Зоната д-р Бари Сиърс анонс
Изтегляне 1.95 Mb.
|
| ФАКТОРЪТ ПРОТЕИН
Разбира се, идеалните пропорции се отнасят както за въглехидратите, така и за протеините. Калориите нямат значение, но протеинът има. Никой никога не би се заел да твърди, че е добре да се консумират повече протеини, отколкото са нужни на тялото. Но, също така, никой не би трябвало да проповядва поглъщането на по-малко протеини, отколкото са ни нужни. Всяка една от тези крайности - както излишъкът, така и недостигът - може да създаде сериозни здравословни проблеми. Във Втора глава обясних какво става, когато се консумират прекалено много протеини: може да се получи кетозис, който в крайна сметка води до напълняване. Но какво става в обратния случай, ако консумираме недостатъчно протеини? Резултатът е състояние, известно като протеиново недохранване. Симптомите включват отслабена имунна система, загуба на мускулна маса и косопад. Но най-коварната последица от консумацията на прекалено малко протеини в сравнение с въглехидратите, е свръхпродукцията на лоши айказаноиди. Макар повечето специалисти да поддържат мнението, че протеиновото недохранване е необичайно явление за нашата страна, то се среща доста по-често, отколкото си мислите. Всъщност сред американското население има две групи с тенденция към протеиново недохранване. Първата включва всички, които са на някаква диета. Тъй като протеиновите храни съдържат мазнини, повечето хранителни програми за отслабване избягват протеините. Според експертите това би трябвало да доведе до намаляване на излишните телесни мазнини. В действителност по-малкото количество протеини води само до протеиново недохранване. Тъй като поне една трета от американците са на някаква диета, това означава, че една трета от американците страдат от протеиново недохранване. Изненадващо е, но другата група, застрашени или засегнати от протеиново недохранване, са елитните атлети, особено жените. Техните нужди от протеини са често много високи, поради по-голямата им крехка телесна маса и повишената физическа активност. Тези усилено трениращи спортисти обикновено поглъщат повече от нужните им калории, но рядко консумират подходящи количества протеини. Следователно както прекалено голямата, така и прекалено малката консумация на протеини, е нездравословна. Казват ни например, че всеки мъж има нужда от 56 г протеини дневно, а всяка жена - от 45 г. За нещастие генетичното разнообразие и различията в начина на живот на отделните индивиди правят безсмислени подобни опростенчески изчисления на необходимите протеини. Петдесет и шест г протеини може да са подходящи за мъж, който тежи 70 кг, има 23% телесни мазнини (средният американец) и води заседнал живот (за нещастие отново характерно за повечето американци). Но ако мъжът е по-едър или с по-малко телесни мазнини, или води по-активен начин на живот, тогава тези 56 г протеини няма да бъдат достатъчни, за да го предпазят от протеиново недохранване. В действителност различните нужди от протеини на всеки човек на Земята са генетично обусловени. В идващата глава ще ви обясня как да изчислите точно личната си нужда от протеини. Засега бих искал да се замислите над още няколко проблема, свързани с протеините: откъде идват те, каква част от тях влиза в кръвообращението и колко бързо става това. Не всички протеини са еднакви и те не влизат в кръвта с една и съща скорост. Точно това ме тревожи: не количеството протеини, които консумираме, а количеството, което всъщност се влива в кръвообращението и бързината, с която се озова там. Количеството аминокиселини, което достига до кръвта, се определя на първо място от това доколко е смилаем техният източник. Ако храносмилателните ензими не могат да се справят с погълнатите протеини, те просто преминават през храносмилателната система, без да бъдат абсорбирани и използвани от тялото. Ето къде влиза в играта целулозата. Колкото повече целулоза съдържа протеиновият източник, толкова по-малко се поддава на обработка и толкова по-малко от неговите аминокиселини могат да бъдат абсорбирани от тялото. Крайният резултат е все едно, че изобщо не сте изяждали тази порция протеини. Растителните протеини влизат в тази категория. Затова пък животинските протеини не съдържат целулоза и следователно се поддават на смилане в по-голяма степен. Затова растителните източници на протеин няма да осигурят същата стопроцентова абсорбция на аминокиселини, както животинските. Съществува обаче прост начин да се повиши значително степента на смилаемост - а в такъв случай и на абсорбция - на растителните протеини. Просто използвайте отделените в чисто състояние протеини във вид прах, при които целулозата е отделена по химически начин. Това е от изключителна важност за вегетарианците, тъй като те предпочитат да набавят необходимия им протеин от неживотински източници-Лесно може да се приспособи диета, при която се избягват месото и млечните продукти, и същевременно се осигуряват достатъчно протеини за задоволяване нуждите на тялото от аминокиселини, в това число и на незаменимите. Просто включвайте в менюто си богати на протеини източници като тофу и изолирани от соя протеини на прах. Така че, независимо дали сте или не сте вегетарианци, ако консумирате нужните количества протеини и същевременно поддържате подходящото им равновесие с въглехидратите, достъпът ви в Зоната е осигурен. МОДАТА В ХРАНЕНЕТО И НАЧИНЪТ НА ХРАНЕНЕ, КОЙТО ОСИГУРЯВА ДОСТЪПА НИ В ЗОНАТА Както ще се убедите сами в следващите глави, моята диета не означава единствено поддържане на идеалните пропорции между протеини и въглехидрати. Но, както казах вече, поддържането на това равновесие е основното правило. Така че нека го използваме като база и да сравним някои съвременни модерни диети с начина на хранене, който ще ни отведе в Зоната. Ще започнем с модерната „здравословна" диета, препоръчвана на всеки американец - бедна на мазнини и протеини и богата на въглехидрати. Ако имате проблеми със сърдечносъдовата система, ако сте спортист от световна величина или страдате от наднормено тегло, вероятно я спазвате. Фиг. 7-2 илюстрира тази така препоръчвана „здравословна" диета. Обърнете внимание, че въглехидратите в нея са предимно тези, които аз наричам „неблагоприятни": много хляб, тестени изделия, ориз и картофи. (Вероятно си спомняте, че тези въглехидрати са неблагоприятни, тъй като имат висок гликемичен индекс и следователно увеличават бързо нивото на инсулина.) Останалите хранителни съставки заемат изключително скромно място: по 15% протеини и мазнини. Sac е известно и като соево сирене - Б. пр. „Изглежда напълно разумно - бихте казали вие. -Подобни са съветите, които чета във водещите женски списания, а те не биха ме заблуждавали, както впрочем не биха го правили и медицинските или спортните списания. Всички тези „специалисти" не може да грешат." Но ако изобразите графично тази „здравословна* диета, както е показано на фиг. 7-2, ще се убедите, че изглежда доста небалансирана - въглехидратите са прекалено много. Въпреки това специалистите и списанията ни казват, че всички трябва да се храним по този начин. Изтегляне 1.95 Mb. Сподели с приятели:
|