Зоната д-р Бари Сиърс анонс
ЗАГУБА НА МАЗНИНИ ПРИ ХОРА С ЛЕКО НАДНОРМЕНО ТЕГЛО
Изтегляне 1.95 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Трета глава
| ЗАГУБА НА МАЗНИНИ ПРИ ХОРА С ЛЕКО НАДНОРМЕНО ТЕГЛО
при проведения през 1992 г. контролен опит
Мъжете се справиха не по-зле - те също намалиха мазнините в тялото си, като същевременно увеличиха крехката си телесна маса. Значителното увеличаване на крехката телесна маса при мъжете означава, че общата загуба на килограми не е достатъчна от статистическа гледна точка. Но загубата на мазнини и увеличеният процент крехка телесна маса са наистина и статистически впечатляващи. Процентът на телесните им мазнини от 20 стана 17%. Следователно намаляването на телесните мазнини по време на експеримента е с 15%, доста близко до 11% при жените. И, както при жените, статистиката предвижда, че същият резултат ще бъде получен 9 995 пъти от всеки 10 000 опита. Още по-важно, и мъжете, и жените не изгубиха крехка телесна (мускулна) маса. Отслабването беше единствено за сметка на мазнините. Какъв е изводът? Дори да не сте успели с нито една от другите програми за отслабване, ако се вярва на статистиката, имате почти стопроцентова гаранция за успех с диетата, водеща към Зоната. Запомнете две основни истини, които ще ви осигурят трайна загуба на килограми при спазването на тази диета: 1. Погълнатите мазнини не са виновни за натрупаните в тялото ви мазнини; и 2. Трябва да консумирате мазнини, за да се отървете от телесните си мазнини. Да, това е в противоречие с всичко, което сте чували за диетите и отслабването, но аз ще ви обясня какъв е механизмът. Наистина е съвсем просто: всичко зависи от това, как вашите хормони отговарят на консумираната от вас храна. Колкото повече знаете за тази реакция, толкова по-голяма става вероятността да попаднете в Зоната. А озовете ли се веднъж там, притесненията ви, свързани с излишните килограми, ще останат в миналото. Но вратата се отваря и в двете посоки. Хормоналната реакция, подбудена от приетата храна, може да бъде както най-големият ни съюзник, така и най-ужасният ни кошмар. Трета главаЕФЕКТЪТ НА ХРАНАТА ВЪРХУ ХОРМОНИТЕЩом се спомене думата „хормони", повечето хора се сещат за половите хормони. И действително тестостеронът и естрогенът изпълняват жизненоважна функция, свързана не само с половата енергия, а и с поддържането на добро здраве. Колкото и голямо значение да имат, те са само двама войника от голямата армия хормони, присъща на всеки жив организъм. Малцина от нас обаче си дават сметка доколко са важни те за нас. Хормоните регулират абсолютно всичко, което върши тялото - като се започне с контролирането на нивото на кръвната захар и се стигне до основни механизми за оцеляване, включени в стреса, страха и дори любовта. В много случаи те изпълняват ролята на вътрешна телефонна система, като свързват бързо и с изключителна координация различни части на тялото. Подобно на телефонните системи, и тук съществуват три типа комуникационни връзки: за далечни разстояния, регионални и локални. Хормоналната версия на свързването на далечни Разстояния е известна като ендокринна система. Ендокринните хормони представляват класическия тип хормонални реакции и могат да бъдат сравнени с поредица от микровълнови кули или фиброоптична мрежа. Подобно на тези комуникационни мегаструктури, ендокринните хормони са сравнително лесни за изучаване. Ендокринната система се задейства, когато някоя жлеза с вътрешна секреция изпрати послание във формата на хормон в кръвния поток. Хормонът-пратеник пътува из кръвта, за да достигне далечната си цел-клетка. Клетката получава посланието и реагира според нареждането на пратеника. Нека вземем за пример инсулина. Панкреасът отделя инсулин в кръвния поток. Той от своя страна тръгва към черния дроб и мускулните клетки, за да им каже да се снабдят с глюкоза от кръвта и да я складират. Черният дроб и мускулните клетки правят точно това. С увеличаване на инсулина, нивото на глюкозата в кръвта започва да пада. Достигне ли определена критична граница, мозъкът, който се нуждае от глюкоза, за да функционира, съобщава, че трябва да му бъдат доставени нови количества от нея. Ако не получи нужната му глюкоза, мозъкът започва да излиза от равновесие. В медицината недостигът на глюкоза е известен като хипогликемия или ниско ниво на захар в кръвта. При зрелите хора хипогликемията предизвиква умствена умора. Ето защо, когато на обяд хапнем обилно тестени изделия, към три часа вече едвам държим очите си отворени. В такова състояние може да изпадне и някой спортист; на тях това също не им е спестено, макар да са изпили богата на въглехидрати „енергизираща" напитка по време на състезанието. Не са редки случаите и с деца след закуска с ябълков сок например. Кое пречи на черния дроб в случай на хипогликемия просто да използва своите запаси и да ги изпрати в кръвта? Отговорът е: високите нива инсулин. Същата бурна реакция на инсулина, предизвикана от обилния обяд с тестени изделия, или от богатата на въглехидрати напитка, или от следобедната закуска с ябълков сок, сега не дава възможност в кръвта да постъпи така нужната за функционирането на мозъка глюкоза. И ето, че започвате да излизате от равновесие. Както виждате, действието на един ендокринен хормон за далечни разстояния може да бъде широкомащабно и изключително мощно. При паракринната хормонална реакция, хормоните изминават малки разстояния от отделящата ги клетка до целта. Поради късите разстояния тук кръвният поток не е необходим като преносител. Вместо това се използва телесен вариант на регионалната система: паракринната система. Автокринната хормонална система пък е аналог на кабела, който свързва телефонния апарат със слушалката. Тук секретиращите клетки отделят хормон, който се връща веднага към отделилата го клетка. Хормоните от паракринната и автокринната система действат на къси разстояния и трудно се поддават на изследване, тъй като не навлизат в кръвта, откъдето биха могли да бъдат извличани. Освен това те обикновено са по-мощни, дори от ендокринните хормони, тъй като действат при много по-ниски концентрации. Поради мощното си физиологично действие, те често се самоунищожават секунди след изпълнение на задачата си. Мимолетният ефект на паракринните и автокринните хормони е от изключително голямо значение за правилното разбиране на начина, по който може да се достигне Зоната. Друга отличителна черта на нейната научна основа е фактът, че хормоналната система полага непрестанни усилия да запази равновесието в тялото. Хормоните действат рядко като самотни воини. Те обикновено се комбинират по двойки с мощен, но абсолютно противоположен физиологичен ефект. Съществуват множество подобни хормонални Двойки, но най-важна за достигането на Зоната е двойката инсулин-глюкагон. Инсулинът понижава нивото на кръвната захар, а глюкагонът прави точно обратното: увеличава тези нива. Балансирането между тези два противоположни ефекта позволява на тялото да контролира нивото на кръвната захар и по този начин да осигурява на мозъка условия за най-добра работа. Ако обаче това хормонално равновесие се наруши поради повреди в комуникационната система, нивата на глюкозата в кръвта също се нарушават. Така например ако нивата на инсулина са прекалено високи или на глюкагона - прекалено ниски, се получава хипогликемия. В такъв случай се нарушава функционирането на главния мозък. Познато е също така състояние, известно като съпротива срещу инсулина, при което нивото на инсулина се покачва, но нивото на кръвната захар си остава високо, тъй като клетките-цел вече не реагират на инсулина. Съпротивата срещу инсулина и получените вследствие на това високи нива на инсулин (хиперинсулинемия) водят до натрупване на излишни мазнини; продължителната хиперинсулинемия може не само да доведе до диабет, а и да ускори развитието на сърдечни болести. Това не е академично описание на хормоналната биохимия. Оказва се, че поеманата от нас храна оказва изключително мощно влияние върху хормоналните реакции: ендокринна, паракринна и автокринна. Разбере ли се веднъж силата на хормоналните реакции, причинени от консумираната храна, човек не може да мисли за нея вече само като за източник на калории за тялото. Всеки специалист по храненето може да ви каже колко грама мазнини се съдържат в една порция или колко калории доставя определено ядене. Оптималното здраве обаче не е резултат от пресмятането на калории. То се основава върху разбирането за сложността на хормоналните реакции, които настъпват всеки път, когато отворим уста да изядем нещо (Вж. фиг. 3-1). Проумеете ли ги, сами ще се убедите, че много от схващанията ви за човешкото хранене са напълно погрешни. Изтегляне 1.95 Mb. Сподели с приятели:
|