Зоната д-р Бари Сиърс анонс
ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ КОНТРОЛНАТА ГРУПА
Изтегляне 1.95 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Параметър Активна група Плацебо група
| ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ КОНТРОЛНАТА ГРУПА
ОТ ЗАРАЗЕНИ С HIV ПАЦИЕНТИ, СТРАДАЩИ ОТ ХРОНИЧНА УМОРА
Можете да си представите вълнението ни. Това бе единственото кръстосано изследване върху СПИН с контролна група, приемаща плацебо, провеждано някога, макар да го финансирахме от собствените си джобове. Следващата ни стъпка беше достойна за всеки добър учен - представихме получените резултати на подходящ форум - в случая това бе Петата международна конференция по проблемите на СПИН-а, проведена в Монреал през 1989 година. За жалост те бяха посрещнати доста хладно. Обществото на изследователите на СПИН очевидно погледна на нашия труд като на нещо доста несериозно, посветено на здравословното хранене, а не като на истинска наука, подобна на техните изследвания върху AZT. А и кой ли се нуждаеше от диети, след като беше ясно (поне за тях), че AZT щеше да премахне епидемията от СПИН? Ние обаче не бяхме единствените. Година след като представихме първоначалните си резултати на конференцията в Монреал, друг изследовател, Тери Пълс, публикува подобни резултати в резултат на употребата на малко по-различни комбинации от АПК и ГЛК. За нещастие той обнародва резултатите в едно доста непопулярни списание, така че те потънаха в неизвестност подобно на труда на Крейвън върху аспирина. Макар неговото изследване да потвърждаваше нашите резултати посредством подобряване качеството на живота на заразените от HIV пациенти, и двете части от мозайката на СПИН се изгубиха сред хвалебствията по адрес на AZT. Сега, пет години по-късно, СПИН вилнее все така необуздано, а меденият месец на науката с AZT е вече приключил. И това не ме изненада. Знаех, че Националният институт по въпросите на рака бе престанал да тества AZT върху болни от рак преди десет години, поради високата токсичност на лекарството. Всъщност, преди едно десетилетие аз самият опитвах да намаля токсичността на AZT, но усилията ми не се увенчаха с успех. Тъй като Обществото на изследователите на СПИН - и особено фондациите, които го финансират - не обръщаше внимание на възможностите, които даваше влиянието на храната върху айказаноидите, аз реших да не хабя повече време и пари (тъй като финансирах сам собствените си изследвания) върху болните от СПИН. Върнах се към областта на първоначалните си интереси - лечението на сърдечноболни. През 1992 година работата ми с болни от сърце хора вече бе доказала недвусмислено, че айказаноидите могат да бъдат контролирани далеч по-успешно посредством контролиране на инсулина и глюкагона, отколкото единствено чрез активирани незаменими мастно-киселинни добавки. (Да, заразените от HIV пациенти вероятно ще имат нужда от тези добавки, но само от част от количеството, което използвах в изследването си от 1989 година.) Тъй като сега подходът ми към айказаноидния контрол бе много по-всеобхватен, интересът ми към СПИН се възобнови. Междувременно бе станало ясно, че AZT не е чудотворното лекарство, за което бе смятано. През 1992 година имах възможността да изпитам теорията си върху инфекцията от HIV, когато един приятел ме попита дали бих могъл да помогна на Били Б. Бил (това не е истинското му име) бе преуспяващ бостънски адвокат, чийто свят се бе сгромолясал през 1988 година, когато лекарите му съобщили, че е заразен от вируса на HIV. Макар все още болестта да не се бе развила с пълна сила, той вече страдаше от хронична слабост, висока температура и умора. През март 1991 година Бил се чувствал толкова зле, че се принудил да се пенсионира по болест. Седем месеца по-късно бил диагностициран с напълно проявен СПИН. Броят на неговите Т-клетки спаднал значително и той развил саркома на Карпози - форма на кожния рак, рядко срещана до развихрянето на СПИН-а. През септември 1992 година вече очаквали най-лошото. Отговорих, че ще опитам да помогна, но само ако Бил е съгласен да следва моята програма, включваща както диетата на Зоната, така и допълнителен прием на активирани незаменими мастни киселини. Срещнах се с него и му обясних своята стратегия за подсилване на имунната му система посредством контрола върху айказаноидите. Последните две години след въпросната среща бяха изключително добри за Бил. Той вече не страда от умора. Работи по-пет часа седмично. Тази година си купи деветметрова платноходка и прекара по-голямата част от лятото в нея, като плуваше покрай крайбрежието на Ню Ингланд. И макар количеството на Т-клетките му да остава малко (около 30), откакто започна да следва моята диета отпреди повече от две години, той не е развил нито една опортюнистична инфекция. Вестта за изумителното подобрение на Бил скоро се разнесе и стигна до група пациенти, заразени с вируса на HIV членове на Бостънския Ливин Сентър -група болни от СПИН за морална поддръжка. С помощта на Бил събрахме пациенти, желаещи да следват моята диета. През 1994 година те също бяха възнаградени с резултати подобни на тези на Бил, особено що се отнася до намаляване на хроничната умора. Докато са в Зоната, те водят нормален живот. Излязат ли от нея, той става малко по-тежък. Затова им напомням непрестанно, че ако останат в Зоната, няма причина да не се радват на пълноценен и плодотворен живот. Мисля, че вече ми повярваха. Бил със сигурност ми е повярвал.. АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Мнозина изследователи, в това число и Робърт Рут-Бърнстейн, мислят, че СПИН е всъщност автоимунно заболяване, при което защитната армия на тялото -имунната система - става предател и започва да атакува самото тяло. Конкретно при СПИН-а тялото може би напада собствените си Т-клетки. (Ако това е така, то тогава класическото антивирусно лечение, каквото е AZT, няма никога да има успех.) Нека отидем още малко по-нататък. Всички авто-имунни заболявания (сред които влиза евентуално и СПИН), могат да бъдат разглеждани като резултат от нарушеното равновесие между айказаноидите. Именно това неравновесие - по-точно свръхпроизводството на лоши аиказаноиди - кара тялото да атакува само себе си, да развива тази прекалено чувствителна имунна реакция, която се определя като автоимунитет. Съществуват множество автоимунни заболявания, но може би най-разпространеното е артритът. Обикновено той се лекува с противовъзпалителни лекарства - аспирин, нестероидни противовъзпалителни медикаменти или кортикостероиди. Всички те действат по един и същ начин: спират производството на аиказаноиди, и добри, и лоши. Единствените различия лежат в относителната им способност да спират образуването на айказониди. Кортикостероидите са най-мощните, но същевременно - и най-опасните, тъй като възпират до такава степен продукцията на аиказаноиди, че блокират и имунната система. Е, ако артритът е резултат от нарушеното равновесие между айказаноидите, тогава моята диета, която регулира съотношението между айказаноидите, би трябвало да помогне на страдащите от артрит. Откъде знам ли? Многобройни клинични изследвания показват, че добавянето към храната на активирани незаменими мастни киселини - ГЛК и АПК, поотделно или в комбинация - намаляват болката и възпалението, причинени от артрита. Ако добавката на активирани незаменими мастни киселини води до положителни резултати, това е показател, че моята диета (чиято цел е да поддържа благоприятен баланс между айказаноидите), ще се справи също така, а вероятно -и много по-добре. Начинът на хранене, който води към Зоната, би трябвало да бъде първата защитна линия в лечението на тази болест. Всъщност, колкото повече се доближава към тази диета болният от артрит, толкова по-малка нужда ще има от противовъзпалителни лекарства, които да намаляват болката му. От друга страна, колкото по-далеч от Зоната отнася начинът на хранене болния от артрит, толкова по-голяма ще става нуждата му от противовъзпалителни лекарства, за да забави непрестанно увеличаващата се продукция на стимулиращи възпалението айказаноиди. Очевидно не е трудно да се избере. Макар моята диета може би никога няма да успее да елиминира нуждата от противовъзпалителни лекарства, всичко, което може да намали количеството приемани лекарства ще бъде от полза за страдащия от артрит. Начинът на хранене, отвеждащ в Зоната, е ефективна фронтална атака срещу артритните болки и възпаление. Той обаче има един важен и положителен страничен ефект - загубата на излишните телесни мазнини. Тъй като намалява товара върху най-натоварени стави като коленните, намаляването на килограмите може само да допринесе за по-нататъшно намаляване на артритните болки. Артритът е най-разпространеното автоимунно заболяване, но множествената склероза (МС) е най-ужасното. Докато при артрита тялото атакува тъканите в ставите, при МС тялото атакува мастния изолационен слой (наречен миелинова обвивка), който обгръща нервите от централната нервна система. Това предизвиква забавяне на нервната проводимост и в резултат настъпва загуба на контрол върху мускулите. Може да гледате на МС като на артрит в централната нервна система. Това навежда на мисълта, че същите лекарства, които помагат при артрит, би трябвало да дават ефект при лекуването и на МС. Но не е така. За да лекува заболяване на централната нервна система, едно лекарство трябва да може да достигне до мозъка. Противовъзпалителните лекарства не могат да постигнат това, тъй като са водоразтворими, а мозъкът има уникална мембрана - бариера между мозъка и кръвта, която пречи буквално на всички водоразтворими лекарства да достигнат до мозъка. Незаменимите мастни киселини и айказаноидите са мазнини. За тях няма пречки да преминат през тази бариера. Всъщност самият мозък е изграден предимно от мазнини, които са основният градивен материал и за миелиновата мембрана. Добре тогава. След като МС е резултат от възпалението на миелиновата обвивка, човек може да допусне, че ще успее да намали възпалението като намали количеството на поощряващите го лоши айказаноиди и същевременно ще стимулира създаването на противовъзпалително действащите добри айказаноиди. Как да го постигнем? Чрез диетата, която отвежда в Зоната. - Точно това става с пациентите, които следват моя начин на хранене. Подобно на заразените от HIV хора, едно от благотворните влияния, които се проявяват веднага, е значителното намаляване на болката. Ето и някои случаи, които доказват това. Д-р Пол Кал, същият лекар, с когото правих изследването върху СПИН, ми разказа историята на една своя пациентка, петдесетгодишца жена, болна от МС. Пол и предписал да следва Моята диета и след няколко месеца тя отишла на контролен преглед. Пол й задал редовния въпрос: „Как са чувствате?" „Страхотно!" - бил отговорът й. Забелязал, че тя все още използва бастун за стабилност, Пол я попитал: „След като се чувствате толкова добре, защо тогава използвате този бастун?" Единственият й отговор бил, че винаги го била правила, откакто заболяла от МС. Пол взел бастуна и й казал да прекоси коридора. След първите няколко колебливи стъпки, тя направила бързо желаната обиколка. Когато лекарят я попитал дали си иска бастуна, тя се усмихнала и му казала да го запази за някой друг, който има по-голяма нужда от него. Сега идва ред на случая с Фийби Старк, която страдаше от т. нар. прогресивна хронична МС. В този стадий на заболяването пациентът отслабва все повече, така че за него става изключително уморително да изпълнява дори дребни всекидневни задължения. Месец след като започна да следва моята диета, Фийби отбеляза: „Най-после мога да живея отново." Макар да не успя да се отърве напълно от всички ефекти на МС, качеството на живота й се подобри несравнимо. Съгласен съм, че тези истории напомнят много типичните разкази, които можете да чуете на сбирките, посветени на лечение чрез вярата. Споделям ги с вас, тъй като те навяват на мисълта, че автоимунните заболявания като МС - болест със силно изразен възпалителен компонент - могат да бъдат повлияни силно положително от моята диета, която просто ще промени в правилната посока нивото на айказаноидите. Науката поддържа това твърдение. Така например неотдавнашни изследвания показаха, че нивото на PGE2 в кръвта на болните от хронична прогресивна МС е по-високо от това на здравите или на засегнатите от стабилна МС. Освен това непосредствено преди пристъпи на МС количеството на PGE2 се повишава, Други изследвания посочиха увеличаване на левкотриените в гръбначномозъчната течност на засегнати от МС. Тъй като PGE, и левкотриените са айказаноиди, които предизвикват'възпаление, намаляването на тяхното количество, което може да бъде постигнато чрез моята диета, ще бъде от голяма полза за болните от МС - нещо, което вече е потвърдено от практиката. Има и друго. През изминалите трийсет години работата на Рой Суонк доказа, че бедната на наситени мазнини диета има благотворен ефект върху засегнатите от МС. Тъй като храненето в Зоната намалява до минимум тяхното количество, наблюденията на Суонк също потвърждават добрите резултати, постигнати от нашите пациенти. Най-новото в лечението на МС е инжектирането на интерферони - вещества, които помагат за регулирането на имунната система. Тъй като лошите айказаноиди като PGE2 потискат отделянето на интерферони, всяко намаляване нивото на PGE2 би трябвало да увеличи естествената продукция на интерферони в тялото. А както вече многократно стана дума, моята диета възпрепятства създаването на PGE2. След като вече знаете всичко това, сигурно сте се убедили, че храненето в Зоната е най-разумното, което може да се препоръча на всеки болен от МС, независимо от стадия на заболяването. Друго автоимунно заболяване, при което регулирането на нивото на айказаноидите се е оказало ефективно - поне при животните - е кожната туберкулоза. Животински модели на кожна туберкулоза могат да се развият чрез подбрани кръстоски между мишки. Всички те умират от тази болест до една година. Изследвания в Пенсилванския университет обаче показаха, че ако бъдат инжектирани с PGE1 (един от добрите айказаноиди), ще останат живи. Всичко това са неоспорими доказателства, че моята диета може да бъде полезна за лечението на всички автоимунни заболявания, независимо дали става дума за СПИН, артрит, множествена склероза или кожна туберкулоза. В Зоната всички те ще получат облекчение просто защото водещият към нея начин на хранене намалява свръх продукцията на лоши и увеличава производството на добри айказаноиди - идеална комбинация за лечение на възпалителни състояния, породени от автоимунни заболявания. Какво подобрение могат да очакват засегнатите от тях? Различно, ако използват само диетата. Очевидно автоимунните заболявания предизвикват трайни поражения в способността на тялото да произвежда активирани мастни киселини. Затова, освен че трябва да следват стриктно моята диета, тези пациенти ще имат нужда и от малки количества активирани мастни киселини, които да им помагат да остават в Зоната. Всичко това изглежда напълно логично. Подходящата храна, съчетана с възможно най-малки количества лекарства, е възможно най-доброто лечение на всяка болест. Изтегляне 1.95 Mb. Сподели с приятели:
|