Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години

1. Отговорността на дл. се намалява при забавата на кр. Дл. отговаря само при умисъл или груба небрежност. След изпадането си в забава дл. престава да дължи лихвите ако тя с парична. Забавата на кр. освобождава дл. от неговата забава. Рискът преминава в/у кр. Това е пряка последица на чл.96(1).

Дл. може да се освободи от зад. си - чл.97,98.

- Ако зад. е да се предаде нещо, дл. се освобождава от зад. си, стига да предаде дължимото да се пази на подходящо място, определено от РС по негово искане - чл.97(1).

- Ако се дължат пари, ценни книги или др. ценности, дл. се освобождава от зад. си, стига да ги вложи в банка по местоизпълнението си. Той не се нуждае от това от разрешение на съда.

- Дължимото може да подлежи на бърза развала или пазенето му да е свързано със значителни разноски или неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, дл. след като предизвести кр., може да поиска от РС да му разреши да продаде дължимото и получената сума да вложи в банка на името на кр. - чл.97(3).

- Ако длъжникът изтегли вложеното преди то да бъде прието от кр., предаването за пазене няма погасителен ефект - чл.97(4).

- Ако предметът на дължимото не е да се предаде нещо, забавата на кр. дава право на дл. да се откаже от д-ра - да го развали и да иска обезщетение за направените разноски и понесените вреди - чл.98.

Разноските направени вследствие забавата, са в тежест на кр. Това следва от чл.96(1) и чл.98. Това е естествено. За направените разноски, както и за претърпените вреди от дължимата вещ дл. има и едно право на задържане - чл.91(1).

Забавата отпада ако кр. впоследствие приеме дължимото или се постигне съгласие, че дългът по-късно ще бъде погасен. Тя отпада и с давността на вземането

Това е неблагоприятното въздействие върху правната сфера (имуществени и неимуществени - лични права).

Морална или неимуществена е вредата, която не засяга имуществото на кредитора, респективно на увреденото трето лице, а накърнява техните чисто лични, научни, естетични или морални интереси.

Редица законодателства допускат обезщетяване на морални вреди само в случаите, изрично предвидени в закона. Дали една вреда е действителна и сериозна – това съдът може да прецени. ЗЗД предвижда, че „обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост” (чл. 52, ЗЗД).

Размерът на неимуществените вреди се определя от размера на претърпените загуби и пропуснати ползи. Тези мащаби не са приложими към неимуществените вреди, защото тук боравим с блага, които не търпят парично оценение.

Материална или имуществена вреда е тази, която засяга материалните интереси на кредитора, респективно на увреденото трето лице – неговите имуществени права.

>> претърпени загуби – имуществената вреда може да се изразява в едно намаление на настоящото имуществено състояние на кредитора – на увредения. Вследствие на неизпълнението той обеднява с нещо – претърпява една загуба.

>> пропусната полза – имуществената вреда на кредитора моеж да се заключава в това, че той пропуска да осъществи една полза – че пропуска да увеличи имуществото си, макар да са съществували всички изгледи за това. Неизпълнението го лишава от тази възможност – една сигурна облага.

Пропуснатата полза е тази, която при обикновения ход на нещата или според особените обстоятелства на конкретния случай би могла с вероятност да се очаква. Понеже тук боравим с вероятност, установяването на факта, че действително е била пропусната възможността да се реализира една полза, създава немалко затруднения на практика.

Имуществена вреда съставлява разликата между имотното състояние на кредитора след неизпълнението на задължението и имотното състояние, което би имал, ако задължението би било изпълнено. Разликата между тези две величини образува имуществения интерес на кредитора от точното изпълнение на задължението – от ненастъпването на ведоносното неизпълнение. Този имуществен интерес, тази разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл. 82, ЗЗД).

При договорната и деликтната отговорност има една обща граница –

1.вредите да са преки и непосредствени.Ако вредата е само в резултат на неизпълнение – тя е пряка.А ако е в резултат на други причини – тя е косвена.

Преките вреди подлежат на обезщетяване – причината за вредата е човешко действие / неизпълнение / , от което тя следва закономерно , дължи се пряко на вредоносното действие.Тя е пряка дори когато не е непосредствено следствие от неизпълнение.

Косвените не подлежат на обезщетение – тя е случайно следствие на определено човешко действие / неизпълнение /.Настъпва под влияние на други причини.

При договорната отговорност има още две граници:

2.Вредата да е предвидима – това са вредите , които длъжника би могъл и трябва да представи като нормална и вероятна последица от неизпълнение.Тя се преценява към момента на сключване на договора , от гледна точка на грижата на добър стопанин дали се очакват вреди. Но има изключение:ако длъжника е действал недобросъвестно , той дължи обезщетение за всички вреди включително и непредвидимите.

Чл.82 ЗЗД - 82. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза , доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен , той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.

3.Граница – при договорната отговорност се обезщетяват само имуществени вреди.Само по изключение неимуществените вреди се обезщетяват и то със специална правна норма.

Компенсация за вини – 3 предпоставки:

1.Вредата може да е в следствие от поведението и на длъжника и на кредитора – при деликтна и при договорната отговорност.При деликтната отговорност – чл.51(2) ЗЗД – обща неделима вреда.

Чл.51(2) Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

При договорната отговорност – чл.83(1) ЗЗД - 83. Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства , за които кредиторъте отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.

а/ трябва да има единна неделима вина;

б/ причинна връзка между вината и поведението на кредитора;

в/ виновно неизпълнение на кредитора.

2.Причинна връзка между общата неделима вина и поведението на увреденото лице.

3.Поведението на увреденото лице трябва да е противоправно.

При деликтната отговорност не се изисква вина на увреденото лице.При наличието на тези 3 предпоставки деликтната отговорност се намалява по размер.

ПРИЧИННА ВРЪЗКА – тя е философска категория. Причинната връзка се разглежда като необходимо следствие на конкретно човешко деяние, ако вредата закономерно произтича от самото деяние, т.е. между вредата и деянието има причинна връзка, когато деянието е решаващо, вътрешна енеобходемо /а не случайно / свързано с резултата т.е. закономерно води до настъпване на вредоносните последици. В теорията са известни две концепции за причинната връзка: необходимо условие и адекватна причина. В много случаи действат множество причини, но една от тях е необходимото условие за настъпване на вредата. Само онази, която адекватно предизвика настъпването на резултата, е правнорелевантната причина и между деянието и резултата има праван връзка. Правната връзка е обективен елемент на отговорността и тя трябва да се докаже от самия пострадал; за настъпването на една вреда може да е допринесъл и самия увреден. Тогава казваме, че тя е съпричинена, че тя се дължи на две необходими за настъпването и причини – на поведението на дееца и на увредения. Тук имаме обща вина. Тази обща вина, това общо съпричиняване на резултата е основание за намаляване на отговорността на дееца.

ПОПРАВЯНЕ НА ВРЕДИТЕ /ОБЕЗВРЕДЯВАНЕ/

1. Неимуществените вреди се обезщетяват винаги, когато са резултат на деликт (непозволено увреждане). Когато имаме договорна отговорност съдебната практика не приема да се обезщетяват неимуществените вреди.

2. Имуществени вреди. Те се обезщетяват и при договорна и при деликтна отговорност.

а/ претърпени загуби: намаляване на наличното имущество, отпадане на права, намаляване стойността на определени права, обременяване със задължения (среща се по - рядко).

б/ пропуснати ползи: нереализирано сигурно имуществено увеличение. Проверява се дали увеличенето е било сигурно (абсолютно или с висока степен на сигурност) и дали не се дължи на противоправно или неморално основание.

3. Определяне на обезщетението - то е разликата между сегашното състояние на правната сфера и състоянието преди настъпване на вредата. Ако след обезщетяване на правната сфера, тя ще е с по - голяма стойност, отколкото ако не би имало вреда, стойността над нормалното й състояние може да се прихване.

4. Поправяне на вредите - осъществява се чрез обезщетяване, което е реализиране на гражданската отговорност. То може да бъде в пари: при дликт и при договорна отговорност или в натура: обикновено при договорна отговорност. На практика по - често се обезщетява в пари. Натуралното обезщетяване се изразява във възстановяване на имуществото във вид, който то е имало преди нанасянето на вредата.

5. Критерии за определяне размера на обезщетението.

а/ афекциозен: прилага се при деликт. Това е стойността, която увреденото има за претърпелия вредите. Включва претърпени загуби, пропуснати ползи и неимуществените вреди.

б/ пазарен: обезщетението се определя, в зависимост от пазарната цена (стойността в гражданския обмен). Не се отчита индивидуалната имуществена стойност на загубата. Включва пропуснати ползи и претърпени загуби. Като стойност винаги се включва в обезщетението.

в/ относителна: отчита индивидуалния интерес на кредитора - цената, на която той би продал. Включва пропуснати ползи и претърпени загуби. Обезщетява се при договорната отговорност.

6. Момент на определяне на стойността. Съдът приема стойността към момента на устните състезания пред първа инстанция, а при обжалване - пред втора инстанция.

7. Особенаст на паричните задължения.

а/ вредата се поправя чрез парична престация.

б/ винаги се дължат лихви - основния лихвен процент на БНБ за рефинансиране на банките + три пункта.

в/ ако щетите на кредитора са по - големи от лихвите, той може да иска обезщетение, н трябва да докаже размера им.

Сделката има 2 белега :

1.Тя е частноправно волеизявление, което е насочено към пораждане на гражданско правни последици;

2.Тя е волеизявление.

Договора притежава тези два белега, но също така има и свой белег.Този белег е, че той е съглашение т.е. съвпадение на две насрещни волеизявления.За да имаме съглашение е необходимо тези волеизявления да съвпадат по съдържание.Договорът е юр.факт с най-голяма практическо значение в цялото частно право.Това е така защото сделките са единствените Юр.факти, които дават възможност – субектите сами да определят правните последици.За едно лице могат да възникнат задължения само по силата на собственото му волеизявление.

Видове договори

1.Едностранни и двустранни.

Когато от договора възникват за едната страна само права , а за другата срана само задължения, то договора е едностранен. Когато от договора възникват задължения и за двете страни , такива които взаимно обуславят своето съществуване , то договора е двустранен.

2.Двустранни несъвършени договори – те са разновидност на едностранните договори. Характерното за тях е , че за едната страна възникват само задължения, а за другата страна само права.Ако след сключване на договора настъпят определени юр.факти те могат да породят задължения и за другата страна , тогава договора е двустранно несъвършен.

При двустранните договори съществуват 3 специални правила , които установяват техния взаимен характер:

1.при двустранните договори се допуска - възражението – чл.10 ЗЗД. Чл.10. (Ал. 1, отм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г.).

Лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет.Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер. Олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка.

2.при двустранните договори действа правило за разпределяне на риска при обективна невъзможност – чл.89 ЗЗД.

Чл. 89. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.

3.при двустранните договори се прилага института за разваляне – чл.87 и чл.88 ЗЗД.

Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

Чл. 88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата,придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.

Нито едно от тези три правила не намират приложение при двустранните несъвършени договори.

Чл.44. Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Ненаименованите договори / за гледане и издръжка / не са уредени.

Едностранните сделки са ревантивни само ако това е предвидено.

При сключване на договора на първо място трябва да имаме предложение или оферта. Второто условие е приемането или акцента.Налице е съгласие , когато предложението се приеме. Чл.13 и чл.14 ЗЗД дават определение на правния режим на офертата, на акцента и как да познаем , че е постигнато съгласие.

Ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението.

При липса на срок за приемане, предложението, направено на присъствуващ,губи силата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отправено до неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането.

Приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него.

Ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло.

Чл.14. Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.

Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е причина за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен.

Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението.

Правен режим на офертата

1 част – съществено съдържание – без това сделката не може;

2.част – несъществено съдържание –дели се на :

- естествено – правните последици , които възникват и без да са уговорени ;

- случайно – правните последици които ако не са уговорени , няма да възникнат.

Правни последици от офертата настъпват в момента , в който офертата достигне адресата си.Офертата има два вида действие:

1/ незадължително действие на офертата;

2/обвързващо задължително действие на офертата.

При липсата на обвързващо действие офертата е отегляема, докато не бъде приета.При обвързващото действие веднъж направена за определен период от време офертата не може да бъде оттегляна.Относно периодът от време самия оферент трябва да посочи срока.Ако няма такъв вписан срок – това е времето , което е необходимо за да се запознаем с офертата.За да се постигне съгласие за сключване на договора е необходимо насрещното волеизявление.Приемането е волеизявление на адресата, с което изразява съгласие за сключването на договора.Трябва да има безусловно съгласие – “ да “.Правни последици – когато волеизявлението стигне до автора на офертата е налице сключен договор.

Време и място за постигане на съгласие:

1.сключване на договор между присъстващи – счита се за сключен , когато и двете лица се намират на едно и също място и възприемат волеизявлението в момента на извършване.

2. сключване на договор между отсъстващи – лицата са на различни места , волеизявлението се приема след известен период от време.Тук имаме няколко момента:

1.период – извършване на волеизявлението;

2.момента на изпращане на волеизявлението;

3.момента на получаване на волеизявлението;

4.момент на узнаване за волеизявлението.

Договорът се счита за сключен от момента на получаване на волеизявлението при отсъстващи.

Чл.14(3) Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението. Недостатъци: След изпращане и преди получаване на офертата , автора почине , това не се отразява на валидно сключения договор.Ако волеизявлението е изпратено навреме , но достигне по-късно , когато е изтекло обвързващото действие на офертата – оферанта избира дали да счита или не сделката за сключена.

Предварителен договор.

Чл.19 ЗЗД - 19. Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.

Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.

Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

Предварителния договор е съглашение по силата на което една или две страни се задължават в определен период от време да сключат договор за възникване на желаното от тях. С предварителен договор може да се организира сключването на различни видове окончателни договори / без дарение а понякога и завещание /.

Най–често срещаните предварителни договори са за продажба на недвижими имоти. Предварителния договор е от категорията на организационните договори. Предварителния договор е неформален по начало.

Видове предварителни договори

1.Едностранен – само едната страна има задължение за сключването на окончателния договор. Пример:задължа се да продам апартамента си , на който Вие сте сега наемател , ако решите да го купите да края на наемния срок.

2.Двустранен – и за двете страни има задължение да сключат окончателен договор. Пример:аз се задължавам да продам апартамента си, а вие се задължавате да го купите.

Договор в полза на трето лице.Обещаване действието на трето лице.

Чл.21 ЗЗД - 21. Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. Пример: по време на брак единия купува имот за семейни нужди, тогава имота става съпружеска имуществена общност.Двамата съпрузи са солидарно задължени.

Този договор се характеризира с два белега:

1.От него за третото лица могат да възникнат само права;

2.Той е напълно допустим.

Правото за третото лице възниква от момента на сключване на договора.

Договорът в полза на трето лице е съглашение между две лица , уговорител и обещател.Те се уговарят за едно трето лице, че ще възникне право , дори това трето лице да не знае за възникването на едно субективно право.

Когато две лица се уговарят, че цената от продажбата ще бъде дадена на едно трето лице – това не е договор в полза на трето лице.

Приложно поле

1.Лични застраховки в полза на трето лице;

2.Договори за наем, издръжка и рента.

8. Разваляне на договор: а) предпоставки и основания; б) чрез едностранно волеизявление; в) разваляне по съдебен път; г) последици, риск, обезщетение
Защо е необходимо уреждането на този институт: неизпълнението на един двустранен договор не прекратява съществуващото облигационно отношение. Колкото и време длъжникът да не изпълнява облигационното отношение остава. Страните обаче могат да имат интерес да прекъснат облигационната връзка и този е смисълът на развалянето.

Развалянето е институт, който намира приложение само при двустранните договори. Това не означава, че едностранните договори не могат също да бъдат прекратявани, но за тяхното прекратяване има специални правила.

Възможно е страните да уговорят начин за едностранно прекратяване на двустранния договор, различен от установения в закона, в повечето случай, но не винаги. Напр. при договори, които се отнасят до вещни права върху недвижими имоти законодателят е предвидил специален ред, съдебен. Проф. Кожухаров смята, че може да се избегне този съдебен ред, но това мнение може би не е съвсем точно - това не може да става по всякакъв начин, то може да стане, ако напр. се уговори отметнина, но не с каква да е уговорка. разбира се страните винаги могат да се уговорят, че всяка една от тях може да прекрати двустранния договор, напр. като не дава срок. Но не всички уговорки са по принцип допустими.

Нормативната база на уреждането на развалянето се съдържа в ЗЗД:

Чл.87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

Чл.88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.

Предпоставките на развалянето

Кои са елементите на юридическия факт, който поражда правото а се развали договора?

1.Наличие на неизпълнение, което трябва да представлява едно съществено нарушение. Това следва от чл.87/4 ЗЗД: Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора.

2.Наличие на вина - неизпълнението трябва да бъде виновно

3.Страната, която разваля двустранния договор трябва да бъде изправна - тя трябва или да е изпълнила, или да е готова да изпълни. Ако страната е изпаднала в забава като кредитор, тя не може да развали двустранния договор. Тя не може да го развали и, ако може да и се противопостави възражение за неизпълнен договор. Възможно е обаче и двете страни да са неизправни - това само по себе си не прекратява облигационното отношение. Може ли да се развали такъв договор?

Доминира виждането, че е възможно разваляне в този случай и смисълът от това е да се прекрати една облигационна връзка, която така или иначе няма никакво значение.

Самото разваляне може да се извърши по два начина:

І. Правилото: развалянето става е едностранно изявление. Според практиката на ВС страната, която може да развали договора с едностранно изявление няма интерес да го разваля по съдебен ред, следователно не може да предявява иск, такъв иск е недопустим. Самото едностранно изявление от гледна точка на неговото съдържание е обикновено изявление, в което се посочва, че страната смята или ще смята след изтичането на определен период от време договора за развален. Едностранното изявление за разваляне трябва да се различава от "предизвестието". Предизвестието има действие за в бъдеще, с предизвестие се прекратяват някои договори, напр. за наем, влог, дружество.

Едностранното изявление за разваляне трябва да се различава и от т.нар. "отмяна" или "оттегляне" - в тези хипотези няма все още сключен договор.

Правната същност на едностранното изявление: упражняване на едно преобразуващо право.

Самото право да се развали договора е неоттеглимо, но е неоттеглимо от момента, в който бъде получено, т.е. преди това може да се оттегли.

Трябва да достигне до насрещната страна, за да породи действие.

Наследимо е. Ако има обаче няколко наследници всеки от тях може да разваля само такава част от договора, каквато съответства на неговия дял в наследствената маса.

Ако обаче задължението, което не се изпълнява е неделимо и ако длъжници по такова неделимо задължение са две лица, достатъчно е само единият от длъжниците да не го изпълни, за да може кредиторът да развали целия договор - в този смисъл е неделимо право.

По принцип изявлението е неформално, но ако договорът е бил сключен в писмена форма, то трябва да бъде направено писмено. Съществува спор за значението на тази писмена форма:

проф. Кожухаров: форма та е за доказване;

проф. Сталев (Калайджиев): формата е за действителност, тъй като формата за действителност се установява в материалния закон (ЗЗД).

Изявлението се погасява по давност, самото право се погасява по давност, тъй като то е преобразуващо право. Началният момент на давността е завършването на фактическия състав, който го поражда. Правото се погасява с общата пет годишна давност.

По принцип изявлението за разваляне може да бъде условно или безусловно:

1.по правило е условно: законодателят нарича условното изявление за разваляне предупреждение. Условното изявление за разваляне съдържа една покана за изпълнение под краен срок, т.е. дава се срок на длъжника за изпълнение и развалянето настъпва в случай, че длъжникът не изпълни в рамките на този срок, който се дава от кредитора. Самото изявление, тази покана, която се съдържа в него трябва да се различава от поканата, която поставя длъжника в забава. На практика обаче ВС смята, че ако длъжникът е бил поканен да изпълни и той е изпаднал в забава, в изявлението за разваляне не е нужно да се определя нов срок - такова решение има практическата си стойност, макар че едно буквално тълкуване на ЗЗД е неправилно. Самият срок трябва да бъде ясно определен и подходящ за съответния вид задължение;

2.безусловно: може да бъде такова в няколко случая, които са посочени в чл.87/2 ЗЗД:

Виновна невъзможност за изпълнение, която може да бъде пълна или частична. Когато тя е налице не е нужно кредиторът да дава срок за изпълнение и може направо да развали договора;

При фикс - сделките, при които срокът е съществен елемент от съдържанието, т.е те не могат да бъдат изпълнени в друго време, освен в установеното;

Ако длъжникът е изпаднал в забава и кредиторът няма интерес от късното изпълнение също може да развали договора без да дава срок.

ІІ. По съдебен ред. Разваляне по съдебен ред: Само ако е предвидено в закона – 2 случая:

1.Чл.87(3) – за договори , с които се прехвърлят , учредяват , признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти.

2.Договори за аренда за повече от 10 стопански години.

Развалянето по съдебен ред става с конституивен иск /а не възражение/.Предявяването му се погасява с 5 г. давност. Решението с което се отхвърля иска – установително решение. Развалянето настъпва с влизане в сила на решението, има обратно действие.

Когато договорът има действие за вещни права върху недвижими имоти може да бъде развален само по съдебен ред.

При договори, при които и двете задължения са със трайно изпълнение или има две насрещни престации с периодично или частично изпълнение , при развалянето на договора няма обратно действие , действието е за в бъдеще – договор за наем , договор за аренда.

Правни последици от развалянето. При извънсъдебното упражняване, когато не се дава срок за изпълнение правните последици настъпват в момента на волеизявлението.При съдебното – с влизане в сила на конституктивното решение.

Основна правна последица на развалянето е – премахването на облигационното отношение.Ако по облигационното отношение има нещо дадено от страната то подлежи на връщане по чл.55(1) ЗЗД – 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

При развалянето е възможно да се търси обезщетение за вреди.Законът предвижда възможност да се търси обезщетение – чл.88 ЗЗД.

Ако е по-голяма по големина неустойката е компенсаторна. Мораторната лихва се установява за всеки просрочен ден, т.е. тя се установява ежедневно.

В зависимост от съотношението между неустойката и обезщетението за вреди:

1.Зачетна неустойка - уредена единствено в чл.92 :

Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

(Ал. 2, 3, 4, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

При зачетната неустойка страните могат да търсят обезщетение за вреди, само за по-големите си вреди над неустойката, само за горницата. Това е най-често срещаният вид неустойка.