Здравно значение

чужденците, валидност на чуждестранни документи, възможности за инвестиции, репатриране на приходи и т.н. влияе пряко върху посещаемостта от чужденци.

Развитието на туризма е свързано с преодоляването и на външни трудности като тероризма и насилието, влошаването на екологическите условия, както и с трудности вътре в отрасъла, свързани най-вече с това, че предлагането значително превишава търсенето на световния туристически пазар. Несъобразеността с капацитета на естествените дадености и локалното замърсяване на природната среда станаха ограничителен фактор в някои райони с твърде интензивно използвани природни рекреационни ресурси.

В самия отрасъл, понякога определян като “туристическа индустрия”, настъпиха динамични структурни промени. Основните дялове на туризма продължават да бъдат рекреативният и познавателният, но с много по-сложна и динамично променяща се конфигурация на търсените видове туризъм и с огромно разнообразие на свързаните с тях дейности и услуги. В съвременния туризъм един от основните фактори за успех е
удачният избор на контингента (насочване към подходящия пазарен сегмент) и правилната оценка на предпочитанията.

Въпреки планетаризацията на туризма и превръщането му в универсален път за развитие в зоните с необходимите ресурси, неговото териториално разпределение е още по-неравномерно и динамично от неравномерността в сезонен разрез.

Количествените и качествените натрупвания и особеностите на туризма предизвикаха обособяването му като динамична социално-икономическа сфера с глобална значимост и характерна институционална конкурентна борба, в която всяко изоставане от научно-техническото развитие и новите форми на управление, маркетинг и реклама заплашва туристическите фирми с провал.

Бурно развитие на туризъма през последните 2-3 десетилетия бе обект на много теории и авторски изследвания, целта на които беше да обяснят неговата същност и генезис, както и да се опитат да дадат прогнози за бъдещото му развитие. Бумът на туризма се състоя във всички развити страни по света, които се очертаха като основни рецептивни и същевременно емитивни пазари (САЩ, Германия, Франция, Великобритания и т.н.). Първенството по предприети туристически пътувания обаче се държи от Германия. Това е страната, която в годините след Втората световна война показва най — интензивно развитие в този отрасъл.

Целта на настоящата дипломна работа може най-синтезирано да се представи като анализ на развитието на туризъма в курортен комплекс “Слънчев бряг”

За постигането на тази цел и за по - голяма ефективност и утилитарна стойност на изследването е целесъобразно да се изведат няколко основни задачи:

• 
  Анализ на морския туризъм като специфична форма за международния туристически бизнес
  
• 
  Анализ на конкурентноспособността на дестинацията Слънчев бряг
  
• 
  Анализ на възможностите за подобряване на пазарните позиции на този пазар.
  

Актулаността на избрания за анализ в разработката курортен комплекс се обуславя и от това, че в момента Слънчев бряг е един от най-големите европейски курорти.

В разработената дипломна работа е направено изследване на морския туристически обект Слънчев бряг, като е разгледана и същността на межденародния туризъм, спецификата на морския туризъм и конкурентната среда в която оперира българския черноморски туризъм.

Регионът на Бургаското Черноморие се характеризира с прекрасни условия за морски туризъм, с наличие на ценни природни ресурси като минерални извори, лечебна кал и естествени езера - дом на много застрашени животински и растителни видове. Богатото културно-историческо наследство създава условия за развитие на културен туризъм.

В региона се намират едни от най-известните български морски курорти като Слънчев бряг, Св. Влас. Те предлагат лукс, комфорт, удобство и отлични условия за водни спортове.

Комплекса слънчев бряг е разположен на 42 км северно от Бургас и на 434 км източно от София. На практика курортът заема територията между курортното селище Влас на север и Несебър на юг.

Икономическият анализ на международния туризъм се основава на точни и общоприети дефиниции, които описват характеристиките на международния туризъм, класифицират различните видове туристически потоци, обясняват тяхното икономическо влияние и икономическите дейности, предизвикани от тях. Световната организация по туризма различава три основни вида форми на туризъм:

• 
  Вътрешен туризъм – жители на дадена страна пътуват само из нея;
  
• 
  Входящ туризъм – нежители на дадена страна, пристигащи в нея;
  
• 
  Изходящ туризъм – жители, пътуващи в друга държава.
  

• 
  Вътрешен посетител.
  

• 
  Международен посетител.
  

него/нея среда за не повече от 12 месеца и чиято основна цел на посещение не е упражняването на дейност, за която получава заплащане от посетената държава.

Има две основни различия между посетителите и другите видове международни пътници: държавата, на която са жители и мотивите им за извършване на дадено пътуване.

• 
  Международен турист.
  

Временни посетители, престояващи в дадена държава поне 24 часа, чиито мотиви за пътуване са:

• 
  Отдих (удоволствие, ваканция, лечение,учение, религия, спорт);
  
• 
  Работа, семейни или делови ангажименти.
  

• 
  Екскурзиант или посетител за един ден.
  

Икономическите потоци, предизвиквани от международния туризъм, са се превърнали във важни фактори за икономическия растеж, както и за международните икономически отношения за много страни по света. В наши дни туризмът се разраства с бързи темпове, но е очевидно, че това не се отнася за всички региони от земното кълбо. Всъщност, основната характеристика на световните туристически тенденции е, че разпределението на международните туристопотоци към различните региони е неравномерно. Туристическите потоци се насочват към няколко основни региона и се осъществяват предимно между страни от един и същи регион.

Според данни, оповестени през юни 2002 г. от секретариата на Световната организация по туризъм, международните туристически пристигания за 2001г. възлизат на 693 млн. В сравнение с 2000 г. – т. нар. “година на милениума”, за която много
експерти твърдят, че трябва да се приеме за еталон за сравнение – се бележи спад от 0.6%, което в абсолютно изражение е намаление с около 4 млн. туристи.

Като основни причини за това явление се сочат отслабването на икономиките на основните страни , генериращи туристи, и въздействието на терористичните атаки от 11 септември 2001 г. Най-силно засегнатите региони бяха Южна Азия (-6,3%), Американският регион (-5,9%) и Близкият Изток (-3,1%). Африка и регионът на Източна Азия и Тихия океан са с ръст съответно 3,8 и 5,5%.

Според предварителни данни, изпратени от официални източници по целия свят до Световната организация по туризъм, през миналата година са регистрирани почти 715 млн. чуждестранни туристи. Това е с 22 млн. повече от 2001 г. или с 19 млн. повече от 2000 г. Независимо от нерадостните очаквания и спорове във връзка с глобални и регионални икономически и политически кризи, годината приключи с растеж от 3,1%. Според шефа на Маркетингови проучвания и промоции към СТО – Аугусто Хуескар – данните са достоверни и ни представят една доста ясна картина. Освен това той подчертава, че отделът за международен туризъм (ITA) само частично отчита световния туризъм, тъй като не отчита данните за вътрешния туризъм. Именно вътрешния туризъм спечели най-много от най-голямата криза в туризма и особено в САЩ. Данни за приходите от туризма все още няма, защото тяхната обработка се нуждае от по-сложна методология. Г-н Франджали – генерален секретап на СТО – казва, че можем да бъдем относително доволни от 2002 г. и пердпазливо оптимистични по отношение на понататъшното развитие на международния туризъм. Той смята, че статистическите данни отговарят на очакванията на СТО, като в някои части на света дори ги надхвърлят, но не трябва да се забравя, че заплахите все още не са отминали. Все още има много работа, за да се потвърдят положителните тенденции, според него, но преди всичко трябва да се възвърне доверието на клиентите там, където е необходимо. Г-н Франджали твърди, че никога досега световният туризъм не е изпитвал такава нужда от коопериране. Като се отчетат всички проблеми, със сигурност може да се заяви, че туризмът вече възстановява позициите си, както са очертани тенденциите във Сизия за туризма до 2020 г., споделя генералният секретар на СТО.

Негативно явление, свързано с постъпленията от международния туризъм, е, че особено за 2001г. спадът в приходите надминава спада в пристиганията. Това се дължи най-вече на факта, че в икономически трудните времена потребителите обикновено реагират не чрез отказване от пътуванията въобще, а чрез избор на по-кратки и по-евтини почивки, както и на заведения за настаняване, хранене и развлечения от по-ниска категория.

Интересно е да се анализира делът на различните региони в посочените тенденции и показатели.
2. Фактори за развитие на туристическата привлекателност на морския туризъм

Туризмът в регионите представлява значителна част от международния икономически обмен и се е превирнал в една от най-мащабните експортни дейности. Поради факта, че туризмът се нуждае от постоянни инвестиции, ръстът на туристическия сектор остава тясно свързан със световното икономическо развитие. За да носи печалба туризмът се нуждае от развита инфраструктура – летища, пътища, телекомуникации, водоснабдяване, електроснабдяване. Без тях не могат да се създадат условия за настаняване и развлечение. Това обяснява защо туризмът първо се развива в развитите страни, а по-късно в развиващите се страни. Международният туризъм се разраства с бързи темпове в много развиващи се страни, особено в онези от тях, които предлагат специализирани туристически продукти. Туристическото търсене също търпи развитие и пазарът става все по-сегментиран. Специализацията става стратегическият конкурентноспособен отговор при този вид търсене. Международните туристически потоци и по-специално приходите са високо концентрирани в малък брой държави, които обикновено и изпращат и посрещат туристи. В америка това са САЩ и Канада, в Европа – страните от ЕС и Швейцария. Япония и новите индустриализирани страни в Азия като Хонконг, Сингапур, Южна Корея и Тайван се включват до определена степен. Географската концентрация на международния туристически обмен съответства почти напълно на географската концентрация на световната търговия, но съществуват две важни разлики:

• 
  Държавите с най-добър търговски баланс имат отрицателен баланс в туристическия си обмен, например Германия и Япония. Държавите с отрицателен търговски баланс имат положителен баланс на туризма, например САЩ, Португалия, Испания, Гърция и цяла Южна Европа традиционно имат отрицателен търговски баланс и много положителни туристически баланси.
  
• 
  Обменът на туристически услуги между развитите държави с приблизително еднакъв профил на търсенето не е непременно обмен на един и същи вид продукти, какъвто е случаят пеи търговията със стоки. Всъщност обменът на стоки между развитите страни е обмен на продукти от едни и същи категории които по-скоро разнообразяват предлагането, а не се допълват (например: търговията на автомобили между европейските страни). В туризмът обменът на еднакви видове продукти също съществува (например: при културния туризъм), но в много по-малка степен. По-голямата част от обмена се осъществява чрез традиционно допълващи се продукти (например: тези на ваканционния морски туризъм), използвани от жителите на северноевропейските страни в държавите от Средиземноморския регион.
  

• 
  Факторни дадености в международния туризъм.
  

• 
  Природни ресурси, историческо, културно и художествено наследство.
  

Кутурно-историческите ресурси са също така много важни за оценката на факторните дадености на една държава в туристическия сектор. Историческите паметници и произведенията на изкуството са важен мотив за международни туристически посещения. Трябва да се отбележи, че тези факторни дадености биха въздействали на туристическите потоци, самов случай,че се развиват и направят достъпни за туристите, което често изисква значителни инвестиции. Даденостите в природните и художествените фактори не са фиксирани – възможно е те да бъдат обогатени (например, с вноса на колекции отдруги държави). Европа и САЩ имат някои от най-добритемузейни колекции в света.

• 
  Човешки ресурси – заетост иквалификация.
  

• 
  Капиталови и инфраструктурни ресурси.
  

Комбинацията на трите главни групи факторни дадености изгражда базата на международаната специализация на страните при износа на туристически услуги.

• 
  Технологичен напредък и иновации.
  

• 
  Сравнителни себестойности и международен туризъм.
  
• 
  Цени.
  

• 
  Себестойност на транспорта.
  

• 
  Разходите за транспорт в туризма могат да се снижат чрез “петролни бонове” или магистрални и таксови отстъпки за чуждестранни посетители.
  
• 
  Цената не железопътния транспорт може да привилигирова туристите чрез тарифи с отстъпка (Франция, Италия, Германия, Канада).
  
• 
  Споразуменията за снижаване на тарифите за редовния въздушен транспорт, както и либерализацията на чартърните превози, са основно изискване за развитието на туристическите потоци към дестинации, обслужвани с наземен транспорт.
  

• 
  Себестойност на настаняването.
  

Себестойността на настаняването оказва директно влияние върху туристическите придвижвания, особено в периоди на икономическа криза и високи енергийни разходи.

В действителност,когато транспортните разходи са високи,поради високата цена на енергоносителите,туристическата себестойност “компенсира”, слагайки ограничения на цените на настаняването, така че пакетът услуги да стане според покупателната способност на туриста. Себестойността на настаняването се влияе от няколко фактора:

• 
  Използването на нови технологии в стоителството, оборудването и обзавеждането.
  
• 
  Заплащането на труда и производителността му имат голямо значение при сравняването намеждународните себестойностти на настаняването.
  

• 
  Себестойност на туристическите услуги.
  

• 
  Валутна политика имеждународен туризъм.
  

• 
  Икономически и социални фактори.
  

Наличието на свободно време е основно условие на туристическото търсене. Съкращаването на работната седмица и удължаването на платените отпуски са определящи фактори за развитието на туристическото търсене. В резултат на тези фактори нараства наличното свободно време.

Доходите са вторият мотивационен фактор за международния туризъм и създават туристическо търсене. От международна гледна точка изглежда,че има връзка между БВП и броя на пътуванията на туристи от дадена страна. В страните с по-висок БВП на глава от населението има и относително по-високо ниво на туристическо търсене. Влиянието на доходите върху туристическото търсене зависи и от тяхното разпределение.

• 
  Лични фактори.
  

• 
  Отдих и ваканции – основни мотиви за пътувания извън работно време и извън периодите на професионална активност.
  
• 
  Бизнес пътувания – пътувания,предпиемани в обхвата на професионалната дейност: тази категория включва търговските пътници,екипажите на самолети при кратки и по-дълги престои,представители на правителствени и международни организации, пътуващи по задачи и инженери по инсталирането, коитопрестояват в чужбина за по-малко от година и са ангажираниоткомпании, базирани извън страната, в която се извършва инсталирането.
  
• 
  Конгреси и други форуми.
  
• 
  Лечение – пътувания помедицински причини за получаване на лекарска помощ или за подобряването на здравословното състояние чрез превантивно лечение. Тази категория включва всички терапевтични процедури и посещението на курорти с минерални извори.
  

• 
  Учение – посещение в чужбина за курсове или обучение в учебен център за една или повече академични години.
  
• 
  Религия – поклонения и пътувания до светилища.
  
  • 
    Военни положения и болести.