Функционално-йерархична структура на мрежата от населени места в общината

В сравнителен план, сред населените места по степен на развитие на селищните си функции се откроява общинския център - с. Самуил. Интегриращите му възможности са основно по линия на административните и някои от социално обслужващите му функции - образование и социални дейности. По отношение на икономическите и на другите обслужващи функции и влиянието им върху останалите селища в общината, с. Самуил изпитва силното конкурентно влияние на гр. Разград и гр. Исперих.

По степен на благоустроеност, селата имат сходни характеристики – всички са електрифицирани и водоснабдени, но в тях липсва канализация.

Като пространствена структура, селищната мрежа е добре развита, балансирана върху цялата територия на общината. Дисбалансът (поляритетът) се дължи на демографските и функционални характеристики. Общината има нужда от целево създаване на един допълващ център - с. Владимировци.

В общинския център с. Самуил са застъпени отраслите на машиностроенето, хранително-

вкусовата промишленост, образованието, културата, търговията и услугите. Във вторичния център

с. Владимировци са застъпени системите: образование, култура, търговия и услуги, има и предприятие на хранително-вкусовата промишленост, което в момента не работи. Има цех за дървени въглища. Бъдещето на тези две населени места е свързано с административни функции и новопредвидени смесени многофункционални зони около главната комуникационна ос. Те се явяват стабилни центрове на икономическа значимост. Перспективите следва да се насочени към започналите процеси и развитие на местно производство.

В малките села, които са 9 на брой, са представени ограничен брой обекти на подсистемата общественото обслужване - обекти на образованието, културни обекти и обекти на недвижимите културни ценности с възможност за развитие на културно-познавателен, селски, ловен и риболовен туризъм.

В много малките населени места се предлага съживяване на урбанизираната територия със възможности за развитие на маршрутно-познавателния туризъм, обвързан с археологическите обекти в районите на селата.

Карта 4. Функционално-йерархична структура на мрежата от населени места в общината

3. Територията на Община Самуил в регионалната инфраструктурна мрежа

Транспортната инфраструктура в Община Самуил е представена от пътищата на Републиканската пътна мрежа (РПМ), общинските пътища и от железопътните линии намиращи се на територията й (Карта 5).

Карта 5. Пространствен модел на транспортната система на Област Разград и регионални връзки

Концепцията за пространствено развитие предполага реконструкцията и поддържането на елементите на транспортната инфраструктура, необходими за нормалното й функциониране на територията на общината.

В Концепцията за пространствено развитие на общината се предвижда изграждането на жп надлез над жп линията в с. Самуил. Предимството на обслуженост с жп транспорт би могло да се използва по-активно чрез ремонт на гара Самуил и осигуряване на довеждащ транспорт от населените места в общината до обслужващите жп гари и спирки. Предлага се и изграждане на три нови общински пътни отсечки (върху съществуващи земеделски пътища), които ще осъществяват важни транспортни връзки, като допълващ и свързващ елемент на съществуващата пътна мрежа.

Предложените нови пътни връзки са с направления (Карта 6):

 северно от с. Владимировци за гр. Исперих (с. Владимировци – с. Лъвино –гр. Исперих);

 югоизточно от с. Кривица към с. Венец и с. Хитрино (с. Кривица – с. Капитан Петко –

с. Венец/Хитрино);

 южно от с. Хума към с. Студеница (с. Хума – с. Студеница).

По отношение на водностопанската инфраструктура се предвижда:

Подобряване и доизграждане на ВиК мрежата. Необходима е поетапна подмяна на амортизираната водоснабдителна мрежа във всички населени места. Насоките за развитие са:

 Подмяна на водопроводната мрежа – реконструкция, модернизация и разширение;

 Обезпечаване с достатъчно водни ресурси на изградените водоснабдителни системи чрез регулиране на водите;

 Намаляване на ползването на питейни води в промишлеността за сметка на увеличаване

ползването на условно чисти води за промишлени нужди;

 Наред с това е наложително и доизграждане на канализационната мрежа в селищата, което особено важи за общинския център;

 Пречиствателна станция за отпадъчни води на с. Самуил, довеждащи колектори и захранващ водопровод;

 Рехабилитация на водопроводната и изграждане на канализационната мрежи на с.

Владимировци;

 Пречиствателна станция за отпадъчни води на с. Владимировци, довеждащ колектор и захранващ водопровод;

 Допълнително водоснабдяване на с. Самуил и с. Кривица.

3.3. Енергийна инфраструктура

Бъдещото развитие на общината ще наложи изграждане на нови трансформаторни постове за захранване на новите товари, като присъединяването им към захранващата мрежа трябва да гарантира минималните отстояния от други обекти, съгласно Наредба №3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Важно за пространствената организация на електроенергийната инфраструктура е интегрирането на електропроводите с обслужващите пътища, с оглед по-малко разхищение на обработваема земя.

Съществува необходимост от прилагане на нов подход, ориентиран към програмиране на дейностите по енергийна ефективност и въвеждането на енергоспестяващи системи за отопление, осветление и др., който включва:

 Усвояване потенциала на територията за използване на слънчева енергия;

 Разработване на Общинска програма за енергийна ефективност;

 Реализиране на мерки за енергийна ефективност в обществените и жилищните сгради въз основа на извършените обследвания и реализация на проекти за ЕЕ;

 Въвеждане на енергоспестяващо улично осветление в населените места от общината с

автоматично интелигентно управление.

Община Самуил е една от 28-те общини в страната, чийто центрове не притежават оптична свързаност, но има предимството да е обхваната в проекта на Изпълнителна агенция “Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” за изграждане на широколентова инфраструктура в отдалечени и слабо населени селски райони. Ако такава инфраструктура се изгради, ще бъде възможно предоставянето на публични услуги на населението от Община Самуил, бизнес и данъчна информация, други административни и специализирани услуги, предоставяни от общинските, регионалните и областната администрации, чрез:

 Изграждане и усъвършенстване на комуникационните системи и мрежи за информация в

публичните институции от общината;

 Предприемане на действия за разширен достъп до интернет;

 Обновяване на електронните страници на общинските, регионалните и областната администрации за гарантиране на по-голяма публичност на информацията и въвеждане на електронни административни и специализирани услуги за бизнеса и населението.

Карта 6. Техническа инфраструктура в Община Самуил

4. Териториално развитие и перспективи

Много от формите на нематериалното културно наследство - характерни обичаи, обреди, вярвания, художествено-изпълнителско изкуство, кулинарни традиции и други се проявяват по време на религиозните и светски празници. Те се съхраняват и изпълняват от местното население, като фолклорни и самодейни групи за провеждане на обредни ритуали към читалищата в Община Самуил. В тях творят различни самодейни състави – танцови и музикални ансамбли, групи за автентичен фолклор, певчески групи, школи по класически и модерни танци, по изобразителни и приложни изкуства. Отличава се самодеен ансамбъл за български песни и танци "Вихър", състоящ се от 16 самодейци.

На територията на общината се празнуват заедно, както българските празници, така и на всички етнически групи.

Основен проблем е прекъснатата връзка между поколенията по отношение на турския и българския фолклор. Има достатъчно предпоставки за запазване и развиване на формите на нематериалното културно наследство. Перспективите за развитие са свързани с провеждането на съвместни инициативи на читалища с училищата за привличане на млади участници, които да съхранят местните дух и традиции. Друга перспектива е популяризирането на представянето на регионалния фолклор пред външни гости.

Движимите културни ценности в общината не са представени, необходимо е създаването на етнографска сбирка в с. Самуил.

По списък на НИНКН недвижимите културни ценности в общината са 73, като от тях с национално значение са 8. Други интересни културно-исторически забележителности на територията на община са: религиозните храмове (джамии и църкви), античните и средновековните крепости, тракийските некрополи. В общината има 32 къщи със статут на архитектурни паметници на културата (недвижими културни ценности). Състоянието на много от недвижимите културни ценности не е добро, нуждаят се от консервация, експониране и социализиране. За тези, които се намират извън урбанизираните територии е необходимо подобряване на транспортната достъпност до тях, както и благоустрояване на прилежащите територии - антични селища, некрополи и могили. Техният потенциал не е достатъчно добре използван, но са с добри перспективи за включването им в туристически маршрути и развитие на културно-познавателен туризъм. Необходими са непрекъснати усилия и прилагане на ефективни мерки за опазването, поддържането и експлоатирането им.

Обектите от Националната екологична мрежа (НЕМ) заемат едва 1,22% от територията на общината, или 3,05 кв. км. Това поставя Община Самуил в групата на общините в страната с най-нисък дял на природозащита. Около 0,98 % или 2,45 кв. км са заетите територии от защитените зони (ЗЗ) по НАТУРА 2000. Разпределени са почти по равно – 0,71% за ЗЗ за птиците и 0,77% за ЗЗ за хабитатите.

На територията на общината попадат изцяло или части от следните обекти на НЕМ: защитени територии – защитена местност “Колчаковската кория”, природна забележителност Вековните дървета в село Здравец и части от защитените зони BG0000168 “Лудогорие” и BG0002062 “Лудогорие”. Наличието на защитени зони е нов елемент в пространственото развитие на общината през последните години. Ето защо са необходими усилия за опазване на природното богатство и неговото екологосъобразно използване за осигуряване на поминък в общината. В тази насока трябва да се използват възможностите, които дават двете части от защитени зони по НАТУРА 2000 за развитие на екологичен и познавателен туризъм.

Културно-историческото и природното наследство създават благоприятни възможности за разработване на туристическите маршрути за запознаване с миналото на общината, традициите, нравите и обичаите на различните етноси, населяващи Община Самуил.

Териториите със специфични характеристики се обособяват с цел провеждане на специализирани политики към тях.

В Националната концепция за пространствено развитие на Република България за периода

2012-2025 г. като обезлюдяващи се територии са категоризирани землищата с население под 100 души. В Област Разград има 4 такива, в тях попада и с. Кара Михал от Община Самуил.

Интегрираният подход в градското развитие е нов за Република България. От 2011 г. започна разработването на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие на 36-те големи града в страната – категоризирани в НКПР като първо, второ и трето ниво. През 2013 г. и в началото на 2014 г. се възложи изготвянето на още 32 такива плана и за градовете от четвърто ниво. Село Самуил попада в пето ниво - много малки градове и села, центрове на общини. Категоризирано по този начин, неговите възможности за финансиране на селищното развитие се отнасят към Програмата за развитие на селските райони. Населените места в общината ще намерят финансиране по основните оси, свързани с обновяване на селата в селските райони.

В чл. 2, ал. 1 от ЗРР е упоменато, че държавната политика за регионално развитие се изпълнява в съответствие със стратегиите за пространствено развитие на национално, регионално, областно и общинско ниво, определени с концепциите и схемите за съответното териториално ниво. Концепцията за пространствено развитие на общината определя стратегията за пространствено развитие на територията ѝ (чл. 7д, ал.1, ЗРР). Т.е. държавната политика за регионално развитие, която на общинско ниво се провежда посредством Общинския план за развитие, се изпълнява в съответствие с Концепцията за пространствено развитие на общината. Тази връзка е регламентирана и в чл. 13, ал. 1, който гласи, че ОПР определя средносрочните цели и приоритети за развитието на общината в съответствие с Областната стратегия за развитие и Концепцията за пространствено развитие на общината. Това определя необходимостта от съобразност между предвижданията на ОПР на Самуил и на КПР на общината.

В чл. 2а, ал. 1 от ЗРР се казва, че концепциите и схемите за пространствено развитие определят целите на държавната политика за устройство на територията за определен времеви период за съответното териториално ниво. Т.е. КПРО Самуил определя целите относно устройството на територията на общината за периода 2013-2025 г.. От друга страна, общият устройствен план на общината е основа за цялостното устройство на територията ѝ – чл. 104, ал.1 от Закона за устройство на територията. Т.е. целите на общината в областта на устройството на територията, определени в КПРО, се изпълняват чрез ОУП на общината, чрез който тя се устройва цялостно и се третира детайлно и чийто предвиждания са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. За територията на общината по ЗУТ се изработва ОУПО, който засяга въпросите на устройството на територията, а по ЗРР се изготвя ОПР, който засяга социално- икономическото развитие. И двата документа трябва да са съобразени с КПРО и именно тя се явява свързващото звено между социално-икономическото и пространственото планиране, между ЗРР и ЗУТ.

Извън връзките между документите, определени в законодателството, такива могат да бъдат намерени и по други линии. Концепцията за пространствено развитие като такава представя различни идеи, по които територията на общината може да се развие пространствено. Тези идеи, или най-добрите сред тях, следва да се развият в Общия устройствен план на общината, който се занимава с детайлното, но цялостно устройство на територията. Концепцията представлява един вид предпроектна фаза на ОУП, която отделена по този начин, дава по- голяма свобода за размисъл над територията и на нейното осмисляне като непосредствена част от областта, района, страната. От своя страна, предвижданията на ОУП създават основата, върху която да се реализират целите за социално-икономическо развитие на общината, определени с ОПР. ОУПО е предпоставка за “случването” на ОПР, но в същото време, макар времевият хоризонт на ОУПО да е доста по-дълъг, при изработването му следва да се развият положителните идеи на действащия ОПР. Разглеждайки ОУПО като предпоставка за реализирането на целите на ОПР, трябва да се спомене, че плановете за развитие, изработени при действащ ОУПО, трябва да се придържат към неговите предвиждания, за да се избегнат противоречия между целите на социално-^{икономическото и пространственото планиране. Дори и при наличие на ОУПО обаче, поради своя}

по-свободен формат, КПРО може да бъде документът, на който да се основава ОПР, а ОУПО – този, който да създава териториалните предпоставки за реализация на целите на ОПР. Така няма да е налице противоречие, защото на практика Концепцията е по-опростен вариант на устройствения план.

Фиг. 3. Връзки между КПР, ОУП и ОПР на Община Самуил

Общият устройствен план на общината следва да бъде изработен при съблюдаване на следните общи изисквания:

 Доразвиване на положителните идеи и тенденции, заложени в предходни устройствени проекти и планове и други проучвания за територията на общината;

 Комплексно отчитане външните връзки на общината като стимулатор за развитие. Решаване на инфраструктурни и теренни проблеми в съответствие с целесъобразността им не само на общинско, но и на междуобщинско ниво;

 Формиране на комплекс от устройствени мерки, целящи създаване на условия за преодоляване на установени съществени регионални различия между отделни части на общинската територия;

 Свеждане до минимум отнемането на ценни земеделски земи за нуждите на урбанизацията и друго строително усвояване;

 Създаване на устройствени възможности за използване на природния и културно- историческия ресурси за развитие на отдиха и туризма, при съблюдаване режимите за опазването им;

 Създаване условия за развитието на социалната и техническата инфраструктури;

 Осигуряване на възможности за етапност в реализацията на устройствени мероприятия –

^{общинско задължение;}

 По отношение на икономическото развитие на общината се прилагат постановките на стратегическите документи по Закона за регионално развитие (ЗРР), отнасящи се за общинската територия. За стимулиране на публично-частното партньорство в дейностите, осигуряващи социално-икономическото развитие, в плана следва да се проучат възможностите и предложат решения за целесъобразна реализация на поземления фонд – общинска собственост, при спазване на общите и специфични изисквания и ограничения по отношение земеползването;

 Предвид несъвместимостта на оценките за потребността от урбанизация, произтичаща от естествените демографски процеси, и реалното инвестиционно търсене на терени за обитаване и за стопански дейности, да се разработи и приложи адекватен подход при планиране на основното предназначение на територията като се съблюдават и изискванията за устойчивост на системите;

 Във връзка с горните изисквания, за населените места, за съществуващите и новопредвидени селищни образувания, както и за други части от общинската територия, с ОУПО може да се определят територии с общо и преобладаващо предназначение и самостоятелни терени с устройствен режим, включващ при необходимост:

 територии (земеделски и горски) без право на промяна на предназначението им;

 територии за превантивна устройствена защита (по чл. 10, ал. 3 на ЗУТ);

 рискови територии – зони със свлачища и абразия и потенциално наводняеми територии;

 територии за прилагане на ландшафтни мероприятия;

 Разпределението на територията на общината да се извършва в съответствие с НАРЕДБА №7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, при съобразяване с режимите, установени по реда на други закони и на фактическото ползване.

3. Обем, съдържание и начина на представяне на ОУПО – Организационни и технически изисквания

Изисквания към фазите, структурата, обема и съдържанието и последователността на видовете проектно-проучвателни работи (ППР) на ОУПО.

Въз основа на чл. 126, ал. 1 на ЗУТ, Общият устройствен план на общината се изработва в две фази: предварителен и окончателен проект. Общият устройствен план на Община Самуил се създава за прогнозен период от 20 години.

В съответствие със съдържанието на проектно-проучвателните работи (ППР) по съответните фази се залагат следните етапи на проучванията:

По първата фаза:

 Етап 1: Диагноза, прогнози и хипотези за социално-икономическо и пространствено развитие на с. Самуил и другите селища;

 Етап 2: Схема за пространствено развитие (най-малко в два варианта), включително и устройствена концепция по функционални системи и зони (Общинският съвет избира и одобрява вариант за структура и планово-пространствена организация);

 Етап 3: Вариант(и) и Предварителен проект на План-схемата на комуникационно-

транспортната система (ПСТКС) към ОУПО;

 Етап 4: Предварителен проект;

 Етап 5: Обществени обсъждания и съгласуване със заинтересованите и контролни ведомства и органи.

Фазата приключва с изработване на финалните документи на Предварителния проект на ОУПО на основата на аналитичните и прогнозните проучвания и избрания вариант на устройствена концепция. Също така се изготвя и ЕО и оценка за съвместимост, като започва нейното процедиране.

По втората фаза се залага само един етап. В съдържателно отношение видовете работи по него включват обществени обсъждания, съгласувателни процедури със заинтересованите ведомства и други институции, отразяване на забележките и препоръките от тях. Текстовите материали към предварителния проект се допълват с доклад за изпълнение на препоръките. Изготвят се и всички финални документи на ОУПО – текстови и графични, включително и съкратен доклад. Изготвят се и правила и нормативи за прилагане на ОУПО.

Съдържанието на проектно-проучвателните работи (ППР) по всяка фаза се определя от чл.

18 и чл. 19 на Наредба № 8 на МРР за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Общият устройствен план на общината се изработва въз основа на заданието по чл. 125 и чл. 126 от ЗУТ и на допълнителна информация от централните и териториални администрации и експлоатационни дружества.

4. Времеви график за изработване на предварителния и окончателен проект на ОУП

на Община Самуил

Ефективното работно време за изработване на проекта на ОУПО на Община Самуил се определя от възложителя – Община Самуил, но не може да бъде по-кратко от 20 календарни месеца, които се разпределят по фази както следва:

 Фаза 1 – не по-малко от 17 календарни месеца;

 Фаза 2 – не по-малко от 5 календарни месеца.

Експертните и обществени проучвания се извършват в два цикъла от по 45 дни или общо

90 дни. Времето, необходимо за тяхното провеждане, както и времето необходимо за работа на

Техническата комисия не се включват в ефективното работно време.

Участниците в търга за обществена поръчка за изработване на ОУП на Община Самуил представят предложение за участието на различните специалисти в човекодни при изпълнението на планираните ППР.

Финалните документи на ОУП на Община Самуил съдържат в себе си всички резултати от извършените проучвания и предлаганите устройствени решения. В структурно и в съдържателно отношение, същите, следва да съответстват на изискванията на чл. 18 и чл. 19 от Наредба № 8 на МРР, както и да кореспондират на възприетата в устройствената практика по изработване на ОУП технологична последователност на предвидените за изпълнение ППР по фази, етапи и подетапи (ако са заложени такива).

Обяснителната записка, като един от финалните документи, съдържа в себе си, както подробните аналитични проучвания (допълващи съответните аналитични проучвания в Плановото задание), както и проучванията за перспективното развитие на територията (различните по вид и характер прогнози във варианти) и обосновките по устройствените решения. За представените в текстовата част данни задължително се изисква посочване на източника на информация.