ГЛАВА III СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ПЪТЯТ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА СОЦИАЛНА УСЛУГА В Р СЛОВЕНИЯ И Р БЪЛГАРИЯ

В словенското законодателство, материята свързана със социалното подпомагане и защита на гражданите, в това число и на хората с увреждания, са уредени в Закона за Социалното подпомагане и в Закона за Равните възможности на хората с увреждания. Тук се намират основните регламенти за ползване на социални услуги,, видовете доставчици и формите, чрез които достигат до нуждаещите се граждани, в това число и хора с увреждания. И в словенското законодателство, пътят за ползване на социална услуга от хората с увреждания, започва с освидетелстване на вида и степента на увреждането от лекарска комисия (медицинска експертиза), последвана от „Първа социална помощ”, осъществена чрез посещение от представител на Център за Социална Работа (ЦСР), като инструмент за оценяване на възможностите и потребностите от помощ. Анализът на документите в тази област показва, че в Словения тези два инструмента (медицинска експертиза и първа социална помощ), придружени от лично волеизявление (молба), стартират процедурния път за ползване на социални услуги. Подобно на „социалната оценка” в българската нормативна уредба, в словенската „първа социална помощ” е оценка, която се прилага от представители на Център за социална работа (наричан по долу ЦСР).

В ГЛАВА I са разписани общите положения, като в чл. 1 дейността по социално подпомагане се определя като дейност за предотвратяване и решаване на социалните проблеми на лица, семейства и групи, а в чл. 2 на държавата се вменява основният ангажимент да осигурява и развива функционирането на институциите за социално подпомагане, създава условия за работа в сферата на социалните дейности и подпомага и насърчава развитието на самопомощ, благотворителност и форми на независим живот на хората с увреждания. Програмата за социално подпомагане, приета от словенското Народно Събрание определя стратегията за развитие на социалното подпомагане, приоритетните области за социално подпомагане, специфичните нужди и възможности на отделните райони и определя мрежа от социални услуги, предоставяни от държавата. При изпълнението на тази програма и разработването на политики в областта, към Министърът на Социалното Подпомагане се учредява Експертен Съвет, който изпълнява следните задачи: участва в изготвянето на програмата за социалното подпомагане, следи за нуждите в тази област, и предлага програми за действие, участва разработването на нормативи и стандарти на услугите, предлага и участва в разработването на научно-изследователски програми в областта на социалното подпомагане. Членовете на Експертния Съвет се назначават от Министъра и следва да са признати експерти в областта.

Глава II съдържа текстовете, регламентиращи услугите за социално подпомагане. В текста на чл. 10 социалните услуги са дефинирани като: предназначени за преодоляване на социални проблеми и трудности (социална превенция), които включват дейности за помощ и самопомощ на лица, семейства и групи”.

В Чл. 11 на този закон са изброени следните видове социални услуги:

1. Първа социална помощ.

2. Лична помощ.

3. Подкрепа на семейството.

4. Институционална грижа.

5. За управление защита и заетост при специални условия.

6. Хуманитарни работници в предприятия, институции и други работодатели.

Услугите от 1 до 5 се извършват в съответствие с нормите и стандартите утвърдени в Правилник от министъра отговарящ за социалното подпомагане.

• 
  Социалната услуга „Първа социална помощ” по
  

• 
  Социалната услуга Лична помощ се състои от
  

• 
  Социалната услуга „Семейна помощ” включва:
  

• 
  Социалната услуга „Институционална грижа”
  

• 
  Социалната услуга „управление и защита”
  

• 
  Социалната услуга „хуманитарни работници в
  

Законът определя държавата като основен доставчик на изброените в членове 12, 13, 15, 16 и 17 социални услуги,а общините са основният доставчик на услугата „семейна помощ” посочена в чл.14. Държавата и общините доставят тези услуги чрез организираните от тях мрежи за социална превенция (чл.42 и чл.43). Доставчици на тези социални услуги могат да бъдат и физически и юридически лица (концесионери), които ги предоставят за срок и в обхват, определени в концесионния договор. В чл. 44 на Закона се посочва, че Концеденти по тези концесионни договори са Държавата или Общината, като концесиите се отпускат след становище на Социален съвет към Министерството на социалните грижи и социален съвет към Общината, с чиито становища се определят вида и обхвата на отпусканите на концесия социални услуги. Начинът за предоставяне на социални услуги на концесия, тръжните процедури, условията за оценка и други детайли по темата са уредени в Чл. 47 на Закона, като от ал. А до ал. О е регламентирана материята свързана с формите, професионалната подготовка на персонала на концесионера, реда за регистрирането им в публичния регистър на доставчиците, както и предсрочното прекратяване на концесионните договори и заличаването на концесионерите от регистъра.

В чл. 48 на Закона изрично се посочва, че Министърът, отговарящ за социалната защита определя методиката, условията, ограниченията и правилата за разширяване на обхвата на предоставяните услуги; условията за изпълнение на услугите и доказателствата за изпълнението им; начините на плащане на концесионните услуги; начините за финансово отчитане пред концедента и др. В последващите текстове на закона са описани обществените институции предлагащи социални услуги, като конкретни институционални форми: - Център за Социална Работа (ЦСР) е основната институционална форма, която предлага социална превенция чрез услугите „първа помощ”, „лична помощ”, „помощ за семействата и общността”, както и организиране на кампании за социално слаби групи. Общините могат да предоставят чрез своите ЦСР помощ на семействата у дома, (чл. 49).

В чл. 50 се регламентира Домът за възрастни хора, като институционална грижа и подкрепа на възрастни хора, семейства и лица ( съгласно чл.16). В чл. 51 е описана друга институционална форма, която извършва специфична работа и се нарича Специален институт – полага специфични грижи за възрастни хора с умствена и физическа непълноценност. Специални учебни заведения от този тип могат да извършват и стопанска работа, ако тя е предназначена да осигури по-високо качество на живот и грижи за бенефициентите . В чл. 52 са посочени като институционална форма и Центрове за трудотерапия за деца и възрастни с психически, физически и умствени увреждания, които мога да организират дневни занимални, за трудотерапия и подготовка за надомна заетост.

В чл. 53 е посочен Детски дом, като институция за деца и младежи лишени от нормална семейна грижа, а в Чл. 54 е регламентиран Дом за деца и младежи с умерена, тежка и дълбока умствена увреденост, като институция за обучение и полагане на социална грижа.

В следващите си членове (от 55 до 68) Законът регламентира органите за управление на всеки Социален институт: обществени съвети, директор, експертен съвет

Глава IV на Закона урежда материята свързана с предоставянето на социални услуги. В т.6 на Допълнителните разпоредби, Социалните услуги са дефинирани като: дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции и в общността. Чл. 16 ал.1 определя социалните услуги като основани на целенасочена социална работа в подкрепа на лицата за: осъществяване на ежедневни дейности и социално включване (т.1 и 2). В ал. 2 на този член изрично се посочва, че социалните услуги се предоставят въз основа на индивидуална оценка потребностите и съобразно желанието и личния избор на лицата. Този текст превръща обективното оценяване на потребностите на ползвателя чрез инструмента „социална оценка” и личното му желание (изразено чрез волеизявление „молба”) в двете задължителни условия за ползване на която и да е социална услуга.

Доставчиците на социални услуги се определят в чл. 18 на Закона и са както следва: Държавата; общините; български физически лица регистрирани по Търговския закон и юридически лица; физически лица извършващи търговска дейност и юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава, членка на ЕС или на друга държава от европейското икономическо пространство. В ал. 2 на този член изрично се регламентира че: българските физически и юридически лица, както и физическите и юридически лица възникнали в съответствие със чуждестранното (на ЕС или на ЕИП)законодателство, могат да предоставят социални услуги само след вписване в регистър към Агенцията за Социално подпомагане. В ал. 4 на чл. 18 е посочено, че условията и редът за регистрация се уреждат и са посочени в Правилника за прилагане на Закона.

В чл. 18А се регламентира управлението на Социалните услуги, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности. Това управление се осъществява от кметовете на общините, които се явяват и работодатели на ръководителите на социалните услуги, не представляващи обект на възлагане. В ал. 3 на този член е посочено, че кметът на общината може да възложи управлението на социалните услуги, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, на лицата (български физически и юридически лица и физически и юридически лица възникнали съобразно законодателството на ЕС и ЕИП) по ал. 3 и 4 на чл. 18. Това възлагане става чрез конкурс или по договаряне при единствен кандидат. В ал. 4 на чл.18А е посочено, че съвместно участие при предоставянето на социални услуги става чрез подписването на договор между държавата, общините и лицата ( юридически и физически, български и чуждестранни от ЕС и ЕИП). В ал. 5 на чл. 18А изрично се посочва че българските физически и юридически лица и физическите и юридически лица възникнали в съответствие със законодателството на ЕС и ЕИП, които са вписани в Регистъра към Агенцията за социално подпомагане, могат да кандидатстват за средства от Фонд Социално подпомагане след защита на проект. В ал. 6 на този член изрично се предпоставя задължителното спазване на утвърдените критерии и стандарти за предоставяне на социалните услуги, от страна на всички доставчици.

В чл. 19 се регламентират механизмите и субектите отговорни за развиване и утвърждаване на стратегиите и годишните планове за предоставяне на социални услуги. В ал. 1 се посочват Областните управи в сътрудничество с регионалните дирекции за социално подпомагане, като отговорни за организиране на развитието и утвърждаване на стратегиите за предоставяне на социални услуги в качеството им на държавни субекти, а в ал. 2 се визират Общинските съвети, подпомогнати от Дирекциите Социално подпомагане, като отговорни за разработване на стратегии и приемане на годишни планове за предоставяне на социални услуги на местно (общинско) ниво. Тези годишни планове се приемат ежегодно и съдържат дейностите, които ще се изпълняват през календарната година. Условията и редът за планиране, разкриване, предоставяне и закриване на социални услуги се определят с правилника за прилагане на този закон, видно от ал. 4 на чл. 19.

Последните две Глави VI и VII на Закона, от чл. 24 до чл.39 уреждат материята свързана с финансирането на дейностите по този Закон, както и контролът и административно-наказателната отговорност.

В Допълнителните разпоредби са дефинициите на основните понятия, с които борави Законът.

Механизъм ЗА ПОЛЗВАНЕ НА СОЦИАЛНА УСЛУГА В Р. БЪЛГАРИЯ

Кой по смисъла на българското законодателство е човек с увреждане и как стига до ползването на правото си на социална рехабилитация и интеграция?

В допълнителните разпоредби на ЗИХУ параграф 1 т.1 откриваме дефиницията за увреждане: всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид. В т.2 е определението за човек с трайно увреждане: лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност, или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. В т.5 намираме определението за рехабилитация: последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост.

В чл. 10 на ЗИХУ е записано, че оценяването на увреждането се извършва чрез медицинска експертиза и социална оценка. По същество, медицинската експертиза оценява трудоспособността (чл. 11), а социалната оценка, която се извършва въз основа на медицинската и по методика утвърдена от Министъра на труда и социалната политика, следва да установи: възможностите и потребностите за рехабилитация; възможностите за обучение; възможностите за трудова заетост и професионална реализация; потребностите от социални услуги ; възможностите за социално включване (чл. 12 ал. 1 и 2). В ал. 3 на този член е разписано по чие искане може да се направи тази оценка: на лицето с увреждане ; родител, осиновител, настойник, попечител, семейството на роднини, близки или приемното семейство, при което е настанено дете с увреждане (по реда на чл.. 26 от Закона за Закрила на детето). В ал. 4 се посочва че след изготвянето на тази социална оценка следва изготвяне на индивидуален план за интеграция.

Същността на социалната оценка е регламентирана в чл. 13 и включва вече посочените: възможности и потребности за и от рехабилитация, обучение, трудова заетост и професионална реализация, социални услуги и социално включване. В нея се отразяват препоръки за необходимите мерки за социално включване, а в ал. 3 е посочено изискването в оценката да се включи мотивирано предложение за отпускане на интеграционни добавки по чл. 42 на ЗИХУ (в случай, че се прецени необходимостта от тях), а в ал. 4 се указва и възможността в социалната оценка да се направи мотивирано предложение за отпускане на целева помощ за изработване и/или покупка на помощни средства, приспособления или съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35А, ал.1. В ал. 5 на същия член е разписано включване в социалната оценка и на мотивирано предложение за отпускане на финансова подкрепа по чл.41А.

В ал.2 на този член е указано, че социалната оценка се извършва от консултативна комисия към Дирекция Социално Подпомагане, като поделение на Агенцията за Социално подпомагане. В ал. 3 е посочено, че поименният състав на комисията се утвърждава от Директора на съответната дирекция социално подпомагане и задължително трябва да включва: експерт от дирекцията, лекар, психолог, педагог и експерт от бюрото по труда, а в ал. 4 е записано, че при необходимост се включват и други специалисти. Дейността, правилата за работа на тези комисии, както и срокът на действие на социалната оценка са уредени в правилника за прилагане на този закон, видно от ал. 5 на чл.13.

Чл. 14 от Глава IV ОБЛАСТИ ЗА ИНТЕГРАЦИЯ предлага регулация свързана с профилактиката на уврежданията.

Медицинската и социалната рехабилитация са дефинирани в чл. 15 на закона, като социалната рехабилитация, която е обект на нашия по-специален интерес, е определена като: създаване на умения за водене на самостоятелен живот, чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности

Признаване на вид и степен на загубена трудоспособност, както и срок (прави се от НЕЛК – Национална Експертна Лекарска Комисия, ТЕЛК – Териториална Експертна Лекарска Комисия, или ДЕЛК – Детска Експертна Лекарска Комисия). По същество това е медицинската експертиза, без която не е възможно да се пристъпи към ползването на правата по ЗИХУ и ЗСП. След получаването на това медицинско експертно решение.

В Правилника за прилагане на Закона за Социално Подпомагане в Гл. III, чл. 36 са описани видовете социални услуги в общността и в специализирани институции. В ал. 2 на този член са посочени следните социални услуги в общността: личен асистент, социален асистент, домашен помощник, домашен социален патронаж, дневен център, Център за Социална рехабилитация и интеграция, и социална услуга – резидентен тип.

Ползване на социална услуга е описана в чл.40 от Правилника за прилагане на ЗСП. Желаещият да ползва социална услуга, която е делегирана от държавата дейност, подава молба (образец приложение 9) до Директора на Дирекция социално подпомагане по постоянния си адрес. Когато желаната услуга е общинска дейност, молбата се подава до кмета на общината, или до органа на управление, когато доставчик на услугата е физическо лице регистрирано по Търговския закон или Юридическо лице. В ал. 4 на този член изрично се посочва, че за ползването на услуги от нерезидентен тип, подаването на молбата и изискуемите от доставчика документи, трябва да е предшествано от извършена социална оценка. В чл. 40А се посочва, че ползването на услуги в общността , когато са делегирана от държавата дейност, става след издаването на Заповед от Директора на съответната ДСД. Отказът да бъде предоставено ползването на такава услуга се обжалва по реда на Административно-процесуалния Кодекс, видно от чл.40Б Съгласно чл. 40В, доставчикът е длъжен да сключи договор с ползвателя на услугите, или с негов законен представител, а задължителните реквизити в съдържанието на договора са описани в ал. 2 на същия член. Минималните критерии и стандарти, на които трябва да отговарят предоставяните услуги са описани в чл.41 на Правилника.

Въпросът със свободния достъп на кучетата водачи, като придружители на хората със зрителни увреждания е уреден в ЗИХУ, Чл. 34 Министерството на транспорта създава условия за достъп на хората с увреждания до транспортни услуги, като разработва нормативни актове и стандарти за:

1. осигуряване на достъпен транспорт за обществено ползване;

2. внедряване на технически приспособления в общественото пространство и обществения транспорт с цел улесняване придвижването на хората с увреждания;

3. осигуряване на специални условия за движение, спиране, паркиране и престой на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания;

4. осигуряване на безпрепятствен достъп в обществения транспорт на хора с увреждания, придружени от кучета водачи.

и в

Чл. 38 Общините в рамките на предоставената им компетентност осигуряват:

2. достъпен обществен превоз на пътници чрез приспособяване на съществуващите масови транспортни средства и въвеждане в експлоатация на технически пригодени за използване от лица с увреждания транспортни средства;

3. достъп на хората с увреждания, придружени от кучета водачи, до местата за обществено ползване;

4. специални транспортни услуги за хората с увреждания;

5. необходимите материални условия и средства за осъществяване на социални контакти на хората с увреждания.
Статут на придружител на хора със зрителни увреждания е определен на кучето водач и в чл. 19 на ППЗСП: „ Лицата със 71 на сто или над 71 на сто степен на трайно намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане, децата до 16-годишна възраст с трайно увреждане и военноинвалидите имат право на безплатно пътуване два пъти в годината - отиване и връщане, с железопътния транспорт в страната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2001 г., в сила от 01.11.2001 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) Правото по ал. 1 ползват и придружителите на лицата с определена чужда помощ, когато пътуват с тях. За придружители се смятат и кучета, водачи на хора с увреждания, когато пътуват с тях.”

Този текст позволява на хората със зрителни увреждания, които пътуват сами с кучетата си водачи, да използват придружителския безплатен билет в полза на кучето, на което се признава статут на придружител. Това се отнася за двата безплатни двупосочни билета за пътуване с БДЖ, на които слепите хора с право на чужда помощ имат право 2 пъти годишно. През останалото време, те могат да пътуват заплащайки цената на половин билет, в това число и за придружаващото ги куче водач. Пред железниците, служебната функция на придружаващото куче се доказва с представянето на Личната (служебна) карта на кучето водач – която по същество представлява изисквания от Закона сертификат за преминато обучение, видно от наредбата на БДЖ: „Във второкласните седящи вагони на всички категории влакове и в спалните и кушет вагони се допуска превозът на кучета водачи само на незрящи граждани срещу закупуване на ½ билет, втора класа за съответната категория влак. Изискване за кучетата водачи е те да имат: намордник, ветеринарно свидетелство, лична карта и твърд повод”.

Здравният статут на кучето водач в България е уреден в Закона за Ветеринарната дейност, а освобождаването на тези служебни кучета от данъци и такси по Закона за местните данъци и такси произтича от обстоятелството, че са кастрирани.

В наредбите за градския транспорт на повечето общини, вече присъства изричен текст за правото на свободен достъп на кучетата водачи, а в наредбата на Софийски градски транспорт изрично е записано, че кучетата водачи пътуват без намордник. Нещо повече, в чл.9, ал (5)  на тази наредба е уточнено и правото на кучетата в обучение като водачи да пътуват безплатно заедно със своя обучител – „В обществения транспорт на територията на Столична община пътуват безплатно кучета – водачи на незрящи хора и кучета в обучение като водачи на незрящи хора, както и техния обучител след представяне на ветеринарно медицински паспорт на кучето и карта, удостоверяваща статута му, заверена от Столична община. „

В Българската нормативна уредба на кучето водач все още не е признат статут на помощно средство. Съгласно съществуващата регулация, списъкът на помощните средства, приспособления и съоръжения и медицинските изделия се актуализира и утвърждава ежегодно от Министъра на Труда и Социалната Политика, съгласувано с Министъра на Здравеопазването (чл. 35А ал. 1 и ал. 2 от ЗИХУ). В чл.35 на същия закон е записано, че АХУ води регистър на организациите осъществяващи дейности по предоставянето на помощни средства,приспособления и съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания. В ал. 5 на този член изрично се посочва, че Министърът на Труда и Социалната Политика издава Наредба за реда и условията за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35А ал. 1.

В Р Словения, статутът на кучетата водачи и асистенти е уреден в допълнението на Закона за защита на животните, където в чл. 5 ал.13 можем да прочетем следното определение: „Куче асистент на инвалиди е куче, което е обучено или е в процес на обучение за помощ на инвалиди и придружава човека с увреждания или своя треньор”. В ал. 14 на същия член е посочено и определението за куче водач на слепи: „куче водач на слепи е куче, което е обучено или е в процес на обучение за водене на слепи хора и придружава незрящия или своя треньор”.

Друг документ, в който присъства регулация свързана с достъпа на служебните кучета за хора с увреждания е Законът за равните възможности на хората с увреждания, където в чл. 16, ал. 5 и ал. 6 можем да прочетем следното:

ал.5 не се таксуват допълнително при използването им помощни средства за мобилност и комуникация (водачи , асистенти и други кучета помощници, инвалидни колички).

Ал.6 На лицата с физически и сензорни увреждания, придружени от кучета водачи и асистенти, се осигурява безпрепятствено влизане и излизане до всички автобусни терминали и до основните автобусни спирки, жп гари и пристанища, като информацията за това е предоставена по достъпен начин.

В този член от Закона за равните възможности на хората с увреждания по подразбиране се регламентира статутът на кучетата водачи и асистенти като помощни средства, поставени на същия ред до инвалидните колички, и се формулира правото на свободен достъп в обществения транспорт на хората с физически и сензорни увреждания, а също така изрично е разписано задължението на превозвачите да осигурят достъпна информация за разписанията, графиците на превозните средства и адекватна информация за правото на свободен достъп на хора с физически и сензорни увреждания и техните помощни средства.

От друга страна, в нормативната уредба на здравното осигуряване, кучето водач подлежи на финансиране от здравната каса чрез социалните трансфери, точно поради статута си на помощно средство. Тъй като тази правна конструкция е неприложима в Българското законодателство поради различната цел, статут и философия на регламентите на здравната каса в България, тук няма да отделяме повече внимание на този въпрос.

1. осигуряване на достъпен транспорт за обществено ползване;

2. внедряване на технически приспособления в общественото пространство и обществения транспорт с цел улесняване придвижването на хората с увреждания;

3. осигуряване на специални условия за движение, спиране, паркиране и престой на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания;

4. осигуряване на безпрепятствен достъп в обществения транспорт на хора с увреждания, придружени от кучета водачи на слепи и кучета асистенти за хора на количка.
Чл. 38 Общините в рамките на предоставената им компетентност осигуряват:

1. изграждането на достъпна архитектурна среда в детските градини и училищата;

2. достъпен обществен превоз на пътници чрез приспособяване на съществуващите масови транспортни средства и въвеждане в експлоатация на технически пригодени за използване от лица с увреждания транспортни средства;

3. достъп на хората с увреждания, придружени от кучета водачи и кучета асистенти, до местата за обществено ползване;

4. специални транспортни услуги за хората с увреждания;

5. необходимите материални условия и средства за осъществяване на социални контакти на хората с увреждания.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Издадена от Министерството на транспорта

…………….. доп. ДВ. бр.69 от 11 Септември 2012г.