Заратустра ошо заратустра: богът, който умее да танцува

И аз погледнах. Като видя, че се интересувам от картата им, техният първосвещеник ме попита:

- Какво мислиш за това?

- Напълно правилно - отвърнах аз.

Макар и да е напълно грозно, грозно в смисъл, че Мохамед е някъде на четвъртото небе, Мойсей е на петото, Исус е на шестото, Гаутама Буда и Махавира са на седмото, Кабир и Нанак са на осмото... По такьв начин са ги разпределили и име­ната им са написали, а собственият им гуру, основателят на сектата Радхасвами, е на петнадесетото. Там той си е сам. Бил достигнал най-висшето съзнание. А Гаутама Буда е все още на седмото, Исус на шестото.

Той ме попита:

- Какво мислиш за категоризацията на тези хора?

- Съвсем правилна е; вашият гуру е на петнадесетото. Той ме погледна. После рече:

- Как може да си толкова сигурен?

- Сигурен съм, защото аз съм на шестнадесетото небе. А вашият гуру с всички сили се стреми да влезе на шестнаде­сетото, но аз няма да го пусна. Непрестанно го хвърлям обратно в петнадесетото.

- Шестнадесето ли? Но ние никога не сме чували за шестна­десето небе.

-Дали сте чували, или не, няма значение.

- Но ти обиждаш нашия гуру.

- Не го обиждам. На всекиго според заслугите; той е стигнал само до петнадесетото - и естествено аз не искам с никой друг да деля апартамент номер шестнадесет. А нагоре вече няма нищо, така че не мога да отида по-нагоре. Това е най-високият връх, а твоят гуру трябва да си остане на петнаде­сетия.

- Не ти Вярвам, ти сигурно се шегуваш.

- А ти не се ли шегуваш? - да сложиш Гаутама Буда на седмото, а твоят гуру, който дори не е прахът по нозете на Гаутама Буда, да е чак на петнадесетото небе?

Той много се ядоса, но аз му казах:

- Гневът нима да помогне. Целият този фалш... ти нямаш никакви доказателства за това. Ако можеш да дадеш някакви доказателства, аз пък ще дам доказателства, че съм на шестна-

десетото небе. Питай твоя гуру, той много добре ме познава.

Но всички религиозни писания, богословски системи, са толкова пълни с лъжи. Те трябва да са пълни с лъжи, защото истината е много проста. Тя няма нужда от писание, а се нуждае от медитативно осъзнаване, от тишина вътре в теб-това е единственият храм, всички други храмове са фалшиви.

Всяка религия унищожава достойнството на човека; нарича 80 грешник. Наместо да дадат на човека достойнство, да го направят по-прекрасен и по-истинен, да го направят един бог на земята, те са превърнали цялото човечество в тълпа от грешници. Всичко, което трябва да правите, е това: На колене по стълбата нагоре, вие грешници!

Това те наричат обожаване, това те наричат молитва. Това не е нищо друго освен самоубийство, унищожаваш себе си, своята самооценка в собствените си очи, своето самоува­жение, своето достойнство.

Ти си най-високата еволюция в съществуванието. То се е надявало и мечтало ти да достигнеш дори още по-високи състояния на съзнанието. Съществуванието мечтае вътре в теб да стане свръхчовек - но тези свещеници са създали свръх-грешници.

Има ли нужда от всички тези църкви, храмове, синагоги? Не

е ли целият този свят, цялата вселена един прекрасен храм? Пълното със звезди небе през нощта, денят, изпълнен със слън­чева светлина, пеещите птици, цъфтящите цветя - каква по-голяма красота можеш да създадеш? Тази обширност е твоята свобода. Когато си окован от фалшиви идеологии вътре в църк­вата, ти не си нищо друео освен един затворник.

И чак когато чистото небе надникне през порутените покриви . огрее треВичките и червените макове по рухналите зидове, аз ще обърна отново сърцето си към обиталищата на този Бог.

Заратустра казва, че цялата тази вселена е храм на Бога. Всичко живо не е друго освен божествено. Всичко е свято, нищо не е скверно. Дуализмът е създаден от свещениците, а дуализ-мът между светското и свещеното е създал и дуализъм вътре В теб - между тялото и душата. Той е създал едно шизофренич-но човечество - всеки е раздвоен.

Докато не станеш едно, една дълбока хармония и съгласие, няма никога да чуеш небесната музика, която е единственото доказателство, че светът не е лош, че светът е жив: и то не само жив, но съзнателен, и не само съзнателен, но в непрекъс­нато творчество.

Християните казват, че Бог е създал този свят за шест дни, а на седмия ден, в неделя, си починал - и Той все още си почива, понеделникът му още не е дошъл. Този свят, тази обширна вселена, която няма граници, е в един непрекъснат процес на творчество, тя все още се създава. Кой казва, че творението било завършено за шест дни? И защо трябва да се завърши за шест дни? Нищо не изглежда да е завършено, всичко расте. Човешката интелигентност расте, съзнанието расте. През тези шест дни Бог не създал Заратустра, Бог не съз­дал Гаутама Буда, Бог не създал Исус Христос. Те са едни по-високи еволюционни стъпала. Заратустра казва, че ти си само един мост към пристигането на свръхчовека. Ти не си същество, а само ставане. Това, че човекът е ставане, изглежда толкова рационално, толкова истински вярно. Всичко, което е станало съвършено, умира, защото няма възможност за никакво израст­ване. То е изчерпало себе си, напълно се е изразходвало.

Животът трябва да си остане ставане, а не съществуване. Той трябва да продължи да прогресира, да докосва небе след небе, връх след Връх.

Те назоваваха „Бог" онова, което им противоречеше и ги измъч­ваше: и наистина имаше много героична смелост в тяхното обо­жание!

Заратустра има едно много фино чувство за хумор, което е за мен качество на истински религиозния човек. Един истински религиозен човек не е сериозен, той е игрив - и има страхотно чувство за хумор. Той казва: Те назоваваха „Бог" онова, което им противоречеше и ги измъчваше. Ако Бог беше творецът на све­та, защо тогава има толкова много нещастие? Защо тогава хора умират от глад? Да не би Бог да е забравил за вселената, която Той е създал?

Ако Бог е създал вселената, значи Той е отговорен за нея, за Всички грешници, за всички престъпници, защото Той е създал семената на престъплението и семената на греха, иначе откъ­де са дошли те? - Той е единственият творец.

Ако човек убие някого, кой създава желанието за убийство? Ако човек изнасили някого, кой създава желанието за изнасилва­не? Щом Бог е единственият творец, значи Заратустра е прав: Те назоваваха „Бог" онова, което им противоречеше и ги измъчва­ше... и продължава да им противоречи и да ги измъчва. Кой тога­ва е отговорен за ядрените оръжия? Кой е отговорен за Адолф Хитлер и за Втората световна война? Кой е отговорен за пет­десет милиона жертви през войната? И кой ще бъде отговорен, ако се случи Трета световна война и целият живот на тази прекрасна планета бъде унищожен?

Бог трябва да поеме отговорността. Щом той е творецът, значи Той трябва да бъде и унищожителят, този извод е ясен.

И наистина имаше много героична смелост в тяхното обожа­ние. А идиотите все още се покланят на Бога - те са истински герои! Имаше много героична смелост в тяхното обожание, да обожаваш един Бог, който пречи на собственото си творение, Адам и Ева, да придобие мъдрост, да придобие вечен живот. Свещениците все още продължават да Го обожават, а хората продължават сляпо да следват свещеника. Той просто се смее на глупостта им.

И не умееха другояче да обичат своя Бог, освен като приковава-ха хора към Кръста! Повече хора са били убити в името на Бог, отколкото в което и да било друго име. Странен Бог, странен творец, странни са и представителите му, цялата дейност на

които се състои да убият човека, да унищожат човека. Стран­ни са тези така наречени религиозни проповедници, цялото уче­ние на които се състои б отречението от света - а Бог създа­де света. Не виждате ли противоречието? Щом Бог е създал света, значи да се отречеш от света означава да се отречеш от Бога.

Георгий Гурджиев е казвал, че всички религии са против Бога. Това е било и шега - той казвал, че всички са против Бога, защото всички те учат: „Отречи се от света". Горкият Бог е създал света за шест дни и толкова се уморил, че Неговият понеделник Все още не е дошъл. Оттогава не са Го виждали. Може би напълно се е изразходвал и е свършил - в неделя отишъл да спи и никога вече не се е събудил. А тези хора продължават да проповядват: „Отречи се от света". Да се отречеш от света означава да се отречеш от Бога, защото светът е Негово творение.

По-хубави песни би трябвало те да ми пеят, за да се науча да вярвам в техния Спасител: по-спасени би трябвало да ми изглеж­дат неговите ученици! Те не изглеждат спасени. Погледнете само учениците на така наречените религии. Отидете и вижте джайнистките монаси! Очите им не показват никаква интели­гентност, лицата им не блестят от светлина и слава. Те се самоизмъчват, в това се състои дисциплината им. А когато се самоизмъчваш, не можеш да бъдеш прекрасно цвете.

Всички религии... като погледнете папата, чувствате ли той да има нещо божествено, някаква божествена аура? Пре­дишният папа беше хомосексуалист. Хомосексуализмът божес­твен ли е? Може би, защото християнската троица също при­лича на гей-групичка: Бог отец, Бог син и някакъв особняк. Све­тият дух - няма дори една жена.

В продължение на векове папите са изгорили хиляди жени, осъждайки ги като вещици. Какъв им бил критерият да решат коя е вещица? Сега няма изобщо никакви Вещици - те се появили изведнъж и изведнъж изчезнали. Никакъв критерий нямало, всеки можел да направи донос до папата. Папата назначил специален съд. Просто по подозрение, че някоя жена приличала на вещи­ца... всеки мъж би могъл да я заподозре.

Не се искали никакви причини, жената незабавно била хваща-

на и измъчвана толкова много в продължение на цели дни, дър­жана гладна, жадна... биели я. Те изобретили машини за измъч­ване и накрая, тъй като това изглеждало като единствен изход за нея да се отърве от мъченията, тя трябвало да признае, че е вещица. Признанието й било единственият критерий, а призна­ние можеш да получиш от Всеки, ако го измъчваш достатъчно и няма изход за него. Те й диктували какво да каже в съда: че била Вещица и че имала сексуална връзка с дявола.

Дяволът не съществува, но жената е трябвало да каже това в съда, иначе мъчението започвало отначало. Веднъж щом признаела в съда, че била вещица и че имала сексуален контакт с дявола, това задоволявало съда. Нямало нужда от никакви други доказателства. Присъдата била проста: жената трябва­ло да бъде изгорена жива насред града, така че всеки да Види какво се случва, ако праВиш секс с дяВола. Хиляди жени били просто изгорени и за това са виновни папите.

Тези папи не показВат никакВа радост, никакво блаженство, никакво творчество, никаква тишина. Да, те не спират да Вър­шат глупости: да целуват земята. Когато този полски папа дойде тук, на летището в Делхи той целуна земята. Аз казах: „Той за първи път вкуси от хиндуистката религия, защото тук цялата земя е покрита с кравешки тор, лайна от свещена кра­ва." Но като целуваш земята, ти само показваш простотията си и нищо повече.

Заратустра казва: По-хубави песни би трябвало те да ми пеят, за да се науча да вярвам в техния Спасител... Те трябва да покажат, че са спасени, че са събудени, че са освободени... По-спасени би трябвало да ми изглеждат неговите ученици! Но не такъв е случаят: те изглеждат все повече и повече поробени.

Ако някой се вгледа с увеличително стъкло в живота на Исус или на Гаутама Буда, или в живота на Махавира, или на който и да е друг основател на религия, ще намери много дупки в него, защото никой не е съвършен. Те са запълнили тези дупки с илюзия, с техния заместител, когото те са нарекли Бог.

Бях чул, че в рая Мойсей и Исус отишли заедно за риба. Исус попитал Мойсей:

- Наистина ли е вярно, че си разделил морето и си направил път за своите хора?

Мойсей отвърнал:

- Доколкото си спомням, вярно е. Исус помолил:

- Можеш ли пак да го направиш?

- Не съм сигурен, но ще опитам - рекъл Мойсей.

Той се опитал и разделил езерото на две части. Исус се изумил и възкликнал:

- Имаш чудесна памет!

- Ами ти! - попитал Мойсей. - Чувах, че си ходел по водата. Можеш ли сега да го направиш?

Исус отвърнал:

- Мога да опитам. Доколкото си спомням, ходех. - И той излязъл от лодката и почнал да потъва.

Мойсей трябвало да го издърпа обратно. Попитал го:

- Какво стана, сине мой? Исус рекъл:

- Забравих нещо: по онова време нямах дупки в ходилата си. Те всички имат дупки и работата на техните свещеници е

непрекъснато да запълват тези дупки с благочестиви истории, измислици, митологии, всякакви лъжи, чудеса.

Усърдно и с подвиквания прекарваха те стадото през мост­чето си, сякаш за бъдещето водеше само едно мостче!

Ето къде Заратустра не може да бъде поставен в една ка­тегория с никой друг мистик. Той казва, че има много мостове към бъдещето. Животът е многоизмерен!

ти. Той може да се превърне в толкова много различни видове свръхчовек. А в света ние ще имаме нужда всеки свръхчовек да бъде уникален, така че разнообразието и красотата, която разнообразието носи, да останат живи на земята. Ако всички станат съвсем еднакви, животът ще се превърне в отегчение.

Но в продължение на хиляди години кръвта е била единст­веният аргумент. Който е успял да ти огпсече главата със саб­ята си, е доказал, че неговата религия е права. Сабята не може да бъде аргумент, но е била аргумент в продължение на хиляди години. Това показва как свещениците са спирали израства­нето на човека, по всякакъв начин са препятствали полета му в откритото небе - те не са допускали свободата.

Всичко, от което имаш нужда, е да намериш пътя към пълна­та свобода, свобода от всякакво психологическо и духовно об­вързване, и ти самият ще се превърнеш в свой собствен спаси­тел. Ще бъдеш един далеч по-висш човек, отколкото всички твои спасители някога са били.

XXIII ГЛАВА НОЩНА ПЕСЕН

ЗАРАТУСТРА Е повече поет, повече певец, повече танцьор, отколкото което и да било просветлено същество няко­га е било. Дори и прозата му е поезия, дори и сълзите му са чиста радост, дори и тишината му говори, и говори това, което не може да бъде казано. Всичките му движения, всичките му жестове са на танцьор, толкова изпълнени с гра­ция, толкова изпълнени с красота, че той изпъква като нес­равним в дългата история на човечеството. Той не вярва в Бог, но казва: „Мога да повярвам в Бог, ако той е способен да танцу­ва". Той вярва в танца на живота, той вярва и в песента, от която е направена цялата вселена.

Той е напълно различен вид човек от тези, които сте свик­нали да познавате като светци, мъдреци. Божии посланици, про­роци, месии. Той е твърде човешки, за да претендира за цялата тази глупост, и е твърде горд, че е човек, за да бъде пророк или месия.

Той е дотолкова осъществен като човешко същество, че до­ри и един бог няма какво да му даде. Той прелива от любов, прели­ва от споделяне, прелива от мечти, най-великите мечти, които някога са били мечтани - мечти на човешки същества, премина­ващи през метаморфоза и ставащи свръхчовеци, отиващи отвъд Всичко, което е животинско в човека, отиващи отвъд всичко, което е долно и грозно, достигащи до висините на чистото съзнание, до блаженството, екстаза и творчеството.

Такъв човек е най-рядък от редките. Всяка негова дума е толкова пълна с красота, че дори и двадесет и пет века не са в състояние да отнемат тяхната свежест, тяхната оригинал­ност. Той не е наследен от никой, той все още си остава сам в огромна чистота и екстаз, и може би ще си остане без спът­ник - такава е неговата извисеност; Еверест не може да има другари.

Нощ е: сега говорят по-високо всички бликащи извори. Също и моята душа е бликащ извор.

Имало е велики люде, които са се молили душите им да пре-

минат от тъмнина към светлина, от смърт към безсмъртие, от неистина към истина. Заратустра е един от тях. Той е способен да трансформира самата тъмнина в едно ново изме­рение на съществуванието. Няма нужда да се създава противо­речие между тъмнината и светлината, между деня и нощта. Денят има своя красота, но и свои недостатъци. Светлината е винаги повърхностна, тя няма дълбочина. Светлината е Винаги зависима, зависима от някакво гориво, и когато се свърши горивото, и светлината се свършва. Светлината е причинена -тя е следствие.

Дори и великото слънце, което ни дава светлина в продъл­жение на милиарди години, е остаряло и с всеки ден резервоа­рът му се изпразва все повече и повече. Учените казват, че може би след няколко милиона години то ще изразходва цялото си гориво, цялата си енергия. То ще се превърне в тъмна звезда и в момента, в който слънцето стане тъмно, животът на тази планета ще изчезне незабавно - той зависи от слънчевите лъчи, той се подхранва от слънцето.

Денят има своите красоти, своите сутрини, събуждането на дърветата и на птиците. Денят има свой живот, но няма нужда да се избира между деня и нощта, защото нощта има своя красота, своя истина.