Развитие на специалното законодателство

До приемането през септември 1997 г. на Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда в България липсва специална правна уредба в тази област.¹⁶ Законът за първи път урежда обществените отношения в сектор „Управление на отпадъците” и въвежда редица основополагащи изисквания на рамкова Директива за отпадъците 75/442/ЕЕС, в т.ч. задължения на лицата, извършващи дейности по отпадъци, информация за дейностите с отпадъци, програмиране чрез национална, общински и фирмени програми за управление на отпадъците, разрешаване и контрол на дейностите с отпадъци; внос, износ и транзитен превоз, глоби и санкции за неизпълнение. За първи път се дефинират понятията „отпадък”, „причинител” и „притежател” на отпадъци. С този закон се въвежда и принципа за „разширена отговорност на производителите” чрез изискване към производителите и вносителите на продукти, които в процеса на тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни или масово разпространени отпадъци, да заплащат продуктови екотакси. За детайлизиране разпоредбите на закона впоследствие са утвърдени редици подзаконови нормативни актове.

Ключови разпоредби, произтичащи от ЗУО, са:

• 
  количествени цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, които да достигнат общините, в следните срокове и количества:
  

2. до 1 януари 2018 г. - най-малко 40 на сто от общото им тегло

3. до 1 януари 2020 г. - най-малко 50 на сто от общото им тегло.

• 
  Въвежда изисквания най-късно до края на 2020 г. общините да ограничат количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто от общото количество на същите отпадъци, образувани в България през 1995 г.
  
• 
  Въвежда поетапни цели за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на отпадъци от строителството и от разрушаване на сгради, за което отговорност имат възложителите на строителни дейности, както публични органи, така и бизнес:
  

2. до 1 януари 2018 г. - най-малко 55 на сто от общото тегло на отпадъците;

3. до 1 януари 2020 г. - най-малко 70 на сто от общото тегло на отпадъците.

• 
  Кметовете на общини да организират системи за разделно събиране на битовите отпадъци от хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло и да осигурят условия за разделно събиране на отпадъци от опаковки за всички населени места с население, по-голямо от 5000 жители и за курортните населени места.
  
• 
  Кметовете на общини да осигурят до средата на 2014 г. площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци и други във всички населени места с население, по-голямо от 10 000 жители и при необходимост в други населени места
  
• 
  Ползвателите на търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради в населените места с над 5000 жители и в курортните населени места са задължени от началото на 2013 г. да събират разделно отпадъците от хартия и картон, стъкло, пластмаси и метали в съответствие с наредбите на общините по чл.22 от ЗУО. Наредбите следва да се приемат от общинските съвети до средата на 2014 г.
  
• 
  Въвежда детайлни правила и изисквания за сдружаване на общините в регионални сдружения за решаване управлението на битовите отпадъци на регионално ниво чрез регионални съоръжения и организация.
  
• 
  Въвежда икономически инструменти за покриване на бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото и за стимулиране на превенцията и оползотворяването на отпадъци преди депонирането.
  
• 
  Определя националните компетентни органи по Регламент (ЕО) № 1013/2006, изискванията за финансови гаранции при трансграничен превоз, както и възможните случаи на ограничения. Забраняват се превозите на отпадъци за Република България, предназначени за изгаряне или съвместно изгаряне с оползотворяване на енергията за всяка инсталация, в количества за съответната календарна година, надвишаващи сумарно половината от годишния капацитет на инсталацията. В случаите, когато в Националния план за управление на отпадъците са заложени специфични мерки за управление на даден отпадък или поток от отпадъци, Министерският съвет може да ограничи вноса на тези отпадъци.
  

Действащите подзаконови нормативни актове, които детайлизират изискванията на ЗУО, могат да се обособят в четири групи:

• 
  към площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци
  
• 
  за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци
  
• 
  за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и за съвместно изгаряне на отпадъци
  
• 
  за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци
  
• 
  към инсталации, произвеждащи титанов диоксид.
  

• 
  за утайки от пречистване на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието
  
• 
  за строителните отпадъци и за влагане на строителни рециклирани материали
  
• 
  две отделни наредби за третиране и за разделно събиране на био-отпадъците
  
• 
  ПХБ
  
• 
  за опаковки и отпадъци от опаковки
  
• 
  ИУЕЕО
  
• 
  ИУМПС
  
• 
  за отпадъци от негодни за употреба батерии и акумулатори
  
• 
  за отработени масла и отпадъчни нефтопродукти
  
• 
  за автомобилни гуми
  

• 
  за отчисленията и разходване на събраните средства за дейностите по закриване и следексплоатационни грижи на площадките на депата за отпадъци и за отчисленията за депониране на битови и строителни отпадъци
  
• 
  за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци (ИУМПС, ИУЕЕО, гуми, опаковки, масла, негодни за употреба батерии и акумулатори, полимерни торбички)
  
• 
  за финансова гаранция или еквивалентна застраховка при трансграничен превоз на отпадъци.
  

• 
  за класификацията на отпадъците
  
• 
  за предоставяне на информация и реда за водене на публични регистри относно отпадъците.
  

Към момента на приемане на НПУО националното законодателство е в съответствие с европейското екологично право в сектор „Управление на отпадъците” . Констатираните от ЕК пропуски в националното законодателство - нетранспониране в срок на Директива 2010/75/ЕС относно индустриалните емисии (част „Отпадъци”) и на Директива 2011/97/ЕС за изменение на Директива 1999/31/ЕС по отношение на специфичните критерии за съхранение на метален живак, считан за отпадък - са отстранени и съответните наредби са приети.

Регламентира данъци и такси, които се определят от общините и приходите от които постъпват в общинския бюджет, включително такса „Битови отпадъци”. Законът регулира за кои услуги таксата за битови отпадъци се заплаща от потребителите, подхода за определянето й, кои разходи, извършвани от общините, формират таксата, сроковете за заплащането й.

Законът урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, изискванията към инвестиционното проектиране и строителството в страната, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели.

Съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци са определени като елементи на техническата инфраструктура. Това създава допълнителни административни бариери и забавяния на планирането и изграждането им, тъй като се изисква изработването на специален ПУП, дори ако теренът е определен с ОУП или ПУП за промишлени цели, т.е. неясен остава въпросът защо на терени, определени с устройствен план като промишлени, на които могат да се изграждат енергийни, химически, металургични и други подобни обекти, могат да стартират проекти за отпадъци, например компостираща или сепарираща инсталация, но след провеждане на процедура за нов ПУП. От гледна точка на характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация, тези инсталации са определени като втора категория строеж от общо осем категории, като първа категория са най-сложните и рискови, а осма категория – с незначителен риск и сложност.

Законът съдържа разпоредби във връзка с произтичащите от ЗУО изисквания относно строителните отпадъци и отпадъците от разрушаване на сгради:

• 
  оценката за съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите обхваща проверката на тези проекти за съответствие с редица изисквания, включително и с изискванията за селективно разделяне на отпадъците, образувани по време на строително-монтажните работи и дейностите по разрушаване с цел осигуряване на последващото им оползотворяване, включително рециклиране и постигане на съответните количествени цели за оползотворяване и рециклиране
  
• 
  премахването на строежи се извършва след одобряване на план за управление на строителни отпадъци, изискван от ЗУО
  
• 
  в разрешението за строеж се вписват мерките за селективно разделяне на отпадъците, образувани по време на строително-монтажните работи и дейностите по разрушаване и осигуряване на последващото им оползотворяване, включително рециклиране
  
• 
  на фаза одобрение на строеж за въвеждане в експлоатация не се допуска въвеждане в експлоатация, когато: 1) липсва определен размер на отчисленията за единица депониран отпадък за последващо закриване и експлоатация по чл.60 от ЗУО; 2) не е издадено разрешение или регистрационен документ за дейности с отпадъци, когато такива се изискват по реда на ЗУО.
  

Посоченото несъответствие следва да се отстрани, тъй като общините не следва да имат задължението за осигуряване на терени, съоръжения и инсталации за производствени отпадъци (в случая строителни отпадъци), отговорност за които по ЗУО има строителният бизнес, генериращ тези отпадъци. Този текст би представлявал и пречка пред инвеститорите в съоръжения за рециклиране на строителни отпадъци, тъй като текстът на закона не им позволява да си осигурят терен за инвестицията.

Спорен и неясен е и текстът от Закона за устройство на територията, съгласно който не се допуска въвеждане в експлоатация на строеж, когато не е издадено разрешение или регистрационен документ за дейности с отпадъци.

Закон за статистиката

Законът за статистиката е рамков за всички сфери на обществения живот и регламентира правилата за статистическата информация в страната. Законът урежда и въпросите, свързани с конфиденциалността на информацията и условията за предоставянето й в определени случаи само след съгласие на засегнатите лица. Информацията, предоставена на НСИ от общините относно битовите отпадъци, също попада в приложното поле на конфиденциална информация. Тъй като предоставянето на услуги в областта на битовите отпадъци са типични публични услуги, заплащани от публични финанси на общините, събирани от такси от потребителите на тези услуги в общината, следва информацията, предоставяна от общините, да е със свободен публичен достъп за обществеността и институциите.

Още с първия закон от 1997 г., уреждащ управлението на отпадъците, се постави изискване общините да разработят местни наредби, с които да детайлизират изпълнението на отговорностите на местните власти, специфично за отделните общини. На практика всички общини разработиха и впоследствие с развитието на националното законодателство актуализират своите наредби. В настоящия момент някои от общините приеха нови наредби, съобразени със ЗУО от 2012 г., а останалите общини са в процес на актуализация.

Планирането в областта на управление на отпадъците стартира през 1998 г. с разработването и приемането на първата Национална програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 1998-2002 г. През 2002-2003 г. са разработени национални програми за специфичните отпадъчни потоци, регулирани от няколко европейски директиви, в т.ч. за излезли от употреба моторни превозни средства, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори, отпадъци от опаковки, в резултат на изпълнението на които бяха изградени солидни основи за управление на специфичните потоци отпадъци.

Следващите национални програми за управление на дейностите по отпадъците са Национална програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2003-2007 г., с актуализация и продължение за 2008 г. и третата Национална програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013 г., която постави 10 стратегически цели, в т.ч. относно предотвратяване и намаляване на образуването на отпадъците, увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци, екологосъобразно обезвреждане на отпадъците и др.

По-голямата част от мерките за постигане на стратегическите цели са изпълнени, включително от мерките за подобряване на административния капацитет, въвеждането на икономически инструменти за стимулиране на рециклирането и предотвратяването на образуването на отпадъци. Значителен напредък има по отношение на подготовката и изпълнението на интегрираните регионални системи за управление на битовите отпадъци. Изоставане се констатира най-вече по отношение на сроковете за въвеждане в експлоатация на регионалните депа и съоръжения за битови отпадъци, но следва да се отбележат нереалистичните срокове за начало на експлоатация на тези съоръжения, посочени в програмата – юли 2009 г., като се има предвид, че в началото на 2009 г. голяма част от проектите са на идейна фаза, не са осигурени площадки и е нереалистично тяхното построяване за няколко месеца.

Анализът на европейските и националните политики и законодателство води до следните основни изводи и препоръки:

• 
  Европейските стратегически документи от последните години променят философията и подхода към отпадъците, и по-конкретно предлагат преход от целенасочено управление на отпадъците като фактор, увреждащ околната среда, към политика на предотвратяване на тяхното образуване и ефективното им използване като ресурси. Този подход цели прекъсване на връзката между икономическия растеж и генерирането на отпадъци, вредящи на околната среда и създаващи риск за човешкото здраве.
  
• 
  От приемането преди почти 40 г. на първата европейска рамкова директива за отпадъците през 1975 г., законодателството на Общността в сектора има бурно развитие през последните 15 години. От по-общи разпоредби през 70-те години, целящи намаляване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, днешният законодателен пакет съдържа конкретни изисквания и количествени цели за намаляване депонирането на отпадъци, за рециклиране и оползотворяване на специфични отпадъчни потоци и за предотвратяването на отпадъците като най-високо ниво от йерархията на управление на отпадъците.
  
• 
  Като се имат предвид предвижданията на стратегическите документи на ниво ЕС, очертаващи политиките по ефективно използване на ресурсите и околна среда по пътя на устойчивото развитие, както и работната програма на ГД „Околна среда” за преглед на политиките в сектор „Отпадъци”, може да се очакват промени в европейското законодателство, целящи още по-висока степен на защита на околната среда и човешкото здраве, както и преход от управление на отпадъците към устойчиво управление и по-ефективно използване на ресурсите, и вероятно:
  
  • 
    допълнителни ограничения относно депонирането на отпадъци до 2020 г., и с по-голяма вероятност депонирането да се ограничи само до отпадъци, които не могат да се рециклират и оползотворят, и по-конкретно ограничения за депонирането на пластмасови и/или хранителни отпадъци, а в по-далечен хоризонт – и повсеместна забрана за депониране на отпадъци
    
  • 
    специални разпоредби за намаляване на употребата и предотвратяване на отпадъци от полиетиленовите торби за еднократна употреба
    
  • 
    ограничения за изгаряне на отпадъци, които могат да бъдат рециклирани, като например пластмасови отпадъци, съответно въвеждане на по-високи цели за рециклиране на битовите отпадъци, особено на пластмасовите отпадъци
    
  • 
    въвеждане на количествени цели за предотвратяване на образуването на отпадъци, особено за пластмасови, битови/хранителни и за опасни отпадъци
    
  • 
    по-високи цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъци от опаковки, излезли от употреба електрическо и електронно оборудване, излезли от употреба моторни превозни средства и най-вече на пластмасовите отпадъци от тях, както и за батерии.
    
• 
  Националното законодателство, уреждащо обществените отношения, свързани с управление на отпадъците, се развива изключително бързо и динамично и то само от 15 години. След приемане на първия закон през 1997 г. се разработва и приема пълен и систематизиран пакет от правни норми, които, от една страна, хармонизират националното с европейското право, а от друга страна, въвеждат специфични национални инструменти и механизми, които да подпомогнат постигане на целите и прилагане на принципите на съответните нормативни актове.
  
• 
  Националната правна рамка е построена в цялост като логична конструкция и архитектура. Дори и прогнозите за промени в европейското законодателства да се реализират, съществуващата национална уредба може лесно да бъде допълнена. Предизвикателство в този случай ще бъдат консултациите и постигането на консенсус със заинтересованите страни.
  
• 
  Съществуват някои недостатъци в няколко текста на Закона за устройство на територията, които трябва да бъдат отстранени, тъй като представляват, макар и формална, бариера за предприемане на инвестиционни инициативи от страна на общините и бизнеса за инсталации и съоръжения за рециклиране и оползотворяване на строителни и други отпадъци.
  
• 
  С оглед осигуряване на публичност на информацията, свързана с битовите отпадъци, следва да се направи прецизиране в Закона за статистиката.
  
• 
  В изпълнение на първия Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, както и на следващите закони, са разработени национални програмни документи като солидни инструменти за прилагане на законодателството и за идентифициране на важни законодателни инициативи в сектора. При разработването на програмите е необходимо да се планира по-прецизно, като се поставят реалистични срокове за изпълнение на мерките.
  

Анализът има за цел да отговори на следните въпроси:

- Какви ангажименти регламентира националното законодателство спрямо местните власти, в т.ч. спрямо община Айтос,

- Приета ли е нормативна уредба на местно ниво в община Айтос, която да детайлизира правата и задълженията на общинската администрация, на гражданите и юридическите лица по отношение на управление на отпадъците,

- Местната нормативна уредба съдържа ли минималните изисквания на законодателната уредба-в т.ч. на ЗУО,

- Какви са основните изводи и препоръки от направения анализ

Приложени методи за анализ:

Методите за анализ са свързани с проучване и запознаване с нормативните документи (закони, наредби, общински наредби, икономически механизми, свързани програми), в които се регламентират отговорностите на община Айтос.

Методи за анализ, разработени и залегнали в Национален план за управление на отпадъците 2014–2020 г.

Получената информация от община Айтос като отчети за изпълнение на задачите по управление на отпадъците за минал период от време.

Доклад за основно охарактеризиране на отпадъците във връзка с изискванията на Наредба №6 от 2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.

За целта е проучена и информацията предоставяна на сайтовете на МОСВ, ИАОС, РИОСВ-Бургас, Областна управа-Бургас, Община Айтос, Община Бургас(за Регионалната схема за управление на отпадъците):

-Стратегически документи в областта на отпадъците;

-Национално законодателство: закони, наредби, постановления, регистри указания, заповеди, регистри.

На регионално ниво на сайта на РИОСВ-Бургас:

-Издадени разрешителни за дейности с отпадъци

-Издадени регистрационни документи за дейности с отпадъци

-Регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци,Информационна система за докладване по ЕРИПЗ

-Програма за опазване на околната среда на община Айтос за периода 2011–2014 г.

-Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Айтос ,приета с решение №617 от заседание на общински съвет Айтос, протокол №41/30.09.2014г.

Наредбата е във връзка с чл.22,ал. на Закона за управление на отпадъците.

-Програма за управление на утайките, 2014г. с Възложител: Община Айтос.
Основни изводи и препоръки:

1.С настоящата Програма за управление на отпадъците община Айтос изпълнява изискванията на Чл. 52 от Закона за управление на отпадъците, 2012г., а именно постигнатото е:

(1) Кметът на община разработва и изпълнява програма за управление на отпадъците за територията на съответната община.

-Програмата се разработва и приема за период, който съвпада с периода на действие на Националния план за управление на отпадъците – шестгодишен период от 2014 година до 2020 година;

2.Община Айтос има изработена Програма за управление на утайките, 2014г. съгласно изискванията на Директива на EC 91/271 EEC- за забрани за изхвърлянето на утайка в повърхностни води. Утайката следва да се оползотворява, ако е възможно, или обезврежда.

Изпълнението на националните цели, които не са законодателство, регламентирани на европейско или национално ниво, но съответстват на йерархията на управление на отпадъците и ефективно използване на ресурсите и опазване на околната среда включват:

-Рециклиране и материално оползотворяване на следните количества образувани утайки от ГПСОВ до 2020 г.:

- 20% до края на 2016 г.

- 50% до края на 2018 г.

- 70% до края на 2020 г.

3.Община Айтос има разработен Наръчник Правила и методики за мониторинг, контрол и последваща оценка при изпълнението на политики в областта на енергийната ефективност и разделното събиране и съхранение на отпадъци в община Айтос, М. юни,2014г.

Документът е създаден в рамките на проект „Въвеждане на механизми за мониторинг и контрол на изпълнението на политики в община Айтос”, в изпълнение на Договор № 13-13- 23/15.11.2013 г., финансиран от Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд .

4. Община Айтос има разработена и приета Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на строителни рециклирани строителни материали.

Тя е свързана с изпълнението на приетия Национален стратегически план за управление на отпадъците от строителството и разрушаване на територията на Р.България за периода 2011-2020 г. и неговата рамка свързана с главната стратегическа цел на плана до 2020 г., а именно да се намали вредното въздействие на строителните отпадъци върху околната среда чрез достигане на поне 70% ниво на рециклиране на строителните отпадъци. В изпълнение на мерките от плана са приети разпоредби в ЗУО от 2012 г. и е разработена и приета именно Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на строителни рециклирани строителни материали.

Община Айтос през 2003 г. след решение на Общинския съвет се е включила в проекта “Регионално управление на отпадъците – Бургас”, което за в бъдеще определя нови цели и изисква приоритизиране мерките и дейностите й до 2020г.

За Община Айтос Първата Общинска програма за управление на отпадъците е приета през септември 1998г. от Общински съвет- Айтос с решение №331/24.09.1998г. в изпълнение на чл.28 и чл.30 от Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, обн. ДВ, бр. 86 от 30.09.1997г.

През 2005г. е разработен План за привеждане в съответствие с нормативните изисквания на съществуващото депо за ТБО Айтос.

Актуализирана е Общинската програма за управление на дейностите с отпадъци– Община Айтос за периода 2009-2014г. Програмата е приета

на заседание на Общински съвет Айтос от 11.12.2008г.Решение №160.

Бъдещото развитие в управлението на отпадъците на територията на община Айтос е свързано преди всичко с актуализация на Общинската програма за управление на отпадъците.

За нуждите на анализа е използван и „Анализ на състоянието и прогноза за вида, количествата и източниците на отпадъците, образувани на територията на страната, както и за отпадъците, които е вероятно да бъдат обект на трансграничен превоз от или до националната територия”(МОСВ).

Потоците отпадъци биват:

Битови отпадъци. В рамките на битовите отпадъци особено внимание е отделено на биоразградими битови отпадъци и отпадъци от хартия, картон, метал, пластмаса и стъкло.

Производствени неопасни отпадъци

Строителни отпадъци

Опасни отпадъци

Специфични потоци отпадъци, които включват:

• 
  Масово разпространени отпадъци (отпадъци от опаковки, негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА), излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), отпадъчни масла и нефтопродукти, излезли от употреба гуми)
  
• 
  Отпадъци, съдържащи ПХБ/ПХТ
  
• 
  Утайки от ПСОВ
  

2.1.Анализ на битовите отпадъци

Съгласно Допълнителните разпоредби на ЗУО битови отпадъци са “отпадъците от домакинствата” и “подобни на отпадъците от домакинствата” (това са отпадъците, образувани от домакинствата, и отпадъците, образувани от фирми и други организации, които по своя характер и състав са сравними с отпадъците от домакинствата, с изключение на производствените отпадъци и отпадъците от селското и горското стопанство).

"Биоразградими" са всички битови отпадъци, които имат способността да се разграждат анаеробно или аеробно, като хранителни и растителни отпадъци, хартия, картон и други.

"Биоотпадъци" са биоразградими битови отпадъци от парковете и градините, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от предприятията на хранително-вкусовата промишленост.

Рамковата директива 2008/98/ЕО за отпадъците включва основно разпоредба чрез чл.22 който насърчава разделното събиране на биоотпадъците, за ад отговори на необходимостта от възстановяване на почвеното плодородие, връщайки обратно в почвата органична материя с високо качество.

Тенденцията към предотвратяване на отпадъците и оползотворяване на ресурсите от отпадъци се въвежда с чл.11, който включва цели до 2020г.подготовката за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали най-малко като хартия, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и евентуално от други източници, доколкото тези потоци са отпадъци наподобяващи домакинските отпадъци, следва да се увеличи най-малко до 50% от общото тегло-като е отбелязано, че нито една национална стратегия няма да осигури 50% рециклиране/оползотворяване на битови отпадъци, ако не са обхванати и биоотпадъците.

Важен показател за управление на отпадъците е нормата на натрупване на отпадъците, представена като количеството на образуваните битови отпадъци за година на човек от населението. През десетгодишния период 2002-2012 г. по данни на НСИ образуваните битови отпадъци на човек от населението в България намаляват значително от 601 до 446 кг/жител/година. По отношение на нормата на натрупване на битови отпадъци на жител спрямо средните стойности за ЕС-27, България е с по-благоприятни стойности през последната отчетна 2012 г. и тенденциите в динамиката на показателя за периода. За същия десетгодишен период образуваните битови отпадъци на жител средно за ЕС-27 са съответно за 2002 г. – 527кг./жител, а за 2012 г. - 492кг/ж.

С цел унифициране на подхода на общините за осъществяване на анализ на състава на отпадъците през 2012 г. МОСВ утвърди Методиката за определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци. В методиката е направен задълбочен анализ на тенденциите в развитието на образуване на отпадъците, както и на тенденциите в развитието на материалите и връзката им с образуване на различните фракции. Определени са и основните параметри, влияещи върху нормата на натрупване и морфологичния състав на отпадъците. Морфологичният състав, предложен като референтни стойности в Методиката на основата на задълбочени проучвания, е представен по групи населени места в таблицата по-долу.

От друга страна попълнената от общините информация в специално разработените за целта въпросници през 2013 г. дава основание да се направи извод, че преобладаващата част от битовите отпадъци се генерира от домакинствата – между 80 и 90%, и между 10% и 20% – от търговски, административни, социални, фирмени и други подобни обекти. Вариацията на тези проценти е в зависимост от големината на населените места.

От друга страна: При отчитане на националните специфики и тенденциите за промяна на състава на битовите отпадъци в страните от ЕС, са направени следните допускания за промени в състава на битовите отпадъци в страната:

• 
  Запазване ръста на хранителните отпадъци при населени места до 50 хиляди жители и евентуален ръст в населени места над 50 хиляди жители.
  
• 
  Хартия - тенденция към запазване на количеството - увеличеното потребление на опаковки се компенсира от навлизането на електронни носители, изместващи печатните издания и офис хартията.
  
• 
  Тенденция към увеличаване на количествата картон вследствие на увеличено потребление на опаковки.
  
• 
  При пластмасата се предвижда тенденция към леко увеличаване вследствие на повишаване на общото потребление на пластмасовите бутилки.
  
• 
  Разделното събиране и третиране на отпадъците от зелените площи се очаква да доведе до повишение в количествата на градинските отпадъци. Същевременно, очаква се повишението да не е голямо поради мерките, предприети в малките населени места за въвеждане на домашно компостиране.
  
• 
  Леко повишаване се очаква при дървесните отпадъци, стъклото и металите.
  
• 
  Има отпадъци, при които се очаква тенденция на леко намаляване. Това са инертните и опасните домакински отпадъци. Причините за това са намалената употреба на твърди горива за отопление, разделното събиране и третиране на строителни отпадъци, както и въвеждането на центрове за приемане на опасни отпадъци от домакинствата.
  
• 
  При текстила, гумата и кожата не се очакват промени.
  

Анализът на състоянието на битовите отпадъци на общинско ниво в община Айтос се стреми да даде отговор на следните въпроси:

- Какви са общите количества и тенденциите относно генерирани битови отпадъци в общината за анализирания период: в абсолютни количества, на жител/година, сравнение със средното за страната;

- Какъв е морфологичният състав на битовите отпадъци в общината;

-Какви са количества на повторно използвани, рециклирани, оползотворени и обезвредени битови отпадъци за разглеждания период и какви са сравненията със средното за страната. В каква степен основно прилаганите в общината методи за обезвреждане на битовите отпадъци съответстват на йерархията за управление на отпадъците,

- Какви са тенденциите в третирането на битовите отпадъци;

- Какви са количествата образувани битови отпадъци от различните източници – от домакинствата и от юридическите лица.

Количествена цел за предотвратяване на образуване на отпадъци в община Айтос

Цел	2020
Предотвратяване образуването на битови отпадъци	Законодателството изисква община Айтос до 2020 година да постигне целта:нормата на натрупване на битови отпадъци да нараства със значително по-бавни темпове от нарастването на минималната работна заплата.

Информационно обезпечение на анализа

Община Айтос участва в РСУО-Бургас.

Община Бургас участва в осъществяването на ПРОЕКТ "ИЗГРАЖДАНЕ НА РЕГИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПЪДЪЦИ В РЕГИОН БУРГАС"за изграждане на интегрирана система за управление на отпадъците в регион Бургас като бенефициент в партньорство с общините Средец, Камено, Несебър, Поморие, Айтос, Руен, Карнобат и Сунгурларе по Оперативна програма "Околна среда" 2007 – 2013.

Учредителният протокол на Регионалното доброволно сдружение „Регионално сдружение за управление на отпадъците, Регион Бургас на общините е от 16.10.2014г. и носи подписа и на Кмета на община Айтос г-н Васил Едрев.

Годишното количество строителни отпадъци, които трябва да постъпят на площадката за обработка са 60 000 т/год. На площадката е инсталирана инсталация - трошачка с капаците от 50 т/час, като натрошените материали ще се разделят по фракции, което ще даде възможност част от рециклираните строителни материали да се използват отново в строителството.

На площадката е разположена дробилка за едрогабаритни отпадъци, която ще може да приема и обработва 20 000 т/годишно отпадъци и с капацитет 15 т/час.