Заратустра ошо заратустра: богът, който умее да танцува

ЗАРАТУСТРА Е цяла мина с оригинални мисли и изключи-

телни прозрения. Бог винаги е бил творецът на света. Заратустра иска да покаже, че самата идея за творец на света унищожава нашата свобода. Ние се превръщаме в творения, а всичко, което е сътворено, може и да се унищожи. Всичко това зависи от някакъв капризен Бог. Самата хипотеза, самото предполо­жение за Бога е толкова абсурдно, че е направо невъобразимо как е могло човечеството да живее с тази идея в продължение на хиляди години.

Хипотезата за Бога създава повече проблеми, отколкото решава. Тя нищо не решава - а една хипотеза е необходима, за да решава проблеми. Хипотезата за Бога само е създала цяла джунгла от проблеми - всички богословски системи, всички религии, всички храмове, църкви, синагоги. И всички те се основават на една толкова ирационална хипотеза- при това не само ирационална, но и немислима.

Например, според християнството Бог е създал света точно четири хиляди и четири години преди Исус Христос да се роди. Как са успели да открият тази цифра - четири хиляди и

четири години преди Исус Христос - никой не може да каже, защото не би могло да има никакви свидетели. Самата идея, че е могло да има свидетели, означава, че светът вече го е имало. Бог сигурно е създал света без никакви свидетели. Кой тогава е човекът и какво право е имал да дава това число чети­ри хиляди и четири години? На какво основание? Християнство­то не привежда никакви доводи. Няма възможност да се дадат каквито и да било доводи и естествено възниква въпросът какво е правил Бог преди това? - защото това е един много кратък период: само шест хиляди години от днес. За целия обхват на вечността шест хиляди години са нищо.

Според научните изчисления дори само тази земя е на чети­ри милиарда години, нашето слънце е може би на шест милиар­да години. А нашето слънце не е най-старото слънце в галакти­ката, не е най-голямото; то е само една посредствена звезда.

И противно на всякаква вяра, открити са градове под земя­та, които със сигурност са на седем хиляди години. А в Хима-лаите са намерени вкаменелости на морски животни - което е нещо много странно. Какво са правили морските животни на Хималаите? А те са на почти осемдесет хиляди години.

Заключението е, че преди осемдесет хиляди години там, къ­дето са Хималаите, е имало океан. При някаква катаклизмена промяна Хималаите са се издигнали, а океанът е слязъл надолу. Но при този катаклизъм много животни са измрели и мъртвите им тела са останали по върховете на Хималаите - иначе нямало е как да стигнат дотам, не са могли да излязат от океана.

В Китай са намерени човешки тела на петдесет хиляди години, почти непокътнати, защото са били покрити със сняг, който никога не се е стапял - той ги е запазил.

Въпреки всички научни данни, ние не можем да си предс­тавим началото на света. Всъщност самата идея за началото изглежда глупава, защото как може нещо да има начало, когато не е имало нищо? Това означава, че от нищото започва нещо, и то без изобщо никаква причина. В даден момент от времето започва творението.

Хипотезата за Бога по никакъв начин не е помогнала да се направи животът по-обясним. Но никой освен Заратустра не е предложил контрахипотеза: „Да забравим за Бог, който е съз­дал света. Той не съществува".

Бог не е в миналото, Бог трябва да бъде създаден в бъде­щето. Бог трябва да дойде като едно кресчендо на човешкото съзнание, като най-високия връх на човешкия живот, на човеш­кото осъзнаване, на човешкия дух. Всяко човешко същество но­си семето на Бога.

Това изглежда да е по-научно, повече в тон с теорията на Чарлз Дарбин, теорията на еволюцията... Бог в началото да е най-развитият феномен? Можем да имаме Бог, феномена на най-голямото развитие, само в края, но не и в началото. Бог може да бъде върховната чистота, истина, любов; Той може да бъде върховната хармония и тишина.

Когато казва: „Ние трябва да създадем Бог", Заратустра прави най-голямото предизвикателство изобщо. Неговото име за Бог е „свръхчовек".

Заратустра се Връща в планината, където живее в уединение в продължение на много години, докато една сутрин сънува сън* Човешката еволюция дължи всичко на мечтателите, на поети­те, на мистиците, на визионерите... на хората, смятани от своите съвременници за шантави, ексцентрични, побъркани, тъй като говорят за неща, които още не са се случили. Но техните далеч виждащи очи, яснотата на тяхната визия, са ги видели. Някой ден, някъде в бъдещето, те ще станат ре­алности, но точно сега те са само сънища.

И помнете: тези сънища не са сънищата на Зигмунд Фройд и неговата психоанализа. Зигмунд Фройд никога не е срещал никакви мистици, никакви визионери, никакви поети, затова той познава само сънищата на болните, на психологически разстроените, на патологичните хора. И той е изпаднал в едно много човешко заблуждение. Той смята, че това са единс­твените сънища, които се случват в света.

Естествено, по силата на своя опит той е опознал само болни хора. Един мистик няма да отиде при Зигмунд Фройд и да се подложи на психоанализа, нито пък един поет, нито пък един творец. Отиват хора, чиито умове са дълбоко раздвоени, потиснати, бавно развиващи се; хора, които не са били в състо­яние да живеят живота си в пълнота - неизживените части на

На английски думата dream означава както „сън", така и „мечта". (Бел. преВ.)

техния живот се превръщат в техни мечти и сънища.

Те не са истинските мечтатели. Заратустра е такъв, Гау-тама Буда е такъв, Лао Цзъ е такъв. Те няма какво да потискат, нямат никакви задръжки, те живеят живота си момент за мо­мента в пълнота - и оттук в подсъзнанието им не остават никакви утайки, които да се превърнат в сънища. Подсъзнание­то им представлява чиста тишина. От пространството на тази тишина, от време на време, те виждат бъдещето, виж­дат нещо, което се случва надалеч.

Заратустра живял в уединено съществуване в планините, докато една сутрин имал сън. Изпълнен с нова решителност -сънят го изпълнил с нова решителност -ис непреодолимо жела­ние да сподели своите думи с приятелите си, Заратустра говори тъй:

Гледайте само какво обилие около нас! И от това преизобилие не е зле да хвърлиш поглед навън, към далечни морета.

Нявга казвахте „Бог", когато поглеждахте към далечни море­та, сега съм ви научил да казвате „Свръхчовек".

Далечната съдба, която някога ти си наричал Бог, е била само една празна дума, защото не е била свързана по никакъв начин с теб. Не е имало мост между теб и Бог. Той е бил един символ, създаден от твоя страх. Чувствал си се сам в тази обширна вселена и си се нуждаел от бащинска фигура.

Не е странно, че навсякъде Бог бива наричан „отец". Всъщ­ност всички ние сме били отгледани от бащи, в защитеност, безопасност и сигурност. Идеята за бащата е станала фикс-идея в ума ни, а ние знаем, че този баща е смъртен - той или е умрял, или ще умре. И след това ще се чувстваш незащитен, без никаква сигурност, без никой, към когото да гледаш с ува­жение. Именно поради този страх и поради тази сигурност човек е създал „Бог Отец".

Две момченца си играели, когато минал епископът. Едното било християнче и казало на епископа:

- Добро утро, отче.

Другото било еврейче. То стояло там и се чудело, и когато епископът отминал, казало на момчето:

- Странни хора сте вие. Този човек няма жена, няма деца, той е целомъдрен, а ти го наричаш „отец". Ти може да си глупав - още си дете - и затова го наричаш отец, обаче той приема

това, а на никого на света не е баща.

Но това е същият вид сигурност: свещеникът става баща, Бог става баща. Има дори хора като германците... страната им става „бащина земя"*. По цял свят всяка страна е родина, освен Германия. Може би причината е в тяхната егоистична позиция да се смятат за най-висшата раса на света, да имат рожденото право да владеят над всяко друго човешко съ­щество. Тяхната страна определено не трябва да е жена, трябва да е мъж. Това е позицията на мъжкия шовинизъм.

Но ние не сме будни. Тези неща продължават да се случват навсякъде около нас. Онзи ден ме информираха... защото аз не чета: в продължение на десет години не съм прочел нищо, никаква книга, никакъв вестник, никакво списание; единствено ако секретарката ми попадне на нещо, за което трябва да знам, тя ме информира.

Само преди четири или пет години са създали система за сканиране, чрез която може по научен път да се разбере дали детето в утробата на майката е момче или момиче - момчето излъчва вибрация, която е различна от тази на момичето, и машината разпознава вибрациите.

Само в Бомбай - а това се разпространява във всички стра­ни от третия свят - ако вземем само Бомбай, жените се подла­гат на този процес на сканиране, и ако се установи, че детето е момиче, а не е момче, те правят аборт. Деветдесет и седем процента от абортите са на момичета. Мъжът е толкова глу­пав, че не схваща простата аритметика. Ако деветдесет и седем процента от момичетата биват убивани, тогава све­тът ще се напълни прекалено много с мъже. Това ще причини всякакви сексуални перверзии, проституция, хомосексуализъм -или пък ще трябва да открием някакви научни пътища за човеш­ката сексуалност.

Но никой не го е грижа, че това е нещо много грозно, и щом се случва, резултатът ще дойде скоро, 8 рамките на едно де­сетилетие по цял свят, и тогава ще бъде твърде късно. Дори и в двадесети век мъжът си остава суров, примитивен, иска же­ната само като робиня, а пък тази е последната стъпка - тя е чисто.убийство.

На немски Vaterland, букв. отечество. (Бел. прев.)

Аз не съм против абортите, обаче природата поддържа рав­новесие. Същото равновесие трябва да се поддържа и при абор­тите. Задължение на докторите и на болниците трябва да бъ­де, че ако се абортират петдесет момичета, трябва да се абортират и петдесет момчета - иначе се създава голям проблем за бъдещето. Ще се разпространят грозни болести.

Но в продължение на векове човек прави неща, които не е трябвало да прави. Бог е взел връх над човечеството, а Бог не е нищо друго освен една идея. Заради тази идея милиони хора са умрели; те са се убивали едни други - непрестанни кръстоносни походи: мохамедани убиват хиндуисти, християни убиват евреи.

Можете да го видите в Индия: Гаутама Буда оказал влияние върху цялата страна, но щом умрял, всички будисти просто изчезнали. На Изток Индия е единствената страна, в която няма будисти. Какво се е случило? - те или са били убити, изгорени живи, или е трябвало да избягат от Индия 8 Тибет, в Шри Ланка, в Япония, в Китай, в Корея, в Тайланд, в далечни земи, просто за да оцелеят. Цяла Азия е будистка, освен Индия, а будизмът се е родил В Индия. Не е ли изумително?

Индийците непрестанно се хвалят: „Това е страната на Гаутама Буда". А какво сте направили с будистите? Дори и В храма, който е издигнат в чест на просветлението на Гаутама Буда в Бодхгая, свещеник е един брамин, който не е будист. Неговото семейство в продължение на векове, поколение след поколение, е осигурявало свещеника. Сега те са собственици на храма и на земята.

Будистите са били убити: било е такова клане, че не е имало на разположение дори и един свещеник за мемориалния храм, който е бил издигнат за Буда. Всички усилия на Буда били насо­чени против браминството, неговата революция била протиВ браминстВото - а свещеникът в неговия храм е брамин.

Заратустра е прав: не наричай Вече това далечно видение Бог. Тази дума е причинила достатъчно вреди. Нека кажем свръхчовек - защото свръхчовекът израства от теб. Бог е абсолютно несвързан с теб; свръхчовекът е твое извисяване, твоя дълбочина, тВоя пролет.

Свръхчовекът е напълно вкоренен в човека, той ще израсте от човека. Затова свръхчовекът не е хипотеза, а едно изключи­телно значимо виждане за израстването на човека, едно преди-

звикателство да тръгнеш на поклонение. Да излезеш от своя­та дребнавост, от своята низост, от своята омраза, от своя­та ревност - и ще откриеш, че се превръщаш в свръхчовек. Свръхчовекът не е нищо друго освен самия ти, но рафиниран, пречистен, осъществен, използващ интелигентността си В своята пълнота.

Заратустра не говори за ново богословие. Той говори за науката за човека.

Бог е догадка; но аз искам вашата догадка да не се прости­ра по-далеч от творческата ви воля. Остави всички догадки. Предположеният Бог е фалшив Бог.

Спомних си... В училищните ми години, в класа по аритмети­ка, всички задачи по аритметика започваха с „да предположим..." Още от първия ден влязох в конфликт с учителя. Попитах го:

-Защо трябва да предполагам?

Той ме погледна и каза:

- Обучавал съм хиляди ученици и сега съм пред пенсия, но никой никога не ме е питал: „Защо трябва да предполагам?" Това е аритметика.

- Каквото и да е то, въпросът си остаВа: ти ме караш да предполагам нещо, но защо трябва да предполагам - да си съз­давам ненужно проблем - и след тоВа да трябВа да го решавам! Оттеглям се още от самото начало. Аз не предполагам!

- Тогава не можеш да научиш аритметиката - каза той.

- Най-вероятно никога няма да имам нужда от математика - отвърнах аз. - Кажи нещо от реалността... предположение? Та всичко е предположение.

Но цялото богословие е просто предположение - аритмети­ката е по-честна, те използват думата „да предположим". Богословието е по-нечестно. То не казва: „Да предположим, че има Бог", а казва направо: „Има Бог".

Заратустра казва: „Вашето предположение не трябва да отива по-далеч от творческата ви воля." Забравили сте, че можете да творите, че имате воля. Открийте я, проявете я, превърнете я в реалност. За вас В началото това може да изглежда като догадка, но за мен то е реалност.

Ето защо той казВа: искам вашата догадка да не се простира по-далеч от творческата ви воля. Това е достатъчно. Вашето предположение е свършило работата си.

Бихте ли могли Вие да сътворите бог? Определено никой ни­кога не е питал това. Хората са питали дали Бог ни е създал. Заратустра пита: Вихте ли могли вие да сътворите бог? Ако вие можете да сътворите Бог, тогава Бог се превръща в реал­ност. Ако не можете да сътворите Бог, тогава Бог си остава предположение.

А ние достатъчно дълго сме били измъчвани от това пред­положение. Били сме поробени от една хипотеза в продължение на хиляди години. Докато не разрушим тази хипотеза, човекът никога не може да застане на собствените си крака. Той никога не може да бъде свободен. Как можеш да си свободен? Ако просто си създаден от Бога, ти си една кукла. Някога Той решил да те създаде - това бил някакъв каприз. Преди всичко, не е имало нужда да създава - или пък е имало? Той те е създал като някакъв каприз. Но ти не можеш да зависиш от такава капризна личност, на Него сигурно му писва. Един ден Той може да унищожи всичко, което е създал.

Ако ти си просто някакво творение, тогава няма смисъл да говорим за просветление, няма смисъл да говорим за твоята реализация, няма смисъл да говорим за любовта, за свободата. Ти вече нямаш никакво значение. Ако Бог е реалност, ти ставаш фалшив. Това е един велик избор, който трябва да се направи: или да избереш себе си, или можеш да избереш Бога - но избира­нето на Бога означава да извършим самоубийство като човеш­ки същества.

Бихте ли могли вие да сътворите бог? Тогава не ми говорете за никакви богове! Но вие бездруго бихте могли да сътворите свръхчовека. А това, което можеш да сътвориш, ще те доведе до радостта, ще те превърне в Бог, защото ще си се превърнал в творец. Това е един напълно различен подход. Няма защо да тръгваш да търсиш Бога - няма да го намериш. Ти трябва да се превърнеш в Бог. А да се превърнеш в Бог означава да създадеш нещо по-извисено от теб, по-добро от теб, по-висше от теб, което по всякакъв начин те превъзхожда.

Не самите вие, може би, братя мои! Но вие бихте могли да се претворите в бащи и прадеди на свръхчовека: и това нека бъде вашата най-сполучлива творба! Самите вие вероятно не можете да създадете свръхчовека, но можете да създадете ситуация­та. Можете да започнете делото. Може би след четири поколе-

ния делото ще бъде завършено - свръхчовекът ще се е появил. Можете да бъдете поне бащи и прадеди на свръхчовека - и това нека бъде вашата най-сполучлива творба!

Точно пред моята къща имаше храм, един прекрасен храм. Баща ми веднъж ми рече:

- Знам, че ако ти кажа: „Ела с мен в храма", това е не­възможно да стане. Ето защо не те каня. Не ти казвам: „Ела с мен." Оставям на теб да решиш. Това е прекрасен храм, има много хубава статуя на Бог - ако щеш вярвай. Но какво лошо има, ако дойдеш и видиш?

Аз казах:

- Добре, ще дойда, но да не ми се ядосаш после. Той се учуди:

- Защо да ти се ядосвам, би трябвало да съм много щастлив, че ще дойдеш.

Там той се просна в цял ръст пред бога, а аз се засмях, той пък се ядоса, и му рекох:

- Бях ти казал преди, че ще се ядосаш.

- А ти защо се засмя?

- Ти се просна пред някакъв бог, а аз съм виждал как го опикават плъховете. Аз съм постоянен посетител, но не идвам тогава, когато хората идват сутринта. Идвам следобедите, когато няма никой. Това място е толкова тихо, че аз почти мога да забравя света. Сядам тук в тишина, наслаждавам се - и съм виждал плъховете да тичат по статуята, да пикаят по нея, а ти ме питаш защо се смея? Бог, който не може да се защити от плъховете, няма да защити теб! Просто ставай. Ако плъховете видят това, какво ще си помислят за мен? Та ти си ми баща.

Той рече:

- Никога недей да идваш с мен!

- Не аз съм дошъл с теб - рекох, - ти ме съблазни да дойда с теб, ти ме подлъга, а аз те предупредих да не се ядосваш, защото знаех какво ще се случи.

Колко храма има по земята, на колко религии? И колко раз­лични видове богове са си представяли хората? А те дори няма да видят колко им е глупаво въображението. В Индия можеш да намериш хиляди богове. По тези места най-много се почита Ганеша, богът-слон. Дори и много добре образовани хора, про­фесори в университета, заместник-декани, също го почитат -и никой изобщо не се замисля.

Бих искал да ви разкажа историята за Ганеша, просто да изясним това... Той би трябвало да е син на Шива, един от боговете на хиндуистката троица. Хиндуисткият бог има три лица, това се нарича тримурти, точно като християнската троица: едното е Брахма, който създава света, другото е Вишну, който го поддържа, а третото е Шива, който го унищожава. Този бог-слон, Ганеша, има тяло на човек, на много грозен човек, защото коремът му е толкова голям, че той целият е корем - и отгоре на това има глава на слон.

Историята е следната: Шива излязъл, а жена му Парвати взела да се къпе. Изглежда това й била единствената баня в живота, защото като събрала цялата кир от тялото си, нап­равила от нея Ганеша. Този бог-слон бил направен от цялата кир... винаги съм се чудил колко дебел е бил този слой кир, който тя е носила върху тялото си. Просто къпейки се между другото, почиствайки тялото си, събрала кирта и направила от нея статуя. И тъй като е богиня, вдъхнала живот в нея. Ето така той станал син на Парвати и Шива - макар че Шива нямал никакъв принос за това; той дори не знаел, че има син.

Тя казала на Ганеша:

- Седни отвън и не пускай никой да влиза. Ако някой дойде, кажи му: „Баща ми не е вкъщи. Ела някой друг път."

По това време главата му не била еленска. Но така се случило, че самият Шива дошъл - и това малко момче му преп­речило пътя със сабята си и казало:

- Не влизай, баща ми го няма. Ела по-късно. Шива не могъл да повярва:

- Кой е тоя? Да ми препречва пътя!

Той толкова се ядосал, че взел сабята и отсякъл главата на

момчето, след което влязъл и попитал Парвати:

- Кое е това момче? Тя попитала:

- Какво се е случило?

- Видях му сметката - отвърнал той. Тя викнала:

- Ти не знаеш, той беше твой син. - И му обяснила цялата работа, и захванала да се тръшка: - Върни сина ми!

И така, той тръгнал да търси главата... къде е паднала. Те живеели на Хималаите, следователно тя трябва да се е изтър­каляла в някоя долина и сигурно станала на парчета - само момчето седяло там без глава. Той тръгнал да обикаля и на­мерил едно малко слонче. Отсякъл му главата и я залепил върху Ганеша.

Такива глупости... а хората се покланят от хиляди години.

Бог е отвъд представите. Всичко, което можеш да си пред­ставиш, ще бъде просто една идея. Ето защо има толкова много богове, защото различни хора са си ги представяли.

Той задава един много уместен въпрос: Боа е догадка: но аз искам вашата догадка да е ограничена в рамките на предс-тавимостта.

Бихте ли могли да си представите бог? Забравете за творе­нието, вие дори не можете и да си представите бога! Всичките ви представи ще са просто въображаеми.

Но нека това да бъде за вас воля на истина: всичко да се пре­върне в човешки представимото... той иска религията да бъде човешки представима, а не абсурдна... човешки зримото, човешки осезаемото! Собствените си сетива вие трябва докрай да следва­те! Той не е против сетивата, за разлика от всички религии. Той е изцяло за тях: те са ваша природа. Те са прозорците, чрез които се свързвате със съществуванието. Собствените си сетива вие трябва докрай да следвате! В цялата философия на Заратустра не съществува нищо такова като потискане. Той е езичник, реалист, човек, който се уповава на природата и съ­ществуванието.

А това, което досега сте назовавали ваш свят, трябва тепър­ва да бъде сътворено от вас. Тъй като сте живели с фалшивата представа, че Бог е създал света, затова светът е така обър­кан. Веднъж щом Бог бъде премахнат, щом идеята, че Бог е създал света, бъде премахната, цялата отговорност пада вър-

ху вас. Вие трябва да сътворите света.

И тогава светът ще бъде по-човешки, по-любящ, по-радос­тен, по-танцуващ.

А това, което досега сте назовавали ваш свят, трябва тепър­ва да бъде сътворено от вас: от вашия разум, вашата воля и ваша­та любов по вашия образ трябва да се образува светът! И наисти­на ще стане за ваше шастие, о, просветлени!

Той отново сменя своето обръщение. Ако това сте го разб­рали... а хората, на които трябва да е говорил, неговите ученици, сигурно са дали признаци, че са го разбрали. Това е толкова просто, толкова естествено, то не те кара да вярваш в нищо. То просто се опитва да те накара да осъзнаеш всичките си способности за воля, разум и любов.

Ако можеш да бъдеш в общение с подхода на Заратустра, ти вече си станал просветлен.

Това е прекрасен аргумент, а също и много странен. Той казва: „Ако имаше богове, как бих се сдържал да не стана бог? Как ти би се сдържал да не станеш бог? Тъй като ако не си бог, винаги ще си останеш по-нисш, винаги ще си останеш роб. Не, това не може да се издържи. Бог не може да бъде издържан, не може да бъде изтърпян." Това е един много психологически аргу­мент - а не логически.

Следователно няма богове. Защото аз нямам никакво чув­ство за малоценност, защото не чувствам никакво съперничес­тво с някакъв бог, защото се чувствам напълно задоволен, осъ­ществен, не виждам никаква нужда от Бог. В моето здраве, В моята радост, в моята чистота, в моята святост аз съм тол­кова обогатен. Изобщо не стои въпросът да заВиждам на кого­то и да било. Съществуванието ми е дало всичко, за което някога съм могъл да мечтая.

Следователно няма богове.

Самата идея, че „Бог е", ти отнема всичко ценно. Тогава Бог ти дърпа конците. Той иска да се биеш - ти се биеш. Той иска да обичаш - ти обичаш. Той иска да живееш - ти живееш. Той иска да умреш - ти умираш. Ти си просто предмет. Животът ти не е твой собствен: Той е вдъхнал този живот в теб. Той може и да си го вземе. Ти живееш живот назаем - а това е унизително.

С идеята за Бога сте унищожили красотата на всички творци. Отнели сте летежа на орела във висините, отнели сте възможността за просветление на хората, отнели сте най-лелеяната ценност на свободата. Унищожили сте всичко прекрасно в живота само заради някакво си предположение.

Заратустра е готов да ти отнеме това предположение и да ти даде твоята свобода, твоето творчество, твоята борба, твоята любов, твоята божественост.

Веднъж щом Бог вече няма да го има, цялата тази земя може да бъде превърната в рай, защото тогава от вас ще зависи какви искате да бъдете. Съдбата ви вече няма да бъде в нечии други ръце. За първи път ще бъдете господари на своя живот, на своята съдба, на своето далечно бъдеще.

Зло зова аз това и противочовешко: цялото това учение за „Единосъщния" и „Съвършения", и „Неподвижния", и „Самодоста-тъчния" и „Непреходния"!

Смелостта на Заратустра е огромна.

Той казва: Зло зова аз това - това, което наричате Бог, зло зова аз това и противочовешко. То е против човечеството. То е много жестоко, грубо... цялото това учение за „Единосъщния" и „Съвършения", и „Неподвижния", и „Самодостатъчния" и „Непре­ходния"!...

Ала за време и случване трябва да говорят най-добрите симво­ли и притчи: Забравете всички тия глупости. Отсега нататък, за време и случване трябва да говорят най-добрите символи и притчи.

Тъй като сме приели идеята, че Бог е създал, не става въп­рос за някакво случване. Той е създал кучетата, създал е майму­ните, създал е дърветата, създал е човека: всеки е някакво тво­рение и не може и дума да става за случване. Случването ще означава, че можеш да подобриш творението на Бога. Но вед­нъж щом се премахне предположението за Бога, наместо съ­ществуване нашият живот се превръща в случване. Тогава не си

повече нечиста вода, застояла, която с всеки ден става все по-мръсна и по-мръсна. Превръщаш се в река, в течение, в промяна, която във всеки момент ти носи нов живот и нови сокове, нова красота и нова благодат.

Възхвала трябва да бъдат те и оправдание на всяка преходност! Трябва да се възхвалява всичко, което се променя и е променливо, а не това, което е постоянно, защото постоянното е винаги мъртво, а живото е винаги в движение. Живото винаги се случва, никога не съществува. Заратустра учи на случване вместо на съществуване, той учи на промяна вместо на постоянство.

Цялото чувство страда в мен и е като в затвор: ала искането ми идва винаги като мой освободител и благовестник.

Искането освобождава: това е истинското учение за волята и свободата - тъй ви учи Заратустра.

Случването подразбира искане. Трябва да искаш, трябва да създаваш себе си във всеки момент. Отговорността вече не е на някакъв хипотетичен Бог. Отговорността ляга на собстве­ните ти рамене. Не можеш вече да се оплакваш от каквато и да било съдба. Ако си нещастен, ти си отговорен. Ако си радос­тен, ако си В блаженство, това е твоята воля, това е твоето творение.

Заратустра издига искането до ранга на най-висшето творческо качество у човека. Вие можете да поискате тази земя да стане рай. Вие можете да поискате човекът да стане свръхчовек- вашата воля е най-голямата сила в ръцете ви.

Но хората живеят не като „искащи", а като „страдалци на чувствата". Чувството е нещо, за което някой друг е отгово­рен - някой те обижда и ти чувстваш гняв. Някой те хвали и ти чувстваш радост. Спечелваш от лотарията и се впускаш В танц. Чувството е зависимост. Трябва някой друг отвън да нап­рави нещо. Нещо трябва да ти се случи.

Ето защо Заратустра извиква: Цялото чувство страда 8 мен и е като в затвор. Но моето искане е нещо съвършено различно, то идва винаги като мой освободител и благовестник.

Искането осВобождцВа - защото искането Ви прави твор­ци, искането ви прави богове. Искането те трансформира в свръхчовек.