Заратустра ошо заратустра: богът, който умее да танцува

— Нищо не им давай! - рече светецът. - По-добре вземи нещо от тях и го носи заедно с тях. С това най ще им угодиш, стига да е и на тебе угодно.

- Тогава гледай да приемат съкровищата ти! Те са недоверчиви към пустинниците и не вярват, че идваме, зя да раздаваме дарове.

- Шо бих могъл да ви дам? Оставете ме по-скоро да си вървя по пътя, зя да не ви отнема нещо.

ЗАРАТУСТРА БИЛ отишъл в планината да търси усамо­тение. В тълпата можеш да се окажеш самотен, но не и усамотен. Самотата е някакъв глад за други хора. Липсва ти другият човек. Не си достатъчен сам за себе си - празен си. Поради което всеки иска да бъде в тълпата и се обгръща с Вся­какви взаимоотношения просто за да се самозалъже, да забрави, че е самотен. Но тази самота избухва все отново и отново. Никое взаимоотношение не може да я скрие. Всички взаимоотно­шения са толкова тънки и крехки. Дълбоко вътре в себе си ти знаеш много добре, че дори и когато си в тълпата, ти си сред странници. Ти си странник и сам на себе си.

Заратустра и всички мистици са минали през планините в търсене на усамотение. Усамотението е позитивно чувство, то е да чувстваш своето същество и да чувстваш, че си си достатъчен сам за себе си - че нямаш нужда от никого. Самотата е болест на сърцето. Усамотението е лечение.

Тези, които познават усамотението, са отишли завинаги отвъд самотата. Дали са сами или с други хора, те са центри­рани вътре в себе си. В планините са сами, в тълпата са сами, защото са разбрали, че усамотението е наша природа. Дошли сме на света сами и ще си отидем от света пак сами.

Между тези две състояния на усамотение, между ражда­нето и смъртта, ти пак си сам - но не си разбрал красотата на усамотението, поради което си изпаднал в нещо като заблуда - заблудата на самотата.

За да открие своето усамотение, човек трябва да излезе от тълпата. Докато постепенно забравя света, цялото му осъзнаване се концентрира върху самия него и се получава една експлозия на светлина. Той за първи път разбира красотата и блаженството на това да бъдеш сам, огромната свобода и мъд­ростта на това да бъдеш сам.

Докато живеел в планината, Заратустра носел змия и орел. На изток змията винаги е символизирала мъдростта. Най-голя-

лата мъдрост е непрестанно да се измъкваш от миналото, без да се привързваш към него, така както змията се измъква от старата си кожа и никога не поглежда назад. Движенията й са винаги от старото към новото.

Мъдростта не представлява натрупано минало; мъдрост­та е преживяване на непрестанно обновяващия се живот.

Мъдростта не събира праха на спомените; тя остава като едно чисто огледало, което отразява това, което е - винаги свежа, винаги нова, винаги в настоящето.

Орелът е символ на свободата. Той лети сам, надалеч в без­брежното небе, без никакъв страх. Мъдростта и свободата са две страни на една монета.

След като живял десет години в планината, Заратустра пос­тигнал екстаза, чистотата, независимостта на това да си сам - и ето къде той е уникален сред другите просветлени хора: Когато са открили, те са си останали на своите върхове. За­ратустра започва своя „залез", своето връщане при тълпата.

Той трябва да предаде на човечеството посланието, че: вие страдате без да има защо, вие сте ненужно зависими, създавате си всякакви затвори - просто за да се чувствате в безопасност и сигурност. Но единствената сигурност и единствената безо­пасност е в това да познаеш себе си, защото тогава дори и смъртта става безсилна. Тя не може да те унищожи.

Заратустра слиза от планината, за да разкаже на хората, че мъдростта не е синоним на знанието; всъщност знанието е точно противоположното на мъдростта. Мъдростта е 8 основата си невинност. Знанието е его, а мъдростта е изчез­ване на егото. Знанието те напълва с информация. Мъдростта те изпразва напълно, но тази празнота е един нов вид пълнота. Тя е обширност.

Той отива при хората, за да им каже, че мъдростта носи свобода. Няма друга свобода - политическа, икономическа, соци­ална: всички тези свободи са фалшиви, единствената истинска свобода е свободата на душата, която може да се превърне в орел и да полети без никакъв страх в непознатото и непознава­емото. Тъй като е постигнал своето състояние на Върховно съзнание, той иска да го сподели. Неговата уникалност е в това, че той все още обича човечеството. Няма осъждане на спящите, на слепите. Има едно огромно състрадание към тях.

Той слиза, защото обича живота. Той не е против живота.

Този малък диалог с един стар светец, който живее в гора­та, е много важен. Много от това, което той съдържа, може да не е очевидно, но ние ще се опитаме да го разкрием колкото се може по-задълбочено.

Заратустра се спусна сам от планината и никой не го срещна. Но щом навлезе в дебрите на гората, Внезапно се изпречи един старец пред него, напуснал светата си обител, за да търси корени в дъбравата. И тъй рече старецът на Заратустра:

-Не е чужд за мене този странник: преди няколко години той премина оттук. Името му беше Заратустра. Но сега се е променил.

Старият светец могъл да Види промяната; макар и това да е същият човек, енергията не е същата - човекът може да е същият, но е напълно различна индивидуалност. Той е отишъл в планината като невежа, а се Връща оттам като възможно най-мъдрия човек. Той е отишъл там заспал, а се връща събуден. Той е преминал през трансформация.

Когато отишъл в планината, той бил просто един смъртен. а когато се връща оттам, е постигнал безсмъртие. Сега той е изпълнен с радост, изпълнен е с мир, разпръсква благодат нався­къде около себе си. Той е преизпълнен с любов, със състрадание.

Тогава ти носеше пепелта си в планината: Тогава си бил само един труп. И си занесъл пепелта си в планината... да не искаш сега да занесеш огъня си в низините? Трансформацията е била толкова радикална - наместо да бъде пепел, той е сега огън. Отишъл е като тъмнина, а сега е пламък.

Не се ли боиш, че ще те накажат като подпалвач? Това е много важно да се отбележи. Старият светец казВа: „Не се ли страхуваш да се върнеш с очите си при слепци? Да се върнеш, пълен с живот, при мъртъвци? Да се Върнеш събуден при спящи?"

Когато си дошъл от тях, си бил един от тях. Сега си на­пълно различен. Не мислиш ли, че поемаш риск? Те ще те нака­жат. Няма да ти простят. Твоето блаженство е тВърде много; те няма да са В състояние да го търпят.

Това е странен факт: можеш да търпиш хорското нещастие, колкото и дълбоко да е то. Чувстваме известна радост, когато другите са нещастни, защото когато другите са нещастни, се

чувстваш по-висш. Можеш да показваш съчувствие и да се нас-лаждаваш от факта, че ти не си толкова нещастен. Поради това никой нещастен чоВек никога не е бил разпъван на кръст, никога не е бил отравян, никога не е бил убиван с камъни.

Но да си блажен сред нещастници е опасно, защото ти си един връх и те се чуВстват обидени. Ти можеш да виждаш, а те не могат. Това е непоносимо. Те са мъртВи, а ти си жив. ТрябВа да бъдеш наказан. Отделил си се от тълпата. Не се ли страху­ваш от наказанието?

Да, аз познах Заратустра. Кристално чисти са очите му и на устните му не лепне нито следа от скверност. Не за това ли той пристъпва с грация на танцьор?

Очите са много символични. Те са част от тялото ти, но са също и прозорци на твоята душа. Колкото по-тиха, умиротворена, радостна става твоята душа, толкоВа повече очите ти придобиват дълбочина, яснота, чистота, неВинност. Те ста­ват толкоВа прозрачни, че можеш да погледнеш в самата душа на човека.

Ако погледнеш хората, ще видиш как те са отвратени от целия си жиВот, и не можеш да ги обВиняВаш за това. Та какВо имат те? Целият им жиВот е една дълга протяжна трагедия. Това е боледуване до смърт. Те продължават да дишат, да живеят, да се надяват. Но тези надежди Винаги си остаВат надежди. Мечтите им никога не се осъществяват.

Колкото по-възрастни стават, толкова повече Виждат как техните надежди се разбиВат. Естествено е да са изпълнени с отвращение към Всичко това, което е жиВотът. Те никога не са искали да се раждат, никога не са искали да им се даВа сърце, което чуВстВа, което има нужда от топлина, от любов.

Никога не са искали да им се дава душа, която копнее за върховните кулминации на радостта и екстаза. Изведнъж откриват, че те самите и всичко, което им е дадено от същес­твуванието, е останало неосъществено. И са наистина гнеВни.

Един герой от „Братя КарамазоВи" на Достоевски казва: ..Имам само едно Взаимоотношение с Бога, и то е на отвращение. Аз съм гневен и ако мога да Го среидна, единственото, което ще направя, е да Му върна билета и да Го попитам как да намеря

пътя навън от живота. Това е една жестока шега. Той ни дава толкова много желания, толкова много копнежи... а няма начин те да бъдат осъществени. Дори и за в бъдеще няма никаква надежда." Всеки се ражда с огромен ентусиазъм, а умира просто обезсърчен.

Старият светец казва: „Не виждам сега никакво отвращение, никаква мъка. Наместо това виждам екстаз: той пристъпва с грация на танцьор..." Отишъл си в планината, като си се зав­лякъл някак си, носейки собствения си труп на раменете си, а сега: Не за това ли той пристъпва с грация на танцьор? Трансфор­мацията се е случила. Човекът е реализирал себе си. Той е пил от изворите на божественото.

Променен е Заратустра, дете е станал Заратустра... Това е най-великата промяна в живота - да станеш отново дете... пробудил се е Заратустра: какво дириш ти сега сред спящите?

Въпросът на светеца е въпрос на всички светци на света, на Всички буди, на всички мистици, на всички просветлени хора. Ти си станал дете, пробудил си се: какво търсиш сега сред спящи­те? Ти си абсолютен странник за тях. Те ще те накажат, мо­гат да те убият. Самото ти присъствие ще се превърне в зап­лаха за техния сън, за тяхното нещастие, за тяхната слепота.

Сега вече няма нужда за мен да оставам по върховете. Тъкмо напротив, аз съм толкова пълен, че имам нужда от хора­та, с които да споделя. Искам да споделя моята любов, моята

мъдрост, моята свобода. Твърде много съм претоварен - аз преливам.

- Та защо - рече светецът - самият аз се оттеглих в гората и пустошта? Не за това ли, че премного обичах людете? Светецът казва: Аз също отидох в планината, в гората, защото също премного обичах хората; това се превърна в робство, в зависимост, и ми носеше само нещастие и нищо друго.

Но има разлика. Той обичал хората „премного", когато бил невежа, когато самият той бил заспал. Заратустра обича хора­та, когато е напълно събуден, когато е просветлен. Любовта на непросветления не е нищо друго освен похот. Само просвет­леният познава красотата и духовността, и божествеността на любовта. Тя вече не е обвързване.

Любовта на просветления ти дава свобода.

Любовта на непросветления е любовта на просяка: той иска ти да го обичаш, той иска да получава все повече и повече любов.

Любовта на просветления е точно противоположното. Това е любовта на императора. Той иска да ти дава - той има толкова много, такова голямо изобилие. Тази любов е даване, тя е споделяне без никакво желание за възнаграждение, без никакво желание да се получи нещо в замяна.

Светецът казва: Сега обичам Бога: не обичам вече людете. В това изречение се съдържа цялата позиция на така наречените религии. Те създават разделение, че ако обичаш хората, не можеш да обичаш Бога. Бог от Стария завет казва: „Аз съм много ревнив. Ако ме обичаш, не можеш да обичаш никой друг."

Но такава е позицията на почти всички религии. Ти или обичаш този свят -значи си се отрекъл от другия свят... Щом обичаш човека, значи си забравил Бога. Можеш да избираш. Ако обичаш Бога, ще трябва да оттеглиш любовта си от чове­чеството. Всъщност ще трябва да мразиш човечеството, ще трябва да мразиш живота, ще трябва да мразиш всички удоволствия на живота. Тази идея на религиите е много монополистична. Бог иска любовта в сърцето ти в нейната цялост. Той не може да търпи никакъв съперник.

живот, анти-радост, анти-удоволствие.

Защо не можеш да обичаш хората? - защото те са твърде несъвършени. Бог е съвършен.

Обичта към човека би ме погубила. Но в действителност любовта, в нейната чистота, в нейния духовен разцвет, не прави никаква разлика. Тя те обича не защото си достоен, не защото си съвършен, не защото си Боз - истинската любов обича заради самата любов. Обектът на любовта е без значение. Ти си толкова изпълнен с любов, че непрестанно споделяш с тези, които са несъвършени. А всъщност те имат по-голяма нужда. Тези, които са недостойни, фактически имат по-голяма нужда. Тези, които не заслужават, те имат нужда от повече.

Съвършеният Бог няма нужда от твоята любов - съвър­шеният Бог е само една хипотеза, Той е само в ума ти. Ти никога не си попадал на Него - иначе този, който търси несъ­вършенства, ще намери несъвършенства и в Бога.

Мислили ли сте някога за това? Ако Бог изведнъж се появи пред теб, няма ли да си в състояние и в Него да намериш несъ­вършенства? - ти ще намериш несъвършенства дори и в Него. Може би Той не е толкова прекрасен, колкото си си Го предс­тавял. Може би прилича на китаец или пък е негър, а може би дори е негърка! Може би е твърде стар, твърде древен: няма свежест около Него, а само някаква смърдяща вехтост; Той стои там от векове.

Има толкова много хипотетични концепции за Бога. Някои вярват, че Той има четири ръце. Как ви се струва да има четири ръце? А пък някои смятат, че Той има хиляда ръце. Някой е хиляда ръце става само за музея, но да Го обичаш... а пък ако вземе да те прегърне - с хилядата ръце. Веднъж щом се измък­неш от прегръдката Му, няма вече да помислиш за Бог.

Има някои концепции за Бога като такъв с три лица. Ще е любопитно да се види, но човек с три лица няма да изглежда красиво. И кой знае що за лица са това?

Съвършенството на Бога е в твоя ум, защото Бог е само една проекция на ума. И ти можеш много лесно да обичаш Бога, защото Бог няма, тъй че няма проблеми.

Да обичаш една жена или един мъж... това създава проблеми. Харесвате различни неща; предпочитате различни неща. Ти искаш да ходиш на кино, а съпругата ти настоява да не ходите

- тя има главоболие.

Веднъж попитали Хенри Форд: „Как така започна да ставаш Все по-богат и по-богат; каква ти беше мотивацията?" Той отвърнал: „Да ви кажа право, исках да видя дали мога да спечеля повече, отколкото жена ми може да изхарчи, но трябва да си призная, че не успях."

Когато има друг човек, има проблеми. Искаш да спиш, а съп­ругът ти хърка. Какво ще правиш с този съпруг, който просто си спи до теб, хъркайки? А и той нищо не може да направи. Пробвани са хиляди методи за предотвратяване на хъркането. Последният от тях е торба, снабдена с електронно устройство, която виси над устата на съпруга. В момента, в който той захърка, торбата веднага му пада на лицето и тогава той се събужда - ще го оставиш ли да спи цялата нощ, или не? -защото когато той почне да хърка, торбата веднага му пада на носа и устата, и ги затваря.

Имаш съпруга и не можеш да понасяш мириса на тялото й... У Бога всичко е прекрасно, защото нито трябва да спиш с Него - нека да си хърка, - нито пък трябва да живееш с Него; ако тялото Му смърди, нека си смърдя. Той е една чиста хипотеза в ума ти. Но да бъдеш в контакт с реални човешки същества е едно напълно различно преживяване. Това е огнен тест за любовта ти. Много е лесно да се обича Бог; много е трудно да се обича човек. Нищо не струва да се обича Бог; необходимо е огромно разбиране да се обича един човек.

Така че тези, които са избягали в горите и планините, които си правят проекция на идеята за Бога и обичат този Бог, са избрали един много лесен начин на живот. Любовта им няма да израства, защото не среща предизвикателства.

Старият светец говори, почти по същество, за целия подход на всички религии: „Обичта към човека би ме погубила. Човек е за мене несъвършена твар." Това е егоистично. Той смята себе си за съвършен, а човека за нещо твърде несъвър­шено. Разбира се, един съвършен човек може да обича само един съвършен Бог - а Бог е само твоя халюцинация. Ако настояваш, можеш да видиш Бога на твоята концепция: той не е нищо друго, освен един сън, видян с отворени очи - той е халюци­нация. Пред теб няма никой, но твоята собствена идея те е хипнотизирала.

Ето защо християнинът ще види Исус, будистът ще види Буда, хиндуистът ще види Кришна. Един християнин никога няма да види Буда или Кришна дори и по погрешка. Кришна никога няма да дойде при християнина дори и по погрешка, Христос никога няма да дойде при хиндуиста - защото те не съществуват. Те са част от твоя ум, ти ги създаваш. Библията казва, че Бог е създал човека по Свой образ и подобие. А пък аз ви казвам: човек създава Бога по свой образ и подобие.

Любовта е винаги дар - иначе тя е абстрактна поезия. Не за обич говорех! Аз нося дар на людете. Старият светец казва нещо много важно: „Не им давай нищо, защото те никога не прощават на тези, които им дават каквото и да било."

Сократ дал на хората един изключително ценен метод за намиране на истината: сократическият диалог. Но какво е сторило човечеството със Сократ? - отровило го.

Старият светец е прав до известна степен, когато казва: Нищо не им давай! По-добре вземи нещо от тях и го носи заедно с тях. С това най ще им угодиш, стига да е и на тебе угодно.

Това, че искаш да даваш, е част от човешката психология -никой не иска да получава. Но има неща, които трябва да полу­чиш. Няма начин за теб да ги дадеш, защото ти ги нямаш.

Какво можете да дадете на Гаутама Буда или на Исус Христос, или на Заратустра? Вие сте просяци, но въпреки това в психологията ви е залегнало, че трябва да им дадете нещо и това ще ви направи щастливи. Те могат да ви дадат огромни съкровища, но вие никога няма да им простите, защото те са тези, които дават, а вие сте тези, които взимате. Вие сте просяци. Как ще простиш на някой, който те е превърнал в просяк?

Имам един приятел, който е роден беден, но беше осиновен от едно от най-богатите семейства в Индия. Той е много ще­дър човек - направил е всичките си роднини богати, осигурил им е удобства. Той непрестанно дава на приятели, на роднини, дори на непознати. Но веднъж, докато пътуваше с мен във вла­ка, ми се изповяда:

- Винаги съм искал да те питам нещо, но не можех да събера смелост да изложа себе си на показ. Давал съм на всичките си

роднини, които бяха бедни, а сега са богати хора. Давал съм на мои приятели, давал съм дори на непознати, които са ме молили; никога не съм отказвал на никого - имам толкова много, че мога да продължа да давам. Но те всички са ми ядосани; всички говорят против мен. Аз му казах:

- Много е просто: някога позволявал ли си им да ти дадат нещо на теб?

Той отговори:

- Нямам нужда от нищо. Рекох му:

- Това обяснява всичко. Но поне малки неща... можеш напри­мер да телефонираш на някой приятел, на когото си дал пари, на когото си дал фабрика, когото си напраВил богат, и да му кажеш: „Минавах си покрай къщата ти, и видях, че имаш прек­расни рози в градината си. Ще ми донесеш ли няколко?" И отношението на приятеля ти към теб ще се промени.

Например болен си: можеш да се обадиш на някого и да ка­жеш: „На легло съм, имам лошо главоболие и треска, и изпитах голямо желание да те видя, да си до мен. Просто ела, подръж ми ръката и седни до мен." Това ще е достатъчно.

„Имаш много коли, но можеш да кажеш на някой от твоите роднини: „Имам нужда от колата ти за един ден." Няма защо да я използваш. Просто я подръж в гараж и надвечер я върни. Но твоят роднина или приятел ще си помисли, че и той може да ти даде нещо. Че и от него се нуждаят.

Той рече:

- Ще се опитам, макар много да не ми се иска. Аз съм ги направил това, което са. Защо да ги моля за нещо? Имам си рози в градината. Имам си свои коли, а техните аз съм им ги дал; къщите им аз съм им ги дал.

- От теб зависи - казах му. - Твоето его е това, което ги наранява- това, че ти си даващият, а те са винаги получатели. Ако искаш да промениш отношението им към теб, трябва да станеш по някакъв начин получател. Дай им възможност в някои моменти да се насладят на егото на даването.

Той опита и следващия път когато се срещнахме, ми каза:

- Това работи, твори чудеса! Никога не съм виждал... тези Хора са толкова щастливи с мен. Те говорят за моята щедрост. Сега, когато аз Взимам неща от тях, станах щедър - а преди те винаги казваха: „Той е просто един егоист; той ни дава не защото имаме нужда от нещо, а просто за да ни унижи."

Старият светец е прав: Нищо не им давай! По-добре вземи нещо от тях и го носи заедно с тях. С това най ще им угодиш, стига да е и на тебе угодно!

Ако ли пък искащ да им дадещ, не им давай нищо повече от милостиня, и то ги накарай да си я изпросят!

Съветът му е много важен и се базира на дълбоки психологи­чески истини. Давай им само милостиня. Не им давай твърде много. Давай им достатъчно, така че да започнат да искат повече. Тогава винаги ще си въртят опашката пред теб. Давай им само тогава, когато просят, и те ще са щастливи с теб, защото ти не си ги принизил до просяци. Те сами са изпросили. Не е твоя грешката; те не могат да ти се гневят.

Но човек като Заратустра не може да постъпи така.

-Не- отвърна Заратустра. - Аз не давам милостиня. Не съм достатъчно беден за това. Това е Велико изказване: Не съм достатъчно беден за това. Да принизя някого до просия и да му давам в такива малки количества, че да се създаде в него же­лание за още, това показва моята бедност. Не съм достатъчно беден за това.

Аз имам изобилие: изобилие от любов, изобилие от мир, изо­билие от истина, изобилие от мъдрост, изобилие от свобода, и тези неща не могат да се дават на части. Те могат да се дадат само като едно цяло. Не можеш да нарежеш истината на части. Не можеш да разделиш любовта на фрагменти. Или да­ваш, или не даваш. Но ако даваш, ти даваш от цялото си сърце, тотално. Няма значение дали ще те разпнат; няма значение дали ще се подразнят и ще ти се ядосат.

- Тогава гледай да приемат съкровищата ти! - защото те винаги са ги отхвърляли. Дълбоко вътре в себе си те искат съкровищата, но когато дойде някой да им ги даде, те ги от­хвърлят. Има някаква наслада в отхвърлянето: защо сте от­хвърлили Буда или Махавира или Исус? Като сте ги отхвърлили, вие сте им показали: „Може и да имате съкровището, но ние не сме толкова бедни, че да го приемем. Може и да сте богати,

като го имате. Ние сме богати, по-богати от бас, като го отхвърляме."

Съветът на стареца се базира на една велика мъдрост. Тогава гледай да приемат съкровищата ти! Те са недоверчиви към пустинниците и не вярват, че идваме, за да раздаваме дарове.

Обикнах този съвет на стария светец, защото животните са невинни: те няма да те отхвърлят, няма да се подразнят от теб, няма да те разпнат.

Бих искал просто да добавя към това: Отиди при животни­те, отиди при дърветата- те са по-чувствителни. Човекът е станал почти безчувствен и колкото по-висока е ценността, толкова по-безчувствен е той. Той разбира само езика на пари­те, на силата, на престижа. Той е забравил езика на любовта, на радостта, на танца.

Защо не искаш да си като мене? Мечка сред мечките, птичка сред птичките?

-А що прави светецът в гората? - попита Заратустра.

Светецът отвърна:

- Аз съчинявам песни и ги пея, а когато съчинявам песни, аз се смея, плача и мълвя молитви: тъй славословя Бога.

С песни, плач, смях и мълвене славословя Бога, който е мой Бог. А какво ни носиш ти в дар?

Като чу тези слова, Заратустра се поклони на светеца и рече:

- Що бих могъл да ви дам? Оставете ме по-скоро да си вървя по пътя, за да не ви отнема нещо.

Заратустра казал: „Защо трябва да ти давам на теб? Ти пееш, създаваш песни, радваш се. В твоето усамотение ти си напълно щастлив. Какво мога да ти дам аз? Нека да вървя, страх ме е, че мога да взема нещо от теб, а аз съм вече твърде Натоварен с песни, с блаженство. Ние и двамата сме натова­рени. Ти си избрал да живееш с мечките като мечка, с птиците

като птица, с дърветата като дърво. Аз съм избрал да се върна отново при човека и да живея като човек. Нямам какво да ти дам. Ти си го имаш." Те се разбрали взаимно и старецът и За-ратустра, смеейки се като две деца, се разделили.

Когато остана сам, Заратустра рече тъй на сърцето си: Та мигар е Възможно това? Този стар светец в своята гора да не е чул още нищо за това, че Бог е мъртъв?

Това е нещо, което трябва да се разбере от всеки, който търси истината, религиозността, духовното израстване: че Бог е само една хипотеза. Това е само начин да се каже, че Бог е мъртъв - Бог никога не е бил жив. То е просто да се задоволи човешкото любопитство относно това, че хитрите умове са изобретили идеята за Бога. Той не е откровение, а е просто въображение, и е наложен от обусловяване, протичало в продъл­жение на векове.

Но в сърцето си той казал: Възможно ли е такъв прекрасен старец, който прави песни и пее, който живее с птиците, дър­ветата и животните, да не е чул оиде в своята гора, че Бог е мъртъв? - все още да говори за любов към Бога?

Аз съм напълно съгласен със Заратустра и с Фридрих Ниц-ше. Просто се изразявам по друг начин. Искам да кажа, че Бог никога не е бил жив; че никога не е имало никакъв Бог. Бог е едно изобретение вследствие на страх или на алчност, или на обезсърчение в живота.

Бог е измислен от онези, които не са били способни да нау­чат изкуството на живота. И тъй като не са могли да танцу­ват, започнали са да осъждат танца. Всъщност самите те са били сакати, защото не са могли да живеят. Животът изисква будност, интелигентност, търпение, толерантност. Тъй като не могли да създадат тези качества в себе си, те са създали идеята, че животът е нещо погрешно: трябва да се отричаме от него. Но не можеш да се отречеш от нищо, ако няма нещо по-голямо, което да придобиеш чрез своето отречение. Следо­вателно Бог е най-голямата проекция на алчността: Отречи се от света и ще получиш Бога. Отречи се от света и ще придобиеш рая.

Това са изобретенията на тези, които бягат от света, на осакатените, на бавно развиващите се; на тези, които не са могли да научат изкуството на любовта, изкуството на живее-

нето, които не знаят как да пеят, как да танцуват. Естест­вено, този, който не знае как да танцува, ще осъжда танца. Този, който не знае как да пее, ще осъжда пеенето. Това е защит­на мярка за скриване на собствената осакатеност, на собстве­ното невежество.

Бог е творение на глупавите, а не на мъдрите. Той е творение на робите, а не на тези, които обичат свободата.

Заратустра е изключително влюбен в живота и бъв всичко, което животът дава. Той е единственият мистик с огромно утвърждаване на живота. Няма място за отречение от какво­то и да било - животът е дар от съществуванието. Научи се да му се радваш! Наслаждавай се в него! Танцувай с дърветата, танцувай със звездите. Люби без ревност. Живей, без да се състезаваш. Приеми всеки, без да съдиш. И тогава няма да има нужда от никакъв Бог. Няма да има нужда от никакъв рай.

Ние можем да трансформираме самата тази земя в едно божествено съществувание. Самият ни живот може да се пре­върне в изразяване на божественост.

Аз съм изцяло за божествеността, защото божественост­та е едно качество, което можеш да научиш, в което можеш да израстваш. Бог е просто една мъртва идея. Колкото по-скоро го изоставиш, толкова по-добре, защото той ненужно ти губи времето.

Милиони хора по света се молят, без да знаят, че няма кой да чуе молитвите им. Милиони се покланят на каменни статуи. Ако те не могат да обичат живи хора, как е възможно да обичат каменни статуи? Но каменните статуи са удобни. Те не създават никакви проблеми. Можеш да правиш каквото си искаш: можеш да ги поливаш с вода или с мляко, можеш да им предлагаш гнили кокосови орехи и те дори няма да възразяват. Можеш да кажеш на каменната статуя каквото си искаш на какъвто си искаш език, без значение дали е правилно или погрешно.

За да е жива, за да живее, любовта има нужда от другия човек. Но тогава трябва да научиш изкуството.

Това е едно от глупавите неща, че никой университет на света не учи хората на изкуството да живеят, на изкуството да обичат, на изкуството да медитират. А аз мисля, че всичко останало е далеч по-нисше от любовта, от живота, от меди-

тацията, от смеха. Може да си голям хирург, може да си голям инженер, може да си велик учен - пак ще имаш нужда от чув­ството за хумор, от изкуството на любовта, от изкуството на живеенето, от всички тези велики ценности в твоя живот.

Това ще ви учуди: аз преподавам само тези неща - любов, живот, смях и медитация като основа на всички тях - но прави­телството на Индия не е склонно да приеме тази школа като образователна институция. Биха я приели като образователна институция, ако преподавах география, история, химия, физика - светските неща от жиВота.

Не казвам, че те не трябва да бъдат преподавани, но не трябва да бъдат единственото образование. Те би трябвало да представляват един по-нисш вид образование, а всеки универси­тет би трябвало да има един по-висш образователен факул­тет, където да те учат на истинските стойности на живота... защото географията не може да те направи по-добър човек, нито историята може да те направи по-добър любовник, нито пък химията може да те накара да медитираш.

Всичко това, което се преподава в университетите, не може да ти даде чувство за хумор. Не можеш да се смееш, не можеш да танцуваш, не можеш да пееш. Животът ти се прев­ръща почти в пустиня.

Заратустра би искал животът ти да е една градина, в която пеят птици, цъфтят цветя, танцуват дървета, в която слънцето идва с радост. Заратустра е изцяло в подкрепа на живота и това е причината, поради която той няма много последователи. Отровителите, разрушителните хора имат милиони последователи. А един уникален учител и уникален мис­тик, цялото послание на когото е любов и живот, има най-мал­ката религия в света.

Религията на Заратустра трябва да бъде единствената религия. Всички други религии би трябвало да се погребат на гробищата, защото освен живота няма друг Бог и освен любов­та няма друга религия.