Закон за местните данъци и такси стр. 17 Закон за устройство на територията ст

Основните елементи на климата:

Интересен показател е броят на дните без слънчево греене през годината – те са средно едва 10, като този показател е изключително нисък – напр. за една от най-южните станции в страната (Сандански) са отбелязани средно 46 дни без слънчево греене. Това дава възможност за използване на слънчевата енергия като алтернативен енергиен източник.

Характерно за общината е относително голямо почвено разнообразие. Под влиянието на релефа и различните климатични характеристики са се оформили следните райони:

• 
  Първи район: обхваща цялата източна част на общината. Тук преобладават тъмносивите и сивите горски почви с плитък хумусен хоризонт, ниско съдържание на органични вещества и относително слабо плодородие;
  
• 
  Втори район: западната част на общината. Тук почвите са слабо излужени и излужени черноземни смолници, характеризиращи се с високо естествено плодородие;
  
• 
  Трети район: разположен по долината на р. Камчия. Тук са представени основно алувиално-ливадните почви, за които е характерно високо естествено плодородие.
  

Разнообразието на почвите в общината и наличието на такива с високо естествено плодородие, в съчетание с равнинния релеф и благоприятните климатични характеристики, дават възможност за развитие на селско стопанство (зърнени култури, слънчоглед, захарно цвекло, лозя и животновъдство).

За източната част на Авренското плато са характерни активно действащи свлачища с приръбов скален откос с максимална ширина 550 м и максимална височина 130 м. По десния бряг на р. Камчия също има опасност от възникване на свлачищни процеси. Районът южно от с. Дъбравино се характеризира с плитки подпочвени води.

Съгласно Закона за устройство на територията специфичното предназначение на поземления фонд се определя в съответните устройствени планове. Балансът на територията по предназначение в община Аврен е следният: Общо територия 353776 дка. Земеделските територии заемат общо 206789 дка или 58,8% от общата площ. От които обработваемата площ е 184345 дка, в т.ч. поливна 2279 дка. Горските територии заемат 118770 дка или 33,6% от общата площ. Населените места и другите урбанизирани територии заемат 19247 дка площ или 5,4% от общата площ. Водните течения и водни площи са 4230 дка и имат относителен дял 1,2% (по-нисък от средното равнище за страната - около 2%). Териториите за добив на полезни изкопаеми и площите за транспорт и инфраструктура заемат 2923 дка което е 0,15% от територията на община Аврен. Съотношението на урбанизираната към цялата територия е ниско в сравнение с околните общини, което предразполага за развитието на селския туризъм.

Повърхностните водни ресурси в общината са представени основно от преминаващите през територията й реки Провадийска и Камчия, както и от притока на последната – Камлудере. По техните поречия са изградени общо 9 язовира (5 от тях – общинска собственост) с площ от 8 до 80 дка, използвани за напояване и риборазвъждане.

Растителното разнообразие е голямо, особено в лонгозната гора по поречието на р. Камчия и блатата около нея. Тук се срещат общо 245 вида висши растения, между които 8 застрашени от изчезване – грудеста горва, лъскаволиста млечка, блатно кокиче, блатен телиптерис, северница, битински синчец и др. В останалата част на общината се срещат характерните за цялата страна билки – мащерка, жълт кантарион, лайка, бял бъз, черен бъз, глог, шипка и др. Тези лечебни растения не представляват сериозен стопански интерес, тъй като на територията на общината няма регистрирани пунктове за изкупуване съгласно Закона за лечебните растения.

Лонгоза е изключително богат и на животински видове. Тук се срещат 25 вида риби, седем от които са включени в националната Червена книга; 26 вида дребни бозайници, сред които най-интересни са видрата и кафявата горска полевка; 258 вида птици. 118 от установените видове птици са с неблагоприятен природозащитен статус в Европа, 32 от които гнездят. Сред редките видове са черният щъркел, малкият креслив орел, соколът орко, големият ястреб, осояда, както и седем от общо деветте вида кълвачи, разпространени в Европа.

На територията на община Аврен са следните Защитени територии:

Резерват „Камчия”

Резерватът е обявен с ПМС 14822/29.06.1951г. на площ от 63 ха, разположен западно от лесенския азмак, покрай десния бряг на реката. Резерватът представлява естествени смесени насаждения от ясен и бряст и в него се забранява всякаква човешка дайност, която би променила образа на местността. Резерватът е разширяван два пъти – през 1962г. до площ от 538 ха, като се включват територии от двата бряга на реката, включително площите на Лесенския и Мазния азмаци, с цел „да бъде запазена рядката красота на самобитната природа в долното течение на река Камчия, част от възрастните ясенови насаждения с типичен лонгозен характер и находището на водната лилия в Лесенския азмак”. Втори път през 1980г, когато към него се присъединява защитената местност „Камчия – юг” и общата площ на резервата достига 842,1 ха. Разширяването се извършва с оглед запазването на редките и характерни растителни и животински видове и стабилизиране на екосистемата на заливната гора Лонгоза. В началото на 80-те години резерват „Камчия” е включен в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО, като част от програмата МАВ. В сегашния си вид резерватът представлява компактна гора, чийто облик се определя от полския ясен. Според близостта до реката, нивото на подпочвените води и времетраене на заливанията, са формирани горски формации с преобладание и на други дървесни видове – бряст, елша, габър. Особен интерес представляват единичните дървета от лонгозен летен дъб, представителите на епифитните и увивни растения, като бял имел, гърбач, скрипка, дива лоза, бръшлян, други тревисти лиани. В двата големи разлива на реката под морското ниво, наречени Лесенски и Мазен азмаци са описани бяла водна лилия и жълта водна лилия. Характерен вид е особено рядкото за страната блатно кокиче. В границите на територията, която последна е присъединена към резервата, върху малка площ има изкуствени, монодоминантни горски насаждения от бяла акация, морски бор, бяла топола и др. Висшата фауна е представена от 13 вида риби, 17 вида земноводни и влечуги, 31 вида бозайници и 92 вида птици. Като цяло гората не е гъста. В повечето места е труднопроходима, поради гъстите етажи от храсти и треви, множество паднали дървета и залети с вода площи, обгърнати от лиани.

Резерватът е лесно достъпен от всички страни, като най-сериозната естествена преграда е реката. Бил е ограден с телена ограда, която на повечето места е разрушена от времето. В резервата навлизат няколко коларски пътя, които достигат няколкостотин метра навътре. В най-доброто състояние целогодишно достъпен е стабилизиран път до помпената станция.

Резерватът, както и цялата останала гора са силно повлияни от изграждането на хидротехнически съоръжения по поречието на реката. В района на устието, дигите, дренажите и отводнителните канали са лошо поддържани, което води до компрометиране на залегналите идеи при тяхното създаване. Като цяло тяхното присъствие е в разрез със статута и предназначението на защитената територия.

Обявена е в началото на 80-те години, когато Резервата е включен в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО. Тя обхваща 70 ха горски площи и 160 ха поземлен фонд, с конкретни граници според заповед 391/25.04.1983г. на КОПС при МС; „от запад границата на отдел 116 до пресичането и с шосето за с. Шкорпиловци, от там в северна посока на 250 м. успоредно от границата на Резервата; от север – на 200м успоредно на границата на Резервата до ПС „Камчия” и по асфалтов път до рибарското селище, продължава на 100м успоредно от границата на Резервата до атракционното заведение „Нестинарки” и по асфалтовата алея до историческото място „Подводничарите” и по неговата граница до морето; от изток и от юг – по границата на защитения обект „Камчийски пясъци” и южната граница на отдел 116. В буферната зона са ограничени дейностите, които могат да причинят негативно въздействие върху резерватната площ – напр. голи сечи, промишлен риболов, промишлено събиране на билки, гъби и цветя, движението на моторни лодки по реката, перкирането на МПС и др. Едновременно с това се допуска паша и традиционно ползване на земеделските земи. По различни причини буферната зона извън площа на горския фонд не е маркирана и не изпълнява предназначението си.

На територията на общината е разположена част от курортния комплекс „Камчия” с обща площ 1 500 ха. В комплекса се включват биосферен резерват „Камчия” с площ 842,1 ха, буферната му зона с площ 70 ха и защитената местност „Камчийски пясъци” с площ 373 ха. Останалата част от комплекса, включително морската акватория е незащитена. Резерватът и защитената местност са държавна собственост и се стопанисват от Регионалното управление на горите. От тях 140 ха са в границите на Община Аврен. Буферната зона около резервата, съгласно действащата нормативна уредба има за цел да ограничи или смекчи неблагоприятните последици от антропогенното въздействие. Тя се стопанисва от РУГ като гора със специално предназначение и е в обхвата на горския фонд.

По Директивата за Защитени зони от Националната екологична мрежа НАТУРА 2000 за защитените птици на територията на община Аврен попадат следните зони:

BG0002044 Камчийска планина

Териториален обхват - 888 837.60 дка.

Установени 189 вида птици. 81 вида са от европейско природозащитно значение (SPEC). Световно застрашени в категория SPEC1 - 9 вида, застрашени в Европа SPEC2 - 22 вида, в SPEC3 - 50 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 63 вида, включени в приложение 2 на ЗБР, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 56 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. През ЗЗ е минава прелетния път Via Pontica с международно значение като типично “място с тесен фронт на миграция”.

BG0002045 Комплекс Камчия

Териториален обхват - 100 756.30 дка.

Установени 237 вида птици. 101 вида са от европейско природозащитно значение (SPEC). Световно застрашени в категория SPEC1 - 7 вида, застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 25 вида, в SPEC3 - 69 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 82 вида, включени в приложение 2 на ЗБР, със специални мерки за защита. 76 вида са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. ЗЗ Камчия попада на миграционния път Via Pontica.

По Директивата за Защитени зони от Националната екологична мрежа НАТУРА 2000 за опазване на природните местообитания на територията на община Аврен попадат следните зони:

2. Административно-териториална характеристика

3. Социално-демографска характеристика