Загубата на зъби отхапва от... ума

Загубата на зъби отхапва от... ума

Можете ли да изядете цяла ненаразяна ябълка? Това е странен на пръв поглед тест за здравето, препоръчван от ново научно изследване. Най-изненадващото е, че въпросът не се задава от зъболекари, а от невролози.

Здравата захапка се явява маркер за свежестта на ума - как сме с интелекта, паметта, вниманието, уместното използване на речта и мисълта, вземането на решения. А също и за способността за анализ и синтез плюс всичко останало, което учените слагат под чадъра на понятието "когнитивни способности". До този извод стигат учени от един от най-престижните медицински университети - шведския Каролински институт.

Населението в цял свят застарява, а колкото повече свещички трупаме върху тортата, толкова по-вероятно е да се влошават нашите когнитивни функции. Върху проблема се фокусират множество изследвания, защото "износването" на мозъка изпреварва относително по-забавената амортизация на останалите органи и системи на днешния човек.

Проучванията показват няколко логични възможни участници в това изпреварващо влошаване на умствените способности. Последното откритие вади на показ неочаквана връзка между наличието на зъби, загуба на когнитивни функции и по-високия риск от деменция. Причините за тази верижна реакция не са докрай разгадани. Едно от обясненията може да бъде, че малкото или изобщо липсващи зъби затрудняват дъвченето и това намалява притока на кръв към мозъка. Това обясняват в американското списание по гериатрия (науката за проблемите на стареенето и заболяванията в късна възраст) учените. За да стигнат до заключението си, те наистина са приложили теста с ябълката при над 600 доброволци. В същата роля на маркер за риск от деменция и най-тежката й форма - болест на Алцхаймер, може да влезе всяка друга твърда храна, която е труднодостъпна при празнини в захапката Излиза, че доброто състояние на устната кухина е много по-мащабна кауза от спасяването на усмивката, самочувствието, здравето на храносмилателната система и профилактика на депресията. Връзката между загубата на зъби и умствените способности се запазва и след като резултатите от когнитивните тестове на доброволците са били коригирана с коефициенти за здравословни проблеми, физическо състояние, нездравословни навици като пушене и пиене, депресия и особено за социално-икономическия статус. Постоянните зъби са 32, когато намалеят до 20, скача с 10% рискът от деменция. У нас беззъбите хора са около 260 хиляди души. Причините са, от една страна, в лошата хигиена и липса на здравна култура, от друга - в малкото дейности за лечение на зъбите, които се поемат от здравната каса. Според преподаватели на бъдещи дентални лекари, дори много от тях чак в университета научават как правилно да си мият зъбите. По данни на Българския зъболекарски съюз всеки 4-и тийнейджър у нас има поне по един изваден постоянен зъб, а българинът във възрастта между 35 и 45 години се е "уредил" средно с 6 извадени зъба и 3 нелекувани кариеса.

Почти едновременно с шведите и британски учени правят връзка между състоянието на устата и ума. Празнините между зъбите може да се използват като ранен маркер за психически и физически спад в по-късна възраст - особено след 60 години. Рискът се увеличава с всеки липсващ кътник, показва изследването сред 3000 англичани.

Пушачите имат значително повишен риск от загуба на зъби.

За мъжете вероятността без време да се наложи да сложат протези е 3,6 пъти по-голяма в сравнение с техните връстници, които не палят. При жените пушачки перспективата се увеличава 2,5 пъти, предупреждават изследователи от университета в Бирмингам, Великобритания, и техни колеги от немския Институт по хранене. Категоричността им е подплатена от наблюдение на над 23 хиляди души.

Основната причина за ранното оставане без зъби е, че тютюнопушенето може да маскира кървенето на венците - ключов симптом на пародонтит.

Окуражаваща новина е, че отказването от цигарите може сравнително бързо да намали риска. В крайна сметка е възможно бившите пушачи да намалят вероятността от загуба на зъби до тази на човек, който никога не е пушил, въпреки че изравняването на риска може да отнеме повече от 10 години.

Помните ли БОРКОР

Шестетажната сграда, намираща се на площад "Света Неделя" номер 6 в София, е като история на корупционното и антикорупционното движение в България. През 90-те там е била централата на държавното предприятие "Промишлено строителство - холдинг", което след приватизацията му неведнъж спечели обществени поръчки като онези, които премиерът напоследък спира.

При кабинета "Станишев" в нея се помещава създаденото за нуждите на коалиционния мир и по изричното настояване на ДПС Министерство на държавната политика при бедствия и аварии. Тук са били кабинетите на министър Етем и нейният заместник Пеевски.

По-късно - някъде около първия кабинет "Борисов", когато България се опита да покаже политическа воля с т.нар. специализирани звена за борба с корупцията, за борба с организираната престъпност и измамите с еврофондове, в които влизаха прокурори, полицаи, данъчни и т.н.

Най-накрая там се настани и Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност - институция, създадена от Министерския съвет през 2010 г. и по-известна с прякора си БОРКОР.

През годините от нейното създаване институцията не успя да отговори на обществените очаквания за орган, който ще посочи с пръст къде е корупцията и какви са нейните причини и ще се бори за тяхното решаване. Вместо това БОРКОР предизвикваше по-скоро горчиви усмивки - около 10 милиона лева изхарчени от държавния бюджет и резултат, който приличаше повече на алхимия на корупцията, отколкото на нещо смислено и вършещо работа. Не случайно в един от своите доклади Европейската комисия нарече организацията "енигматичен орган". Причината за това беше, че вместо конкретен резултат от работата си институцията и нейният духовен баща - германският експерт Ролф Шлотерер, бяха изцяло фокусирани в това да обясняват уникалността на modus operandi на институцията - "високотехнологичен инструмент от ноу-хау, хардуер и софтуер".

И ако по времето на първия кабинет на Бойко Борисов БОРКОР и Шлотерер течаха от всички медии, днес институцията е забравена - именно в момента, в който е започнала да произвежда продукт, който може да е от полза за превенцията на корупцията, никой не иска да я чуе.

Какъв точно е случаят с БОРКОР

През 2010 г. Министерският съвет приема създаването на центъра, а през следващата година е отпуснат и бюджет, правят се законови промени, които позволяват първоначалната идея на проекта - в БОРКОР да бъдат командировани служители от различни държавни институции, които да допринесат с експертизата си в изграждането на модела за анализ на корупционните практики. В институцията идват десетки държавни служители - от МВР, НАП, митниците, различни министерства и т.н. "Работодател" на БОРКОР е консултативният съвет, който възлага различни задачи на институцията, а след това получава изготвения анализ и се грижи за неговото изпълнение. Първият такъв проект е възложен през 2012 г. от консултативния съвет и носи енигматичното заглавие "Модел на решение в областта на обществените поръчки". Той е готов след около година и е приет от консултативния съвет, който изслушва различните препоръки на БОРКОР, изградени на базата на 80 хил. анализирани обществени поръчки и открити 600 слаби места. От БОРКОР правят две основни предложения - въвеждането на т.нар. предварителна квалификация (предквалификация) на потенциалните участници в процедурите по възлагане. Логиката е фирмите, които участват в обществените поръчки, да получават предварително сертификат (който да важи примерно около година) и по този начин да бъдат елиминирани субективните преценки на комисиите за допустимост на кандидатите или въвеждането на различни критерии, които в крайна сметка да доведат до един-единствен възможен кандидат на вселената. Другата идея на БОРКОР е създаването на централни служби за възлагане на обществени поръчки.

Нито една от тези препоръки не е взета предвид от консултативния съвет, който не е заседавал от 2013 г. нито веднъж. И по този начин БОРКОР е оставен на самоуправление. В края на 2013 г. институцията е натоварена с това да изготвя предварителен контрол на законопроектите, които идват от изпълнителната власт.

След идването на второто правителство "Борисов" в крайна сметка идеята за централизирано възлагане на обществени поръчки е реализирана от Министерството на здравеопазването по отношение на поръчките на лекарства. "Постигнаха се 20% по-ниски цени. Ако това беше станало преди три години, можете да сметнете колко средства можеха да бъдат спестени", коментира Елеонора Николова, която има дълга кариера като съдия, прокурор, адвокат и народен представител и е председател на БОРКОР от четири години.

Друг документ, изготвен от институцията, показва нецелесъобразността на проектите по "Региони в растеж", който установява тъждественост между изпълнители и възложители, цени над пазарната, както и нецелесъобразност на проектите - така например в населени места с под 5000 жители, от които повечето са възрастни хора, няма училище или детска градина, се финансира изграждането на стадион.

Последният анализ, който центърът е изготвил, е "ТЕЛК и инвалидни пенсии", който установява серия пропуски в процедурата и липсата на механизъм за ефективен контрол и санкции на нарушенията. И този доклад, изготвен в края на миналата година, не впечатлява изпълнителната власт.

Не по-различна е съдбата и на становищата, които БОРКОР изготвя от две години по законопроектите, идващи от изпълнителната власт (134 проекта). Идеята е центърът да хваща корупционните вратички в законодателството. Такива предложения е имало например по Закона за устройството на черноморското крайбрежие (липсата на разграничаване на компетенциите между министрите на регионалното развитие и на туризма по отношение концесиите на плажове) или на Закона за автомобилните превози (където експертите на БОРКОР предложили не кметът, а общинският съвет да избира - в случая на наличието на две гари в населеното място коя да е "официалната").

Близо половината от предложенията са възприети от Министерския съвет, но другите не. "Не получаваме каквато и да било обратна връзка защо едно предложение се приема, а друго не", коментира пред "Капитал" експерт от комисията, пожелал анонимност.

През тази година БОРКОР ще прави анализ на лицензионните и разрешителните режими в общините и ще изследва темата за бежанците. Ако институцията въобще продължи да съществува.

И сега?

Точно преди една година вицепремиерът по борба с корупцията Меглена Кунева и правосъдният министър Христо Иванов и екипите им акостираха заедно с група журналисти в БОРКОР, за да чуят презентация за работата на институцията. "Щом системата БОРКОР вече е напълно готова и работи, сега е време за постигане на реални резултати. БОРКОР има своя капацитет от хора и система, които трябва да използваме. Дали този анализаторски капацитет ще се влее в единния орган, който се подготвя за борба с корупцията, е въпрос на законодателно решение", каза тогава Мелена Кунева.

Една година по-късно екипът на Кунева предлага закриването на центъра и вливането му в Национално бюро заедно с още няколко институции като Комисията за конфликт на интереси и отдела на Сметната палата, който се занимава с проверката на декларациите за имущество на висши държавни постове.

Смесването в един орган на аналитична, контролна и репресивна дейност е проблем, който намира централно място в общественото обсъждане на законопроекта "Кунева" тази седмица. Другият акцент в дебатите е липсата на анализ на причините, поради които институциите, които ще бъдат закрити и влети в новото бюро, не са били ефективни до този момент. Защото ще е жалко работата на БОРКОР да отиде в кофата за боклук. Дори и най-малкото защото е струвала на българските граждани близо 10 млн. лв.