Здравният ни модел се върна 15 г назад, но срещу много повече пари



страница8/9
Дата24.10.2018
Размер0.51 Mb.
#97011
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Все повече се лекуваме на кредит

Все повече се лекуваме на кредит. С една пета са нараснали заемите за здраве през 2014, отчита банково проучване. Все пак първенство държат обаче кредитите за ремонт. За какви покупки най-често опираме до банките ще ни каже сега Велина Сашева. Велина, слушаме те.



Репортер: Здравейте. За нови мебели и добри майстори продължаваме да сме най-склонни да теглим кредит. Повече от половината заеми са за това. По-рядко искаме от банките да ни отпуснат пари за нова кола, за почивка или за образование. Факт са обаче и шестте процента заеми, които банките определят като пари до заплата. Но въпреки тях 4 на сто от хората са склонни да изтеглят кредит, за да отидат на лов или на любимото си хоби например. Като дял здравето все още е в графа други, но интересът към кредити за здраве е нараснал с 20% за година.

Репортер: 10 зъба за красива усмивка, лечение на няколко и 1 имплант - 20 000 лева. Сметката плаща Дияна. Но на вноски, с банков заем. Изтеглила го преди година. Ще го плаща още две.

Дияна Стефанова: За първата година е 0%, над 1 година - 3%. На мен ми се налагат предимно естетична стоматология, но и в допълнение лечение и на някои от зъбите.

Репортер: Стоматолозите са се договорили с банките - да се разплащат помежду си, без пациента за посредник и да има облекчение, когато заемите са за здраве.

Д-р Венцислав Стоев: Касата практически не осигурява нищо за лечението на хората или почти нищо. Дава възможност за лечение с материали, които вече не се употребяват в нашата практика.

Репортер: По изчисления на стоматолозите, Касата покрива по 15 лв на човек годишно за лечение на зъби. Затова когато хората разберат за кредитите са все по-склонни да теглят – от 1000 до 50 000 лева.

Д-р Гайс Бадер: Горе-долу на месец имаме няколко, 4-5 подавания поинтересували се, може би един-двама получават кредит за дентално лечение.

Репортер: Ако клиентът отговаря на изискванията, банките се опитват да дадат цялата сума за лечението. А когато става дума за спешна намеса – да го направят и бързо.

Петър Петров: Клиентът дори да не знае за своя проблем, посещавайки зъболекаря, би могъл в рамките на престоя си там да получи одобрение кредит. Получават одобрение за половин час.

Репортер: Освен за зъболекар, банките отпускат кредит и за съхраняване на стволови клетки, инвитро процедури и пластична хирургия за по-добро самочувствие. След около половин година Дияна ще забрави пътя до зъболекаря си. Но още две години ще плаща на банката. Защото в света, какъвто е, понякога се плаща дори усмивката.

Дияна Стефанова: Струва пари, да.



Интервю с д-р Даниела Дариткова, председател на парламентарната здравна комисия БНР  „Преди всички“



Водещ: Продължаваме с председателя на здравната комисия Даниела Дариткова. Здравейте, г-жо Дариткова.

Даниела Дариткова: Добро утро на вас, екипа ви и вашите слушатели.

Водещ: Успяхте да чуете част от коментарите – няма да има подкрепа от страна на ДПС, нито пък от страна на БСП. Кажете в коалицията разбрахте ли се за тези промени?

Даниела Дариткова: Първо аз искам да кажа, че е нормално опозицията да има такова поведение. Да, ние подкрепихме – всички партии-членове на коалицията – законопроекта на първо четене. По същия начин ще го подкрепим и в зала. Опитите за вкарване на интрига от колегите от опозицията няма да бъдат успешни. Няма законопроект, който на първо четене да бъде съвършен във всичките си текстове. С едно ще се съглася с д-р Адемов, че по силите на никое управление, на никоя политическа сила не е да усъвършенства системата на здравеопазване така, че да постигне дългосрочните цели,които си поставяме като показател на здравето на нацията. В същото време сме съгласни и за това, че трябва да се търси консенсус, който да бъде надпартиен, обществен, експертен. И в рамките на дискусията аз гарантирам, че между първо и второ четене ще чуя всички предложения, мнения и възражения и се надявам наистина на второ четене да постигнем по-добри текстове…

Водещ: Сега едно от основните възражения…

Даниела Дариткова: … които да удовлетворят максимално българските граждани.

Водещ: Основно възражение, което посочи д-р Адемов, е това, че с наредба ще се определя какво влиза във всеки един от пакетите – спешен, основен, допълнителен. Защо това няма да бъде заложено в закона?

Даниела Дариткова: И досега основният пакет се определя с Наредба 40 от министъра на здравеопазването. Така че тук няма нещо, което да е коренно различно и нова. И досега в Закона за здравното осигуряване се дава възможност министърът с подзаконов нормативен акт да определи. Няма как подзаконовият нормативен акт да е готов и на всички да я ясно какво ще включва той без да е приет съответния закон. Не знам откъде се появи темата за спешен пакет. Изобщо не фигурира в Закона за здравното осигуряване този пакет, защото спешността е обект и ангажимент на държавата. Така че държавата определя каки са спешните ситуации и случаи, които тя ще заплаща. В Закона за здравното осигуряване става въпрос само за системата на осигуряването и там се говори за основен и допълнителен пакет. Аз смятам, че това е тема, което се преекспонира тук. Наистина намерението е да се прецизират ясно и да се намери балансът между здравните цели, които си поставяме като общество, социално значимите заболявания и приоритети, финансовите средства, които влизат в системата и дългосрочните цели, които имаме като показатели, пак повтарям, на здравето на нацията.

Водещ: Д-р Дариткова, темата със спешния пакет я включих, защото спешна помощ съществува и в доболничната помощ, вие много добре знаете. Здравната каса заплаща за спешни случаи на личните лекари, които пък от своя страна късно вечер и в събота и неделя препращат своите пациенти и това са спешни случаи, които не са за болница, към медицинските центрове. За това включих темата за спешната помощ,което се финансира от Здравната каса. Но аз да ви…

Даниела Дариткова: Спешната помощ се осъществява от структурите на „Спешна помощ“ и при наличието на спешен случай пред лекар, той трябва да се включи в овладяването му. Личните лекари, общопрактикуващите лекари и специалистите имат ангажимент към неотложната помощ. Касата плаща на общопрактикуващите лекари за организация на неотложна помощ и те имат възможност по един или друг начин или чрез договор със съответните медицински центрове или лично, това обикновено се случва в малките населени места, да покриват неотложните случаи, които възникват при техните пациенти.

Водещ: Нека обаче, д-р Дариткова, да кажем при условие, че тази година ще разполагате със същите пари, с които разполагаше Здравната каса и миналата година, как ще осъществите всички тези наистина много предразполагащи към по-добро развитие на здравеопазването промени – основен, допълнителен пакет? Как ще се случат тези промени, когато вие разполагате с един и същ ресурс? Кой ще спечели и кой ще загуби от всичко това? Дано със сигурност не са пациентите.

Даниела Дариткова: Напротив аз смятам, че всички промени, които се правят са в интерес на пациентите. Това, което ще се отрази върху бюджета на Касата тази година въз основа на законопроекта, който приемаме, са възможностите Касата да прави договори за отстъпки с притежателните на разрешителните за употреба на различните лекарствени продукти. Много голяма част от законопроекта е посветен именно на ефективното разходване на средства за лекарствена терапия, защото трябва да припомним, че най-голям преразход в годините имаме за средствата за болнична помощ и средствата за лекарствена терапия.

Водещ: Да, около 40%.

Даниела Дариткова: Така че този въпрос намира много добри варианти за решение по отношение на лекарствената терапия и това трябва да бъде изтъкнато. Смятам, че то също ще търпи развитие и ще позволи наистина средствата в бюджета на Касата да бъдат изразходвани по-ефективно тази година. Всичко това обаче трябва…

Водещ: Връщате централизираното договаряне, нали?

Даниела Дариткова: Ще бъдат дългосрочни. Не е възможно с един законопроект да се решат всички проблеми на системата на здравеопазване. Престоят нови пакети от законодателни промени в следващите месеци. Тогава наистина ние ще имаме като дългосрочна цел да начертаем от една страна структурата на здравната система, за да се гарантира достъпът на пациентите до лечебни заведения и до медицинска помощ, а от друга страна ще очертаем и съдържанието като диагнози. Тук в този законопроект се говори за терапевтични алгоритми, говори се за фармако-терапевтични ръководства, нещо, което отдавна трябваше да се случи, за въвеждането на един механизъм за оценка на здравните технологии, изключително авангарден, който да позволи различните методи на лечение, нови лекарства да имат своята адекватна и безпристрастна оценка, за да може те да бъдат заплащани от Фонда. Всичко това обаче като ефект ще се види в дългосрочен план.

Водещ: Здравната каса ще финансира ли допълнителния пакет?

Даниела Дариткова: Мисля, че дебатите в тази посока предстоят, за да стане ясно от тук нататък и аз гарантирам, че ще има прозрачност при определянето на основния и допълнителния пакет. Все пак сега говорим само за приемане на законопроекта на първо четене. На първо четене се приема общата философия на законопроекта.

Водещ: Така е, но …

Даниела Дариткова: Пак повтарям, че няма как всички текстове да бъдат съвършени и между първо и второ четене аз днес ще предложа да се удължи срокът за предложения, за да може да чуем максимално всички, които искат да се включат. Аз предполагам, че и колегите от опозицията ще бъдат много активни с предложения между първо и второ четене. И накрая наистина ще обсъждаме окончателния продукт, който ще бъде предложен за гласуване.

Водещ: Смятате, че в законопроекта има гаранции…

Даниела Дариткова: … ще имаме повече конкретика.

Водещ: Да, има гаранции, че здравноосигурени пациенти, които до момента са получавали една добра здравна грижа, след влизането в сила на промените няма да останат без лечение, няма да им се наложи да плащат кеш за заболявания, които не са социално значими, защото не всеки от нас може да боледува от инфаркт, инсулт, може да му се наложи операция от херния – много често даван пример – гарантирате, че това няма да се случи със здравноосигурени пациенти, които да…

Даниела Дариткова: Аз гарантирам, че права на пациенти няма да се отнемат.

Водещ: Повече ли права ще има тази допълнителна група от социално слаби, трайно безработни, които ще се включат към осигурените от държавата?

Даниела Дариткова: Това беше идея, която беше лансирана вчера от министъра на здравеопазването. Ние определено имаме проблем със слоевете от населението, които не могат да си плащат сами здравните осигуровки. Трябва да се търси ефективно решение на този проблем, защото на този етап фондът към социалното министерство, който покрива техните медицински потребности, се включва само, когато има остра нужда от оказване на някаква медицинска помощ. А идеята е на министъра е по-скоро тези граждани да получават средства, които да се включват в солидарния фонд и да се считат осигурени, за да може наистина принципът на солидарност да се запази, т.е. да плащат всички, а да ползват тези, които имат нужда. Това, разбира се, ще …

Водещ: Въпросът е как ще се определят тези хора…

Даниела Дариткова: … се нуждае от допълнително нормативно уреждане. В законопроекта, който приемаме в момента, няма текстове, които да касаят тази тема.

Водещ: Добре, тема с продължение. Благодаря ви. Чухме, д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия. Днес продължава гледането в парламента на Закона за здравното осигуряване.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница