Заседание на общинския съвет

Таблица 15

Ресурси на поровите подземни води*

/*Останалите 60 l/s до усвоените 1027 l/s са за сметка на пукнатинните и пукнатинно-карстовите води в община Елхово/

В поречието пукнатинните водоносни хоризонти са слабо водообилни. По данни от предишни разработки подземните води в пукнатинната среда на коренните скали имат модули на подземния отток от ранга на 0,1-0,25 l/s/km².

Въз основа на получената от Националния статистически институт официална информация, усвоените подземни води по общини са посочени в таблица 17.

Експлоатацията на ресурсите в отделните части на поречието варира от 23,9% до 130%. В Ямбол-Елховски район са усвоени 66,7% и в поречие на Мочурица - 75,6 %.

Таблица 16

Община	Питейно-битови нужди	Самостоятелно водоснабдяване	Общо
Поречие на р. Тунджа
Ямбол	598,1	144,1	742,2
Тунджа	199,0	6,0	205,0
Болярово	42,2	0	42,2
Елхово	140,0	0	140,2

Територията на община Тунджа се отнася към Средиземноморската почвена област, Среднотракийско – Тунджанска провинция. Почвената покривка се характеризира с голямо разнообразие. Преобладаващи почвени типове са смолниците, лесивирани, планосоли, солончаци, солонци и наносни почвени типове. /Приложение 6 и 7/

1. Чернозем - смолници /Vertisols, VR, FAO,1988 /, представени от обикновенни /излужени – eutric,VRe/, карбонатни - calcic/ и глееви /ливадни смолници - gleyic/.

Смолниците се отличават с мощен почвен профил, добре изразен хумусен хоризонт /50 – 70 см/ , сравнително голямо съдържание на хумус /2.5 – 3.5%/ и сравнително хомогенен профил. По механичен състав са леко глинести до тежко песъчливо – глинести. Почвената им реакция се променя от слабокисела до алкална, с много висок сорбционен капацитет и наситеност с бази. Те са трудни за обработка, защото при засушаване те образуват широки /над 1 см/ и дълбоки /поне до 50 см/ пукнатини. Ето защо е необходимо спазване на опимални срокове за тяхната обработка. Подходящи са за отглеждане на зърнени и технически култури.

2. Излужени канелени и канеленовидни /Luvisols, LV, FAO,1988/, представени от канеленовидни /излужени канелени – chromic,LVx/, смолницовидни /канелени смолницоподобни – vertic,LVv/, светли /псевдо-подзолисти – albic, LVa/.

Добре изразен и мощно развит илувиално-глинест В_t – хоризонт, диференциран профил, имащ висок сорбционен капацитет на ила и наситеност с бази (по-висока от 50%). При отсъствие на ерозия те са напълно развити, дълбоки почви с профил от 90 – 100 до 150 – 200 см. Повърхностният хоризонт А обаче е слабо мощен - от 18 до 25 см. при по-тежките почви и до 35 см при по-песъчливите почви. Механичният състав е разнообразен и се дължи не само на наследения гранулометричен състав от почвообразуващите материали или палеопочвени процеси, но най-вече на преразпределение в процеса на лесиважа. В повърхностния хоризонт почвите са леко-, средно- или тежкопесъчливо-глинести, а в В_t – значително по-глинести (до 60% глина), хумусното съдържание е сравнително високо - до 3 - 4%.

3. Почвени типове с акумулация на соли, представени от солонци /Solonetz, SN/ и солончаци /Solonchaks, SC /.

3.1. Солончаците са вторично образувани почви, често произлезли от засоляване на бивши блатни, ливадно-блатни, ливадни черноземи и други почви. Затова те показват разообразна морфология, но винаги притежават най-характерния си белег – високото съдържание на водоразтворими соли – повече от 1%. Най-често срещаните соли са NaCl, Na₂SO₄, Na₂ CO₃. По механичен състав те са средно до тежко песъчливо-глинести, рН – /7.8 – 8.5/, добрезапасени с хумус, съдържат и значително количество общ азот, фосфор и калий.

3.2. Солонците са почви, които съдържат обменен натрий в количества по-високи от 15% в сорбционния си капацитет. Обменният натрий определя редица особени морфологични, физични, физико-химични , въздушни и агрономични свойства – висока плътност, лепливост, силно алкална реакция, ниско съдържание на хумус, малко количество продуктивна влага, понижена аерация и др. Тези свойства, като цяло ограничава тяхното използване за селскостопанска дейност. За възстановяване на тяхното плодородие е необходимо провеждането на три специфични мелиоративни мероприятия – гипсуване, дренаж и промиване чрез напояване.

4. Наносни /Fluvisols, FL/, представени от богати /eutric, FBe/ и делувиално-ливадни /gleyic/. Наносните почви са образувани от младите /кватернерни/ наноси на реките и са разпостранени на заливната и първата надзаливна речна тераса на р. Тунджа. Подпочвените води са с високо ниво, подложени са на периодично заливане и отлагане на нов алувий. По механичен състав почвите са чакълесто - песъчливи до леко глинести. Те са рохкави, проветриви, топли, което предопределя лесната им обработка. Тези им качества ги правят много подходящи за земеделие - зеленчуци, овощия, ливади. Същевременно голямата им филтрационна способност предопределя тяхната уязвимост към замърсяване. Това налага нуждата от въвеждане на мониторинг за оценка на тяхното състояние.

В резултат на анализа на почвените типове, разпостранени на територията на общината, може да се направи извода, че тя разполага със значителни почвени ресурси за развитие на редица подотрасли на растениевъдството - зърнени култури, технически култури, трайни насъждения /лозя/, фуражни култури.

Същевременно интензивното им използване е предпоставка за тяхната деградация и замърсяване с тежки метали. Ето защо е необходимо изграждането и подържането на мониторингова мрежа.

По-голямата част от територията на общината е заета от селскостопански земи на мястото на смесени гори от цер и виргилиев дъб, често с примес от дръжкоцветен дъб.В североизточната част на общината селскостопанските земи заемат мястото на смесени гори от цер и благун, а по-течението на р. Тунджа - мястото на гори от полски бряст, полски ясен, дръжкоцветен дъб и др.

Малки площи заемат горите от дръжкоцветен дъб и летен дъб, на места примесени с полски клен /по течението на р. Тунджа/; гори от граница и виргилиев дъб със средиземноморски елементи /в южната част на общината/; храсталаци от драка, примесени със смин в съчетание с ксеротермни тревни формации на мястото предимно на ксеротермни горски формации от граница и виргилиев дъб /в южната част на общината/. Халофитни тревни формации с преобладаване на изворник, елуропус, стъкленка и др. заемат отделни малки площи в западната част на общината. /Приложение 8/

В заключение може да се направи извода, че естествената растителност на територията на общината е почти унищожена. Усилията трябва да бъдат насочени към проучване и опазване на редките и лечебни растителни видове.

Човешките ресурси са най-важният фактор за цялостното развитие на община Тунджа през следващите години. Ето защо един от стратегическите приоритети на управлението ще бъде динамиката, структурата и тенденциите на демографското развитие. Анализът на съвременната демографска ситуация установява, че броят на населението в общината намалява трайно. Тази неблагоприятна тенденция се прояьвява след 1956 г. и за периода 1956-1985 г. намалението е 19 682 д. Или средногодишно 656 души. По-късно, за периода 1985-1992 г. намалението на населението продължава - общо с 4326 души или с 254 д. средногодишно . За периода през последните две преброявания (1992 - 2001 г.) тази тенденция се запазва - съответно абсолютното намаление е 3416 души или с 380 д. средногодишно. Прогнозата е, че до 2013-2015 г. тази неблагоприятна демографска динамика ще се запази, но темповете през отделните години ще се променят. /Приложение 9 и 25/

Към 2003 г. населението на община Тунджа¹ е 29 967 д. Съставената прогноза предвижда през 2013 г. броят на населението на общината да бъде 24 987 д. Тази демографска ситуация и прогноза е неблагоприятна и налага необходимостта от качествено нова политика за ефективно въздействие и ограничаване на неблагоприятните демографски процеси (ограничаване и спиране на задълбочаващата депопулация на територията на общината). Те са още по-силно изразени при проследяване динамиката на броя на населението по населени места. За периода 1998-2003 г. населението намалява в с. Драма с 55,0 %, на с. Дряново с 39,6 %, с. Голям манастир - 35,6 %, с.Каравелово - 27,0 %, докато в по-големите села този процес е по-слабо изразен - с. Бояджик - 9,8 %, с.Безмер - 10,8 % и др. Само в 3 села населението се увеличава - Веселиново, Дражево и Завой. Тези различия ще определят диференцирания подход на политиката за координация и управление на развитието на човешките ресурси в общината. В по-конкретен план това изисква приемането на проект за управлението на демографските процеси в общината, който да съдържа подходите и инструментите за въздействие на селищата с различен демографски интензитет и функции.

Средната гъстота на населението в общината е 24,6 д./км². Тя е близо два пъти по-ниска от средната гъстота за област Ямбол (44,6 д./км² - 2003 г.) и три пъти от средната за страната. Предвижда се бавно намаление на средната гъстота на населението в общината до 2013 г., когато тя ще бъде 20,5 д./км² . По този демографски показател съседните общини - Елхово и Стралджа, не се различават съществено (съответно 27,2 и 22,1 д./км²). По-големи са отклоненията в сравнение с община Болярово (7,8 д./км²) и особено с община Ямбол (883 д./км2). Съществуват възможности до 2013 г. в резултат на високия демографски потенциал община Ямбол да поддържа по-устойчива демографска ситуация и развитие в селищата от община Тунджа.

През последните години (1998-2003 г.) раждаемостта в общината се колебае между 233/₁₀₀₀ (за 1999 г.) и 181/₁₀₀₀ (за 2003 г.). Характерна особеност е слабото увеличение на раждаемостта - от 5,4 %о през 1998 г. на 6,2 %о за 2003 г. Тя е по-ниска от средните показатели за областта и страната. В сравнение със съседните общини раждаемостта в община Тунджа е с по-високи стойности (например Елхово, Стралджа, Болярово). От общо 44 населени места в 19 раждаемостта е с по-високи стойности от средните за общината, което се дължи на по-големите групи ромско население. През 1998 г. в 10 села не е регистрирано раждане, докато през 2003 г. те са 8 (Видинци, Драма, Златари, Каравелово, Овчи кладенец, Победа, Търнава и Челник). Съществуват възможности за стабилизиране на раждаемостта по населени места през следващите години, като с най-добри перспективи са селата: Веселиново, Бояджик, Ботево, Безмер, Дражево, Козарево, Крумово, Могила, Робово, Хаджидимитрово, Меден кладенец и Сламино. Те ще бъдат и опорните селищни центрове на територията на общината при провеждането на политиката за развитие. Смъртността, като един от най-индикативните демографски показатели, се характеризира с бавно намаление, но относително нарастване - съответно 753/₁₀₀₀ - 1998 г., на 686/₁₀₀₀ - 2003 г., което в относителни величини е съответно 22,3 %о е 22,9 %о . Независимо от тези “несъответствия” смъртността в общината остава по-ниска от средните показатели за областта и по-висока от средните стойности за страната. Много висока е смъртността в селата Ханово (33,9 %о - 2003 г.), Симеоново (41,2 %о), Дряново (33,0 %о), Каравелово (37,5 %о) и др. Независимо че смъртността е обусловена от влошената възрастова структура на населението в общината, съществуват възможности и политики за нейното намаляване и стабилизиране. Детската смъртност се увеличава от 6 умрели деца под 1 г. през 1998 г. на 10 деца през 2003 г. Въпреки тази неблагоприятна тенденция, абсолютните величини няма да оказват съществено влияние на демографското развитие в общината.

Демографското развитие и демографската политика могат да се променят и усъвършенстват (до 2013 г.) чрез общи действия и управленски практики с община гр. Ямбол.

Динамиката на механичното движение в общината за периода 1998-2003 г. е положителна. По-голям е броят на заселените от този на изселените. През 1998 г. механичното увеличение на населението е 20 души, а за 2003 г. то се увеличава на 188 души. Следователно селищата от община Тунджа привличат население от съседни общини, важен фактор, който ще оказва положително влияние върху демографското и стопанското развитие. По-конкретният анализ разкрива намаляване на селищата с отрицателен механичен прираст - съответно от 19 селища през 1998 г. на 13 през 2003 г. По-важно и определящо значение за приоритетите на демографската политика на общината има етническата структура на мигрантите. Установява се, че за повечето селища е доминираща тенденцията на преобладаване на ромската етническа група на мигрантите. Ето защо е необходимо политиката на демографско развитие в общината да бъде насочена към разработването на проекти по проекта “Декада на ромското включване (2005-2014 г.)”. Политиката на демографска стабилизация в общината ще бъде насочена приоритетно (на основата на резултатите от механичния прираст по населени места) към селищата от югозападната и от южната част - с.Бояджик, с.Роза, с.Меден кладенец, с.Тенево, с.Маломир, с.Скалица, с.Овчи кладенец, поради по-голямата отдалеченост от областния център. Селата Веселиново, Окоп, Могила ще остават под влиянието на гр. Ямбол и ще изпълняват функции на междинна, свързваща територия с по-отдалечените селища.² След завършването на автомагистрала “Тракия” в участъка Стара Загора-Ямбол-Сливен-Карнобат голямо предимство ще получат селищата Дражево, Хаджидимитрово, Кабиле, Веселиново, Завой, разположени в северната част на общината. Ще бъде необходимо да се предвидят мерки за ограничаване на миграционните потоци от селищата в южната към тези от северната територия на общината.

• 
  - над 2/3 от населението на общината е с основно и начално образование (69,8 % - 2001 г.). По-голямата част от тази група е ромско население. Ниското образователно равнище на населението в общината ще оказва задържащо влияние върху развитието на общинската икономика и главно на изграждането на малки и средни предприятия в опорните селища;
  
• 
  25,2 % от населението са със средно и средно специално образование. Характерно е, че делът на ромите в тази образователна група намалява, но се увеличава средната възраст. От това следва, че през следващите години ще се увеличава делът на човешките ресурси с ниско образователно равнище;
  
• 
  с полувисше и висше образование са 5,0 % от населението на общината. Този дял е много нисък и ще задържа развитието на съвременни, високотехнологични отрасли и по-широкото приложение на информационните технологии.
  

През последните години /1998 – 2004 г./ намалява броя на децата и учениците, което е причина за закриване на училища и детски градини. Друг сериозен проблем е бързо увеличаващия се дял на ромското население. Ромските деца доминират в някои училища и паралелки. Това налага необходимостта от използването на специфични форми на работа, съответстващи на техните етнически особености. Възможно е да се развият извънучилищни форми - за музика, спорт, езиково обучение, народни танци и др.

В общината е разработена обоснована програма за развитието на образователната система с ясна визия за промените, които ще настъпят до 2015 г. Предвижда се структурните промени да се извършат постепеххо на два етапа – първият, закриване и преобразуване на училища, които не отговарят на критериите и стандартите на МОН, и втория формиране на по - устойчиви средни училища със самостоятелни паралелки с оптимална учебно – материална и обслужваща база.

Поради спецификата в административно – териториалното устройство (община Тунджа и община Ямбол са с общ административен център) община Тунджа ще предложи проект за съвместно и координирано развитие на образователната система на двете общини до 2013 г. Главният приоритет в политиката на общината ще бъде стабилизиране на териториалната структура на образователната система (включително и чрез обосновани предложения за промяна на критериите за “пълняемост на паралелките) и утвърждаването на нови извънучилищни форми за работа и възпитание на учениците. Те ще бъдат свързани със запазването и развитието на биоразнообразието на територията на община Тунджа. Заедно с това ще бъде утвърдена и целева програма за подпомагане развитието на образованието в общината от местния бизнес. Управленската политика в тази област ще бъде насочена главно към рязко намаляване броя на децата невключени в образователната система, особено сред ромското население.