ИНТЕРВЮ С МЪРМОРКО И БЪРБОРКО

-
О, да, разбира се: ние сме най-нещастните същества на света - нали, Мърморко?
-
Още по-лошо, Бърборко - ние сме истински жертви; нас никой не ни обича, всички ни мразят...
-
Сигурни ли сте, че е така? Все пак, кажете ни нещоза себе си: кои са вашите приятели? Какви хубавинеща правите заедно?
-
Какво толкова има за казване - приятелите си ниене харесваме особено, пък и никой никога не ни идва на гости. Казват, че кафето, което поднасяме, егорчиво, а на нас така ни харесва.
Всички са неприятни, егоисти и лентяи...
-
Да, прав си, Мърморко. Виж, аз направо съм доволен, че на Късметко му падна една тухла върху крака - така ще престане да се смее толкова глупашки!И без това само той си знае за какво толкова се смееи защо е вечно доволен, след като работи малко илошо... докато ние... които сме най-добрите!... Обаче никога - дори един-единствен път - не сме спечелили от лотарията...
-
А вие двамата често ли участвате?
-
Не, ама какво общо има това - ние така или иначеникога не печелим...
-
Добре, но щом не участвате в томболата...
-
Вижте какво, госпожице - не ни се правете на много умна! Ние много добре знаем колко не ни върви иколко сме нещастни - така ли е, Бърборко?
-
Разбира се, братко - и в градината ни доматитерастат вече развалени, ябълките стават сиви, вместо червени, зелената салата е бяла и мека... А виекакво сте дошли да ми обяснявате: ясно е, че за всичко е виновен онзи съсед, който надува радиото, тамузиката му убива нашата салата...
-
Но какво говорите? Та растенията обичат музиката...
-
Да бе - растенията обичали музика, дрън-дрън! Всички заслужават по един хубав ритник в задника -ето, това е истината!
-
Не се обиждайте, но вие май сте големи песимисти, виждате всичко в черно...
-
Нали ти казах, Бърборко, да не приемаме интервюто с тая тук! Аз знаех предварително, че ще е досадна история, но ти си прекалено добър... тия тук само ни критикуват,
не виждаш ли? Голям късмет извадихме, няма що - ето, че пак се прецакахме!
-
Ама чакайте, какво говорите, защо да сте се "прецакали"? Нали ви платихме и пътя,
и хотела...
-
А, то пък един хотел! От нашия прозорец не се вижда дори и една градинка... само някаква разрушена стена от изпотрошени тухли - истинска гадост!
-
Но това е Колизеят...
-
Притрябвал ми е Колизеят - аз предпочитах градинка, а ти, Мърморко?
-
Аз предпочитам да си стоя вкъщи. На закуска не ми дадоха нито трошичка, само кроасани, хлебчета с масло и мляко, бисквити, мармалад, мед и портокалов сок... Това закуска ли е?
-
Добре, нека кажем каква е причината да се чувствате нещастни?
-
Всичко, всичко ни върви зле и сме сигурни, че винаги така и ще бъде - нали,
Бърборко?
-
Ех, Мърморко, ти си прекалено голям оптимист -много, много по-лошо ще става!
-
Прекъсваме предаването поради технически причини...
- Ето, видя ли - прави бяхме! Всичко ни върви накриво, така е!
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ МАЙКИТЕ
Бих искала да се спра за малко върху това колко е важно самото даване на цветовете. Преди всичко се освободете от всякакво безпокойство относно вашата способност да го правите.
Доктор Бах ни уверява в простотата на метода; той дори подчертава, че не бива да се притесняваме от тази простота, защото в Природата всичко е просто - ние сме тези, които усложняваме нещата. Следователно давайте лековете без притеснение - вярно е, че вие сте отговорни за благополучието на вашите деца, но изцяло в положителния смисъл на това твърдение.
Ще видите, че след като веднъж сте свикнали с цветовете, ако се запознаете добре с указанията и се доверите на вашата интуиция на майки, няма да сбъркате. Както вече казах, в този случай не съществува грешка, която може да навреди... най-много нищо да не се получи. Тогава ще можете отново да опитате.
При положение, че все пак не се чувствате достатъчно сигурни, самите вие вземете Larch и

Изтегляне 0.96 Mb.

Сподели с приятели: