На храната трябва да се гледа като на лекарство
Ако разгледаме в този аспект голяма част от традиционните диети, ще видим, че поради различни причини те са обречени на неуспех. Или, казано с други думи, всички традиционни диети за отслабване са погрешни от хормонална гледна точка. Колкото и добре да са замислени, те не могат да ни помогнат да отслабнем и да запазим постигнатите резултати. Те не могат да ни помогнат да се предпазим или да се излекуваме от болестите, нито пък да ни осигурят оптимално здраве и максимални постижения, които са ни гарантирани озовем ли се веднъж в Зоната.
Работата е там, че всички традиционни диети не вземат предвид един жизненоважен факт: храната е най-мощното лекарство на земята. Научите ли се как Да контролирате хормоналната си реакция, значи сте получили пропуск за влизане и пребиваване в Зоната.
Как може да се използва храната, за да се контролира действието на хормоните? Трябва да започнете да мислите за храната не като за източник на калории, а като за система за контролиране на хормоните. Мислете за състава на всяко ядене като за хормонална карта за достъп, която определя какъв енергиен източник ще използвате през следващите четири до шест часа. Изберете правилния код и ще се свържете с един буквално неизчерпаем енергиен източник - складираните в собственото ви тяло мазнини. В противен случай ще бъдете принудени да черпите от гориво с ниско октаново число и ограничено количество - складираните въглехидрати. (Средният съвременен човек е складирал в тялото си във вид на мазнини приблизително 100 000 калории като потенциален източник на енергия. Колко богати на въглехидрати палачинки ще трябва да изядете, за да почерпите същото количество енергия? Отговорът е зашеметяващ - около 1 700.)
Правилният хормонален код, вашата тайна парола за достъп в Зоната, е скрита под хормоналната двойка инсулин-глюкагон. Инсулинът, както си спомняте, е хормонът на складирането. Неговата задача е да отделя излишната глюкоза от постъпилите чрез храната въглехидрати и излишните аминокиселини от постъпилите чрез храната протеини, и да ги струпва във вид на мазнини в мастните тъкани. За инсулина може да мислите също така като за хормон, който не само складира мазнините, но и не позволява тяхното използване.
Ако инсулинът е хормонът, който съхранява и държи под ключ, то тогава глюкагонът, биологичната противоположност на инсулина, е хормонът на мобилизацията. Неговата основна задача е да освобождава във вид на глюкоза складираните въглехидрати от черния дроб. Веднъж отделена, тя навлиза в кръвта и помага за поддържането на кръвната захар в равновесие, нещо изключително необходимо за адекватното функциониране на главния мозък.
Тъй като инсулинът понижава нивото на кръвната захар, а глюкагонът го възстановява, комуникацията и балансът между тези два хормона са от изключителна
важност за оцеляването ни. Спомнете си, че отделянето на инсулин се предизвиква от въглехидратите, особено от високогликемичните въглехидрати като хляб и тестени изделия. От друга страна глюкагонът (който, подобно на инсулина, се отделя от панкреаса), се стимулира от приетите чрез храната протеини.
Следователно това изключително важно равновесие между инсулина и глюкагона зависи от две неща. Едното е количеството поета храна - излишните калории предизвикват отделянето на инсулин. Другото е съотношението протеини-въглехидрати при всяко хранене.
Какво става, ако изберете погрешен хормонален код, както става например при типичното, богато на въглехидрати и бедно на протеини хранене, модерно през последните години? Обикновено ако в дванайсет по обяд се нахраните обилно с тестени изделия, към три часа няма да можете да държите клепачите си отворени. Защо е толкова универсална тази реакция? Излишните въглехидрати (и недостатъчното количество протеини) в това хранене са довели до свръхпроизводство на инсулин. Той не само понижава нивото на кръвната захар - като по този начин лишава мозъка от единствения му източник на енергия - но и пречи на извличането й от черния дроб.
Със спадането на нивото на кръвната захар, мозъкът започва да страда и това се отразява на дейността му. Три-четири часа след подобно, богато на въглехидрати ядене, мозъкът изпитва отчаяна нужда от енергия (макар в черния си дроб най-вероятно да имате складиран еквивалентът на два-три „Сникърс"-а или "Марс"-а, желаещ отчаяно да излезе). Но това количество складирани въглехидрати не може да се влее в кръвния поток, тъй като консумираният от вас богат на въглехидрати обяд е повишил нивото на инсулина и е понижил нивото на глюкагона.
При това положение не можете да използвате складираните в черния ви дроб въглехидрати. Отчаян, мозъкът ви нашепва, че пакетчето чипс (или сладки) изглежда изключително примамливо. След като ги изядете, вие снабдявате мозъка си с въглехидрати, но това от своя страна подновява порочния кръг на повишаване нивото на инсулина и понижаване това на глюкагона. С други думи, вие се намирате в нещо като въглехидратен ад.
Въглехидратният ад е причината за всичките ви въглехидратни желания и за вървящото ръка за ръка с тях неуморно връщащо се усещане за глад (на всеки два-три часа). Тази ненаситност се причинява от богатата на въглехидрати или, по-точно, богата на въглехидрати и бедна на протеини храна.
Сподели с приятели: |