Заседание на Съвета за социално партньорство, проведено на 16. 02. 2016 г от 13. 30 ч в заседателната зала на министерството

Това е по отношение на отпуските.

Г-Н ГАЛЕНТИН ГРОЗЕВ-САСМВР: Правят и обществени поръчки в УССД. Голяма част - вещевото доволствие и друго също минава през обществени поръчки. Как ще се комуникира тогава? - Едната агенция ще прави обществената поръчка, другата ще изпълнява ли, какво?

ЗАМ.-МИНИСТЪР ЦВЯТКО ГЕОРГИЕВ: Това е много често задаван въпрос и е хубаво да го изясним. И в момента в Закона за обществените поръчки има възможност за обявяване на обществена поръчка с двама възложителя. Или това са т.нар. споделени услуги: когато единия прави поръчката, другия приема резултата, доставката от нея. Той е разписан, само че досега в МВР не се е правило така по този начин.

Добре. По останалите въпроси, които са същината на днешната среща. Ако може по реда на тяхното задаване ПНД да вземе отношение.

Г-Н ИВАН ПАВЛОВ-ССМВР: Може ли едно предложение процедурно. Нека и другите синдикални организации да изразят своите становища, защото може да се преповторим по някои от точките и така ПНД да не дава два пъти обяснение по един и същи текст. Смятам, че е резонно така да можем да поставим въпросите в детайли по отделните текстове. Те си водят както виждам прилежно записки, така че ще могат да обяснят.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ЦВЯТКО ГЕОРГИЕВ: Господин Павлов, това е добре да стане така. Нека всеки да има думата и да направи предложение. Но

Г-Н ИВАН ПАВЛОВ-ССМВР: Да, благодаря за вниманието. Имам няколко детайла. Първо, поискахте да ви дадем /ще се върна малко назад/ конкретни примери защо трябва да обсъждаме текстове, които са извън социалната дейност и синдикална дейност на организациите. Ще ви запозная с един казус, който е точно детайлен и изразява ситуацията по дадени въпроси, които следва да бъдат дискутирани.

С така предлаганите изменения на ЗМВР се преурежда статута на държавните служители и част от тях преминават като държавни служители по Закона за държавния служител. И сега тук изпадаме в една много деликатна ситуация. Примерно спрямо служителите в ОДЦ на МВР, които към момента се явяват администрация и отиват по чл.142, ал.1, т.2 - администрация, докато всички останали служители в областни и главни дирекции в ОДЦ остават със статута на полицейски органи, на органи по пожарна безопасност и защита на населението, по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. И техният статут ще продължи да се урежда от ЗМВР. Така преминавайки имаме един съществен проблем. И той се изразява в следното: след като ОДЦ на МВР е най-висшата структура, която извършва методически контрол и обединява информационните потоци, как ще се извършва попълването на свободните щатни бройки в ОДЦ след като не е възможно полицейските органи и органи на пожарна безопасност да бъдат назначавани на административни длъжности в ОДЦ, а в същото време състава на ОДЦ ще бъде попълван от служители от административни структури, които нямат необходимия опит и знания и нямат необходимата квалификация да извършват тази дейност. Тази дейност е специфична. По този начин се слага и преграда пред възможността за кариерно развитие на служителите от по-нисшите оперативни дежурни звена. Тук въпроса е чисто конкретика. Навлязохме и искахме да обясним какви са мотивите ни, за да поставим на обсъждане част от въпросите, които излизат и
разширяват кръга. Защото тук трябва да се намери в крайна сметка мястото на това звено. Дали ще остане в досегашната си административна структура или в крайна сметка като такова, което упражнява методически контрол и координира дейността на всички звена, ще имат същите правомощия и същия статут какъвто имат и останалите звена. Това сме го поставяли многократно.

Мисля, че за да бъдем по-конкретни, следва да се обърнем към важните въпроси. А важните въпроси наистина сме ги поставили и многократно се е видяло, че има голяма доза на нетърпимост и чувствителност сред служителите по отношение както на отпуските, така и на уреждане въпросите с извънредния труд, така и на въпросите с обезщетенията. Знаете, че последните вълнения, крупни, в социален план, бяха породени точно от тези три глобални въпроса, които целяха да ограничат до известна степен социалните и синдикални права на служителите и да внесат негативни промени в техния социален статус. Не знам доколко би могло отпуска, просто наистина липсват достатъчно данни и мотиви и аргументация за този отпуск. Тъй като с намаляването на тези 5 дена отпуск, които са от максималните, ще бъдат засегнати основно служителите, които имат към момента права да ползват максималния отпуск в системата на МВР. Много добре щеше да бъде ако примерно бяхте внесли някакви..., но най-основно тези, които имат придобити правата. Доколко икономия на труд ще се даде в тази посока, т.е. ще се увеличи, също зависи и уреждането на въпроса с извънредния труд. Това са взаимно свързани въпроси. Няма как да ги делим. И категорично ние сме се поставили като организация заедно с другите организации /не можем да го отречем това нещо/, че примерно трябва да спазим добрите практики и международните норми, които са сложени при уреждането на въпросите, свързани с извънредния труд. Никъде в света няма компенсиране с отпуск, никой не компенсира положен извънреден труд с отпуск. Това противоречи на нормите и на българската конституция ако щете. Да влизаме в тези детайли... и наистина колегата тук изложи един момент, който е - от една страна намаляваме отпуските, от друга страна ги увеличаваме. Ами нещо, не се връзват нещата. Нали, аргументацията - слагат ти аргумент срещу аргумент в

Г-Н ВАЛЕНТИН ПОПОВ-СФСМВР: Положеният труд се заплаща.

Г-Н ИВАН ПАВЛОВ-ССМВР: Точно така. Нека да спрем с тези игри с публиката. Тези четиримесечни периоди.., в МВР нямаме никакъв, дори нито планов, нито отчетен, нито друга форма на период, която да е четиримесечна. Имаме шестмесечни, имаме тримесечни, имаме месечни. Изведнъж сега решаваме обаче само за извънредния труд, ще въвеждаме някаква четиримесечна норма. Няма нужда. Още повече, че самата компенсация създава и прилагането на тези норми и тези 60, 90 и така нататък, създават много трудности при прилагането им в самата работа. Практически хората, които са го написали, са мислили нещо, но не са мислили за тези, които ще трябва да ги прилагат тези норми. Примерно ви казвам сега - дали се явяват кратно на часовете, тези часове, които дават до 280. Не се явяват. Излиза един час разлика. И не искам да влизам в детайлите, които ще навлезем. Но нито нормите, които сте положили, са кратни на продължителността на работните смени. Значи, написали сте в закона, че смените са 8, 12 и 24 часа и след това въвеждате 280-часова норма, при която когато служителите, които планират дейността на работещите на смени и пишат графиците, при надвишаване на норматива от часове, следва заради един или два часа да снемат цяла смяна на този служител и той влиза в недоработка. Послушайте малко. Случаите са за нещата, които ви казват хората, които всеки ден работят с тези документи и всеки ден планират дейността на тези служители, работещи на смени. И да спрем да ги прецакваме постоянно и ръководителите им и самите работещи. Защото е изключително невъзможно вече вследствие натовареността, която се постига, ние да правим такова разпределение на работното време, с което да удовлетворим всички условия, които са поставени в закона.

Няколко пъти се събираха големи работни групи, решаваха го. Т.е.
този проблем крайно време е да намери решение, но не по начина, по който сте
го предложили. И всички колеги тук са съгласни с това нещо. Няма нито един от синдикатите, които да приема тази организация, която предлагате в закона по отношение на отчитането, планирането и овъзмездяването на положения извънреден труд. Благодаря. Не искам повече да навлизам, те колегите ще имат възможност също да кажат.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ЦВЯТКО ГЕОРГИЕВ: Добре. Има ли някой друг, който да иска направи. Господин Попов, само една секунда. Ще почнем да дискутираме по конкретни текстове. И предлагам да започнем отнякъде. Ако има някой да направи по-общо изказване сега е момента или да внесе някакъв детайл към вече даденото от вас общо становище и след това ще имате възможността да продължите разбира се.

Г-Н ВАЛЕНТИН ПОПОВ-СФСМВР: Към общото становище, което вече е, както се договорихме и на първото заседание и с колегите, всяка организация си запазва правото да внесе свои предложения. Нещо, което сме коментирали многократно и за пореден път не е намерило място в този закон за изменение и допълнение на ЗМВР. Предлагаме основните заплати на служителите в МВР да бъдат обвързани със социално измерим променлив критерий. Дали това ще е минималната заплата, дали ще е средната заплата за страната, дали ще е средната за бюджетната сфера - няма особено значение. Продължаваме да сме твърдо на мнение, че трябва да върнем нещо, което беше премахнато по необясними за нас причини - обвързването на основните заплати в МВР с някаква променлива. На практика се получава следното: минималната заплата за страната се увеличава. Увеличава се средната заплата за страната. На база на тези критерии се увеличават много други заплащания. За МВР нещата остават на същото положение. Това е относително обедняване на служителите в МВР по отношение на останалите. Не е от особено голямо значение, макар че въпроса е дискусионен. Към какво точно би могло да се обвърже с определен коефициент разбира се тази основна заплата. По-важен е
принципа, че трябва да се обвърже с нещо. Това е нещо, на което ние ще продължаваме да държим.

Глава „Синдикална дейност”. Колегата Станков спомена половината от нещата, докато на държавни служители, които нямаха полицейски правомощия, преди редакцията от февруари миналата година Закона позволяваше да се присъединяват към национално представителни синдикални организации, то на синдикални организации, в които членуваха служители с полицейски правомощия, в предната му редакция този закон позволяваше поне да се сдружават със сродни организации в сектора „Сигурност” - нещо, което беше също задраскано. В други държавни институции работят държавни служители, чиито статут до голяма степен се определя от ЗМВР. Говоря за Министерство на правосъдието, говоря за ДАТО например. Ние продължаваме да не виждаме логиката да ни бъде забранено да се сдружаваме в общи синдикални организации.

Друго. В момента ако не се лъжа, мина на първо четене изменение на Закона за държавния служител. Държавните служители /предполага се, че това ще мине и на второ четене, до колкото ми е известно има широк консенсус по въпроса/ ще имат право на Колективен трудов договор и на стачка. Какво става с държавните служители по ЗМВР? Те ще имат ли някаква възможност в тази посока, няма да имат, и това сега ли ще го говорим или ще го мислим за следващия ЗИД?

За отпуските колегите споменаха. Аз искам да добавя само едно нещо

Няма да избързвам, ще изчакам да влезе в сила едно съдебно решение, но към момента ВАС приема, че в мотивите си към тълкувателно решение от 2014 г. ВКС въпреки че се произнася по въпрос за тримесечно отчитане на работно време, на практика е обявил някои общо валидни в момента. Така че тази работа дали ще е на четири месеца, дали ще е на седем месеца, дайте да се спрем да се занимаваме наистина с някаква бакалска аритметика. Добрият вариант беше и продължава да бъде три месеца. Алтернативата може би е година. Но четири, пет, седем, девет няма да квалифицирам.

Само още нещо и това касае, колегата Павлов даде един пример, аз ще дам още един, който засяга малко по-широк кръг служители. И това са колегите от Единна система 112. Операторите, които са в непрекъснат контакт с хората по телефона, не могат според нас да бъдат причислени към групата администрация. Това не е точно административно обслужване. Не може да бъде причислена към тази група. Вече говоря за няколко конкретни неща, които според нас се нуждаят от прецизиране, колегата Хрисимов ще продължи, защото такива служители има и в Института по психология. Има служители в АМВР, за които преминаването от държавен служител по ЗМВР към ЛРТП е меко казано странно, но все пак нека той довърши в рамките на още две-три изречения и ние приключваме.

Г-Н ХРИСИМОВ: Да, наистина, нашето мнение е, че самото разпределение на длъжностите или автоматичното казване - остават по първа категория държавните служители с полицейски правомощия и всички останали минават по Закона за държавния служител или ЛРТП за държавни служители със средно образование, е неприемливо. Примерът със 112. Това са хората, които първи влизат в досег с пострадали /няма нужда да обяснявам/. Имаме примера със сектор „Оперативна психология”. Това са хората, които също излизат и работят редом с оперативните работници, разкриват случаи.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ЦВЯТКО ГЕОРГИЕВ: Добре. Да дадем възможност на ДПНД да отговори и да даде някакви разяснения по тези текстове.

Но със статута на служителите първо да направя едно уточнение. Настоящият ЗИД не определя кои служители ще бъдат първа, втора или трета категория, най-общо казано, кои ще бъдат държавни по ЗМВР, кои ще бъдат държавни служители. Това е направено в предишното изменение на закона. То е в действащия закон в момента. Този ЗИД се занимава с §86, с неговото действие. Иначе това кои служители са по т.1, т.2 на чл.142 е определено в сега действащия закон.

Г-Н ВАЛЕНТИН ПОПОВ-СФСМВР: Какво пречи да се промени?
Г-Н ГАЛЕНТИН ГРОЗЕВ-САСМВР: Променя се §31 - пише се, добавя „органите на дирекция „Инспекторат”-МВР” и органи на МВР, които извършват преподавателска дейност и т.н.

Г-Н ВАЛЕНТИН ПОПОВ-СФСМВР: Отделна тема е това за

Г-Н ГАЛЕНТИН ГРОЗЕВ-САСМВР: Отделно от това 79 и 80, специално 80 говори за АМВР и МИ-МВР, така че има специални текстове, които го уреждат това нещо. Между другото, не сме се отказали от нашето становище, че Инспектората няма място в този текст.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ЦВЯТКО ГЕОРГИЕВ: Очевидно с новото изказване ви направих така, че ние сме склонни да се откажем от тези текстове. Дадох ви един анонс, разбрахте го бързо. Така е, наистина имаме намерение от тези текстове да се откажем.

ДПНД ако може да започнете по конкретни текстове.

Г-ЖА Кр.ЛАЗАРОВА-ДПНД: Колеги, аз ще започна по това, което си записах, но ако нещо съм изпуснала, ще кажете. Ще започна първо от господин Грозев. По отношение преобразуването по реда и условията на 87а от Закона за държавния служител и 123 от Кодекса на труда. Това ако не греша господин Грозев, се отнася по отношение на §78, който регламентира създаването на Изпълнителната агенция „Социални дейности” и съответно преминаването на служителите в нея. Тук разковничето е в параграфа, който определя влизането в сила на закона. Тази изпълнителна агенция ще влезне след преобразуване на основния така да го нарека големия пакет служители и те вече ще бъдат със статут както по Закона за държавния служител, така и по Кодекса на труда. И вече тези две разпоредби са абсолютно приложими.

Г-ЖА Кр.ЛАЗАРОВА-ДПНД: §79 не говори за 87а и 123.

Г-Н ГАЛЕНТИН ГРОЗЕВ-САСМВР: Не говори, но не виждам как ще стане преобразуване. Такъв термин не е възможен в случая да се използва. Той ми е ясен защо е, за да не се изплащат обезщетенията на служителите, да може да им се изплатят в един следващ етап, когато си прекратят трудовото правоотношение. Въпросът е, че според нас това не може да се случи по този начин, тъй като няма как да се преобразува служебно правоотношение в трудово правоотношение, без да се иска съгласието на служителя. Той не е имал работодател, за да се преобразува. Преобразуването може да стане по българското законодателство само по чл.123. Трябва да се прекрати и да възникне ново. То ми е ясно, че не е изискване на Правна дирекция, а по-скоро на някакво министерство, което открай време тук ни се меси. Но факта е налице, че колкото и да ни се меси, закона си е закон и той трябва да се спазва такъв какъвто го имаме. А такъв какъвто го имаме означава, че трябва да се прекрати едното правоотношение и да възникне ново. Да, то може да възникне за тези, които са по служебно правоотношение и без тяхно съгласие, където се вика само длъжностна характеристика да си подпишат и ранга, защото не могат да не подпишат някакъв нов акт. Но за тези, които са по трудово правоотношение, това са две насрещни воли. Това е един договор. Как мога да принудя някой да сключи договор. Принудата е по 143 от НК. Няма как да бъде заложена в Закона за МВР, защото не е правилно.

И затова смятаме, че наистина с това нещо ще се натовари бюджета на държавата, но заради това беше предложението от предния път, което беше значително по-приемливо и всички го приемаха от тези, които им предстои тази промяна - да им се изплати в тригодишен период. Далеч по-логично е с една допълнителна норма това да се заложи в тригодишен период, а не както сега в момента. Защото в този момент, в който го имате, означава, че дори и да
го уволним дисциплинарно, той пак ще си вземе обезщетенията, което пък от моя гледна точка не е и правилно, защото точно така излиза.

Г-ЖА Кр.ЛАЗАРОВА-ДПНД: Добре. Значи, не съм разбрала правилно въпросите. Но тези текстове са в §78. Това, че трудовия договор - две насрещни воли трябва да се срещнат, това е уредено. Ако служителят не желае сключване на трудов договор, служебното му правоотношение се прекратява.

По отношение на обезщетението за дисциплинарното уволнение. Дори и във варианта на прекратяване на правоотношението и изплащане на обезщетението в тригодишния срок, това обезщетение ще се дължи, независимо после на какво основание са ти прекратили по Закона за държавния служител. Така че това няма колизия тук в този вариант.

Това, което казвате, че това е някакъв прецедент в държавата, не, не е така. Доста правоотношения назад във времето са преобразувани по този начин колкото и странно да звучи. Да, така е. Има такава практика и това се е случвало.

Когато Закона за държавния служител беше приет, бяха преобразувани трудови правоотношения в служебни правоотношения по същия този ред.

Коментираме това, че го има като прецедент и като практика го има.

Г-Н ...............................: Според мен е абсолютно безпредметно да се занимаваме с изплащането на обезщетенията, които касаят държавните служители, които ще преминат по Закона за държавния служител или ЛРТП. Министерството си има едно мнение, което тук даже не става ясно какво е. Накрая това ще го реши съда. Тук е безсмислено да губим време. Давайте нататък да продължаваме и това е.

Г-ЖА Кр.ЛАЗАРОВА-ДПНД: Според мен пък вашето изказване не е много синдикално, но това е друга тема.