Закон за местните данъци и такси стр. 17 Закон за устройство на територията ст



страница4/14
Дата17.08.2018
Размер1.35 Mb.
#80383
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Всеки от трите микрорайона има своята специфика по отношение на почти всички климатични фактори. Така например в източната част средногодишните температури са с око 0.5° С по-ниски от тези в западната; на север валежите са по-малко отколкото в южната долинна част; в северната част преобладават по-силни северозападни ветрове, а в южната – значително по-слаби западни.

Основните елементи на климата:



Температура на въздуха: Средногодишната температура е 11.3° С, или по-ниска от тази за област Варна (9.8° С). Средномесечната температура има своя минимум през януари (0.1° С), а максимума е през юли (21.6° С). Максималните месечни температури варират от 4° С (януари) до 29° С (юли-август). Посочените данни говорят за сравнително мек климат, без отрицателни средномесечни температури.

Ветрове: Преобладават ветрове от западна (39.7%) и източна (24.2%) посока. Средногодишната скорост на вятъра е 1.5 m/sec, което в сравнение със стойността за област Варна (5-7 m/sec) характеризира района като по-скоро тих, без силни ветрове.

Валежи: Средногодишното количество е 562 мм , което е под средната стойност на този показател за страната (около 650 мм). Най-много са валежите през месеците ноември и декември (зимен максимум), както и през май-юни (летен максимум), а най-малко те са през март и август-септември. Значението на валежите е главно хидроложко (подхранване водния режим на реките), както и по отношение на селското стопанство.

Интересен показател е броят на дните без слънчево греене през годината – те са средно едва 10, като този показател е изключително нисък – напр. за една от най-южните станции в страната (Сандански) са отбелязани средно 46 дни без слънчево греене. Това дава възможност за използване на слънчевата енергия като алтернативен енергиен източник.



Почви

Характерно за общината е относително голямо почвено разнообразие. Под влиянието на релефа и различните климатични характеристики са се оформили следните райони:



  • Първи район: обхваща цялата източна част на общината. Тук преобладават тъмносивите и сивите горски почви с плитък хумусен хоризонт, ниско съдържание на органични вещества и относително слабо плодородие;

  • Втори район: западната част на общината. Тук почвите са слабо излужени и излужени черноземни смолници, характеризиращи се с високо естествено плодородие;

  • Трети район: разположен по долината на р. Камчия. Тук са представени основно алувиално-ливадните почви, за които е характерно високо естествено плодородие.

В количествено отношение почвите се разпределят както следва: черноземни – 44%; сиви горски – 40%; ливадни – 11%; пясъци – 0.4%. Общо около 30% от почвите са ерозирали в по-голяма или по-малка степен.

Разнообразието на почвите в общината и наличието на такива с високо естествено плодородие, в съчетание с равнинния релеф и благоприятните климатични характеристики, дават възможност за развитие на селско стопанство (зърнени култури, слънчоглед, захарно цвекло, лозя и животновъдство).

За източната част на Авренското плато са характерни активно действащи свлачища с приръбов скален откос с максимална ширина 550 м и максимална височина 130 м. По десния бряг на р. Камчия също има опасност от възникване на свлачищни процеси. Районът южно от с. Дъбравино се характеризира с плитки подпочвени води.

Съгласно Закона за устройство на територията специфичното предназначение на поземления фонд се определя в съответните устройствени планове. Балансът на територията по предназначение в община Аврен е следният: Общо територия 353776 дка. Земеделските територии заемат общо 206789 дка или 58,8% от общата площ. От които обработваемата площ е 184345 дка, в т.ч. поливна 2279 дка. Горските територии заемат 118770 дка или 33,6% от общата площ. Населените места и другите урбанизирани територии заемат 19247 дка площ или 5,4% от общата площ. Водните течения и водни площи са 4230 дка и имат относителен дял 1,2% (по-нисък от средното равнище за страната - около 2%). Териториите за добив на полезни изкопаеми и площите за транспорт и инфраструктура заемат 2923 дка което е 0,15% от територията на община Аврен. Съотношението на урбанизираната към цялата територия е ниско в сравнение с околните общини, което предразполага за развитието на селския туризъм.



Води

Повърхностните водни ресурси в общината са представени основно от преминаващите през територията й реки Провадийска и Камчия, както и от притока на последната – Камлудере. По техните поречия са изградени общо 9 язовира (5 от тях – общинска собственост) с площ от 8 до 80 дка, използвани за напояване и риборазвъждане.



Подпочвените води от трите водоносни хоризонта – горнокреден, неогенски и кватернерен – са основен източник за питейно водоснабдяване в общината. По своите характеристики водите са студени, не напорни, порово-пукнатинни, алкални, твърди до много твърди. Водите от кватернерния хоризонт се характеризират с повишено съдържание на манган и нитрити. Изградени са общо 26 по-значителни водовземни съоръжения – дренажи, сондажи, шахтови и тръбни кладенци, които се стопанисват от „В и К” ООД – Варна и няколко частни ползватели с разрешителни за водоползване.

Име на язовир

Поречие

Населено място

Макс. Обем

Площ на огледалото при макс. обем

собственост

стопанисване

Аврен 1/ Паничката

дере

Аврен

0,205

0,081662

общински

концесионер

Аврен 2/ Мумлеза

пр. на р. Провадийска

Аврен

0,02

0,056482

общински

концесионер

Дъбравино

извор

Дъбравино

0,03

0,015

общински

Общината

Здравец/ Здравец 1

р. Кумлудере/ р. Камчия

Здравец

0,4

0,079

общински

Общината

Приселци/ Св. Константин

дере

Приселци

0,06

0,01311

общински

Общината

Садово

дере

Садово

0,041

0,008638

общински

Общината

Тръстиково

р. Сакър дере

Тръстиково

23,39

2,25

държавен

НС - Варна

На територията на общината има минерални водоизточници – край селата Царевци, Близнаци и Казашка река. До този момент те не са проучени и нямат стопанско значение.

Биологичното разнообразие

Най-голям интерес от растителните съобщества на територията на общината предизвиква Камчийската заливна гора, известна още като Лонгоза, която е най-обширната подобна гора в страната. Тя е характерна с многоетажна структура, наличие на множество увивни растения (лиани) и голямо растително и животинско разнообразие, което й придава облика на тропическа гора, формирана в условията на умерения климат. Интересни са периодичните заливания, дължащи се на наличието на места, по-ниски от морското ниво, както и на образуваната от наноси „пясъчна коса” в устието на реката.

Растителното разнообразие е голямо, особено в лонгозната гора по поречието на р. Камчия и блатата около нея. Тук се срещат общо 245 вида висши растения, между които 8 застрашени от изчезване – грудеста горва, лъскаволиста млечка, блатно кокиче, блатен телиптерис, северница, битински синчец и др. В останалата част на общината се срещат характерните за цялата страна билки – мащерка, жълт кантарион, лайка, бял бъз, черен бъз, глог, шипка и др. Тези лечебни растения не представляват сериозен стопански интерес, тъй като на територията на общината няма регистрирани пунктове за изкупуване съгласно Закона за лечебните растения.

Лонгоза е изключително богат и на животински видове. Тук се срещат 25 вида риби, седем от които са включени в националната Червена книга; 26 вида дребни бозайници, сред които най-интересни са видрата и кафявата горска полевка; 258 вида птици. 118 от установените видове птици са с неблагоприятен природозащитен статус в Европа, 32 от които гнездят. Сред редките видове са черният щъркел, малкият креслив орел, соколът орко, големият ястреб, осояда, както и седем от общо деветте вида кълвачи, разпространени в Европа.

На територията на община Аврен са следните Защитени територии:

Резерват „Камчия”

Резерватът е обявен с ПМС 14822/29.06.1951г. на площ от 63 ха, разположен западно от лесенския азмак, покрай десния бряг на реката. Резерватът представлява естествени смесени насаждения от ясен и бряст и в него се забранява всякаква човешка дайност, която би променила образа на местността. Резерватът е разширяван два пъти – през 1962г. до площ от 538 ха, като се включват територии от двата бряга на реката, включително площите на Лесенския и Мазния азмаци, с цел „да бъде запазена рядката красота на самобитната природа в долното течение на река Камчия, част от възрастните ясенови насаждения с типичен лонгозен характер и находището на водната лилия в Лесенския азмак”. Втори път през 1980г, когато към него се присъединява защитената местност „Камчия – юг” и общата площ на резервата достига 842,1 ха. Разширяването се извършва с оглед запазването на редките и характерни растителни и животински видове и стабилизиране на екосистемата на заливната гора Лонгоза. В началото на 80-те години резерват „Камчия” е включен в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО, като част от програмата МАВ. В сегашния си вид резерватът представлява компактна гора, чийто облик се определя от полския ясен. Според близостта до реката, нивото на подпочвените води и времетраене на заливанията, са формирани горски формации с преобладание и на други дървесни видове – бряст, елша, габър. Особен интерес представляват единичните дървета от лонгозен летен дъб, представителите на епифитните и увивни растения, като бял имел, гърбач, скрипка, дива лоза, бръшлян, други тревисти лиани. В двата големи разлива на реката под морското ниво, наречени Лесенски и Мазен азмаци са описани бяла водна лилия и жълта водна лилия. Характерен вид е особено рядкото за страната блатно кокиче. В границите на територията, която последна е присъединена към резервата, върху малка площ има изкуствени, монодоминантни горски насаждения от бяла акация, морски бор, бяла топола и др. Висшата фауна е представена от 13 вида риби, 17 вида земноводни и влечуги, 31 вида бозайници и 92 вида птици. Като цяло гората не е гъста. В повечето места е труднопроходима, поради гъстите етажи от храсти и треви, множество паднали дървета и залети с вода площи, обгърнати от лиани.

Резерватът е лесно достъпен от всички страни, като най-сериозната естествена преграда е реката. Бил е ограден с телена ограда, която на повечето места е разрушена от времето. В резервата навлизат няколко коларски пътя, които достигат няколкостотин метра навътре. В най-доброто състояние целогодишно достъпен е стабилизиран път до помпената станция.

Резерватът, както и цялата останала гора са силно повлияни от изграждането на хидротехнически съоръжения по поречието на реката. В района на устието, дигите, дренажите и отводнителните канали са лошо поддържани, което води до компрометиране на залегналите идеи при тяхното създаване. Като цяло тяхното присъствие е в разрез със статута и предназначението на защитената територия.



Буферна зона на резерват „Камчия”

Обявена е в началото на 80-те години, когато Резервата е включен в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО. Тя обхваща 70 ха горски площи и 160 ха поземлен фонд, с конкретни граници според заповед 391/25.04.1983г. на КОПС при МС; „от запад границата на отдел 116 до пресичането и с шосето за с. Шкорпиловци, от там в северна посока на 250 м. успоредно от границата на Резервата; от север – на 200м успоредно на границата на Резервата до ПС „Камчия” и по асфалтов път до рибарското селище, продължава на 100м успоредно от границата на Резервата до атракционното заведение „Нестинарки” и по асфалтовата алея до историческото място „Подводничарите” и по неговата граница до морето; от изток и от юг – по границата на защитения обект „Камчийски пясъци” и южната граница на отдел 116. В буферната зона са ограничени дейностите, които могат да причинят негативно въздействие върху резерватната площ – напр. голи сечи, промишлен риболов, промишлено събиране на билки, гъби и цветя, движението на моторни лодки по реката, перкирането на МПС и др. Едновременно с това се допуска паша и традиционно ползване на земеделските земи. По различни причини буферната зона извън площа на горския фонд не е маркирана и не изпълнява предназначението си.



Защитена местност „Камчийски пясъци” Обявена е със заповед 107/14.11.1980г. на КОПС при МС „с оглед запазването на редкки и характерни растителни и животински видове и съобщества, както и във връзка със запазването на резерват „Камчия”. Защитената територия обхваща крайбрежната пясъчна ивица и преходната зона между нея и заливната гора Лонгоза с площ 373,6 ха. В района на защитената местност се разрешава ползването на плажната ивица от летовници, ограниченото събиране на блатно кокиче и създаване на горски култури от характерни за района видове. Защитената мастност предлага най-голямо разнообразие от условия на средата. В нейната територия попадат крайбрежните части на Лонгозната гора, блата и участък от Мазния азмак, пчсъчни дюни и широка плажна ивица. Тук са установени почти всички видове ендемитни растения, характерни само за Понтийската флора, комплексът е включен в списъкана оринтологично важни места в Европа. Тук е едно от уникалните местообитания на черния щъркел и още над 20 вида пролетни и водоплаващи птици. Значителна част от местната флора и фауна все още не е проучена. Районът на „Камчийски пясъци” е достъпен от юг по изграден асфалтов път преди къмпинг „Хоризонт”, а през летните месеци и от изток по море. Всички обозначения на защитената територия са повредени или липсват. Не се контролира строго събирането на растения и пашата на животни.

На територията на общината е разположена част от курортния комплекс „Камчия” с обща площ 1 500 ха. В комплекса се включват биосферен резерват „Камчия” с площ 842,1 ха, буферната му зона с площ 70 ха и защитената местност „Камчийски пясъци” с площ 373 ха. Останалата част от комплекса, включително морската акватория е незащитена. Резерватът и защитената местност са държавна собственост и се стопанисват от Регионалното управление на горите. От тях 140 ха са в границите на Община Аврен. Буферната зона около резервата, съгласно действащата нормативна уредба има за цел да ограничи или смекчи неблагоприятните последици от антропогенното въздействие. Тя се стопанисва от РУГ като гора със специално предназначение и е в обхвата на горския фонд.

По Директивата за Защитени зони от Националната екологична мрежа НАТУРА 2000 за защитените птици на територията на община Аврен попадат следните зони:

BG0002044 Камчийска планина

Териториален обхват - 888 837.60 дка.

Установени 189 вида птици. 81 вида са от европейско природозащитно значение (SPEC). Световно застрашени в категория SPEC1 - 9 вида, застрашени в Европа SPEC2 - 22 вида, в SPEC3 - 50 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 63 вида, включени в приложение 2 на ЗБР, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 56 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. През ЗЗ е минава прелетния път Via Pontica с международно значение като типично “място с тесен фронт на миграция”.

BG0002045 Комплекс Камчия

Териториален обхват - 100 756.30 дка.

Установени 237 вида птици. 101 вида са от европейско природозащитно значение (SPEC). Световно застрашени в категория SPEC1 - 7 вида, застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 25 вида, в SPEC3 - 69 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 82 вида, включени в приложение 2 на ЗБР, със специални мерки за защита. 76 вида са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. ЗЗ Камчия попада на миграционния път Via Pontica.

По Директивата за Защитени зони от Националната екологична мрежа НАТУРА 2000 за опазване на природните местообитания на територията на община Аврен попадат следните зони:



BG0000116 Камчия

Териториален обхват - 99199.37 дка.

Зоната обхваща лонгозните гори в долното течение на р. Камчия, крайбрежните дюни и залива пред тях. Опазват се 5 типа дюнни, 4 типа горски местообитания, естуар и три типа морски местообитания. ЗЗ е обитавана от стабилна популация на видрата, както и на включените в Директива 92/43 риби. Районът е важен и за множество безгръбначни, застрашени от изчезване.

В Проекта за формиране на Национален парк Българско Черноморие са включени всички резервати и защитени местности на територията на община Аврен.

Предложението за Национален Парк Българско Черноморие обхваща 13 общини. Площта от Предложението, засягаща територията на община Аврен е 2389,99 ха или 6,74% от цялата площ на Национален Парк Българско Черноморие.

община код

община име

площ община ха

площ предл.ха

% дял

BGS04

Бургас

46963.49

4315.38

9.19

BGS13

Царево

5982.92

11528.99

22.48

BGS15

Несебър

4209.68

9620.13

22.90

BGS17

Поморие

4986.69

629.79

1.53

BGS21

Созопол

52653.66

3465.87

6.58

BGS27

Приморско

34995.00

5247.48

14.99

DOB03

Балчик

52383.05

2341.83

4.47

DOB17

Каварна

4819.83

2973.81

6.18

DOB29

Шабла

32949.25

1798.85

5.46

VAR01

Аврен

35357.94

2382.99

6.74

VAR05

Бяла

16163.37

1998.35

9.36

VAR06

Варна

23787.50

3607.54

15.17

VAR13

Долни чифлик

48482.08

1789.34

3.69

Гранични

гранични

91.88

91.88

100.00

 

общо

69217.68

52461.04

8.57

Таблица 1. Баланс на площите на общините в обхвата на предложението



Фигура 1. Относителна площ на предложението в групата на общините.



Фигура 2. Абсолютна площ на предложението в групата на общините.

2. Административно-териториална характеристика



Община Аврен е обособена с Указ № 2932/27.09.1993г. на Държавния съвет на Република България. Към насточщич момент обхваща 17 населени места, както и курортния комплекс „Камчия“. Общината е разположена в североизточна България, южно от общините: Аврен, Долни Чифлик и Провадия. Морският излаз е около 10 км. по брега.

3. Социално-демографска характеристика



Населението живеещо на територията на Община Аврен според Преброяването 2011 г. е 8574 жители. При направено сравнение с броя на населението през 2005 година се бележи увеличение с 540 човека. Причината за това заселилите се през последните години лица, привлечени от благоприятните природни условия. Графиката показва, че в някои от населените места, населението драстично намалява, но в други като с. Приселци поради близостта им до гр. Варна населението многократно се увеличава.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница