Заседание на общинския съвет

• 
  Почти всички икономически дейности са представени на територията на общината;
  
• 
  Общината изостава спрямо средните стойности за страната по показателите БВП на човек от населението и нетни приходи на предприятията от продажби на човек от населението;
  
• 
  В земеделските стопанства са 58.6% наетите;
  
• 
  Втори по брой наети е секторът на индустрията, представен от предприятия на ХВП;
  
• 
  В икономическата структура на услугите доминира търговията. Причинат за това е, че селищата в общината получават основния пакет услуги от фирми и организации, регистрирани на територия на община Ямбол, който се явява естествен стопански и административен център на територията на община Тунджа;
  
• 
  Значителен брой население се издържа чрез натурално стопанство;
  

В хода на разработване на общинския план за развитие се проведе анкета за проучване на местния бизнес в която участваха 51 фирми, регистрирани на територията на община Тунджа. Целта е с помощта на местните фирми да откроим най-сериозните затруднения, които стоят пред тях с идеята да се потърсят възможните решения чрез общинския план за развитие. Като втора цел можем да определим разкриването на способността на местните фирми сами да дефинират проблемите, които възпрепятстват или ограничават дейността им. От общия брой фирми, които взеха участие, най-голям е делът на тези, работещи в сферата на търговията -65%, на второ място с дял от 27.5% са фирмите, от селското стопанство и най-малък е делът на фирмите от промишлеността - 7.5%. В анкетата доминира мнението на фирмите частна собственост – 96% или 49 фирми от всички анкетирани. По показателя “големина на предприятието според броя на наетите” - 88% от анкетираните фирми попадат в групата на много малките предприятия с от 1 до 9 наети. Фирмите от групата на малките предприятия от 10 до 49 наети са 6% и същия дял са в групата на големите предприятия от 100 до 249 наети.

Много близка по структура е и класификацията на анкетираните по дълготрайни материални активи (ДМА) преобладават фирмите със стойност на ДМА до 50 хил. лв. – 80% от всички. Само 5 от анкетираните фирми заявяват, че общата стойност на ДМА в техния капитал е над 500 хил. лв. или 10% от всички фирми. На въпроса “Имате ли печалба за миналата година” 55% от фирмите отговарят позитивно, останалите 45% заявяват, че нямат такава. Делът на фирми без печалба е изключително висок и представлява заплаха както за бъдеща им дейност, така и за структурата на общинската икономика в близко бъдеще. (Вж. Графики 2 и 3)

Графика2 Графика 3

Само 41% от фирмите очакват ръст в развитието на фирмата си през следващата една година, докато делът на тези, които очакват спад за същия период е опасно висок – 29.5%. В перспектива от 5 години делът на оптимистично настроените се увеличава до 53%, като нараства предимно за сметка на тези, които през първата година не очакват промяна. Като краен резултат делът на тези, които очакват спад намалява само с 2,5 пункта – на 27 %. Тази информация ни показва, че почти 1/3 от анкетираните бизнесмени са песимистично настроени, дори в средносрочна перспектива. Въпреки това на въпроса, касаещ предмета на дейността 70.5% от фирмите декларират, че не желаят да сменят предмета си на дейност, което може да означава, че бъдещите им очаквания са по-оптимистични, от показаното на графиките. Потвърждение на това можем да потърсим в изразената потребност от инвестиции – 88.3% от запитаните са заявили нужда от такива, като 72.5% смятат, че са им необходими за разширяване на дейността. На второ място с 29.5%, анкетираните определят нуждата от инвестиции за технологично обновление. Тук изпъква малък парадокс. В перспектива от пет години само 53% от фирмите очакват растеж, но 88.3% заявяват необходимост от инвестиции, като 72.5% от отговорите са за разширяване на дейността. Очевидно е, че инвестирането крие най-сериозните резерви за увеличение на дела на фирмите, очакващи растеж и по-оптимистично отношение към развитието. Доказателство за това е и фактът, че от 51 анкетирани фирми само 2 или 4% реализират износ.

В отговорите на въпроса “Кои са основните проблеми пред развитието на Вашия бизнес?” изпъкват пет от възможните отговори. (Вж. графика 4)

Графика 4

* Резултатите надхвърлят 100% защото анкетираните са дали повече от един отговор

От графиката прави впечатление, че само две фирми са посочили като проблем ниската производителност (при отговора на въпрос №8 – 25.9% от фирмите насочват инвестициите за технологично обновление). Нито една фирма не посочва, като проблем “Неефективната организация на производството”, а само 9.8% от фирмите определят липсата на квалифициран персонал като проблем. В съвременните условия последните три категории се изследват като стратегически фактори за успешен бизнес.

В заключение можем да обобщим, че от анкетираните фирми преобладават малки фирми или предприятия до 9 наети - 88% и с малка стойност на ДМА – до 50 хил.лв. – 80%. Незначителен е делът на фирмите, които извършват износ. Бизнесмените са умерени оптимисти – 53% за следващите пет години, но са готови да инвестират – 88.3%. Основните проблеми са свързани с недостатъчни средства за капиталови разходи и оборотни средства – 63%, ограниченият пазар – 43%, високите данъци -57% и държавната бюрокрация – 41%.

Секторът има водещо значение в икономическото развитие на общината. Специализацията е обусловена от редица фактори. Агроклиматичните условия и почвите в общината позволяват развитието на високоефективно и екологично земеделие. Стопанисваната земя в общината възлиза на 933 827 дка (76.6% от цялата територия) от които 851 867 обработваема (91.2%), от десетилетия населението пази и развива производствените традиции на този сектор и др.

Към 2003 година 58.6% са наети в земеделските стопанства. Въпреки високия относителен дял наети, нетните приходи от продажби са ниски, което потвърждава значителните слабости в развитието на целия сектор.

Преобладаващият вид земеделски структури са натуралните земеделски стопанства, чиято продукция е частично ориентирана към пазара и не отговаря на качествените стандарти на ЕС в тази област. Броят им е значителен но те култивират малък дял от обработваемата земя.

Към 2004 г. само 52 фирми са регистрирани като земеделски производители и следователно имат пазарно ориентирано производство. От тях 37 са земеделски кооперации. От 1998 година до 2004 година броят на кооперациите намалява, което е както с положителни, така и с негативни последствия.

Таблица 22

Години	1998	1999	2000	2001	2002	2003	2004
Земеделски производители	61	58	58	52	52	52	52
в т.ч. кооперации	52	50	48	46	45	39	37

Намаляването на броя на кооперациите се дължи на силните колебания при развитието на сектора в национален мащаб: ниски изкупни цени на продукцията, невъзможност за съхранение, високи разходи за производство, неразвит борсов пазар за земеделски стоки и най-вече фючърси, неравномерно разпределение на печалба в звената на аграрно-промишлените търговски вериги, фалити на кооперации в резултат на слабо управление и неспособност да се използват съвременни финансови инструменти за управление и планиране и др.

От друга страна по-малкият брой кооперации спомага за уедряване формата на земеделските стопанства (комасация), което допринася за повишаване на ефективността при управлението на фирмите /кооперациите/ в този сектор – рентабилно използване на едрогабаритна техника, повишаване на кредитния рейтинг на земеделските производители, по-високи добиви при употреба на препарати и хибридни семена и др. Повишаването на ефективността на производството в селското стопанство и трайното генериране на печалба от обработването на земя е начин за повишаване на нейната стойност, което ще я превърне в ипотечен инструмент за “кампанийно” кредитиране.

Частната форма на собственост преобладава в структурата на стопанисваната земя. Към 2004 г. нейният дял е 96,0 % от тази категория земи в общината. Делът на държавната земя намалява бавно, докато земите общинска собственост са редуцирани повече от три пъти за тригодишен период. Причината за този рязък спад е активното боравене с общински земи като инструмент за стимулиране на икономическата активност, те се продават на частни фирми проявили интерес за развитие на стопанска дейност върху тях. Земеделските площи, които кооперациите обработват през последните години са относително постоянни.

Таблица 23

Стопанисвана земя по форма на собственост

Години	2002	Дял в %	2003	Дял в %	2004	Дял в %
Общинска	38893	4,4	10030	1,0	10030	1,0
Частна	815214	92	895542	96,0	895542	96,0
Държавна	29328	3,6	28255	3,0	28255	3,0
Общо	883435	100	933827	100	933827	100

Таблица 24

	2002		2003		2004
	Площ дка.	% от обработва-емите земи	Площ дка.	% от обработва-емите земи	Площ дка.	% от обработва-емите земи
Обработваема площ общо	910817	100/97,5% от стопанисва-ните	844461	100/90,4% от стопанисван-ите	846537	100/90,6% от стопанисва-ните
Зърнени култури	495510	54,4	383083	45,3	393097	46,1
Технически култури	80245	8,8	173877	20,6	131130	15,3
Лозови масиви	14093	1,5	9410	1,1	9410	1,1
Овощни градини	1449	0,1	1449	0,1	1449	0,2
Фуражни култури	69200	7,6	35414	4,1	70223	8,24
Други	250320	27,4	241228	28,5	241228	28,3

На територията на общината се отглеждат всички земеделски култури, които са характерни за нашата страна. В структурата на растениевъдството най-голяма дял имат зърнените и техническите култури.

Години Култури	2002	Среден добив кг/дка.	2003	Среден добив кг/дка.	2004	Среден добив кг/дка.
Зърнени в т.ч.
Пшеница	93606	302	44225	210	86138	344
Царевица	8901	539	8703	351	8527	-
Ечемик	53522	317	6200	139	49190	344
Овес	1165	150	963	72	-	232
Ръж	100	200	-	-	-	-
Технически в т.ч.
Слънчоглед	9469	118	10956	72	-	-
Тютюн	185	-	49	-	30	-
Захарно цвекло	-	77	-	111	150	47
Кориандър	4605	-	3485	-	9224	-

Открояват се нестабилните добиви от декар през отделните години и култури. Тази неопределеност прави отрасъла трудно предсказуем, а това е пречка за трайното привличане на инвестиции. Случайността при средните добиви ще се ограничи чрез политика към използването на хибридни семена, модерна обработваща и събираща техника и привличането на млади специалисти в сектора. Необходимо е повишаването на сигурността за земеделските структури чрез застраховане. Средства за развитие на сектора ще се набавят чрез ресурсите на структурите фондове на ЕС, подготовката на специалисти за управление на проекти финансирани от ЕС ще бъде приоритетна дейност през първите няколко години от плановия период. Необходими са вътрешни финансови механизми, които да осигурят национално съфинасиране на сектора.

Положителен стимул за развитието на земеделието ще окажат стартиралите вече проекти за обновяване на земеделската техника по програма САПАРД, както и за създаване на нови масиви от трайни насаждения. Сериозен проблем пред стопаните е напояването на културите. Отглеждането на царевица и зеленчуци ще увеличат добивите си след изграждане на напоителни системи.

Трайните насаждения в общината заемат малка площ от обработваемата земя. Лозовите масиви са разположени върху 9 410 дка земя, или 1.1% от обработваемата площ. Овощните градини заемат 1149 дка – 0.2% от обработваемата земя. През 2002 година община Тунджа притежава 56% от лозовите масиви на ЮПР, които възлизат на 28 194 дка. През 2003 г. и 2004 г. този дял значително намалява, както поради общо намаляване на масивите на общината с 33% спрямо 2002 г., така и поради създаването на нови масиви в други общини от плановия район. Средният добив от декар лозя е 749 (161) килограма от декар за 2004 година, като 86% от продукцията е винено грозде, суровина за производителите на вино и алкохолни напитки, а останалите 14% са десертно грозде.

Потенциалът за развитие на овощарството в хълмистите райони е непълно усвоен. Производството е незадоволително по количество, доминират овощни градини от ябълки, череши и сливи.

Таблица 26

Години Култури	2002	Среден добив кг/дка.	2003	Среден добив кг/дка.	2004	Среден добив кг/дка.
Лозови масиви в т.ч.
Винено грозде	3205	250	3980	627	5035	794
Десертно грозде	577	450	560	850	809	1225
Овощни градини в т.ч.
Ябълки	290	-	200	-	220	-
Череши	122	497	101	397	95	374
Сливи	10	475	13	620	12	570

• 
  Подпомагане на земеделските производители за подмяна на машинния парк чрез средства от структурните фондове на ЕС;
  
• 
  Стимулиране на създаване на сдружения за изграждане на хидромелиоративна инфраструктура за развитие на интензивно земеделие;
  
• 
  Създаване на различни форми на публично-частни партньорства с цел повишаване на информираността на заетото в сектора население и популяризиране на предприетите мерки от общинската администрация;
  
• 
  Разнообразяване на формите за кредитиране на земеделските производители и стимулиране изграждането на малки и ефективни земеделски стопанства за интензивно земеделие, произвеждащи нетрадиционни култури;
  

Подоотрасълът се развива на основата на богатата фуражна база в общината. Големите промени в структурата и формите на отглеждане на животни намалиха значително неговите икономически резултати през 90-те години. Характерната обща тенденция към намаляване на селскостопанските животни продължава и през последните няколко години с изключение на птиците, чиито брой нараства.

Таблица 27

Брой на основните видове животни в община Тунджа

Години Животни	2002	2003	Темп на нарастване спрямо 2002г.*	2004	Темп на нарастване спрямо 2002г.*
Говеда	10899	10800	99,1	6681	61,3
Овце	43834	43700	99,6	28850	65,8
Свине	42300	41219	97,4	22579	53,3
Птици	89000	99000	111,2	116500	130,9
Кози	9200	10945	119	9100	98,9
Биволи	10	10	100	9	90
Зайци	7050	7955	112,8	6453	91,5

Източник: Общинска администрация, 2005 г.

Таблица 28

Години	2002	2003	2004
Мляко х.л.	25421	20331	18669
Месо т	4419	6070	3795

Все още не може да се говори за единен пазар на земеделска земя. Търсенето и предлагането постепенно се увеличават, породени както от възможността за извличане на печалба при отглеждането на някои култури, така и от общото повишаване на цените на имотите в национален мащаб. В този смисъл появата на нестабилност на пазара /при ръст на цените на имотите в национален мащаб/ ще стимулира някои брокери да се намесят на този пазар като спекуланти. Това ще повиши изкуствено цената, но ще се окаже фактор за сключването на успешни сделки със земя. Недостатъчното търсене и предлагане се дължи както на ниските резултати в сектора, така и на малкия маржин при сделките. Повишено търсене на имоти може да се очаква в района на отсечката на автомагистрала “Тракия”, която ще премине през територията на общината, но този интерес няма да бъде насочен към развитие на аграрния сектор. На тези терени ще се организират дейности по обслужването на товаро- и пътникопотока, което ще създаде допълнителна заетост в близките селища.

Таблица 29

• 
  В структурата на сектора преобладават малките и микропредприятията по брои наети;
  
• 
  Липсва изградена индустриална мрежа или клъстер на територията на общината използващ обща инфраструктура или развиващ се в условията на продуктова и технологична допълняемост;
  
• 
  Производителите трябва бързо да въведат системи за управление на качеството, съгласно подсектора в който функционират;
  
• 
  Политиката наобщинат до края на плановия период ще бъде насочена към създаването наобщински клъстер от предприятия преработващи храни в някои от по-големите селища на общината;
  

Развитието на индустриалния подсектор строителство представлява индикатор за състоянието на икономиката в общината. Към края на 2001 г. функционират 20 фирми, по голямата част от които малки предприятия. Дейността на фирмите е ориентирана главно към ВиК строителство и строителство на стопански сгради. Делът на строителството в брутопродукцията на общината е около 2,0 %. След 2001 г. той постепенно нараства. Участието му в нетните приходи от продажби е по-ниско от това в брутопродукцията, което произтича от спецификата на крайния продукт на строителството. Нараства делът на сектора в дълготрайните материални активи, независимо от ниския дял на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи. Инвестиционна активност в строителството е индикатор за технологично обновяване на строителния процес и за растеж в икономиката на общината. Средната работна заплата в подсектора непрекъснато нараства. По равнище на заплащане строителството е след промишлеността, държавното управление и отбрана и задължително обществено осигуряване.

Към 2002 г. броят на жилищата в общината е 17050, от които 99% са частна собственост. Средния брой лица обитаващи едно жилище е 1,76 д. а средната жилищна площ на едно лице е 23,83 м².
1.4.4. Третичен стопански сектор – структура и тенденции на развитието

1.4.4.1. Образование

Образователното ниво на населението на община Тунджа е високо. С образование над средно са ......... д. или ..........% от населението на 7 и повече години. Това е фактор благоприятстващ стопанското, социално и културно развитие. Средногодишния брой безработни с висше образование към 2004г. е 46 д., 2% от регистрираните безработни за същата година.

През учебната 2003/2004 г. в общината функционират ........... учебни заведения, в т.ч. 21 детски градини 18 от които целодневни, една детска ясла, ..........начални училища, .......... основни училища, ...........средни общообразователни училища и ......... професионални училища. Общият брой ученици е ............ В детските градини са обхванати 514 деца обслужвани от 47 детски учители. Персоналът нает в образованието е ..........д. (педагогически и помощен).

През последните години броят на детските градини намаля от 32 на 21. Броят на учениците във всички степени е намалял.

Таблица 30

Брой детски градини и обучавани деца

Извънучилищните форми които се развиват са за обучение по музика, рисуване и народни танци.

Развитието на системата на здравеопазване и социални грижи е сред най-важните фактори формиращи качеството на живота в общината. Реформата на здравната система съществено промени организацията на медицинската помощ в населените места.

Осигуреността с лекари и стоматолози на населението през периода 1998 – 2004 г. намалява. На един лекар в общината се падат 2125 пациенти. На един стоматолог 3307. Средният медицински персонал се състои от 40 д. или 13,5/10000 д. Това е ниско ниво на осигуреност с медицински персонал сред общините в страната. Тази тенденция е с негативни последствия за общината, 12402 д. в общината са в надтрудоспособна възраст или 41,4% от населението. Политиката на общината ще бъде насочена към повишаване на осигуреността с медицински персонал по населени места и провеждане на профилактичин прегледи.

Към края на 2004 г. на територията на община Тунджа няма Многопрофилна болница за активно лечение. Индивидуалните лекарски практики са 23 а стоматологичните 9, като са организирани в кабинети по населени места. Броят на лекарските кабинети намалява прогресивно от 40 през 1998 до 21 през 2003г.

В общината няма регистрирани заведения и дейности за социални услуги. В перспектива организирането на такива може да има положителен социален ефект върху населението във високите възрастови групи, с трайни заболявания и трудно подвижните.

Проблемите са свързани с достъпността до здравни услуги, а не толкова с абсолютната осигуреност с медицински персонал. Може да се счита, че до спешна медицинска помощ има населението, което се намира в рамките на 20 минутния изохрон от най-близката служба за спешна помощ.

Туризмът се развива проритетно в националното стопанство. Възможностите за неговото развитие в общината са свързани с рекреационния потенциал на природните компоненти и най-вече запазената природна среда, богатото културно-историческо наследство, изградените бази за настаняване и хранене, инфраструктурата. Не без значение е и съществуващият жилищен фонд в населените места. Традиционният аграрен характер на стопанството на общината от една страна и развитието на услугите в областния център от друга пораждат сложни връзки "областен център - прилежаща територия". По анкетни проучвания над 60 %, от жителите на Ямбол, притежават втори жилища в селата от община Тунджа. Тези къщи се използват в почивните дни, като собствениците посещават селищата главно за подържане на прилежащите дворове и по-малко за производство на аграрни продукти с цел предлагане на пазара. Това е “българският вариант” на популярния през последните години "селски туризъм". Това показва, че използването на потенциала на територията на общината и предлагането на туристически продукти трябва да бъде насочено, най-вече към туристи от близки и по-далечни селища, където се формира туристическото търсене /Ямбол, Стара Загора, Сливен/.

Анализът на туристическите ресурси в община Тунджа показва, че те са благоприятни за развитие на някои видове туризъм. Територията на общината предлага разнообразни и атрактивни ландшафти.

В общината съществуват и възможности за обслужване на транзитни пътникопотоци. По данни на общинската администрация общината разполага с четири средства за подслон.

Таблица 31

Дейност на средствата за подслон в община Тунджа

	2000	2001	2002	2003	2004
Средства за подслон	4	4	4	4	4
Легла	190	190	213	213	213
Реализирани нощувки – общо	3000	3700	4320	4600	5180
от българи	2877	3460	3955	4220	4688
от чужденци	123	240	365	380	492

През 2004 г. в община Тунджа са реализирани 5180 нощувки в заведенията за настаняване. Преобладава вътрешният туризъм /90,5 % от нощувките са от българи/ без съществени различия в средния престой на българските и чуждестранните посетители.

Заетостта измерена спрямо действителния леглови капацитет /леглоденонощия в експлоатация/ е по ниска от средната за страната /7% срещу 30,4%/. Това показва, че заведенията за настаняване в общината разполагат със значителен свободен капацитет и са в състояние да поемат неколкократно по голям туристически поток.

Туристикогеографското положение на община Тунджа може да се оцени като относително благоприятно.

• 
  Общината има кръстопътно транспортно-географско положение, което се подсилва от новооткрития ГКПП при с. Лесово;
  
• 
  Сравнително неголямата отдалеченост от големите градове /Бургас, Пловдив, Стара Загор, Сливен и др./ където се формира туристическото търсене от гледна точка на вътрешния туризъм;
  
• 
  “Селският туризъм” в селищата от общината може да допълни предлаганите туристически продукти в община Ямбол /исторически музей, архитектурни паметници, античния град и др./ и да се създаде възможност за развитие на регионален туристически продукт;
  
• 
  Кръстопътното географско положение дава възможност за включване на туристически обекти с развита инфраструктура и услуги в маршрути от столицата за Черноморието и обратно;
  

• 
  Наличният туристически потенциал се използва ограничено. Недостатъчно е развита туристическата инфраструктура. Ограничена и неефективна е информационната и маркетингова дейност. Вследствие на това заетостта на заведенията за настаняване е ниска, а икономическото въздействие на туризма ограничено;
  
• 
  Необходима е концепция за създаване на цялостен местен туристически продукт на потенциално допълващи се елементи и територия;
  

Силни страни	Слаби страни
Сравнително добър рекреационно -туристически потенциал; Възможности за съчетаване с природните ресурси на общината; Сравнително благоприятното географско положение; Подкрепа от общинската администрация на предприемачите от туристическия бизнес;	Ограничен брой и ниско качество на предлаганите туристически услуги; Недостатъчна професионална квалификация; Недостатъчна координация между туристическите обекти на Общинско равнище; Неразвита транспортна и туристическа инфраструктура;
Възможности	Заплахи
Запазена природна среда; Възможности за формиране на цялостен туристически продукт; Възможности за използване на ресурси от Европейски фондове; Възможности за развитие на специализирани видове туризъм;	Заплаха от деградация на природното и културно-историческото наследство поради липса на финансови средства; По бързи темпове на развитие на туристическите услуги в близки конкурентни дестинации - Елхово, Болярово и др.; Недооценяване на потенциала от местното население и отлагане на развитието на туризма за неограничен период от време;

В общината търговията се развива в 430 обекта. От 1998г. до 2004г. техният брой е нарастнал с около 30 %, което е положителна тенденция за развитието на подсектора. Този вид стопанска дейност може да допълни дейностите на някои видове специализиран туризъм /селски туризъм/. Категорията на заведенията за общественно хранене и туристическата инфраструктура в общината ще се развиват приоритетно през следващите няколко години. Дребната търговия е подходяща форма на семеен бизнес и изпълнява и социални функции. Към 2004г. в структурата на търговските обекти, магазините за хранителни стоки /135/, за нехранителни стоки /132/, и заведенията за обществено хранене /132/ имат почти равен дял. На територията на общината има разкрити 5 ателиета за услуги и 30 други обекта в този подсектор. В бъдеще най-голям ръст на броя и категорията на търговските обекти се очаква в селищата включени в развитието на “туристически клъстер”.

Опазването на околната среда, екологосъобразното усвояване на природно-ресурсния потенциал и поддържането на природен комфорт за населението на определена територия е един от най-важните и стратегически приоритети в развитието на България през следващите години. В тази връзка изясняването на въпроси като икономическо развитие и натоварване на околната среда; качеството на околната среда и състояние на природните ресурси е от първостепенно значение за провеждането на адекватна политика, по планирането и изграждането на техническата инфраструктура, гарантираща висока ефективност при екстплотацията й, а така също и опазване на околната среда.

Основната цел на тази част от плана е да анализира съвременното състоянието на техническата инфраструктура на община Тунджа. По конкретно е анализирано състоянието на общината по отношение на водоснабдителните мрежи и системите за отвеждане на отпадни води, мелиоративни, транспортни,енергийни, комуникационни и бизнес информационни системи и депа за твърди битови отпадъци. и състоянието на околната среда по компоненти на околната среда (въздух, води, почви, биоразнообразие) и по фактори на въздействие (отпадъци, природна и техногенна радиоактивност и шум).

В резултат на анализа се очертаха следните основни проблеми на общината:

1. Големи загуби на вода и чести аварии във водопроводната мрежа, обусловени от лошото й техническо състояние;

2. Замърсяване на повърхностните водни течения и подземните водоносни хоризонти в резултат на директното заустване в тях на битово-фекалните и производствени отпадни води поради ниската степен на изграденост (или липса) на системите и мрежите за отпадни води;

3. Замърсяване на всички компоненти на околната среда и поради недостатъчния брой депа за ТБО и наличие на редица нерегламентирани сметища на територията на общината;

4. Невъзможност категорично да се определи състоянието на някои компоненти на околната среда поради неизградена общинска система за мониторинг на състоянието на околната среда.

Водоснабдяването се извършва от "ВиК" - ЕООД гр. Ямбол. Водоснабдяването за питейно-битови нужди в общината се осъществява от: подземни, терасни води от първи водоносен хоризонт. Произведената на територията на общината вода е изцяло от подземни води. Водоснабдяването по населени места е представено в Таблица 32.

Таблица 32

Водоснабдяване по населени места

Водоснабдителни групи	Населено място
Кабиле	Веселиново, Завой, Кукорево, Дражево, Стара река, Кабиле, Чарган
Бакаджик	Калчево, Победа, Каравелово, Сламино, Робово, Челник,
Хаджидимитрово	Хаджидимитрово, Безмер,
Могила	Могила,
Драма	Драма, Крумово, Миладинци
Симеоново - Асеново	Симеоново, Асеново

Дължината на изградената водопреносна мрежа е 674 516 м. Тръбите, които изграждат водопреносната мрежа са предимно етернитови, които са морално и физически остарели и това е причината за честите аварии и големите загуби във водопреносната мрежа.

Средно за периода 1995-2003 г. произведената вода в общината е 2158 хил.м³, а полезно използваната – 1315 хил.м³.

Таблица 33

Тенденцията е към незначително намаление както на произведената, така и на полезно използваната вода. Намалението спрямо 2001г. на произведената вода е около 2%, и на полезно използваната с 3.4%. Същевременно налице е и тенденция към намаляване на загубите на вода в общината, съответно от 43.4% през 2001 г. на 34 % през 2003 г.

Графика 5

Източник: Общинска администрация, 2005г.

Полезноизползваната вода по видове консуматори е представена в таблица 34. По-голямата част от нея се използва за задоволяване на питейно-битовите нужди на общината и едва 17 % от общо използваната вода е за задоволяване на нуждите на промишлеността и селското стопанство.

Таблица 34

За периода 2000 – 2003 г. е налице тенденция на намаление както на общото количество полезноизползвана вода, така и количеството вода, използвана от населението. /Графика 5/

Общото водопотребление в общината за последните три години се характеризира с малки колебания и между 109 и 113 л/ж/дн. Относително постоянно е водопотреблението както на населението, така и на промишлеността и селското стопанстово. /Таблица 34/

В резултат на описаното състояние на водоснабдителните мрежи в общината могат да се направят следните изводи:

• 
  Водопроводната мрежа на общината е физически и морално остаряла. Това е основната причина за значителния брой аварии, значителните разходи за поддръжка на мрежата и големите загуби на вода;
  
• 
  Около 10.8 % от населението на общината е на режим на водоползване;
  
• 
  Качеството на питейната вода не отговаря на стандартите по отношение на показателите нитратни йони и колититър;
  
• 
  Залегналите дейности в “Общински план за действие по околната среда - здраве” на община Тунджа имат за цел цялостна реконструкция на водопроводната мрежа. Очакваният ефект от нея е намаляване на авариите, загубите на вода и нарастване на водообезпечеността на населените места в общината. Част от освободените средства биха могли да се насочат към разкриване на нови водоизточници;
  

Дължината на канализационната мрежа в община Тунджа е 2 км, която обслужва 3.8% от населението на общината. Подобно на водопроводната мрежа и канализационната мрежа е в лошо техническо състояние, липсва и съвременна техника за нейното поддържане.

В момента степента на изграденост на канализационната мрежа в общината е ниска. Отпадните води от населените места се заустват директно в речната мрежа на общината или в септични ями. Това създава сериозна заплаха за замърсяване на повърхностните и подземни води в общината и разрушаване на речната екосистема на р. Тунджа и нейните притоци.

На територията на общината има изградени 99 броя микроязовири, които са с обща площ 10 340.5 дка и които са предназначени за напояване.

Неизградената хидромелиоративна мрежа в общината в бъдеще ще лимитира развитието на интензивно земеделие. В тази насока политиката ще е насочена към формирането на публично-частни партньорства, които да подобрят стопанското усвояване на хидромелиоративния капацитет.
Транспортна инфраструстура

На територията на общината има изградени 595,8 км асфалтови пътища. По-голямата част от са второкласни и третокрасни пътища. Първокласните пътища са само .......км и са част от отсечките “Сливен-Ямбол” и “Ямбол- пътен възел “Петолъчката””. Предвижда се през територията на общината да премине част от трасето на Автомагистрала “Тракия”, което значително ще подобри транспортната мобилност към най-големите градове на страната и ще спомогне за преодоляването на транспортната “сянка” която причинява сегашното трасе на транспортен коридор №8, “заобикаляйки” от север общината с шосейната си съставна част.

На територията на общината се намират и 36,6 км от жп. линията София-Пловдив-Стара Загора-Ямбол-Бургас. Линията е част от транспортен коридор №8, което значително подобрява транспортно-географското положение на общината. Все още местния бизнес в недостатъчна степен се възползва от предимствата на местоположението за които тя допринася.

5. 
   Депа за твърди битови отпадъци
   

Предвижда се в с. Хаджидимитрово да се изгради регионално депо за ТБО, където община Тунджа ще депонира своите ТБО. В момента се извършват предпроектни проучвания за стартиране на строителството на депото.