Допълнителни предпазни мерки, които трябва да се предприемат на депото в случай на необходимост във връзка с приемане на отпадъка

Община Сунгурларе е задължена в случаи, при които се налага и има необходимост от предприемане на допълнителни предпазни мерки във връзка с приемане на отпадъка, да представя и обосновка за налагането на посочените допълнителни предпазни мерки.

При депониране на битови или сходни на тях отпадъци, задължително на депото трябва да се осигури необходимото оборудване и инвентар за противопожарни нужди съгласно изискванията на противопожарните строително-технически норми.

Прилагането на цитираните мерки имат за цел да ограничат опасностите и уврежданията по време на експлоатацията на депото, причинени от:

- емисии на миризми и прах;

- разнасяни от вятъра отпадъци;

- птици, вредители и насекоми;

- образуване на аерозоли;

- запалване на отпадъци.
11. Обосновка за невъзможността и/или нецелесъобразността от рециклиране или оползотворяване на отпадъка

Рециклирането е дейност за възстановяване или възобновяване на суровинни свойства. Голяма част от отпадъците представлява ценна суровина и може да бъде върната обратно в производствения процес или пък да ѝ се намери друго приложение.

В битовия отпадък се съдържат метали, пластмаса, стъкло и органичен боклук.

За да е по-ефективна системата за разделно събиране и рециклиране, пластмасата, хартията, металът и стъклото се събират отделно от битовите отпадъци в домакинствата. Така се намалява рискът опаковките да се замърсят.

На ниво община Сунгурларе няма изградени мощности за рециклиране или оползотворяване на отпадъка от хартия, пластмаси, метал и стъкло.

12. Обосновка за невъзможността и/или нецелесъобразността от рециклиране или оползотворяване на отпадъка

Разнородния вид на разглеждания отпадък не позволява пълното му рециклиране и/или оползотворяване.

Към момента депонирането на битови отпадъци остава основния метод за обезвреждане на отпадъци в страната.

Производствени отпадъци

Производствени отпадъци са отпадъците, образувани в резултат на производствената дейност на физическите и юридическите лица (§1, т. 32 от Допълнителните разпоредби на ЗУО, Обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г.).

На база наличната информация е извършен анализ на съществуващото състояние на производствените отпадъци в страната в следната последователност:

• 
  Образувани производствени отпадъци:
  
  • 
    от дейността по икономически групи;
    
  • 
    по групи от Списъка на отпадъците.
    
• 
  Предварително третирани производствени отпадъци
  
• 
  Третирани производствени отпадъци:
  
  • 
    предадени за оползотворяване и предадени за обезвреждане;
    
  • 
    оползотворени и обезвредени по дейности R и D и по групи от Списъка на отпадъците;
    
  • 
    оползотворени и обезвредени от собствената дейност.
    
• 
  Внесени и изнесени производствени отпадъци
  
• 
  Производствени отпадъци на единица БВП:
  
  • 
    производствени отпадъци на единица БВП;
    
  • 
    сравнение между България и други страни от ЕС.
    

За разглеждания петгодишен период 2008-2012г. в страната са образувани общо 71 819 хил. тона производствени отпадъци на територията на страната. С най-голям дял са образуваните от икономическа дейност „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 56,3% от общо образуваните производствени отпадъци за периода. Следват три икономически дейности: „Строителство“, „Производство на химични продукти, на лекарствени вещества и продукти на изделия от каучук и пластмаси“ и „Предоставяне на услуги“, съответно 7.0%, 6.2% и 6.2%. Като цяло се отчита тенденция за нарастване на общо образуваните производствени отпадъци след 2010 г., въпреки колебанията в докладваните количества по отделни икономическа групи. Най-ниски количества на образувани производствени отпадъци за разглеждания период са отчетени през 2010 г. Това се дължи преди всичко на намаляване ръста на строителните дейности и услугите в страната през посочената година, поради икономически причини, както и поради прекратяването на дейността на големи промишлени предприятия. За 2011 г. е отчетено увеличение на количеството образувани производствени отпадъци спрямо предходната година. През 2011 г. всички икономически дейности генерират по-голямо количество производствени отпадъци (изключение правят само три от секторите - „Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти“, „Производство на изделия от други неметални минерални суровини“ и „Растениевъдство, животновъдство и лов; спомагателни дейности. Горско стопанство“). Увеличението, отчетено през 2011 г. за икономическа дейност “Металургия и производство на метални изделия, без производство на машини и оборудване“ (над 3,5 пъти спрямо 2010 г.) е в резултат на прекласифициране на фаялитов отпадък от дейността на металургично предприятие. По-значително са нараснали количествата на отпадъците от секторите услуги, търговия на едро с отпадъци и скрап, и строителство. Фигура 8 илюстрира процентното съотношение на образуваните производствени отпадъци по икономически групи спрямо общото им количество за съответната година на периода 2008-2011 г. (условно 19-те икономически дейности са номерирани в реда, посочен в таблицата по-горе). Данните от фигурата показват най-големия принос на икономическа дейност „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“, чийто дял през 2010 г. надминава 60% от общо образуваните производствени отпадъци за същата година. Тенденцията за увеличаване на количествата образувани производствени отпадъци продължава и през 2012 г., като най-значим ръст се наблюдава в секторите „Строителство“, „Дейности по предоставяне на услуги“ и „Производство на изделия от други неметални минерални суровини“.

Предадени за оползотворяване и предадени за обезвреждане производствени отпадъци за периода 2004–2012 г.

Източник: НСИ

С най-голям дял са предадените за оползотворяване отпадъци, съдържащи метали (14.5%), следвани от отпадъците от електроцентрали и други горивни инсталации (12.1%).

По данни от източници изготвили анализа на отпадъците в България се

стига до извода:

В заключение може да се обобщи, че в България се наблюдават положителни тенденции по отношение на предотвратяването на образуването на производствени отпадъци, включително по отношение на средноевропейските нива. По отношение обаче на третирането на образуваните производствени отпадъци е необходимо да се предприемат действие в посока увеличаване на количествата. По отношение на предотвратяването на образуването на отпадъци вниманието трябва да се фокусира върху отпадъците с най-голям относителен дял от образуваните – на първо място от ТЕЦ и с внимание към отпадъците от металургичните производства. Политиките и действията по оползотворяване на отпадъци трябва да насочат също към отпадъците от ТЕЦ, строителни отпадъци, утайки от ПСОВ и от металургични производства.

Съгласно ЗУО "строителни отпадъци" са отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете отпадъци, посочени в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква "а)" от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите му изменения.

На национално ниво направения анализ се стреми да даде отговор на следните въпроси:

1. 
   Какви са количествата на образуваните и оползотворени строителни отпадъци в страната за периода 2004-2011 г.
   
2. 
   Кои са основните източници на строителни отпадъци на територията на България
   
3. 
   Каква е морфологията на строителните отпадъци
   
4. 
   Какво е териториалното разпределение на строителните отпадъци
   
5. 
   Каква инфраструктура съществува за третиране на отпадъците от строителство и разрушаване
   
6. 
   Каква е ситуацията в България относно показателя строителни отпадъци на глава от населението в сравнение със страните от ЕС
   

Разработеното и прието национално законодателство по управление на строителните отпадъци осигури солидна основа и се основа изцяло на Националния стратегически план за управление на отпадъци от строителство и разрушаване до 2020 г. Европейски и национални цели за оползотворяване и рециклиране на строителни отпадъци

Според Рамковата Директива за отпадъци до 2020 г. подготовката за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали от неопасни отпадъци от строителство и разрушаване следва да се увеличи най-малко до 70% от общото им тегло, като се изключват незамърсени почви, земни и скални маси от изкопи в естествено състояние. Същите цели са залегнали в ЗУО, който определя поетапно по години целите, за да се достигне крайната цел през 2020 г.:

- до 1 януари 2016 г. - най-малко 35 на сто от общото тегло на отпадъците

- до 1 януари 2018 г. - най-малко 55 на сто от общото тегло на отпадъците

- до 1 януари 2020 г. - най-малко 70 на сто от общото тегло на отпадъците.

Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, в сила от ноември 2012 г., определя някои допълнителни изисквания за управлението на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали в строителството. Съгласно сроковете определени в ЗУО в тази наредба се регламентират конкретни цели за оползотворяване на определени видове строителни отпадъци и етапите за тяхното изпълнение, които са представени в Приложението към анализа.

За осигуряване постигането на целите за материално оползотворяване е въведен механизъм за отчитане на количествата на образуваните строителни отпадъци, а също така и на отделените и предадени за рециклиране отпадъци от етапа на проектиране на строително-монтажните работи до оползотворяването, повторната употреба, влагането на рециклирани строителни материали и депонирането на ОСР.

Както е посочено по-горе, съгласно Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали са определени специфични цели за оползотворяване на някои видове строителни отпадъци. Във връзка с това беше направен анализ на информация за образуваните строителните отпадъци от 317 фирми от различни сектори на икономиката през 2010 г. Избрани са фирми, които са основни генератори на този вид отпадъци, а данните са получени от предоставени отчети на ИАОС.

Основен източник на черни метали от разрушаването на сгради и съоръжения е използваната армировъчна стомана в стоманобетона или конструкционна стомана при металните носещи конструкции. Също така стоманени листове се използват за производство на покривни панели, за метални покрития и парапети на стълби, декоративни елементи и др. Отпадъци от строителство и разрушаване от черни метали се генерират и в процеса на строителството главно под формата на арматурно желязо, като скрепителни елементи, части от тръби и др. Процентът на оползотворяване и рециклиране на черните метали е много висок. Основната част (91%) от строителните отпадъци от желязо и стомана се предават на други предприятия за оползотворяване. Малка част (2%) се оползотворяват при собствената дейност, а останалите (6.5%) се предават за обезвреждане чрез депониране. Черните метали се рециклират чрез претопяване, при което е необходима около 60% по-малко енергия отколкото при производството на стомана от желязна руда. Стоманата може да се рециклира многократно, като сепарирането й от останалите отпадъци от строителство и разрушаване е сравнително лесно посредством магнитни сепаратори.

Отпадъците от цветни метали, използвани в строителството, включват основно мед, алуминий и техните сплави, а в по-малки количества олово и цинк. Те се образуват при разрушаването на сгради от дограми, листове за хидроизолация, сградни инсталации и други. При някои цветни метали като мед, олово и цинк процентът на оползотворяване достига 100%, а при алуминий - 96%. Това се дължи на високите пазарни цени и голямото търсене на световния пазар.

Полимерни строителни материали (пластмаси)

Полимерните материали (наричани още пластмаси) са широко разпространени в съвременното строителство. Най-голям дял се пада на различните тръбопроводи, следвани от продуктите за топлоизолация и дограми. В строителството се използват повече от 20 вида пластмаси, всяка от които има различен потенциал за рециклиране.

Полиетиленът PE и поливенилхлоридът PVC са най-често използваните. Строителните отпадъци от пластмаси почти изцяло (99%) се предават за оползотворяване на други предприятия.

Строителни отпадъци от стъкло

Стъклото се използва в строителството главно за изработването на прозорци и фасади, а също и за врати и някои части от интериора на сградите. Отпадъците от стъкло се образуват главно при разрушаване и ремонт на сгради. В България няма стандартизирана система за демонтиране и събиране на стъклото в строителството, като само половината от стъклото (52%) се предава за оползотворяване, а останалата част се обезврежда чрез депониране.

Строителните отпадъци от дървесина се образуват главно при разрушаване и ремонта на сгради, където се използват главно за фурнири, врати и дограми, подови настилки и други. Предават се за оползотворяване близо половината от строителните отпадъци от дървесина (50%), като останалата част се обезврежда чрез депониране.

Строителната керамика включва тухли, керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия. Като цяло строителната керамика притежава голям потенциал за рециклиране и повторна употреба. Към момента на проучването този потенциал не се използва, като почти изцяло отпадъците от строителна керамика (99,9%) се предават за обезвреждане чрез депониране. Потенциалът за повторна употреба и за рециклиране на керамичните отпадъци зависи в голяма степен от процесите на строителство и разрушаване. Качеството на рециклираните материали и респективно тяхната повторна употреба зависят основно от методите на разрушаване.

Този вид отпадъци от строителство и разрушаване са сред най-разпространените и се образуват най-вече при реконструкция и разрушаване на сгради и съоръжения. Бетонът е един от най-често използваните строителни материали и притежава висок потенциал за рециклиране, като технологията е сравнително проста и включва раздробяване на големите късове, натрошване, отделяне на армировката, пресяване и евентуално пречистване. Крайният продукт от рециклирането на бетонните отпадъци са фракции от трошен материал, по подобие на трошен камък. Според получените данни 10,6% от строителните отпадъци от бетон се оползотворяват от фирмите при собствената им дейност, като останалата част се предават за обезвреждане чрез депониране. Само малка част се предават на други фирми за рециклиране. От края на 2008 г. на депото за строителни отпадъци във Враждебна в близост до София работи площадка с инсталация за натрошаване и сортиране на строителни отпадъци, които се използват впоследствие в различни строителни дейности.

Строителни отпадъци от асфалт се образуват в големи количества при ремонт на пътища. Дейностите по управление на отпадъци, образувани от ремонт и изграждане на пътища, са обхванати в много малка степен от системата за управление и контрол на отпадъците в Р. България. Поради това е особено трудно да се проследят точните количества генерирани отпадъци. Според данните на ИАОС отпадъците от асфалт се оползотворяват почти напълно при собствената дейност на фирмите (97,5%), а останалите се предоставят на други фирми за оползотворяване. Съществуваща практика е отпадъците от пътния сектор да се употребяват повторно предимно за временни пътища. У нас има само ограничени примери за оползотворяване на рециклиран асфалт по горещ и студен способ. През последните години Национална агенция „Пътна инфраструктура”, отговорна за държавните пътища в страната, обяви „зелени” обществени поръчки, като включи в тръжните условия изисквания към изпълнителите на ремонтни дейности на пътищата да оползотворяват премахнатия асфалт.

Дейностите по ремонт на железопътната инфраструктура има създадени положителни практики по повторна употреба и рециклиране на около 80% от образуваните отпадъци. Съществува ведомствена нормативна база, която регламентира използването на рециклирани материали в ремонта на релсовия път. При ремонта на релсовия път се използват специални мобилни съоръжения, движещи се по релсовия път, за рециклиране на баласта.

На общинско ниво следва да се имат предвид следните мерки:

1.Прилагане на „зелени” обществени поръчки с европейски и национални публични средства от възложителите на строителни дейности за подготовка за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на строителни отпадъци, включително влагане на рециклирани материали.

2.Подготовка на указания, примерни типови изисквания в тръжните документи за строителство за подготовка за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на строителни отпадъци, включително влагане на рециклирани материали по видове строителни обекти, възлагани от възложители на обществени поръчки на централно, регионално и местно ниво.

3.Прилагане на стриктен контрол за изпълнение изискванията на ЗУО и Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали.

Опасни отпадъци

„Опасни отпадъци” са отпадъците, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в Приложение № 3 на ЗУО (§ 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗУО, Обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г.).

Съгласно Доклада за морфологичния състав на отпадъците, Разглежданият отпадък с код - 20 03 01 и наименование - смесен битов отпадък е с неопасен характер и няма огледален код по смисъла на Наредба №2 от 2014г.

Негодни за употреба пестициди

Негодните за употреба пестициди са опасни отпадъци (§ 1, т. 12 от допълнителните разпоредби ЗУО) и се класифицират като опасни отпадъци в Списъка на отпадъците съгласно Наредбата по чл. 3, ал. 1 ЗУО.

Проблемите със залежалите пестициди възникват в страната след 1990 г., в резултат на ликвидиране на бившите ТКЗС и АПК.

Наличието на негодни за употреба пестициди, както и такива, които се съхраняват на изоставени или необезопасени места, представлява риск за околната среда и човешкото здраве. Това налага предприемането на спешни мерки за тяхното окончателно обезвреждане.

През 2014 г. МОСВ кандидатства по публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ за финансиране на проект с предмет „Обезвреждане на негодни за употреба пестициди, намиращи се в Б-Б кубове с нарушена цялост, както и устойчивите органични замърсители, които се съхраняват в Б-Б кубове”. Очакваният резултат от реализацията на проекта е екологосъобразното обезвреждане на негодните за употреба пестициди и на отпадъците от Б-Б кубовете и при необходимост саниране на площадките, на които са били разположени Б-Б кубовете. Дейностите по проекта ще включват отваряне на Б-Б кубовете и тяхното натрошаване, преопаковане, временно съхранение, износ с цел обезвреждане (окончателно унищожаване) на негодните за употреба пестициди, както и обезвреждане на отпадъците от разрушаване на Б-Б кубовете на депа за опасни отпадъци и при необходимост саниране на площадките, на които са били разположени Б-Б кубовете.
Специфични потоци отпадъци

Масово разпространени отпадъци (отпадъци от опаковки, негодни за употреба батерии и акумулатори, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, излезли от употреба иот моторни превозни средства, отпадъчни масла, и нефтопродукти, излезли от употреба гуми) Отпадъци от опаковки