РАЗДЕЛ І: ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН –

• 
  Съвременното разбиране за геополитически комплекс, който да съсредоточи в себе си взаимовръзките и влиянието на градски, регионални, национални и европейски структури от всякакъв характер.
  
• 
  Рационално използване на наличните предпоставки – благоприятно местоположение на община Русе – спрямо инфраструктурни Еврокоридори и наличните природни и антропогенни ресурси.
  
• 
  Постигане на европейски стандарти в отделните функционални системи на общината и баланса между тях
  
• 
  Преходът от доказалата своята изчерпаност моноцентричност на урбанизираните структури, към полицентрични форми на функционално-пространствена организация, която предлага свобода и възможности за отлагане на положителни икономически влияния.
  

Разработването на ОУПО на община Русе, трябва да преследва тези цели, като в професионален план това е едно голямо предизвикателство за българската урбанистика в началото на ХХІ век, да приложи принципите на „Новата Атинска харта за развитие на европейските градове в ХХІ век”, защото общината е интензивно съсредоточие на население, функции и проблеми, от местен, областен, регионален и национален мащаб.

За разработване на на Общия устройствен план, Възложителят - община Русе предоставя следната изходна информация:

• 
  Цифров модел на кадастъра на населените места в общината и на земеделския и горски кадастър (КВС) за землището.
  
• 
  Опорен план с баланс на земеделските територии и основните фондове на градските подсистеми на ниво „населено място”.
  
• 
  Опорен план на защитените територии и Недвижимите паметниците на културата в общината, Територии включени в „Натура 2000”
  
• 
  Опорен план – оценка на състоянието на пътно-уличната мрежа
  
• 
  Информация за обектите на основните градски функционални подсистеми.
  
• 
  Демографска информация от НСИ, ЕСГРАОН и ГРАО
  

ОУПО- Русе да се разработи в териториалния обхват на Общината.

Прогнозите за ОУПО- Русе и да се разработят за прогнозен хоризонт до 2035 год.

Разработването на ОУПО- Русе, следва да се изпълни, както по фазите на проектиране, покриващи изискванията на Наредба № 01/8, съответно Чл.126, ал.4 на ЗУТ, предвиждащи две фази :

• 
  Фаза – Предварителен проект и
  
• 
  Фаза – Окончателен проект,
  

За яснота ще изтъкнем че най- важната и съдържателна фаза „Предварителен проект” е подразделена на пет ( от І-ви до V-ти) етапа, които изчерпват цялостно сложната проблематика на ОУПО- Русе.

– Обхваща доокомплектоване и създаване на „Комплексната информационната база” на ОУПО.

(Подробности за етапа са представени в „Подробната програма-задание”- Приложение №6)

ВТОРИ ЕТАП (Етап ІІ-ри)

– предвижда разработване на устройствена схема за „Зоната на активно влияние”, като част от „Регионалния план” на Северен централен район и “Областната стратегия за развитие” на област Русе.

(Подробности за етапа са представени в „Подробната програма-задание”)
ТРЕТИ ЕТАП (Етап ІІІ-ти)

– обхваща „Комплексен анализ на състоянието” на градските и общински функционални подсистеми и обвързаността им със зоната на активно влияние, с разкриване и отчитане на тенденции за тяхното развитие. В този етап следва да се отчетат и интегрират предвижданията на Общинския план за развитие на община Русе, както и предвижданията разработени в „Областната стратегия за развитие” на област Русе и „Концепцията за пространствено развитие на област Русе”.

(Всички Подробности за етапа са представени в „Подробната програма-задание”-Приложение №6)
ЧЕТВЪРТИ ЕТАП (Етап ІV-ти)

В този етап се предвижда разработването на „Ескизни варианти със сценарии” за пространствено и социално-икономическо и развитие на община Русе –2035г., която по същество представлява стратегическите насоки за социално-икономическо развитие и територията на община Русе (и на общинския център гр. Русе) за хоризонт – 2035 год. Този етап съдържа комплексната „Диагноза” на достигнатите нива на социално-икономическо и пространствено развитие на общината направени в Етап-ІІІ, техните потенциали, силни и слаби страни, стимулатори и ограничители на развитието, тенденциите и перспективите за развитие, като въз основа на тенденциите той се финализира с разработването на „Ескизни варианти със сценарии” за пространствено и социално-икономическо и развитие на общината. Тези „Ескизни варианти” са подлагат на обществено обсъждане и този, който бъде одобрен става основа за разработване на фаза „Предварителен проект” на ОУПО- Русе.

Поради специфичния и координационен характер на проектантските работи в Етап ІV-ти, тук ще приложим извадки от НКПР - Националната концепция за пространствено развитие, която като йерархично водещ, утвърден, планов документ, ще касае плътно разработването на КПР- на област Русе и съответно ОУПО- Русе.

При разработването на „Концепцията за пространствено развитие” на област Русе, както и на общината, е необходимо да се следват утвърдените от НКПР - (Националната концепция за пространствено развитие) принципи, независимо от това, че те следват големия обхват на националната територия, защото в нея се посочват генерално посоката на развитие и мястото на общината в глобалната мрежа на населените места в страната.
По-долу цитираме извадки от НКПР, касаещи територията на община Русе :

• 
  От моноцентрично към полицентрично пространствено развитие - избор на урбанистичен модел и сценарий за урбанистично развитие
  

Моделът "Изходно състояние" съдържа йерархичната система от градове-центрове,

простиращи влиянието си върху различни по площ териториални ареали :

• 
  1-во ниво - столицата София, център с европейско значение за националната територия - 1бр.
  
• 
  2-ро ниво - големи градове, центрове с национално значение за територията на районите - Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора - 6 бр.
  
• 
  3-то ниво - средни градове, центрове с регионално значение за територията на областите - областни центрове и други изявени градове - Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово(3+), Велико Търново, Търговище, Разград, Шумен(3+), Силистра, Добрич(3+), Сливен, Ямбол, Хасково(3+), Кърджали, Смолян, Пазарджик(3+), Перник, Кюстендил, Благоевград(3+), Свищов, Горна Оряховица(4+), Казанлък, Димитровград(4+), Асеновград(4+), Карлово(4+), Дупница(4+), Петрич (4+) - 28 бр
  
• 
  4-то ниво - малки градове с микрорегионално значение за територията на групи общини (околии) - 125 - 35 = 90 бр.
  

• 
  5-то ниво - много малки градове и села, центрове с общинско значение за територията на съответните общини - 264 - 125 = 139 бр.
  

При тази система от градове-центрове всеки център от по-горно ниво изпълнява и функциите на център от по-ниските нива. Териториалните ареали на влияние на градовете-центрове от петте йерархични нива съвпадат съответно с границите: на община при 5-то ниво, на група общини при 4-то ниво, на област при 3-то ниво, на район при 2-ро ниво, на страната при 1-во ниво.

Централните територии се свиват и намаляват обхвата си до 8,6 % от националната територия и 36% от населението в 7-те общини на големи градове-центрове. Периферните територии увеличават обхвата си

Характерно за този сценарий на "краен моноцентризъм" е интензивното развитие на столицата и на малък брой урбанистични центрове от 2-ро ниво, което е свързано със западане на центровете от 3-то и 4-то ниво и формирането на разширена по обхват и силно уязвима национална периферия.

Модел "краен полицентризъм"

Моделът би се реализирал при осъществяване на развитие в условията на намалени темпове на демографското свиване, стабилизиране на икономическите процеси, преодоляване на изоставането в развитието на технологиите и иновациите, както и в развитието на техническата инфраструктура и при успешно провеждана регионална политика. Броят на населението при този сценарий ще достигне 7 171 000 през 2015 г., 6 994 000 през 2020 г. и 6 824 000 през 2025 година.

На областно равнище се изявяват и други градове като допълващи областния център. С развитието на голям брой градове-центрове се засилва и разширява обхватът на централните територии и се намалява вътрешната и отчасти външната периферия в националната територия. Централните територии се разширяват и увеличават обхвата си до 32,6% от националната територия и до 69,4% от населението в 72 общини. Периферните територии намаляват по обхват до 66,4% от територията и 30,6% от населението в 192 общини.

На областно равнище се изявяват и други градове като допълващи областния център.
С развитието на голям брой градове-центрове се засилва и разширява обхватът на централните територии и се намалява вътрешната и отчасти външната периферия в националната територия. Централните територии се разширяват и увеличават обхвата си до 32,6% от националната територия и до 69,4% от населението в 72 общини. Периферните територии намаляват по обхват до 66,4% от територията и 30,6% от населението в 192 общини.

Активно се развиват агломерационни процеси в направленията на основните урбанизационни оси и отчасти по направления на второстепенните оси. В презграничните оси се наблюдава активизиране на агломерационни процеси, най-вече при двоиците градове от двете страни на Дунав.

Характерно за този сценарий е интензивното развитие на столицата, съпроводено с развитието на голям брой урбанистични центрове от 2-ро, 3-то и 4-то ниво, което води до увеличаване на централните територии и намаляване на периферията.
Модел "умерен полицентризъм”


Моделът "умерен полицентризъм" е избраният модел на урбанистично развитие на Р България за перспективния срок. В Националната концепция за пространствено развитие. Моделът "Умерен полицентризъм” ще се реализира при осъществяване развитие в условията на умерено намалени темпове на демографското свиване и успешно провеждана регионална политика, съпроводена с преодоляване на икономическите затруднения и лек
икономически подем, умерено развитие на новите технологии и иновациите, разширяване и усъвършенстване на техническата инфраструктура. .

На национално равнище развитието на столицата като град от Мега европейско ниво е съчетано с успешно развитие на ограничен брой центрове от второ йерархично ниво с национално значение. Това са Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен.

Характерно за този сценарий е интензивното развитие на столицата, съпроводено с развитието на не голям брой урбанистични центрове от 2-ро и 3-то ниво, както и стабилизирането на достатъчно голям брой центрове от 4-то ниво, което води до сравнително малко увеличаване на централните територии и намаляване на периферията, както и до приближаване на градски услуги до селските райони.

След перспективния срок 2025 г. този модел следва да еволюира към модела "развит полицентризъм" с постепенно увеличаване броя на урбанистичните центрове от 2-ро и 3-то ниво и стабилизиране на центровете от 4-то и 5-то ниво.

Така на основата на този избран модел може да се насочва териториално-урбанистичното развитие в рамките на макроструктурните части от националната територия: Западна, Източна, Северна, Южна.

В Северна България ще доминират двата големи града от 2-ро ниво Русе и Плевен. Като техен равностоен партньор ще се развива Велико Търново, който показва възможности и тенденции да премине от 3-то към 2-ро йерархично ниво. Средните градове областни центрове Ловеч, Габрово, Търговище, Разград и Силистра, а също и градовете Свищов и Горна Оряховица, са разположени равномерно по територията и ще играят роля на организиращи центрове от 3-то ниво. Градовете от 4-то ниво Троян, Севлиево, Попово ще играят ролята на балансьори на областните центрове. Другите градове от 4-то ниво нямат тези възможности, ако не бъдат обект на специална национална политика за малките градове в периферни селски райони. Проблемни периферни територии се очертават в северната придунавска част между Русе, Силистра и Разград и между Свищов, Плевен и Никопол, както и в южните старопланински и предпланински части между Търговище и Велико Търново, между Омуртаг и Елена и между Габрово,Троян, Тетевен и Луковит.

Националната концепция за пространствено развитие (НКПР), подобно на Национална програма за развитие „България 2020", фокусира цели и интереси на всички ведомства, на цялата нация. Затова целта НКПР да се превърне в ефективен инструмент за пространственото развитие на България трябва да стане всеобща.

За разлика от устройствените планове, НКПР не налага норми и регламенти. НКПР координира и консултира. Нейните насоки водят към безконфликтно провеждане на функции, рационално оползотворяване на ресурси и добра организация на националното пространство. На фона на подчертания секторен подход на планиране и инвестиции през последните десетилетия се противопоставя философията на „доброволно коопериране" и „интегрираните инвестиции". Придвижването към тази нова отправна плоскост чрез реализация на НКПР изисква:

• 
  Да се промени мисленето и поведението - от конкуриране между ведомствата към коопериране в постигането на общи цели в едни и същи пространства;
  
• 
  Нови механизми за координация между нивата на управление - нова „многоетажна" система на управление;
  
• 
  Нова система за програмиране, фокусирана върху ограничен брой проблеми;
  
• 
  Нова институционална рамка, позволяваща ефективно прилагане на пространствената стратегия;
  
• 
  Не строго секторна, а интегрирана система на програмиране и прилагане на държавните политики и програми с териториални/пространствени измерения.
  

• 
  „интегриране в европейското пространство",
  
• 
  „полицентрично териториално развитие",
  
• 
  „териториална свързаност и достъп до услуги",
  
• 
  „съхранено и валоризирано природно и културно наследство",
  
• 
  „стимулирано развитие на специфични територии" и
  
• 
  "конкурентоспособност чрез зони за растеж и иновации".
  

Формалният отговорник за създаването и прилагането на НКПР е МРРБ. Според законовия си статут, НКПР следва да бъде в съответствие с ключовите секторни стратегии с пространствени измерения - транспорт, околна среда, енергетика, икономика, туризъм, здравеопазване и образование.

НКПР ще се нуждае от наблюдение на промените и тенденциите на развитие в сложните системи на териториалните структури - центрове, агломерации, специфични територии. Управлението на огромния обем от информация е невъзможно без създадената ГИС платформа за целите на НКПР, която трябва да се актуализира и поддържа.

Погледнат отстрани, този документ отразява състоянието на обществения дебат по въпросите за пространствено развитие на България. След прекъсване от близо три десетилетия, настоящата НКПР олицетворява един нов старт на държавна политика за пространствено развитие. Основен критерий за адекватност на тази политика ще бъде „какво и колко успешно е реализирано".