Зоната д-р Бари Сиърс анонс
Изтегляне 1.95 Mb.
|
| АНАЕРОБНА ГИМНАСТИКА
От хормонална гледна точка, на пръв поглед анаеробната гимнастика (вдигане на тежести или трениране на интервали при бягане и плуване) не изглежда особено перспективна. На първо място, защото мускулите вече не могат да използват мазнини за енергийните си нужди, тъй като количеството на кислорода е доста намалено при анаеробни условия. Те са принудени да използват складираните въглехидрати. Толкова за изгарянето на мазнини... или може би само така изглежда. А ето още малко неприятни вести. Ефикасността от натрупването на енергия при анаеробните упражнения пада до около 5% от тази, която се генерира при аеробния метаболизъм. Както изглежда, анаеробната гимнастика не звучи особено обещаващо поне що се отнася до използването на мазнините като енергоизточник, а в същото време при нея бързо се изчерпва ограниченото количество складирани въглехидрати. Ако всичко това е така - особено ако анаеробната гимнастика не изгаря мазнини - защо тогава някой, които е с всичкия си, би поискал да тренира по този начин? В крайна сметка, бягането може и да е отегчително, но със сигурност е безкрайно по-забавно от вдигането на тежести или пробягването на спринтове с прекъсвания помежду им. Е, за повечето хора целта на анаеробните занимания е просто натрупване на мускулна маса. И това е така, защото според разпространената понастоящем митология можем да изгаряме натрупаните мазнини единствено посредством аеробни спортове. Ето, че най-разпространената „мъдрост" греши за пореден път. Макар анаеробната гимнастика да не използва директно мазнините, тя оказва силно, непряко влияние върху процеса на тяхното изгаряне. Какъв е този ефект? Ако интензивността на анаеробните упражнения е достатъчно голяма, тя предизвиква отделяне не хормона на растежа. Този изключително мощен хормон изпълнява няколко изключително важни задачи в човешкото тяло, една от които е да възстановява дребните повреди, причинени върху мускулната тъкан по време на анаеробното упражнение. Тези възстановителни работи изискват много енергия и тя се получава от складираните в тялото мазнини. И наистина, човешкият хормон на растежа е хормонът, който изгаря най-много мазнини в тялото. Така че неговото отделяне от хипофизата е най-значимата хормонална промяна при анаеробната физическа дейност. Тази промяна пък предизвиква две много важни ползи: изгаря мазнини и в същото време позволява изграждането на нова мускулна маса. (А кое контролира отделянето на хормона на растежа от хипофизата? Добрите айказаноиди.) Научни изследвания, сред които и особено прочутото на Даниъл Ръдмън и неговите колеги от Медицинския колеж „Уисконсин" в Милуоки, доказаха, че инжектирането на човешкия хормон на растежа действа като еликсир на младостта дори на хора над шейсет и петгодишна възраст. В изследването на Ръдмън, публикувано в „Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин) през 1991 година, възрастни мъже, инжектирани с хормона на растежа в продължение на шест месеца, стопяват мазнини и натрупват крехка мускулна маса. Според учените тялото на инжектираните мъже се подмладило с петнайсет години. Друго изследване, този път с добре тренирани във вдигането на тежести хора, се провежда в Университета в Ню Мексико през 1988 година. По време на шестте седмици от експеримента на половината от трениращите инжектирали хормона на растежа, докато на другите инжектирали физиологичен разтвор. В края на шестата седмица онези, които получавали хормона на растежа (той им осигурявал повече от 50% по-високи нива от нормалните) изгубили четири пъти повече мазнини и натрупали четири пъти повече мускулна маса в сравнение с онези, които получавали плацебо инжекциите. (Случайно или не, но това са същият тип промени в състава на тялото, които претърпяха атлетите на Марв Маринович, докато следваха моята диета. Само че промените в Зоната бяха двойно по-големи отколкото онези, предизвикани от инжектирането на хормона на растежа.) Резултатите от тези изследвания осветляват мощта на човешкия хормон на растежа. Неговото инжектиране обаче е опасен и труден начин за стопяване на излишните мазнини и изграждане на мускули. Първо, използването на този хормон е одобрено само при случаи на необичайно дребни деца. Всяка друга употреба е незаконна. Второ, неговото инжектиране предизвиква някои неприятни странични ефекти, един от които е намаляване на естественото му отделяне от тялото и увеличаване на риска от диабет. За щастие не е нужно да си инжектирате хормона на растежа, за да стопите мазнините и да изградите мускулна маса. Единственото, което се иска от вас, е Да тренирате анаеробно. Трябва да разберете обаче, че анаеробната дейност започва едва тогава, когато пулсът ви надмине 90% от максималния ритъм на вашето сърце. Това изисква наистина много усилия. Ето защо спринтьорите и плувците от световна класа са много мускулести и с много малко телесни мазнини - те тренират анаеробно. Впрочем, хормонът на растежа се отделя в още един случай, но той няма нищо общо със спортуването. Това става по време на спане, по-точно, по време на стадий 3 и 4, непосредствено преди стадия на Бързия сън с движението на очните ябълки. Това е моментът, когато нашето тяло се възстановява за следващия ден. Колкото по-качествен е сънят ви, толкова повече от този хормон ще се отделя, докато спите. И така, как да увеличим количеството на отделения по време на сън хормон на растежа? Като непосредствено преди лягане хапваме нещо дребно, позволяващо ни да оставаме в Зоната. Тази лека нощна закуска ще пусне в действие хормоналната дейност, която ще позволи максималното отделяне на въпросния мощен хормон. От друга страна, ако преди сън изядете нещо богато на въглехидрати, ще направите всичко зависещо от вас да намалите неговото отделяне. Защо? Защото по този начин увеличавате нивото на инсулина, а той от своя страна забавя секретирането на хормона на растежа от хипофизата. Ето защо една от причините на живота извън Зоната е „спящият парадокс": спим по-дълго и въпреки това се събуждаме уморени. Всичко се обръща на 180 градуса, когато сме в Зоната: имаме нужда от по-малко сън, но затова пък сме по-енергични, когато се събудим. Следователно, ако желаете докато спите да се възползвате от хормоналната полза, която ни носи анаеробната гимнастика, останете в Зоната. СПОРТУВАНЕ В ЗОНАТА Защо да искаме да спортуваме, когато пребиваваме в Зоната? Защото тогава всички благоприятни хормонални промени, породени от физическата активност (както аеробна, така и анаеробна), се ускоряват. Но ако тренирате извън Зоната, много от положителните хормонални ефекти се обезсилват. Нека да предположим, че хапнете нещо богато на въглехидрати веднага след спортуване. Това незабавно ще ви извади от Зоната. Ще се повиши нивото на инсулина ви. който е голям неприятел на хормона на растежа. Именно обаче на увеличаването на последния пък сте се надявали вие вследствие на гимнастиката, но ефектът ще бъде значително намален. Животът извън Зоната означава, че произвеждате прекалено много инсулин и недостатъчно айказаноиди. Означава също, че е по-малко вероятно вашата програма за анаеробна гимнастика да извърши онова, за което е предназначена - изграждане на мускули и изгаряне на мазнини. Същата тъжна констатация важи и за аеробната тренировка. Спомнете си, че високите нива на инсулина, предизвикани от прекалено многото погълнати въглехидрати, ви изваждат от Зоната, като намаляват производството на добрите айказаноиди и увеличават лошите. Тъй като равновесието между вашите айказаноиди се променя в отрицателна посока, вие не можете да ползвате така ефективно телесните си мазнини по време на тренировките, а преносът на кислород намалява драматично. Крайният резултат: изгаряте повече въглехидрати и по-малко - мазнини. Следователно аеробните ви занимания няма да ви помогнат да отслабнете, особено като се има предвид недостатъчното време, което отделяте за тях. Извод: ако желаете да се радвате на максимална хормонална полза от спорта, независимо дали аеробен, анаеробен или и двата вида, трябва да бъдете в Зоната - преди, по време на тренировката и след нея. Това важи за всички, независимо дали са маратонци, културисти, любители на джогинга или три пъти седмично се занимават с аеробика. Как да го постигнете ли? Хапнете нещо леко, според изискванията на водещата към Зоната диета, тридесет минути преди началото на спортните занимания. Хормоналните промени, причинени от подобна лека закуска (Приложение IV) ще ви помогнат да черпите по-ефикасно от запасите си от мазнини. С други думи, ще ги изгаряте по-бързо. А след това, веднага след като приключите, хапнете отново нещо малко, отново според принципите на тази диета. Запомнете: няма значение дали целите, които си поставяте като спортувате, са съвсем умерени или много високи, консумирането на богата на въглехидрати храна може да не ви позволи да ги постигнете. Ако се придържате към богато на въглехидрати хранене, дори да се придържате към разумна програма на аеробни занимания, очаквайте следното: непрестанен глад, намалена умствена пъргавина и съсредоточеност, трудно изгаряне на мазнини (ако не и натрупване на такива), намален пренос на кислород до мускулните клетки и понижена издръжливост. Всичко това са последствия от излизането ви от Зоната. Ако желаете да получите максимални резултати от спорта, пътят към това е да живеете в Зоната. Как да постигнете такъв положителен хормонален ефект, сякаш тренирате по двайсет и четири часа дневно? Нека всяко ваше хранене бъде по правилата на Зоната! Мислете за престоя си в нея като за хранително кръстосано спортуване. Независимо дали бягате, плувате, вдигате тежести или тренирате каквото и да било друго, това кръстосано спортуване чрез храната -комбинация от водеща към Зоната диета и постоянна физическа активност - скоро ще направят от вас една нова, по-силна и по-добра личност.. Изтегляне 1.95 Mb. Сподели с приятели:
|