Закон за управление на отпадъците Подзаконови нормативни актове по прилагане на зуо



страница11/14
Дата17.08.2018
Размер1.13 Mb.
#80681
ТипЗакон
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14

Повторна употреба и рециклиране на битови отпадъци и отпадъци от строителство и разрушаване на сгради

Според Рамковата Директива за отпадъци до 2020 г. подготовката за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали от неопасни отпадъци от строителство и разрушаване следва да се увеличи най-малко до 70% от общото им тегло, като се изключват незамърсени почви, земни и скални маси от изкопи в естествено състояние. Същите цели са залегнали в ЗУО, който определя поетапно по години целите, за да се достигне крайната цел през 2020 г.:

  • до 1 януари 2016 г. - най-малко 35 на сто от общото тегло на отпадъците

  • до 1 януари 2020 г. - най-малко 55 на сто от общото тегло на отпадъците

  • до 1 януари 2020 г. - най-малко 70 на сто от общото тегло на отпадъците.

Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, в сила от ноември 2012 г., определя някои допълнителни изисквания за управлението на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали в строителството. Съгласно сроковете определени в ЗУО в тази наредба се регламентират конкретни цели за оползотворяване на определени видове строителни отпадъци и етапите за тяхното изпълнение, показани в следващата таблица.

Таблица 12. Количествени цели за материално оползотворяване по видове строителни отпадъци

Код на отпадъка

2014

2015

2016

2017

2020

2019

2020

17 01 01 бетон

85%

85%

85%

85%

85%

85%

85%

17 01 02 тухли

30%

37%

43%

50%

57%

63%

70%

17 01 03 керемиди,

плочки, фаянсови и

керамични изделия


30%

37%

43%

50%

57%

63%

70%











































17 02 01дървесен

материал


60%

63%

67%

70%

73%

77%

80%






















17 02 02 стъкло

27%

36%

44%

53%

62%

71%

80%

17 02 03

пластмаса

47%

52%

58%

63%

69%

74%

80%

17 04 05 желязо и

стомана


90%

90%

90%

90%

90%

90%

90%






















17 04 01 мед, бронз,

месинг


90%

90%

90%

90%

90%

90%

90%






















17 04 02

алуминий

90%

90%

90%

90%

90%

90%

90%

10 04 03

олово

90%

90%

90%

90%

90%

90%

90%

17 04 04

цинк

90%

90%

90%

90%

90%

90%

90%

17 04 06

калай

90%

90%

90%

90%

90%

90%

90%

17 04 11 кабели,

различни от

упоменатите в 17 04 10


90%

90%

90%

90%

90%

90%

90%











































17 03 02 асфалтови

смеси, съдържащи

други вещества,

различни от



упоменатите в 17 03 01

53%

58%

62%

67%

71%

76%

80%





















































































Пътен сектор [т.]

60%

63%

67%

70%

73%

77%

80%

ЖП сектор [т.]

60%

63%

67%

70%

73%

77%

80%

Утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води

Утайките представляват органичен продукт, който се получава в резултат на пречистването на отпадъчни води след утаяването на остатъчните вещества. Те се генерират при отделянето на тези остатъчни продукти по време на различните етапи в процеса на пречистване на отпадъчните води. Утайките съдържат ценни за земеделието съставки (сред които органични вещества, азот, фосфор, калий, и, в по-малка степен, калций, сяра и магнезий), но също така те могат да съдържат и замърсители, които обикновено включват тежки метали, органични замърсители и патогенни организми. Качествата на утайките се определят от техния източник, от първоначалната концентрация на замърсители в пречистената вода, както и от техническите характеристики на извършените процеси, свързани с третирането на отпадъчни води и утайки.

В Програмата за прилагане на Директива 91/271/EEC за пречистване на отпадъчни води от населени места, разработена от МОСВ се предвижда:

  • изграждане на канализационни мрежи и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 10 000 еквивалентни жители - до 01.01.2011г.;

  • изграждане на канализационни мрежи и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 2 000 до 10 000 еквивалентни жители - до 01.01.2015 г.

Програмата за прилагане на Директива 91/271/EEC са разработени и изисквания за събиране, третиране и обезвреждане на утайките, образувани в резултат на пречистването. Целта на Директива 86/278/EEC за утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) е да регулира използването на утайките в земеделието по начин, че да се предотврати евентуалното им вредно въздействие върху почвата, растителността, животните, повърхностните и подземните води.

Националната програма за управление на дейностите по отпадъците 2009 – 2013 г. определя следните цели относно управлението на утайките, образувани от градските ПСОВ (заложените проценти за оползотворяване/ обезвреждане на утайките са дефинирани като цели за постигане в периода на прилагане на НПУДО):

  • До 2013 г.: Най-малко 50% от неопасните утайки от ГПСОВ трябва да бъдат оползотворени чрез употреба в селското стопанство и/или за рекултивация на терени, 10% от утайките от ГПСОВ могат да бъдат подложени на изгаряне или съвместно изгаряне и 40% - могат да бъдат депонирани;

  • До 2020 г.: Минимум 60% от неопасните утайки от ГПСОВ трябва да бъдат оползотворени чрез употреба в селското стопанство и/или за рекултивация на терени, на 20% нараства количеството на утайките от ГПСОВ за изгаряне или за съвместно изгаряне, докато количеството на утайките за депониране намалява до 20%.

По отношение на обезвреждането и оползотворяването на утайките от ПСОВ, проектът за Национален план за управление на утайките от отпадъчни води в България предвижда следните възможности през 2020 г., показани в таблицата по-долу, които не включват депонирането като метод.

Таблица 13. Възможности за обезвреждане и оползотворяване на генерираните утайки през 2015 г. и 2020 г.

Начин на обезвреждане и оползотворяване

2015 г., %

2020 г., %

Съвместно изгаряне в циментови пещи

22

22

Съвместно изгаряне в електроцентрали

0

36

Рекултивиране на депа

10

8

Рекултивация на нарушени терени

50

49

Оползотворяване в земеделието

100

100

Източник: Национален план за управление на утайките от отпадъчни води в България

Таблицата показва, че съществуват достатъчно възможности за обезвреждане и оползотворяване на генерираните утайки от ПСОВ и обезвреждане чрез депониране не трябва да се разглежда като възможност, въпреки, че голяма част от новоизграждащите се регионални системи за управление на отпадъците предвиждат в баланса на техните депа да постъпват утайки от ПСОВ през първоначалния етап на експлоатация на депата, в това число и за регион Бургас.

Масово разпространени отпадъци

Отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО)

Наредбата за изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване и за третиране и транспортиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване осигурява пълно транспониране в българското законодателство на изискванията на Директива 2002/95/ЕС относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване и на Директива 2002/96/ЕС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване, на база ангажименти за хармонизиране на националната политика и законодателство в областта на управление на отпадъците с това на ЕС.

Тази наредба е изменена и към момента действащ нормативен акт е най-новата Наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване (приета с ПМС № 256 от 13.11.2013 г., обн. ДВ, бр. 100 от 19.11.2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), с която са транспонирани изискванията на новата Директива 209/19/ЕС относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване.

Наредбата определя изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване и за събирането, транспортирането, временното съхраняване, предварителното третиране, повторното използване, рециклирането, оползотворяването и/или обезвреждането на излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване. Тези изисквания се определят с цел:

  • предотвратяване и намаляване на вредното въздействие върху околната среда и здравето на човека от образуването и управлението на ИУЕЕО;

  • увеличаване количеството на повторно употребено, рециклирано и оползотворено чрез други операции ИУЕЕО за ограничаване на обезвреждането му и намаляване на отрицателните въздействия от използването на ресурсите и повишаването на ефикасността от такова използване;

  • предприемане на мерки от лицата, участващи в проектирането, производството, разпространението и потреблението на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО), както и от лицата, които извършват дейности с ИУЕЕО, за ограничаване вредното въздействие на ЕЕО през целия му жизнен цикъл и на образуваните от него отпадъци върху човешкото здраве и околната среда.

Наредбата се прилага за:

  • Електрическо и електронно оборудване, попадащо в следните категории:

  • големи домакински уреди

  • малки домакински уреди

  • информационно-технологично и телекомуникационно оборудване

  • потребителски уреди и фотоволтаични панели

  • осветителни тела

  • газозарядни лампи

  • електрически и електронни инструменти (с изключение на големи единици стационарно промишлено оборудване)

  • играчки, уреди за спорт и отдих

  • медицински устройства(с изключение на всички имплантирани и замърсени продукти)

  • инструменти за мониторинг и контрол

  • автомати

  • ИУЕЕО, образувано в резултат на употребата на ЕЕО

  • Отпадъците, образувани при предварително третиране на ИУЕЕО.

С Наредбата се ограничава, а в някои случаи и забранява пускането на пазара на определени категории ЕЕО, съдържащо олово, живак, кадмий, шествалентен хром, полибромирани бифенили (ПББ) и полибромирани дифенилетери (ПБДЕ).

Задължение на лицата, извършващи продажба на крайните потребители, е да поставят на видно място в търговските обекти табели, съдържащи информация за:

  • възможностите и начина за обратно приемане в търговския обект на ИУЕЕО, образувано в бита;

  • другите налични места за предаване на ИУЕЕО;

  • значението на обозначението за забрана за изхвърляне на ИУЕЕО в битовия поток на отпадъците;

  • отговорности на лицата, пускащи на пазара ЕЕО.

Излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС)

Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства транспонира изискванията в българското законодателство на Директива 2000/53/EО.

В Република България пуснатите на пазара МПС са предимно внесени от страни извън Европейския съюз (ЕС) или са въведени от друга страна членка на ЕС.

Основният дял от регистрираните МПС в страната е на възраст над 15 години и възлиза на 58,4% (1 520 675 бр.), като най-голям е делът на автомобилите на възраст от 16 до 20 години (838 588 бр.).

В чл.8 и § 4 от ПЗР на Наредбата за излезли от употреба моторни превозни средства са регламентирани целите и сроковете, както следва:

Не по-късно от 1 януари 2015г.:

  • Икономическите оператори предприемат мерки за поетапно постигане на ниво на повторно употреба и оползотворяване не по-ниско от 95 на сто от теглото на всяко ИУМПС; (от 1 януари до 31. Декември 2012г. не по-ниско от 91 на сто от теглото на всяко МПС, а от 1 януари до 31 декември 2013г. не по-ниско от 93 на сто)

  • За нивото на повторно използване и рециклиране не по-ниско от 85 на сто - за МПС, произведени след 1 януари 1980 г. (от 1 януари до 31. Декември 2012г. не по-ниско от 83 на сто от теглото на всяко МПС, а от 1 януари до 31 декември 2013г. не по-ниско от 84 на сто)

Отпадъци от негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА)

От 2006 г. целите за събиране, оползотворяване и рециклиране на негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА) поетапно нарастват. През 2012 г. Наредбата е изменена и са поставени следните цели за 2013 г.:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница