Здравният ни модел се върна 15 г назад, но срещу много повече пари

Правят детска болница в София

България най-накрая може да се сдобие с детска болница. Тя ще бъде в София и може да се построи до половин година. Идеята огласи здравният министър Петър Москов на заседанието на парламентарната здравна комисия. "Не мога да ви посоча срок, тъй като в момента търсим финансиране. Имам обаче уверението, че може да бъде изградена при нисколихвен заем в рамките на 6 месеца", разясни министърът. От години всички педиатри настояват за построяването на детска болница, тъй като такава няма никъде в страната. Заради това пък медицинското обслужване на малчуганите е непълно и некачествено.

Детска болница беше започната да се строи по времето на кабинета "Сакскобургготски", но проектът беше спрян заради подозрения в злоупотреби.

Парламентът одобри разделянето на здравните услуги на два пакета

Тази и други промени в Закона за здравното осигуряване одобриха на първо четене народните представители със 100 гласа за и 42 против. Промените в здравния сектор подкрепиха ГЕРБ, Реформаторският блок, Патриотичният фронт, АБВ и БДЦ, а против гласуваха БСП и ДПС.

Депутатите от ДПС и БСП се противопоставиха остро на разделянето на услугите, които здравната каса ще покрива, на основен и допълнителен пакет. От БСП изтъкнаха, че по този начин се създават услуги за бедни и богати и чрез законопроекта се нагажда моделът на здравно осигуряване към парите, които се дават за здраве, вместо да е точно обратното.

От ДПС се противопоставиха на текста в закона, който предвижда увеличаване на надзорния съвет на здравната каса с двама представители на държавата, като по този начин тя ще има мнозинство при вземането на решенията. Работодателите и синдикатите също са против тази поправка и я намират за одържавяване на здравната каса.

Здравният министър отвърна, че разделянето на пакета на основен и допълнителен има за цел да осигури бързо и адекватно лечение на заболяванията, които причиняват 95% от смъртността и инвалидизацията в България.

В късния следобед след гласуването на закона парламентарната здравна комисия единодушно подкрепи и концепцията за здравни реформи до 2020 г., която министърът на здравеопазването д-р Петър Москов представи. Тя представя реформите в Спешната помощ, въвеждане на задължителна национална здравна карта за броя лекари и болници по области, реформа в начина на оценяване на качеството и заплащане за качество, разделяне на медицинските услуги на три пакета - спешен, основен и допълнителен, както и мерки за задържане на лекарите в България. Здравният министър съобщи още, че работи заедно с Българския фармацевтичен съюз и за създаването на национална аптечна карта, с която да се насърчава откриването на аптеки там, където няма такива, и да подобри достъпа до лекарства.

Петър Москов съобщи, че във ведомството му има работна група с участието на здравната каса и съсловните организации, която до средата на годината да реши кои болнични услуги могат да се извършват в доболничната помощ и да бъдат извадени от пакетите за клиники, които плаща здравната каса. Според анализ на Световната банка поне 20% от скъпите болнични манипулации могат да се извършват далеч по-евтино в доболничната помощ.

Здравният министър съобщи още, че лечението на редки заболявания няма да се финансира от основния пакет, който се предвижда здравната каса да покрива. "Разбирането ми е, че заболявания, чието лечение струва по 1 млн. лв. годишно на пациент, не могат да бъдат предмет на плащане със здравни вноски, а трябва да се плащат от държавата", каза Москов. Дълго време редките заболявания се плащаха от здравното министерство, но бяха прехвърлени към здравната каса. Сега ще се върви към създаване на специален държавен фонд за тях, който ще заработи от следващата година.

Против модела "Москов" се опълчиха само БСП и ДПС

От 1999 г. средствата за здравеопазване са увеличени с над 1000%, заяви след гласуването лидерът на БСП Михаил Миков. "Ръкопляскате на това, че гражданите освен вноски ще плащат допълнително. Ръкопляскате гражданите да чакат администрацията да решава дали са болни. Ръкопляскате още веднъж да делим хората на такива, които имат възможност да се лекуват, и такива, които няма да се лекуват и ще умират. Това да се нарича здравна реформа е цинизъм", категоричен бе Миков.

Депутатите от БСП и ДПС нарекоха промените в ЗЗО връщане назад и обвиниха управляващите, че се създава дискриминация в системата, като се разделят пациентите на бедни и богати. Мая Манолова от БСП бе категорична, че моделът на здравно осигуряване се нагажда към парите, които се дават за здраве, а трябва да е точно обратното. По думите й разделянето на пакета на основен и допълнителен ограничава достъпа на гражданите заради създаването на листи на чакащите, а включването на застрахователите ще раздели гражданите на бедни и богати.

Да се увеличи квотата на държавата в Надзорния съвет на НЗОК не е европейският модел, в Европа обществените фондове не се управляват от държавата, заяви Георги Гьоков от БСП. Според него по този начин НЗОК се превръща във филиал на МЗ. Той напомни, че работодателите и синдикатите са против тази промяна, и попита управляващите не се ли притесняват, че социалните партньори искат да оттеглят членството си от Надзорния съвет.

Законопроектът очертава мъгляв силует на реформа, заяви Тунчер Кърджалиев от ДПС. В отговор депутатът от ГЕРБ Семир Абу Мелих обяви, че предложените промени са единственото решение за родното здравеопазване. Когато казваш нещо, което не подобрява тишината, по-добре си мълчи, отговори му Кърджалиев.

Междувременно стана ясно, че с 2 месеца се увеличава гратисният период, в който неосигурените ще могат да възстановят здравноосигурителния си статус по сегашния начин, като платят здравни вноски за 3 години назад. ДУМА припомня, че първоначално се предлагаше този период да е 6 месеца. След изтичането му неосигурените ще могат да влязат в системата на здравно осигуряване, като платят вноските си за 15 години назад.

Министър Петър Москов за пореден път повтори тезата си, че разделянето на пакета на основен и допълнителен има за цел да осигури бързо и адекватно лечение на заболяванията, които причиняват 95% от смъртността и инвалидизацията сред българските граждани.