Международният туризъм като инструмент за развитие на икономиката като цяло и на международните икономически отношения

Международният туризъм като “невидима” експортна стока има редица характерни черти, отличаващи го от стоките, търгувани в класическата международна търговия. Такива са:

• 
  Туристическият продукт се придобива и употребява в експортиращата държава,поради което се елиминират някои типични за стоковата търговия разходи – транспосртни, карго застраховане и др. Еспортьорът запазва контрол върху експортирания продукт и това съществено намалява търговския риск.
  
• 
  Търсенето на туристическия продукт не зависи така силно от степента на икономическо развитие на страната-експортьор, както е при класическата стокова търговия. Това означава, че и икономически слабо развита страна може да предложи туристически продукт на високо равнище (например: разнообразни природни ресурси, исторически паметници и т.н.)
  
• 
  Създаването на туристическия продукт има силен мултипликационен ефект върху страната-експортьор. Туризмът създава добавена стойност в няколко сектора на икономиката едновременно: хотелиерство, ресторантьорство, търговия на дребно, вътрешен и международен транспорт, индустрия на забавленията, художествени занятия. Международният туризъм положително рефлектира и върху местнотопроизводство на хотелиерско и ресторантьорско оборудване, върху селското стопанство и даже върху риболовството.
  
• 
  Международният туризъм е еластичен спрямо цената и търсенето,като измененията в която и да е от двете променливи обикновено оказват ефект,по-висок от пропорционалния върху пътуванията с цел отдих и почивка.
  

Интерес представлява в това отношение опита на някои страни, които са постигнали забележителни икономически успехи чрез туризма. Испания, например, е доказателство, че когато са налице благоприятни предпоставки като: природни забележителност, топъл климат, екзотичен пейзаж, пясъчни морски ивици и самобитна култура, тези фактори могат успешно да се използват и чрез развитието на туризма да се преодолеят някои недостатъци в икономическото развитие като слабо развита инфраструктура, висока норма на безработица, търговски дефицит и т.н. Неслучайно през 70-те години и в началото на 80-те години туризмът се възприема от редица икономисти едва ли не като единствения наличен инструмент за ускоряване на икономическото развитие. И действително, Испания,която по онова време е била считана за развиваща се държава, в наши дни представлява една динамично развиваща се модерна страна. Този пример продължава да вдъхновява и днес редица развиващи се държави.

Туризмът се явява привлекателна възможност за по-слабо развитите държави да спечелят така необходимата им чуждестранна валута, да стимулират заетостта и инвестициите, както и да подобрят показателите на търговския си баланс” – е едно друго мнение на известен икономист (Картът, 1987 г.). Въпреки ченапоследък се спори дали положителните резултати не са често надценявани, то досега неуспорим остава изводът, че без международния туризъм редица развиващи се държави биха изглеждали значително по-зле,отколкото изглеждат в момента.

Едно от безспорните достойнства на меджународния туризъм е, че той е солиден генератор за приходив чуждестранна валута и по този начин допринася за подобряването на платежния баланс. Този белег на туризма е особено важен за развиващите се страни, които не разполагат с развит експортен сектор на икономиката, за да осигурят средства за техноческото обновление на промишлеността. “Търговиата със стоки, която е основният източник за набавяне на чуждестранна

секторът, към който трябва да се насочи изключително внимание на правителствата. Търсенето на туристически услуги и разходите за покупката им нарастват в глобален мащаб със значително по-високи темпове от тези на традиционната стокова търговия. Освен това в международния туризъм съществуват твърде малко на брой технически търговски бариери, а и чуждестранната валута се набавя по начин много по-удобен в сравнение с производството на стоки,тъй като клиентът се предвижва сам до точката наконсумирането на съответната туристическа услуга.” (Клевърдън, 1979 г.)

Туризмът всъщност е единственият значим сектор от международната търговия с услуги, където се надлюдава значителен положителен баланс в полза на развиващите се страни. Нещоповече, този положителен баланс постоянно расте.

Като се отчитат безспорните плюсове на туризма от гледна точкана платежния баланс, не бива все пак да се забравя следното:

• 
  Обикновено при изнасянето на данни за чистите приходи от международния туризъм не се отчитат направените разходи за вноса на стоки и услуги за задоволяване на потребностите на чуждестранните туристи,както и дивидентите в конвертируема валута, изплатени на чуждестранните собственици на предприятията от сферата на туризма. Понякога поради тези две причини значителна част от приходите от туризъм отиват обратно в страната, откъдето пристигат туристите.
  
• 
  Данните, посочени в платежния баланс относно туристическите разходи на граждани от развиващите се страни не винаги са точни,тъй като повечето от развиващите се страни налагат ограничения върху изнасянето от страната на конвертируема валута и това често води до нерегистрирано (контрабандно) изнасяне на валута.
  

Бързата индустриализация и развитието на новите технологии повишиха многократно производителността на труда и същевременно допринесоха за повишаване динамиката и интензитета на работата на хората. Негативни странични ефекти от това са преумората и стресът, които все повече съпътстват ежедневието ни. Този косвен резултат от технологизирането на обществото катализира в голяма степен развитието на туризма в България. От една страна повишаването на производителността на труда на практика намалява работното време в глобален мащаб, като делът на свободното време в съотношение към работното се увеличава значително при това не само от гледна точка на работния ден, но и на работната година.

Положителните ефекти от туризма на българското черноморие са в много аспекти, като се тръгне от благотворното влияние върху организма и психиката на отделния индивид и се достигне до ефекта на икономически растеж, който може да поражда в национален и международен план. В личностен аспект туризмът отговаря и на все по - осезателния стремеж на хората да прескочат не само държавните, но и религиозните, социалните, традиционните, културните и т.н. различия по между си. Тази тенденция е изключително ясно изразена в процеса на интеграция в рамките на ЕС.

В България на туризма се гледа като на много перспективен отрасъл, но за съжаление за сега активите на управлението на страната се изчерпват предимно с приватизацията на големите комплекси и оптимистични заявления за ръст на туристите от последните години без да има ясно формирана отговорна държавна политика в дългосрочен аспект. Все още за съжаление туризмът у нас като че ли се възприема като сфера, която може да се "самоотглежда" и да носи приходи в държавната хазна. Дори и бегъл поглед в

статистическите данни за България показва, че и у нас туризмът има основен дял при формирането на БВП, което означава, че на него трябва да се гледа с подобаваща сериозност и внимание като на източник на национален доход и генератор на икономически растеж. За страна като нашата, която не е богата на суровини и не може да разчита на особено силна индустрия и технологии е от особена важност туризмът и за в бъдеще да продължи да "дава своето" в националната икономика. Това налага да се направят сериозни анализи на пазарните позиции, които има страната ни като туристическа дестилация и да се изследват възможностите за тяхното запазване и подобряване. В този аспект настоящото изследване се фокусира върху позициите, които има страната ни на германския пазар, който се явява традиционен западноевропейски пазар за България и който става все по - важен за страната ни от гледна точка на ръста в посещенията на германски туристи през последните няколко години и приходите от посещенията им.

Международният туризъм по нашето черноморие има не кратка история.

Първите организирани чуждестранни групи посещават нашата страна през 20 - те години на миналия век

В средата на 50 - те години започва строителството на морските комплекси "Златни пясъци" и "Слънчев бряг", десетилетие по - късно на "Албена". През 70-те и 80-те години на миналия век в условията на централно планиране и пълна държавна собственост, международният черноморски туризъм в България се разви като един от основните източници на чуждестранна валута. В рамките на идеологическото социалистическо разделение, България се утвърди на международния туристически пазар с ниската си ценова оферта и предимно социални, а не икономически функции, които се възлагаха на международния туризъм.

Приватизацията в българския черноморски туризъм доведе до качествени промени в структурата на предлагане. Ако през 1995 г. над 60% от хотелската база е в обекти ниска категория - "1" и "2 звезди", а капацитетът на предлагане в хотели от "4" и "5 звезди" съставлява само 7%. През 2001 г. висококатегсрийната база съставлява вече над 12% от българското черноморско хотелиерство, а относителният дял на хотелите "1" и "2 звезди" е спаднал с 10 пункта. В черноморските курорти с най-бързи темпове
нараства базата в "3 звездни" -ни хотели (от 33% на 40%). В резултат на тези процеси се доокомплектова и специализираната туристическа инфраструктура, особено в морските курорти. Изградени бяха десетки нови басейни, тенис -кортове, фитнес - зали и пр.

Туризмът в България се е развивал и се развива моно структурно.

По данни на Министерство на икономиката около 65% - 70% от легловата база, е разположена по българското Черноморие.

За българския туризъм е характерна силно изразената сезонна и териториална концентрация.

По информация на гранична статистика около 70% от туристите посещават страната ни през летните месеци с цел почивка на море. Аналогично е състоянието и на показателя валутни приходи, като около 40% от годишните постъпления, по данни на БНБ, се реализират през месеците юли и август.

България е известна предимно като дестинация за морски рекреативен туризъм - 70% от българския туризъм.

Трябва, обаче, да подчертаем, че дори и при този вид туризъм е усвоена само известна част от потенциала за развитие. Това са главно плажните ивици и териториите в, и около големите морски курорти, градове и селища.

За щастие, километри плажна ивица и стотици декари площи, особено в южната част на Черноморието, са свободни за туризма. Към тези недостатъчно усвоени ресурси следва да добавим минералните извори, които позволяват съчетание на климато- и балнеолечение по крайбрежието и удължаване на туристическия сезон. Отлични възможности за практикуване на яхтинг, сърфинг, водни ски, гмуркане, подводен риболов и други водни спортове, различни развлечения, фото- и еко туризъм и т.н., и т.н.

Материалната база на туризма е съсредоточена основно в селищните територии и курортите по крайбрежието. Това е следствие както от естествените урбанизационни процеси на територията, така и от целенасочена политика на планиране. По крайбрежието преобладават курортните коплекси, частният квартирен фонд, семейните пансионати и почивни бази.

Докато частният квартирен фонд е сравнително нов и донякъде пригоден за нуждите на индивидуалния отдих, т.н "лека ваканционна база", която включва къмпингите е морално и физически износена. Причините са основно в неизяснената собственост и липсата на начален капитал в реституираните имоти.

От гледна точка на отдалечеността от основните туристически пазари на Западна Европа България е на почти еднакво разстояние в сравнение с основните конкуренти – Гърция и Турция, и по-отдалечена от Хърватска и Словения. От друга страна, Гърция и Турция са по-леснодостъпни по море, което благоприятства развитието на яхтения туризъм в тях.

България разполага с 380 км пясъчна ивица на Черноморския бряг. На места ширината на плажовете достига 00 м. Пясъкът е ситен и фината му структура е предимство в сравнение с качеството на плажовете в другите страни в района. Гърция разполага с крайбрежна ивица от 5 02 километра, 70 на сто от които са скалисти брегове. Характерът на крайбрежната ивица на България създава благоприятни условия за изграждане на яхтени пристанища.

През последните години специализираната инфраструктура се развива изключително динамично.

За периода от 996 до 2004 година местата за настаняване (хотели, мотели, хижи) са се увеличи със 70 на сто. В някои райони по Черноморието материалната база беше удвоена. България разполага с над 190 хил. легла, разположени в над 300 обекта. Специализираната инфраструктура се модернизира и обновява непрекъснато.

Огромната част от материалната база е концентрирана по Черноморското крайбрежие.

“Албена” е най-комплексно развитият курорт, умерено застроен, с много зелени площи, подходящ за семеен туризъм и за всички, които обичат тишината и спокойствието в съчетание с широка плажна ивица и простор.

Очакванията на “Албена” АД за развитие на туризма са оптимистични и основанията за това са повишените постъпления от реконструирани обекти и стремеж за по-ранно започване и удължаване на сезона. Броят на туристите през миналата година е бил над 204 хил. души. Нараства притокът на български граждани, което безспорно е позитивно и добре би било тази тенденция да се превърне в устойчива. Заслуга за това има разнообразяването на видовете оферти – при условие “all inclusive” и “at last minute”, които са привлекателни за българския турист.

“Златни пясъци” вече разполага с 32 хил. легла, като според експерти е възможно в близките години те да достигнат 50 хил. За успешното развитие на курорта обаче е необходимо подобряване на достъпа до него – не бива да се пренебрегват трудностите, свързани със състоянието на панорамния път и на летището край Варна. Наложително е разширяване на терминала, за да може летището да обслужва нормално растящия брой чартърни полети. Други проблеми произтичат от недостатъчния капацитет на пречиствателната станция в района. Няма разработени проекти за нова станция, а капацитетът на сегашната отдавна е изчерпан.

Добри възможности за специализирана инфраструктура предлагат селищата на север от Варна.

Предвижда се през следващите 2 години в Кранево да се построят нови хотели, в които ще има над 5 хил. легла. Преди очакваното разрастване на легловата база обаче е необходимо да се реконструира и разшири съществуващата инфраструктура. В противен случай ще се възпроизведат проблемите на селища като Равда, Синеморец и други, където водоснабдителната и канализационната инфраструктура не са в състояние да поемат огромния наплив от туристи.

По данни на НСИ през последната година броят на туристите, посетили “Слънчев бряг” за един сезон, е нараснал два пъти в сравнение с 2000 година. През 2000 година курортът е разполагал с 22 хил. легла и е бил посетен от 76 хил. души. Последният

сезон започна с чувствително увеличена материална база – 42 хил. легла, разположени в 45 хотела само в източната зона. В западната част на курорта продължава строителството на специализирана инфраструктура. На този етап около 40 на сто от територията тук е застроена. Продължаващото строителство обаче създава сериозни рискове за инфраструктурата. За да се решат проблемите, трябва да бъдат построени нови съоръжения – електрическа, пречиствателна станция, ВиК инсталация, електроразпределителни мрежи и пътища. Това трябва да стане планомерно, но въпреки това не е сигурно дали природата ще “издържи” на този бум.

Поради постепенно изчерпване на възможностите за ново строителство в “Слънчев бряг” все повече инвеститори се насочват към районите на юг от Бургас. В средносрочен план курортите, разположени на юг от Бургас, ще станат по-атрактивни, ако предстоящото застрояване бъде извършено разумно.

В момента на юг от Бургас преобладава ниското строителство, прилагат се по-високи показатели за озеленяване – компонент, който задължително трябва да присъства в подобни курортни комплекси, предназначени за почивка и отдих. Селища като Царево, Созопол, Приморско имат голям потенциал и освен с ново строителство се опитват да привличат туристи с разнообразни културни, фолклорни и музикални прояви.

Безспорен факт е, че специализираната инфраструктура по Черноморското крайбрежие се разширява и обновява. Наред с това обаче възникват проблеми, които трябва да бъдат отстранени, за да продължи туризмът да се развива като модерен отрасъл, конкурентоспособен в международен план.

Безразборното и хаотично строителство по Черноморието дава негативно отражение в няколко аспекта – свръхпредлагане, което не може да бъде поето от пазара, влияние върху цените в посока на тяхното намаляване, разрушаване на екологичното равновесие, невъзможност на наличната инфраструктура да поеме огромния леглови капацитет и в крайна сметка отблъскване на туристи и отказ от почивки.

На практика 80 на сто от специализираната инфраструктура е съсредоточена в 20 общини, които заемат едва 9 на сто от територията на страната. Големите комплекси

започват все повече да приличат на градове, в които човек трудно може да намери условия за отдих и почивка, което е обичайната цел при туристическите пътувания. В момента “Слънчев бряг” разполага с леглова база, която е в състояние да събере населението на един сравнително голям български град, какъвто например е Плевен.

Трета глава

Изследване на курортен комплекс “Слънчев Бряг”
1. Характеристика на туристическия обект

Слънчев бряг е Разположен е на 39 км. северно от Бургас и 80 км. южно от Варна. Слънчев бряг предлага разнообразие от отлични хотели, луксозни вили, казина, ресторанти, битови заведения, увеселителни и нощни клубове, басейни, паркове, спортни съоръжения, възможности за пътешествия, морски спортове, гмуркания и др. Поликлиника, лекар в почти всеки хотел и всякакви други услуги гарантират комфорт и спокойствие за всеки турист.В курорта има влакче, което пътува по дългата 10 километровата плажна ивица.

Плажът, широк 50 - 60 м. е със ситен златист пясък, а дюните, зеленината, горичките и близостта със Стара планина правят курорта уникален. Климатът е морски, без силни ветрове. Морската вода е слабо солена, без хищници, големи вълни и течения. Дъното слиза плавно. Активният сезон е от месец май до месец октомври с редки валежи и много слънчеви дни.

Курортът се разстила нашироко между вдадения в морето полуостровен град-музей и също морски курорт - Несебър (основан от гръцки преселници преди 2000 години под името Месемврия) и озеленените южни склонове на Източна Стара планина.

Климатът на курортния комплекс е аналогичен на този в курорта Поморие, с топло до горещо лято, освежено обаче от прохладния морски бриз, мека зима почти без задържаща се снежна покривка, красива пролет, настъпваща към 15 март и топла и слънчева есен, която продължава докъм средата на декември. Плажът на "Слънчев бряг" е просторен, с дължина около 10 км, настлан с фин и мек жълто-златист пясък, който на места формира големи дюни. Морското дъно е също пясъчно и много удобно за къпане и плуване. Самият комплекс разполага с над 110 хотела, както и къмпинги и почивни домове, живописно пръснати сред огромен лесопарк от разнообразна растителност - канадски тополи, морски борове, кипариси, платани, акации, декоративни храсти, тревни масиви и многоцветни лехи.

Минерална вода извира от няколко хидротермални сондажа с аналогична физико-химична характеристика - с температура на водата 28-34С (по-висока от температурата на морската вода, която в отделните месеци на годината е 4,3-23С), с общ дебит 4,6 л/сек, респективно около 400000 литра в денонощие. Водите са умерено до силно минерализирани (15,824 до 17,300 г в л), хлоридно-натриево-калциеви, с лека алкална реакция (рН 7,5), бистра, безцветна, с висока обща водна твърдост (70-73 немски градуса). Едно от важните предимства е нейното високо съдържание на калциеви йони (1,385-1,295 г в л, докато в морската вода е само 0,275 г в л). Съдържанието на флуор във водата е 2,3 до 4,3 мг в л, докато в морската вода е1,4 мг в л.

На първо място индикациите за пребиваване в "Слънчев бряг" са за обща профилактика, укрепване и закаляване на организма, за пълноценен отдих и отмора по време на ваканционния туризъм, за възстановяване на нормалното състояние на организма след тежки боледувания и оперативни интервенции, за стимулиране на физическите и душевни сили след периоди на пренапрежение и стресови ситуации, както и за приятни преживявания, свързани с целите на познавателния туризъм. Освен това приятните морско-климатични условия и хидротермалните процедури се оказват особено полезни при заболявания на дихателните органи - хронични бронхити, ринофарингити, синуити, леки форми на бронхиална астма, ларингити, състояния след прекарани пневмонии и бронхопневмонии; заболявания на сърдечно-съдовата система, преди всичко хипертонична и хипотонична болест, компенсирани форми на миокардиосклероза и миокардиодистрофии; функционални разстройства на нервната система - предимно неврастения и неврастенни реакции, леко изразени психоневротични състояния (извън летните месеци юли и август), психоневротични функционални разстройства и смущения в сексуално-половата сфера. Други заболявания - затлъстяване, подагра, нерязко изразени състояния на климакс, остатъчни явления след прекарана (и лекувана) теритоксикоза, както и някои кожни заболявания - хронични екземи, псориазис, невродермити.

Морско-климатичния и балнеологичен курортен комплекс "Слънчев бряг" разполага преди всичко с многобройни хотели, почивни домове, къмпинги и вили, посетителите на които широко слънце-въздушните бани и морските къпания, различните
мероприятия на ваканционния туризъм, на пълноценни отдих и отмора. Същевременно два от хотелите на комплекса разполагат със собствена модерна профилактично-оздравителна и лечебна база;: плувни басейни с морска вода, зали за лечебна гимнастика и кинезитерапия, вани с морска вода и подводен душов масаж, електро-светлолечебни процедури, лечебен масаж, парафинолечение, солариуми, инхалации с морска вода. Наскоро предстои и включването на минерална вода в специално изграден балнеолечебен блок, с оглед на пълноценното - използване (вани, басейни, инхалации, иригации), а също и за питейно използване (след известно разреждане), за част от посочените за нея индикации. За по-възрастни пациенти се провеждат и специални профилактично-лечебни програми за здравословен начин на живот и за осигуряване на активно дълголетие.

В курортния комплекс Слънчев бряг са осигурени възможности за разнообразно прекарване на свободното време, за приятни занимания и развлечения, за удобно посещение на околните морски курорти, и особено на близкия град-курорт Несебър и на град Бургас за запознаване с техните красиви и интересни забележителности и исторически паметници.

Курортът функционира целогодишно.

На територията на комплекса са разположени повече от 110 хотела, 90% от които са тризвездни. Хотелите предлагат всички възможности за пълноценна почивка - открити и закрити басейни, зелени паркове и градини, спортни съоръжения, ресторанти, дневни и нощни барове, атракционни заведения, Интернет клубове, салони за красота и др.

За любителите на спорта Слънчев бряг разполага с тенис-кортове, игрища и мини-голф, както и с възможност за упражняване на екстремни водни спортове, като летене с делта планер или парашут, каране на джет, сърф и водно пързаляне.
   Ресторантите в български стил пресъздават уникалните български исторически традиции и предлагат, както национални специалитети, така и Европейска и Азиатска кухня.
   Модерни нощни клубове и дискотеки създават музикалното вълшебство на нощите в Слънчев бряг.

   Детските атракционни заведения правят ваканцията в комплекса истински рай за децата.

Дете от 0 до 2 неневършени години се настанява и изхранва безплатно.

Дете от 2 до 12 ненавършени години, настанено на допълнително легло, в двойна стая с двама пълноплащащи родители се настанява и изхранва безплатно. Второ дете от 2 до 12  ненавършени години, в стая с двама пълноплащащи родители заплаща 50% от цената на възрастен на редовно легло.

Дете от 2 до 12 ненавършени години, настанено на редовно / второ/ легло, при един пълноплащащ родител, заплаща 50 % от цената на възрастен на редовно легло. Второ дете настанено на допълнително легло, при един пълноплащащ родител, заплаща 25 % от цената на възрастен на редовно легло.

Възрастен на допълнително легло заплаща 80 % от цената на възрастен на редовно легло.

Настаняване  в стаи с изглед към море се потвърждава само при възможност на място на рецепция срещу допълнително заплащане от 6 лв. на ден.

Доплащане в апартамент на ден:

• 
  All inclusive ( всичко включено в цената ) - 33 лв
  

• 
  All inclusive ( всичко включено в цената ) на ден за деца до 12 ненавършени години - 16 лв
  

Настаняване  в стаи с изглед към море (само при възможност на място на рецепция срещу допълнително заплащане)	6 лв. на ден
Доплащане в апартамент на ден - All inclusive ( всичко включено в цената )	33 лв на ден
Доплащане в апартамент на ден - All inclusive ( всичко включено в цената ) на ден за деца до 12 ненавършени години	16 лв на ден

Основните клиенти на хотелския комплекс са организираните гости, които се “набавят” чрез сключените договори на дружеството с чуждестранните и български туристически фирми.

Тъй като на немския туристически пазар България продължава да бъде предпочитана дестинация, делът на немските туристи в курортен комплекс Слънчев бряг е 61,5 %.

Постоянни партньори на курортния комплекс са най-големите немски туроператори: ТУИ, Некерман, И Т С и Б Г Турс.

Руският пазар е вторият по значение за комплекса. Броят на руските туристи, посетили курортен комплекс Слънчев бряг през 2005 год. е 124832. Контрагенти от Русия са: Солвекс, Нева, Норма, Велт и Интерконт.

Българският пазар във вид на организирани почивки е все още нов и неразработен. За целта се сключиха договори за продажба на почивки със някои български туристически фирми.

Имайки предвид богатата и разнообразна материална база, предвиденият експлоатационен период на комплекса е целогодишен.