Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години

2.Юр.факти с относително действие – само за един длъжник или за всички:

а/ новация – има погасително действие за всички , но може и само за един длъжник;

б/ опрощаване – договор , който кредитора сключва с един от солидарните длъжници и го освобождава от задължението.Ако нищо не е уговорено се освобождават и другите длъжници. Възможно е кредитора обаче да включи специална клауза и да не освободи другите длъжници;

в/ сливане – т.е. съединяване в едно лице на качеството кредитор и длъжник в следствие на правоприемство.Последиците са , че останалите солидарни длъжници не се освобождават , но се приспада от тяхното задължение това на слялото се лице.

3.Юр.факти касаещи длъжника: виновно неизпълнение и погасителна давност.

а/ при виновна невъзможност – престацията е погинала.В този случай от останалите солидарни длъжници може да се изиска парична равностойност.А от длъжника причинил виновно погиването , освен парична равностойност може да се иска и друго.

б/ забава на длъжника – ако изпълнението е без падеж , забавата настъпва след покана.

в/ погасителна давност – погасява се вземането само на единия солидарен длъжник – прекъсване , спиране , отказ.

от естеството на задължението;

от изричната уговорка на страните.

Характерното при неделимостта е, длъжникът трябва да изпълни на всички кредитори заедно.Отделния кредитор не може да иска изпълнение само за себе си , а иска за всички кредитори.Пасивната неделимост – няма специални правила и Законът препраща към правилата на пасивната солидарност.
12. Привилегии: а) същност и видове ; б) залог; в) ипотека -  същност, видове и учредяване; г) обезпечение пред съд; д) защита

Правна уредба – чл.133 ЗЗД - 133.Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него , ако няма законни основания за предпочитане.

1.Специални – дават право на удовлетворение на конкретно субективно право.

2.Общи – правото на предпочитано удовлетворение се получава независимо върху какво имуществено право се води принудителното изпълнение.

Системи от привилегии – привилегиите се появяват при принудителното изпълнение.

Форми на принудително изпълнение :

1.Индивидуално принудително изпълнение / ГПК / - чл.136 ЗЗД;

2.Универсално принудително изпълнение / част ІV на ТЗ / - чл.722 ТЗ.

Чл. 136. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, покойто са изброени следните вземания:

1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;

2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство;

3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;

4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;

5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения,и вземанията за издръжка;

6. вземанията на държавата, освен тия за глоби;

7. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.);

8. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Вземанията по т. т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.

Вземания с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.

Освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.

Първите 4 точки на чл.136 ЗЗД са специални , петата и шестата – общи.

Чл. Чл. 722. (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:

1. вземания, обезпечени със залог или ипотека - от получената сума при реализацията на обезпечението;

2. вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържания имот;

3. разноски по несъстоятелността;

4. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

5. издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;

6.публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

7. вземания,възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, произтичащи от продължаване дейността на длъжника;

8. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

9. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 1;

10. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 2;

11. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 3.

(2)Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по ал. 1, т. 3 - 11, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност.

Чл.616(2) ТЗ - (2) Удовлетворява се само след пълно удовлетворяване на останалите кредитори вземане, произтичащо от:

1. законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

2. отпуснат на длъжника кредит от съдружник;

3. безвъзмездна сделка.

При конкуренция – при обикновено вземане и привилегировано вземане най – напред се удовлетворява привилегированото вземане.При конкуренция между привилегировани вземания – най-напред се удовлетворява вземането с по-предна по ред привилегия.

Отклонения – при конкуренция при вземане от т.3 и т.4 на чл.136 , ако вземането е за необходими или полезни разноски , приоритет има кредитора с право на задържане , т.е. първо се удовлетворява вземането по т.4.

При конкуренция във рамките на другите точки от чл.136 има съразмерност на вземанията.

Това става по два начина:

При личните – освен длъжника отговаря и друго лице.Т.е. удовлетворението се улеснява чрез имуществото и на други субекти , освен от това на длъжника.Това е поръчителство , банковите гаранции и др.

При вещните – за кредитора се заделя едно имуществено право и той е гарантиран , че ще се удовлетвори от него.Това е залог и ипотека.

1.Акцесорност;

2.Неделимост;

3.Потестативно право.

2.Прехвърляне на ипотечно право – при цесия се прехвърля и ипотечно и заложното право;

3.Погасяване –щом се погаси обезпеченото вземане , се погасява и залогът / ипотеката/.

Неделимост – чл.150 ЗЗД.Неделимост означава , че каквито и правни и фактически промени да настъпят с обезпеченото вземане или с ипотечното или заложното право , ипотечното или заложното право остават неделими.

Промени в обезпеченото вземане – напр. при ипотека ипотечното право тежи върху 3 имота.Длъжникът изпълнява частично – погасява 50%. Това не се отразява върху ипотеката.Т.е. ипотеката остава да тежи върху трите имота.

Има ипотека и обезпечено вземане пак на 3 имота – длъжникът умира и го наследяват 3 наследника.Задължението се разделя.Наследниците извършват делба.Независимо от всичко това , ипотечното право тежи, върху всеки един от тези имоти за обезпечаване на вземането.

Потестативен характер – Ипотеката е потестативно право.Залогът е субективно право, съдържа потестативен елемент, а в някои случаи може да има и вещно – правен елемент или търговско правен елемент и т.н.Ипотеката и залога не са вещни права. Пример: 1 застроен недвижим имот.Върху него / той е на длъжника / се учредява ипотека за дълга на длъжника.Длъжника прехвърля правото на собственост върху сградата и правото на строеж върху терена.Върху надстроената част учредява право на ползване.В един момент кредитора изнася имота на публична продан.Длъжника има в този момент вече само гола собственост , обременена с вещни права.Но след като има учредена ипотека , кредитора ще продаде това , което е имал към момента на учредяване на ипотеката.Вещните права на другите се прекратяват за в бъдеще.Точно това е потестативното право възмезност на кредитора.

Съдържание на заложното право – При реален залог върху вещ влиза и вещно – правно правомощие да се упражнява фактическа власт.При залог върху вземане – влиза и определено облигационно право спрямо третото лице.При залог на търговско предприятие – влиза правомощие – кредитора да назначи управител.Т.е. освен чисто потестативно право в някои случаи в заложното право влизат и други правомощия.
ИПОТЕКА – ПОНЯТИЕ И СЪЩНОСТ.СЪДЪРЖАНИЕ НА ИПОТЕЧНОТО ПРАВО.

Ипотечното право е правна възможност на ипотечния кредитор да се удовлетвори по предпочитание от стойността на ипотечния недвижим имот, като осребри обектът на ипотеката в правно състояние в което , той се е намирал при учредяване на ипотеката.

Ипотечното право е акцесорно, неделимо и потестативно. По своето съдържание има едно правомощие – чрез публична продан на имота да се предизвикат съответните правни промени. Реализирането на ипотеката става винаги съдебно.

Ипотеката се учредява върху недвижими вещи. Възможни са и “мобилиарни ипотеки” , т.е.върху движими вещи.У нас такава ипотека е тази върху морските кораби по Кодекса за търговско мореплаване. Морската ипотека е винаги договорна.Не се предвиждат , дори са забранени законните морски ипотеки.

Ипотечния договор е в писмена форма с нотариална заверка на подписите.Ипотечния кредитор няма фактическа власт върху вещта.Той има право да изнесе ипотекирания имот на публична продан.

Видове ипотеки:

1.Според предмета на ипотеката:

- ипотека на недвижим имот / ЗЗД /;

- мобилярна ипотека / ипотека върху движима вещ / - уредена е в Кодекса на търговското корабоплаване.

1.Договорна ипотека – ипотечен договор плюс вписване в имотния регистър.Форма за действителност – нотариален акт.Нотариалния акт трябва да има определени реквизити – трябва да внася яснота по въпросите за това , какво е вземането – то трябва да е индивидуализиран ипотечен имот – точното му място , кой е собственика му.Лицето учредяващо ипотеката трябва да е собственик на ипотечния имот.

Когато се ипотекира за чужд дълг , собственика на имота трябва да е напълно дееспособен.Ако са спазени тези предпоставки ипотеката се вписва.От момента на вписването възниква ипотечното право.

2. Законна ипотека – чл.168 ЗЗД - 168. Законна ипотека се учредява:

а/ в полза на отчуждителя на недвижим имот - върху отчуждения имот, за обезпечение на вземанията му по договора, и

б/ в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела – върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване.

Законната ипотека се вписва по молба на кредитора, към която се прилага препис от акта за отчуждението или за делбата. Молбата трябва да съдържа всички данни, посочени в чл. 167, ал. 2. - 167. Договорът за ипотека се сключва с нотариален акт.

В него се посочват: трите имена, местожителството и занятието на кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице - точното му наименование; имотът, върху който се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично.

Продажбата е регламентирана в чл.183 ЗЗД. - 183. С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

1.двустранен договор – от него възникват права и задължения в полза и в тежест на двете страни;

2.възмезден договор;

3.консенсуален договор – той е валидно сключен от момента , в който страните постигнат съгласие относно вещта , която продавача се задължава да прехвърли , и относно цената , която купувача се задължава да плати насреща;

4.каузален договор – този договор се различава и за двете страни – за продавача да придобие парична сума , а за купувача да придобие вещно право;

5.алеаторен договор – само по изключение е такъв договор – при продажба на шанс / купуваш например улова / на едно лице;

6.комутативен договор – когато страните още по време на договарянето знаят обема на насрещните си задължения.

Форма на договора за продажба - Договора за продажба е неформален договор.Той е сключен , щом се постигне съгласие относно вещта и цената.Но има случаи , когато законът предвижда форма като условие за действителност:

1.Продажбата на недвижими имоти трябва да бъде извършена в нотариална форма – чл.18 ЗЗД - 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

2.Продажбата на наследствени права трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени – чл.212(2) ЗЗД - Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договорящите да бъдат нотариално заверени.

3.Продажбата на кораб и въздухоплавателно средство – писмена форма с нотариална заверка на подписите.

4.Продажба на автомобили - писмена форма с нотариална заверка на подписите.

5.При продажба на държавни и общински имоти не се изисква нотариален акт , а само писмена форма.

6.По ЗУТ – учредяване право на строеж между съсобственици и друг кръг близки лица още не се изисква нотариален акт , а само писмена форма с нотариална заверка.

7.При търговско предприятие , дялове в ООД , ТЗ предвижда че формата е писмена с нотариална заверка на подписите.

1.Лица , които по закон или назначение изпълняват функции на управление или пазене , на правото което ще бъде предмет на продажбата;

2.Забрана за съдии , съдии по вписванията , прокурори , адвокати , тогава когато споровете по тези дела са висящи в съответния съд.

Чл. 185. Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко,нито чрез подставено лице:

а) лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават, и

б) съдиите, прокурорите,съдиите-изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.

Чл.24. При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.

Има случаи когато прехвърлянето става в по-късен момент , т.е. тук нямаме автоматическо прехвърлително действие:

1.Задължението е родово определяемо – вещта трябва да се индивидуализира;

2.Алтернативна престация - вещта трябва да се индивидуализира;

3.Продажба на бъдещи вещи – собствеността преминава от възникване на вещта;

4.Продажба на чужди вещи ;

5.Продажба , която е с уговорен прехвърлителен ефект.

Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва.

Ако продадената вещ дава плодове или други доходи, купувачът дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар цената да не е още изискуема.

1.Да заплати цената – едновременно с предаването на вещта трябва да бъде извършено плащането , на мястото на предаване.Това е диспозитивно правило.По начало не се дължи лихва при уговорено по-късно плащане.Лихва се дължи само ако вещта дава плодове.

2.Да получи вещта – т.е. да установи фактическа власт върху нея.Ако не я получи , купувача изпада в забава и като длъжник и като кредитор.

Правни последици от неизпълнението на тези задължения:

Общия режим е в общата част на ЗЗД.Специалната част – съдържа регламентация – отклонения от този общ режим.

1.За неизпълнение на задълженията на купувача специално правило няма.

2.За задълженията на продавача има специален режим , който по начало измества общия режим. При неизпълнение на първото задължение на продавача води до неговата отговорност за евикция или съдебно отстраняване.Когато продавача не е предал вещта въобще специално правило няма , но когато е предал вещта в не надлежно състояние има специален режим на отговорност за недостатъци.

Отговорността за евикция /съдебно отстраняване/ е свързана със задължението да се прехвърли съответното вещно право.Правната уредба на евикцията се съдържа в чл.188 – 192 ЗЗД.

Чл.188. Продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това.

189. Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.

Продавачът дължи връщане на цялата цена дори и когато вещта е била обезценена или повредена, но ако купувачът е извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил, стойността на тази полза се приспада от сумата, която продавачът му дължи.

190. Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това.

В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите.

191. Ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото.

Продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска.

Когато купувачът е избягнал съдебното отстранение или е освободил вещта от правата, които трети лица са имали върху нея, чрез заплащане на парична сума, продавачът може да се освободи от отговорност, като заплати на купувача тази сума, лихвите върху нея от деня на плащането и разноските.

192. Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е уговорил да не отговаря за съдебно отстранение.

Съглашението, с което продавачът се освобождава от отговорност няма действие, ако той е премълчал известни нему права на трети лица.

Продавача отговаря не само ако е продал чужда вещ , но дори и своя , ако тя е обременена с права на трети лица , които могат да се противопоставят на купувача.В случая продавача отговаря за съдебното отстранение за евикция.