II . ЗАБРАНА НА ДИСКРИМИНАЦИЯ ПОРАДИ ИНВАЛИДНОСТ

(1) Забранена е всяка дискриминация поради инвалидност при дейности с държавните органи, органите на държавната и местната власт, обществените органи и вършителите на обществени услуги.

(2) Дискриминацията от страна на държавните органи, органите на държавната и местната власт, обществените органи и вършителите на обществени услуги е предимно:

- Неуважение и пренебрегване на правата на хората с увреждания, респ. лишаване или поставянето им в неравностойно положение, при условие че тези права, при същите условия, са предоставени на лица без увреждания,

- Определяне на специфични условия за спазване и зачитане на правата на хората с увреждания и признаване им като такива, освен ако това не е законно и от съществено значение за определянето на дискриминация,

- По преценка на държавния служител - неуважение и пренебрегване на правата инвалидите и поставянето им в неравностойно положение, ако това е последица от инвалидността на заявителя или на заявителката,

- Утежняване на управлението на дейностите на инвалиди като клиенти от страна на държавните служители, което възпрепятства или възпира упражняването на правата на лицата с увреждания.

Чл. 7 (Равноправно сътрудничество в дейностите)

(1) Слепият или сляпата (наричани по-долу: сляп), частично незрящия или частично незрящата (наричани по-долу: частично слепи) или сляпо-глухия или сляпо-глухата (наричани по-долу: сляпо-глухи) има правото сам да представи всички документи респ. му се осигурява достъп до всички документи във всички дела срещу държавни органи, местни власти, обществени органи, вършители на обществени услуги, в рамките на производството в разбираема за него форма, като последните трябва да му гарантират това право.

(2) Правото по предходната алинея се гарантира по начин, избран от слепия, частично слепия или сляпо-глухия, и по-специално с адаптирани техники на писане и четене за слепи, частично слепи или сляпо-глухи, като например Брайлова азбука, увеличаване на шрифта, аудио и електронен формат.

(3) Държавните органи, органите на местно самоуправление, обществените органи, органите, извършващи обществени услуги, трябва да гарантират служебно правата от първа алинея на настоящия член на слепите, частично слепите или сляпо-глухите.

(4) Плащането на разходите за предоставяне на документи в разбираема форма за слепите, частично слепите или сляпо-глухите се осигурява от държавните органи, органите на местно самоуправление, обществените органи, органите, извършващи обществени услуги от бюджета на Република Словения, и следва да бъдат изготвени рамките на годишния финансов план.

Чл. 8 (Достъп до обществени стоки и услуги)

(1) Забраненa е дискриминациятa на хора с увреждания по отношение на достъпа до обществени стоки и услуги.

(2) Дискриминация по отношение на достъпа до обществени стоки и услуги преди всичко означава възпрепятстването на достъпа или предлагането на обществени стоки и услуги на лица с увреждания или на лица с различно и по-неблагоприятно състояние, отколкото на другите хора.

(3) Мерките за премахване на пречките за достъп до обществени стоки и услуги се отнасят преди всичко до:

- До достъпа до информация, комуникация и други услуги, както и помощ при извънредни случаи,

- До премахването на бариерите, изградени в сградите, които предоставят стоки и услуги, които са на обществено разположение,

- Да се гарантира, че публичните и частните субекти, които предоставят обществени стоки и услуги, взимат под внимание всички аспекти за достъп за хора с увреждания;

- Да се осигури съответната подкрепа при предлагане на обществени стоки и услуги ако е необходимо, например с друго лице (познавачи, жестомимични преводачи на/от словенски език), както и обозначения с Брайловата азбука в лесно четима и разбираема форма.

(4) Мерките, посочени в предходната алинея, следва да се осигурят, освен ако те не са в непропорционална тежест за публичните и частните субекти, които предоставят обществени стоки и услуги. При оценката дали дадена мярка представлява непропорционална тежест, се вземат предвид и размера и ресурсите на публичното или частното лице, неговото естество, очакваните разходи, възможните ползи за по-добър достъп за хората с увреждания до исторически, културни, художествени и архитектурни места, респ. движимо или недвижимо имущество.

(5) Министърът, отговарящ за подпомагането на инвалиди трябва да предпише на минималните изисквания за достъп до обществени стоки и услуги.

(1) Забранена е всяка дискриминация поради инвалидност при достъпа до използването на обществени сгради.

(2) Адаптацията на обществени сгради се извършва чрез строително и техническо оборудване, аудио и визуални индикатори, писмена информация и други подходящи технически пособия.

(3) Обществените обекти, в процес на строеж или реконструкция следва да бъдат адаптирани по време на строежа или реконструкцията им.

Забранено е да се разпространяват текстове под всякаква форма, съобщения, знаци, символи и други подобни, които биха могли да доведат до насърчаване на дискриминацията, въз основа на инвалидност.

(1) На лицата с увреждания трябва да бъде осигурено включване в образователни програми на всички нива и обучение през целия живот в средата, в която живеят, както е при всички останали граждани. Не се счита за дискриминация участието в различни програми, като например специални и адаптирани програми и адаптирани редовни програми, съобразени с възможностите на хората с увреждания.

(2) Хората с увреждания имат право на подходяща адаптация при включването им в образователния, училищния или академичния процес и имат правото на съответното приспособяване в училищния респ. академичния процес за индивидуалните потребности на хората с увреждания.

Чл. 12 (Здраве)

(1) Хората с увреждания имат право на здравни услуги, без дискриминация поради увреждане, в които на децата и юношите се полага специално внимание. Лица с допълнителни здравословни проблеми трябва да бъдат адекватно лекувани от специалист.

(2) На децата и юношите от предходната алинея трябва да бъде осигурена ранна намеса и постоянно специализирано лечение в зависимост от техните специфични нужди. Подходяща помощ следва да се предостави и на родителите, когато те се сблъскват с инвалидността на своите деца.

Чл. 13 (Достъп до начина на пребиваване)

(1) Забранена е всяка дискриминация, основана на увреждане, която:

- Прави невъзможно за инвалида сам да избере местожителството си и сам да реши къде и с кого иска да живее. Не е дискриминация, ако инвалидът е включен въз основа на договор със своите законни представители и организации, които провеждат институционално подпомагане под формата на престой, който осигурява ежедневна грижа, например. жилище, жилищна общност, и за него това не означава, тази форма не е принудително настаняване;

- Прави невъзможен достъпа на лица с увреждания в обществото и живота в него и до различни услуги.

(2) Местното самоуправление трябва да осигури пригодени жилища под наем с нестопанска цел за хора с увреждания, които са заявили участиети си в конкурс за предоставяне на субсидирани жилища и са подредени по приоритет списъка на бенефициентите, на които ще бъдат осигурени жилища.

Чл. 14 (Достъп до информация)

Дискриминацията поради инвалидност включва и блокирането на равноправния достъп до обществена информация, без допълнително заплащане от страна на хората с увреждания, като се вземе предвид принципа респ. съответното адаптиране в подходяща форма за хора с увреждания на текстове, език и технологии, подходящи за различните видове увреждания.

(1) Лицата с увреждания, независимо от техните увреждания трябва да имат достъп до културни блага и да им се предостави възможности да изразят своята креативност.

(2) Трябва да им бъдат осигурени:

- Достъп до културни блага във форма, в която се имат предвид специфичните нужди на хората с увреждания,

- Достъп до публични културни събития чрез гарантиране на липсата на комуникационни бариери и бариери при придвижване,

- Достъп до културното наследство или до информация за него.

(1) На лицата с увреждания трябва да бъде осигурен равен достъп до автомобилен, железопътен, морски и вътрешноморски транспорт.

(2) Държавата и общината при управлението на стопански обществени услуги, трябва да осигури редовен извънградски и градски транспорт, така че инвалидите да използват редовен транспорт до обществените служби с автобуси, които са пригодени за хора с физически и сензорни увреждания, както и да предоставят информация, относно възможното използване на тези две комунални услуги във формат, използваем за хора с увреждания.

(3) Когато вършителят на комунални услуги не може да предостави на лицата с физически и сензорни увреждания пригодени междуградски редовни транспортни услуги с автобуси, той трябва да предвиди други подходящи транспортни средства, освен ако не докаже, че осигуряването на такъв подходящ транспорт ще е в непропорционална тежест за него. В този случай се използват други подходящи транспортни средства, които не предизвикват такава тежест.

(4) Управителят на железопътната инфраструктура и обществения превозвач на обществените железопътни линии, трябва да пригодят влаковете и другите железопътни транспортни средства за лица с физически и сензорни увреждания и да се предоставят информация относно възможното използване на железопътния транспорт за хората с увреждания в адаптирани форми.

(5) За използването на пособия за преодоляване на физически и сензорни увреждания (кучета-водачи и други кучета придружители, инвалидна количка) в никакъв случай не се изисква допълнително заплащане.

( 6) На автогарите и основните автобусни спирки, по-големите железопътни гари и пристанища трябва да се осигури безпрепятственото влизане и излизане на лица с физически и сензорни увреждания, кучета-водачи и кучета придружители, както и достъпа до информация в адаптирани форми.

(7) Управителят на обществени пристанища или морска инфраструктура и общественият превозвач на вътрешноводните или водните пътища трябва да адаптират плавателния съд и другите съоръжения за лица с физически и сетивни увреждания и да предоставят информация пригодена за хора с увреждания, относно възможното използване на морския транспорт.

(1) Инвалидите със сетивни увреждания, в допълнение към пособията, осигурени им в съответствие с други правила, в зависимост от личните нужди могат да изискат финансиране и на други помощни средства, от които се нуждаят в живота, за да преодолеят комуникационните пречки, за осигуряване на безопасен и независим живот и които използват главно за достъп до информация, комуникация и адаптация в околната среда (наричани по-долу технически помощни средства).

(2) Министърът респ. министърката (наричани по-долу: министър), отговарящ за инвалидното подпомагане, трябва да издаде правила, които определят по-подробно техническите помощни средства от предходната алинея, условията за получаването им, продължителността на ползване, стандартите за качество на пособията и начин на поддръжка. За по-прости технически устройства се считат за устройствата, чиято стойност не надвишава 250 EUR за по-сложни технически средства, тези, чиято стойност надвишава 250 EUR.

(3) Правото на техническо оборудване съгласно настоящия член, не трябва да влияе на намаляването или подобряването на вече придобити права за технически помощни средства по силата на други нормативни актове.

(1) Министърът, по силата на този закон, назначава Съвет за технически помощни средства, чиито членки или членове (наричани по-долу членове) са трима представители или представителки (наричан по-нататък представители) на Министерството за социалното подпомагане, трима представители на Министерството по здравеопазване, трима представители на Национално осигурителния институт на Словения, и трима представители на представителните организации на хората с увреждания и други, работещи на национално ниво, предложени от Националния съвет на организациите на хората с увреждания.

(2) Съвета за технически помощни средства, най-малко веднъж годишно, преглежда и координира набора от технически средства по този закон и други нормативни актове, които регулират правото на технически помощни устройства по такъв начин, че техническото оборудване, както и правото на използване на техническа помощ по този закон и други нормативни актове, не се припокриват .

(3) Средствата за работата на Съвета за технически помощни средства се гарантират от бюджета на Република Словения.

(1) Искането за прилагане на технически помощни средства за лице с увреждания , посочени в чл.17 на този закон, може да се подаде във всяка административна единица на Република Словения (наричана по-нататък административна единица).

(2) Решението относно правото на прости технически устройства, без експертно мнение от трета алинея от настоящия член се издава от съответната административна единица по регламентите, посочени в чл. 17 на този закон.

(3) Когато става въпрос за по-сложно техническо устройство, административната единица назначава експерт от списъка с експерти, посочен в четвърта алинея на този член, който издава становище за правото на ползване на техническо устройство. За правото на техническа помощ решава административна единица с издаване на решение.

(4) Списъкът на експертите се определя от министъра по предложение на Социалната камара на Словения и избраният специалист по професионална рехабилитация за хора с увреждания с комуникативни бариери, в съответствие с правилата, регулиращи професионалната рехабилитация и заетост на лица с увреждания.

(5) В решението от втора и трета алинея на този член трябва да бъде ясно дефинирано, на кое кое устройството има право инвалидът, какъв е размерът на средствата, които се финансират и дали инвалидът е безработен, трудово зает или самоиздържащ се.

(6) Решението на административното звено може да се обжалва пред Министерството за социално подпомагане. При вземането на решение по жалбата Министерството за социално подпомагане може да издаде ново становище, относно допустимостта на правото на техническо устройство, издадено от експерта, назначен от списъка на експертите, посочен в четвърта алинея на този член и не участва във формирането на решение на първа инстанция.

(7) Инвалидът може да получи техническото помощно средство след решение на административна единица за правото за получаване на техническа помощ, при всеки доставчик в Република Словения, който има сключен договор с Министерството за социално подпомагане. Съдържанието на договора, сключен между Министерството за социално подпомагане и доставчика се определя в правилника от чл. 17 на този закон. Доставчиците на Министерството за социално подпомагане и Фондът за насърчаване на заетостта на хората с увреждания на Република Словения (по-нататък: Фонд) заедно определят процедурата за възлагане на обществена поръчка.

(1) Средствата за финансиране на платежните за технически помощни средства за хора с увреждания са предвидени в размер на 85% от стойността на всяка техническа помощ, предвидени в правилника на чл. 17 на този закон. На лицата с увреждания, които получават парична социална помощ, съгласно регламентите, регулиращи социалното подпомагане и инвалидите, които са получили статут, съгласно разпоредбите, регулиращи социалната защита за лица с физически и умствени увреждания, се осигурява плащане на устройствата в пълната стойност на техническите средства.

(2) Средствата за финансиране на техническата помощ хора с увреждания, които са безработни, се осигуряват от Министерството за социално подпомагане, а за трудово заетите инвалиди - от Фонда.

(3) Доставчикът издава веднъж месечно фактура за технически помощни средства на безработните лица с увреждания, на Министерството за социално подпомагане, на Фонда за трудово заетите лица с увреждания.

(4) Средствата за формиране на становище от трета алинея на предходния член, се осигуряват от бюджета на Република Словения. Министерството за социално подпомагане изплаща средствата на административните единици, въз основа на информацията, предоставена му от тях.

Чл. 21 (Заплащане на разходите по адаптирането на превозните средства)

(1) Инвалид, които е ограничен с движението поради увреждане и може сам да управлява превозното средство само ако то е адаптирано може да заплаща разходите за адаптиране на превозното средство веднъж на всеки шест години.

(2) В изключителни случаи, на лицето с увреждания може да бъде разрешено да заплати разходите по адаптирането на превозното средство след изтичането на срока от шест години, ако докаже, че адаптирането на превозното средство е необходимо поради ново увреждане, значително влошаване на здравето от старото увреждане или поради унищожаването на превозното средство.

(3) Инвалид, който не управлява сам превозното средство също има право на адаптиране, което е необходимо за влизането на инвалида в превозното средство и за безопасен превоз. В този случай инвалидът може да поеме разходите за направата и съоръженията за преодоляване на разликата във височината на входа на превозното средство и на съответните системи за закрепване на инвалидна количка в превозното средство, т.е. веднъж на всеки шест години.

(4) В правилника от чл. 17 на този закон е подробно определен методът за адаптиране на превозно средство в първа алинея на този член, условия за адаптация, времетраене, стандарти за качеството на адаптация и начин на поддръжка.

Чл. 22 (Процедура за плащането на разходите за адаптиране на превозните средства)

(1) Безработен инвалид подава заявление за плащане на разходите за адаптиране на превозното средство в Министерството за социално подпомагане, а трудово заети инвалид - във Фонда.

(2) Университетския рехабилитационен институт на Република Словения - Соча (наричан по-долу институт) индивидуално за всяко лице с увреждане като експерт, прави подробно описан план за приправяне или пригодяване на превозното средство (наричан по-долу план за адаптиране на превозните средства), като има предвид най-простите, най-евтините, но функционално ефективни решения. Планът трябва да има финансова оценка.

(3) Институтът изготвя план за адаптиране на превозното средство и избира изпълнител на корекцията за определен тип превозно средство. Трябва да вземе предвид и принципите за професионализъм, цена и качество. Изпълнителят на адаптирането се избира от Института с процедура за възлагане на обществена поръчка. В планът за адаптиране на превозното средство Институтът трябва да посочи датата, на която лицето с увреждания последно е правило пригодяване на превозното средство .

(4) Институтът следва да изготви плана за адаптиране на превозното средство не по-късно от 30 дни от датата, на която Министерството за социално подпомагане или Институтът изискат изпълнението на плана за адаптиране на превозното средство.

(5) Средствата за изготвянето на плана за адаптиране на превозното средство са предвидени в бюджета на Република Словения. Разходите за адаптиране на превозното средство се заплащат по цени, определени от министъра за социално подпомагане.

(6) Министерството за социално подпомагане или Фондът, въз основа на плана за адаптиране на превозното средство трябва да издаде решение, с което одобрява плащането на разходите за адаптиране на превозното средство.

(7) Средствата за адаптиране на превозното средство се осигуряват в размер на 85% от стойността на всяка отделна адаптация. На инвалида, приемник на паричната социална помощ в рамките на правилата, регулиращи социалното подпомагане, както и на инвалидите, които са получили статут, съгласно разпоредбите, регулиращи социалното подпомагане за лица с физически и умствени увреждания, се гарантира изплащането на разходите за адаптиране на превозните средства с обща стойност на разходите за всяка отделна адаптация на автомобила.

(8) Средствата за адаптиране на превозното средство на безработен инвалид са предвидени в бюджета на Република Словения , а на трудово зает инвалид се предвиждат от Фонда.

Чл. 23 (Кол център за хора със слухови увреждания)

(1) С цел да се улесни комуникацията и получаване на информация чрез адаптирана техника от областта на държавните органи, органите на местно самоуправление, изпълнителите на публична дейност и вършителите на обществени услуги и услуги в обществен интерес създават кол център за хора с увреден слух.

(2) Министерството за социално подпомагане избра изпълнител науслугите на кол центъра чрез процедура за възлагане на обществена поръчка.

(3) Кол центърът се финансира от бюджета на Република Словения.

(1) Специални програми за социална интеграция в обществото на хората с увреждания като допълнение към обществени услуги включват дейности под различни форми на помощ за хората с увреждания, с което се гарантира в съответствие с нуждите на хората с увреждания тяхното по-активно участие във всички области на живота и по-активното им социално включване .

(2) Програмите, посочени в предходния параграф допълват обществените услуги или са алтернатива на тези услуги.

(3) Специалните социални програми от първата алинея на този член, се финансират от бюджета на Република Словения и са избрани въз основа на публичен търг.

(4) Програмите, посочени в първа алинея от настоящия член, са именно:

- Програми за независим или по-независим живот на хора с увреждания,

- Програми за активен начин на живот и работа на хора с увреждания,

- Програми за психо-социална подкрепа на хора с увреждания и техните семейства,

- Програми на застъпничество и самопомощ

- Програми за предотвратяване на насилието срещу хора с увреждания и

- Други програми за равнопоставеност и равни шансове за хора с увреждания.

IV. ОТГОВОРНОСТИ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОТГОВОРНИТЕ ОРГАНИ

Чл. 25 (Общи понятия)

Държавните органи, местните власти, изпълнителите на публична власт, изпълнителите на обществени услуги, в съответствие с нормативните си компетенции и политики и с образованието на служителите си, създават условия за равнопоставеност на хората с увреждания чрез повишаване на осведомеността на обществото и подобряват социалното положение на хората с увреждания.

(1) Насърчаването и създаването на равни възможности за хората с увреждания и предотвратяването на дискриминацията срещу хора с увреждания има са задача на правителството на Република Словения и на Министерствата, които въз основа на техните дейности осъществяват целите на Националната програма за действие за хора с увреждания (наричана по-нататък Програма за действие).

(2) Министерствата при изготвянето на наредби в рамките на тяхната компетентност трябва да вземат предвид целите на Конвенцията за правата на инвалидите и Програмата за действие и да сътрудничат на Министерството за социално подпомагане.