Здравно значение


Диверсификация на туристическия продукт



страница5/5
Дата28.10.2018
Размер1.01 Mb.
#104104
1   2   3   4   5

4.2. Диверсификация на туристическия продукт.

Успешната диверсификация на националния туристически продукт може да се постигне единствено на базата на задълбочен анализ на тенденциите в желанията и потребностите на туристите, които ще определят и тяхната мотивация. В този смисъл са налице няколко основни тенденции, характеризиращи бъдещия немски турист.

В последните години германските туристи показват явни предпочитания към туристически пътувания на кораб (круизи).

Към водните атракции се числят рафтингът, гмуркането, уиндсърфингът, кану - каякът, водните ски и т.н. Всяко шесто средностатистическо германско домакинство мечтае за пътуване с яхта, а всеки трети немски турист на възраст между 14 и 19 години отдава предпочитанията си за почивка с възможности за рафтинг.

Водните атракции все повече се свързват с водните спортове, които от своя страна придобиват все по - голяма масовост. 15% от всички германци посочват като задължително условие към дестинацията възможносттта да се практикуват яхтинг, гмуркане, рафтинг, уинсърфинг и т.н. Гмуркането и водните ски са особено популярни сред младите туристи, които търсят "разчупените " форми на туризъм. Наблюдава се и трайна тенденция на повишено туристическо търсене към яхтени турове с големи луксозни яхти (с над 30 метра дължина).

Като подходящи дестинации от тази гледна точка германските туристи определят Испания, Гърция, Италия, Франция и Турция. Следователно е крайно наложително в България да се обърне сериозно внимание на разнообразяването на продукта посредством развиването на водните спортове и атракции, за да не се загубят пазарни позиции в конкурентната борба.

След като бе позагубил малко от своята атрактивност, караванингът в последните години отново се превръща в хит за германците. Той се превръща в
последните години в своеобразен символ на свободата на придвижване по време на почивка. Средно около 3,5 - 3,8 млн. са немските туристи, които са предпочели почивка "на колела" през 1995г., а сегашният им брой достига 6,5 млн. Някои немски експерти в областта на туризма считат, че тенденцията ще се запази и в бъдеще, като прогнозират, че до няколко години почти всеки шести германски турист ще свързва почивката си с караванинг.

Профилът на немските караванинг - туристи накратко се състои от няколко по - важни характеристики. Тези туристи са млади (до 34 г.), образовани, добре заплатени (ср. заплата - над 3500 ЕВРО) и живеещи в голям град. Делът на разходите на място на този тип туристи е доста висок, а тяхната платежоспособност е предпоставка за по - голяма консумация на допълнителни туристически стоки и услуги по време на почивка. Ясно е, че икономическият ефект от тези туристи за приемащата страна е извън всякакво съмнение

В България за съжаление на тази целева група се обръща твърде малко внимание. Освен това липсват подходящи къмпинги, а транспортната инфраструктура все още не е на нужното ниво.

Безспорно организираните пътувания с обща цена са откритие на XX век, което въплъщава масовия туризъм. Големите предимства, които едно паушално пътуване предоставя на туристите са много повече в сравнение с индивидуалното пътуване. От организационна гледна точка туристът е абсолютно освободен от всякакви ангажименти. С навлизането на оп - Нпе - резервациите и разплащания ще отпадне и нуждата туристът да се "разходи" до туристическото бюро. От ценова гледна точка паушалното пътуване е доста по - изгодно от неорганизираното. Големите туристически концерни имат възможността да формират значително по - ниски цени на отделните елементи на туристическия продукт на базата на контракти с големи отстъпки от страна на хотелиери, ресторантьори, превозвачи и т.н., като така реализират една от основните закономерности в икономическата наука - икономията от мащаба на производството. По този начин туроператорите могат да предложат много изгодна крайна обща цена на отделния турист. Следователно е напълно закономерен фактът, че неорганизираните туристи обикновено са по –


платежоспособни от паушалните. Всичко това обяснява непрекъснатата възходяща тенденция на увеличаване на паушалните пътувания, която ще се запази и за в бъдеще. България като туристическа дестинация следва да се

съобразява с това и да предлага подходящите условия за паушалния турист, тъй като над 90% от чуждестранните туристи (и особено немските) са клиенти на паушални пътувания. Това означава - повече атракции, по - добри условия в хотелите, по - добра МТБ, по - добри цени и въобще по - добро съотношение цена - качество.

Устойчиво развитие на черноморския туризъм. Различните форми на устойчив туризъм стават все по - популярни сред немските туристи. Желанието да се избяга далеч от шума на големия град и да се почувства хармонията на запазената природа е в основата на търсенето на екотуровете, екопътеките, и т.н. Колкото и да е нов, модерен и атрактивен един курортен комплекс, той не може самостоятелно да задоволи нуждата на туриста от това да се почувства част от природата. Именно поради тази причина в морските туристически пакети често се включват опции за кратки екскурзии сред природата с включени екомаршрути. В този смисъл акцентът в една отговорна национална политика следва да пада и върху разработването на екомаршрути и пътеки с вклюването на пещери, ждрела, извори, водопади и т.н., като по този начин ще се постигне по - пълно използване на природните ресурси при минимално ниво на амортизация и изхабяване.

Диверсификацията на националния туристически продукт на България следва да се разглежда и в контекста на развиване на велотуризма и пешеходните маршрути. С навлизането на ваканционните вериги се очаква да се увеличи делът на младите туристи и семействата с деца. Това означава,че пешеходните и веломаршрутите ще стават все по - актуални. За целта е необходимо да се осигурят специални велоалеи в курортите, както и да се построят нужните маршрути сред природата около курортите.



4.3. Национална туристическа реклама.

Туристическата реклама е един от решаващите фактори за успешната реализация на всеки един туристически продукт. Рекламата следва да бъде достоверна, т.е. туристическият продукт следва да отговаря на изискванията на целевата група клиенти и да притежава всички качества, на които се залага в рекламата.

В условията на силна конкурентна борба, нестабилна конюнктура и многофакторна зависимост на туристическото търсене стремежът за увеличаване на продажбите при съкращаване на времето за тяхната реализация налага търсенето на възможности за улесняване на срещата между продавачи и клиенти. Следователно стимулирането на продажбите зависи много от информацията, познаването на туристическите услуги и стоки, които се предлагат и на условията, при които могат да се купят и употребяват Именно информацията, която се предоставя от търговците на клиентите с цел подбуждане към - покупка и потребление, а често и процесите, свързани с нейната подготовка и разпространение представя с понятието "реклама".

Рекламата често бива разглеждана като информация за стоки, услуги, лица, идеи и стопански организации, както и като насочена платена налична информация за въздействие върху търсенето.Това е налична (косвена) форма за целенасочено предоставяне на информация за туристическите организации и фирми и предоставяните от тях услуги и стоки, открито излизаща от определен подател (рекламодател), платена от него с чиста търговска цел - увеличаване на продажбите.

Една от основните задачи на рекламата е да разкрива достойнствата, положителните качества на стоките и услугите, т.е да предоставя избирателно онази част от цялата информация, която ще подпомогне потребителя в неговия избор. Друга важна задача на рекламата е да съветва потребителите. Особено важен е съветът на продавача на паушални пътувания, когато клиентът е затруднен да избере сред многото каталожни оферти. Съветът е от особена важност и при представянето на нов продукт. Много важна задача на рекламата

е и създаването на благоприятен имидж на стоката, услугата, фирмата, страната, за които се предоставя информация.

Основна функция на рекламата се явява информационната. Не по -малко важни от нея са обаче и социалната, чрез която рекламата създава условия за формиране и задоволяване на определени потребности, търговската, която допринася за създаване на оптимални съотношения между търсене и предлагане и увеличаване на продажбите, икономическата, чрез която се подобряват икономическите условия за функциониране на стопанските организации.

Терминът "национална реклама" се използва в смисъл на реклама на националните туристически възможности, като пропагандиране на националния туристически пазар пред съответните чуждестранни аудитории. Именно такава се явява рекламата, провеждана на външните туристически пазари от националното сдружение "Реклама за България".

Провеждането на международни кампании за отделни страни и райони е едно от основните задължения на изпълнителната власт, подпомагана от различни организации и сдружения с идеална цел за насърчаване на туризма.

Според изследвания на СОТ всеки долар, похарчен от дадена национална туристическа администрация за осъществяване на рекламно -насърчителни кампании на нейния национален туризъм, донася средно над 250 долара туристооборот. Цифрата е твърде различна обаче за отделните страни и континенти - от 78 долара оборот за Азия, на 203 долара за Америка, 300 долара за Европа и 440 долара за Балканите и Близкия изток. Рекламната еластичност на туристическото търсене и то особено при международното туристическо търсене, е най - висока в сравнение с почти всички останали стоки и услуги.

Националната реклама следва да бъде приоритет в туристическата политика на правителството, защото основната й функция е да продава дестинация България при добре. Не бива да се "изтърва" възходът в туристическия бранш в България. Националната ни реклама трябва да бъде целенасочена - с точно определени и адресирани послания, акцентиращи върху
най - силните страни на българското туристическо предлагане. Не бива да се прави туристическа реклама по принцип.

Понастоящем голямата тежест по организирането и провеждането на националната реклама пада върху Министерството на икономиката. Според декларираните цели политиката е насочена към разширяване на целевите за България пазари, разкриване на нови пазари и потребителски сегменти за българския туристически продукт, към увеличаване на входящия туристически поток и удължаване престоя на туристите, както и към равномерно целогодишно използване на туристическия потенциал на страната.

РR - политиката на министерството на икономиката, като принципал на новосъздадената “Изпълнителна агенция по туризъм” също е обявена за политика на утвърждаване на имиджа на България като предпочитана туристическа дестинация. Акцентите в нея падат върху промоцията на България в различни страни, пресконференциите по време на важни международни прояви, редовното осигуряване на информация за медиите и туристическите агенции в чужбина. Правят се опити за провеждането на тематични турове за журналисти от Германия, Великобритания, Русия, Украйна и др., като например проведените през 2000 г., които преминаха под надслов "По пътя на виното".

Трябва да се отбележи обаче, че някои от основните параметри на българската национална реклама не са достатъчно обмислени и са определено с противоречив ефект върху международната туристическа аудитория.

Българската национална туристическа реклама е съсредоточена в няколко основни насоки: реклама в медиите, по борси и изложения, външна реклама, печатна реклама сувенири и рекламни стоки.

В своята рекламна кампания по електронните медии Министерството на икономиката се е насочило към излъчването на рекламни клипове по Евроспорт, Евронюз и Си Ен Ен с приоритет на последната телевизаия. Есенната кампания по CNN International, включваща излъчването на 30 секундни и 60 секундни варианти на рекламен клип за българския туризъм, се излъчваше в трите прайм -тайма на телевизията - сутрешен, обеден и вечерен. Ефективността на тези клипове обаче е доста спорна, ако сравним аудиторията, която гледа СNN с


туристите, които посещават България. Една основна част от организираните чуждестранни туристи в България остава почти незасегната от тази телевизионна кампания - това са немските туристи. Те предпочитат да гледат немски програми, при това не чисто информационни. В този смисъл рекламните клипове по СNN говорят по -скоро за една нецеленасоченост на рекламаната кампания. Далеч по -ефективно и по - евтино би било излъчването на по - кратки клипове по RTL и SAT 1 например, както това правят Гърция, Турция и

Кипър.Неоправдан разход обаче си остават клиповете, излъчени по словашката телевизия Markiza.

По отношение на рекламата в пресата трябва да се отбележи, че според позицията на Министерството на икономиката РR - статии за българския туризъм има в почти всички водещи специализирани и масови издания на приоритетни за България пазари. На немски език се издава и се разпространява в Германия списанието Urlaub in Bulgarien ("Почивка в България"), издание на Центъра за национална информация и реклама на МИ. Със специални броеве на немски, руски и английски език излиза и специализираното издание "Туристически пазар", което се разпространява на големите международни туристически изложения. Изброените списания обаче едва ли имат по - голям коефициент на полезно действие отколкото едно рекламно каре в изключително популярното специализирано немско списание “fvw”. Турция и Гърция редовно присъстват в него с реклами и РR. - статии.

Изключително позитивно на националната туристическа реклама се отразяват и журналистическите и агентски турове,популяризиращи страната ни в дестинациите,където се формира туристическото търсене.

През 2000-2004 г. България разшири присъствието си в Интернет. С цел промоция на българския туризъм в световната мрежа официалната страница www.bulgariatravel.org бе качена на над 40 международни търсачки, сред които Уаhoo, Аlta Vista:а, Google и др., както и на портални и официални туристически страници на други държави. От средата на април 2000 г. страницата е включена в туристическия WEB RING. Връзки към страницата има на кръговете All international travel & Tourism Sites, Traveling и други - кръговете са средство за
събиране на едно място като в своеобразна верига на Интернет - страници със сходно съдържание. Целта е те да станат по -достъпни и по - лесно откриваеми. Общият брой на кръговете в момента е около 40 000. Трябва да се отбележи, че в момента е осигурена много добра достъпност на българската официална туристическа страница, но далеч по - важният въпрос е какво е съдържанието й. Истината е,че информацията в нея е доста оскъдна, при това част от линковете водят към страници, които или не съществуват или са в процес на изграждане. Друг недостатък е, че страницата не се опреснява и разнообразява редовно.

Участието на България в международни туристически борси се оценява от МИ като една от най - атрактивните форми за представяне на националния туристически продукт. В последните години България показва по - активно присъствие на тези специализирани международни мероприятие. С представителни щандове страната ни участва на борсите в : Утрехт (Холандия), Vakantie, Прага (Чехия) - Ноliday, Берлиn (Германия) - IТВ, Гьотеборг (Швеция) - ТUR, Москва (Русия) - МIТТ, Киев (Украйна) - UIТ, Лондон (Великобритания) - WТМ. България участва и на още над 20 европейски туристически изложения.

По отношение на външната реклама България участва с билбордове, рекламни пана, плакати и светлинна реклама на големите ни зимни и летни курорти в Москва и Санкт Петербург, както и в Чехия и Македония. Докато билбордовете в Русия обаче изглеждат логично на базата на статистическите данни за руския туристопоток през последните години, то тези в Чехия и Македония са повече от неефективни. Далеч по - голяма утилитарна стойност от гледна точка на рекламата биха имали билбордове на България в Хановер или Франкфурт.

Печатните рекламни материали са все още най - предпочитаните средства за туристическа реклама. Най - търсени са брошури, диплянки, плакати, карти, атласи, каталози, пътеводители, справочници, сувенири и видеокасети. През последните години, в резултат на националната програма по туристическа реклама са издадени:

- брошура "По пътя на манастирите", представяща възможностите за
алтернативен туризъм в България;
- регионална туристическа брошура на Варненски регион;

- албум "Българска кухня и народни празници";

- гид "България";

- пътеводител "Добре дошли в България", съдържащ прктична и полезна


информация за чуждестранните туристи.

Налице е нуждата от създаването на цялостна рекламна брошура,изтъкваща атрактивността на съществуващите у нас природни ресурси - море,планина,балнеология и др.

Основен недостатък на рекламната програма в частта, касаеща печатните издания е, че голяма част от тях не се разпространяват безплатно. Така например всички рекламни информационни издания на КК "Златни пясъци" се продават. Причината за това е,че рекламата на комплекса не е поета от държавата, а от самия курорт. Като цяло се създава недобро впечатление у туриста, който трябва да си плаща за това, което в други страни е безплатно. В този смисъл е редно да се помисли върху вариант, при който МИ ще финансира издаването на част от рекламните материали за българските курорти.

Ефектът от рекламата би се мултиплицирал при наслагване на националната със регионалната (общинската) и фирмената реклама.Необходима е цялостна комуникационна политика - РR. ( връзки с обществеността), външна реклама, печатна реклама и директен маркетинг,които в съвкупност биха довели до стимулиране на продажбите.

Рекламата е съществено условие за доброто продаване на всеки туристически продукт. Рекламата може да предизвика и дори да формира готовност у клиента да купи съответния продукт. Главната й цел е да превърне туристическото търсене в реални продажби. В този смисъл подобряването на пазарните позиции на която и да е туристическа дестинация минава задължително през добрата национална реклама, тъй като тя може да повиши продажбите, а с това да окаже и положително влияние върху позициите на съответната туристическа страна.

Заключение
Изследването и анализът на пазарните позиции на дадена туристическа дестинация и на факторите, които определят тези позиции трябва да бъдат в основата на националната туристическа политика на всяка една туристическа страна. Успехът на една дестинация на международния туристически пазар зависи от това какви позиции ще успее да си извоюва страната, как ще ги защити и доразвие в бъдеще, какви са приоритетите в тази област на самите управляващи, отношението на местните туроператори за развитието на отрасъла като цяло.

Във време на засилена конкуренция на макро ниво (между отделните държави) и микро - (фирмено) ниво и тенденция на нарастващи изисквания и туристически опит на туристите, от основно значение за заемане и защитаване на българските пазарни позиции на целевия немски туристически пазар ще бъде качеството на туристическото ни предлагане, качеството на самата услуга, която се предлага, въвеждането на нови услуги, с цел повишаване на конкурентноспособността на отделните фирми от този бранш. В този смисъл подобряването на пазарните позиции минава задължително през повишаване на конкурентноспособността на националния ни продукт чрез подобряване на неговото качество. Инструментите, с които държавата може да въздейства ефективно върху този процес са приемането и прилагането на добър и стимулиращ развитието на туризма закон, либерален режим на данъчно облагане на туристическите дейности с прилагане на диференцирана ставка за ДДС, както и осигуряването на добър климат за чуждестранни инвестиции, целево използване на средствата предоставени от международните финансови институции за развитието на отрасъла.

Функционирането и спазването на съвкупността от нормативни актове у нас (Закона за туризма, Закона за регионално развитие, Закона за териториално устройство, всички данъчни закони и др.) биха имали изключително ползотворен

ефект върху развитието на incoming - туризма у нас чрез облекчаване на визовият режим, привличането на чуждестранни инвеститори, от които може да

се черпи единствено опита, с който те разполагат, за да се повиши и административният капацитет на заетоте в областта на туризма и туроператорската дейност, възможността за придобиване на собственост върху земята на чуждестранни частни лица, данъчни облекчения, по-изгодни условия за жилищно кредитиране от страна на банките и т.н.

От гледна точка на повишаване сигурността на чуждестранните туристи в курортен комплекс Слънчев бряг е необходимо стриктно прилагане на закона за МВР, което би ограничило до минимум зачестилите случаи на нападения и обири над чужди граждани по българските пътища и курорти.

Чувствителността на международния туристически пазар, дължаща се на икономическата криза терористичните атентати по света, атипичната пневмония и други фактори налагат много внимателна цялостна държавна политика в областта на туризма.

Данните показват, че независимо от колебливото развитие през осемте месеца на 2005 г. и проблемите, свързани най-вече с ефектите от неограниченото строителство на база за настаняване в черноморските общини и разрушената транспортна инфраструктура, предизвикана от бедствията и наводненията, българската туристическа индустрия успява да преодолее голяма част от проблемите си и засега запазва сравнително задоволителни темпове на ръст. България засега се движи с малко по-високи темпове на развитие от средноевропейските нива.

Една целенасочена национална рекламна политика по отношение на курортен комплекс Слънчев бряг, базирана на съвременните маркетингови принципи, въвеждането на услуги, които да улеснят туристите, като “all inclusive” например не само за чуждестранните туристи, но и за българските, извършването на един задълбочен анализ на пазара и профила на туристите от целевия сегмент ще подсигури в значителна степен максималната реализация на националния туристически продукт.
Реални възможности за подобряване на пазарните позиции на курортен комплекс Слънчев бряг на германския туристически пазар има и те са базирани на големия туристически потенциал, с който разполага страната ни, а "ключът" за използването на тези възможности е у самите нас.

Използвана литература


  1. Д. Доганов, Маркетинг в туризма, Принцепс, София 2002

  2. Д. Доганов, Ф. Палфи, рекламата каквато е, Принцепс, София 1999

  3. Фр. Велас, Л. Бешерел, Международен туризъм, Мегабул, София 2001

  4. В. Дойков, А. Дерменджиев, Стопанска география на Европа, Парнас, София 1996

  5. С. Ракаджийска, С. Маринов, Туристически пазари, реклама и пъблик рилейшънс, Андина, Варна 2001

  6. Мигел Карио, С. Ракаджийска, М. Нешков, Т. Дъбева, С. Маринов, Маркетинг в туризма, Варна 1994

  7. А. Георгиев, М. Василева, Туроператорска, Агентска и транспортна дейност в туризма, Паралакс, София 2000

  8. В. Кошник, Световен речник по маркетинг и реклама, Делфинпрес, Бургас 1997

  9. Закон за туризма, Наредба за лицензиране на туристическите дейности, София

  10. Ю.Нормативна уредба на дейността в туризма, Паралакс,София 2003

  11. H. Opashowski, Tourismus — eine systematische Einfuehrung, Leske & Budrich, Opladen 1996

  12. H.Kotler, Bliemel, Marketing - Management, Schaeffer - Poeschel,

  13. Stuttgart, 1995

  14. Fremdes Verkerswirtschaft, No, 5, 6, 2001

  15. Fremdes Verkehrswirtschaft, Statistische Dokumentazion 2001

  16. Presse Info ITS, 2001, 2002, 2003, 2004, 2005

  17. Focus Statistik, Focus, Stuttgart, 2000, 2001, 2002

  18. Статистически източници



  • Статистически справочник " Туризъм", 1993,1994,1995,1996, 2000, 2003, 2004, 2005

  • Статистически годишник, НСИ 1997, 1998, 1999, 2000, 2003, 2004, 2005


Съдържание

Въведение...............................................................................................................................1


Първа глава

Морския туризъм като специфична форма за

международен туристически бизнес


  1. Същност на международния туризъм..............................................................................5

  2. Фактори за развитие на туристическата привлекателност на морския туризъм..........8

  3. Международният туризъм като инструмент за развитие на икономиката

като цяло и на международните икономически отношения..............................................14
Втора глава

Специфика на българския черноморски туризъм


  1. Конкурентна среда на българския черноморски туризъм...............................18

  2. Анализ на инфраструктурата на черноморския туризъм................................21


Трета глава

Изследване на курортен комплекс “Слънчев Бряг”

  1. Характеристика на туристическия обект.........................................................25

  2. Анализ и оценка на макро и микромаркетинговата среда

в курортен комплекс Слънчев бряг......................................................................30

3.Насоки за подобряване на туристическия продукт предлаган

от курортен комплекс Слънчев бряг....................................................................52

4. Планове и проекти за бъдещи инвестиции за развитие

на хотела и за усъвършенстване управлението на

човешките ресурси за реализиране на маркетинговата стратегия......................57

Заключение..........................................................................................................74

Използвана литература.......................................................................................77



Съдържание

1 Дамянов, Ат., Ив. Марчевски, Др. Илиев, Международен бизнес, АИ, Ценов, 2002, Свищов

2 Kotler, Ph., G. Armstrong, Marketing an introduction, New Jersey, 1990

3 Рафаилова,Г. Маркетинг в туризма, Варна 1998 г.

4 Котлър, Ф. Управление на маркетинга, Том 1, София, Графема, 1996 г.


5 www.mio-freetechnolink.net/bg/service5

6 Сълова, Н. и колектив, Маркетинг. Варна, 1998 г.

7 Ракаджийска,С., статия №4 в сп. “Известия” бр.4/1997 г., стр. 39, Икономически университет- Варна

8 Сълова, Н. и колектив, Маркетинг. Варна, 1998 г.


9 Карио,М.,Ракаджийска,С. и колектив, Маркетинг в туризма, Варна, 1994 г.

10 Сълова, Н. и колектив, Маркетинг. Варна, 1998 г.

11 Рафаилова,Г. Маркетинг в туризма, Варна 1998 г., стр.118

12 Дъбева,Т. Хотелиерство и ресторантьорство, част 1, стр.62, ИУ, Варна, 1998

13 Христов, С. Основи на управлението. ИУ-Варна, 1997 г., стр. 116

14 Ас. Мария Милева, сп. “Известия” бр.4/1997 г., стр. 85, Икономически университет- Варна


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница