Месечно разпределение на валежите

Станция	зимен	пролетен	летен	есенен
Ямбол	121	138	153	129
Сливен	145	148	157	136
Елхово	145	133	129	139

Интензивното снеготопене на снежната покривка във високите части на водосбора на р. Тунджа в съчетание с интензивни валежи, особено през студената част на годината, може да предизвика наводнения в поречието. Във връзка с това е необходимо изграждане на система за ранно предопреждение на населението на общината за опасността от наводнения.

Посоката на ветровете е твърде разнообразна поради влиянието на разнообразните динамични и природни фактори, които я обуславят и които са характерни за тази част от територията на страната. Преобладаващи са североизточните ветрове, които имат и по-голяма средна скорост. Те са особено силни през студеното полугодие. Характерен за областта е и южният вятър “беломорец”, който духа по долината на р. Тунджа.

Таблица 5

Честота на вятъра по посока в %

Станция		N	NE	E	SE	S	SW	W	NW
Сливен	Честота по посока	12.1	10.3	5.9	6.1	3.3	10.2	12.3	39.7
Ямбол	Честота по посока	10.8	30.3	12.9	5.2	10.7	9.6	6.8	13.8
Елхово	Честота по посока	22.8	25.7	9.6	4.9	14.4	6.8	6.8	9.1

Източник: Климатичен справочник за НР България, 1979г.
Средната годишна скорост на вятъра се колебае между 2.5 и 3.2 м/сек. Най-голяма е средната месечна скорост през зимата (м. февруари и март), когато достига до 4.1 м/сек. /Таблица 6/

Таблица 6

Преобладаващи през годината са NE силни ветрове, но общия брой дни със силен вятър за района на гр. Ямбол е само 17. Силните ветрове влияят благоприятно за хоризонталното разсейване на имисионните вещества.

Мъглите са характерно явление за студеното полугодие (Х – ІІІ), когато средния брой на дни с мъгла е между 34 и 39. Месеците декември и януари се характеризират с най-голям брой дни с мъгла 7-9 дни.

Таблица 9

Брой на дни с мъгла по месеци полугодие и годишно

Станция	І	ІІ	ІІІ	ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ	Х	ХІ	ХІІ	ІV- ІХ	Х-ІІІ	Год.
Ямбол	8.6	5.8	4.0	2.8	2.4	1.2	0.4	0.6	1.0	4.3	7.5	8.8	7.8	39	46.8
Сливен	7.9	6.1	5.2	3.1	1.7	0.6	0.1	0.5	0.4	3.9	7.0	9.2	6.4	39.3	45.7
Елхово	6.6	4.3	2.8	1.9	2.8	2.2	1.2	1.8	1.6	5.0	7.0	8.3	11.2	34.3	45.5

Източник: Климатичен справочник за НР България, 1979г.

В резултат на анализа на климатичните фактори, режима и териториалното разпределение на климатичните елементи могат да се направят следните изводи:

1. Областта разполага със значителен агроклиматичен потенциал за развитие на всички подотрасли на растениевъдството – зърнени, технически, зеленчукови култури и трайни насъждения. Лимитиращ фактор се явява количеството на валежите, които са на границата на водопотреблението на културите през вегетационния период. Силно изразената неравномерност и разпределение на валежите през годината, произтичаща от малкото им количество и периоди без валежи през летните месеци, предопределят необходимостта от напояване. Следователно икономическите резултати от развитието на растениевъдството в общината ще зависат от състоянието на хидромелиоративните системи;

Таблица 10

Таблица 11

2. Направеният анализ на климатичните фактори и метеорологични елементи показва, че те са благоприятни и не обуславят атмосферен пренос на замърсени въздушни маси над територията на общината. Независимо от това е необходимо да се осъществява периодичен контрол на състоянието на въздуха в общината и особено в граничните й територии с община Ямбол.

Главна речна система, протичаща през територията на общината е р. Тунджа /старото й име е Тунзус/. Тунджа е най-големия приток на р. Марица, който се влива в нея на турска територия. Тя извира от централната част на Стара планина източно от в. Ботев с координати на извора са 42°43'40" с. ш. и 24°58'10" и. д. при кота 1940 м. Дължината й до границата е 350 км.

До гр. Ямбол, реката протича право на изток, като оттам прави завой на 90° и приема южна посока, която запазва до вливането си в р. Марица.

Река Тунджа приема към 50 притока, от които по-значителните са: р. Мочурица -водосборна площ 1278 км², дължина 86 км; р. Синаповска - площ 871 км², дължина 55 км; р. Поповска и др.

В рамките на своите граници поречието на р. Тунджа представлява тясна дълга долина, която може да се раздели по орографски белези на три части - западна, средна и южна. Територията на община Тунджа заема южната част на водосборната област, която се простира южно от Ямболския пролом на р. Тунджа до турската граница. От с. Веселиново реката протича през широк пролом и северно от Ямбол приема главния си приток р. Мочурица.

Южно от гр. Ямбол Тунджа навлиза в широкото Ямболско поле. Тук долината е много широка, 10-25-40 км, неясно изразена. До гр. Елхово са най-силно извитите меандри от цялото течение на реката. Югоизточно от с. Маломир проломява тесния и нисък рид Баалар - Кайряк и навлиза в продълговатата Елховска долина.

Средногодишният отток на р. Тунджа се изменя в границите от 0.470 (14.82*) при гр. Калофер до 33.516 (1056.96*) при гр. Елхово или 39.710 (1252.29*) при границата с Турция. Колебанията му в разглеждания период (1961-1998г.) са в границите 0.231-0.968 и 19.816-69.364 в крайните пунктове.

Отточните модули, даващи представа за интензивността на оттокообразуването средно върху водосборните площи по главната река, се изменят в диапазона 17.87 за гр.Калофер до 5.04 при границата. Най-високи отточни модули имат старопланинските притоци, чиито средни надморски височини на басейните са най-високи, например р. Енинска при с. Енина с надморска височина 1200 м има отточен модул 16.75 , а р. Синаповска при устието при средна надморска височина около 200 м има среден отточен модул само 3.72 .

Минималният речен отток като годишна стойност по главната река се изменя от 0.231 при Калофер до 19.816 при границата и по притоците - от 0.080 за р. Турийска при с. Турия до 1.278 за р. Беленска при гара Чумерна. В относителни единици спрямо средногодишното , т.е. се изменя по главната река от 0.399 за р. Тунджа при с. Павел Баня до 0.582 при яз. “Копринка” и сп. Ръжена. За притоците диапазона на пространствените изменения е между 0.160 за р.Мочурица при с.Воденичане до 0.462 за р. Беленска при с. Чумерна.

Минималният средномесечен отток се явява като правило през лятно-есенно маловодие и най-много през м. септември. Той има много широк диапазон: от 0 за малки слабо регулирани естествени речни течения като р. Турийска, Мараш и Синаповска до 4.067 за р. Тунджа при границата. Относителните изражения на минималния месечен отток спрямо средногодишния ( месечно) достигат най-висока стойност 0.105 за р. Тунджа в средната й част. Това е свидетелство, че в тази част р. Тунджа има най-висок дял на подземното подхранване през маловодието.

Таблица 12

Река, пункт	Площ (A)	Годишни стойности
Главна река
р. Тунджа при гр. Калофер	26.3	0.470	17.87	0.231	0.968
р. Тунджа при с. Павел Баня	288.3	3.263	11.32	1.303	5.800
яз. Копринка	861.4	11.413	13.25	6.646	18.773
р. Тунджа при с. Ръжена	1258.2	12.882	10.24	7.501	21.189
р. Тунджа при с. Баня	2234.0	22.591	10.11	13.049	38.561
р. Тунджа при гр. Ямбол	4882.0	32.716	6.70	17.981	55.640
р. Тунджа при гр. Елхово	5551.4	33.516	6.04	18.189	57.097
р. Тунджа при границата	7883.6	39.710	5.04	19.816	69.364
Притоци
р. Турийска при с. Турия	55.6	0.309	5.56	0.080	0.760
р. Гюрля при с. Морозово	90.8	0.492	5.42	0.091	1.280
р. Енинска при с. Енина	44.3	0.742	16.75	0.301	1.557
р. Беленска при г. Чумерна	219.0	2.764	12.62	1.278	5.112
р. Асеновска при м. Предела	74.5	0.777	10.43	0.276	1.719
р. Мараш при с. Лозен	89.74	0.395	4.40	0.092	0.983
р. Мочурица при с. Воденичане	1108.0	2.421	2.18	0.387	8.250
р. Поповска при с. Малко Шарково	185.0	0.840	4.54	0.226	2.118
р. Синаповска при с. Синапово	283.0	1.054	3.72	0.224	2.590

Източник: Хидрологичен справочник за НР България, 1979г.

Река, пункт	Годишни стойности			Месечни стойности
Главна река
р. Тунджа при гр. Калофер	0.231	0.491	8.78	0.007	0.015	0.27
р. Тунджа при с. Павел Баня	1.303	0.399	4.52	0.046	0.014	0.16
яз. Копринка	6.646	0.582	7.72	1.199	0.105	1.39
р. Тунджа при с. Ръжена	7.501	0.582	5.92	1.353	0.105	1.08
р. Тунджа при с. Баня	13.049	0.578	5.84	2.255	0.100	1.01
р. Тунджа при гр. Ямбол	17.981	0.550	3.68	3.434	0.105	0.70
р. Тунджа при гр. Елхово	18.189	0.543	3.28	3.437	0.103	0.62
р. Тунджа при границата	19.816	0.499	2.51	4.067	0.102	0.52
Притоци
р. Турийска при с. Турия	0.080	0.259	1.44	0.000	0.000	0.00
р. Гюрля при с. Морозово	0.091	0.185	1.00	0.004	0.008	0.04
р. Енинска при с. Енина	0.301	0.406	6.80	0.038	0.051	0.86
р. Беленска при г. Чумерна	1.278	0.462	5.84	0.078	0.028	0.36
р. Асеновска при м. Предела	0.276	0.355	3.71	0.010	0.013	0.13
р. Мараш при с. Лозен	0.092	0.233	1.03	0.000	0.000	0.00
р. Мочурица при с. Воденичане	0.387	0.160	0.35	0.009	0.004	0.01
р. Поповска при с. Малко Шарково	0.226	0.269	1.22	0.049	0.058	0.27
р. Синаповска при с. Синапово	0.224	0.213	0.79	0.000	0.000	0.00

Източник: Хидрологичен справочник за НР България, 1979г.

Вътрешногодишното разпределение на оттока в поречието на р. Тунджа е обусловено от сезонните изменения на оттокообразуващите фактори, характерни за преходния климатичен район, в който попада водосборния басейн. За районите с малка надморска височина са характерни предимно течните валежи, неустойчива и краткотрайна снежна покривка през зимния период. За планинските части на басейна е характерно задържане на сравнително устойчива снежна покривка през зимата и масови дъждове през пролетта. Продължителен засушлив период с високи температури, обхващащ лятото и есента е характерен за целия водосборен басейн.

При гр. Калофер пълноводието настъпва през март-април, когато пролетните дъждове се застъпват с масово снеготопене на задържаната по високопланинските части на басейна /над 1500-1700 м./ трайна снежна покривка. Пълноводието се прекратява през юни и от юли настъпва лятното маловодие.

В по-ниските водосборни басейни на притоците в източна, югоизточна и южна посока началото на пълноводието се измества към зимата и есента. Заедно с това и краят на пълноводието се измества назад с един до два месеца (май, април), като се увеличава дължината на сухия период, което е твърде неблагоприятно за растенията и за регулирането на оттока за напоителни цели.

Най-интензивното пълноводие в западната високопланинска част – достига до 21.7% през м. май за р. Тунджа при гр. Калофер, а най-интензивно засушаване се забелязва в слабо естествено зарегулираните притоци на Средна гора (до 0.8% през м.септември за р. Турийска).
Подземни води

Територията на община Тунджа попада в Ямболско-Елховския хидрогеоложки район. Той обединява аналогичните по тектонски и геоложки строеж Ямболска и Елховска синклинални форми, които са запълнени от отложенията на неогена и алувиалните наслаги на р. Тунджа и нейните притоци Поповска, Калница, Араплийска река и Явуз дере.

Основен водоносен хоризонт за района е алувиалният. Неогенските седименти са умерено водоносни само в района на Елхово-Изгрев-Бояново. /Приложения 4 и 5/

Тук кватернерът е представен само от алувиалните отложения на Тунджа и нейните по-големи притоци. Тунджанската тераса има ширина от 1 до 4 km. Стеснява се от страничния и подрусловия скален праг при с. Коневец и завършва при скалния праг при с. Княжево. И в двете места по-голямата част от подземния поток на терасата се разтоварва в реката. Дебелината на терасните наслаги варира от 8 до 25 m като чакълесто-пясъчният слой заема малко повече от половината. Останалата част се пада на глините, които заемат предимно най-горните части на разреза. Водопроводимостта достига 1000-1200 m^²/d, а нивопредаването - 5,5 10^³m^²/d.

Подхранването на водоносния хоризонт става за сметка на валежите. Предполага се, че в подхранването вземат участие и разтоварващите се в долината пукнатинни и пукнатинно-карстови води от коренните скали. При тези хидрогеоложки характеристики алувиалните отложения се отнасят към силно водоносните.

В Ямбол-Елховския район подземните води имат обща минерализация от 0,7 до 1,13 g/l и обща твърдост 6,2-13,3 mg.ekv/l. Макросъставът на водите е доста разнообразен. Преобладават пунктовете с хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви води.

Оценката на естествените ресурси на подземните води в алувиалните и пролувиалните отложения е направена по величината на инфилтрацията и по режимни наблюдения на нивата.

Оценките обикновено са правени на неголеми участъци, след което резултатите са разпростирани на по-големи площи, които се намират в същите или много близки условия с оценяваните участъци.

Резултатите от оценките на ресурсите по участъци са приведени в таблица 14 и 15.