Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години
Видове евикция: пълна и частична. Пълна
Изтегляне 5.76 Mb.
|
Видове евикция: пълна и частична. Пълна евикция – продавача не е прехвърлил никакви вещни права на купувача , т.е. въобще не е бил носител на съответното вещно право.Прехвърлил е право , което сам не притежава. Частична евикция – продавача има някакво вещно право , но то е в обем по-малко от тези които би следвало да прехвърли. Отговорност на продавача при недостатъци. Правната уредба се съдържа в чл.193 и следващите ЗЗД.- 193. Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Недостатъкът е отклонение на продадената вещ от дължимите качествени характеристики.Тези характеристики могат да произтичат от 3 източника: 1.От договора между страните – основен източник; 2.От обичаите в практиката; 3.От нормативни изисквания. Отклоненията от качествените изисквания трябва да включват негодността на вещта да служи по предназначението си или нейната стойност.От гледна точка на правния режим недостатъците са два вида: явни и скрити.Явни – такива отклонения от качествените показатели , които могат да се установят при определен преглед на вещта.Скрити – отклонения от качествените показатели , които не могат да бъдат открити при обикновен преглед. Когато вещта има явен недостатък, купувача следва да уведоми продавача.Ако вещта има скрит недостатък – уведомяването за това трябва да стане веднага , след като се прояви.Уведомяване не се изисква ако продавача е бил недобросъвестен – чл.194(2) ЗЗД - Уведомяване на продавача не е необходимо, ако той е знаел недостатъка.Това трябва да доказва купувача. Права на купувача при наличието на недостатъци – чл.195 ЗЗД. Чл.195. В случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193,купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията. При продажбите на родово определени вещи купувачът може или да упражни правата по първата алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите и в двата случая. Такива права има само добросъвестния купувач – 3 или 4 възможни алтернативи между които може да избира: 1.Да развали договора извънсъдебно – т.е. да върне вещта и да иска цената - / независимо от вината на продавача / - редосибиторен иск; 2.Намаляване на цената пропорционално на недостатъците – с квалитиминорен иск – т.е. вещта ще му бъде полезна и с недостатъците; 3.Отстраняване на недостатъка – това става по два начина: а/купувача иска от продавача да отстрани недостатъците; б/купувача сам да отстрани недостатъците , но за сметка на продавача.Т.е. ще има вземане , но в рамките на стойността на вещта.Само за родово определени вещи – купувача може да иска замяна с изправна вещ. След като купувача избере една от тези алтернативи , другите се погасяват , не може да ги използва за същата вещ.Тези алтернативи не изискват вина на продавача.Но е възможно купувача да е претърпял вреди.В този случай купувача има вземане за тяхното обезщетяване по общите правила. Вината се презумира.Тези правила за отговорността за недостатъци до тук са императивни.
Чл. 197. Исковете на купувача по чл. 195 се погасяват с изтичане на една година при продажбата на недвижими имоти и на шест месеца при продажбите на движими вещи. Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, срокът е тригодишен. Срокът може да бъде продължен или съкратен със съгласие на страните. Срокът тече от предаването на вещта. Продължителността на тези давностни срокове е диспозитивна.Т.е. те могат да бъдат удължавани или скъсявани за разлика от общия режим но погасителната давност. Особени правила при продажба на вещи. 43в. Особени правила се съдържат в чл.201-213 и др. разпоредби в ЗДС и ЗОС и ГПК по въпросите за публичната продан. В ТЗ от чл.329-341 се съдържа пр. уредба на някои др. видове продажби. 14. Право на собственост: а) съдържание; б) способи за придобиване на собствеността; в) пространствени измерения (хоризонтално, нагоре и надолу) Определение и съдържание – призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има непосредствена власт (господство, поведение) по отношение задоволяване на интересите си и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействие спрямо нея, доколкото закона или правата на третите лица не допускат това. Правени са много опити за даване на определение и в крайна сметка може да се каже, че правото на собственост е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, ползва и се разпорежда фактически и юридически с определена вещ и да иска от всички останали лица да се въздържат от въздействие по отношение на нея. Съдържание на правото на собственост. Правото на собственост дава възможност на собственика да извършва различни въздействие спрямо своята вещ. Владението, ползването и разпореждането са елементи от съдържанието на правото на собственика. От него зависи кога, как и дали ще ги упражнява. Той може да е лишен от някои или дори от всички правомощия и въпреки това си остава собственик. Правомощието владение – нарича се още право на владение и се различава от владението като факт. Това е правото на собственика да упражнява фактическата власт върху веща. Да я държи и да си служи с нея. Владението е външна проявна форма на собствеността. Право на ползване – правна възможност на собственика да извлича полезните свойства на вещта. Той може да придобива и доходите от своята вещ като плодове, прираст от добитък, а също и граждански плодове. Право на разпореждане – възможността на собственика да установява всякакви правоотношения по повод на своята вещ, да я ипотекира, залага, да учредява вещни права върху нея, да сключва облигационни договори, да я отдава под наем или заем. Характеристика на правото на собственост като субективно право – ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ е вид притезателно субективно гражданско право. Дава възможност на неговият носител да иска от всяко трето лице да се въздържа от въздействие върху вещта на собственика. Правото на собственост е абсолютно субективно право – кръгът на правно задължените лица е неопределен. Правото на собственост е имуществено право – оценимо е в пари, има стойностен израз. Правото на собственост е прехвърлимо право – неговият носител може да се сменя. Правото на собственост е сложно субективно право – включва няколко правни възможности и няколко правомощия на собственика – да владее, ползва и разпорежда. Правото на собственост е безсрочно право – не се погасява с еднократно упражняване, нито поради не упражняване. Съдържанието на правото на собственост се определя от закона, а не по договаряне. Едва при неговото нарушаване възниква конкретно правоотношение между собственика и нарушителя. Видове право на собственост: Най-важен критерии е субектът – носителят на правото на собственост. Според Конституцията собствеността е частна и публична. Според ЗС собствеността принадлежи на държавата, общините, на кооперацията и на други юридически и физически лица. Собствеността може да бъде публична и частна. Публичната се разделя на държавна и общинска. Частната собственост на физически и юридически лица. Носители на правото на публична собственост могат да бъдат държавата и общините – изпълняват държавно– властнически функции. Публичната собственост се характеризира и с интереса за задоволяване, на който тя се признава. Държавните имоти се използват в интерес на гражданите и обществото, а общинските в интерес на териториалните общности. Не действат от името на държавата. Частната собственост служи за задоволяване на интересите на нейния носител. ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ Най-често срещаният начин за придобиване на вещното право е договорното прехвърляне на собствеността. Правото на собственост върху една вещ се придобива по давност с непрекъснато владение. За недвижимите вещи е необходимо владение в продължение на 10 години, а когато владението е добросъвестно – на 5 години.Наследяването и завещанието са често срещан способ за придобиване на това вещно право. Правото на собственост се придобива и в резултат на създаване на нова вещ. ПРОСТРАНСТВЕНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ЗЕМНИТЕ УЧАСТЪЦИ Правото на собственост е абсолютно вещно право. То е противпоставимо от своя носител на всички останали правни субекти. Съобразно тази негова характеристика, то трябва да бъде конкретизирано в своя обем, което означава не само в своето съдържание, но и във възможните му пространствени измерения. Когато се касае за движими вещи, може да се обсъжда само съдържанието на субективното вещно право. При тях за измерения за площ и пр. Не може да става дума. С оглед на отделните измерения, които са три: хоризонтално, вертикално- нагоре и вертикално-надолу, при земните участъци /парцели,дворни места, ниви ,ливади,овощни градини и др/, се налага различни уточнения в трите посоки, които ще разгледаме последователно и поотделно. Измерения в хоризонтална посока Границите между отделните земни участъци са изкуствено създадени от човека и днес се определят с градоустройствените или териториалноустройствените планове или със съдебни решения.Тези имоти не са разграничени или отграничени един от друг от природата, освен в някои отделни случаи, когато природната граница е дере, река, силна денивелация или други признати от правни норми или от съответния устройствен план теренни дадености. За да говорим за конкретните хоризонтални граници, те трябва да бъдат определени точно в съответния административен или юридически акт и оттам нанесени на терена. В населените места, в рамките на строителните граници ЗРП има като своя основна задача да създаде дворищнорегулационни парцели за жилищно или вилно застрояване или парцели за обществените мероприятия. Там, където такъв план липсва,тези имоти се установяват от околовръстен полигон. Въз основа на предвижданията на плана, на място се поставят действителните граници на всеки парцел – към улицата и към съседните парцели. 15. Съсобственост: а) понятие и видове; б) възникване и прекратяване; в) отношения между съсобствениците; г) етажна собственост. 1. Понятие едно право на собственост върху определена вещ принадлежи на две или повече лица. У нас общият режим на съсобствеността е уреден от ЗС, ЗУТ, ЗН. Всеки от съсобствениците има право на собственост върху така получената част. При съсобствеността всеки от съсобствениците има свой дял от общото право на собственост. 2. Видове съсобственост С оглед дали дяловете на съсобствениците са определени - дялова съсобственост - при нея частите на всеки съсобственик са определени при възникването й било по съгласие, по завещание или от съда. ЗС установява презумпция, че частите на собствениците се считат за равни. - бездялова съсобственост – никой от съсобствениците няма конкретно определен дял от общото право – съпружеската имуществена общност. С оглед дали съсобствеността може да бъде прекратена чрез делба - делима – принципът установен за всяка собственост е, че винаги тя е делима. Всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ. - неделима – не може да бъде ликвидирана чрез делба. От своя страна тя е неделима по закон. Прекратяване чрез делба е забранено с изрично разпореждане на правна норма (Не се позволява делба на регулирани дворни места и парцели, ако обособените дялове ще бъдат под минимално изискуемия размер). Неделимата е и поради естеството на вещта. Когато обособяването ще доведе до физическото унищожаване на общата вещ (животно, автомобил). Неделима поради предназначението на вещта – когато общата вещ по своето естество е делима, но е предназначена да обслужва всички. Ако се допусне делба някой от собствениците няма да може да си служи с вещта (стълбите, покрива на сграда в етажна собственост). С оглед начина на възникване Доброволна съсобственост – възниква по волята на съсобствениците (покупка на една вещ от две лица). Принудителна съсобственост – възниква независимо от волята на лицата (съсобственост върху общи част на етажна собственост). Случайна съсобственост – възниква при наследяване. Права и задължения на съсобствениците – всеки съсобственик има правомощия на владение, ползване и разпореждане, които упражнява самостоятелно. Право на владение – всеки съсобственик упражнява фактическа власт върху общата вещ, но съответно върху своя дял и да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея, съобразно правата им. Право на ползване – съсобственикът може да извлича полезните свойства на вещта, може да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение, по начин, който да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея. Право на разпореждане – всеки съсобственик може да се разпорежда със своето право съобразно дела си в общата съсобственост. Задължения на съсобствениците – използването на общата вещ е свързано и с разноски. Това задължава всеки съсобственик да участва и в тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си. Необходими разноски; Полезни разноски Способи за възникване на съсобственост – четири: наследяване, правна сделка, административен акт, закон. 1.Когато едно физическо лице, което притежава имот, почине и остави двама или повече наследници, те придобиват наследствена вещ в съсобственост с дялове съобразно с родствената им връзка, при спазване правилата на ЗНасл. Такъв резултат може да се получи и при завещание в полза на две или повече лица. 2.Когато един правен субект прехвърли своя вещ на две или повече лица или прехвърли част от притежавана вещ на трето лице, те стават съсобственици в придобития чрез сделката имот. Тук съсобствеността възниква по силата на договор. 3.Типичен случай на създаване на съсобственост по силата на административен акт има при дворищната регулация. Съсобствеността се създава по силата на самата регулация. 4.Съсобственост се поражда по силата на закона в сграда при режим на етажна собственост, в която определени части са задължително съсобствени. Способи за прекратяване на съсобствеността: Чрез делба – това е възможност всеки съсобственик по всяко време и въпреки противна уговорка да иска делба на общата вещ. Искът за делба не се погасява по давност. Делбата е начин за прекратяване на съсобствеността. Право на делба се поражда от всяка имуществена общност, без значение вида на съсобствеността и основанието на нейното възникване. Право на делба има всеки съсобственик, независимо от размера на неговия дял. Без значение е качеството на съсобственика, няма значение и обекта на делбата. Може да се иска както на движима, така и на недвижима вещ. Делбата може да се извърши по два начина – по съгласие на страните (доброволна) и по съдебен ред. Доброволна делба – това е възмезден акт, тъй като, ако някой съсобственик загуби своя дял, може да иска уравнение от другите. По своята форма това е договор. Ако с него се прекратява съсобственост върху движими вещи над определена стойност (над 50 лв.), както и на недвижими имоти, договорът трябва да се състави в писмена форма с нотариално заверени подписи. Правото да се иска делба е субективно, постетативно право. Съдебната делба – замества непостигнатата доброволна делба. При нея само по волята на един и независимо от волята на другите съсобственици, съсобствеността се прекратява, като се следва специално съдебно производство. Започналото производство може да се приключи като спогодба, като потвърден от съда договор между страните, с който чрез взаимни отстъпки те слагат край на спора, на съсобствеността и на делото. Това е съдебен акт за договор. Затова съдебната спогодба не може да се обжалва. Чрез съдебната делба се развива едно спорно производство, първата фаза, на което приключва с решение на съда за допускане на делба (определят се квотите и имотите на съсобствениците). В това решение се определят лицата, между които се допуска делбата, вещите (имотите) и частта (квотата) на всеки от съделителите. Втората фаза започва след решение за допускане на делбата. Това е образуване на дяловете и предоставяне на всеки дял като конкретен обект в изключителна собственост на съответния съделител (поставане в дял). Това става със съставяне на разделителен протокол или с теглене на жребие. С влизане на протокола в сила или тегленето на жребието, определените дялове стават собственост на участниците и настъпва вещно правен конститутивен ефект – съсобствеността вече е прекратена. Ако вещите, обект на съсобственост са неподеляеми, то те се изнасят на публична продан и получената сума се разпределя между съделителите на база дяловете. Чрез отказ – собственикът има право на разпореждане със своя дял, което може да се изрази и в отказ на правото на собственост. Съгласно закона за наследството, частта на отреклият се от наследство уголемява дяловете на останалите наследници. Според ЗС правото на изкупуване на дял от съсобствен имот също цели да върне продаденото и да уголеми дела на другия съсобственик. Чрез прехвърляне на дял на друг съсобственик – всеки съсобственик може да се разпореди със своя дял като го прехвърли на друг съсобственик, но ако той прехвърли своя дял на трето лице, съсобствеността не се прекратява, само се сменя личността на съсобственика с неговия преобретател. Чрез погиване на вещта – изчезва обектът на съсобствеността и се прекратяват правата на всички съсобственици. Етажна собственост. Понятие и правен режим. Възникване и прекратяване на етажната собственост. Според ЗС етажи или части от етажи, заедно с придадените им към помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни съсобственици- държавата, общините, физически и юридически лица. Характеристики на ЕС: -обект е недвижима вещ; -в архитектурно и строително отношение сградата да е от етажи; -отделните обекти да са свързани технически с общите части- основи, покрив и т.н.; -отделните обекти да са с различни собственици; -общите части са в съсобственост; -съсобствениците влизат в правоотношения помежду си и с трети лица; Вижда се, че ЕС е една модификация на правото на собственост, едно особено съчетание на изключителна собственост върху обособени обекти в една сграда и съсобственост върху общите части. ЕС може да се разглежда, като съвкупност от права и задължения. Още през 1904 г. в България ЗИСС допуска възможност “разни катове на една къща” да принадлежат на различни собственици. През 1933 г. се приема Закон за етажната собственост, който за пръв път въвежда и термина “ЕС”. През 1935 г. се замяна с Наредба-Закон за ЕС, който действа до 1951 г. Тогава влиза в сила ЗС, който урежда общо режима на ЕС. Приет е и правилник за управлението, реда и надзора на ЕС- ПУРНЕС. Способи за възникване на ЕС: 1.Чрез правна сделка. Всяка сделка, с която се прехвърля право на собственост може да се разглежда и като способ за възникване на ЕС. Може да бъде продажба, замяна, дарение, договор за издръжка и гледане, завещание, като е необходимо предмет на тази сделка да бъде обособена част от сграда; 2. Чрез административен акт. Примерно, ако собственик на отчужден имот се обезщетява с жилище или друг обект в построена сграда, или в сграда, която ще се построи; 3.Чрез делба. Ако сграда или части от нея са съсобственост, то тя се ликвидира чрез делба и се поделя; 5. Чрез строителство от ЖСК; 6. Чрез договор за групов строеж; 7.Чрез отчуждаване и конфискация; 8. Чрез давност Способи за прекратяване: Общите части не могат да се делят - ЗС 1. при погиване на сградата; 2. чрез преустройство на сградата в ЕС 3. чрез сливане - ако ги изкупи някой; 4. чрез разделяне- в ПУРНЕС.
Всеки субект на гражданското право може да бъде носител на вещно право на строеж. То може да се отстъпва на физически лица и на юридически лица, на кооперации. Вещното право на строеж се учредява винаги и само върху чужд недвижим имот, който може да е публична или частна собственост. Необходимо е имотът да е в строителните граници на населеното място. Вещното право на строеж включва следните правомощия: Право да се построи (държи) сграда в чужд имот – свежда се до право да се извърши строителство като това правомощие трябва да се упражни в 5-годишен срок. Ако не се упражни в този срок и земята е частна, то се погасява по давност. Изключително право на собственост върху постройката- собственика на земята няма никакви права върху постройката. Нейният собственик може да я владее, ползва и разпорежда с нея, както намери за добре. Право да ползва чуждата земя – носителя на правото на строеж може да ползва чуждата земя, доколкото това е необходимо за използване на постройката. 2. Придобиване на вещно право на строеж - способи: Чрез сделка – най-често правната сделка ще е договор – продажба, замяна, дарение, тъй като предмет на сделката е недвижим имот и съгласно ЗЗД тя трябва да бъде извършена във формата на нотариален акт (титул за собственост) като условие за неговата действителност. По давност – когато едно лице фактически упражнява действия, които съставляват съдържанието на вещното право на строеж през определен период от време, естествено при намерение да строи за себе си в чуждото място. Чрез доброволна делба - съсобствениците поделят имота така, че единият да придобие само собствеността върху постройката, а другия собствеността върху земята. Чрез наследяване. Особени случаи – те са при семейната имуществена общност. 3. Прекратяване на вещното право на строеж. С изтичане на уговорения срок – тогава собствеността върху сградата преминава безвъзмездно върху собственика на земята. Погасяване по давност – то се погасява в полза на собственика на земята, ако не се упражни в продължение на 5 години; Чрез прехвърляне на вещно право на строеж – ЗС допуска едно изключение, да се прехвърля на роднини по права линия и преди да е извършен строежа; Чрез отказ – чрез молба до кмета с нотариална заверка на подписа; Изтегляне 5.76 Mb. Сподели с приятели:
|