да ограничи или да забрани достъпа до определена горска територия. Заповедта може да бъде издадена и по предложение на директора на съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство или на собственика на горската територия.

(2) Заповедта по ал. 1. се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, интернет страницата на регионалната дирекция по горите или по друг подходящ начин.

(3) Въз основа на заповедта по ал. 1, лицето, по чиято инициатива е ограничен достъпа до горската територия, поставя бариери или обозначителни табели.
Чл. 145. Наемателите и арендаторите на поземлени имоти в горски територии -държавна и общинска собственост могат да изискат чрез наемодателя или арендодателя си въвеждането на временни ограничения или забрани за достъп до площите ползвани от тях, когато това е необходимо за извършване на дейността им по договора при условията и по реда на чл. 144.
Чл. 146. (1) Пътни превозни средства могат да се движат в гората и по горските пътища само във връзка с изпълнение на горскостопански, селскостопански и ловностопански дейности.

(2) Обстоятелството, че пътното превозно средство ще се ползва за изпълнение на дейностите по ал. 1, се удостоверява с документ, издаден без заплащане на такса, от:

1. директора на държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство – когато дейността се извършва от стопанството или е възложена от него;

2. кметът на населеното място - в останалите случаи.

(3) Движението на пътни превозни средства, в т.ч. такива с висока проходимост, моторни шейни и каруци, когато не е свързано с изпълнение на горскостопански, селскостопански или ловностопански дейности, е допустимо само когато:

1. е дадено разрешение за това от директора на регионалната дирекция по горите или оправомощено от него длъжностно лице или

2. по пътища и трасета, които са специално обозначени за такива цели.

(4) Органите по ал. 2 и 3, съхраняват копие от издадените от тях удостоверения и разрешения в срок до една година от тяхното издаване.

(5) Управлението на велосипеди, както и ездата в гората са разрешени само по горските пътища и по обозначените за целта трасета.

(6) Собствениците на имоти, граничещи с горски територии, не могат да ограничават достъпа до горските пътища, в това число чрез ограждане или по друг начин, ограничаващ свободното им ползване.

(7) Условията и редът за движението по горските пътища, за поставяне на пътни знаци и техните образци, както и образците на документите за достъп до гората, се определят с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи.
Чл. 147. (1) Забранява се движението на пътни превозни средства и ездата по обозначените туристически пътеки, освен когато трасето на туристическата пътека съвпада с горски път.

(2) Обозначаването на нови туристически пътеки и трасета в горските територии се извършва със съгласие на собственика, съответно на лицата, на което територията е предоставена за управление.

(2) В срок до 7 дни преди датата на мероприятието, регионалната дирекция по горите може да определи допълнителни условия за провеждане на мероприятието, които са задължителни за организатора.

(3) Организаторът на мероприятието по ал. 1 осигурява:

1. съгласието на собственика или на лицето, управляващо територията;

2. пожарната безопасност на провежданото мероприятие;

3. почистването на територията и премахването на поставените преместваеми обекти.

(2) Договорът по ал. 1 се сключва от държавното горско стопанство, държавното ловно стопанство или общината и в него се посочва броя на пчелните семейства, мястото, на което ще бъдат поставени пчелините и срока на договора.

(2) Когато ограничението по ал. 1 е наложено по искане на трето лице, същото е солидарно отговорно с административния орган при компенсирането на собствениците на гори, съответно на лицата, на които е предоставено управлението на територията.

Чл. 152. (1) Строителство в горските територии се допуска само за изграждане на обекти по чл. 53, ал. 1, за които не е необходима промяна на предназначението на територията.

(2) Строителството на обекти по ал. 1 се разрешава при условията и по реда на Закона за устройство на територията, а за обектите по чл. 53, ал. 1, т. 4 - и въз основа на нормативи, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и храните и министъра на околната среда и водите.

(3) Собствениците на поземлени имоти в горски територии не могат да възпрепятстват извършването на ремонти и реконструкции на горски пътища.

(2) Горски автомобилни пътища - частна държавна собственост, могат да бъдат предоставени за управление на общини за изпълнение на техните функции, със заповед на министъра на земеделието и храните. Въз основа на заповедта министърът на земеделието и храните сключва договор, в който се уреждат правата и задълженията на двете страни.

(3) Когато част от горски автомобилен път е публична държавна собственост, предоставянето му за управление на общини се извършва по реда на ал. 1.

(4) Нормативите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация в горските пътища, както и тяхната класификация, се определя с наредбата по чл. 152, ал. 2.

1. временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина;

2. техникоукрепителни съоръжения за борба срещу ерозията и пороите;

3. временни пожаронаблюдателни кули;

4. ловно- и рибностопански съоръжения;

5. архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма;

6. съоръжения, осигуряващи опазването на културни ценности

7. стационари за мониторинг.

(2) Изграждането на сградите и съоръженията по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 152, ал. 2.

Глава девета.

СТРУКТУРА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ

Чл. 155. (1) Държавната политика в областта на горското стопанство се осъществява от министъра на земеделието и храните чрез Изпълнителната агенция по горите.

(2) Изпълнителната агенция по горите е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.

(3) Изпълнителната агенция по горите се ръководи от изпълнителен директор.

(4) Дейността и структурата на Изпълнителната агенция по горите се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 156. (1) За обсъждане на основни въпроси на горското стопанство към министъра на земеделието и храните се създава Национален съвет по горите като консултативен орган.

(2) Националният съвет по горите включва представители на Министерството на земеделието и храните, Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, Изпълнителната агенция по горите, държавните предприятия, собственици на гори и юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност е свързана с управлението и опазването на горите.

(3) Съставът на Националния съвет по горите, както и правилата за работата му, се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.

(4) Националният съвет по горите подпомага министъра на земеделието и храните при:

1. осъществяване на държавната политика в областта на горското стопанство;

2. изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с горското стопанство;

3. разрешаване на проблеми с висок обществен интерес в областта на горското стопанство.
Чл. 157. Изпълнителната агенция по горите:

1. подпомага разработването и координира изпълнението на Националната стратегия за развитие на горския сектор;

2. разработва стратегически план за развитие на горския сектор;

3. организира разработването и контролира изпълнението на областните планове за развитие на горските територии;

4. организира инвентаризацията на горските територии;

5. контролира разработването и изпълнението на горскостопанските планове;

6. организира разработването и контролира изпълнението на плановете за управление на природните паркове;

7. създава и подържа информационна система за горските територии и дейностите в тях;

8. изпълнява инвестиционната програма на министерство на земеделието и храните за горскостопански дейности;

9. изпълнява международни и национални програми и проекти в областта на горското стопанство.

10. участва в работата на помощните органи на Европейската комисия, подпомагащи дейността й в областта на горското стопанство и осъществява връзки с други международни организации;

11. контролира изпълнението на закона и упражнява общ надзор и методическо ръководство върху дейността на всички органи и лица, на които са възложени задължения по него;

12. дава информация, извършва консултации и предоставя административни услуги на граждани и собственици на гори, юридически лица и органи на държавната власт по въпроси, свързани с горското стопанство;

13. подпомага собствениците на гори в случаите, предвидени в закона;

14. координира и контролира защитата и опазването на горите, горския семеконтрол, научноизследователската и инженерно-внедрителската дейност;

15. осъществява взаимодействие с неправителствени организации за обезпечаване участието им при формиране и изпълнение на държавната политика в областта на горското стопанство;

16. изпълнява и други дейности, възложени със закон или с решение на Министерския съвет.
Чл. 158. (1) За приемане на проекти, планове и програми, научни и други разработки и предложения за внедряване в горското и ловното стопанство, планове и отчети за работата на специализираните териториални звена на Изпълнителната агенция по горите, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите със заповед назначава експертни съвети.

(2) Редът и условията за провеждане на заседанията на експертните съвети, се определят с правилник, утвърден от изпълнителния директор на агенцията.

(2) Регионалните дирекции по горите са юридически лица на бюджетна издръжка - структури на Изпълнителната агенция по горите.

(3) Районът на дейност на всяка от регионалните дирекции на горите, обхваща горските територии на територията на съответните цели области по Закона за административно-териториалното устройство на Република България, с изключение на Област София – град. В района на дейност на регионалните дирекции по горите се включват прилежащите ловностопански райони и водните обекти, ползвани за любителски риболов, а по отношение на контрола върху съхранението, транспортирането и преработването на дървесина и недървесни горски продукти – цялата територия на съответната област.

(4) Регионалните дирекции по горите осъществяват функциите на Изпълнителната агенция по горите, с изключение на посочените в чл. 157, т. 10 в определения им район на дейност.

(2) Специализираните териториални звена по ал. 1 са юридически лица на бюджетна издръжка - структури на Изпълнителната агенция по горите.

Чл. 161. (1) Структурите на Изпълнителната агенция по горите се ръководят от директори, с които изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите е сключил трудов договор след провеждане на конкурс.

(2) Директор на регионална дирекция по горите може да бъде лице с висше лесовъдско образование, с образователно-квалификационна степен “магистър”, с трудов стаж по специалността не по-малко от седем години, придобит след завършване на висшето образование.

(3) Директор на специализирано териториално звено може да бъде лице с висше образование, съответстващо на предмета на дейност на специализираното териториално звено, с образователно-квалификационна степен “магистър”, с трудов стаж по специалността не по-малко от седем години, придобит след завършване на висшето образование.
Чл. 162. Функциите и задачите на структурите и специализираните териториални звена на Изпълнителната агенция по горите се определят с устройствени правилници. Правилниците се утвърждават от изпълнителния директор на агенцията и се публикуват в „Държавен вестник”.
Чл. 163. (1) Дирекциите на природни паркове разработват годишни планове за дейностите по опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, поддържане и развитие на туристическата инфраструктура, образователни програми и други, в съответствие с плановете за управление на природните паркове.

(2) Годишните планове по ал. 1 се утвърждават от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.

(3) Дирекциите на природните паркове могат да възлагат на държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства или на трети лица правото да изпълняват поддържащи, направляващи, регулиращи, възстановителни и други природозащитни дейности на територията на природните паркове.
Глава десета.

ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Чл. 164. (1) За управление на горските територии – държавна собственост се създават държавни предприятия, съгласно приложение № 1.

(2) Предприятията по ал. 1 са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.

(3) Районите на дейност на държавните предприятия обхващат съответните райони, които образуват ниво 2, съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие.

(4) По предложение на министъра на земеделието и храните, Министерският съвет може да променя районите на дейност на държавните предприятия.
Чл. 165. Държавните предприятия по чл. 164 имат двустепенна структура:

1. централно управление

2. териториални поделения - държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства;

Чл. 166. (1) Основният предмет на дейност на държавните предприятия по чл. 164 е:

1. изпълнение на горскостопанските планове за горските територии – държавна собственост;

2. изпълнение на ловностопанските планове в държавните ловни стопанства и в държавните горски стопанства;

3. изпълнение на дейности, предвидени в плановете за управление на природните паркове в горските територии – държавна собственост;

4. организиране и провеждане на мероприятия по защита на горските територии – държавна собственост;

5. организиране и провеждане на противоерозионни мероприятия;

6. поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях;

7. организиране и възлагане проектирането и строителството в горите и земите в горските територии – държавна собственост;

8. създаване на нови гори върху земеделски територии;

9. опазване на горските територии – държавна собственост;

10. предоставяне и извършване на обществени услуги.

(2) Държавните предприятия могат да осъществяват и други дейности незабранени от закона, дейности, възложени им от министъра на земеделието и храните, както и такива, възложени им въз основа на договор.

Чл. 167. (1) За осъществяване на дейността на държавните предприятия по този закон, държавата предоставя за ползване и управление имущество – държавна собственост.

(2) Имуществото на държавните предприятия се състои от имущество, предоставено им от Министерския съвет или от министъра на земеделието и храните, имущество, придобито от тях в резултат на дейността им, както и от имущество, предоставено му от международни институции, местни и чуждестранни физически, юридически лица и други организации.

(3) Имуществото, придобито от държавните предприятия в резултат на дейността им е частна държавна собственост.

(4) Държавните предприятия не могат учредяват ипотеки и залози върху горските територии, предоставени им за управление.

(5) Имуществото на държавните предприятия, както и предоставените им за управление горски територии не могат да служат за обезпечаване задължения на трети лица.

(6) Държавните предприятия не могат да участват в търговски дружества, както и да създават такива.

(7) Срещу държавните предприятия не може да се открива производство по несъстоятелност.

(8) Държавните предприятия отговарят за задълженията си до размера на имуществото си по ал. 3.

(9) Държавните предприятия не подлежат на приватизация.

(10) Дейността на държавните предприятия, както и тяхното имущество не могат да бъдат обект на концесия по смисъла на Закона за концесиите.
Чл. 168. Органи на управление на държавните предприятия по чл. 164 са:

1. 
   министърът на земеделието и храните;
   
2. 
   управителният съвет;
   
3. 
   директорът.
   

Чл. 169. Министърът на земеделието и храните:

1. упражнява правата на собственост на държавата в държавните предприятия;

2. назначава и освобождава членовете на Управителните съвети;

3. назначава и освобождава директорите на държавните предприятия;

4. утвърждава правилници за организацията и дейността на държавните предприятия;

5. утвърждава годишните финансови планове на държавните предприятия;

6. взема решения за разпределение на печалбата и за покриване на загубата;

7. взема решения за изразходване на средствата по фондовете, създавани и управлявани от държавните предприятия;

8. одобрява годишните отчети за дейността на държавните предприятия;

9. взема решения за учредяване на вещни права и ипотеки и съгласува искания за отдаване под наем на имоти, които не са горски територии;

10. взема решения за закупуване, разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи с балансова стойност над 30 000 лева;

11. одобрява искания на държавните предприятия за ползване на кредити;

12. по предложение на управителния съвет на държавното предприятие взема решения за създаване и за закриване на териториални поделения на държавните предприятия и за определяне на района им на дейност;

13. осъществява дадените му със закон правомощия, свързани с дейността на държавните предприятия.
Чл. 170. (1) Управителният съвет на държавните предприятия се състои от трима членове, включително директора на предприятието, които се назначават от министъра на земеделието и храните за срок пет години.

(2) Министърът на земеделието и храните сключва договор за управление с всеки член на управителния съвет.

(3) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер, което е съпруг или роднина по права, по съребрена линия или по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет или с директора на предприятието.

(4) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на два месеца.

(5) Заседанията на управителния съвет се организират и ръководят от председателя на съвета. (6) Заседанието на управителния съвет е редовно, ако на него присъстват всички членове.

(7) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с мнозинство от всички членове. Управителният съвет може да взема решения и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението.

(8) Контролът по изпълнението на решенията на управителния съвет се осъществява от председателя на съвета.

(9) За заседанията на управителния съвет се водят протоколи, които се подписват от всички присъстващи членове.

(10) Министърът на земеделието и храните освобождава преди изтичането на срока на договора за управление член на управителния съвет, който:

1. не отговаря на изискванията на ал. 3;

2. нарушава условията, предвидени в договора за управление;

3. е подал писмено заявление за освобождаване;

4. по решение на министъра на земеделието и храните - с едномесечно предизвестие.
Чл. 171. (1) Управителният съвет:

1. избира измежду членовете си председател и заместник-председател;

2. приема проект на правилник за организацията и дейността на държавното предприятие и го предлага на министъра на земеделието и храните за утвърждаване;

3. приема годишния финансов план на държавното предприятие и го предлага на министъра на земеделието и храните за утвърждаване;

4. приема годишния финансов план на териториалните поделения на държавното предприятие;

5. приема структурата и щата на централното управление и на териториалните поделения на държавното предприятие;

6. назначава дипломиран експерт-счетоводител или от одиторско предприятие за заверка на годишния финансов отчет и го утвърждава;

7. предлага на министъра на земеделието и храните да вземе решение за разпределение на печалбата и за покриване на загубата;

8. предлага на министъра на земеделието и храните да вземе решение за изразходване на средствата по фондовете, създавани и управлявани от предприятието;

9. предлага на министъра на земеделието и храните да вземе решение за създаване и за закриване на териториални поделения на държавното предприятие и за определяне района им на дейност;

10. взема решения за закупуване, разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи с балансова стойност до 30 000 лева и предлага на министъра да вземе решение за такива с балансова стойност над 30 000 лева;

11. приема годишен отчет за дейността на държавното предприятие и годишен финансов отчет и ги предлага на министъра на земеделието и храните за утвърждаване;

12. изпълнява и други функции, свързани с управлението на държавното предприятие, в съответствие с действащите нормативни актове или възложени му от министъра на земеделието и храните.

Чл. 172. (1) Министърът на земеделието и храните, след провеждане на конкурс, назначава директорите на държавните предприятия за срок от 5 години и сключва с тях договори за управление.

1. с висше лесовъдско образование с образователно-квалификационна степен “магистър”;

2. с трудов и/или служебен стаж по специалността не по-малък от десет години, придобит след завършване на висшето образование по т. 1;

3. което не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;

4. което не е съпруг или роднина по права, по съребрена линия или по сватовство до трета степен включително с член на управителния съвет.

(3) Директорът на държавно предприятие може да бъде освободен преди изтичане срока на договора, когато:

1. 
   е подал писмено заявление за освобождаване;
   
2. 
   нарушава условията, предвидени в договора за управление;
   

4. отпадане някое от условията за заемане на длъжността;

5. е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за срок по-дълъг от шест месеца;

6. са налице други основания за освобождаване, предвидени в договора за управление.

1. представлява държавното предприятие пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина;

2. ръководи цялостната дейност на държавното предприятие;

3. сключва:

а) договори за възлагане изработването на горскостопанските планове за горските територии – държавна собственост;

б) договори за дейностите, извършвани от централното управление на държавното предприятие;

в) дългосрочни договори по Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча.

4. сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в централното управление на държавното предприятие, както и договорите за управление с директорите на териториалните поделения;

5. предлага на управителния съвет проект на годишен финансов план и годишен финансов отчет на държавното предприятие;

6. утвърждава финансовите планове на териториалните поделения на държавното предприятие.

7. утвърждава поименното щатно разписание на длъжностите в централното управление на държавното предприятие;

8. отчита се за своята дейност пред управителния съвет.

9. осъществява дадените му със закон правомощия, свързани с дейността на държавните предприятия.

10. упражнява контрол по спазването на нормативните актове, финансовата дисциплина и опазване имуществото на държавното предприятие и на териториалните поделения на държавното предприятие;

11. след съгласуване с министъра на земеделието и храните взема решения за отдаване под наем на недвижими имоти, които не са горски територии и са предоставени за управление на предприятието;

12. взема решения за отдаване под наем на движими вещи, стопанисвани от държавното предприятие;

13. изготвя и представя на управителния съвет годишен финансов отчет на държавното предприятие, заверен от дипломиран експерт-счетоводител или от одиторско предприятие;

14. упълномощава директорите на териториалните поделения да сключват договори и да издават актове за изпълнение дейността на поделенията;

15. делегира правомощия на директорите на териториалните поделения по данъчни задължения;

16. изпълнява и други функции, свързани с управлението на държавното предприятие, в съответствие с действащите нормативни актове или възложени му от министъра на земеделието и храните и управителния съвет.

(2) Директорът на държавното предприятие може да делегира някои от правомощията си по ал. 1 на други служители от държавното предприятие.

(3) В изпълнение на своите правомощия, директорът на предприятието издава индивидуални административни актове.

(2) Териториалните поделения на държавните предприятия се ръководят и представляват от директор, назначен от директора на държавното предприятие.

(3) За директор на териториално поделение се назначава лице с висше лесовъдско образование, с образователно-квалификационна степен “магистър”, с трудов и/или служебен стаж по специалността не по-малко от пет години, придобит след завършване на висшето образование.

Чл. 175. (1) Териториалните поделения на държавните предприятия:

1. сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори в рамките на предоставените им от закона и от директора на държавното предприятие правомощия;

2. водят счетоводство;

3. след разрешение на директора на държавното предприятие откриват банкови сметки;

4. разчитат се пряко или по ред, определен от директора на държавното предприяние с бюджета на Националната агенция за приходите и с общинските бюджети;

5. имат свой печат;

6. водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела;

7. са работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.

(2) В изпълнение на своите правомощия, директорите на териториалните поделения издават индивидуални административни актове.

(3) Териториалните поделения на държавното предприятие могат да бъдат равнопоставени участници в процедури по Закона за обществените поръчки, както и в международни, национални и регионални търгове и програми.
Чл. 176. Средствата за работна заплата в държавните предприятия, както и в техните териториални поделения, се определят при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на земеделието и храните, съгласувано с министъра на труда и социалната политика.
Чл. 177. Средствата за осъществяване дейността на държавните предприятия, се набират от следните приходи:

1. средствата от продажба на дървесина, горски репродуктивни материали и недървесни горски продукти;

2. средства от предоставяне на услуги и от сключени договори;

3. средствата от продажба и отдаване под наем на недвижими имоти и движими вещи, собственост на предприятието или предоставени му за управление;

4. лихви и суми от финансови операции, извършвани от държавното предприятие;

5. дарения, завещания, спонсорство и други, направени в полза на държавното предприятие;

6. средства от договори за управление на гори, собственост на физически, юридически лица и общини;

7. средства от отдаване под аренда и наем на горски територии – държавна собственост;

8. средства от учредени сервитути и право на строеж върху горски територии – държавна собственост;

9. средства от продажба на отнети в полза на държавата дървесина, горски репродуктивни материали и недървесни горски продукти, добити от горски територии – държавна собственост;

10. кредити, предоставени на държавното предприятие за осъществяване на неговите функции;

11. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;

12. застрахователни обезщетения от застраховано имущество, на държавното предприятие;

13. обезщетения за обществени екосистемни ползи;

14. други приходи.
Чл. 178. Средствата, постъпили в приход на държавното предприятие, се разходват за изпълнение на възложените му със закона дейности и мероприятия, предвидени в утвърдения финансов план на предприятието.
Чл. 179. За обезпечаване на финансовата стабилност на държавното предприятие и осигуряване на целеви инвестиции за изпълнение на дейностите, възложени му със закона, предприятието формира фонд „Инвестиции в горите”, фонд „Резервен” и фонд „Управление на държавния дивидент”.
Чл. 180. (1) Фонд „Инвестиции в горите” се формира от част от продажната цена на дървесината и недървесните горски продукти, добивани от горските територии – държавна собственост, определена с постановление на Министерския съвет.

(2) Средствата на фонд „Инвестиции в горите” се разходват за проектиране и строителство на горски автомобилни пътища и транспортна техническа инфраструктура.

(3) Средствата на фонд „Инвестиции в горите” се разходват по решение на министъра на земеделието и храните.
Чл. 181. (1) Фонд „Резервен” се формира от:

1. 1/10 от печалбата, която се отделя докато средствата във фонда стигнат 1/10 от стойността на активите по баланса на предприятието;

2. част от преразпределената по решение на министъра на земеделието и храните печалба.

(2) Средствата на фонд „Резервен” могат да се използват само за:

1. покриване на годишната загуба;

2. покриване на загуби от предходната година.

(3) Средствата на фонд „Резервен” се разходват по решение на министъра на земеделието и храните.
Чл. 182. (1) Фонд „Управление на държавния дивидент” се формира от:

1. процент от остатъчната печалба на предприятието, определен с акт на Министерския съвет, но не по-малко от 50 на сто;

2. част от преразпределената по решение на министъра на земеделието и храните печалба.

(2) Средствата на фонд „Управление на държавния дивидент” могат да се използват само за:

1. планиране и изпълнение на дейностите по превенция и борба с болести, вредители, пожари и други абиотични въздействия в горските територии;

2. инвентаризация на горските територии;

3. изработване на ловоустройствени планове;

4. поддържане на екосистемните функции на горските територии;

5. горска сертификация;

6. подпомагане на горските сдружения;

7. многофункционално горско планиране.

(3) Средствата на фонд „Управление на държавния дивидент” се разходват по решение на министъра на земеделието и храните, съгласувано с министъра на финансите.

Чл. 183. (1) Управлението на горските територии – общинска собственост се осъществява от:

1. общинска горска структура, организирана в една от следните форми:

а) структурно звено в администрацията на общината;

б) търговско дружество, в което общината е едноличен собственик на капитала;

в) общинско предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.

2. държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства въз основа на договор;

3. физически лица или търговци, вписани в публичните регистри по чл. 237 и чл. 243, въз основа на договор.

(2) Изборът на формата на управление по ал. 1 се определя с решение на общинския съвет.

(3) Когато горските територии- собственост на общината, са с площ над 1 500 хектара, управлението на горските територии се осъществява по един от начините по ал. 1, т. 1 или 2.

(4) В едномесечен срок от избора на формата на управление по ал. 1, кметът на общината писмено уведомява за това регионалната дирекция по горите.

(5) За ръководител на общинската горска структура се назначава лице, което отговаря на изискванията за директор на държавно горско стопанство и е вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика.

(6) Общинският съвет определя с наредба реда за управление на горските територии – общинска собственост.
Чл. 184. Ръководителят на общинската горска структура и лицата, назначени в тях на длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, носят униформено облекло при изпълнение на служебните си задължения и имат правата и задълженията по чл. 192, ал. 2, в горските територии – общинска собственост, в които осъществяват служебните си задължения. Разходите за изпълнение на изискванията на настоящия закон се осигуряват от съответния работодател.
Глава дванадесета.

ГОРСКИ СДРУЖЕНИЯ
Чл. 185. (1) Горски сдружения са обединения на физически и юридически лица - собственици на поземлени имоти в горски територии, създадени по действащото законодателство, с цел съвместно стопанисване и управление на имотите.

(2) Изпълнителната агенция по горите подпомага образуването и дейността на горски сдружения, които отговарят на следните изисквания:

1. осъществяват някои от следните дейности:

а) изпълнение на горскостопански планове;

б) изпълнение на горскостопански мероприятия;

в) покупка и продажба и преработване на дървесина и недървесни горски продукти;

г) опазване и защита на горските територии;

д) строеж и поддържане на горски пътища и на съпровождащата горскостопанската дейност инфраструктура;

е) закупуване на машини и съоръжения за изпълнение на горскостопански дейности, както и за преработване на дървесина и недървесни горски продукти.

2. обединяват съседни имоти на собственици с обща площ на имотите им след обединението не по-малка от 100 ха.;

3. горите им са сертифицирани.

(3) Горско сдружение, на което е наложена санкция за нарушение на този закон или подзаконовите актове по неговото прилагане, не може да бъде подпомагано за срок от една година от влизането в сила на наказателното постановление.

1. съдействие за разработване на горскостопански планове;

2. съдействие за уедряване на отделни имоти в общ горски масив, включително безвъзмездно извършване на оценките на имотите, обект на замяна и уедряване;

3. консултации и обучение за управление на сдружението за прилагане на добри горскостопански практики;

4. съдействие при изграждането на горски пътища;

5. съдействие при организиране и провеждане на мероприятия за защита на горите.

(2) По реда на предходната алинея се осъществява представителството на членовете на горски сдружения, във връзка с участието им в национални и международни проекти и програми.

1. самостоятелно, когато са вписани в публичния регистър по чл. 237 или чл. 243;

2. чрез възлагане на:

а) държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства;

б) общински горски структури по чл. 183, ал. 1, т. 1;

в) физически лица или търговци, вписани в регистрите по чл 237 и чл. 243.

(2) Собствениците на поземлени имоти в горски територии, които са възложили изпълнението на дейностите по реда на ал. 1, т. 2, са длъжни в 14 – дневен срок от сключване на договора, да уведомят писмено съответната регионална дирекция по горите за датата на сключване на договора и номера на удостоверението за регистрация на лицето, с което е сключен договора.

Глава тринадесета.