Други дейности Култура и спорт

1.4.4.5. Други дейности

Култура и спорт

Националната система за мониторинг извършва оценка на качеството на атмосферния въздух /КАВ/ върху цялата територия на страната, разделена на райони за оценка и управление. на атмосферния въздух На територията на община Тунджа, няма изграден пункт, като част от НАСЕМ – Подсистема “Въздух” за оценка качеството на атмосферния въздух. Но територията на общината се отнася към районите в които нивата на замърсителите не превишават долните оценъчни прагове /Наредба №7, ДВ бр. 45/03.05.1999 г.,/.

Оценката на качеството на атмосферния въздух по основните контролирани показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух – финни прахови частици /ФПЧ₁₀/, серен диоксид и азотен диоксид в общината е представена в приложения 10, 11 и 12.

-идентификация на факторите на въздействие

Източниците на вредни вещества в атмосферата могат да се разделят на две групи:

1.Източници на въздействие разположени върху територията на община Тунджа;

2.Източници на въздействие разположени върху територията на община Ямбол;

На територията на общината основните източници на вредни вещества в атмосферата са:

• 
  Пътен транспорт;
  
• 
  Битово горене;
  
• 
  Горивни процеси в индустрията / производствени парови централи и локални отоплителни системи/.
  

Основните източници на вредни емисии, разположени на територията на община Ямбол са:

• 
  ТЕЦ / ТЕЦ Ямбол /;
  
• 
  Горивни процеси в индустрията /”Ямболен АД”/;
  
• 
  Битово горене;
  
• 
  Пътен транспор.
  

Основен документ в общината, който регламентира политиката за подобряване качеството на околната среда е Общинския план за действие по “околна среда – здраве”, от 2001 г. Една от основните задачи е изграждането на информационна база данни за имисии на вредни вещества в атмосферата на общината, чрез провеждане на периодични измервания от специализираните лаборатории.

В резултат на анализа на ситуацията могат да се направят следните изводи:

• 
  Описаните източници на вредни вещества в атмосферата не създават реална опасност за замърсяването й над ПДК и съответно риск за здравето на хората живеещи на територията на общината;
  
• 
  Поради липса на системни наблюдения върху имисионните показатели в граничните територии с община Ямбол не може категорично да се оцени КАВ. Имайки впредвид метеорологичната обстановка обаче, може да се очаква, че е налице известен пренос на замърсители от емитери разположени на територията на община Ямбол;
  
• 
  Ускоряване на процеса за изграждане на информационна база за състоянието на околната среда в общината и в частност на атмосферния въздух.
  

На територията на общината, съгласно заповед РД-192/11.05.1998 г. на Министъра на околната следа и водите са определени два пункта за контрол качеството на повърхностните води, като част от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС). /Приложение 23/ Пункт 298 характеризира състоянието на р. Тунджа преди протичането й през територията на общината, а пункт 301, съответно нейното състояние след гр. Ямбол.

Оценката на състоянието на повърхностните води се извършва въз основа на Наредба №7/1986 г., която нормира замърсяването с различни вещества. Проектната категория на р. Тунджа на територията на общината е както следва:

• 
  р. Тунджа след вливането на р. Чобанов дол до гр. Ямбол – ІІ категория;
  
• 
  р. Тунджа след гр. Ямбол до - ІІІ категория.
  

Съдържанието на биогенните елемнит NH₄ – N, NO₂ – N, NO₃ – N, PO₄ /средно за периода 1998 – 2004/, като цяло е високо и по показателите NO₂ – N и PO₄ не отговаря на нормите за проектната втора категория на реката през цялата година.

Концентрациите на биогенните елементи през 2004 г. са както следва: на NH₄ – N - , NO₂ – N - , NO₃ – N - , PO₄ –

Като комплексен показател за органично замърсяване на речните води се използва показателят БПК₅. Средномесечните му стойности се изменят от 5.7 до 10.5 mg/dm³ и отговарят на ПДК за ІІ категория водоприемник. През последните три години е стойностите му намаляват значително, като превишение на ПДК се наблюдава само през месеците март и юни на 2002 г.

Анализът на месечните колебания на имисионните показатели разтворен кислород и наситеност с кислород /Приложение 17/ показва, че през отделни месеци на годината / май,юни, юли и авгут/, водите на р. Тунджа не отговарят на стандартите за ІІ категория и отговарят на стандартите по показателите разтворени и неразтворени вещества.

Средногодишните концентрации на тежки метали са по-ниски от нормите за ІІ категория води.

Концентрациите на биогенните елементи /NH₄ – N, NO₂ – N, NO₃ – N, PO₄/ отговарят на изискванията за ІІІ категория. Подобно на пункт 298 значително над ПДК е съдържанието на NO₂ – N. През последните три години обаче съдържанието му се характеризира със значителни колебания .

През последните три години е подобрено състоянието на реката по показателя ортофосфати, тъй като през 2003 и 2004 г. месечните концентрации отговарят на стандартите.

Месечните колебания на показателите разтворен кислород и наситеност с кислород са подобни на тези при пункт 298. Те не отговарят на стандартите през летния период / май – август/. През 2004 г. се отчита подобряване на състоянието на речните води, тъй като през всички месеци концентрациите им отговарят на ІІІ категория.

По останалите показатели – БПК₅, разтворени и неразтворени вещества, перманганатна окисляемост, както и по отношение на концентрациите на тежки метали водите отговарят на ПДК за ІІІ категория.

Емитерите на вредни вещества в повърхностните течения на общината са:

• 
  Основно битово-фекалните води от населените места;
  
• 
  Нерегламентираните сметища, разположени в непосредствена близост до реката;
  
• 
  Отпадните води от действащите в момента на територията на общината фирми.
  

Общите тенденции в колебанията на химичния състав на речните води са много разнообразни и разнопосочни за двата изследвани пункта. /Приложение 16/

Преобладаващи са негативните тенденции – т.н. намаляват съдържанията на показателите SO_4, Cl, N – NO₃, N – NO₄, разтворени и неразтворени вещества, разтворен кислород и наситеност с кислород, БПК₅ и окисляемост. С изключение на Zn, концентрациите на останалите изследвани тежки метали намаляват.

С нарастащи концентрации са единствено показателите Mn /общ/, нитритен азот и ортофосфати.

С изключение на показателите N-NO₂, и PO₄, останалите показатели са с концентрации през отделните години отговарящи на стандартите за ІІІ категория. /Приложение 16/

Нарастване на имисионните съдържания е характерно за показателите разтворен кислород, наситеност с кислород, общо Fe, N – NO₂, Zn и Cu. Измерените съдържания, независимо от нарастването на концентрациите, отговарят на стандартите. Единствено съдържанията на N – NO₂ надвишават ПДК за водоизточник ІІІ категория.

Намаляващи и отговарящи на стандартите са съдържанията на SO_4, Cl, N – NO₃, N – NO₄, Ni, Pb, PO₄, БПК, неразтворени и разтворени вещества.

Значително е подобрено състоянието на реката по отношение на анионоактивни детергенти и феноли /летливи/.

-национални и регионални програми

• 
  Подземни води
  

Състоянието на подземните води се определя съгласно чл. 86 /ал.1 /, т.1 като лошо по отношение на показателите: сулфатни йони, общо желязо, хлорни йони, разтворени вещества, нитратни йони, нитритни йони. Лошо е екологичното състояние и по отношение на показателя тежки метали – над ПЗ са концентрациите на мед, манган и кадмии. /Приложения 19А и 19В/

Негативните фактори на въздействие са:

1. Хидрогеоложките условия обуславят формирането на подземните води предимно в първия, най-близко разположен до земната повърхност водоносен хоризонт. Това е благоприятна предпоставка за проникване на замърсители чрез инфилтрацията на валежните и повърхностно течащи води в първия водоносен хоризонт;

2. Липсата на канализационна система на територията на общината обуславя заустване на отпадните води от населените места, животновъдните ферми и производтвената дейност директно в речната мрежа или в септични ями. Поради хидравличната връзка между речния отток и подземните води се осъществява проникване на заустените отпадни води във водоносните хоризонти;

3. Наличието на сметища в непосредствена близост до р. Тунджа създава реална опасност от замърсяване на подземните води.

В резултат на анализа на състоянието на подземните води може да се направи извода, че влошеното им качество по отношение на редица показатели е предпоставка за влошаване качествата на питейната вода, което от своя страна създава здравен риск за населението.

Земи и почви

• 
  Баланс на земите по основни фондове
  

Таблица 36

С най-голям относителен дял са земеделските територии, които от една страна са основен природен ресурс върху който се развива стопанската дейност в общината, а от друга тези територии са подложени на антропогенен натиск. /Приложение 24/ Той се изразява в замърсяването им с тежки метали и пестициди, деградация на почвата / в т. ч. ерозия, вкисляване, засоляване, заблатяване/.

• 
  Замърсяване на почвата с тежки метали и металоиди
  

Таблица 37

Стойностите на коефициентите на техногенност показват, че замърсени почви с тежки метали в общината няма.

• 
  Замърсяване на почвата с пестициди
  

Таблица 38

Складовете за безопасно съхранение на негодните и залежали пестициди са едни от потенциалните източници за предизвикване не само на локални почвени замърсявания, но и на замърсяване на повърхностните и подземни води, тъй като по-голямата част от тях не отговарят на изискванията за съхранение на опасни отпадъци.

В Общинския план за действие по “околна среда – здраве” , 2001 г.са посочени конкретни действия за екологосъобразно съхранение и обезвреждане на препаратите за растителна защита. На този етап обаче,няма решение на проблема с негодните за употреба пестициди.

- съдържание на персистентни пестициди – органохлорни пестициди (ДДТ), фосфороорганични пестициди и триазинови пестициди.

В пункта в Тенево концентрациите на ДДТ (сума) са в границите на фоновите концентрации от 0 до 0.3 мг/кг.

• 
  Вредно вкисляване
  

• 
  Ерозия на почвата
  

• 
  Нарушени терени
  

В резултат на направения анализ на състоянието на почвите на територията на общината могат да се направят следните изводи:

• 
  Голяма част от складовете за съхранение на препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност са в лошо състояние и се явяват потенциални източници на замърсяване на околната среда;
  
• 
  Необходим е ежегоден мониторинг върху състоянието на складовете;
  
• 
  Осигуряване на финансиране на проект имащ отношение към безопасното съхранение на препаратите за растителна защита и ускоряване на процеса по депонирането им в 299 ББ-куба;
  

• 
  защитени територии
  

Таблица 39